Номер на жалба: 63852/11

Членове от Конвенцията: (П1-3) Право на свободни избори-{Общо}

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 63852/11

Валентин Иванов ПЕТРОВ срещу България
и 2 други жалби

(вж. приложен списък)

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 19 юни 2018 г. като комитет, в състав:

          Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), председател,
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Ладо Чантурия (Lado Chanturia), съдии,
и Милан Блашко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид горните жалби, подадени на различни дати, посочени в приложената таблица,

Като взе предвид представените от Правителството ответник становища и становищата, представени в отговор от втория и третия жалбоподател,

След заседание реши следното:

ФАКТИТЕ

1.  Списък на жалбоподателите е посочен в приложението.

2.  Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-н В. Обретенов от Министерство на правосъдието.

А.  Обстоятелства по делото

3.  Жалбоподателят в първия случай, изброен в приложената таблица, е осъден на осем години затвор, които започва да изтърпява през 2007 г. Той изтърпява присъдата си от лишаване от свобода при подаването на жалбата си пред Съда. Впоследствие той е освободен на неуточнена дата.

4.  Жалбоподателите във втория и третия случай, посочени в списъка, изтърпяват присъди от доживотен затвор без право на замяна в различни затвори в България. Вторият жалбоподател изтърпява присъдата си от 1998 г. насам, а третият жалбоподател - от 2001 г. насам.

Б. Приложимо вътрешно и международно право

5.  Приложимите законови разпоредби относно правото на глас на затворниците са определени в решението на Съда по делото Кулински и Събев срещу България, № 63849/09, §§ 10-22, 21 юли 2016 г.

ОПЛАКВАНИЯ

6.  Всички жалбоподатели се оплакват по чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията за своята невъзможност да гласуват за законодателна власт поради това, че са осъдени затворници, които ефективно изтърпяват присъдите си. Вторият жалбоподател посочва, че той претендира нарушение в резултат на лишаването му от право на глас на всички избори от 1998 г. насам.

ПРАВОТО

7.  Предвид техния сходен фактически и правен контекст, Съдът решава, че трите жалби следва да бъдат обеднени съгласно правило 42 § 1 от Правилника на Съда.

8.  Жалбоподателите се позовават на чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията, който гласи:

“Βисокодоговарящите страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни интервали от време, с тайно гласуване, и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло.”

А. Тези на страните

9.  Жалбоподателите поддържат оплакванията си. Вторият жалбоподател подчертава, че най-доброто доказателство за желанието му да гласува на многобройните избори за законодателна власт от 1998 г. насам е неговата жалба до Съда.

10.  Правителството твърди, че жалбите са недопустими, тъй като са от бланкетно естество. По-конкретно оплакванията не се позовават на твърдени нарушения на активните избирателни права на жалбоподателите по отношение на конкретни избори и няма доказателства, че жалбоподателите са проявили волята си да гласуват на които и да е конкретни избори за законодателна власт или дори са възнамерявали да направят това.

Б. Преценката на Съда

11.  По отношение на липсата на възможност за осъдени лица, изтърпяващи ефективни присъди от лишаване от свобода, да гласуват на избори за законодателна власт в България, Съдът постанови решение по водещото дело Кулински и Събев срещу България (№ 63849/09, § 42, 21 юли 2016 г.). В това решение той намира нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 поради невъзможността на жалбоподателите да гласуват в редица конкретни минали избори, по отношение на които са направили конкретни оплаквания пред него в рамките на шест месеца от датите на тези избори. Съдът заключва, че е налице нарушение в резултат на прилагането към фактите по делото на чл. 42, ал. 1 от българската Конституция и съответните разпоредби на законодателството за изборите за българско Народно събрание и Европейски парламент.

12.  Освен това Съдът е констатирал в решенията си в Toner v. the United Kingdom (решение за допустимост), № 8195/08, § 27, 15 февруари 2011 г., и McLean and Cole v. the United Kingdom (решение за допустимост), № 12626/13, 11 юни 2013 г., че тъй като няма правно средство за защита за твърдяното нарушение на правото на глас на жалбоподателите, шестмесечният срок за подаване на жалба до Съда започва да тече от датата на изборите, в които жалбоподателите, които са осъдени затворници, не са могли да участват. Той също така посочва в McLean and Cole, цитирано по-горе, § 35, че ефектът от забраната за гласуване се наблюдава само ако се проведат действителни избори за законодателна власт преди приемането на национално равнище на общи мерки, произтичащи от водещото решение по въпроса. Освен това Съдът заключва, че оплакванията за невъзможност за гласуване на конкретни избори трябва да бъдат подадени от жалбоподателите в Съда в шестмесечен срок от датите на тези избори (пак там, § 25 и 37, и Dunn v. the United Kingdom (решение за допустимост), № 566/10 и 130 други, § 19, 13 май 2014 г.).

13.  В настоящия случай Съдът отбелязва, че никой от жалбоподателите не се е опитал да ползва вътрешноправно средство за защита, преди да се оплаче пред него. Въпреки това, предвид факта, че забраната за гласуване на осъдени затворници произтича пряко от законодателството, включително от Конституцията, и че няма право на индивидуална жалба до Конституционния съд в България, Съдът констатира, че от жалбоподателите не се изисква да са опитали каквото и да било правно средство за защита, тъй като то е обречено на неуспех. Освен това Съдът отбелязва възражението на Правителството по отношение на липсата на конкретност на жалбите (вж. параграф 10 по-горе), но смята, че не е необходимо този въпрос да бъде разглеждан, тъй като при всички случаи жалбите са недопустими, тъй като не са в съответствие с шестмесечното правило. Подобно на делата Toner, McLean and Cole и Dunn, всички цитирани по-горе, Съдът намира, че за да спазят срока, определен в чл. 35 § 1 от Конвенцията, жалбоподателите са длъжни да подадат жалба до Съда в рамките на шест месеца от изборите, в които не са имали възможност да участват.

14.  Съдът отбелязва по този последен въпрос по отношение на първия жалбоподател, че след започването на изтърпяването на наказанието му лишаване от свобода през 2007 г. и преди подаването на жалбата му до Съда на 14 септември 2011 г., се провеждат следните избори за законодателна власт: за Европейски парламент на 7 юни 2009 г. и за българско Народно събрание на 5 юли 2009 г. Следователно жалбоподателят е подал свързаните с това оплаквания пред Съда извън срока, разрешен от чл. 35 § 1 от Конвенцията.

15.  Вторият жалбоподател се оплаква от невъзможността си да участва във всички избори за законодателна власт, откакто започва да изтърпява присъдата си през 1998 г. Съдът отбелязва, че последните избори за законодателна власт, които се състоят след началото на изтърпяването на присъдата му от лишаване от свобода и преди подаването на жалбата му до Съда, са за българско Народно събрание на 12 май 2013 г. Следователно, тъй като вторият жалбоподател подава жалба до Съда на 29 ноември 2013 г., което е повече от шест месеца по-късно, свързаното с това негово оплакване е подадено извън срока, разрешен от чл. 35 § 1 от Конвенцията.

16.  На последно място, що се отнася до третия жалбоподател, Съдът отбелязва, че последните избори за законодателна власти, които се провеждат, след като започва да изтърпява наказанието си от лишаване от свобода през 2001 г. и преди подаването на жалбата му на 5 януари 2016 г., са изборите за българско Народно събрание на 5 октомври 2014 г. Следователно той констатира, че жалбоподателят е подал жалбата си извън срока, разрешен от чл. 35 § 1 от Конвенцията.

17.  Доколкото оплакванията на тримата жалбоподатели могат да се разглеждат като засягащи изборите за законодателна власт, проведени след подаването на техните жалби пред Съда, Съдът отбелязва, че те не подават в шестмесечен срок конкретни оплаквания по отношение на които и да е от тези избори.

18.  Следователно оплакванията на жалбоподателите трябва да бъдат обявени за недопустими като подадени извън срока в съответствие с чл. 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

19.  Ако оплакванията на жалбоподателите трябва допълнително да се разбират като засягащи тяхната липса на право на глас при бъдещи неуточнени избори, Съдът отбелязва, че ако общите мерки, произтичащи от решението на Съда по Кулински и Събев, цитирано по-горе, не се изпълнят преди бъдещи избори за законодателна власт, ще бъде на разположение на жалбоподателите да подадат в рамките на шест месеца от датата на изборите нова жалба до Съда (вж. по подобен начин McLean and Cole, цитирано по-горе, § 37). При тези обстоятелства Съдът заключва, че оплакванията на жалбоподателите са ненавременни и трябва да бъдат отхвърлени съгласно чл. 35 § 4 от Конвенцията.

По тези съображения Съдът единодушно

Решава да обедини жалбите;

Обявява жалбите за недопустими.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 12 юли 2018 г.

  Милан Блашко                                                  Габриеле Куцко-Щадлмайер
заместник-секретар                                                          председател

Приложение

Дата на постановяване: 19.6.2018 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-184910