Номер на жалба: 32638/11

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 10) Свобода на изразяването на мнение-{Общо}, (П1-1) Защита на собствеността

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 32638/11
Райна Иванова ТОШЕВА
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 4 декември 2018 г. в състав:

          Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), председател,
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Летиф Хюсеинов (Lәtif Hüseynov), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението

Като взе предвид горната жалба, подадена на 5 май 2011 г.,

Като взе предвид становищата, представени от Правителството ответник и становищата, представени в отговор от жалбоподателката,

След проведено заседание, постанови както следва:

ФАКТИТЕ

1.  Жалбоподателката, г-жа Райна Иванова Тошева, е българска гражданка, родена през 1951 г. и живуща във Враца. Тя се представлява пред Съда от г-н А. Кашъмов и г-н С. Терзийски, адвокати, практикуващи в София.

2.  Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Р. Николова от Министерство на правосъдието.

А.  Обстоятелства по делото

3.  Фактите по делото, както са представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.

4.  Жалбоподателката е журналист във Враца и главен редактор на местния вестник „Шанс експрес“.

1.  Статията на жалбоподателката

5.  На 7 ноември 2006 г. вестникът публикува статия, озаглавена „Лекар изплашва пациент с фатална диагноза“ и с подзаглавие „Специалист взема бенка за рак“. Тя е публикувана като статия на първа страница и е подписана от жалбоподателката.

6.  В статията се разказва историята на 73-годишен пациент, който е бил преглеждан от д-р М.С., началник на болница за белодробни болести във Враца, между ноември 2005 г. и март 2006 г. Пациентът посещава лекаря, след като рентген на гърдите му, извършен в рамките на рутинен преглед, показва тъмно петно. В статията се твърди, че лекарят е „объркал най-обикновена бенка с рак“ (в крайна сметка се оказва, че „петното“ в белите дробове на пациента е било само рентгеновото отражение на бенка на гърдите му) и че „фаталната“ диагноза е шокирала пациента, който „започнал да брои дните си“, преживял „кошмар“ и се смятал за „обречен“. През това време той претърпява „купища ненужни процедури, включително с радиоактивни вещества и рентгенова образна диагностика“. След като изследванията не показват рак, лекарят предписва лечение за туберкулоза, което „тотално шокира“ пациента. Лекарят „поне го утешава“, че не е носител на патоген. Два дни по-късно „притесненият“ пациент посещава друг лекар, който го успокоява, „избухвайки в смях“, когато открива истината. Когато пациентът се оплака пред здравните власти, те са на мнение, че лекарят е действал компетентно. В статията се предполага, че д-р М.С. е трябвало „поне да се извини за притесненията“, причинени на пациента, но тя не го прави. Тя завършва със следното:

„Случаят е официално приключен. Няма петно върху бялата униформа на [д-р М.С.], тъй като според инспекциите тя е компетентна. Няма петно и върху бели дробове на [пациента], въпреки че „компетентният“ лекар го е видял. Тя го е видяла и се е изплашила толкова много, че е изплашила и своя пациент“.

2.  Производство, инициирано от д-р М.С.

7.  На 4 декември 2006 г. д-р М.С.. предявява деликтен иск срещу жалбоподателката и дружеството, което публикува „Шанс Експрес“, като твърди, че статията съдържа неверни твърдения и че вреди на нейната професионална репутация и лично достойнство. Тя претендира общо от двамата подсъдими 11 000 лв. (равностойността на 5600 евро) за неимуществени вреди.

8.  В последвалото производство издателят на вестника се представлява от неговия управител на няколко заседания, но не предприема никакви активни стъпки.

9.  В рамките на това производство вещо лице, назначено от съда, дава показания, че д-р М.С. е действала компетентно и в съответствие с добрата медицинска практика. Тя действа въз основа на данни, предполагащи възможен рак, а именно предходно заболяване и рентгенова снимка, и предписва необходимите изследвания, за да потвърди или отхвърли подозрението за рак. Подозирайки след това латентна туберкулоза, тя предписва подходящото лечение. Вещото лице обяснява, че бенки много рядко се отразяват в рентгенови снимки.

10.  Първоинстанционният Окръжен съд - Враца изслуша свидетел, друг лекар, на когото жалбоподателката е показала медицинските документи на пациента, преди да публикува статията. Той описва първата диагноза, поставена от д-р М.С. в тези документи, като „хроничен обструктивен бронхит“ и „суспектни метастази в десния бял дроб“, а втората диагноза, след извършването на допълнителните изследвания, само като „хроничен обструктивен бронхит“. Той е на мнение, че д-р М.С. е можела да назначи допълнителни изследвания като флуороскопия, за да се провери подозрението за рак. Свидетелят обяснява, че по това време не е знаел, че жалбоподателката възнамерява да напише статия, а е тълкувал консултацията с него като молба за второ медицинско мнение. Той ѝ е казал „да не се тревожи“ за пациента, когото е помислил за неин приятел. След това той прочел статията и смята, че тя представя правилно историята на пациента.

11.  Пациентът също е изслушан като свидетел и заявява, че е бил шокиран от първоначалната диагноза на д-р М.С. и че последващата ѝ „уклончивост“ го е накарала да се съмнява дали тя знае какъв е проблемът. Друг свидетел, приятел на д-р М. С., обяснява, че последната се разстроила след прочитането на статията и се е притеснила, че това може да я дискредитира като лекар.

12.  С решение от 25 февруари 2008 г. Окръжен съд - Враца отхвърля претенциите на д-р М.С. Той констатира, че при публикуването на спорната статия жалбоподателката не действа незаконосъобразно, а упражнявайки правото си на свобода на изразяване. Преди да напише статията, тя е направила всичко необходимо, като е проучила внимателно случая и се е консултирала с друг лекар. Била е убедена в истинността на фактите, които ще публикува. Освен това тя не е прави конкретно клеветнически или обидни коментари. И накрая д-р М.С не доказва, че наистина е претърпяла претендираните вреди.

13.  При обжалване от страна на лекаря с решение от 21 януари 2010 г. Апелативен съд - София удовлетворява претенциите, като посочва, че според вещото лице, изслушано от предходната съдебна инстанция, д-р М.С. е предписала адекватно лечение и е действала професионално, което също е потвърдено от здравните власти, след като пациентът им се оплаква. Тонът на статията от друга страна е „осмиващ, обиден и клеветнически“. Това не може да бъде променено от факта, че преди да напише статията, жалбоподателката се консултира с друг лекар, тъй като тя е направила собствено „обидно и клеветническо тълкуване на фактите“. Нейното право на свобода на изразяване не може да се използва за атака репутацията на другите.

14.  Апелативен съд - София присъжда обезщетенията, претендирани от д-р М.С., в пълен размер, а именно 11 000 лева (вж. параграф 8 по-горе), като намира тази сума за справедлива. Той посочва, че статията на жалбоподателката достига до голяма аудитория и в резултат на това д-р М.С.. се е почувствала „обидена“ и „разстроена“ и „е страдала тежко“. Той осъжда двамата подсъдими (жалбоподателката и издателя на вестника) да платят допълнително лихва за забава и да възстановят разноските на д-р М.С.

15.  С окончателно решение от 5 ноември 2010 г. Върховният касационен съд отказва да приеме за разглеждане касационната жалба, подадена от жалбоподателката.

16.  През 2011 г. жалбоподателката плаща обезщетението за вреди, присъдено на д-р М.С. Общата дължима сума към този момент, включително лихвите и допълнителните разходи за изпълнителното производство, е 22 835 лева (равностойността на 11 675 евро).

Б. Приложимо вътрешно право

17.  Приложимото вътрешно право е обобщено в Йорданова и Тошев срещу България (№ 5126/05, § 23-24, 2 октомври 2012 г.).

ОПЛАКВАНЕ

18.  Жалбоподателката се оплаква по чл. 10 и чл. 6 § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1, че тя е подведена под отговорност за клевета срещу д-р М.С. и осъдена да заплати обезщетение.

ПРАВОТО

19.  Съдът счита, че оплакването трябва да бъде разгледано единствено по чл. 10 от Конвенцията, който гласи следното:

“1.  Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2.  Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.”

А. Аргументи на страните

20.  Правителството се съгласява, че е имало намеса в правото на жалбоподателката на свобода на изразяване, но счита същата за обоснована съгласно чл. 10 § 2 от Конвенцията.  Правителството посочва, че жалбоподателката прави обидно и осмиващо тълкуване на фактите по случая и представя само гледната точка на пациента, без да търси позицията на д-р М.С. Отбелязва, също така, че правото на свобода на изразяване не може да се използва за атакуване на чужда репутация и журналистите по-конкретно имат специално задължение да проверяват точността и достоверността на информацията. Целта на статията на жалбоподателката не е била да допринесе за публичен дебат, а само да клевети друго лице. И на последно място обезщетението, което  жалбоподателката е осъдена да изплати на лекарката, представлява пропорционална санкция, като се има предвид по-конкретно, че тя е длъжна да го заплати солидарно с издателя на вестника.

21.  Жалбоподателката твърди, че е действала добросъвестно, като е съобщила за случая въз основа на обясненията на пациента и документите, които той ѝ е показал, и предварително се е консултирала с друг лекар. Няма съмнение относно фактите, които е изложила. Тя не е имала за цел да отрича медицинската компетентност на д-р М.С., а само да съобщи за конкретен случай. Статията ѝ представя гледната точка на пациента, като се съсредоточава върху ефекта, който неправилната диагноза за рак оказва върху него. И на последно място, наложената санкция е очевидно прекомерна и може да има „възпиращ ефект“ при всяка дискусия по подобни въпроси в бъдеще.

Б. Преценката на Съда

22.  Заповедта срещу жалбоподателката да заплати обезщетение на д-р М.С. във връзка със статията, публикувана от нея на 7 ноември 2006 г., представлява намеса в правото ѝ на свобода на изразяване. Тази намеса е законосъобразна, тъй като се основава на чл. 45 и чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Освен това намесата преследва легитимната цел за защита на правата и репутацията на д-р М.С. Съдът следователно трябва да прецени дали намесата е „необходима в едно демократично общество”, тоест дали съответства на належаща социална нужда, дали е пропорционална на преследваната легитимна цел и дали мотивите, дадени от националните власти, са уместни и достатъчни.

23.  В тази връзка Съдът отбелязва, че жалбоподателката, журналистка във вестника, е санкционирана във връзка със статия, която е написала. Следователно случаят се отнася до свободата на печата. Съдът набляга многократно на съществената роля, която играе пресата в едно демократичното общество като посочва, че нейното задължение е да разпространява информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес. Независимо от това, пресата не трябва да превишава определени граници, по-конкретно по отношение на репутацията и правата на другите (вж. Bladet Tromsø and Stensaas v. Norway [GC], № 21980/93, §§ 59 и 62, ЕСПЧ 1999‑III; Couderc and Hachette Filipacchi Associés v. France [GC], № 40454/07, § 89, ЕСПЧ 2015 г. (откъси), и Румяна Иванова срещу България, № 36207/03, § 58, 14 февруари 2008 г.).

24.  Съдът отбелязва освен това, че статията на жалбоподателката съобщава за един медицински случай и за страданието на пациента поради подозренията на д-р М.С. за рак и латентна туберкулоза, и не твърди широкоразпространени медицински злоупотреби от страна на лекаря или болницата, която последната оглавява. Въпреки че дори единичен случай на медицинска небрежност може да има по-общи последици за качеството на общественото здраве, при обстоятелствата по настоящия случай Съдът не е убеден, че статията се отнася до въпрос от обществен интерес като стандартите на здравните услуги (за разлика от Bergens Tidende and Others v. Norway, № 26132/95, § 51, ЕСПЧ 2000‑IV, където оспорваната статия твърди неприемливи здравни грижи в клиника и по този начин според Съда „повдига въпроси за защита на потребителите, които пряко засягат местната и националната общественост”).

25.  Настоящият случай се отнася до многобройни изявления на жалбоподателката и нейното тълкуване на фактите, за които се съобщава. При конкретните обстоятелства Съдът не намира за необходимо да прави разграничение между изложение на факти и оценъчни твърдения в оспорваната статия. Съдът многократно е приемал, че съществуването на факти може да бъде доказано, докато истинността на оценъчните твърдения не подлежи на доказване, но въпреки това такива оценки трябва да се основават на някакво фактическо основание и при липсата на такова, те ще бъдат прекомерни (вж. наред с други Cumpǎnǎ and Mazǎre v. Romania [GC], № 33348/96, § 98-9, ЕСПЧ 2004‑XI, и Morice v. France [GC], № 29369/10, § 126, ЕСПЧ 2015 г.).

26.  Жалбоподателката предполага в статията си, че в конкретния случай д-р М.С. е действала некомпетентно при диагностицирането на пациента и с това, че го е задължила да премине ненужни и евентуално вредни изследвания, като по този начин му е причинила значителен стрес. Според експертизата, назначена от Окръжен съд - Враца обаче, действията на лекаря са били компетентни и в съответствие с добрата медицинска практика (вж. параграф 9 по-горе). Здравните власти, на които се оплаква пациентът, достигат до същото заключение (вж. параграф 6 по-горе). Лекарят, с когото жалбоподателката се консултира преди да напише статията си, смята, че биха могли да се направят дори още допълнителни изследвания, и не критикува д-р М.С. и не предполага, че тя е действала некомпетентно (вж. параграф 10 по-горе). Съдът намира също така за важно да отбележи, че жалбоподателката не е потърсила мнението на д-р М.С., давайки ѝ възможност да коментира за целите на оспорваната публикация.

27.  Следователно Съдът е на мнение, че изявленията, направени от жалбоподателката в нейната оспорвана статия и сметнати на национално равнище за клеветнически, не са доказани като верни или като имащи необходимото и достатъчно фактическо основание, и поради това са прекомерни. Съдът намира, че националните власти имат право да наложат ограничение на правото на жалбоподателката на свобода на изразяване, което съответства на „належаща социална нужда“. Освен това Съдът е убеден, че мотивите, изложени от Апелативен съд - София за подвеждане на жалбоподателката под отговорност да плати обезщетение за вреди на д-р М.С. (Вж. параграф 13 по-горе), макар и кратки, разглеждат ключовите елементи на делото и може да се смятат за относими и достатъчни.

28.  Съдът все пак трябва да провери дали санкцията, наложена на жалбоподателката, е такава, че да наруши баланса между свободата на изразяване и необходимостта от защита на професионалната репутация на д-р М.С. (вж. Cumpǎnǎ and Mazǎre, § 111, и Румяна Иванова, § 69, и двете цитирани по-горе).

29.  Жалбоподателката е подведена под отговорност за клевета в гражданско производство, заведено от д-р М.С., и е осъдена от Апелативен съд - София съвместно с издателя на вестника да заплати обезщетение за вреди в размер на равностойността на 5 600 евро (вж. параграф 14 по-горе). На практика, след добавяне на лихви за забава и съответните разходи и разноски, реалната сума, платена от жалбоподателката, е равностойността на 11 675 евро (вж. параграф 16 по-горе).

30.  Съдът отбелязва, че като се вземе предвид стандарта на живот в България и факта, че вестникът на жалбоподателката изглежда сравнително малко местно издание, финансовата тежест, наложена на жалбоподателката, изглежда значителна. Както вече е отбелязано обаче, тя е осъдена да изплати тази сума солидарно с издателя на вестника и не обяснява защо е платила цялата сума сама. Тя, също така не предоставя информация за финансовото си състояние, нито за издателя и неговото финансово, правно и административно състояние.

31.  При тези обстоятелства Съдът не може да направи преценка дали е спазен балансът между различните интереси и не е в състояние да заключи, че осъждането на жалбоподателката да заплати обезщетение за вреди, ведно с лихвите и дължимите разходи и разноски, представлява непропорционална санкция за нея и за дружеството, издател на вестника, и че следователно националните власти са превишили свободата си на преценка.

32.  С оглед на всички материали, с които разполага, Съдът намира следователно, че те не разкриват каквото и да е нарушение на правата и свободите на жалбоподателката, посочени в Конвенцията или нейните Протоколи.

33.  Следователно жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

По тези съображения съдът единодушно

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 10 януари 2019 г.

         Милан Бласко                                       Габриеле Куцко-Щадлмайер
     заместник-секретар                                                 председател

Дата на постановяване: 4.12.2018 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-189227