Номер на жалба: 33654/18

Членове от Конвенцията: (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ ПО ДОПУСТИМОСТ

Жалба № 33654/18
Диана Спасова КОТЕВА
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ на 5 юли 2022 г. в комитет, състоящ се от следните лица:

          Тим Айки (Tim Eicke), председател,
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
          Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova), съдии,
и Людмила Миланова (Ludmila Milanova), и.д. заместник-секретар на отделението,

Като взема предвид:

жалба (№ 33654/18) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) на 6 юли 2018 г. от българска и британска гражданка, г-жа Диана Спасова Котева (“жалбоподателката”), която е родена през 1980 г. и живее в Пловдив, представлявана от г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева, адвокати, практикуващи в Пловдив

решението жалбата да бъде комуникирана на българското Правителство („Правителството“), представлявано от правителствените агенти г-жа С. Собаджиева и г-жа И. Станчева-Чинова от Министерство на правосъдието.

фактът, че правителството на Обединеното кралство не се е възползвало от възможността да представи писмени коментари с оглед на британското гражданство на жалбоподателката;

становищата на страните;

След заседание реши следното:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  Делото се отнася до участие на жалбоподателката в производство, посредством което тя е лишена от родителски права по отношение на дъщеря ѝ, родена през 2004 г. Искът е заведен от бащата на детето през 2015 г. По това време жалбоподателката живее в Обединеното кралство и не получава призовката за участие в производството, тъй като тя е изпратена на нейния адрес в България. С решение от 13 юли 2016 г.  Софийският районен съд уважава иска срещу жалбоподателката. Освен че я лишава от родителски права, той я осъжда да плаща издръжка на детето и определя правата ѝ на лични отношения с него.

2.  През 2017 г. жалбоподателката узнава за гореспоменатото решение и иска възобновяване на производството с аргумента, че несправедливо ѝ е била отказана възможност да участва. Въпреки това, с решение от 25 януари 2018 г., Върховният касационен съд (наричан по-долу „ВКС“) отхвърля искането, като констатира, че няма основания за възобновяване на производството: жалбоподателката не е била открита на адреса, който е декларирала пред властите, и Софийският районен съд ѝ е назначил особен представител.

3.  Жалбоподателката се оплаква, позовавайки се на чл. 6 § 1 и чл. 8 от Конвенцията, че ВКС несправедливо е отказал да възобнови производството за родителските  права. По този начин тя е била лишена от правото да участва в това производство и да защити правата си.

ПРЕЦЕНКА НА СЪДА

4.  Най-подходящо е оплакванията на жалбоподателката да бъдат разгледани само по член 8 от Конвенцията (вж. Цветелин Петков срещу България, № 2641/06, § 32, 15 юли 2014 г.).

5.  Съдът приема, че процесът на вземане на решения, свързан с мерките за намеса в правата, защитени от член 8 от Конвенцията, трябва да бъде справедлив и такъв, че да гарантира надлежно зачитане на интересите на различните участващи страни (вж. скорошното решение по Petrov and X v. Russia, № 23608/16, § 101, 23 октомври 2018 г.). По отношение на настоящия случай Съдът трябва да определи дали жалбоподателката е участвала в процеса на вземане на решение относно нейните родителски права в достатъчна степен, за да се осигури необходимата защита на нейните интереси.

6.  Жалбоподателката не е получила призовката за участие в производството, по което бащата на дъщеря ѝ е подал иск за лишаването ѝ от родителски права, тъй като е изпратена на адрес, на който тя вече не живее (вж. параграф 1 по-горе). Когато тя моли производството да бъде възобновено на основание, че е била несправедливо лишена от правото да участва в него, ВКС отказва (вж. параграф 2 по-горе). Разглежданото оплакване, повдигнато от жалбоподателката, се съсредоточава върху този отказ (вж. параграф 3 по-горе).

7.  Съдът обаче не следва да установява дали отказът на ВКС да възобнови производството си нарушава член 8 от Конвенцията сам по себе. Той взема под внимание по-нататъшното фактическо развитие, описано по-долу, за което е информиран, след като жалбата е комуникирана на българското правителство.

8.  Става ясно, че приблизително по същото време, когато подава молба за възобновяване на първоначалното дело, жалбоподателката  предявява и искане за възстановяване на родителските си права, позовавайки се на чл. 135, ал. 2 от Семейния кодекс. Този иск е уважен с решение на Софийски градски съд от 21 януари 2021 г., което влиза в сила на 17 ноември 2021 г. Съгласно чл. 135, ал. 2 от Семейния кодекс родител, лишен от родителски права, може по всяко време да поиска възстановяване на тези права, като докаже, че са отпаднали основанията, поради които е бил лишен от тях. Следователно, според българския правов ред, съдебното решение за лишаване на родител от родителски права, няма сила на присъдено нещо. ВКС постановява в тълкувателно решение от 31 юли 2017 г., че производства от този тип не подлежат на възобновяване, тъй като засегнатите лица могат да прибягнат до „различни средства за защита“.

9.  Както отбелязва Правителството, не е ясно защо в случая ВКС разглежда по същество молбата на жалбоподателя за възобновяване (вж. параграф 2 по-горе) и не прилага собственото си тълкувателно решение, цитирано по-горе. Въпреки това Съдът отново подчертава, че държавите се ползват с широка свобода на преценка при установяването на процедури и средства за защита съгласно член 8 от Конвенцията (вж. наред с други решения Цветелин Петков, цитирано по-горе, § 48). В конкретния случай изборът на държавата-ответник да предвиди производство за възстановяване на родителските права по чл. 135, ал. 2 от Семейния кодекс изглежда разумно средство, способно да предостави защита в ситуация като тази, от която се оплаква жалбоподателката. Жалбоподателката прибягва де факто до това средство за правна защита, участва в производството и по този начин излага аргументите си пред съд. Съответно, тя участва в достатъчна степен в процеса на вземане на решения относно нейните родителски права, каквото е изискването на член 8 от Конвенцията (вж. параграф 5 по-горе).

10.  Що се отнася до това дали производството по чл. 135, ал. 2 от Семейния кодекс е ефективно, по-конкретно във връзка с неговата продължителност, това е въпрос, който попада извън обхвата на оплакването, отправено до Съда. Както е отбелязано, повдигнатото оплакване се отнася само до решението на ВКС от 25 януари 2018 г. (вж. параграф 3 по-горе), а първоначално жалбоподателката дори не информира Съда как се развива казусът по-нататък. Във всеки случай трябва да се отбележи още, че по време на производството по чл. 135, ал. 2 жалбоподателката запазва правата си на лични отношения с дъщеря си, както е посочено в решението от 13 юли 2016 г. (вж. параграф 1 по-горе).

11.  В светлината на гореизложеното, въпросите, за които се отнася оплакването, не разкриват никакви признаци на нарушение на правата и свободите, посочени в Конвенцията или протоколите към нея. Следователно жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

По тези съображения съдът единодушно

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и обявено в писмена форма на 1 септември 2022 г.

Людмила Миланова (Ludmila Milanova)             Тим Айки (Tim Eicke)
    и.д. заместник-секретар                                             председател

Дата на постановяване: 1.9.2022 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-219143