Номер на жалба: 23810/05

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 3) Унизително наказание, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 3) Нечовешко наказание, (Чл. 3) Нечовешко отношение

По делото на Манолов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), в състав:

          Инета Зимеле (Ineta Ziemele), Председател,
          Пейви Хирвеле (Päivi Hirvelä),
          Леди Бианку (Ledi Bianku),
          Нона Цоцориа (Nona Tsotsoria),
          Здравка Калайджиева,
          Пол Махоуни (Paul Mahoney),
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović), съдии,
Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 14 октомври 2014 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 23810/05) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от български граждани, г-н Бисер Николов Манолов ("жалбоподателя"), на 10 юни 2005 г.

2.  Жалбоподателят се представлява от г-н М. Екимджиев и г-жа М. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа М. Димова от Министерство на правосъдието.

3.  На 8 декември 2009 г. Съдът решава да уведоми Правителството за оплакванията, свързани с осъждането на жалбоподателя на доживотен затвор без замяна, и режима и условията на задържането му за тази присъда, и да обяви останалата част от жалбата за недопустима.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателят е роден през 1970 г.

A. Присъда и затворнически режим на жалбоподателя

5.  На неуточнена дата през втората половина на 1994 г., жалбоподателят е арестуван и задържан в следствените арести в Кюстендил и София в рамките на наказателно разследване срещу него. На 25 ноември 1994 г. той е прехвърлен в Затвор Пазарджик.

6.  На 11 юли 1996 г. Окръжен съд - Кюстендил намира жалбоподателя за виновен за редица насилствени престъпления, извършени между май 1993 г. и август 1994 г., и го осъжда на смърт. На 4 февруари 1999 г. Апелативен съд - София потвърждава присъдата на жалбоподателя, но след премахването на смъртното наказание, считано от 27 декември 1998 г., и съпътстващото въвеждане на присъдата „доживотен затвор без замяна“ (вижте параграф 30 по-долу), заменя присъдата му с .„доживотен затвор без замяна“

7.  На 27 януари 2000 г. жалбоподателят е прехвърлен от Затвор Пазарджик в Затвор Бобов дол, където той изтърпява присъдата си и досега. Със заповед на началника на затвора, той е настанен сам в постоянно заключена килия, както се изисква по силата на законовите разпоредби, уреждащи режима на осъдените на доживотен затвор (вижте параграф 30 по-долу).

8.  С решение от 30 ноември 2001 г., което влиза в сила на 25 април 2002 г., Апелативен съд - София решава, че жалбоподателя трябва да изтърпи присъдата си при "специален режим", приложим за осъдените на доживотен затвор по това време (вижте параграф 30 по-долу).

9.  На 19 април 2007 г. специална комисия, която отговаря за вземането на решения за промени в затворническите режими, решава да постави жалбоподателя при "засилено строг режим" (вижте параграф 30 по-долу).

10.  На 1 юни 2009 г., когато ЗИНЗС от 2009 г. заменя Закона за изпълнение на наказанията от 1969 г., жалбоподателят е поставен под "строг" режим (вижте параграф 30 по-долу). Той продължава да бъде държан отделно от останалата част от  затворниците,  каквито са изискванията в рамките на съответните разпоредби на ЗИНЗС и правилника за неговото прилагане (пак там). Горепосочената комисия явно не е решила да постави жалбоподателя заедно с основаната  част от затворниците, както е позволено по силата на тези разпоредби при определени условия (пак там).

Б. Условия на задържане на жалбоподателя в затвор Бобов дол

11.  В затвор Бобов дол жалбоподателят е държан в самостоятелна килия с размер от тринадесет и половина кв.м. Правителството твърди, че не по-късно от 2007 г. са направени значителни подобрения в тази килия. По-конкретно е инсталирано парно отопление и старата дървена дограма е заменена с модерна с размери 138 см. на 50 см., предоставящи достатъчно температурна изолация и достъп на слънчева светлина. Според доказателствата, представени пред Административен съд - Кюстендил, и решението му от 9 юни 2011 г. (вижте параграф 28 по-долу), тези ремонтни дейности са завършени през октомври или ноември 2006 г.

12.  Във всеки един момент килията на жалбоподателя има налична вътрешна тоалетна и чешма.

13.  Твърденията на жалбоподателя по отношение на материалните условия на задържането му са преувеличени и липсва яснота дотолкова, че оплаквания, очевидно свързани с различни периоди от време, не са ясно разграничени. Жалбоподателят твърди, че в продължение на неопределени периоди от престоя си в затвор Бобов дол, той е срещнал следните проблеми: храната е била некачествена и недостатъчна като количество, като понякога храната е съдържала парчета пластмаса, косми и козина, а месните ястия често са съдържали заместители на месо или никакво месо изобщо; чиниите, в които е била сервирана храната, са били мръсни и мазни; чешмяна вода е била кална; имало железни парчета, подаващи се от пружината на леглото му, които са правили леглото му много неудобно, а предоставяното спално бельо е било мръсно; вземането на душ (двадесет минути на седмица) и посещенията на жалбоподателя при лекаря са били отчитани като част от ежедневните му дейности на открито; дворът, в който той е правил ежедневните си упражнения на открито, не е имало тоалетни помещения, което му е пречело да облекчава нуждите си преди края на времето за упражнения, и на затворниците не е било осигурено водоустойчиво облекло за прекараното на открито време; били са поставени кучета пазачи на няколко метра от прозореца на килията на жалбоподателя и техният постоянен лай през нощта му е пречел да спи; други затворници, а също и жалбоподателя са намирали и убивали плъхове в килиите; температурата в килията на жалбоподателя не е надвишавала дванадесет градуса по Целзий през зимата и предоставяните въглища за отопление през зимния сезон са били недостатъчни; не е имало отопление в банята и затворници са били замръзвали, когато са вземали душ през зимата; в килията на жалбоподателя не е имало достатъчно слънчева светлина; дълго време подът на килията е бил оставен на дупки и не е бил покрит с балатум; и почистващите продукти, предвидени за тоалетната в килията, са били недостатъчни, състоящи се от едва две супени лъжици хлор на месец, което е направило миризмата нетърпима, тъй като основната част на килията е била отделена от тоалетната с параван.

14.  Представените доказателства от жалбоподателя в подкрепа на тези твърдения се състоят от собствените му твърдения, написани със същия почерк като всички други писма, изпратени от жалбоподателя, но подписани и от двама други затворници на неуточнена дата, и копия на повече от петдесет оплаквания, изпратени от жалбоподателя до администрацията на затвора, както и различни други органи, между 2000 г. и 2009 г., както и на някои от получените отговори. По-голямата част от тези оплаквания се отнасят до храната, сервирана в затвора: конкретни случаи, в които жалбоподателят твърди, че не е получил пълна порция, кисело мляко е липсвало, храната е имала лош вкус или мирис, или не е било предоставено месо или то е било с ниско качество. Някои от тези оплаквания са били признати за основателни от администрацията на затвора и жалбоподателят е бил уверяван, че ще бъдат взети мерки.

15.  В някои от тези оплаквания жалбоподателят изразява безпокойство във връзка с лошото качество на въглищата, давани на лишените от свобода преди изграждането на системата за централно отопление през октомври 2006 г., с факта, че спалното бельо и дрехите не са били добре изпирани, с избора на продукти на разположение за закупуване в столовата на затвора, както и с факта, че хладилник в столовата, използван за съхраняване на лични хранителни продукти, не е функционирал за определен период от време.

16.  От своя страна Правителството отрича твърденията на жалбоподателя относно материалните условия на задържането му. Твърди, че количеството и качеството на храната, предлагана на лишените от свобода, са били напълно адекватни, и че хигиенните условия в столовата на затвора, включително във връзка с приборите за хранене, са били поддържани в съответствие с приложимите стандарти. Водата в затвора не е била кална; тя идва от същия водопровод като водата, доставяна до град Бобов дол. Затворниците също така могат да купуват бутилирана минерална вода от столовата на затвора. Твърдението, че железни парчета са стърчали от леглото на жалбоподателя, не е вярно, и неговите чаршафи са били сменяни и прани всяка седмица. Времето за къпане не е било считано за част от времето за разходка на открито; за разлика от други лишени от свобода, които са имали само един час дневно разходка на открито, на осъдените на доживотен затвор е разрешен час и половина. Единствените причини за прекъсването на тази разходка са били буйно поведение или лошо време; в последния случай, впоследствие е предоставяно повече време на открито. Дворът, определен за дневна разходка на открито, не е разполагал с тоалетна от съображения за сигурност и хигиена. Такава тоалетна във всеки случай не е необходима, защото дворът е в непосредствена близост до килията на жалбоподателя, която е оборудвана с тоалетна. Ако жалбоподателят е чувствал спешна нужда да отиде до тоалетната по време на ежедневната си разходка, той е можел винаги да използва нея и никога не би бил възпрепятстван. Администрацията на затвора не е била задължена да предоставя на затворниците водоустойчиво облекло; когато такова облекло е било предоставяно от добра воля, затворниците много бързо са го повреждали. Не е вярно, че кучета пазачи са държани в близост до килията на жалбоподателя; такива кучета не са били използвани изобщо във въпросната зона. Също така не е имало плъхове в килията на жалбоподателя; вратите, прозорците и тръбите са построени по начин, непозволяващ на плъхове да влязат вътре, а администрацията на затвора е задължена редовно да извършва контрол на вредителите. Килията на жалбоподателя е имала централно отопление от 2007 г. насам, а температурата в килията и в банята е била около осемнадесет градуса по Целзий. Прозорецът на килията, който, подобно на всички прозорци в затвор Бобов дол, е бил със  стара дървена рамка, на чието място е поставена нова PVC дограма, няма никакви капаци, ограничаващи достъпа на слънчева светлина, и да може свободно да се отваря, а пода на клетката е покрит с балатум, който е в добро състояние. Почистващи продукти са раздавани седмично. В килията има кабелна телевизия. На последно място, в ход са дейности за разширяване на зоната за разходки на открито.

17.  Очевидно е, с оглед на факта, че жалбоподателят излежава присъда от доживотен затвор без замяна, че той винаги е с белезници, когато е извеждан от килията, включително и вътре в затвора. Белезниците са премахвани, след като дестинацията бъде достигната, ако условията за сигурност го позволяват. По-конкретно, жалбоподателят е с белезници, когато е извеждан от килията за ежедневната си разходка на открито, но белезниците са отстранявани по време на разходката.

18.  Не изглежда жалбоподателят някога да е бил част от инциденти, свързани с насилие в затвора или да е наказван за насилие или агресивно поведение. Няма индикации също така той някога да се е опитвал да избяга от затвора.

В. Претенциите на жалбоподателя за обезщетение срещу властите

19.  Фактите, обобщени в настоящия подраздел, са изложени от жалбоподателя в две отделни жалби към този Съд, подадена от него през август 2010 г. (жалба № 53109/10) и септември 2011 г. (жалба № 67629/11). В тези жалби той се оплаква по различни въпроси, като например твърдяната липса на достъп до съд, изходът на дело за обезщетение за вреди, невъзможността да гласува на президентските избори в България през октомври 2011 г., както и твърдяното вмешателство в правото му на кореспонденция.

20.  От представените от жалбоподателя в тези две дела материали се оказва, че през 2010-11 г. той предявява множество искове за вреди съгласно чл. 1 на ЗОДОВ от 1988 г. (вижте параграф 30 по-долу) пред териториално компетентния Административен съд - Кюстендил. Тези искове засягат десетки твърдения относно различните аспекти на условията на задържането му и специфични инциденти, за които твърди, че нарушават правата му.

21.  Исковете, които са пряко свързани с предмета на конкретното дело, се отнасят наред с другото за: твърдяното лошо качество на чешмяната вода в затвор Бобов дол; твърдяното недостатъчно отопление; твърдяната недостатъчна площ на зоната за разходки на открито; твърдяният неуспех на затворническите власти да прехвърлят жалбоподателя в обща килия с цел да му се даде възможност да има контакти с други лишени от свобода; твърдяният неуспех на затворническите власти да предоставят на жалбоподателя каквито и да било образователни курсове или да му позволят да вземе участие в артистични, културни, спортни, религиозни или други дейности; обстоятелството, че жалбоподателят е бил редовно с белезници, когато е извеждан от килията си; и твърдените чести претърсвания от страна на надзирателите в затвора.

22.  Други искове се отнасят за въпроси, като твърдяния отказ на затворническите власти през 2010 г. да предоставят на жалбоподателя копия от разписки, които показват, че той е платил за поща, изпратена от него; твърдени забавяния и възпрепядствания по отношение на поща, която жалбоподателят е искал да изпрати; твърдян отказ да се даде възможност на жалбоподателя да използва комбинирано MP3/радио устройство, за разлика от отделни радио и MP3 устройства, които са разрешени; твърдян отказ на администрацията на затвора да пере бельото на жалбоподателя и т.н.

23.  Във връзка с няколко иска Административен съд - Кюстендил дава указания на жалбоподателя да изясни връзката между фактите, описани в исковата му молба, и твърдените вреди, както и да представи декларация за финансови средства. Тъй като жалбоподателят не изпълнява тези указания, съдът прекратява производството по отношение на някои от исковете.

24.  Най-малко четири дела са стигнали до решение по същество.

25.  В дело, решено по същество на 25 февруари 2011 г., Административен съд - Кюстендил отхвърля иска на жалбоподателя за обезщетение във връзка с факта, че чешмяната водата в Затвор Бобов дол понякога е кална и негодна за пиене. Съдът отбелязва, че въпреки че има доказателства, че понякога, особено след проливни дъждове, качеството на тази вода е било лошо, лабораторните анализи са потвърдили, че тя е била безопасна за пиене. Затворът е свързан към системата за водоснабдяване и получава същата вода като тази, доставяна на домакинствата в близост. Твърденията на жалбоподателя например, че е понесъл остра болка в стомаха и му е била необходима медицинска помощ, не са били доказани. Освен това жалбоподателят е имал възможност да купува бутилирана минерална вода от столовата на затвора или, ако той не разполага с необходимите средства за това, да преварява чешмяната вода с помощта на устройство, което той потвърждава, че има в килията си, или да я филтрира. Жалбата на жалбоподателя по правни въпроси срещу това решение не се разглежда от Върховния административен съд, когато той не успява да плати държавна такса от 5 лв. за обработването на жалбата (вижте опр. № 9496 от 28 юни 2011 г. по адм. д. № 8190/2011 г., ВАС, ІІІ о.).

26.  Дело, решено по същество от Административен съд - Кюстендил на 1 март 2011 г., се отнася за конкретен инцидент на 2 септември 2009 г., в който служителите на затвора са влезли в килията на жалбоподателя за претърсване, придружени от кучета, обучени за намиране на наркотични вещества. Съдът отхвърля жалбата на жалбоподателя, че е понесъл стрес заради страха си от кучета. Няма доказателства, че с кучето, което е държано на каишка, е работено по неподходящ начин. Това дело е завършило с решение на Върховния административен съд от 14 ноември 2011 г. (реш. № 14766 от 14 ноември 2011 г. по адм. д. № 8803/2011 г., ВАС, ІІІ о.), с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя по правни въпроси срещу решението на Административен съд - Кюстендил.

27.  Друго дело, решено по същество от Административен съд - Кюстендил на 17 март 2011 г., се отнася за тридесет и три отделни твърдения, свързани с различни аспекти на условията на задържане на жалбоподателя. Изглежда, че в исковата си молба жалбоподателят е направил объркани твърдения за периодите от време, за които се отнасят тези искове, и че той в крайна сметка претендира за неимуществени вреди само по отношение на ограничен период от време през първата половина на 2010 г. Съдът отхвърля всички искове на жалбоподателя. Що се отнася по-конкретно до площта на зоната за ежедневни разходки на открито, той установява, че тя е сто кв.м. Той допълва, че претърсванията, на които е бил подложен жалбоподателят, не са включвали каквото и да било събличане или непристойно докосване на интимните му области, а само потупване през дрехите с цел да се определи дали има в себе си непозволени предмети. Системното държане с белезници на жалбоподателя не е в нарушение на ЗИНЗС от 2009 г. или на правилника за прилагането му, не е в противоречие със затворническия режим на жалбоподателя, може да бъде сметнато за необходимо с оглед на тежестта на престъпленията, по отношение на които той е осъден на доживотен затвор, и не е било предназначено да унижава жалбоподателя. Що се отнася до иска за това, че жалбоподателят не е бил прехвърлен в килия с други затворници, независимо от възможността това да се направи с осъдените на доживотен затвор, изтърпяващи своята доживотна присъда в рамките на "строг" режим, съдът установява, че тези въпроси попадат в компетенциите на специална комисия за изпълнение на наказанията; поради тази причина не е имало неуспех от страна на администрацията на затвора да спази правното задължение. Същото се отнася за образователните курсове. Искът на жалбоподателя по правни въпроси срещу това решение не се разглежда от Върховния административен съд, тъй като той не успява да плати държавна такса от 5 лв. (еквивалент на 2,56 евро) за обработването на жалбата (вижте опр. № 9090 от 23 юни 2011 г. по адм. д. № 8057/2011 г., ВАС, ІІІ о.).

28.  Искът на жалбоподателя относно твърдените ниски температури в килията му са по отношение на две зими: периода между октомври 2005 г. и април 2006 г. и периода между октомври 2006 г. и април 2007 г. Съдът разпорежда експертиза, която показа, че количеството на въглищата, предоставено на лишените от свобода в затвор Бобов дол през 2005-06 г. е било адекватно, и че е инсталирано централно отопление в затвора през октомври 2006 г. С решение от 9 юни 2011 г., Административен съд Кюстендил установява, че администрацията на затвора е предоставила на жалбоподателя достатъчно въглища за осигуряване на температура от около двадесет градуса по Целзий в килията му по време на първия период, и че е инсталирано централно отопление преди втория период. Следователно исковете на жалбоподателя са отхвърлени. Това решение явно не е валидно обжалвано.

29.  От други материали, предоставени от жалбоподателя, се оказва, че през 2012 г. той се опитва да предяви редица допълнителни искове по чл. 1 на ЗОДОВ от 1988 г. (вижте параграф 30 по-долу) във връзка с различни случаи, в които правата му са нарушени от  администрацията на затвора. Нито един от тези искове не е допуснат за разглеждане от Административен съд - Кюстендил в резултат на явни неуспехи от страна на жалбоподателя да формулира своите искове правилно и да заплати изискваните съдебни такси. В поредица от решения, постановени в периода 2012-13 г., Върховният административен съд потвърждава решенията на предходната съдебна инстанция да не разглежда исковете по същество.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ

30.  Законът, свързан с (а) присъдата на доживотен затвор без замяна; (б) помилване и корекция на присъда и тяхната приложимост към този вид присъда; (в) режимът на задържане на осъдените на доживотен затвор; (г) искове на затворници за обезщетение срещу властите; и (д) забранителни и задължителни предписания срещу властите, е изложени подробно в параграфи 51-152 от решението на Съда по Харакчиев и Толумов  срещу България (№. 15018/11 и 61199/12, 8 юли 2014 г.).

31.  Съответните части от общите доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и от докладите му за посещенията му в България през 1999 г., 2002 г., 2006 г., 2008 г., 2010 г. и 2012 г. също са изложени в параграфи 165-74 от решението на Съда по Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе).

ЗАКОНЪТ

I. ДОПУСТИМОСТ

32.  Правителството твърди, че жалбоподателят не е изчерпал вътрешните правни средства за защита, тъй като не е предявил иск за обезщетение за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ от 1988 г.

33.  Жалбоподателят отговаря, че подобен иск не е ефективно средство за защита по отношение на оплаквания относно затворническия режим, приложим за осъдени на доживотен затвор. Той посочва, че през 2009 г. Върховният касационен съд е отказал да присъди обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ от 1988 г. на осъден на доживотен затвор, който се оплаква от своя затворнически режим. Жалбоподателят продължил да представя, че такива производства не биха били ефективни, защото българските съдилища често се отнасят към жалби от затворници съгласно тази разпоредба много формално и  ограничаващо и ги отхвърлят на произволен принцип, а понякога също и за сметка на забранителни съдебни такси и забавяния на изплащането на обезщетения срещу властите.

34.  Съдът отбелязва, че едно от оплакванията на жалбоподателя, както е формулиран от него, се отнася до самия факт, че според българското законодателство е възможно да се даде присъда на осъден престъпник от доживотен затвор без замяна, която не може да бъде заменена по законни канали, различни от президентско помилване. То следователно се отнася до съдържанието на първичното законодателство. Ясно е, както и потвърдено от практиката на Върховния административен съд, че иск по чл. 1 на ЗОДОВ от 1988 г. не се допуска по отношение на това (вижте Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 145).

35.  Що се отнася до това дали такъв иск би могъл да се разглежда като ефективно средство за защита по отношение на режима и условията на задържане на жалбоподателя, Съдът отбелязва, че жалбоподателят предявява значителен брой искове за обезщетение във връзка с режима и условията на задържането си. Докато Административен съд - Кюстендил прекратява производството по редица от тези искове по различни причини, той действително разглежда някои от исковете по същество (вижте параграфи 25-28 по-горе). Въпреки това, по силата на добре установената практика на Съда, искове за обезщетение може да се разглеждат като ефективно вътрешно правно средство за защита по отношение на твърдени лоши условия на задържане, само ако жалбоподателят е бил освободен или поставени в условия, отговарящи на изискванията на чл. 3 (вижте Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, §§ 222-25, с допълнителни препратки). Жалбоподателят е все още в затвора, и не изглежда, че освен по отношение на отоплението, прозорците на килията и размера на зоната за разходка на открито, условията на задържането му – по-конкретно крайно ограничения му затворнически режим – значително са се променили през последните години (вижте параграфи 8-10 и 30 по-горе). Иск за обезщетение на основание чл. 1 на ЗОДОВ от 1988 г. или друга правна разпоредба следователно сам по себе си не е в състояние да предостави адекватно облекчение на жалбоподателя. Освен това такъв иск, доколкото е насочен срещу условията на лишаване от свобода, които произтичат пряко от затворническия режим, приложим за жалбоподателя, е нямало да има каквато и да било перспектива за успех предвид факта, че българските съдилища вече са отхвърляли такива искове въз основа на това, че такива условия не са незаконни (пак там, § 226). В действителност, именно това се случва в едно от делата, заведени от жалбоподателя във връзка с твърдението му относно системното използване на белезници (вижте параграф 27 по-горе).

36.  Възражението на Правителството за неизчерпване на вътрешните правни средства за защита трябва да бъде отхвърлено.

37.  Частта от жалбата, която е предмет на разглеждане (друга част е предварително обявена за недопустима в частичното решение от 8 декември 2009 г. – вижте параграф 3 по-горе), освен това не е явно необоснована по смисъла на чл. 35, ал. 3 (а) от Конвенцията или недопустима на друго основание. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.

II. СЪЩЕСТВО

А. Условия на задържане и затворнически режим на жалбоподателя

38.  Жалбоподателят се оплаква, че условията и режима на неговото лишаване от свобода в затвор Бобов дол, включително постоянното поставяне на белезници, когато се извежда от килията, представляват нечовешко и унизително отношение. Той се позовава на чл. 3 от Конвенцията.

39.  Чл. 3 от Конвенцията гласи следното:

"Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание."

40.  Правителството представя подробни аргументи по отношение на материалните условия на задържане на жалбоподателя в затвор Бобов дол (вижте параграф 16 по-горе) и допълва, че жалбоподателят не е имал някакви специфични здравословни проблеми и че здравето му редовно е проследявано. То също така посочва, че жалбоподателят напълно се е възползвал от всички права, предоставени съгласно неговия затворнически режим: да получава две посещения и един колет с храна на месец, да получава пари отвън, както и да има достъп до телефон. Той също така има право на час и половина на ден разходка на открито. По отношение на използването на белезници, Правителството твърди, че от съображения за сигурност, съгласно приложимите правила, лицата, осъдени на доживотен затвор, трябва да бъдат с белезници, когато бъдат ескортирани. Въпреки това, белезниците се премахват по време на ежедневната разходка и всеки път, когато условията за сигурност го позволяват.

41.  Жалбоподателят твърди, че е бил държан в изолация в килията си и не е можел да се социализират с други лишени от свобода дори и по време на ежедневната си разходка. Той казва също, че дори и да се приеме, че материалните условия на задържането му са се подобрили през 2008 г., периодът от време преди това е достатъчен, за да се приеме, че е бил държан в нечовешки и унизителни условия. Той се позова на своите подробни твърдения по отношение на тези условия (вижте параграф 13 по-горе) и на няколко доклада, описващи условията, при които са държани осъдените на доживотен затвор в България.

42.  Съдът отбелязва, че това не е оспорено, че, въпреки законовите различия между "специален", "засилено строг" и "строг" затворнически режими, последователно прилагани към жалбоподателя от 2000 г. насам, жалбоподателят е останал в постоянно заключени килии, изолиран от останалата част от затворниците, и подложен на специални мерки за сигурност по време на целия период на лишаване от свобода в затвор Бобов дол (вижте параграфи 8-10 и 30 по-горе). В неотдавнашното си решение по Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, §§ 203-09), Съдът приема, че такава автоматична изолация при прилагане на съответните разпоредби на ЗИН от 1969 г. и последващия ЗИНЗС от 2009 г., както и правилата за тяхното прилагане е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Той не вижда причина да приеме друго в настоящото дело. Въпреки че жалбоподателят е бил осъден за редица насилствени престъпления, извършени в периода 1993-94 г., няма индикация, че след ареста му през 1994 г. той е участвал в каквито и да било инциденти на насилие с персонала на затвора или други затворници и не се е опитвал да избяга от затвора.

43.  Освен това жалбоподателят рутинно е с белезници, когато е извеждан от килията си, очевидно отново в резултат на прилагане на правилата, уреждащи режима на осъдените на доживотен затвор, както се тълкува от администрацията на затвор Бобов дол (вижте параграфи 17 и 30 по-горе). Съдът вече е имал повод да се приеме, че ако не се основава на подходящи съображения за риска, системната употреба на белезници по отношение на затворници, изведени от килиите си, но все още държани в охраняема среда, е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията (вижте Кашавелов срещу България, № 891/05, §§ 38-40, 20 януари 2011 г., както и Piechowicz v. Poland, № 20071/07, § 174, 17 април 2012 г., и Horych v. Poland, № 13621/08, § 99, 17 април 2012 г.). Както вече бе отбелязано, в настоящото дело няма твърдения, че жалбоподателят някога се е държал агресивно или се е опитвал да избяга или че съществуват основания да се смята, че той представлява риск за сигурността на персонала на затвора или на други лишени от свобода (вижте параграф 18 по-горе). Въпреки това през целия си престой в затвор Бобов дол той е с белезници всеки път, когато е извеждан от килията си – практика, очевидно считана за напълно обоснована единствено поради тежестта на престъпленията, за които той е осъден на доживотен затвор (вижте параграф 27 по-горе).

44.  От друга страна Съдът отбелязва, че някои от твърденията на жалбоподателя относно материалните условия на задържането му са разгледани от Административен съд - Кюстендил в подробности и отхвърлени на базата на фактите (вижте параграфи 25-28 по-горе).

45.  Въпреки това, дори и да приеме, че по-голямата част от тези твърдения, които жалбоподателят повтаря в настоящото производство, не са били направени по несъмнен начин, Съдът счита, че другите аспекти на условията на задържане на жалбоподателя – по-конкретно автоматичните ограничения, произтичащи от неговия затворнически режим – взети заедно са достатъчно сериозни, за да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение.

46.  Следователно е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Б. Доживотен затвор без замяна

47.  Жалбоподателят твърди, че присъдата му на доживотен затвор без замяна представлява нечовешко и унизително наказание в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

48.  Текстът на този член е изложен в параграф 39 по-горе.

49.  Правителството не прави никакви изявления във връзка с това оплакване.

50.  Жалбоподателят твърди, че присъдата му го е осъдила на изолация за останалата част от живота му и го е лишила от всякаква надежда за нормален живот. Липсата на каквато и да било, дори ограничена перспектива за освобождаване, както и на процедури, при които присъдата му може да бъде коригирана, означава, че тази присъда от момента на нейното налагане представлява нечовешко и унизително отношение. Президентското право на помилване не може да се разглежда като предоставяне на реалистична перспектива за освобождаване.

51.  В неотдавнашното си решение по Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, §§ 247-68), Съдът разгледа дали присъдата на доживотен затвор без замяна на г-н Харакчиев може да се разглежда като водеща до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Съдът установи, че от момента, в който тази присъда е влязла в сила – ноември 2004 г., до началото на 2012 г., тя не може да се разглежда като намаляема, както се изисква съгласно съдебната практика на Европейския съд по силата на чл. 3 във връзка с доживотни присъди по две причини. Първо, не е ясно дали преди изменението от 2006 г. на Наказателния кодекс от 1968 г., което изрично гласи, че президентското право на помилване се прилага за този вид присъди, присъдата е била  de jure  (по право) намаляема. На второ място, начинът, по който е упражнявано президентското право на помилване преди началото на 2012 г., е бил доста непрозрачен и не са съществували конкретни примери, които показват, че лицата, изтърпяващи присъди на доживотен затвор без замяна, може да се надяват да се възползват от упражняването на това право и да получат корекция на присъдата си. Присъдата на г-н Харакчиев следователно не може да се разглежда като de facto намаляема преди този момент. Съдът допълва, че въпреки че няма право на реабилитация по силата на Конвенцията, чл. 3 изисква от Високодоговарящите страни да дадат на осъдените на доживотен затвор възможност, колкото и да е далечна, един ден да си върнат свободата. За да бъде тази възможност истинска, на тези затворници трябва да се даде подходяща възможност да се поправят. В този смисъл, докато Високодоговарящите страни имат широка свобода на преценка при вземането на решение за такива въпроси като режима и условията на лишаване от свобода на осъдените на доживотен затвор, тези точки не могат да се считат като въпрос без значение. Г-н Харакчиев е бил подложен на особено строг затворнически режим , което е довело до почти пълна изолация и много ограничени възможности за социални контакти, работа или образование, и е бил държан при незадоволителни материални условия. Следователно не може да се смята, че той може да има истинска надежда, че може един ден да постигне и да демонстрира стремеж към реабилитиране и на тази основа да търси корекция на присъдата си. Ето защо Съдът установява, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията, но допълва с предупреждение, че тази констатация не трябва да се разбира като даване на г-н Харакчиев перспективата за предстоящо освобождаване.

52.  В настоящия случай, присъдата на жалбоподателя на доживотен затвор без замяна вляза в сила през 1999 г. и неговият силно ограничен затворнически режим е бил явно поддържан, с някои изключения,  от тогава, без образователни или други курсове или групови дейности (вижте параграфи 8, 10, 21, 27 и 30 по-горе). При тези обстоятелства Съдът не вижда причина да се отклони от своето решение по Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, §§ 247-67) и намира, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Въпреки това, както в този случай, Съдът отбелязва, че този извод не може да се разбира като предоставящ на жалбоподателя перспективата за предстоящо освобождаване (пак там, § 268).

III.  ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

53.  Член 41 от Конвенцията гласи:

"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."

А. Обезщетение за вреди

54.  Жалбоподателят претендира за 30 000 евро неимуществени вреди по отношение на страданията, произтичащи от невъзможността да търси намаляване на присъдата си от доживотен затвор без замяна и от условията и режима на задържането му по тази присъда.

55.  Правителството не коментира по претенцията на жалбоподателя.

56.  Съдът счита, че установяването на нарушение представлява достатъчно справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя в резултат на нарушението на чл. 3 от Конвенцията във връзка с невъзможността му да получи корекция на присъдата си от доживотен затвор без замяна (вижте Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 285). Той съответно не присъжда обезщетение по тази част.

57.  От друга страна Съдът счита, че жалбоподателят трябва да е претърпял неимуществени вреди в резултат на нарушението на чл. 3 от Конвенцията по отношение на режима и условията на задържането му, както и  че установяването на нарушение само по себе си не е достатъчно справедливо обезщетение в това отношение (пак там, § 286). Като се вземат предвид всички обстоятелства по делото и произнасяйки се на справедлива основа съгласно изискванията на чл. 41 от Конвенцията, Съдът присъжда на жалбоподателя 3000 евро, плюс данъци, които могат да бъдат начислени върху тази сума.

Б. Разходи и разноски

58.  Жалбоподателят иска възстановяване на 3 640 евро за хонорари на адвокатите за петдесет и два часа работа по производството пред Съда при ставка от 70 евро на час, плюс 40 евро за пощенски разходи и 30 евро за офис консумативи. В подкрепа на исканията си жалбоподателят представя договор за такси и график за изработени часове. Той иска всяко присъждане, направено от Съда по тази част, да бъде пряко платимо на законните му представители г-н М. Екимджиев и г-жа С. Стефанова.

59.  Правителството не коментира по претенцията на жалбоподателя.

60.  Според установената съдебна практика на Съда, разходи и разноски, претендирани съгласно чл. 41 от Конвенцията, трябва да са били действителни и необходими, и да са в разумен размер. Като взема предвид материалите, с които разполага, и тези съображения, Съдът намира за разумно да присъди на жалбоподателя сумата от 500 евро, плюс всякакви данъци, които могат да бъдат начислени, да бъдат платени на законните му представители г-н М. Екимджиев и г-жа С. Стефанова по отношение на разходите за адвокатски хонорари. По отношение на претенциите за пощенски и офис консумативи, Съдът отбелязва, че жалбоподателят не е представил оправдателни документи, които показват, че той действително е направил тези разходи. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 2 и 3 от Правилника си, Съдът не присъжда нищо по тази част на иска.

В. Лихва за забава

61.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява останалата част от жалбата за допустима;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на режима и условията на задържане на жалбоподателя;

3.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията във връзка с невъзможността на жалбоподателя да получи намаление на присъдата си от доживотен затвор без замяна от  момента, когато е влязла в сила;

4.  Приема, че установяването на нарушение на чл. 3 от Конвенцията във връзка с невъзможността на жалбоподателя да получи намаление на присъдата си от доживотен затвор без замяна от времето, когато е влязла в сила, представлява само по себе си достатъчно справедливо обезщетение за имуществените вреди, претърпени от него в тази връзка;

5.  Приема

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, ал. 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:

(i) 3000 евро (три хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди;

(ii) 500 евро (петстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателя, по отношение на разходи и разноски, които трябва да бъдат изплатени на законните представители на жалбоподателя г-н М. Екимджиев и г-жа С. Стефанова;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка по време на периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

6.  Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 4 ноември 2014 г., в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Françoise Elens-Passos (Франсоаз Елен-Пасо)    Ineta Ziemele (Инета Зимеле)
Секретар на отделението                                           Председател

Дата на постановяване: 4.11.2014 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-147671