Номер на жалба: № 40104/19

Членове от Конвенцията: (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (П1-1) Защита на собствеността

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 40104/19
Деяна Дочева ЙОРДАНОВА
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ като комитет на 18 октомври 2022 г., състоящ се от:

Юлия Антоанела Моток (Iulia Antoanella Motoc), председател,

Йонко Грозев (Yonko Grozev),

Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova), съдии,

и Людмила Миланова (Ludmila Milanova), и. д. заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид:

жалбата (№ 40104/19) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 20 юли 2019 г. от българската гражданка, г-жа Деяна Дочева Йорданова, родена през 1967 г. и живуща в гр. Добрич („жалбоподателката“), представлявана от г-жа А. Чобанова, адвокат, практикуващ в гр. София;

решението да се комуникира жалбата на българското правителство („Правителството“), представлявано от правителствените агенти г-н В. Обретенов и г-жа М. Илчева от Министерството на правосъдието;

становищата на страните;

След обсъждане постанови следното решение:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  Случаят е от вида, разгледан в Кирилова и други срещу България (№ 42908/98 и 3 други, 9 юни 2005 г.) относно забавеното предоставяне на обезщетение на жалбоподателката за имота на нейните родители, отчужден през 1985 г. от общинските власти на гр. Добрич за целите на градоустройството. Към момента на подаване на последните становища от страните до Съда през м. септември 2022 г. обезщетение на жалбоподателката все още не е предоставено. Тя се оплаква по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията и чл. 13 от Конвенцията за забавянията в производството за обезщетение.  

ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА

2.  На 14 декември 2021 г. Съдът комуникира жалбата на Правителството. Секретариатът на Съда изпраща на страните проекти на декларации, съдържащи предложение за приятелско споразумение, а жалбоподателката е информирана с позоваване на Правило 62 § 2 от Правилника на Съда, че съществува изискване за строга поверителност по отношение на преговорите за приятелско споразумение.

3.  Тъй като опитите за постигане на приятелско споразумение между страните се провалят, Съдът отправя покана към Правителството да представи писменото си становище по допустимостта и основателността на случая до 2 юни 2022 г., като искането е  изпълнено.

4.  В допълнение, на 3 юни 2022 г. Правителството повдига ново възражение за недопустимост. От становището става ясно, че представителят на жалбоподателката е разкрил пред Върховния административен съд (наричан по-нататък „ВАС“) съдържанието на предложените от Секретариата на съда декларации за приятелско споразумение в контекста на висящо вътрешно производство за непозволено увреждане срещу община Добрич. На публично съдебно заседание, проведено на 21 февруари 2022 г., тя е заявила, че пред Съда е налице висящо производство, и е представила копия от писмото на Секретариата на съда от 14 декември 2021 г., с което жалбоподателката е уведомена, че делото е комуникирано на Правителството (вж. параграф 2 по-горе), както и декларациите за приятелско споразумение, предложени от Секретариата на съда.

5. Условията на декларацията за приятелско споразумение, включително размерът на предложеното обезщетение, са описани в определение от 9 май 2022 г., достъпно на уебсайта на ВАС. Протоколът от заседанието от 21 февруари 2022 г. е публично достъпен на уебсайта на ВАС.

6.  В тази връзка Правителството прави възражение за злоупотреба с правото на индивидуална жалба на основание, че представителят на жалбоподателката е нарушил поверителността на преговорите за приятелско споразумение, действайки в нарушение на чл. 39 § 2 от Конвенцията и Правило 62 § 2 от Правилника на Съда.

7.  В отговор представителят на жалбоподателката признава, че е предоставила горепосочените документи на ВАС, но твърди, че никоя от страните не е направила изрично искане за тяхната поверителност, като в тази връзка се позовава на правило 33 § 1 in fine. Освен това тя твърди, че документите, които е представила на националния съд, са имали за цел да предоставят цялостно изложение на фактите по делото. Следователно тя не е имала за цел да окаже влияние на националните власти или натиск върху тях или върху Правителството в производството пред Съда.

8.  Съгласно Правило 55 от Правилника на Съда всяко възражение за недопустимост, доколкото естеството на възражението и обстоятелствата позволяват, трябва да бъде направено от ответната договаряща страна в нейното становище относно допустимостта на жалбата. В настоящия случай Правителството повдига възражението си за недопустимост един ден след изтичането на срока, определен за представяне на неговото становище (вж. параграф 4 по-горе). Не е необходимо обаче да се разглежда въпросът дали са били налице изключителни обстоятелства, които са освободили Правителството от задължението да повдигне това възражение своевременно, както Правителството твърди, тъй като във всички случаи Съдът може да повдигне и разгледа този въпрос по своя собствена преценка (вж. Димо Димов и други срещу България, № 30044/10, § 41, 7 юли 2020 г., с допълнителни препратки).

9.  Съгласно чл. 39 § 2 от Конвенцията и Правило 62 § 2 от Правилника на Съда преговорите за приятелско споразумение са поверителни. Това правило не позволява индивидуална преценка за това колко подробности се разкриват (вж. Lesnina Veletrgovina d.o.o. v. the former Yugoslav Republic of Macedonia (реш.), № 37619/04, 2 март 2010 г.). То забранява на страните да правят публично достояние информация относно преговорите за приятелско споразумение, чрез медиите, чрез писмо, което има вероятност да бъде прочетено от значителен брой хора, или по какъвто и да е друг начин (вж. Abbasov and Others v. Azerbaijan (реш.), № 36609/08, § 30, 28 май 2013 г.).

10.  Освен това общата цел на принципа на поверителност е да защити страните и Съда от евентуален натиск. Следователно умишленото нарушаване на задължението за поверителност на преговорите за приятелско споразумение може да се счита за злоупотреба с правото на жалба и да доведе до отхвърляне на жалбата (вж. Hadrabová v. the Czech Republic (реш.), № 42165/02, 25 септември 2007 г.; Miroļubovs and Others v. Latvia, № 798/05, § 66, 15 септември 2009 г.; и Y и други срещу България, № 1666/19, § 25, 8 октомври 2020 г.).

11.  В настоящия случай Съдът констатира, че представителят на жалбоподателката умишлено е разкрила подробности за преговорите за приятелско споразумение, включително размера на предложеното обезщетение, на публично съдебно заседание (вж. параграф 4 по-горе). Протоколът от заседанието е достъпен в интернет. Съдържанието на проекта на декларациите за приятелско споразумение е оповестено публично и в определението на ВАС от 9 май 2022 г. (пак там). Освен това разкриването на поверителната информация е направено пред националния съд в контекста на спорно производство, на което в резултат на това може да е оказано влияние (вж. Y и други, цитирано по-горе, § 27).

12.  В инструкциите, приложени към писмото на Съда от 14 декември 2021 г., съвсем ясно се посочва, че естеството на всички преговори за приятелско споразумение е строго поверително (вж. параграф 2 по-горе). Писмото се позовава и на правило 62 § 2 от Правилника на Съда, където това е изрично посочено (вж. параграф 9 по-горе). Следователно представителят на жалбоподателката трябва да е била наясно с това изискване и е трябвало да се съобрази с него на всички етапи на производството. Тя не го е направила и не е представила никакво убедително оправдание за това.

13.  С оглед на изложеното Съдът заключава, че поведението на представителя на жалбоподателката представлява нарушение на правилото за поверителност, което също трябва да се разглежда като злоупотреба с правото на индивидуална жалба.

14.  От това следва, че жалбата е недопустима и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35 § 3 (а) и 4 от Конвенцията.

По тези съображения Съдът единодушно,

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 17 ноември 2022 г.

       Людмила Миланова                                      Юлия Антоанела Моток
        (Ludmila Milanova)                                       (Iulia Antoanella Motoc)
  И. д. Заместник-секретар                                           Председател

Дата на постановяване: 17.11.2022 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-221182