Номер на жалба: 61322/10

Членове от Конвенцията: (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 13) Ефикасни правни средства, (Чл. 8-1) Неприкосновеност на личния живот

По делото Дермански срещу България

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), в състав:

          Мартинш Митс (Mārtiņš Mits), председател,
          Йован Илиевски (Jovan Ilievski),
          Ивана Йелич (Ivana Jelić), съдии,
и Мартина Келер, et de Martina Keller, заместник-секретар на отделението,

Предвид жалба (№ 61322/10) срещу Република България, с която четирима граждани на тази държава, г-н Огнян Дермански, г-жа Миглена Юлиева Дерманска, г-н Юли Огнянов Дермански и г-н Росиан Огнянов Дермански („жалбоподателите“), на основание член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) са сезирали Съда на 29 септември 2010 г.,

Предвид решението да се информира българското правителство („Правителството“) за оплакванията по членове 3, 8 и 13 от Конвенцията и да обяви останалите оплаквания за недопустими,

Предвид становищата на страните,

След като разгледа на закрито заседание на 19 ноември 2020 г.,

Постановява следното решение, прието на тази дата:

ВЪВЕДЕНИЕ

1.  Настоящото дело се отнася до полицейска операция, проведена в дома на жалбоподателите, претърсване на жилището и офисите на дружеството им, претърсване на автомобилите им и твърдяната липса на ефективни вътрешноправни средства защита. Жалбоподателите се позовават на членове 3, 8 и 13 от Конвенцията.

ФАКТИТЕ

2.  Жалбоподателите са родени съответно през 1962 г., 1970 г., 1990 г. и 1995 г. Живеят в гр. Ловеч. Допуснати са до правна помощ и се представляват от г-н А. Маринов, адвокат, регистриран в София.

3.  Правителството се представлява от своя представителен агент, г-н В. Обретенов, от Министерство на правосъдието.

4.  Представените от страните факти по делото могат да бъдат обобщени, както следва.

5.  Първите двама жалбоподатели са съпрузи. Те са управители на две дружества, специализирани в добив и обработване на дървен материал. Третият и четвъртият жалбоподатели са синове на двамата.

6.  На 14 април 2009 г. Районна прокуратура - Ловеч образува досъдебно производство (№ 230/09) срещу неизвестен извършител за съставяне на официални документи с невярно съдържание (разрешително за добив на дървен материал) в полза на две дружества, едното от които се управлява от г-н Огнян Дермански.

7. На 28 декември 2009 г. Районна прокуратура - Ловеч образува досъдебно производство (№ 1/10) срещу директора на Общинска служба „Земеделие и гори“ в Угърчин за злоупотреба с власт при упражняване на обществените функции.

I. ПОЛИЦЕЙСКАТА ОПЕРАЦИЯ И ПРЕТЪРСВАНИЯТА, ИЗВЪРШЕНИ НА 30 МАРТ 2010 г.

8.  На 20 март 2010 г. в хода на досъдебно производство № 1/10 по искане на Районна прокуратура – Ловеч, Районен съд -  Ловеч разрешава извършване на претърсвания в апартамента на жалбоподателите, офисите и дъскорезницата на предприятието им, както и в дома на майката на г-жа Дерманска. Заповедта се отнася до г-н Огнян Дермански и разрешава претърсването на гореспоменатите помещения, считано от 6 часа сутринта на следващия ден.

 9.  Сутринта на 30 март 2010 г. четиримата жалбоподатели са спяли в апартамента си в гр. Ловеч.

10.  В 5:45 ч. сутринта г-жа Дерманска е събудена по телефона от полицаи, които ѝ нареждат да отиде в дъскорезницата, за да присъства на претърсване. Петнадесет минути по-късно тя чува звънеца на входната врата и веднага отива да отвори. Петима специални агенти с качулки, четирима полицаи и трима следователи нахлуват в апартамента, насочват оръжията си към нея и я избутват в ъгъла на коридора. Един от полицаите извиква: „Къде е Огнян?“.

11.  Специалните агенти обикалят бързо стаите. Един от тях влиза в спалнята на братята Юли и Росиан, които тогава са съответно на двадесет и петнадесет години, и ги събужда. С насочено към тях оръжие той им нарежда да се облекат и да отидат в хола.

12.  Г-н Огнян Дермански казва, че полицаите са го измъкнали от леглото, повалили са го на земята, сложили са му белезници и са го завели в хола. Той казва, че е останал с белезници няколко часа с постоянно насочени към него оръжия от страна на полицаите.

 13.  Адвокатът на семейството, който живее в близост до клиентите си, пристига бързо. Полицаите му представят заповедта за обиск, като след това започват да претърсват помещенията.

14.  Според жалбоподателите в същото време Росиан, по-малкият им син, изпада в състояние на силен стрес, като се разтреперва. Полицаите не позволяват на брат му Юли да му занесе топли дрехи.

15.  По време на претърсването на апартамента полицаите откриват и изземват лични и служебни документи, свързани с дейността на дружествата, управлявани от г-н и г-жа Дермански, както и компютъра на първородния им син и негови дискове с компютърни данни.

16.  На същия ден между 7:50 ч. и 9:20 ч. полицаите нахлуват в дъскорезницата на дружеството на г-н Огнян Дермански в присъствието на засегнатото лице. По същото време друг екип претърсва офисите на дружеството. При двата обиска са иззети документи и предмети, свързани с дейността на дружеството.

17. Между 11:50 ч. и 13:00 ч. в присъствието на г-жа Дерманска полицаите претърсват двата семейни автомобила. В единия от автомобилите намират и изземват тетрадка и няколко документа. От докладите, изготвени от полицаите, е видно, че въпросните мерки попадат в рамките на досъдебно производство № 1/10 и че същите се основават на член 161, алинея 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, уреждащ спешни обиски по наказателно производство. Полицаите не са получили предварително разрешение от съд и противно на изискванията на член 161, алинея 2 докладите от претърсването не са предадени на съдия впоследствие.

II. психологическо състояние на жалбоподателите след полицейската операция

18.  Жалбоподателите заявяват, че са понесли тежко действията на полицията.

19.  Г-н Огнян Дермански бил изведен с белезници от жилищната му сграда пред погледите на съседите. Служителите му също са го видели в това състояние при претърсването на офисите на дружеството му. Той се чувствал дълбоко унизен след тези събития.

20.  Шокирана, г-жа Дерманска получила нарушения на съня и трябвало да приема лекарства против тревожност в продължение на няколко месеца.

21.  Също силно стресиран, Юли Дермански трябвало да се консултира с психиатър и след това да приема лекарства против тревожност.

22.  Росиан Дермански получил проблеми със съня и изпадал в паника всеки път, когато чуел звънеца на входната врата. Лекарите му поставили диагноза „посттравматичен синдром“ и той също бил принуден да приема лекарства против тревожност.

III. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО срещу господин огнян дермански

23.  Със заповед, издадена на 30 март 2010 г. в рамките на досъдебно производство № 230/09 (вж. параграф 6 по-горе), Районна прокуратура - Ловеч постановява задържането на г-н Огнян Дермански за период от седемдесет и два часа и му повдига обвинение за незаконно изсичане, държане и обработване на дървен материал.

24.  На 31 март 2010 г. Районен съд - Ловеч налага на жалбоподателя мярка „задържане под стража“ до 12 ноември 2010 г., когато решава да го пусне под домашен арест. На 18 април 2011 г. съдът го освобождава под гаранция.

25.  На 14 януари 2011 г. Районна прокуратура - Ловеч изготвя първи обвинителен акт срещу жалбоподателя. Впоследствие наказателните съдилища многократно връщат делото на прокуратурата за извършване на допълнителни разследвания. Една част от обвиненията отпадат поради изтичане на срока на давност. Наказателното производство приключва на 24 октомври 2016 г., когато Окръжен съд - Плевен оправдава жалбоподателя по останалата част от обвиненията, повдигнати от прокуратурата.

26.  От документите по преписката е видно, че нито един от четиримата жалбоподатели не е обвинен в контекста на досъдебно производство № 1/10 (вж. параграф 7 по-горе).

относимА ВЪТРЕШНА ПРАВНА РАМКА И ПРАКТИКА

27.  Относимото вътрешно право и съдебна практика са обобщени в решения Гуцанови срещу България, № 34529/10, параграфи 59-61, ЕСПЧ 2013 (извлечения), и Масларова срещу България, № 2666/10, параграф 16, 29 януари 2019 г.

ПРАВО

I. твърдяно нарушение на член 3 от конвенцията

28. Жалбоподателите твърдят, че полицейската намеса в дома им представлява нечовешко и унизително отношение. Те се позовават на член 3 от Конвенцията, който гласи следното:

 „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.“

A.    Аргументи на страните

1.    Правителството

29.  Правителството пледира за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. То подчертава, че жалбоподателите не са подали жалба за полицейско насилие до компетентните органи. Те не са предявили и иск за обезщетение въз основа на Закона за отговорността на държавата.

30.  След това Правителството посочва, че оспорената полицейска операция е била предварително разрешена от съд, че е била прецизно извършена и е постигнала справедлив баланс между общия интерес и правата на засегнатите лица.

31.  То добавя, че няма доказателства в подкрепа на твърденията за лошо отношение спрямо жалбоподателите от страна на полицейските служители. Макар да признава, че полицейската операция неизбежно е оказала въздействие върху личната сфера на засегнатите лица, то смята, че нейните психологически ефекти не са достигнали минималното ниво на тежест, за да могат въпросните действия да бъдат квалифицирани като нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 3 от Конвенцията.

1.    Жалбоподателите

32.  Жалбоподателите твърдят, че наказателна жалба срещу полицейските служители, извършили операцията в дома им на 30 март 2010 г., би била явно неефективна. Те считат също така, че един иск за вреди, основан на Закона за отговорността на държавата, не може да се разглежда като ефективно вътрешно средство за защита в техния случай.

33.  Те заявяват, че при полицейската операция, проведена в дома им на 30 март 2010 г., са били подложени на несъвместимо с член 3 от Конвенцията отношение. Полицията е нахлула в семейното им жилище много рано сутринта, въпреки че те по никакъв начин не са били включени в досъдебното производство, в рамките на което е извършено въпросното издирване; специалните агенти са били с качулки и въоръжени; обездвижили са г-н Огнян Дермански и са насочили оръжие към всички жалбоподатели; изложили са г-н Огнян Дермански с белезници пред очите на съседите при излизане от дома му и пред очите на служителите му при разследващите действия, проведени в същия ден.

34.  Жалбоподателите считат, че използването на такива оперативни средства за арестуване на г-н Огнян Дермански по никакъв начин не е оправдано. Освен това начинът, по който въпросната полицейска операция е била извършена, е засегнал дълбоко останалите трима жалбоподатели, които са изпитали силно чувство на страх, безпокойство и унижение. Г-н Огнян Дермански от своя страна се е почувствал унизен както пред близките си, така и пред трети лица.

B.     Преценка на Съда

35.  Съдът отбелязва, че Правителството се позовава на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (вж. параграф 29 по-горе). С оглед на обстоятелствата по делото обаче той не счита за необходимо да разгледа този въпрос, тъй като във всички случаи оплакването на жалбоподателите съгласно член 3 от Конвенцията е недопустимо поради изложените по-долу причини.

36.  Още в началото Съдът държи да припомни, че член 3 не забранява използване на сила от страна на полицейски служители по време на арест. Независимо от това, използването на сила трябва да бъде пропорционално и абсолютно наложително с оглед на обстоятелствата по делото (вж., наред с много други, Рехбок срещу Словения, № 29462/95, параграф 76, ЕСПЧ 2000-XII, и Алтай срещу Турция , № 2279/93, параграф 54, 22 май 2001 г.). В тази връзка е важно да се знае, например, дали има основание да се смята, че засегнатото лице ще се противопостави на ареста или ще се опита да избяга, да причини нараняване или увреждане или да заличи доказателства (Ранинен срещу Финландия, 16 декември 1997 г., параграф 56, Recueil 1997-VIII). Всяко използване на физическа сила от страна на държавни служители срещу лице, чието поведение не го налага стриктно, отнема човешкото му достойнство и следователно представлява нарушение на правата, гарантирани от член 3 от Конвенцията (Рахвалски и Ференц срещу Полша, № 47709/99, параграф 59, 28 юли 2009 г.).

37.  Трябва да припомним и, че, за да попадне в обхвата на член 3, лошото отношение трябва да достигне минимално ниво на тежест. Преценката на това минимално ниво е относителна по същество; тя зависи от всички данни, посочващи причината за това отношение, и по-специално от неговата продължителност, физически или психологически последици от него, както и понякога от пола, възрастта и здравословното състояние на пострадалото лице (вж. Гуцанови срещу България , № 34529/10, параграф 125, ЕСПЧ 2013 (извлечения)).

38. Съдът също припомня, че в поредица от дела срещу България е констатирал нарушения на член 3 от Конвенцията, които са възникнали при полицейски операции, извършени по същото време като тези по настоящото дело (Гуцанови, цитирано по-горе, параграфи 127-137, Славов и други срещу България, № 58500/10, параграфи 76-85, 10 ноември 2015 г., Стоянов и други срещу България, № 55388/10, параграфи 69-73, 31 март 2016 г. и Говедарски срещу България, № 34957/12, параграфи 57-66, 16 февруари 2016 г.). По въпросните дела Съдът е заключил, че полицейските операции в домовете на тези жалбоподатели не са планирани и изпълнени по начин, гарантиращ, че използваните средства се ограничават до тези, които са строго необходими за постигане на крайните им цели, а именно арестуване на заподозрян за извършване на престъпления и събиране на доказателства в контекста на досъдебно производство (ibidem).

39.  Вярно е, че настоящото дело има някои прилики с цитираните по-горе български дела. По-специално от документите по преписката произтича, че въпросната полицейска операция е била проведена рано сутринта от няколко полицейски служители, които са били с качулки и въоръжени и са нахлули в дома на жалбоподателите (вж. параграфи 10-14 по-горе).

40.  Трябва обаче да се отбележи, че някои други конкретни обстоятелства по настоящото дело разкриват съществената разлика между това дело и гореспоменатите български дела. По-специално, органите на досъдебното производство са получили предварително разрешение от съдия да претърсят дома на жалбоподателите (вж. параграф 8 по-горе; вж. противно на това Гуцанови, цитирано по-горе, параграфи 32 и 133, и Славов и други, цитирано по-горе, параграфи 21 и 83); г-жа Дерманска е получила телефонно обаждане от полицейски служители петнадесет минути преди намесата в семейното жилище (вж. параграф 10 по-горе); вратата на апартамента не е била принудително отворена (ibidem; виж, противно на това Гуцанови, цитирано по-горе, параграф 119 in fine); г-н Дермански не е бил принуден да остане в унизителна позиция (вж. противно на това Стоянов и други, цитирано по-горе, параграф 68); двамата синове на двойката Дермански не са били малки деца, а са били съответно на петнадесет и двадесет години (вж. параграф 11 по-горе; противно на това Говедарски, цитирано по-горе, параграф 62 in fine).

41.  Съдът счита, че е необходимо да се вземат предвид всички гореспоменати елементи, за да се направи оценки на степента на тежест на твърдяното лошо отношение.

42.  Също така е вярно, че полицейската намеса в дома на жалбоподателите е оказала негативно психологическо влияние върху тях (вж. параграфи 19-22 по-горе). Въпреки това, вземайки предвид всички обстоятелства по полицейската операция, характера, интензивността и продължителността на твърдяното лошо отношение, както и възрастта на синовете на двойката Дермански, Съдът счита, че негативните последици от въпросната полицейска намеса не надхвърлят прага на тежест, налагащ прилагането на член 3 от Конвенцията.

43.  От това следва, че при конкретните обстоятелства по настоящото дело оплакването по смисъла на член 3 от Конвенцията е явно необосновано и следва да бъде отхвърлено на основание член 35, алинеи 3 a) и 4 от Конвенцията.

II. ОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

44.  В претърсванията, извършени в дома и офисите и производствените помещения на дружеството им, както и в претърсванията на техните автомобили, жалбоподателите виждат неоправдана намеса в правото им на зачитане на жилището, на личния и семейния им живот и тайната на тяхната кореспонденция. Те се позовават на член 8 от Конвенцията, който гласи следното:

„1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

A.    Допустимост

45.  Правителството пледира за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Твърди, че жалбоподателите не са предявили иск за обезщетение въз основа на Закона за отговорността на държавата, за да отстояват правата си, гарантирани от член 8 от Конвенцията

46.  Жалбоподателите отговарят, че националното законодателство не предвижда никакви съдебни средства за защита, които биха им позволили да оспорят законността на обжалваните мерки.

47.  Съдът припомня, че вече се е произнесъл по такива възражения, повдигнати от Правителството по сходни дела. В своите решения Гуцанови (цитирано по-горе, параграфи 210-212) и Говедарски (цитирано по-горе, параграфи 72-73) той е заключил, че един иск за обезщетение срещу държавата не е достатъчно ефективно вътрешноправно средство за защита за жалбоподатели, които са били поставени в ситуация, идентична с тази на жалбоподателите в настоящото дело. Съдът счита, че в настоящия случай се прилага същата констатация и поради това възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, повдигнато от Правителството, трябва да бъде отхвърлено.

48. Констатирайки и че това оплакване не е явно необосновано или недопустимо на друго основание, посочено в член 35 от Конвенцията, Съдът го обявява за допустимо.

B.     По същество

1.    Аргументи на страните

49.  Жалбоподателите пледират, че нито претърсванията, извършени в дома им и в офисите и производствените помещения на тяхното дружество, нито претърсванията на техните автомобили са извършени в съответствие с националното законодателство. Те също така твърдят, че намесата в упражняването на техните права, гарантирани от член 8, не е била пропорционална на преследваната легитимна цел.

50. Правителството оспорва този аргумент и прикава Съда да отхвърли оплакванията на жалбоподателите. То заявява, че обжалваните мерки са извършени съобразно съответните процесуални правила, като обяснява, че същите са проведени в контекста на наказателно производство и съгласно изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс са разрешени от съдия. То добавя, че претърсванията и обиските са имали за цел разкриване и събиране на доказателства, позволяващи да се установят фактите, предмет на въпросното наказателно производство и че са били пропорционални на тази цел.

1.    Преценка на Съда

51.  Съдът счита, че е имало намеса в упражняването от страна на жалбоподателите на правото им на зачитане на жилището и личния им живот: претърсени са апартаментът и офисите на тяхното дружество, обискирани са техните автомобили, като водещите досъдебното производство са иззели документи от тях. Следователно трябва да се определи дали тази намеса е била оправдана съгласно член 8, ал. 2 от Конвенцията, тоест дали е била „в съответствие със закона“, дали е преследвала една или повече законни цели и дали е била „необходима“ за постигането на тази или тези цели „в едно демократично общество“.

52.  Съдът отбелязва, че претърсванията, извършени в дома на жалбоподателите и офисите на тяхното дружество, са били разрешени от съд в съответствие с националното законодателство и че са преследвали законна цел, а именно събиране на доказателства в контекста на наказателно производство. Освен това той счита, че същите са били пропорционални на преследваната законна цел.

53. От друга страна, претърсванията на техните автомобили, които съгласно националното законодателство изискват предварително съдебно разрешение или съдебен контрол ex post factum, са извършени при липса на такова разрешение или одобрение (параграф 17 по-горе). От това произтича, че тези мерки не са „предвидени от закона“ по смисъла на член 8 от Конвенцията и следователно представляват необоснована намеса в правото на зачитане на личния живот на жалбоподателите.

54.  Тези елементи са достатъчни за Съда да заключи, че по настоящото дело е налице нарушение на член 8 от Конвенцията по отношение на претърсванията на автомобилите на жалбоподателите.

III. твърдяно нарушение на член 13 от конвенцията

55.  Накрая жалбоподателите се оплакват, че не са разполагали с ефективни вътрешноправни средства за защита, за да предотвратят твърдените нарушения на техните права, гарантирани от членове 3 и 8. Те се позовават на член 13 от Конвенцията, който гласи следното:

„ Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.“

56.  Правителството твърди, че жалбоподателите са могли да поискат парично обезщетение въз основа на Закона за отговорността на държавата, както и въз основа на член 45 от Закона за задълженията и договорите.

A.    Допустимост

57.  Съдът припомня, че е констатирал, че оплакването по член 3 е недопустимо с мотива, че е явно необосновано (вж. параграф 43 по-горе). При липса на спорно оплакване по член 3 оплакването по член 13 във връзка с него също е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35, алинеи 3 а) и 4 от Конвенцията.

58. По отношение на оплакването по член 13 във връзка с член 8 от Конвенцията Съдът намира, че същото не е явно необосновано или недопустимо на друго основание, посочено в член 35 от Конвенцията. Поради това го обявява за допустимо.

B.     По същество

59.  Съдът отбелязва, че настоящото дело е относително сходно с други дела срещу България, при които е установил нарушения на член 13 във връзка с член 8 от Конвенцията, по отношение на претърсвания, извършени по същото време и при обстоятелства, сходни на тези по настоящо дело (Гуцанови, параграф 234, Славов и други, параграфи 161 163, Стоянов и други, параграфи 152-153, и Говедарски, параграф 94, всичките цитирани по-горе). По тези дела Съдът е счел, че искът, който може да бъде предявен въз основа на Закона за отговорността на държавата, не представлява ефективно вътрешноправно средство за защита, което да може да предотврати твърдените нарушения по член 8. Съдът счита, че същите тези основания могат да бъдат приети и по настоящото дело.

60.  Освен това Съдът отбелязва, че Правителството не е обосновало аргумента си, че искът за обезщетение, основан на член 45 от Закона за задълженията и договорите, представлява ефективно вътрешноправно средство за защита в конкретните обстоятелства по настоящото дело.

61.  Гореизложените съображения са достатъчни, за да позволят на Съда да заключи, че жалбоподателите не са разполагали с ефективни вътрешноправни средства за защита, за да предотвратят твърдените нарушения на член 8 от Конвенцията.

62.  Следователно е налице нарушение на член 13 от Конвенцията.

IV. ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

63.  Съгласно член 41 от Конвенцията:

„Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, Съдът присъжда, ако това е необходимо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.“

A.    Вреди

64.  Жалбоподателите претендират съвместно 100 000 евро (EUR) за неимуществени вреди. За твърдяни претърпени от тях имуществените вреди г-жа и г-н Дермански претендират съответно 28 649,89 евро и 13 103 евро. Молят присъдените суми да бъдат внесени директно в банковата сметка на техния адвокат г-н А. Маринов.

65.  Правителството оспорва тези претенции и счита, че претендираните суми са прекомерни.

66.  Съдът не намира никаква причинно-следствена връзка между констатираните нарушения и твърдените имуществени вреди. Поради това отхвърля отправеното в тази връзка искане. От друга страна той счита за основателно да присъди на четиримата жалбоподатели общо 7 500 евро за неимуществени вреди, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите, които да се преведат по банковата сметка на г-н А. Маринов.

B.     Мораторни лихви

67.  Съдът счита за уместно мораторните лихви да бъдат обвързани с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта

С ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

Обявява жалбата за допустима по отношение на оплакванията по членове 8 и 13 от Конвенцията и за недопустима по отношение на всички други оплаквания.

Приема, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията;

Приема, че е налице нарушение на член 13 от Конвенцията;

Приема,

a)     че в рамките на три месеца от деня, в който съдебното решение стане окончателно, държавата ответник трябва да изплати на жалбоподателите 7 500 евро (седем хиляди и петстотин евро) за неимуществени вреди, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите, конвертирани в български лева по курса, валиден към датата на плащането, които да се внесат по сметката на г-н А. Маринов;

b)     че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

Отхвърля останалата част от иска за справедливо обезщетение.

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 17 декември 2020 г. в съответствие с член 77, параграфи 2 и 3 от Правилника.

Мартина Келер                                                                  Мартинш Митс
Заместник-секретар                                                           Председател

Дата на постановяване: 17.12.2020 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-206824