Номер на жалба: 31044/12

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 3) Нечовешко отношение, (Чл. 13) Ефикасни правни средства

По делото Петров и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет, в състав:

          Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), председател,
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Ладо Чантурия (Lado Chanturia), съдии,
и Милан Блашко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 29 май 2018 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по четири жалби (№ 31044/12, 80505/13, 22461/14 и 74251/14) срещу Република България, подадени в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от четирима български граждани, г-н Стоян Стоянов Петров, г-н Илиян Петров Михайлов, г-н Йордан Стоянов Петров и г-н Лазар Петков Колев (”жалбоподателите”), съответно на 11 май 2012, 3 декември 2013, 6 март 2014 и 18 ноември 2014 г.

2.  Вторият, третият и четвъртият жалбоподател се представляват пред Съда от г-н М. Екимджиев и г-жа С. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа М. Димова от Министерство на правосъдието.

3.  На 16 октомври 2015 г. оплакванията, отнасящи се до прекомерно строгия режим и неадекватните битови условия на задържане, при които жалбоподателите изтърпяват своите присъди, са съобщени на Правителството, а останалата част от жалбите е обявена за недопустима съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателите изтърпяват или доживотни присъди, или продължителен период на лишаване от свобода в различни затвори в България.

А. Първият жалбоподател, г-н Петров (жалба № 31044/12)

5.  Жалбоподателят е осъден на двадесет години лишаване от свобода през ноември 2011 г. Както се вижда от документите в преписката, на 29 юли 2011 г., по заповед на началника на затвора с позоваване на чл. 248, ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (вж. параграф 18 по-долу), жалбоподателят е поставен в изолация в затвора в гр. Бургас в постоянно заключена килия без възможност за участие в колективни дейности.  Описаните от жалбоподателя условия, при които е задържан там, не са коментирани от Правителството. Той е държан в изолация от 29 юли 2011 г., без течаща вода и тоалетна в килията му. Трябвало е да използва една и съща кофа, за да се облекчава и като стол за хранене, докато яде в килията. Отоплението е било недостатъчно през зимата, а температурата в килията е прекалено висока през лятото. В килията му е имало лоша  вентилация и слаба естествена светлина. Също така, лампата в килията му е оставяна включена през цялата нощ, в килията е имало плъхове и хлебарки, а последните понякога са достигали храната му. На неуточнена дата преди юли 2016 г. жалбоподателят е прехвърлен в затвора в гр. Варна и той не се е оплаквал от условията там.

Б. Вторият жалбоподател, г-н И. Михайлов (жалба № 80505/13)

6.  Жалбоподателят е осъден на доживотен затвор с окончателно решение от 10 ноември 2005 г. на Върховния касационен съд. Той се оплаква от условията, при които изтърпява присъдата си от 12 юли 2007 г., когато е прехвърлен в затвора в гр. Пловдив Описаните от жалбоподателя условия, при които е задържан там, не са коментирани от Правителството.  Не е имало течаща вода или тоалетна в килията му, която е с размер от около 6 квадратни метра. Той е трябвало да използва кофа, за да облекчи естествените си нужди в килията си; той също се е хранел в килията. Килията е била прекалено влажна, което не е било повлияно от факта, че той е трябвало да простира дрехите си, за да съхнат там, след като ги изпере.  Вентилацията е била лоша, което влошава отблъскващата миризма, излизаща от каналите, разположени близо до килията. През лятото температурите са много високи, а през зимата отоплението е изключвано около 18 часа, в резултат на което става много студено в килията му.

7.  Освен това, между 2007 г. и 2011 г. той е държан под най-оскъдния и ограничаващ “специален режим”, сам в килия. Според жалбоподателя, въпреки че неговият режим официално е променен от “специален” на по-лекия “строг” на 6 юни 2011 г., в действителност ограниченията и неадекватните условия, при които е задържан, не са се променили. Систематично са му поставяни белезници, когато е напускал килията си.

В. Третият жалбоподател, г-н Й. Петров (жалба № 22461/14)

8.  Жалбоподателят е осъден на доживотен затвор без право на замяна с окончателно решение от 26 юли 2004 г. на Върховния касационен съд. Той се оплаква от “специалния режим” и неадекватните материални условия на задържане, при които той изтърпява присъдите си от 24 януари 2012 г. в затвора в гр. Варна. Периодът на задържане на този жалбоподател преди тази дата е предмет на разглеждане в по-ранно решение на Съда, в което той констатира нарушение на чл. 3 поради прекомерно строгия затворнически режим и лошите условия на задържане (вж. Йордан Петров срещу България, № 22926/04, § 128, 24 януари 2012 г.).

9.  Жалбоподателят твърди, че изтърпява присъдата си в изолация от околния свят, а именно в постоянно заключена килия. Той не е  включван в каквито и да е колективни дейности, не му е предоставяна работа и му е бил отказан контакт със затворници, които изтърпяват присъди, по-леки от доживотен затвор. Всеки път, когато е извеждан от зоната с висока степен на сигурност, той е бил с белезници. Властите не са извършили смислени оценки на необходимостта той да продължава да изтърпява присъдата си при “специален режим”. Оценките им не включват анализ на психологическото и физическото му състояние или на отношението му и демонстрираната готовност за промяна и не са извършвани от специално обучен персонал.

10.  Що се отнася до материалните условия, при които е държан от 24 януари 2012 г., жалбоподателят твърди, че макар през август 2012 г. в килията му да е монтирана тоалетна, която се намира на около 45 см от леглото му. Тъй като тоалетната не е отделена от останалата част от пространството, той е имал натрапчивото усещане, че живее в тоалетна. Като се има предвид, че администрацията на затвора отказва да предоставя хигиенни продукти за почистване на тоалетната като четки и средства за миене, тоалетната е била неизползваема. Цялостната хигиена в килията и в общите помещения е била изключително лоша, с разхождащи се в тях хлебарки и плъхове.

Г. Четвъртият жалбоподател, г-н Л. Колев (жалба № 74251/14)

11.  На 10 юни 2011 г. първоинстанционният съд осъжда жалбоподателя на доживотен затвор без право на замяна, която е потвърдена от апелативния съд на 27 юни 2013 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдата от доживотен затвор без право на замяна в окончателно решение от 21 май 2014 г.

12.   Жалбоподателят описва, а Правителството не коментира факта, че той е държан в постоянно заключена килия в затвора в гр. Пазарджик, изолиран от останалата част от затворническата популация, и му е било позволено да общува само с други осъдени на доживотен затвор по време на едночасовите ежедневни физически упражнения, които прави извън килията си. Не е имало течаща вода или тоалетна в килията му, която е с размер под 6 квадратни метра. Хигиената в килията е била много лоша, имало е хлебарки и дървеници, а  администрацията на затвора не е направила нищо, за да ги премахне. Тъй като в килията му не е имало маса, жалбоподателят се е хранил върху вестник, постлан на леглото му. Докато естествената светлина, достигаща в килията му, е била изключително слаба, изкуствената светлина е държана включена през цялата нощ. Температурата в килията е била неадекватна, варираща между крайностите през лятото и зимата.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО, ПРАКТИКА И ДОКУМЕНТИ НА КПИ

13.  Законът, свързан с режима на лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор (със или без право на замяна) и констатациите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) до 2012 г. са подробно изложени в Харакчиев и Толумов срещу България (№ 15018/11 и 61199/12, §§ 114-146, и §§ 165-174, ЕСПЧ 2014 г. (откъси)).

14.  По-конкретно, в своя доклад за посещението си в затвора в гр. Варна през 2010 г., КПИ отбелязва наред с други неща, че осъдените на доживотен затвор там са настанени в пренаселени килии, които са разрушени и нехигиенични, че достъпът до общата тоалетна е ограничен до три пъти дневно и че никой от тях не е имал работа, както и че предлаганите им дейности се състояли в нередовна индивидуална и групова работа (напр. управление на гнева) и уроци по английски език (два пъти седмично) в допълнение към ежедневни едночасови упражнения на открито и достъп до маса за тенис, която може да се използва половин час два пъти седмично.

15.  В Плана си за действие от декември 2014 г., представен в Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) към Съвета на Европа в контекста на изпълнението на решението на Съда от 2012 г. по отношение на третия жалбоподател (вж. параграф 8 по-горе), българското правителство заявява, че той е бил настанен в реновирана килия с площ от 6 квадратни метра в зоната с висока степен на сигурност в затвора в гр. Варна, и че в килията има тоалетна, чисто легло и матрак. Година по-късно, в своя доклад за посещението си в затвора в гр. Варна през 2015 г., КПИ отбелязва, че повечето части от този затвор не са годни за настаняване на хора и представляват сериозен риск за здравето, както на лишените от свобода, така и на персонала. Въпреки многократните критики, не е забелязан напредък по отношение на изпълнението на препоръките на КПИ, направени след предходните му посещения. КПИ заключва, че според него, дори само битовите условия в затвора биха могли да се възприемат като нечовешко и унизително отнасяне.

16.  Приложимото национално законодателство по отношение на условията на задържане преди измененията от 2017 г. в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2009 г. (”ЗИНЗС от 2009 г.”) е изложено в Нешков и други срещу България (№ 36925/10 и 5 други, § 92-139, 27 януари 2015 г.). Измененията от 2017 г. на ЗИНЗС от 2009 г. са изложени в решението на Съда за недопустимост в Атанасов и Апостолов срещу България (№ 65540/16 и 22368/17, §§ 15–28, 27 юни 2017 г.).

17.  Освен това, към относимият период, а именно през 2011 г. (вж. параграф 5 по-горе), чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС от 2009 г. предвижда обвиняемите и лицата,  които са осъдени, да бъдат държани в постоянно заключени килии без право на участие в колективни действия, когато престъплението, за което са осъдени, е наказуемо с лишаване от свобода над 15 години или с доживотен затвор.

ПРАВОТО

I.  ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

18.  Предвид сходния предмет на тези четири жалби е уместно те да бъдат разгледани заедно, съгласно правило 42 § 1 от Правилника на Съда.

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА В РЕЗУЛТАТ НА ПРЕКОМЕРНО ОГРАНИЧИТЕЛНИЯ ЗАТВОРНИЧЕСКИ РЕЖИМ И ЛОШИТЕ МАТЕРИАЛНИ УСЛОВИЯ НА ЗАДЪРЖАНЕТО НА ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ

19.  Жалбоподателите се оплакват от прекомерно ограничителния режим и неадекватните условия на задържане, при които са изтърпявали или изтърпяват присъдите си. Те твърдят нарушение на чл. 3 от Конвенцията, който гласи:

“Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.”

A.  Допустимост

20.  Съдът отбелязва, че оплакването по отношение на условията на задържане и прилагането на “специален режим”, направено от жалбоподателите, не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията. Той отбелязва още, че то не е недопустимо на друго основание. Следователно то е допустимо.

Б. По същество

21.  Жалбоподателите поддържат оплакванията си.

22.  Правителството не представя становище по основателността. По времето на представяне на своето становище относно претенциите на жалбоподателите за справедливо обезщетение, Правителството информира за предстоящите тогава промени в ЗИНЗС от 2009 г. по-конкретно по отношение на “специалния затворнически режим”, приети на първо четене от Народното събрание. По-конкретно, автоматичното налагане и поддържане на “специалния режим” към осъдените на доживотен затвор са изменени чрез въвеждане на възможност за оценка на необходимостта от продължаване на режима една година след налагането му.

23.  Що се отнася до последиците от изолацията върху личността на затворника, Съдът е приел, че всички форми на изолиране в наказателна килия без подходяща умствена и физическа стимулация е вероятно в дългосрочен план да има вредни последици, водещи до влошаване на умствените възможности и социални способности (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204). Също така, що се отнася по-конкретно до лицата, изтърпяващи доживотни присъди, тяхното автоматично отделяне от останалата част от затворническата популация и един от друг, по-конкретно когато не са налице обширни дейности извън килията или стимули вътре в килията, може само по себе си да повдигне въпрос по чл. 3 от Конвенцията (вж. Savičs v. Latvia, № 17892/03, § 139, 27 ноември 2012 г.). Също така Съдът намира, че изолацията трябва да бъде обоснована от конкретни причини, свързани със сигурността (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204, с допълнителни препратки към актове с незадължителна юридическа сила; вж. също Радев срещу България, № 37994/09, § 42, 17 ноември 2015 г.).

24.  Що се отнася до настоящия случай, Съдът отбелязва по отношение на изолацията на жалбоподателите, че е безспорно, че макар само трима от четиримата жалбоподатели да са осъдени на доживотен затвор (със или без право на замяна), и четиримата остават затворени в своите килии през по-голямата част от времето,  повече от двадесет часа на ден, като имат само ограничена възможност за физически упражнения през цялото времетраене на изтърпяването на своите присъди; по отношение на първия жалбоподател, такава е ситуацията, докато не е прехвърлен в затвора в гр. Варна (вж. параграф 5 по-горе). Правителството не споменава участието на жалбоподателите в смислени общи дейности, работа или образователни курсове. И четиримата жалбоподатели са отделени от другите категории затворници; по-конкретно, вторият, третият и четвъртият жалбоподател - въз основа на прилагане на относимите правила за осъдени на доживотен затвор, а първият жалбоподател - въз основа на заповед на началника на затвора (вж. параграф 5 по-горе). Не са изложени съображения за сигурност, свързани с отделните жалбоподатели, за да се обясни описаната по-горе трайна изолация и сегрегация.

25.  Съдът също така отбелязва в настоящите жалби редица повтарящи се особености на материалните условия на задържане, които последователно са критикувани от него в предходни дела (вж. описанието на фактите по-горе за подробности, както са представени от жалбоподателите и не са оспорени от Правителството); сред тях особено се откроява липсата на лесен достъп до тоалетна (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 211). По отношение на положението конкретно на третия жалбоподател, Съдът повтаря предишните си констатации, че за да може една тоалетна, която не е отделена от останалата част от затворническата килия на жалбоподателя, да бъде използваема, властите трябва да предоставят основни хигиенни продукти, включително тоалетна хартия (вж. Радев, цитирано по-горе, § 55).

26.  С оглед на всичко казано по-горе, като взема предвид кумулативния ефект от условията, на които са подложени жалбоподателите при задържането им, както по отношение на силно ограничителния режим на лишаване от свобода, който не е обяснен с индивидуални съображения за сигурност, така и на материалните условия, при които те са държани, а също така и периода на задържането им - между около четири и десет години досега, Съдът намира, че страданието и трудностите, които са изтърпели, надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и са достатъчно тежки, за да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отнасяне.

27.  Следователно е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на всичките четирима жалбоподатели.

III.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

28.  Вторият, третият и четвъртият жалбоподател също се оплакват, че в това отношение не разполагат с ефективно средство за защита, както е предвидено в чл. 13 от Конвенцията, който гласи:

"Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."

29.  Правителството не представя становище.

30.  Съдът отбелязва, че това оплакване е свързано с разгледаното по-горе и също трябва да бъде обявено за допустимо.

31.  Съдът отбеляза, че приложимото национално законодателство наскоро е изменено (вж. параграф 16 по-горе), и че впоследствие е констатирал, че двете нови правни средства за защита, въведени във връзка с твърдяни нечовешки или унизителни условия на задържане, могат да се смятат за ефективни (вж. Атанасов и Апостолов, (решение за допустимост), цитирано по-горе, § 67). Правителството обаче не твърди, че тези законови промени, приети след съобщаването на настоящите жалби, представляват ефективно вътрешно правно средство за защита за оплакванията на настоящите жалбоподатели, които се отнасят и до оскъдния затворнически режим в допълнение към материалните условия на задържане.

32.  Следователно, като се позовава на съображенията и заключенията си в Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, §§ 226 и 229) относно наличието на ефективно вътрешно правно средство за защита във връзка с условията на задържане както по отношение на материалните условия, така и на ограниченията, прилагани върху лишените от свобода, Съдът не намира основание да се отклони от тези констатации. Съдът подчертава, че това заключение е направено в контекста на специфичните обстоятелства в настоящите жалби и не може да предреши бъдещо разглеждане на дела относно оплаквания, свързани по-конкретно с прилагането на “специален режим” към затворници, изтърпяващи доживотни или други срочни присъди.

33.  С оглед на горното Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията във връзка с чл. 3 по отношение на втория, третия и четвъртия жалбоподател.

IV.  ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

34.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

35.  Първият жалбоподател не предявява претенция за справедливо обезщетение. Съответно Съдът счита, че няма нужда да му присъжда каквато и да е сума в този смисъл.

A. Обезщетение за вреди

36.  Вторият, третият и четвъртият жалбоподател претендират по 10 000 евро за всеки по отношение на неимуществени вреди.

37.  Правителството твърди, че тези претенции са неоснователни, необосновани и прекомерни и че констатацията за нарушение би представлявала достатъчно справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

38.  Съдът смята, че жалбоподателите несъмнено са претърпели неимуществени вреди в резултат на нарушаването на правата им по чл. 3 и чл. 13 от Конвенцията. В съответствие с подхода в Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, § 286), като взема предвид всички обстоятелства и произнасяйки се по справедливост съгласно изискванията на чл. 41 от Конвенцията, Съдът присъжда на втория жалбоподател 4000 евро плюс всякакви данъци, които може да се начислят върху тази сума, за неимуществени вреди. Съдът също така присъжда на третия и четвъртия жалбоподател по 3000 евро на всеки плюс всякакви данъци, които може да бъдат начислени върху тази сума, по отношение на неимуществени вреди.

Б. Разходи и разноски

39.  Вторият и третият жалбоподател претендират 2990 евро всеки за съдебните разноски, направени пред Съда съгласно споразумение за възнаграждение според изхода на делото, както и 53 евро за канцеларски материали, пощенски разходи и превод. Четвъртият жалбоподател претендира 2550 евро за съдебните разноски, направени пред Съда, които той вече е платил на своите представители.

40.  Правителството посочва, че процесуалните представители на втория, третия и четвъртия жалбоподател са били едни и същи двама адвокати, които са представили сходни становища по трите жалби. Правителството също така подчертава, че както почасовата ставка от 130 евро, така и броят (двадесет и три) таксувани часа, претендирани от процесуалните представители, са прекомерни. Правителството не възразява срещу разходите по превод в размер на 23 евро във втората и третата жалба, но посочва, че не са представени доказателства за претендираните разходи и разноски за канцеларски материали и пощенски услуги и те не трябва да се присъждат.

41.  Като взема предвид документите, с които разполага, както и своята съдебна практика, Съдът смята за разумно да присъди на втория, третия и четвъртия жалбоподател по 1000 евро за съдебни разноски за производството пред Съда (вж. по подобен начин Живко Господинов и други срещу България [Комитет], № 34639/07, § 69, 26 октомври 2017 г.), а на втория и третия жалбоподател по 23 евро за разходи за превод, плюс всички данъци, които може да им бъдат начислени, като тези суми трябва да бъдат платени директно на процесуалните представители на жалбоподателите г-н Екимджиев и г-жа Стефанова. По отношение на претенциите за пощенски и офис консумативи, Съдът отбелязва, че не са представени никакви оправдателни документи, които да показват, че тези разходи действително са направени. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбите на правило 60 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда, Съдът не присъжда нищо по тези позиции от претенцията.

В. Лихва за забава

42.  Съдът смята за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Решава да обедини жалбите и ги обявява за допустими;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на всички жалбоподатели;

3.  Приема. че е налице нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3^[1] от Конвенцията по отношение на втория, третия и четвъртия жалбоподател;

4.  Приема,

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца следните суми, които се конвертират в български лева по курса, валиден към датата на плащането:

(i) 4000 евро (четири хиляди евро) плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, за неимуществени вреди на втория жалбоподател, и 3000 евро (три хиляди евро) плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, за неимуществени вреди на третия и четвъртия жалбоподател;

(ii) по 1000 евро (хиляда евро) на втория, третия и четвъртия жалбоподател по отношение на съдебните разходи пред Съда плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на тези жалбоподатели, и по 23 евро за разходи и разноски на втория и третия жалбоподател, като тези суми трябва да бъдат платени директно на процесуалните представители на жалбоподателите г-н Екимджиев и г-жа Стефанова.

(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

5.  Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 21 юни 2018 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Милан Блашко                                                  Габриеле Куцко-Щадлмайер
заместник-секретар                                                          председател

Дата на постановяване: 21.6.2018 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-183815