Номер на жалба: 40063/19

Членове от Конвенцията: (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (П1-1) Защита на собствеността

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 40063/19
Веска Иванова ДОБРЕВА-ДЖОНСЪН
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ като комитет на 18 октомври 2022 г., състоящ се от:

Юлия Антоанела Моток (Iulia Antoanella Motoc), председател,

Йонко Грозев (Yonko Grozev),

Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova), съдии,

и Людмила Миланова (Ludmila Milanova), и. д. заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид:

жалбата (№ 40063/19) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 20 юли 2019 г. от българската гражданка, г-жа Веска Иванова Добрева-Джонсън, родена през 1961 г. и живуща в Исландия („жалбоподателката“), представлявана от г-жа А. Чобанова, адвокат, практикуващ в гр. София;

решението да се комуникира жалбата на българското правителство („Правителството“), представлявано от правителствения агент г-жа В. Христова от Министерството на правосъдието;

становищата на страните;

След обсъждане постанови следното решение:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  Делото е от вида, разгледан в Кирилова и други срещу България (№ 42908/98 и 3 други, 9 юни 2005 г.) относно забавеното предоставяне на обезщетение на жалбоподателката за имота на нейните родители, отчужден през 1985 г. от общинските власти на гр. Добрич за целите на градоустройството. Към момента на подаване на последните становища от страните до Съда през септември 2022 г. обезщетение на жалбоподателката все още не е предоставено. Тя се оплаква по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията и чл. 13 от Конвенцията за забавянията в обезщетителното производство.  

ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА

2.  На 14 декември 2021 г. Съдът комуникира жалбата на Правителството. Секретариатът на Съда изпрати на страните проекти на декларации, съдържащи предложение за приятелско споразумение, а жалбоподателката е информирана с позоваване на Правило 62 § 2 от Правилника на Съда, че съществува изискване за строга поверителност по отношение на преговорите за приятелско споразумение.

3.  Тъй като опитите за постигане на приятелско споразумение между страните се провалят, Съдът отправя покана към Правителството да представи писменото си становище по допустимостта и основателността на жалбата. В своето становище правителството повдига възражение за злоупотреба с правото на индивидуална жалба на основание, че процесуалния представител на жалбоподателката е нарушил поверителността на преговорите за приятелско споразумение в нарушение на член 39 § 2 от Конвенцията и правило 62 § 2 от Правилника на Съда.

4.  Правителството твърди, че представителят на жалбоподателката е разкрил пред Върховния административен съд (наричан по-нататък „ВАС“), в контекста на висящо национално производство за непозволено увреждане срещу община Добрич, съдържанието на предложените от Регистратурата декларации за приятелско споразумение. В открито съдебно заседание, проведено на 7 февруари 2022 г., тя е заявила, че пред Съда е налице висящо производство и че е в ход процедура за постигане на приятелско споразумение. Освен това тя е представила копия от писмото на Регистратурата на съда от 14 декември 2021 г., с което жалбоподателката е била уведомена, че делото е комуникирано на Правителството (вж. параграф 2 по-горе), както и декларациите за приятелско споразумение. Протоколът от заседанието от 7 февруари 2022 г., в който са описани горепосочените обстоятелства, е публично достъпен на уебсайта на ВАС.

5.  Представителят на жалбоподателката признава, че е предоставила горепосочените документи на ВАС, но твърди, че никоя от страните не е направила изрично искане за тяхната поверителност, като в тази връзка се позовава на правило 33 § 1 in fine. Освен това тя твърди, че документите, които е представила на ВАС, са имали за цел да предоставят цялостно изложение на фактите по делото. Следователно тя не е имала за цел да окаже влияние на националните власти или да окаже натиск върху тях или върху Правителството в производството пред Съда.

6.  Съгласно чл. 39 § 2 от Конвенцията и Правило 62 § 2 от Правилника на Съда преговорите за приятелско споразумение са поверителни. Това правило не позволява индивидуална преценка за това колко подробности се разкриват (вж. Lesnina Veletrgovina d.o.o. v. the former Yugoslav Republic of Macedonia (реш.), № 37619/04, 2 март 2010 г.). То забранява на страните да правят публично достояние информация относно преговорите за приятелско споразумение, чрез медиите, чрез писмо, което има вероятност да бъде прочетено от значителен брой хора, или по какъвто и да е друг начин (вж. Abbasov and Others v. Azerbaijan (реш.), № 36609/08, § 30, 28 май 2013 г.).

7.  Освен това общата цел на принципа на поверителност е да защити страните и Съда от евентуален натиск. Следователно умишленото нарушаване на задължението за поверителност на преговорите за приятелско споразумение може да се счита за злоупотреба с правото на жалба и да доведе до отхвърляне на жалбата (вж. Hadrabová v. the Czech Republic (реш.), № 42165/02, 25 септември 2007 г.; Miroÿubovs and Others v. Latvia, № 798/05, § 66, 15 септември 2009 г.; и Y и други срещу България, № 1666/19, § 25, 8 октомври 2020 г.).

8.  В настоящия случай Съдът констатира, че представителят на жалбоподателката умишлено е разкрил подробности за преговорите за приятелско споразумение на открито съдебно заседание (вж. параграф 4 по-горе). Протоколът от заседанието е достъпен в интернет (пак там). Освен това разкриването на поверителната информация е направено пред националния съд в контекста на спорно производство, на което може да е оказано влияние в резултат на това (вж. Y и други, цитирано по-горе, § 27).

9.  В инструкциите, приложени към писмото на Съда от 14 декември 2021 г., съвсем ясно се посочва, че естеството на всички преговори за приятелско споразумение е строго поверително (вж. параграф 2 по-горе). Писмото се позовава и на правило 62 § 2 от Правилника на Съда, където това е изрично посочено (вж. параграф 6 по-горе). Следователно представителят на жалбоподателката трябва да е била наясно с това изискване и е трябвало да се съобрази с него на всички етапи на производството. Тя не го е направила и не е представила никакво убедително оправдание за това.

10.  С оглед на изложеното Съдът заключава, че поведението на представителя на жалбоподателката представлява нарушение на правилото за поверителност, което също трябва да се разглежда като злоупотреба с правото на индивидуална жалба.

11.  От това следва, че жалбата е недопустима и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35 § 3 (а) и 4 от Конвенцията.

По тези съображения Съдът единодушно,

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 17 ноември 2022 г.

       Людмила Миланова                                      Юлия Антоанела Моток
        (Ludmila Milanova)                                       (Iulia Antoanella Motoc)
  И. д. Заместник-секретар                                           Председател

Дата на постановяване: 18.10.2022 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-221181