Номер на жалба: 61432/11

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Мирно ползване от притежания

По делото Йорданова и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет, в състав:

          Ерик Мьозе (Erik Møse), председател,
          Шифра О’Лиъри (Síofra O’Leary),
          Летиф Хюсеинов (Lәtif Hüseynov), съдии,
и Милан Блашко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 26 юни 2018 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по две жалби (№ 61432/11 и № 64318/11) срещу Република България, подадени в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от трима български граждани, г-жа Виолета Александрова Йорданова (”първата жалбоподателка”), г-жа Тимка Александрова Русаманова (”втората жалбоподателка”) и г-жа Румяна Страшимирова Телятинова (”третата жалбоподателка”, всички общо „жалбоподателките“), на 15 септември 2011 г. Втората жалбоподателка умира през 2013 г. и дъщеря ѝ, г-жа Светла Величкова Гогова, изразява желание да поддържа жалбата ѝ вместо нея.

2.  Първата и третата жалбоподателка и г-жа Светла Величкова Гогова се представляват от г-жа С. Маргаритова-Вучкова, адвокат, практикуващ в София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствените агенти г-жа М. Коцева и г-жа И. Станчева-Чинова от Министерство на правосъдието.

3.  На 8 юни 2017 г. оплакванията относно неуспеха на властите да предоставят на жалбоподателките обезщетение за отчуждените имоти на техните бащи, са съобщени на Правителството, а останалата част от двете жалби е обявена за недопустима съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателките са родени съответно през 1937 г., 1934 г. и 1941 г. Първата и третата жалбоподателка живеят в София.

А. Предистория

5.  Бащите на жалбоподателките са притежавали печатници в София, които са одържавени от комунистическите власти през 1949 и 1950 г. След това техните активи са наследени от държавна печатница. През 1991 г. тя е регистрирана като държавно предприятие, понастоящем наречено “Образование и наука” ЕАД. Дружеството се управлява от министъра на образованието и науката. Сред дейностите на дружеството е отпечатването на учебници.

6.  През 1997 г. Народното събрание приема Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (наричан по-долу ”Закона за обезщетяване” - вж. параграф 23 по-долу).

Б. Първоначално развитие по отношение на първата и втората жалбоподателка

7.  През март 1998 г. първата и втората жалбоподателка и тяхната майка подават молба по Закона за обезщетяване, за да получат обезщетение за одържавената печатница. Що се отнася до начина на обезщетяване, те изразяват предпочитание да получат акции в “Образование и наука” ЕАД. С решение от 14 юни 1999 г. министърът на образованието удовлетворява тяхната молба, като посочва, че точният брой на акциите, които да бъдат предоставени, ще бъде определен след оценка на активите на бившата печатница.

8.  Въпреки това, с друга заповед от 3 юли 2000 г. министърът отхвърля молбата за обезщетение. Тази заповед е отменена от Върховния административен съд с окончателно решение от 24 юни 2002 г. с мотива, че тя неправилно изменя предходния акт, който е влязъл в сила.

9.  След това вещо лице изготвя оценка на одържавеното имущество, която е потвърдена от министъра на образованието и науката на 5 юни 2003 г. В нея се посочва, че първата и втората жалбоподателка и майка им имат право на обезщетение от 57 932 лева (равностойността на 29 630 евро), което се равнява на 579 броя акции в “Образование и наука” ЕАД, всяка с номинална стойност от 100 лева (51 евро).

10.  На 26 август 2003 г. обаче министърът издава друга заповед, в която се посочва, че жалбоподателките и тяхната майка следва да получат компенсаторни записи, вместо акции. Той се позовава по-конкретно на факта, че “Образование и наука” ЕАД е включено в списъка по пар. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от 2002 г. (по-нататък “Закона за приватизация” - вж. параграф 24 по-долу). Още веднъж тази заповед е отменена от Върховния административен съд с окончателно решение от 18 октомври 2004 г., тъй като тя неправомерно изменя предишните заповеди, с които на първата и втората жалбоподателка и майка им се определя обезщетение под формата на акции и които са влезли в сила. Националният съд постановява по-конкретно, че пар. 11 от Допълнителните разпоредби, споменат по-горе, не може да оправдае подобно изменение.

11.  През 2006 г. първата и втората жалбоподателка и майка им подават до министъра на образованието и други държавни органи няколко жалби, с които искат приключването на процедурата за обезщетяване. В писмо от 7 април 2006 г. Министерският съвет (Правителството) ги информира, че Министерството на образованието и науката търси “законосъобразно решение”, което “няма да накърни обществения интерес и не би било в нарушение на [Закона за приватизация]”. В друго писмо от 30 август 2006 г. Парламентарната комисия по петициите информира жалбоподателките и майка им, че е призовала министъра на образованието и науката да намери решение, посочвайки, че с влизането в сила на Закона за обезщетяване Народното събрание е търсило “възстановяване на историческата справедливост”.

12.  Майка на първата и втората жалбоподателки умира през 2007 г. и е наследена от тях.

В. Първоначално развитие по отношение на третата жалбоподателка

13.  През август 1998 г. третата жалбоподателка, нейните майка и сестра подават молба по Закона за обезщетяване да получат обезщетение за одържавената печатница. Те заявяват, че предпочитат да получат акции в “Образование и наука” ЕАД.

14.  Молбата им е удовлетворена от министъра на образованието с решение от 22 декември 1998 г.

15.  През 1999 г., 2001 г. и 2003 г. вещо лице изготвя три оценки на отчужденото имущество. Последната от тях, в която се посочва, че третата жалбоподателка, нейната майка и нейната сестра имат право на обезщетение в размер на 26 309 лева (равностойността на 13 460 евро), равняващи се на 263 броя акции в “Образование и наука” ЕАД, всяка с номинална стойност 100 лева, е потвърдена от министъра на образованието на 6 юни 2003 г.

16.  Въпреки гореизложеното, в друга заповед от 26 август 2003 г. министърът посочва, че третата жалбоподателка, нейната майка и нейната сестра следва да получат компенсаторни записи вместо акции. Както и в описаната по-горе процедура по отношение на първата и втората жалбоподателка, той се позовава на факта, че дружеството е включено в списъка по пар. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация (вж. параграф 24 по-долу). Тази заповед е отменена от Върховния административен съд с окончателно решение от 31 март 2004 г. с мотива, че тя недопустимо изменя предходните влезли в сила заповеди по отношение на обезщетението, което да бъде предоставено. Националният съд отново постановява, че пар. 11 от Допълнителните разпоредби, споменат по-горе, не може да оправдае подобно изменение, тъй като той не е приложим към висящо производство за обезщетение.

17.  Майката и сестрата на третата жалбоподателка умират съответно през 2006 г. и 2004 г., оставяйки третата жалбоподателка като единствен наследник на нейния баща.

Г. Последващи събития

18.  През 2007 г. Министерството на образованието и науката иска от Агенцията за приватизация да разреши прехвърлянето на частноправни субекти на акции на “Образование и наука” ЕАД. Разрешението, свързано с претенциите на всички жалбоподателки, е дадено на 23 април 2008 г.

19.  Министерството не предприема други мерки за приключване на процедурите за обезщетение.

20.  През 2011 г. третата жалбоподателка изпраща писмо до изпълнителния директор на “Образование и наука” ЕАД, като го кани да я впише в книгата на акционерите и да ѝ представи копия от всички решения, взети от общото събрание на дружеството след 2003 г. Тя не получава отговор.

21.  С решение от 5 март 2013 г. Министерският съвет разрешава продажбата от страна на “Образование и наука” ЕАД на недвижими имоти, собственост на дружеството (такова разрешение се изисква по закон). Жалбоподателките оспорват пред съд това решение, като твърдят, че то засяга техните права като акционери. С решение от 27 януари 2015 г. Върховният административен съд отхвърля тяхната жалба, като отбеляза, че не са акционери в дружеството, тъй като процедурите за обезщетение не са приключили с действителното прехвърляне на акции към тях в съответствие със закона.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

22.  След падането на комунистическия режим през 1990 г. Народното събрание приема законодателство, предвиждащо реституцията на различни видове одържавени преди това имоти.

23.  През ноември 1997 г. влиза в сила Законът за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, който предвижда обезщетение на бивши собственици на някои видове одържавени имоти или на техните наследници в случаите, когато по различни причини не е възможно възстановяване в натура. Начинът на обезщетяване по правило трябва да бъде избран от бившите собственици, съответно от техните наследници. Обезщетяването може да бъде чрез дялове от имотите или дружествата, в които са включени одържавените имущества, или чрез компенсаторни записи. Последните са финансови инструменти, които могат да се използват при приватизационни търгове и обикновено се изкупуват от инвеститорите на сравнително ниски цени.

24.  През 2002 г. е приет Законът за приватизация и следприватизационен контрол. Макар по принцип да не урежда въпроси за реституция, в пар. 11 от неговите допълнителни разпоредби се посочва, че лицата, имащи право на обезщетение, по-конкретно по Закона за обезщетяване, по отношение на редица конкретно изброени дружества (като дружества за комунални услуги, болници и т.н., повечето от които изцяло са собственост на държавата), могат да получат само компенсаторни записи.

25.  Приложимите разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс относно изпълнението на окончателните административни актове и практиката на националните съдилища в тази връзка са обобщени в Димитър Янакиев срещу България (№ 2) (№ 50346/07, § 30-35, 31 март 2016 г.).

ПРАВОТО

I. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

26.  Съдът отбелязва, че втората жалбоподателка, г-жа Тимка Александрова Русаманова, умира през 2013 г. и дъщеря ѝ, г-жа Светла Величкова Гогова, изразява желание да поддържа жалбата ѝ вместо нея (вж. параграф 1 по-горе).  Не е спорно, че г-жа Гогова има право да направи това, а Съдът не вижда причина да не удовлетвори молбата ѝ (вж. например Bittó and Others v. Slovakia, № 30255/09, §§ 73-74, 28 януари 2014 г.).

27.  Освен това като има предвид, че двете жалби се отнасят до сходни факти и оплаквания и повдигат идентични въпроси по Конвенцията, Съдът счита, че те трябва да бъдат присъединени в съответствие с правило 42 § 1 от Правилника на Съда.

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

28.  Жалбоподателките се оплакват по чл. 1 от Протокол № 1, че не са получили дължимото им обезщетение. Тази разпоредба гласи, както следва:

"Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби."

A.  Допустимост

29.  Правителството повдига две възражения, свързани с неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. В своето становище по допустимостта и основателността на делото то твърди, от една страна, че жалбоподателките е трябвало да упражнят правата си като акционери в “Образование и наука” ЕАД. В допълнителното си становище относно претенциите на жалбоподателките за справедливо обезщетение то твърди, от друга страна, че жалбоподателките е трябвало да образуват изпълнително производство срещу министъра на образованието и науката, както е предвидено в Административнопроцесуалния кодекс.

30.  В своите становища първата и третата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка, г-жа Гогова (вж. параграфи 1 и 26 по-горе), оспорват първото възражение, повдигнато от Правителството. Те посочват, че тъй като процедурите за обезщетяване не са приключили, те не са акционери в “Образование и наука” ЕАД - факт, потвърден от Върховния административен съд в решението му от 27 януари 2015 г.

31.  Съдът е на мнение, че първият от двата поставени въпроса, а именно дали жалбоподателките могат да се смятат за акционери в “Образование и наука” ЕАД и дали имат право да упражняват каквито и да е права в това отношение, е тясно свързан със съществото на оплакванията на жалбоподателките и следователно трябва да бъде присъединен към основателността.

32.  Що се отнася до това дали жалбоподателките е трябвало да инициират изпълнително производство срещу министъра на образованието и науката, както е предвидено в Административнопроцесуалния кодекс (вж. параграф 25 по-горе), Съдът е на мнение, че за Правителството се е преклудирала възможността да повдигне възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Правителството не е повдигнало такова възражение в своето първоначално становище по допустимостта на делото, а го е направило едва в своето допълнително становище относно претенциите на жалбоподателките за справедливо обезщетение (вж. параграф 29 по-горе). То не предоставя никакво основание за това забавяне (вж. Khlaifia and Others v. Italy [GC], № 16483/12, §§ 52-54, ЕСПЧ 2016 г. (откъси)).

33.  Съдът отбелязва още, че жалбите не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва също, че те не са недопустими на други основания. Следователно те са допустими.

Б. По същество

34.  Правителството твърди, че министърът на образованието и науката “в никакъв момент не” е отказал да приключи процедурите за обезщетяване, а вместо това е търсил законосъобразен начин да го направи. Освен това, общественият интерес изисква “Образование и наука” ЕАД да остане изцяло държавна собственост. На последно място министърът е търсил изход от ситуацията на застой след влизането в сила на Закона за приватизация, като е заменил акциите, дължими на жалбоподателките, с компенсаторни записи - решение, което обаче жалбоподателките успешно оспорват.

35.  Първата и третата жалбоподателки и наследницата на втората жалбоподателка отново изтъкват оплакванията, като се позовават по-конкретно на констатациите на Съда в Мутишев и други срещу България (№ 18967/03, 3 декември 2009 г.) и Неделчева и други срещу България (№ 5516/05, 28 май 2013 г.). Те посочват, че правото на жалбоподателките на обезщетение под формата на акции в “Образование и наука” ЕАД е признато през 1998 и 1999 г. и че националните съдилища третират като незаконосъобразни всички последващи опити на администрацията да отхвърли или измени това право. Освен това, като признават трудностите, с които се е сблъскала администрацията в резултат на конфликта между изискванията на Закона за обезщетяване и Закона за приватизация, първата и третата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка твърдят, че отрицателните последици от това не трябва да бъдат понесени само от тях. Според тях министърът на образованието и науката не е демонстрирал желание да намери подходящо решение.

36.  Съдът вече е разгледал няколко дела срещу България, които подобно на настоящото, засягат неспазване от страна на административните органи на окончателни решения, признаващи правото на жалбоподателите на реституция или обезщетение. Той констатира нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 в три дела, в които администрацията отказва да спази окончателните съдебни решения, с които се разпорежда възстановяване в натура (вж. Мутишев и други, цитирано по-горе, § 130-38; Хаджигеоргиеви срещу България, 41064/05, §§ 64-72, 16 юли 2013 г.; и Велчева срещу България, № 35355/08, §§ 36-50, 9 юни 2015 г.) и в дело, подобно на настоящото, където жалбоподателите са имали право да получат обезщетение под формата на акции в дружество, но съответният административен орган отказва да предостави такива акции, позовавайки се на причини, които националните съдилища отхвърлят (вж. Неделчева и други, цитирано по-горе, §§ 67-70).

37.  В настоящия случай, в две решения от 22 декември 1998 г. и 14 юни 1999 г., министърът на образованието разрешава на жалбоподателките и на техните роднини да получат обезщетение под формата на акции в “Образование и наука” ЕАД (вж. параграфи 7 и 14 по-горе). Въпреки че министърът се опитва впоследствие да измени тези решения, като предоставя на жалбоподателките компенсаторни записи вместо акции или като напълно отрича тяхното право на обезщетение, Върховният административен съд смята, че тези последващи заповеди са нищожни, тъй като те противоречат на първоначалните, които са влезли в сила (вж. параграфи 8, 10 и 16 по-горе). След 2004 г. нито министърът на образованието и науката, нито друг орган поставят под въпрос правото на жалбоподателките да получат обезщетение. Предприети са мерки за предоставяне на това обезщетение, като например разрешението на Агенцията за приватизация за прехвърляне на акции на “Образование и наука” ЕАД, дадено през 2008 г. (вж. параграф 18 по-горе). Следователно решенията от 1998 г. и 1999 г., които са определили окончателно правото на жалбоподателките на обезщетение и не са подлежали на изменение, са породили легитимни очаквания за жалбоподателките да получат такова обезщетение и следователно “притежания” по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 (вж. Мутишев и други, § 123, и Хаджигеоргиеви, § 63, цитирани по-горе).

38.  Що се отнася до въпроса дали има намеса в притежанията на жалбоподателките, Съдът първо ще разгледа доводите на Правителството, че жалбоподателките вече могат да бъдат смятани за акционери в “Образование и наука” ЕАД и биха могли да упражнят правата си като такива (вж. параграф 29 по-горе). Това би означавало, че процедурата по обезщетяване действително е приключила и органите вече нямат никакво задължение в това отношение. Правителството обаче също така заявява - на национално равнище и в производството пред Съда - че министърът на образованието е търсел законосъобразно средство за приключване на процедурите за обезщетяване (вж. параграфи 11 и 34 по-горе), което противоречи на техния довод, че жалбоподателките са акционери. Освен това, в своето решение от 27 януари 2015 г. Върховният административен съд изрично посочва, че жалбоподателките не са акционери в “Образование и наука” ЕАД, като на това основание отхвърля молбата им за съдебен контрол на правителствено решение, засягащо дружеството (вж. параграф 21 по-горе). Следователно Съдът заключва, че отпускането на обезщетение в две решения от 1998 и 1999 г., които впоследствие влизат в сила, не е последвано от действителното прехвърляне на акции на жалбоподателките, и че продължаващият неуспех на министъра на образованието и науката да спази решенията, признаващи правото на жалбоподателките на обезщетение, представлява намеса в притежанията на жалбоподателките.

39.  Съответно Съдът отхвърля първото възражение на Правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, което преди това присъедини към основателността на жалбата (вж. параграф 31 по-горе).

40.  Всяка намеса на държавните власти в мирното ползване на притежанията трябва на първо място да бъде законосъобразна (вж. например Iatridis v. Greece [GC], № 31107/96, § 58, ЕСПЧ 1999‑II). В настоящия случай националното законодателство не предвижда краен срок за приключване на процедурите за обезщетяване, инициирани от жалбоподателките и техните роднини. Това обаче не е достатъчно, за да може Съдът да заключи, че намесата в притежанията на жалбоподателките е законосъобразна за целите на чл. 1 от Протокол № 1. В по-ранните сходни дела, цитирани по-горе, той приема, че административните органи нямат свобода на преценка да отказват да изпълняват окончателни съдебни решения поради това, че смятат, че констатациите на тези решения са погрешни или противоречат на закона, и че принципът на правната сигурност изисква наред с другото, когато съдът окончателно е решил даден въпрос, това решение  да не бъде поставяно под съмнение, освен поради причини от значително и непреодолимо естество (вж. Мутишев и други, § 129, Хаджигеоргиеви, § 66, и Неделчева и други, § 68, всички цитирани по-горе).

41.  В настоящия случай правото на жалбоподателките на обезщетение под формата на акции в “Образование и наука” ЕАД е признато с административни актове (вж. параграфи 7 и 14 по-горе), които са окончателни и задължителни. Освен това всички опити на министъра на образованието и науката да измени или отмени тези актове са отхвърлени с окончателни решения на Върховния административен съд (вж. параграфи 8, 10 и 16 по-горе). Съответно Съдът намира, както е посочено по-горе, че министърът е бил задължен и не е можел да откаже да се съобрази с тези решения, освен, както вече е споменато, поради значителни и непреодолими причини.

42.  Не е доказано, че съществуват такива причини. По-конкретно аргументът, че пар. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация може да обоснове такъв отказ, е отхвърлен от Върховния административен съд, въз основа по-специално на това, че той не е приложим към висящо производство за обезщетение (вж. параграфи 10 и 16 по-горе ). След като опитите на министъра на образованието и науката да замени акциите, дължими на жалбоподателките, с компенсаторни записи, са отхвърлени от Върховния административен съд (вж. параграфи 10 и 16 по-горе), министърът остава пасивен в продължение на много години и не предлага никакво решение.

43.  Съответно, както и в по-ранните сходни дела (вж. Мутишев и други, § 138, и Хаджигеоргиеви, § 71, и двете цитирани по-горе), Съдът заключва, че намесата в притежанията на жалбоподателките е в противоречие с принципа на законосъобразност по чл. 1 от Протокол № 1.

44.  Това означава, че е налице нарушение на тази разпоредба.

III.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

45.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Обезщетение за вреди

46.  По отношение на имуществените вреди, първата и третата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка заявяват, че признават “важната социална функция” на “Образование и наука” ЕАД (вж. параграф 5 по-горе) и не претендират “при всички случаи” да получат акциите в това дружество, които им се дължат съгласно съответните решения на министъра на образованието и науката. Вместо това те претендират парично обезщетение, еквивалентно на “пълната актуална пазарна стойност на национализираните имущества”. За да установят тази стойност, първата и третата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка представят оценки, изготвени от експерти. Въз основа на тези оценки, първата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка претендират 218 813 лева, равностойността на 112 000 евро, а третата жалбоподателка претендира 226 000 лева, равностойността на 115 600 евро.

47.  В допълнение, третата жалбоподателка претендира пропуснати ползи за периода от 1998 до 2017 г. Тя отново се позовава на една от представените от нея експертни оценки, според която дивидентът, който би получила за този период, ако е била акционер в “Образование и наука”, е 6723 лева, равностойността на 3438 евро. Съответно жалбоподателката претендира тази сума, плюс допълнителни 4920 лева, равностойността на 2516 евро, като лихви за забава върху нея.

48.  Първата и третата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка претендират по 5000 евро за неимуществени вреди.

49.  Правителството моли Съда, в случай че констатира нарушение на правата на жалбоподателките, да отложи произнасянето си по въпроса за имуществените вреди. Алтернативно, то смята, че всяко обезщетение, което се присъди по тази точка, трябва да е равно на стойностите, потвърдени от министъра на образованието в неговите решения относно обезщетението на жалбоподателките, описани в параграфи 9 и 15 по-горе. То не коментира претенцията на третата жалбоподателка по отношение на пропуснати ползи (вж. параграф 47 по-горе). На последно място Правителството смята, че претенцията по отношение на неимуществени вреди е прекомерна.

50.  Съдът отбелязва, че решение, в което той констатира нарушение на Конвенцията, налага на държавата-ответник правно задължение да сложи край на това нарушение и да поправи последиците от него по такъв начин, че да възстанови доколкото е възможно съществуващото положение преди нарушението.

51.  С оглед на гореизложеното Съдът счита, че подходяща форма на обезщетение в настоящия случай би била приключването на процедурата за обезщетяване от страна на българските власти. Това би поставило жалбоподателките в обстоятелства, които са доколкото е възможно равностойни на тези, в които биха се намирали, ако нямаше нарушение на Конвенцията (вж. Мутишев и други срещу България (справедливо обезщетение), № 18967/03, § 29, 28 февруари 2012 г., и Велчева, цитирано по-горе, § 57). При условията на евентуалност би могло възможно, както е поискано от жалбоподателките, които признават “важната социална функция” на дружеството, обезщетяването да бъде под формата на парично обезщетение (вж. параграф 46 по-горе). Въз основа на информацията, с която разполага, обаче, ако бъде избрана такава форма на обезщетяване, Съдът не е в позиция да определи стойността на спорните акции за целите на изчисляване на имуществените вреди.

52.  Съответно Съдът е на мнение, че въпросът за прилагането на чл. 41 от Конвенцията, доколкото се отнася до имуществените и неимуществените вреди, не е готов за решаване (Правило 75 § 1 от Правилника на Съда). Ето защо Съдът отлага този въпрос и последващата процедура и приканва Правителството и жалбоподателките да представят в срок от четири месеца писмените си становища по въпроса и по-конкретно да уведомят Съда за всяко споразумение, което постигнат, като вземат предвид съображенията, изложени в предходните параграфи.

Б. Разходи и разноски

1.  Във връзка с националното производство

53.  Първата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка претендират 57,60 лева, равностойността на 29 евро, за разходи и разноски, направени пред националните съдилища. В подкрепа на тази претенция те представят документи, които демонстрират, че първата и втората жалбоподателки са извършили плащания на различни дати между 2007 и 2010 г.

54.  Третата жалбоподателка претендира 1463,30 лева, равностойността на 750 евро, за разходи и разноски, направени пред националните съдилища и административните органи. В подкрепа на тази претенция тя представя документи, в които се посочва по-конкретно, че тя е платила 174,80 лева, равностойността на 90 евро, за различни такси и за процесуално представителство в производството, описано в параграф 21 по-горе, и е подписала договор, с който се ангажира да плати за процесуално представителство допълнителни 250 лева, равностойността на 128 евро. Жалбоподателката представя други фактури и документи, от които не е ясно на какво основание са извършени плащанията или които се отнасят до различни производства.

55.  Правителството оспорва претенциите. То твърди по-конкретно, че третата жалбоподателка не е доказала, че действително е платила тези 250 лева, посочени в договора за процесуално представителство, споменат в предходния параграф.

56.  Като взема предвид документите, с които разполага, и своята практика, Съдът отхвърля претенцията на първата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка, тъй като те не са доказали, че претендираните от тях разходи са направени, докато са се опитвали да предотвратят или да получат обезщетение за нарушението на техните права. Що се отнася до претенцията на третата жалбоподателка, Съдът присъжда тези 90 евро, които тя действително е платила за производството, описано в параграф 21 по-горе, и отхвърля претенцията за остатъка. Той отбелязва по-конкретно, че третата жалбоподателка не е доказала, че тя действително е платила тези 250 лева за процесуално представителство, посочени в договора, представен от нея, или че тази сума все още е дължима.

2.  Във връзка с производството пред Съда

57.  За производството пред Съда първата и третата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка претендират съвместно 2570 евро за работата, извършена от адвоката, ангажиран от тях след съобщаването на жалбите. Третата жалбоподателка претендира допълнително 665 евро за адвокатската работа по нейните претенции за справедливо обезщетение. Първата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка претендират допълнително 600 лева, равностойността на 307 евро, за работата, извършена от първоначалния представител на жалбоподателките пред Съда, а третата жалбоподателка претендира същата сума. В подкрепа на тези претенции първата и третата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка представят договори за процесуално представителство, разписки и график. Те молят сумата, присъдена от Съда за процесуално представителство в производството пред него, да бъде платено директно по банковата сметка на техния представител, г-жа Маргаритова-Вучкова, с изключение на 460 евро, вече платени от първата и втората жалбоподателка (съответно от наследницата на втората жалбоподателка), и 483 евро, вече платени от третата жалбоподателка.

58.  Третата жалбоподателка претендира в допълнение 1322 лева, равностойността на 676 евро, за експертните оценки, представени в подкрепа на нейните претенции за имуществени вреди (вж. параграфи 46-47 по-горе). Тя представя съответните фактури.

59.  Първата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка претендират 335 лева, равностойността на 171 евро, за превод, като представят разписка, а третата жалбоподателка претендира 203 лева, равностойността на 104 евро, по същата причина. На последно място, първата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка претендират 42,70 лева, равностойността на 22 евро, а третата жалбоподателка претендира 24,60 лева, равностойността на 12 евро, за пощенски разходи, като представят съответните разписки.

60.  Правителството оспорва претенциите, като счита сумата, претендирана за процесуално представителство, за прекомерна.

61.  Като взема предвид документите, с които разполага, и практиката си, Съдът смята за разумно да присъди пълната сума, която се претендира за процесуално представителство, а именно 3849 евро (вж. параграф 57 по-горе). По искане на първата и третата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка, тази сума трябва да бъде изплатена директно на техния представител с изключение на 460 евро, които трябва да бъдат изплатени съвместно на първата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка, и 483 евро, които трябва да бъдат изплатени на третата жалбоподателка.

62.  Съдът също така присъжда сумата, платена от третата жалбоподателка за експертна оценка във връзка с претенциите ѝ за имуществени вреди (вж. параграф 58 по-горе), сумите, платени за пощенски разходи, и сумата, платена от първата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка за превод (вж. параграф 59 по-горе). От друга страна, той отхвърля претенцията на третата жалбоподателка относно разходите за превод, която не е подкрепена с доказателства.

В. Лихва за забава

63.  Съдът смята за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Приема, че наследникът на втората жалбоподателка, г-жа Светла Величкова Гогова, има право да продължи производството вместо нея;

2.  Решава да обедини жалбите;

3.  Решава да присъедини към основателността въпроса за неизчерпване на вътрешноправните средства, свързан със статута на жалбоподателките като акционери;

4.  Приема, че Правителството не може да повдигне възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита във връзка с неуспеха на жалбоподателките да заведат изпълнително производство;

5.  Обявява жалбите за допустими;

6.  Приема, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, и съответно отхвърля възражението на Правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, свързани със статута на жалбоподателките като акционери;

7.  Приема, че въпросът за приложението на чл. 41, доколкото засяга претенциите за имуществени и неимуществени вреди, не е готов за решаване;

съответно

(а) отлага посочения въпрос;

(б) приканва Правителството и жалбоподателките да представят в срок от четири месеца писмените си становища по въпроса и да уведомят Съда за всяко споразумение, което постигнат;

(в) задържа по-нататъшната процедура и упълномощава председателя на комитета с правомощия да определя същата, ако е необходимо;

8.  Приема,

а) че държавата-ответник трябва да плати в рамките на три месеца сумата от 4820 евро (четири хиляди осемстотин и двадесет евро), която да бъде конвертирана в български лева по курса, валиден в деня на плащането, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на първата и третата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка, по отношение на разходи и разноски, от които 653 евро (шестстотин и петдесет и три евро) трябва да се платят съвместно на първата жалбоподателка и наследницата на втората жалбоподателка, 1261 евро (хиляда двеста и шестдесет и едно евро) трябва да се платят на третата жалбоподателка, а останалите - директно на г-жа Маргаритова-Вучкова;

(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

9.  Отхвърля останалата част от претенциите на жалбоподателките за справедливо обезщетение, доколкото се отнасят за разходи и разноски.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 19 юли 2018 г., в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Клаудия Вестердик                                                                Ерик Мьозе
       секретар                                                                           председател

Дата на постановяване: 19.7.2018 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-184653