Номер на жалба: 46564/15 и 68140/16

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (П1-1) Защита на собствеността, (Чл. 6-1) Състезателен процес, (П1-1-1) Гаранции срещу злоупотреба, (П1-1-1) Мирно ползване от притежания, (П1-1-1) Предвидени от закона, (Чл. 6) Административно производство, (Чл. 6-1) Достъп до съд, (Чл. 6-1) Справедливо гледане

По делото Корпоративна търговска банка АД срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав, състоящ се от следните лица:

          Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), председател,
          Тим Айки (Tim Eicke),
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
          Юлия Антоанела Моток (Iulia Antoanella Motoc),
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Армен Харутюнян (Armen Harutyunyan),
          Ана Мария Гера Мартинс (Ana Maria Guerra Martins), съдии,
и Илзе Фрайвирт (Ilse Freiwirth), заместник-секретар на отделението,

Като взема предвид:

двете жалби (№  46564/15 и 68140/16) срещу Република България, подадени в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от г-н И. Зафиров, г-н О. Русев, г-н Г. Христов и г-н А. Панталеев, четиримата бивши изпълнителни директори на Корпоративна търговска банка АД („КТБ“) от името на банката, съответно на 17 септември 2015 г. и 18 ноември 2016 г.;

решението да се уведоми българското Правителство („Правителството“) за оплакванията, че (а) КТБ не може да получи съдебен контрол на отнемането на нейния лиценз за извършване на банкова дейност; (б) в последвалите производства, в които съдилищата решават, че КТБ трябва да бъде обявена в несъстоятелност и ликвидирана, тя е представлявана изключително от лица, зависими от нейния опонент, Българската народна банка („БНБ“); (в) отнемането на лиценза на КТБ и последвалото решение за ликвидацията ѝ са незаконна и неоснователна намеса в нейните притежания; и (г) КТБ не разполага с ефективни средства за защита в това отношение, и да се обяви останалата част от двете жалби, включително всички оплаквания, повдигнати от най-големия акционер на КТБ, дружеството с ограничена отговорност „Бромак“ ЕООД („Бромак“), за недопустима;

становищата на страните;

След закрито заседание, проведено на 5 юли 2022 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ВЪВЕДЕНИЕ

1.  Делото касае основно въпроса дали банка, чийто лиценз е бил отнет – което впоследствие почти автоматично е довело до обявяване в несъстоятелност и постановяване на нейната ликвидация – е имала ясна и практическа възможност да потърси и получи съдебен контрол на това отнемане и по-общо възможност за оспорването му. Тези аспекти на делото повдигат въпроси по чл. 6 § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1.

2.  Делото касае и факта, че в производството, в което банката е обявена в несъстоятелност и е постановена ликвидация ѝ, тя е представлявана от лица, за които се твърди, че са зависими от насрещната страна. Този втори аспект на делото повдига въпроси по чл. 6 § 1 от Конвенцията.

ФАКТИТЕ

3.  КТБ, дружество с ограничена отговорност, е банка, която е създадена и получава лиценз за извършване на банкова дейност през 1994 г. Седалището ѝ е в София.

4.  На 20 юни 2014 г. БНБ поставя КТБ под специален надзор, отстранява от длъжност всички членове на нейния управителен и надзорен съвет и назначава квестори, които да управляват банката (вж. параграф 12 (б) по-долу). На 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ и удължава мандата на квесторите в очакване на назначаването на синдици от компетентния съд (вж. параграфи 20-21 по-долу). На 25 март 2015 г. Софийският градски съд назначава временни синдици на КТБ (вж. параграф 56 по-долу), а на 22 април 2015 г. я обявява в несъстоятелност и постановява нейната ликвидация (вж. параграф 60 по-долу). На 23 април 2015 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките назначава временните синдици за постоянни (вж. параграф 62 по-долу). Производството по ликвидация все още не е приключило.

5.  И двете жалби са подадени от името на КТБ от нейните четирима бивши изпълнителни директори, г-н И. Зафиров, г-н О. Русев, г-н Г. Христов и г-н А. Панталеев, които БНБ по-рано е отстранила от длъжност (вж. параграф 12 (д) по-долу). Те от своя страна упълномощават г-н М. Менков, адвокат, практикуващ в София, да представлява КТБ в производството пред Съда.

6.  Правителството се представлява от правителствените агенти г-жа Б. Симеонова и г-жа Р. Николова от Министерство на правосъдието.

7.  Фактите по делото могат да бъдат обобщени по следния начин.

I.        ОСНОВНИ АКЦИОНЕРИ И РЪКОВОДСТВО НА КТБ

8.  Към момента на събитията, довели до жалбите, еднолично дружество с ограничена отговорност „Бромак“ притежава 50,66% от акциите на КТБ. „Бромак“ от своя страна е изцяло собственост на г-н Цветан Василев. Друго дружество с ограничена отговорност, „Бългериън Акуизишън Къмпани II“ С.а.р.Л. (Bulgarian Acquisition Company II Sarl), със седалище в Люксембург, притежава 30,35% от акциите на КТБ.

9.  Към момента на събитията, довели до жалбите, КТБ има Управителен и Надзорен съвет, всеки от които се състои от четирима членове. Членовете на Управителния съвет са четиримата изпълнителни директори (вж. параграф 5 по-горе). Г-н Василев е член на Надзорния съвет.

II.     ПОСТАВЯНЕТО НА КТБ ПОД СПЕЦИАЛЕН НАДЗОР

10.  В средата на юни 2014 г., след образуването на наказателни разследвания във връзка с КТБ и редица негативни медийни публикации за нея, вложителите в банката започват масирано теглене на средства. На 16 юни 2014 г. КТБ иска от БНБ да предприеме действия за предотвратяване на разпространението на невярна информация за нея и нейното дестабилизиране.

11.  Тегленето от КТБ продължава и в 10.51 ч. на 20 юни 2014 г. КТБ уведомява БНБ, че изпитва проблеми с ликвидността и скоро няма да може да изпълнява всички заявки за теглене. Тя иска от БНБ да предприеме мерки в тази насока, включително поставянето ѝ под специален надзор. В 12.06 ч. КТБ уведомява БНБ, че в 11.45 ч. е спряла извършването на плащания или каквито и да е други банкови операции.

12.  Малко след 12.30 ч. на същия ден, 20 юни 2014 г., БНБ решава:

(а) да постави КТБ под специален надзор за три месеца;

(б)  да назначи двама квестори, които да управляват КТБ;

(в)  да спре плащането на всички задължения на КТБ за три месеца;

(г)  да забрани на КТБ да извършва по-нататъшни банкови транзакции;

(д)  да отстрани от длъжност всички членове на Управителния и Надзорния съвет на КТБ; и

(е)  да лиши всички акционери в КТБ, притежаващи повече от 10% от нейните акции – „Бромак“ и Bulgarian Acquisition Company II Sarl (вж. параграф 8 по-горе) – от право на глас за три месеца.

13.  Решението подлежи на незабавно изпълнение и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Такъв иск не е предявен в рамките на предвидения срок, но по-късно, през януари 2015 г., (тогава бившите) изпълнителни директори на КТБ предявяват такъв от нейно име (вж. параграфи 82-87 по-долу).

14.  На 22 юни 2014 г. БНБ прави дребни технически корекции в решението си.

15.  На 25 юли 2014 г. БНБ сменя двамата квестори с нови. Тя възлага и проверка на активите на КТБ от три одиторски компании.

16.  На 16 септември 2014 г. БНБ удължава специалния надзор на КТБ и всички свързани с него мерки (вж. параграф 12 по-горе) до 20 ноември 2014 г. Тя също така разпорежда на квесторите да докладват за активите на КТБ. Техният доклад е подаден на 20 октомври 2014 г.

17.  Междувременно между юли и средата на октомври 2014 г. самата БНБ прави проверка на КТБ. Докладът от проверката също става достъпен на 20 октомври 2014 г.

18.  На 21 октомври 2014 г. БНБ, след като преглежда докладите, изготвени от одиторските компании (вж. параграф 15 по-горе), възлага на квесторите да осчетоводят в баланса на КТБ констатациите от тези доклади за активите и след това да докладват за финансовото състояние на КТБ.

19.  На 4 ноември 2014 г. квесторите представят доклади в БНБ за финансовото състояние на КТБ към 30 септември 2014 г.

III.   РЕШЕНИЕТО НА БНБ ДА ОТНЕМЕ ЛИЦЕНЗА НА КТБ

20.  На 6 ноември 2014 г. БНБ решава да отнеме лиценза на КТБ и да сезира компетентния съд за обявяването ѝ в несъстоятелност и ликвидация. БНБ излага стъпките, които е предприела по отношение на КТБ, и извършените ѝ проверки от юни 2014 г., като констатира, че според докладите за състоянието на КТБ към 30 септември 2014 г., собственият ѝ капитал, оценен по начина, определен от Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници („Регламентът за капиталовите изисквания“ – вж. параграф 90 по-долу), са минус 3 745 313 ​​000 български лева (BGN – еквивалент на 1 914 948 129 евро (EUR)), и че тя не отговаря на капиталовите изисквания, определени в посочения регламент. Според доклад на квесторите, събитията след 30 септември 2014 г. – по-конкретно поредица от цесии и прихващания, извършени от някои от клиентите на КТБ – не са подобрили съществено тази ситуация. Дори всички тези операции да бъдат отразени в счетоводните регистри на КТБ, те ще намалят тази сума само със 161 468 000 лв. (еквивалент на 82 557 277 евро), а собствените ѝ средства ще останат отрицателна величина. Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции от 2006 г. (вж. параграф 90 по-долу), БНБ трябва да отнеме лиценза на банка, ако установи, че собственият капитал на банката е отрицателна величина. Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на КТБ е минус 188,03%, съотношението на капитала от първи ред също е минус 188,03%, а съотношението на общия капитал е минус 180,10%. Всички тези стойности са под минималните нива, изисквани съгласно чл. 92 § 1 от Регламента за капиталовите изисквания. БНБ отбелязва още, че нейната собствена проверка на КТБ, извършена между юли и октомври 2014 г., е разкрила, че нейното ръководство е участвало в „порочни банкови и бизнес практики“ и е подавало подвеждащи доклади за банката.

21.  БНБ също така удължава мандата на двамата квестори, които вече управляват КТБ (вж. параграфи 12 (б) и 15-16 по-горе) до назначаването на синдици от компетентния съд.

IV.  ОПИТ НА АКЦИОНЕРИТЕ НА КТБ ЗА СЪДЕБЕН КОНТРОЛ НА ОТНЕМАНЕТО НА ЛИЦЕНЗА Ѝ

A.    Производство на първа инстанция

22.  „Бромак“ оспорва по съдебен ред решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ пред Върховния административен съд съгласно чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции от 2006 г. (вж. параграф 94 по-долу). В жалбата си дружеството твърди, че е легитимирано да го направи, тъй като е мажоритарен акционер в КТБ и отнемането на лиценза на КТБ, което неизбежно би довело до ликвидация, би засегнало пряко правата му, свързани с акциите му в КТБ.

23.  Тричленният състав на Върховния административен съд, който разглежда жалбата на „Бромак“, го съединява с подобни жалби за оспорване по съдебен ред, заведени от други трима акционери в КТБ, единият от които е Bulgarian Acquisition Company II Sarl (вж. параграф 8 по-горе).

24.  На 13 декември 2014 г. (тогава бившите) изпълнителни директори  на КТБ, които БНБ по-рано е отстранила от длъжност (вж. параграф 12 (д) по-горе), искат разрешение да встъпят в производството. Те посочват, че те също са поискали съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ (вж. параграф 44 по-долу), като твърдят, че двете дела трябва да бъдат съединени, тъй като се отнасят до правни оспорвания на едно и също решение.

25.  Тричленният състав гледа делото публично на 15 декември 2014 г. „Бромак“ иска от съда да присъедини самата КТБ към делото. Отбелязвайки, че решението на БНБ е адресирано до КТБ и засяга нейните права, съдът уважава искането на „Бромак“ и присъединява КТБ като заинтересована страна.

26.  „Бромак“ уведомява съда, че е подало иск за обявяване на по-ранното решение на БНБ за назначаване на квестори за нищожно, като иска производството да бъде спряно до произнасяне по този иск.

27.  Тричленният състав отхвърля искането на бившите изпълнителни директори на КТБ да бъдат конституирани по делото (вж. параграф 24 по-горе). Той отбеляза, че те са обжалвали определението на друг тричленен състав за прекратяване на производството по тяхната жалба срещу решението на БНБ поради липса на легитимация и че производството по тази жалба все още е висяща (вж. параграф 46 по-долу).

28.  На последно място тричленният състав констатира, че КТБ, която той е присъединил към производството като заинтересована страна (вж. параграф 25 по-горе), трябва да получи възможност да коментира по въпросите по делото. Съдебният състав насрочва следващо заседание за 9 февруари 2015 г.

29.  На 19 декември 2014 г. бившите изпълнителни директори на КТБ депозират писмено становище от името на банката. Те твърдят, че имат право да я представляват в производството. Те посочват, че въпреки че са отстранени от длъжност, правомощията им не са прекратени. Освен това има конфликт на интереси между квесторите и КТБ. Това наред с останалото е така, защото (а) те са назначени и могат да бъдат отстранени от – и са отговорни пред – ответника в производството, БНБ; (б) БНБ е отнела лиценза на КТБ въз основа на техните доклади; и (в) вместо да се опитат да поправят финансовото състояние на КТБ след назначаването си, те са действали по начин, водещ до отнемане на лиценза ѝ. Бившите изпълнителни директори също така искат от съда да назначи особен представител на КТБ съгласно чл. 29, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (вж. параграф 105 по-долу).

30.  На 29 декември 2014 г. квесторите на КТБ също депозират писмено становище от името на банката, в което твърдят, че акционерите нямат право да искат съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, тъй като то не ги засяга пряко.

31.  На 13 януари 2015 г. тричленният състав на Върховния административен съд отказва да разгледа исковете, предявени от „Бромак“ и другите трима акционери. Той констатира, че само КТБ е била пряко засегната от решението на БНБ да отнеме лиценза ѝ и че последиците от това решение върху нейните акционери са само косвени. От това следва, че те нямат основание да оспорват това решение. Би могло да се приеме, че акционерите имат легитимация да защитават интересите на КТБ само ако тя се управлява от лица, които не могат да бъдат контролирани от тях. Но това не е така, тъй като квесторите първоначално са назначени в резултат на молба от ръководството на КТБ тя да бъде поставена под специален надзор и назначаването им не е оспорено от банката. Акционерите биха могли да защитят правата си в последващото производство, свързано с молбата на БНБ за обявяване на КТБ в несъстоятелност и ликвидация, в което те биха могли да встъпят по силата на чл. 11, ал. 4 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г. (вж. параграф 96 по-долу). Акционерите са юридически разграничени от банката, която е единственият адресат на решението на БНБ за отнемане на лиценза (вж. опр. № 363 от 13.01.2015 г. по адм. д. № 14782/2014 г., ВАС, VII о.).

32.  Един от съдиите изразява особено мнение. Според нея има основания да се приеме, че акционерите на КТБ по изключение са имали право да поискат съдебен контрол на решението за отнемане на лиценза ѝ, тъй като никой друг не може ефективно да го направи. Ръководството на КТБ е отстранено от длъжност, а квесторите са под контрола на БНБ. Отричането на процесуалната легитимация на акционерите би означавало решението на БНБ да бъде оставено без контрол, въпреки че нормативната уредба изрично предвижда тази възможност (вж. параграф 94 по-долу), като по този начин правата на КТБ стават теоретични и илюзорни. В тази връзка трябва също да се има предвид, че отнемането на лиценза на КТБ не може да бъде разгледано от гражданските съдилища в последващото производство по ликвидация, което ще бъде задействано от него.

33.  В решението си съставът не се позовава на писменото становище, направено от името на КТБ от нейните бивши изпълнителни директори (вж. параграф 29 по-горе); когато описва становищата, направени от КТБ в качеството ѝ на заинтересована страна, той се позовава само на становището, направено от името на банката от квесторите (вж. параграф 30 по-горе)

B.    Производство по обжалване

34.  „Бромак“ обжалва това решение пред петчленен състав на Върховния административен съд. Дружеството повтаря аргументите си, че отнемането на лиценза на КТБ е засегнало правата му като акционер в нея. То също така посочва наред с другото, че тричленният състав е пропуснал да се произнесе по искането за назначаване на особен представител на КТБ (вж. параграф 29 по-горе). Дружеството се позовава наред с другото на чл. 6 § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1.

35.  Другите трима акционери в КТБ също обжалват.

36.  „Бромак“ повтаря молбата, отправена от бившите изпълнителни директори на КТБ в първоинстанционното производство, съдът да назначи особен представител на КТБ съгласно чл. 29, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (вж. параграф 29 по-горе и параграф 105 по-долу). То посочва, че има конфликт на интереси между нея и квесторите, които по закон представляват КТБ и са били демотивирани да оспорят отнемането на лиценза ѝ, което вече са доказали с поведението си в първоинстанционното производство.

37.  „Бромак“ също така моли петчленния състав да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). Според него правилното разрешаване на делото изисква отговори на няколко въпроса съгласно правото на Европейския съюз (ЕС). Bulgarian Acquisition Company II Sarl също иска отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

38.  По предложение на адвоката на „Бромак“, направено на 4 февруари 2015 г., на 10 март 2015 г. Висшият адвокатски съвет иска от Пленума на Върховния административен съд да постанови тълкувателно решение относно това кой има легитимация да иска оспори по съдебен ред съгласно чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции от 2006 г. (вж. параграф 94 по-долу) решение на БНБ за отнемане на лиценза на банка. На 19 март 2015 г. „Бромак“ иска от петчленния състав да спре разглеждането на неговата жалба в очакване на тълкувателното решение.

39.  Съдебният състав отказва да спре производството до постановяването на тълкувателното решение, поискано от Висшия адвокатски съвет. Той отбелязва наред с другото, че все още не е образувано официално производство във връзка с тази молба.

40.  Съставът отхвърля и молбата за назначаване на особен представител на КТБ (вж. параграфи 29 и 36 по-горе). Той отбелязва, че КТБ, която не е жалбоподател, а просто заинтересована страна, е представлявана в производството от квесторите си, както се изисква от закона. Квесторите  вече са коментирали всички молби на жалбоподателите и назначаването на особен представител би било в противоречие с техния мандат.

41.  В определение от 2 април 2015 г. (опр. № 3725 от 02.04.2015 г. по адм. д. № 3438/2015 г., ВАС, петчл. с-в) петчленният състав на Върховния административен съд отказва да отправи преюдициално запитване до СЕС и потвърждава решението на тричленния състав. Петчленният състав отбеляза наред с другото, че чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции от 2006 г. (вж. параграф 94 по-долу) изрично предвижда съдебен контрол на решенията на БНБ за отнемане на лиценза на банка, което означава, че няма пряко несъответствие между българското и европейското право. След това съставът анализира подробно разпоредбите на законодателството на ЕС, цитирани от акционерите на КТБ, като смята, че никоя от тях не изисква да им бъде предоставена легитимация да искат съдебен контрол на решението за отнемане на лиценза на КТБ. Тези разпоредби вече са анализирани от Съда на ЕС и могат да бъдат тълкувани без затруднения. Следователно не е необходимо да се отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС. По същите съображения жалбите на ищците срещу решението на тричленния състав са неоснователни.

V.     ПРОИЗВОДСТВО ПО МОЛБАТА НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ЗА ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

42.  Председателят на Върховния административен съд открива производство по молбата на Висшия адвокатски съвет за тълкувателно решение (вж. параграф 38 по-горе) на 28 септември 2015 г.

43.  Съдът в пленарно заседание разглежда молбата при закрити врата на 29 март 2016 г. На 14 юни 2016 г. той отказва, въпреки несъгласието на единадесет съдии, да постанови тълкувателно решение. Той отбеляза, че чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции от 2006 г. не споменава кой може да търси съдебен контрол на решение на БНБ за отнемане на лиценза на банка и че всяко тълкуване, целящо да изясни този въпрос, би означавало по-скоро допълване на разпоредбата, отколкото тълкуването ѝ, и следователно би било извън правомощията на съда. Съгласно общите правила, уреждащи съдебния контрол, административно решение може да бъде оспорено от лица, чиито права, свободи или законни интереси са били нарушени или застрашени от него. Това е въпрос, който трябва да се решава за всеки отделен случай, а не по абстрактен начин, както изисква Висшият адвокатски съвет. Доколкото молбата се позовава на разпоредби от правото на ЕС, Върховният административен съд не е компетентен да ги тълкува. Само Съдът на ЕС е компетентен да направи това. Но не е възможно да се отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС в тълкувателно производство, тъй като това може да се направи само по отношение на конкретно дело (вж. опр. № 1 от 14.06.2016 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ВАС, ОСС на І и ІІ к.).

VI.  ОПИТ НА ДИРЕКТОРИТЕ НА КТБ ЗА СЪДЕБЕН КОНТРОЛ НА ОТНЕМАНЕТО НА ЛИЦЕНЗА Ѝ

A.    (а) Производство на първа инстанция

44.  Междувременно на 18 ноември 2014 г. (тогава бившите) изпълнителните директори  на КТБ, които БНБ е отстранила от длъжност при поставянето на КТБ под специален надзор (вж. параграфи 5 и 12 (д) по-горе), също се обръщат към Върховния административен съд за съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. Те твърдят, че са легитимирани да направят това, тъй като отнемането на лиценза на КТБ е продължило отстраняването им от длъжност и отнемането на правомощията им да действат от нейно име. По този начин то ги е засегнало пряко на професионално, материално и лично ниво, ограничавайки правата им на работа, на свободно движение и свободно разпореждане с имуществото им. Решението също е засегнало професионалната им репутация и е ограничило шансовете им да намерят подобна работа в бъдеще.

45.  На 4 декември 2014 г. тричленен състав на Върховния административен съд отказва да разгледа жалбата на бившите изпълнителни директори (вж. опр. № 14630 от 04.12.2014 г. по адм. д. № 14813/2014 г., ВАС, VII о.). Той постановява, че те нямат легитимация да оспорят по съдебен ред решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ по следните причини:

„Жалбоподателите не са адресати на решението на [БНБ] за отнемане на лиценз на [КТБ].  Жалбата е подадена в качеството им на физически лица. Посоченото в жалбата качество „отстранени изпълнителни директори“ не внася нов елемент в тяхната правосубектност, нито в активната им легитимация.  Жалбоподателите не представляват [КТБ], адресат на решението на [БНБ]. Управителен съвет на банка и съвет на директори са управителни органи на банката ..., нямат правосубектност и не могат да търсят защита на някакви свои субективни права различни от правата и интереси на банката, която управляват. Производството ... за отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност се развива между ... банката и БНБ без участието на заинтересовани [трети] лица. С решение от 20.06.2014 г., изм. и доп. с Решение от 22.06.2014 г., във връзка със спиране на плащанията [на КТБ] към клиенти, ... [и две писма] от изпълнителните директори, [БНБ] поставя [КТБ] под специален надзор за определен срок, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на Управителния и на Надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас. Следователно с предходни решения [на оспорваните] вече е ограничена дейността на [КТБ], като ѝ е забранено да извършва всички дейности, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност.  С назначаването на квестори ... всички правомощия на надзорния и управителния съвет ... на банката се преустановяват и се упражняват от квесторите. Във всички случаи правните последици настъпват за поставената под специален надзор банка, а не за управителните ѝ органи, нито за членовете на тези органи.“

B.    Производство по обжалване

46.  На 13 декември 2014 г. бившите изпълнителни директори на КТБ обжалват горепосоченото определение пред петчленен състав на Върховния административен съд. Те твърдят, че тъй като по закон лица, които са били членове на съветите на банка, която е била обявена в несъстоятелност през последните две години, предшестващи обявяването, не могат да заемат такива позиции в друга банка, решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ директно се отразява на перспективите им за заетост. Констатацията в решението на БНБ, че ръководството на КТБ е участвало в „порочни банкови и бизнес практики“ (вж. параграф 20 по-горе), допълнително застрашава шансовете им да бъдат одобрени от БНБ да заемат такава позиция в друга банка в бъдеще. С оглед на приложимите законови изисквания, решението на БНБ освен това застрашава шансовете им за получаване на такива позиции във всяко дружество, не само в банка. Решението на БНБ засяга и правото им да получават възнаграждения за заемане на ръководни длъжности в КТБ. Вярно е, че по-ранното поставяне на КТБ под специален надзор вече е засегнало правата им, но последиците от това по-ранно решение са били временни, докато последиците от решението за отнемане на лиценза на КТБ са постоянни. Всеки от тях е имал права спрямо КТБ и отнемането на лиценза ѝ е засегнало тези права. Следователно те имат право да оспорят това решение.

47.  В определение от 25 февруари 2015 г. (опр. № 2038 от 25.02.2015 г. по адм. д. № 1813/2015 г., ВАС, петчл. с-в), петчленният състав потвърждава решението на тричленния състав, като посочва следното:

„По делото не е спорно, че към датата на подаване на жалбата пред [тричленния състав], оспорващите са с преустановени правомощия на изпълнителни директори на [КТБ] и не разполагат с представителна власт.  Предвид решението [на БНБ] [да постави КТБ под специален надзор] ...и с назначаването на квестори, правомощията на управителните органи на банката, съответно на съвета на директорите са преустановени.  Преустановените правомощия на УС на банката, респ. на изпълнителните й директори, към датата на издаване на оспореното решение [на БНБ], означава ... че [жалбоподателите] не могат да се считат засегнати от разпоредените с това решение права и задължения, тъй като не са негов адресат. Адресат на оспореното решение е само юридическото лице на [КТБ] ... но не и частните жалбоподатели като „отстранени изпълнителни директори“.  Същите не разполагат с правосубектност, извън тази на банката, даваща им право на самостоятелно оспорване на процесното решение [на БНБ] като физически лица, както законосъобразно е прието от тричленния състав.  Поради това и липсата на пряко и непосредствено засягане на правната им сфера от обективираното в това решение волеизявление [на БНБ], за същите липсва правен интерес от оспорването му. При отсъствие на правен интерес, жалбата им [за съдебен контрол] правилно е оставена без разглеждане ...

В тази връзка неоснователни са оплакванията в частната жалба, че правният им интерес произтича от възможни бъдещи негативни последици [за жалбоподателите] в личната им сфера. Евентуални бъдещи негативи, на които се позовават частните жалбоподатели, не им придава качеството на заинтересовани лица, с право на жалба, ... поради което [тези негативи] са ирелевантни за наличието на правен интерес.“

VII.  ОПИТ НА Г-Н ВАСИЛЕВ ЗА СЪДЕБЕН КОНТРОЛ НА ОТНЕМАНЕТО НА ЛИЦЕНЗА НА КТБ

48.  На 17 декември 2014 г. г-н Василев (вж. Параграфи 8 и 9 по-горе) също подава жалба по съдебен ред срещу решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ. Тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че жалбата е подадена извън законоустановения срок (вж. опр. № 2116 от 25.02.2015 г. по адм. д. № 1527/2015 г., ВАС, VII о.). Г-н Василев обжалва. На 14 април 2015 г. (вж. опр. № 4124 от 14.04.2015 г. по адм. д. № 3732/2015 г., ВАС, петчл. с-в) петчленен състав на Върховния административен съд потвърждава това определение, като добавя, че г-н Василев няма легитимация да иска съдебен контрол на решението на БНБ, тъй като не е пряко засегнат от него. Съдебният състав отбелязва по-конкретно, че както е видно от текста на пълномощното, дадено на неговия адвокат, г-н Василев е подал жалбата в лично качество. Съставът добавя, че нито жалбата за оспорване по съдебен ред, нито жалбата срещу решението на тричленния състав съдържат аргументи, че г-н Василев е действал в качеството, различно от своето лично.

VIII.  ОПИТИ НА ВЛОЖИТЕЛИ, КЛИЕНТИ И ОБЛИГАЦИОНЕРИ НА КТБ ЗА СЪДЕБЕН КОНТРОЛ НА ОТНЕМАНЕТО НА ЛИЦЕНЗА Ѝ

49.  Много вложители и други клиенти на КТБ също обжалват по съдебен ред решението на БНБ да отнеме лиценза ѝ. В поредица от определения, постановени между декември 2014 г. и март 2015 г., тричленните състави на Върховния административен съд постановяват, че никой от тях няма легитимация да направи това, тъй като решението на БНБ не ги е засегнало пряко (вж. наред с много други, опр. № 14618 от 04.12.2014 г. по адм. д. № 14792/2014 г., ВАС, VII о.; опр. № 14765 от 09.12.2014 г. по адм. д. № 14794/2014 г., ВАС, VII о.; опр. № 14825 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 14788/2014 г., ВАС, VII о.; опр. № 14834 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 14799/2014 г., ВАС, VII о.; опр. № 14853 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 14805/2014 г., ВАС, VII о.; опр. № 14859 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 14866/2014 г., ВАС, VII о.; опр. № 14877 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 14793/2014 г., ВАС, VII о.; опр. № 1336 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 14790/2014 г., ВАС, VII о.; и опр. № 2467 от 09.03.2015 г. по адм. д. № 928/2015 г., ВАС, VII о.). Част от тези определения са обжалвани и във всички случаи петчленни състави на същия съд ги потвърждават (вж. опр. № 1378 от 09.02.2015 г. по адм. д. № 863/2015 г., ВАС, петчл. с-в; опр. № 1621 от 16.02.2015 г. по адм. д. № 1220/2015 г., ВАС, петчл. с-в; опр. № 2067 от 25.02.2015 г. по адм. д. № 1217/2015 г., ВАС, петчл. с-в; опр. № 2101 от 25.02.2015 г. по адм. д. № 1216/2015 г., ВАС, петчл. с-в; опр. № 2229 от 27.02.2015 г. по адм. д. № 1219/2015 г., ВАС, петчл. с-в; опр. № 2832 от 16.03.2015 г. по адм. д. № 2492/2015 г., ВАС, петчл. с-в; опр. № 2937 от 18.03.2015 г. по адм. д. № 2494/2015 г., ВАС, петчл. с-в; опр. № 3082 от 19.03.2015 г. по адм. д. № 1312/2015 г., ВАС, петчл. с-в; опр. № 3347 от 25.03.2015 г. по адм. д. № 2274/2015 г., ВАС, петчл. с-в; опр. № 3676 от 01.04.2015 г. по адм. д. № 1812/2015 г., ВАС, петчл. с-в; и опр. № 4053 от 09.04.2015 г. по адм. д. № 3395/2015 г., ВАС, петчл. с-в).

50.  Върховният административен съд повтаря същата позиция по отношение на притежателите на облигации, издадени от КТБ (вж. опр. № 15523 от 18.12.2014 г. по адм. д. № 15482/2014 г., ВАС, VII о., потвърдено с опр. № 1693 от 17.02.2015 г. по адм. д. № 1552/2015 г., ВАС, петчл. с-в).

IX.  ИСКАНЕ НА БНБ ЗА ЛИКВИДАЦИЯ НА КТБ

A.    Производство пред Софийски градски съд

51.  Междувременно, след решението си да отнеме лиценза на КТБ (вж. параграф 20 по-горе), на 7 ноември 2014 г. БНБ подава искане до Софийския градски съд за обявяване на КТБ в несъстоятелност и за ликвидацията ѝ.

52.  На 13 ноември 2014 г. „Бромак“ иска разрешение да встъпи в производството съгласно чл. 11, ал. 4 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г. (вж. параграф 96 по-долу), както прави и другият основен акционер в КТБ, Bulgarian Acquisition Company II Sarl (вж. параграф 8 по-горе).

53.  На 17 ноември 2014 г. съдът насрочва заседание за 24 ноември 2014 г. и разпорежда КТБ да бъде призована чрез квесторите, назначени преди това от БНБ, които съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г. са лицата, упълномощени да я представляват в производството (вж. параграфи 12 (б), 15 и 21 по-горе и параграф 96 по-долу).

54.  На 20 ноември 2014 г. „Бромак“, както прави в производството пред Върховния административен съд (вж. параграф 36 по-горе), иска от съда да назначи особен представител на КТБ съгласно чл. 29, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (параграф 105 по-долу). То посочва, че ищецът в производството е БНБ и че КТБ се представлява от квестори, назначени от и отговарящи пред БНБ. Освен това БНБ определя възнагражденията им и отнема лиценза на КТБ въз основа на докладите им. Квесторите и БНБ имат общ интерес – да се открие процедура по ликвидация на КТБ. Това противоречи на интересите както на КТБ, така и на нейните акционери, които искат да запазят банката. Така е налице конфликт на интереси, обосноваващ назначаването на особен представител на КТБ.

55.  На заседанието на 24 ноември 2014 г. съдът уважава молбите за встъпване на „Бромак“ и Bulgarian Acquisition Company II Sarl и спира производството до произнасянето жалбите им за съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ (вж. параграфи 22-23 по-горе).

56.  На 25 март 2015 г. Фондът за гарантиране на влоговете, който участва в производството съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г., иска от съда да назначи двама временни синдици за КТБ (вж. параграфи 96 и 100 по-долу). Съдът уважава тази молба на същия ден. Той отбелязва наред с другото, че докато квесторите са служители, подпомагащи БНБ, временните синдици са служители, подпомагащи съда по несъстоятелността.

57.  На 2 април 2015 г. „Бромак“ обжалва пред Апелативен съд - София назначаването на временните синдици. На 7 май 2015 г. Апелативен съд - София постановява, че решението на Софийския градски съд не подлежи на обжалване. „Бромак“ обжалва това определение пред Върховния касационен съд, който на 30 септември 2015 г. го потвърждава (вж. опр. № 539 от 30.09.2015 г. по ч. т. д. № 2099/2015 г., ВКС, II т. о.).

58.  Междувременно, на 3 април 2015 г., след като всички жалби за съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ са окончателно отхвърлени (вж. параграфи 41 и 47-50 по-горе), Софийският градски съд възобновява главното производство.

59.  Съдът гледа делото на закрито заседание на 15 април 2015 г. Той отхвърля искането на „Бромак“ за назначаване на особен представител на КТБ (вж. параграф 54 по-горе), отбелязвайки, че по закон банката трябва да бъде представлявана от своите временни синдици. Тези синдици не защитават свои интереси в производството и следователно е невъзможно да има конфликт на интереси между тях и КТБ.

60.  На 22 април 2015 г. Софийският градски съд уважава искането на БНБ и:

(а)  обявява КТБ в несъстоятелност и определя датата, на която според него тя е изпаднала в неплатежоспособност (6 ноември 2014 г.);

(б)  открива производство по ликвидация по отношение на КТБ;

(в)  прекратява правомощията на органите на КТБ;

(г)  лишава КТБ от правото да управлява своето имущество; и

(д)  разпорежда продажбата на активите на КТБ.

61.  Съдът приема, че решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ се явява валидно и че не е компетентен да проверява дали това решение е правилно. Единственият съд, който може да направи това, е Върховният административен съд в производство по чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции от 2006 г. (вж. параграф 94 по-долу). За Софийския градски съд единственото съществено съображение е дали решението на БНБ е станало окончателно, което действително е така (вж. реш. № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г., СГС).

62.  На следващия ден, 23 април 2015 г., Фондът за гарантиране на влоговете в банките назначава временните синдици за постоянни (вж. параграф 101 по-долу).

B.    Производство пред Апелативен съд - София

63.  „Бромак“ и другият акционер в КТБ, Bulgarian Acquisition Company II Sarl, обжалват решението на Софийския градски съд пред Апелативен съд - София. „Бромак“ твърди, че има легитимация да обжалва само по себе си, тъй като квесторите на КТБ не са били в състояние и не са искали да го направят, тъй като мандатът им е приключил с назначаването на временни синдици и тъй като са зависими от БНБ. Синдиците също не биха обжалвали, защото са зависими от БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете в банките – кредитор на КТБ, и защото работата им зависи от това по отношение на КТБ да има ликвидационно производство. Този конфликт на интереси означава, че само акционер в КТБ може да защити интересите ѝ в производството. Това е единственият начин за съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. Bulgarian Acquisition Company II Sarl също така иска от Апелативен съд - София да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС дали отказът на Софийския градски съд да разгледа решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ (вж. параграф 60 по-горе) противоречи на правото на ЕС.

64.  „Бромак“ и бившите изпълнителни директори на КТБ също обжалват решението на Софийския градски съд от името на самата КТБ. В подкрепа на твърдението си, че имат легитимация да го направят, те повдигат аргументи, подобни на тези, изложени в собствената жалба на „Бромак“ (вж. параграф 63 по-горе).

65.  Синдиците на КТБ (действащи от името на КТБ), БНБ и Прокуратурата (която участва служебно в производството) също обжалват, но само относно посочената от Софийския градски съд дата, на която КТБ е изпаднала в неплатежоспособност (вж. параграф 60 (а) по-горе). Според тях това не е 6 ноември, а 20 юни 2014 г.

66.  „Бромак“ също обжалва пред Софийския градски съд решението на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да назначи постоянни синдици на КТБ (вж. параграф 62 по-горе).

67.  Апелативен съд - София разглежда жалбите срещу решението на Софийския градски съд на 19 юни 2015 г. Той постановява наред с другото, че решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ не е засегнало пряко акционерите на КТБ като „Бромак“. Освен това решението подлежи на съдебен контрол от Върховния административен съд и следователно не може да бъде разгледано от гражданските съдилища в производството, свързано с искането на БНБ за ликвидация на КТБ.

68.  На 3 юли 2015 г. Апелативен съд - София намира жалбите на „Бромак“ и Bulgarian Acquisition Company II Sarl в качеството им на акционери в КТБ за недопустими, тъй като акционерите не са сред лицата, оправомощени да обжалват съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г. (вж. параграф 99 по-долу). Списъкът на лицата, които имат право на обжалване, посочен в тази разпоредба, е изчерпателен и не може да се тълкува разширително предвид специфичния характер на производството, в което БНБ иска ликвидация на банка. По същата причина жалбата на „Бромак“ и бившите изпълнителни директори на КТБ от името на КТБ също е недопустима. Освен това изпълнителните директори на КТБ са отстранени от длъжност и не могат да действат от нейно име. Що се отнася до „Бромак“, ЗБН от 2002 г. не предвижда изключение от общото правило на гражданското производство, че страните по делото са ищецът и ответникът и че дадено лице може да защитава правата на друго лице пред съда само когато му е дадена възможност да го направи по специално правило. За разлика от това жалбите на БНБ, Прокуратурата и синдиците на КТБ са допустими и основателни (вж. реш. № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. н. № 2216/2015 г., САС).

C.    Производство пред Върховния касационен съд

1.     Първа фаза на производството пред Върховния касационен съд

69.  „Бромак“ обжалва пред Върховния касационен съд определението на Апелативен съд - София, че няма легитимация. То също така иска Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.

70.  „Бромак“ и бившите изпълнителни директори на КТБ, действащи от името на КТБ, също обжалват определението на Апелативен съд - София, че нямат легитимация да обжалват решението на Софийския градски съд от името на самата КТБ. В тази жалба те също искат Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.

71.  Бившите изпълнителни директори на КТБ и „Бромак“, действащи както от свое име, така и от името на КТБ, също обжалват с касационна жалба решението на Апелативен съд - София, с което се отменя решението на Софийския градски съд за датата, на която КТБ е изпаднала в неплатежоспособност.

72.  Bulgarian Acquisition Company II Sarl подава подобни жалби и също иска от съда да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.

73.  На 11 януари 2016 г. Върховният касационен съд отказва да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Той обаче приканва Конституционния съд да обяви чл. 11, ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г. (вж. параграфи 96 и 99 по-долу) за противоконституционни и противоречащи на чл. 6 § 1 от Конвенцията (вж. опр. № 4 от 11.01.2016 г. по т. д. № 3343/2015 г., ВКС, I т. о.).

2.     Производство пред Конституционния съд

74.  На 4 февруари 2016 г. Конституционният съд намира искането на Върховния касационен съд за обявяване на чл. 11, ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г. за противоконституционни за допустимо, но едновременното искане те да бъдат обявени за противоречащи на чл. 6 § 1 от Конвенцията за недопустимо.

75.  На 14 юни 2016 г. Конституционният съд отхвърля искането за обявяване на чл. 11, ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от ЗБН от 2002 г. за противоконституционни. Той посочва специфичното естество на банковата несъстоятелност, като постановява, че опасенията, че квесторите и синдиците на банката не биха защитавали ефективно нейните интереси, не са достатъчна причина за обявяване на чл. 11, ал. 3 от ЗБН от 2002 г. (вж. параграф 96 по-долу) за противоконституционен. В тази връзка той отбелязва, че в случай на съмнение за конфликт на интереси между банка и лицата, които я представляват в дадено производство, е възможно да се назначи особен представител съгласно чл. 29, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (вж. параграф 105 по-долу). Съдът допълва, че въпросът дали дадена банка е неплатежоспособна трябва да се реши в производството по съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ на това основание, а не в последвалото производство по искането на БНБ за ликвидация на банката. Следователно не е противоконституционно да се забрани на акционерите на банката да обжалват решението на съда по несъстоятелността по искането на БНБ за ликвидация срещу банката. Следователно чл. 16, ал. 1 от ЗБН от 2002 г. (вж. параграф 99 по-долу) също не е противоконституционен (вж. реш. № 6 от 14.06.2016г. по к. д. № 1/2016 г., КС, обн., ДВ, бр. 47/2016 г.).

76.  Трима конституционни съдии изразяват особено мнение по отношение на решението относно чл. 16, ал. 1 от ЗБН от 2002 г. Според тях ограничението на процесуалната легитимация, посочено в тази разпоредба, неоправдано лишава акционерите на банката от ефективен достъп до съд и от равнопоставеност на страните в производството по искането на БНБ за ликвидация на банката.

3.     Втора фаза на производството пред Върховния касационен съд

77.  След решението на Конституционния съд производството пред Върховния касационен съд е възобновено.

(a)    Определение на тричленния състав

78.  На 6 юли 2016 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (а) потвърждава решението на Софийския апелативен съд да не разглежда жалбите, подадени от „Бромак“ и Bulgarian Acquisition Company II Sarl от свое име и тази, подадена от „Бромак“ и бившите изпълнителни директори на КТБ от името на КТБ (вж. параграфи 69-70 и 72 по-горе), и (б) отказва да разгледа техните касационни жалби срещу решението на Апелативен съд - София относно началния момент на несъстоятелността на КТБ (вж. параграфи 71-72 по-горе). Съдът отбелязва, че Конституционният съд е отхвърлил искането му за обявяване на чл. 11, ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г. за противоконституционни (вж. параграф 75 по-горе) и постановява, че е обвързан от това решение и трябва да приложи тези разпоредби във вида, в който са Освен това той постановява, че жалбата срещу решението на Софийския градски съд, подадена от бившите изпълнителни директори на КТБ и „Бромак“ от името на КТБ, е недопустима, тъй като е подадена от лица, които съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗБН от 2002 г. нямат правомощия да действат от името на КТБ и че Апелативен съд - София е бил прав да не я разгледа. Жалбите срещу решението на Софийския градски съд, подадени от „Бромак“ и Bulgarian Acquisition Company II Sarl в качеството им на акционери в КТБ, също са недопустими, тъй като съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗБН от 2002 г. акционерите на банка нямат легитимация да обжалват решението за откриване на ликвидационно производство срещу банката. Следователно Апелативен съд - София правилно не е разгледал тези жалби. Касационните жалби на бившите изпълнителни директори на КТБ и на „Бромак“ и Bulgarian Acquisition Company II Sarl срещу решението на Апелативен съд - София, с което се отменя решението на Софийския градски съд за датата на изпадане в неплатежоспособност на КТБ, също са недопустими по същите причини. (вж. опр. № 172 от 06.07.2016 г. по т. д. № 3343/2015 г., ВКС, I т. о.).

(b)    Обжалване на част от това определение

79.  Както е позволено от процесуалните правила, бившите изпълнителни директори на КТБ и „Бромак“ (действащ както в качеството си на акционер в КТБ, така и от името на самата КТБ) обжалват отказа на тричленния състав да разгледа техните касационни жалби срещу решението на Апелативен съд - София за началния момент на неплатежоспособността пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. Те твърдят, че имат легитимация да обжалват решението на Апелативен съд - София по този въпрос съгласно правото на ЕС и че първоначалният тричленен състав не е анализирал този въпрос. Според тях отказът да им бъде предоставена процесуална легитимация, съчетан с по-ранните откази на Върховния административен съд да направи това (вж. параграфи 31, 41 и 44-47 по-горе), означава, че решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ ще остане без съдебен контрол.

80.  Bulgarian Acquisition Company II Sarl подава сходна жалба. То също твърди, че има легитимация да обжалва съгласно правото на ЕС, чл. 6 § 1 и чл. 14 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1. То също иска тричленният състав да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.

81.  На 9 ноември 2016 г. другият тричленен състав на Върховния касационен съд (а) отказва да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС и (б) потвърждава отказа на първоначалния тричленен състав да разгледа касационните жалби (вж. опр. № 583 от 09.11.2016 г. по ч. т. д. № 1875/2016 г., ВКС, II т. о.). Това определение не подлежи на по-нататъшно обжалване. Съставът посочва, че предметът на производството пред него е ограничен до въпроса за процесуалната легитимация, което означава, че въпросите, свързани с възможността за контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, са ирелевантни. Аргументите, основани на правото на ЕС, не могат да променят това заключение. Съставът добавя, че първоначалният тричленен състав е изпълнил изцяло решението на Конституционния съд, и постановява, че не е допуснал грешка, като не е приложил пряко правото на ЕС. Съдебният състав констатира още, че всички въпроси, свързани с въпроса дали е било целесъобразно да се отнеме лицензът на КТБ, са ирелевантни в производството пред него.

X.     ОПИТ НА ДИРЕКТОРИТЕ НА КТБ ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО НА БНБ ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА КВЕСТОРИ ЗА НИЩОЖНО

A.    Производство на първа инстанция

82.  Междувременно на 16 януари 2015 г. бившите изпълнителни директори на КТБ (вж. параграф 5 по-горе), претендирайки, че действат както в лично качество, така и от името на КТБ, искат прогласяване за нищожно на решението на БНБ за назначаване на квестори и отстраняването им от длъжност (вж. параграф 12 (б) и (д) по-горе). За разлика от обжалването законосъобразността на решението по съдебен ред, искът за прогласяване на нищожност на административно решение не подлежи на ограничение във времето (чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс).

83.  На 8 юли 2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд отказва да разгледа двата успоредни иска (вж. опр. № 8440 от 08.07.2015 г. по адм. д. № 1807/2015 г., ВАС, VIII о.). Той постановява, позовавайки се на по-ранните решения по жалбата на бившите изпълнителни директори на КТБ срещу отнемането на лиценза на КТБ (вж. параграфи 45 и 47 по-горе), че доколкото бившите изпълнителни директори действат в лично качество, те нямат легитимация да оспорват решението на БНБ, тъй като не са негови адресати и нямат правен интерес да го оспорват. Съставът добавя, че бившите изпълнителни директори не могат да твърдят, че действат от името на КТБ:

„... В противоречие с актуалните данни от Търговския регистър относно представителството на [КТБ] е посочено, че жалбата е подадена чрез отстранените от длъжност изпълнителни директори на банката  С решението от 20.06.2014 г. [вж. параграф 12 по-горе] на УС на БНБ, ... назначени са квестори; ... отстранени са от длъжност членовете на Управителния и на Надзорния съвет на Банката... С решение от 16.09.2014 г. е удължен до 20.11.2014 г. включително срокът, за който  [КТБ] е поставена под специален надзор. До 20.11.2014 г. включително следва да се прилагат и мерките съгласно решението от 20.06.2014 г. (в това число ... за отстраняване от длъжност на членовете на УС на [КТБ]). Служебно известно на съда е, че [с решение от 06.11.2014 г. на БНБ] е отнет лиценза на [КТБ] за извършване на банкова дейност и са продължени правомощията на квесторите ... до назначаването на синдик. Също така [с решение от 22.04.2015 г.] на СГС ...  са прекратени правомощията на органите на [КТБ] и е открито производство по несъстоятелност [срещу нея - вж. параграф 60 по-горе], като банката към датата на настоящото определение се представлява от синдиците...“

B.    Производство по обжалване

84.  Бившите изпълнителни директори на КТБ сезират петчленен състав на Върховния административен съд, като отново претендират, че действат както в лично качество, така и от името на КТБ.

85.  На 3 декември 2015 г. петчленният състав спира производството в очакване на тълкувателното решение на пленума на съда относно това кой има легитимация да иска съдебен контрол на решение на БНБ за отнемане на лиценза на банка (вж. параграф 42 по-горе). На 18 юли 2016 г., малко след като става ясно, че такова решение няма да бъде постановено (вж. параграф 43 по-горе), производството по обжалване е възобновено. При това петчленният състав отбелязва наред с другото, че (а) жалбата е подадена от името на КТБ от нейните бивши изпълнителни директори, въпреки че според търговския регистър КТБ се представлява от своите синдици, и че (б) адвокатът, за когото се твърди, че действа от името на КТБ в производството по обжалване, не е представил пълномощно от банката. Съответно съставът дава указания на жалбоподателите да представят доказателство, че адвокатът има правомощия да подаде жалбата от името на КТБ или, ако това не е така, жалбата да бъде приподписана от лица, които имат право да представляват КТБ.

86.  В отговор на тези указания адвокатът, подал жалбата, депозира наред с другото декларации от бившите изпълнителни директори на КТБ, че са съгласни с всички процесуални действия, предприети от него, както в лично качество, така и в качеството им на представители на КТБ.

87.  В определение от 6 октомври 2016 г. (опр. № 10401 от 06.10.2016 г. по адм. д. № 9467/2015 г., ВАС, петчл. с-в), петчленният състав отхвърля жалбата, доколкото е подадена от бившите изпълнителни директори на КТБ в лично качество. Той се съгласява с тричленния състав, че те лично нямат легитимация да искат съдебен контрол на решението на БНБ. Петчленният състав отказва да разгледа и жалбата, доколкото е подадена от бившите изпълнителни директори от името на КТБ, като се мотивира със следното:

„Частната жалба ... от името на [КТБ]... е посочена като подадена чрез [изпълнителните директори и членове на Управителния съвет на КТБ] и е подписана от адвокат ... Посоченият адвокат, към момента на подаване на частната жалба и при депозиране на молбите..., целящи отстраняване на констатираната нередовност, несъмнено не разполага с представителна власт спрямо [КТБ]. По данни от Търговския регистър [КТБ] се представлява от постоянните синдици ..., назначени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките [вж. параграф 62 по-горе]. Това обстоятелство не се и оспорва от подписалия частната жалба адвокат, който ... изрично заявява, че [KTB] - в несъстоятелност, към момента на подаване на частната жалба и понастоящем се представлява от синдици, като [с решение на СГС] са прекратени правомощията на нейните органи, в т.ч. и на изпълнителните ѝ директори. Това решение [на СГС] подлежи на незабавно изпълнение, поради което от обявяването му, прекратяването на правомощията на органите на банката, в т.ч. на изпълнителните ѝ директори и членовете на управителния ѝ съвет, произтича не от решението на УС на БНБ, атакувано пред първоинстанционния съд ..., а от решението за обявяване на [КТБ] в несъстоятелност. Предвид това и с оглед обстоятелството, че не са изпълнени и до настоящия момент дадените от съда указания за отстраняване на констатирана нередовност по частната жалба, подадена от името на [КТБ] - понастоящем в несъстоятелност, чрез адвокат, за когото не е налице валидно оправомощаване, частната жалба в тази ѝ част следва да бъде оставена без разглеждане.

За пълнота и във връзка с наведените доводи относно необходимостта да се признае възможност на отстранените от длъжност ... членове на УС на [КТБ] да атакуват от нейно име това решение, следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство е частна жалба, подадена срещу определение [на тричленен състав] [да не разглежда иска за обявяване на нищожност на решението на БНБ за назначаване на квестори]. [Жалбата] е подадена на 16.01.2015 г. - след [изтичане на срока за искане на съдебен контрол на това решение] ... Влизането в сила на атакувания административен акт не препятства обжалването му с искане за прогласяване на неговата нищожност, но преклудира възможността при подаване на жалбата [КТБ] да действа чрез вече отстранените си законни представители. Още повече, че към 16.01.2015 г. представителството на банката е неколкократно променено. С откриване на процедурата по обявяването [на КТБ] в несъстоятелност отстраняването на изпълнителните ѝ директори е на основание по Закона за банковата несъстоятелност [от 2002 г. – вж. параграф 101 по-долу], изцяло различно от това на процесното решение [на БНБ]. Това изключва възможността да се приеме, че атакуването му само по себе си легитимира тези лица да подадат частна жалба от името на [КТБ]. Законодателят не е предвидил такава възможност в производството по поставяне на банката под специален надзор ... Още по-малко би могло да се приеме, че горепосочените физически лица могат да подадат частна жалба от името на [КТБ] след постановяване [от съда по несъстоятелността] на подлежащото на незабавно изпълнение решение за обявяване на банката в несъстоятелност, което в частта му относно обявената несъстоятелност е влязло в сила... Процедурата по Закона за банковата несъстоятелност [от 2002 г.] е различна от започналата с решението [на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор] и настоящият състав е длъжен да се съобрази с нейните самостоятелни последици относно прекратяване на дейността на предприятието на [КТБ] и правомощията на нейни органи.“

ПРИЛОЖИМА ПРАВНА РАМКА

I.        НАДЗОРНИ ПРАВОМОЩИЯ НА БНБ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БАНКИТЕ

A.    За поставяне на банка под специален надзор

88.  Съгласно член 115, ал. 1 от Закона за кредитните институции от 2006 г., както е формулиран към момента на настъпване на събитията, БНБ може да постави банка под специален надзор, ако тази банка е изложена на риск от неплатежоспособност. При това БНБ трябва да назначи квестори и да определи правомощията им (чл. 116, ал. 1, в сила към относимия момент). БНБ може също наред с другото да отстрани от длъжност управителния и надзорния съвет на банката (чл. 116, ал. 2, т. 6, в сила към относимия момент) и временно да лиши от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите с право на глас, ако прецени, че с действията или влиянието си върху управлението на банката те са застрашили нейната стабилност (чл. 116, ал. 2, т. 7, в сила към относимия момент). Във всички случаи квесторите поемат всички правомощия на управителния и надзорния съвет на банката, освен ако БНБ изрично не разпореди друго в решението си за назначаването им (чл. 107, ал. 1).

89.  БНБ може по всяко време да освободи или замени квесторите, като нейните решения в тази насока не подлежат на съдебен контрол (чл. 106, ал. 4). БНБ може също да им издава предписания (чл. 107, ал. 3). Те се отчитат единствено пред БНБ и са длъжни при поискване незабавно да се отчитат за дейността си (чл. 107, ал. 5). Всички действия, предприети от името на банката без разрешение от квесторите, са нищожни (чл. 107, ал. 6).

B.    За отнемане на лиценза на банка

90.  Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции от 2006 г., както е формулиран към момента на настъпване на събитията, БНБ трябва да отнеме лиценза на банка, ако установи, че собственият капитал на банката е отрицателна величина. Съгласно чл. 36, ал. 4, собствените средства на банката трябва да бъдат оценени по начина, посочен в Регламента за капиталовите изисквания. Решението на БНБ (както и всяко решение, което тя взема съгласно ЗКИ от 2006 г.) подлежи на незабавно изпълнение (чл. 151, ал. 2) и не може да бъде спряно от съд в очакване на изхода на съдебното производсвто по подадена жалба (чл. 151, ал. 3).

91.  При отнемане на лиценза на банка БНБ е длъжна да назначи квестори, ако вече не е направила това (чл. 36, ал. 5). Те продължават да изпълняват длъжността си, докато компетентният съд назначи синдик (чл. 106, ал. 3).

92.  Съгласно чл. 36, ал. 6 от ЗКИ от 2006 г., в сила към относимия момент, разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, които определят общите правила на административното производство, че административен орган, който възнамерява да вземе решение, трябва да информира всички лица, засегнати от него, и да им даде възможност да направят възражения или становища, не се прилагат в производството за отнемане на лиценза на банка. Това правило е почти идентично с това в предишното банково законодателство (вж. Капитал Банк АД срещу България, № 49429/99, § 53, ECHR 2005-XII (откъси)).

93.  През февруари 2021 г. чл. 36, ал. 6 от ЗКИ от 2006 г. е отменен. В обяснителните бележки към законопроекта, довел до това (№ 002-01-56), се казва, че отмяната и няколко свързани изменения са необходими, за да се приложи правото на изслушване съгласно чл. 22 от Регламент (ЕС) № 1024 на Съвета от 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, чл. 31 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи, и чл. 41 § 2 от Хартата.

II.     СЪДЕБЕН КОНТРОЛ НА РЕШЕНИЕ НА БНБ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ЛИЦЕНЗА НА БАНКА

94.  За разлика от предишното банково законодателство, което изрично изключва решение на БНБ за отнемане на лиценз на банка от възможност за съдебен контрол (вж. Капитал Банк АД, цитирано по-горе, § 56), чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции от 2006 г., в сила от 1 януари 2007 г., гласи, че всички решения на БНБ по силата на ЗКИ подлежат на контрол от страна на Върховния административен съд. Според обяснителните бележки към законопроекта, довели до влизането в сила на ЗКИ от 2006 г. (№ 602-01-30), една от най-важните промени, които той носи, е възможността да се търси съдебен контрол на всички решения, издадени от БНБ. както се изисква съгласно Директива 2000/12/ЕО относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции.[1] В чл. 151, ал.3 от ЗКИ обаче не се споменава кой има легитимация да иска такъв контрол. До 2014 г. по него не е имало дела във връзка с отнемане на лиценза на банка. Тъй като след 2014 г. на никоя друга банка в България не е бил отнет лицензът, след делата, свързани с КТБ (вж. параграфи 22-50 по-горе), няма други съдебни решения по тази разпоредба, свързани с отнемане на лиценза на банка.

III.   БАНКОВА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

A.    Откриване на производството

95.  Режимът на банкова несъстоятелност, предвиден в ЗБН от 2002 г., има няколко специални характеристики. Една от тях е, че само БНБ, а не кредиторите на банката, могат да сезират компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност срещу банка (чл. 8, ал. 3). Съгласно чл. 8, ал. 1, както е изменен, такова производство трябва да бъде открито, ако БНБ е отнела лиценза на банка съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗКИ от 2006 г. (вж. параграф 90 по-горе). В искането си БНБ трябва само да посочи  основанието или основанията по чл. 36, ал. 2 от ЗКИ от 2006 г., въз основа на които е отнет лицензът, а не всички съображения в основата на решението си (чл. 9, ал. 2 от ЗБН от 2002 г.).

96.  Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗБН от 2002 г. съдът по несъстоятелността разглежда искането с участието на прокурор в заседание при закрити врата с призоваване на БНБ, банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, и Фонда за гарантиране на влоговете. Банката се представлява от назначените от БНБ квестори (вж. параграфи 88-89 по-горе) или от упълномощени от тях лица (чл. 11, ал. 3). Считано от 14 август 2015 г. назначените от съда временни синдици (вж. параграф 100 по-долу) са добавени към този списък (чл. 11, ал. 3), както е формулиран от 14 август 2015 г.). Акционерите, които притежават повече от 5% от акциите на банката към момента на отнемане на лиценза, могат да встъпят в производството (чл. 11, ал. 4, както е изменен в сила от 1 януари 2007 г.).

97.  Съгласно чл. 11, ал. 6 съдът по несъстоятелността трябва да спре производството до произнасяне по обжалването по съдебен ред на решението на БНБ да отнеме лиценза на банката (вж. параграф 94 по-горе). Когато това решение стане окончателно, съдът по несъстоятелността трябва да започне производство по несъстоятелност по отношение на банката (чл. 11, ал. 5).

98.  Ако съдът по несъстоятелността уважи искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на банката, той, наред с другото, прекратява правомощията на органите на банката (чл. 13, ал. 1, т. 4).

99.  Съгласно чл. 16, ал. 1, в сила до август 2015 г., само БНБ, назначените от нея квестори и прокурорът могат да обжалват решението на съда по несъстоятелността по искането на БНБ за ликвидация срещу банката. През август 2015 г. временните синдици на банката (вж. параграф 100 по-долу) са добавени към този списък.

B.    Временни и постоянни синдици

100.  Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г., както е формулиран между 24 март и август 2015 г., ако БНБ е назначила квестори преди отнемането на лиценза на банка (вж. параграф 88 по-горе), съдът по несъстоятелността може да назначи временен синдик на банката по искане на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. От август 2015 г. тази възможност вече не се основава на предварителното назначаване на квестори (чл. 12, ал. 1, т. 2, както е формулиран от август 2015 г.). Решението на съда подлежи на незабавно изпълнение и не може да бъде обжалвано (чл. 12, ал. 4). С назначаването на временен синдик правомощията на квесторите се прекратяват (чл. 12, ал. 6). Той или тя трябва да е лице, фигуриращо в списък на квалифицираните лица, изготвен от БНБ (чл. 25, ал. 1, т. 12). Ако временният синдик бъде заличен от този списък от БНБ, съдът трябва да го освободи от длъжност по предложение на Фонда (чл. 12а, ал. 3 заедно с чл. 29, ал. 1, т. 6). Той или тя продължава да изпълнява длъжността си до назначаването на постоянен синдик и неговото или нейното възнаграждение се определя от Фонда (чл. 12а, ал. 1, в сила от 24 март 2015 г.). Той или тя представлява банката, участва във всяко производство, по което банката е страна, и завежда дела от нейно име (чл. 12а, ал. 1, т. 2 и чл. 12а, ал. 1, т. 7, добавен в сила от 24 март 2015 г.).

101.  Постоянните синдици трябва да бъдат назначени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките възможно най-скоро след като съдът по несъстоятелността открие производство по несъстоятелност на банката (чл. 13, ал. 4 и чл. 26, ал. 1). Фондът трябва да избира измежду лицата, фигуриращи в посочения по-горе списък на квалифицираните лица, съставен от БНБ (чл. 25, ал. 1, т. 12 и чл. 26, ал. 1). Ако синдик бъде заличен от този списък от БНБ, Фондът трябва да го освободи (чл. 29, ал. 1, т. 6). Решението на Фонда да назначи синдик подлежи на незабавно изпълнение (чл. 26, ал. 4). Нито решението за назначаване на синдик, нито решението за освобождаване от длъжност подлежат на съдебен контрол (чл. 39, ал. 4). Правомощията на синдика включват участие във всяко производство, по което банката е страна, и завеждане на дела от името на банката (чл. 31, ал. 1, т. 7).

102.  Синдикът трябва да изпълнява своите задължения с грижата на добър търговец и трябва да поставя интересите на кредиторите на банката над своите собствени (чл. 33, ал. 1).

103.  Ако Фондът за гарантиране на влоговете в банките установи по своя инициатива или по сигнал на БНБ или на кредитор на банката, че синдиците изпълняват задълженията си незаконосъобразно или без дължимата грижа, накърняват интересите на кредиторите на банката или неоснователно бавят производството по несъстоятелност, Фондът може (а) да поиска от синдика отстраняване на допуснатите закононарушения; (б) да го задължи да извърши определени неотложни действия, които са необходими за запазване интересите на кредиторите; (в) да го задължи да преустанови и отстрани допуснатите нарушения; (г) да му забрани извършването на определени действия или сключването на определени сделки, с които се накърняват интересите на кредиторите; (д) да намали възнаграждението му; или (е) да го освободи от длъжност (чл. 41, ал. 1 и ал. 2).

104.  Синдиците на банка дължат обезщетение за виновно причинените от тях вреди. Обезщетението се внася в масата на несъстоятелността (чл. 35, ал. 4).

IV.  ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В СЛУЧАЙ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ МЕЖДУ СТРАНА И НЕЙНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ

105.  Чл. 29, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс гласи, че при противоречие в интересите между страна и нейния представител, съдът назначава особен представител. Съгласно чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, тази разпоредба се прилага и в производствата пред административните съдилища.

ПРИЛОЖИМИ МАТЕРИАЛИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

106.  В своята Резолюция CM/ResDH(2017)334, свързана с изпълнението на решението по Капитал Банк АД (цитирано по-горе), Комитетът на министрите (a) взема под внимание законодателните реформи, приети след това, „въвеждащи наред с другото пряк съдебен контрол на решенията за отнемане на лиценза на банка“ и (б) отбелязва, че с оглед на скорошната съдебна практика на българските съдилища (която се състои от решенията на Върховния административен съд, свързани с КТБ – вж. параграфи 31, 41, 45 и 47 по-горе) въпросът какви допълнителни общи мерки трябва да се предприемат за предотвратяване на подобни нарушения е изцяло разгледан в изпълнението на решението по делото Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България (№ 7031/05, 2 юни 2016 г.), и на това основание приключва проверката по изпълнение на решението по Капитал Банк АД (цитирано по-горе).

107.  В т. 3 от своето решение CM/Del/Dec(2018)1318/H46-6, свързано с изпълнението на решението по делото Международна банка за търговия и развитие АД и други (цитирано по-горе), Комитетът на министрите приканва българските власти да „приемат законодателни мерки, за да осигурят независимо представителство на засегнатата банка в съответствие с изискванията на чл. 6 от Конвенцията, за да гарантират ефективността на нейното право да получи съдебен контрол на решението на [БНБ] да ѝ отнеме лиценза, както и да осигурят участието ѝ в производството по несъстоятелност”.

108.  Това решение се основава на наблюдението, че когато акционерите на КТБ и бившите изпълнителни директори оспорват отнемането на лиценза (вж.  параграфи 22-41 и 44-47 по-горе), Върховният административен съд „смята, че нито акционерите, действащи от свое име, нито управителите на банката (лишени от правомощия) имат легитимация да предявяват искове“, и произтичащият извод, че „от последните развития в местната практика не произтича със сигурност друга възможност за независимо представителство на банка с цел започване на съдебен контрол на решението за отнемане на лиценза ѝ” (вж. CM/Notes/1318/H46-6).

ПРАВОТО

I.        I.  СЪЕДИНЯВАНЕ НА ДВЕТЕ ЖАЛБИ

109.  Двете жалби повдигат тясно свързани въпроси. Следователно е подходящо да бъдат съединени (Правило 42 § 1 от Правилника на Съда).

II.     ЛЕГИТИМАЦИЯ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ЖАЛБА ОТ ИМЕТО НА КТБ

110.  Правителството твърди, че бившите изпълнителни директори на КТБ нямат легитимация да действат от нейно име пред Съда, тъй като не са се опитали да го направят, когато са обжалвали по съдебен ред решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ, като вместо това са се позовали на последиците от това решение върху тях в лично качество.

111.  Съдът отбелязва, че и двете жалби са подадени от името на КТБ от нейните бивши изпълнителни директори в моменти, когато те вече са били отстранени от длъжност (вж. параграфи 4 и 5 по-горе). Когато жалбите са подадени до Съда съответно на 17 септември 2015 г. и 18 ноември 2016 г., съгласно българското законодателство КТБ трябва да бъде представлявана от синдиците, назначени в хода на производството, свързано с искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност за нея (вж. параграф 101 по-горе). Тези синдици са назначени с незабавно действие на 23 април 2015 г. (вж. параграф 62 по-горе). Въпреки това те (както и назначените по-рано от БНБ квестори) са били демотивирани да сезират Съда от името на КТБ във връзка с въпросите, които се разглеждат в този случай, както и потенциален конфликт на интереси в тази връзка. И двете жалби, подадени от името на КТБ, се отнасят до поредицата от събития, довели до тяхното назначаване, по-конкретно ролята на БНБ в тези събития, а втората жалба също се отнася до тяхната роля в производството, свързано с искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ (вж. параграфи 147 и 169-170 по-долу). Освен това възможността синдиците да продължат да изпълняват функциите си зависи изцяло от БНБ, тъй като за целта те трябва да останат в списък, воден от нея, а решение на БНБ да ги заличи от този списък не подлежи на никаква проверка (вж. параграф 101 по-горе). С оглед на това бившите изпълнителни директори на КТБ по изключение имат право да сезират Съда от нейно име, въпреки че когато го правят, те вече не представляват банката съгласно българското законодателство (вж. Credit and Industrial Bank v. the Czech Republic, № 29010/95, §§ 48-52, ЕСПЧ 2003-XI (откъси); Roseltrans, Finlease and Myshkin v. Russia (опр.), № 60974/00, 27 май 2004 г.; Капитал банк АД срещу България (опр.), № 49429/99, 9 септември 2004 г.; и Feldman and Slovyanskyy Bank v. Ukraine, № 42758/05, §§ 25-28, 21 декември 2017 г.).

112.  Въпросът дали бившите изпълнителни директори на КТБ се опитват да действат от нейно име в производството, в което обжалват по съдебен ре решението на БНБ да отнеме лиценза на банката, не е относим в този контекст, тъй като легитимацията по чл. 34 от Конвенцията и легитимацията в национални производства не трябва да се смесват (вж. наред с други решения Norris v. Ireland, 26 октомври 1988 г., § 31, Серия A № 142; Scozzari and Giunta v. Italy [GC], № 39221/98 and 41963/98, § 139, ЕСПЧ 2000-VIII; и Zehentner v. Austria, № 20082/02, § 39, 16 юли 2009 г.). Тази точка се отнася само до въпросите дали са изчерпани вътрешните правни средства за защита и дали КТБ действително не е могла да потърси съдебен контрол на отнемането на лиценза си, които ще бъдат разгледани по-долу.

113.  Възражението на Правителството трябва следователно да бъде отхвърлено.

III.   ОБХВАТ НА ДЕЛОТО

114.  В своето становище КТБ заявява, че поддържа всички оплаквания, повдигнати в двете жалби, по-конкретно оплакванията (a) по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че съставите на Върховния административен съд, които са разгледали иска на „Бромак“ за съдебен контрол на отнемането на лиценза на КТБ, са били зависими и пристрастни; (б) съгласно същата разпоредба, че в същото производство Върховният административен съд е отказал да отправи преюдициално запитване до СЕС, както е направил и Върховният касационен съд в производството по искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ; и (в) съгласно чл. 46 § 1 от Конвенцията, че България не е изпълнила решенията по Капитал Банк АД срещу България (№ 49429/99, ЕСПЧ 2005-XII (откъси)) и Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България (№ 7031/05, 2 юни 2016 г.).

115.  Съдът отбелязва, че на 8 декември 2020 г. тези оплаквания – както и всички оплаквания от КТБ, за които Правителството не е уведомено, както и всички оплаквания от „Бромак“ – са обявени за недопустими от (тогавашния) заместник-председател на отделението, заседаващ като едноличен състав (Правило 27A § 2 (a) и 54 § 3 от Правилника на Съда във връзка с Правило 12). Това решение е окончателно (чл. 27 § 2 от Конвенцията и Правило 54 § 3). Следователно Съдът не може да преразгледа тези оплаквания (вж. Mazepa and Others v. Russia, № 15086/07, §§ 61-62, 17 юли 2018 г.).

IV.   ТВЪРДЯНА НЕВЪЗМОЖНОСТ КТБ ДА ПОЛУЧИ СЪДЕБЕН КОНТРОЛ НА ОТНЕМАНЕТО НА ЛИЦЕНЗА СИ

116.  В жалба № 46564/15 е отправено оплакване от името на КТБ по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че не е могла да получи контрол от Върховния административен съд на решението на БНБ да отнеме лиценза ѝ.

117.  В жалба № 68140/16 е отправено оплакване от името на КТБ по същата разпоредба, че Софийския градски съд е отказал да разгледа решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, въпреки че то не е било подложено на контрол и от Върховния административен съд.

118.  Чл. 6 § 1 от Конвенцията в относимите си части гласи:

„Всяко лице, при решаването на правен спор относно

неговите граждански права и задължения..., има право на и публично гледане ... от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.“

A.    Допустимост

1.     Тези на страните

(a)    Правителството

119.  Правителството посочва, че КТБ не е изчерпила вътрешноправните средства за защита, тъй като не обжалвала на решението на БНБ за поставяне под специален надзор (вж. параграфи 12 и 13 по-горе), въпреки че това решение е засегнало способността ѝ да управлява своите дела, по-конкретно способността ѝ да действа чрез своето ръководство. Бившите изпълнителни директори на КТБ, които претендират да действат от нейно име, оспорват това решение едва след изтичане на законоустановения срок, когато КТБ вече е обявена в несъстоятелност, била е наредена ликвидацията й и когато вече се управлява от синдици (вж. параграф 82 по-горе). Освен това КТБ не е потърсила упражняването на съдебен контрол на решенията на БНБ, с предмет (а) удължаване на специалния надзор и (б) даване на указания на квесторите да отразят в баланса на КТБ констатациите от тези доклади и да докладват за финансовото ѝ състояние (вж. параграфи 16 и 18 по-горе ) – наистина не го е направилa по отношение на нито едно от решенията на БНБ, предхождащи това за отнемане на лиценза.

120.  Правителството също така изтъква, че когато са поискали съдебен контрол на решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ (вж. параграфи 20 и 44-47 по-горе), нейните бивши изпълнителни директори не са опитали да действат от нейно име, а вместо това са опитали да обосноват легитимацията си единствено с позоваване на последици от решението на БНБ върху тях в лично качество. Така самата КТБ не се е опитала да потърси съдебен контрол върху решението на БНБ.

121.  На последно място правителството посочва, че КТБ не е поискала прогласяване на нищожността на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ.

(b)    КТБ

122.  КТБ изтъква, че нейните акционери, основно „Бромак“, са се опитали, действайки както в лично качество, така и от нейно име, да поискат съдебен контрол на отнемането на нейния лиценз. Що се отнася до бившите изпълнителни директори на КТБ, те са били отстранени от длъжност и по този начин не са могли да я представляват в подобно производство. Те се опитват по-ранното решение на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор да бъде прогласено за нищожно. Техните правомощия, включително възможността да водят дела от името на КТБ, са предоставени на квесторите, които са подчинени и зависими от БНБ. Не може реално да се очаква тези квестори да оспорват решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ.

123.  КТБ твърди още, че финансовите затруднения, в които е изпаднала, са я принудили да поиска от БНБ да я постави под специален надзор и по този начин да защити своите активи, вложители и акционери. Ръководството на практика е било длъжно да потърси такива мерки. Следователно би било абсурдно КТБ след това да поиска съдебен контрол на решението на БНБ да я постави под специален надзор; тя не би имала правен интерес от това. КТБ не може да предвиди, че тогава БНБ ще злоупотреби с процедурата и ще я тласне към несъстоятелност. Освен това, тъй като решението на БНБ да постави КТБ под специален надзор също така отстранява нейното ръководство от длъжност, би било невъзможно това ръководство да представлява банката в каквито и да било производства. Всички тези съображения се отнасят в еднаква степен и за възможността да се търси съдебен контрол на решението на БНБ за удължаване на специалния надзор. Що се отнася до решението на БНБ, с което се възлага на квесторите да отразят констатациите от одитните доклади в отчетите на КТБ и да докладват за финансовото състояние на КТБ, то същото не е съобщено нито на акционерите, нито на ръководството на КТБ, нито дори е публично оповестено.

2.     Преценка на Съда

124.  Твърдяната невъзможност за КТБ за упражняване на  съдебен контрол върху решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ стои в основата на настоящите две оплаквания (вж. параграфи 116 и 117 по-горе). Аргументът на правителството, че такъв контрол е могъл да бъде упражнен чрез оспорване на по-ранните решения на БНБ по отношение на КТБ (да я постави под специален надзор, да назначи квестори за нея, да удължи специалния надзор и да даде указания на квесторите да отразяват констатациите на одиторските доклади в нейните отчети и да докладват за финансовото ѝ състояние – вж. параграфи 12, 13, 16 и 18 по-горе) е тясно свързано с този въпрос. Същото важи и за аргументите на правителството, че такъв контрол е могъл да бъде упражнен, ако (а) бившите изпълнителни директори на КТБ са формулирали по различен начин иска си срещу решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ и ако (б) КТБ е поискала прогласяване на решението на БНБ за нищожно. Следователно възражението на правителството, че вътрешноправните средства за защита не са били изчерпани, трябва да се присъедини към преценката за основателността на двете оплаквания (вж., mutatis mutandis, Credit and Industrial Bank, цитирано по-горе, § 53, и Pintar and Others v. Slovenia, № 49969/14 и 4 други, § 79, 14 септември 2021 г.).

125.  Освен това двете оплаквания не са явно необосновани или недопустими на други основания. Следователно те трябва да бъдат обявени за допустими.

B.    Основателност

1.     Тези на страните

126.  КТБ твърди, че съгласно българското право, така както е тълкувано от Върховния административен съд, нейните бивши изпълнителни директори не са могли да действат от нейно име в производството, с предмет упражняване на съдебен контрол върху решението за отнемане на лиценза ѝ. Нейните акционери, по-конкретно „Бромак“, също са били лишени от правото да оспорят това решение. Върховният административен съд е разрешил само на квесторите да действат от името на КТБ в производства пред него, въпреки че е имало явен конфликт на интереси между тях и банката, тъй като те са били зависими от БНБ. КТБ добавя, че въпреки че законът предвижда упражняването на съдебен контрол върху решение на БНБ за отнемане на лиценза на банка, не е ясно кой може да поиска такъв контрол. Ръководството на банката е възпрепятствано, а Върховният административен съд отказва да даде възможност и на акционерите на КТБ да водят такова дело.

127.  Правителството посочва, че по закон отнемането на лиценза на банка подлежи на съдебен контрол. На следващо място се аргументира, че когато бившите изпълнителни директори на КТБ са поискали упражняването на съдебен контрол върху отнемането на лиценза ѝ, те са цитирали само последиците от решението на БНБ върху тях в лично качество, вместо да се опитат да действат от името на КТБ. Така Върховният административен съд оправдано отказва да се произнесе и не е изненадващо, че не е разгледал възможността самата КТБ да оспори отнемането на лиценза. Съдът просто е разгледал жалбата на бившите изпълнителни директори, както е била формулирана от тях. Така самата КТБ не е потърсила упражняването на съдебен контрол върху отнемането на лиценза.

2.     Преценка на Съда

128.  Съдът вече е постановявал, че банка, чийто лиценз е бил отнет, трябва да може да оспори това решение – което има решаващо въздействие върху способността на банката да продължи да функционира като действащо предприятие и да управлява собствените си дела и което съгласно българското право почти автоматично задейства откриването на производство по несъстоятелност срещу банката – пред съд, разполагащ с компетентността да разгледа всички фактически и правни въпроси, отнасящи се до законосъобразността на това решение (вж. Капитал Банк АД, цитирано по-горе, §§ 87-88 и 98-116). Правителството не посочва, че има причини Съдът да се произнесе в друг смисъл в този случай. Действително от 2007 г. насам българското законодателство предвижда възможността да се обжалва решение на БНБ за отнемане на банков лиценз (вж. параграфи 94 и 106 по-горе). Правителството изтъква, че е било възможно КТБ да постигне осъществяването на такъв контрол.

129.  Следователно въпросът тук е ограничен до установяване дали българското право е осигурило тази възможност с достатъчна степен на сигурност (вж. параграф 107 по-горе). Съгласно практиката на Съда, за да бъде ефективно правото на достъп до съд, засегнатите лица трябва да имат ясна и практическа възможност да оспорят акт, намесващ се в техните граждански права или задължения (вж. наред с други решения Bellet v. France, 4 декември 1995 г., § 36, Серия A № 333-B; Cañete de Goñi v. Spain, № 55782/00, § 34, ЕСПЧ 2002‑VIII; и Kandarakis v. Greece, № 48345/12 и 2 други, § 46, 11 юни 2020 г.).

130.  Съгласно разпоредбата на Чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции от 2006 г. административните актове, взети от БНБ по реда на закона могат да се оспорят, но не уточнява кой може да сезира съда и да поиска упражняването на съдебен контрол върху решение на БНБ за отнемане на лиценза на банка, както и не определя процедурата за това. Това поражда затруднение, защото когато БНБ отнеме лиценза на банка, тя следва едновременно да назначи квестори, които да поемат управлението на банката, независимо дали – както в случая – вече го е направила (вж. параграф 91 по-горе). Тези квестори поемат всички правомощия на ръководството на банката, включително и това да водят дела от нейно името, освен ако БНБ не е разпоредила друго в решението си за назначаването им (вж. параграф 88 по-горе), което в случая не е налице (вж. параграф 21 по-горе). Решението на БНБ за отнемане на лиценза на дадена банка подлежи на незабавно изпълнение, което не може да бъде спряно до произнасяне на съда по подадена жалба (вж. параграф 90 по-горе). Това означава, че от момента, в който БНБ отнема лиценза на КТБ, правомощията да действат от името на КТБ, включително и да водят дела от нейно име, са предоставени на нейните квестори.

131.  Следователно е очевидно, че дори ако са били постановени съдебни решения, отменящи по-ранните решения на БНБ за назначаване на квестори и удължаване на техния мандат (вж. параграфи 12 (б) и 16 по-горе) – всъщност всички решения на БНБ, предхождащи това за отнемането на лиценза на КТБ – това все пак би я поставило под ръководството на квестори, когато лицензът ѝ е отнет. От това следва, че вътрешноправните средства за защита, цитирани от правителството (вж. параграф 119 по-горе), не биха могли да предотвратят ситуацията, от която се оплаква КТБ. Първият аспект от възражението на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (основан на липсата на своевременно оспорване на по-ранните решения на БНБ по отношение на КТБ), който е присъединен към съществото на спора (вж. параграф 124 по-горе), следователно трябва да бъде отхвърлен.

132.  Преди делото на КТБ Върховният административен съд не е имал възможност да тълкува чл. 151, ал. 3 от ЗКИ от 2006 г. (вж. параграф 94 по-горе). Поради това не е ясно дали, въпреки че с отнемането на лиценза на банка всички правомощия на нейното ръководство са незабавно предоставени на квесторите на банката, ръководството може да запази остатъчно правомощие и да оспори решението на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. Също така липсва яснота дали например акционерите на банката могат да оспорят решението. Всъщност тази несигурност дори дава основание на Висшия адвокатски съвет да поиска тълкувателно решение по въпроса през март 2015 г. (вж. параграфи 38 и 42 по-горе).

133.  Изправен пред тази несигурност, самият мажоритарен акционер на КТБ, „Бромак“, се опитва да оспори отнемането на лиценза на КТБ (вж. параграф 22 по-горе). Други трима акционери в КТБ също го правят (вж. параграф 23 по-горе). След донякъде сложно производство Върховният административен съд решава, че акционерите на КТБ нямат легитимация да направят това (вж. параграфи 31 и 41 по-горе). По аналогичен начин се произнася и по отношение на член на надзорния съвет на КТБ, както и на вложителите, други клиенти и облигационери на КТБ (вж. параграфи 48-50 по-горе).

134.  Бившите изпълнителни директори на КТБ също се опитват да оспорят на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ. Понеже са отстранени от длъжност, те се опитват да обосноват правото си да обжалват с позоваване на последиците от това решение върху тях в лично качество (вж. параграфи 44 и 46 по-горе).

135.  Правителството упреква бившите изпълнителни директори, че не са опитали вместо това да убедят Върховния административен съд, че трябва да им бъде разрешено да действат от името на КТБ, въпреки че са били отстранени от длъжност (вж. параграфи 120 и 127 по-горе).

136.  Съдът от своя страна не е убеден, че този аргумент е бил толкова очевиден през ноември 2014 г., както правителството предполага. Както вече беше отбелязано, липсата на яснота относно това кои  легитимирани страни могат да оспорят решение на БНБ за отнемане на банков лиценза е послужила като основание на Висшия адвокатски съвет да поиска тълкувателно решение по въпроса през март 2015 г. (вж. параграфи 38 и 42 по-горе). Освен това начинът, по който Върховният административен съд разглежда този аргумент в други производства, в които бивши изпълнителни директори на КТБ се опитват да действат от нейно име след отнемането на лиценза ѝ, предполага изводът, че този съд би отхвърлил такъв аргумент в производството, в което бившите изпълнителни директори оспорват решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ.

137.  Когато КТБ встъпва като заинтересована страна в производството, в което нейните акционери се опитват оспорят отнемането на лиценза ѝ, както нейните бивши изпълнителни директори, така и квесторите представят становища от нейно име, а бившите изпълнителни директори се опитват да обосновават активната си процесуална легитимация с аргумента, че имат остатъчно правомощие да представляват КТБ (вж. параграфи 28-30 по-горе). В постановеното решение Върховният административен съд дори не споменава становището на бившите изпълнителни директори, а вместо това се позовава само на становището, представено от името на КТБ от нейните квестори. По този начин този съд имплицитно отхвърля твърдението на бившите изпълнителни директори, че имат остатъчно правомощие да действат от името на КТБ.

138.  По-показателно е, че когато бившите изпълнителни директори на КТБ по-късно се опитват да поискат прогласяване на първоначалното решение на БНБ за назначаване на квестори за нищожно, Върховният административен съд изрично постановява, че тъй като БНБ е отстранила изпълнителните директори от длъжност, единствените лица, които са легитимирани да действат от името на КТБ, са квесторите, и че бившите изпълнителни директори нямат остатъчно правомощие да я представляват (вж. параграфи 83 и 87 по-горе). Вярно е, че мотивите на Върховния административен съд в това отношение до известна степен са повлияни от факта, че жалбата на бившите изпълнителни директори е подадена извън обичайния срок и че междувременно квесторите са заменени от синдици. Въпреки това, както става ясно от израза „[з]а пълнота и във връзка с наведените доводи...“, фигуриращ в началото на съответната точка в решението на петчленния състав на Върховния административен съд (вж. параграф 87 по-горе), неговите бележки по въпроса са obiter. Освен това мотивите на състава по този въпрос едва ли биха могли да се тълкуват като предполагащи обратен смисъл, че Върховният административен съд би бил склонен да допусне бившите изпълнителни директори да действат от името на КТБ в случай на своевременно оспорване на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ.

139.  В светлината на подхода на Върховния административен съд по тези две дела изглежда много малко вероятно да е щял да бъде приет аргумента за остатъчно правомощие на бившите изпълнителни директори при разглеждане на жалба срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. Следователно вторият аспект от възражението на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, който е присъединен към съществото на спора (вж. параграфи 120 и 124 по-горе), също трябва да бъде отхвърлен.

140.  Мотивите на Върховния административен съд по второто от тези дела (вж. параграфи 83 и 87 по-горе) също показват, че той не би допуснал за разглеждане жалба от бившите изпълнителни директори на КТБ за обявяване на нищожност на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. Следователно третият аспект от възражението на правителството за неизчерпване на вътрешно правните средства за защита, който също е присъединен към съществото на спора (вж. параграфи 121 и 124 по-горе), също трябва да бъде отхвърлен.

141.  В светлината на гореизложеното става ясно, че квесторите биха могли да оспорят от името на КТБ решението на БНБ за отнемане на лиценза. Въпреки това квесторите са зависими от БНБ,  отчитат с епред БНБ и нямат почти никакви подбуди да оспорват нейното решение (вж. Капитал Банк АД, § 117, и Международна банка за търговия и развитие АД и други, § 115, и двете цитирани по-горе). Факт е, че това решение се основава, поне отчасти, на докладите им до БНБ (вж. параграфи 19 и 20 по-горе). Освен това правото на достъп до съд предполага, че лицето, чиито граждански права и задължения са засегнати, може да заведе дело пред съдилищата пряко и независимо (вж. Vujović and Lipa D.O.O. v. Montenegro, № 18912/15, § 41, 20 февруари 2018 г., и, mutatis mutandis, Philis v. Greece (no. 1), 27 август 1991 г., § 65, Серия A № 209).

142.  Така КТБ е поставена в ситуация, в която няма фигура, която да притежава едновременно активна легитимация и правен интерес да оспори отнемането на лиценза ѝ.

143.  Съдът не е убеден, че това състояние на нещата е могло да бъде преодоляно чрез назначаването на особен представител на КТБ ad litem в производството, инициирано от нейните акционери (вж. параграф 105 по-горе), тъй като КТБ е просто заинтересована страна в тези производства. Във всеки случай Върховният административен съд не уважава многобройните искания на бившето ръководство на КТБ да направи това (вж. параграфи 29, 36 и 40 по-горе).

144.  Гражданските съдилища, разглеждащи последвалото искане на БНБ за обявяване в несъстоятелност и ликвидация на КТБ, също отказват да разгледат решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ (вж. параграфи 61, 67 и 81 по-горе).

145.  Съответното законодателство и начинът, по който се прилага от българските съдилища, не предлагат на самата КТБ, чрез надлежно представителство, ясна и практическа възможност да инициира и постигне осъществяването на надлежен съдебен контрол на отнемането на нейния лиценз (вж., mutatis mutandis, Kandarakis, цитирано по-горе, §§ 58 и 62). По този начин ситуацията на КТБ е на практика същата като тази на банките жалбоподатели в делата Капитал Банк АД (цитирано по-горе, §§ 98-116) и Международна банка за търговия и развитие АД и други (цитирано по-горе, § 116), въпреки че през 2007 г. отпада законовата забрана за съдебен контрол върху решенията на БНБ за отнемане на лиценза на банка.

146.  Следователно е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията.

V.     ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА КТБ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИСКАНЕТО НА БНБ ЗА ЛИКВИДАЦИЯ НА КТБ

147.  В жалба № 68140/16 е повдигнато оплакване от името на КТБ по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че в производството по искането на БНБ за обявяване в несъстоятелност и ликвидация КТБ първо е била представлявана от квесторите, назначени от БНБ, а след това от синдиците, които също са били зависими от БНБ.

148.  Относимата част на чл. 6 § 1 от Конвенцията е изложена в параграф 118 по-горе.

A.    Допустимост

1.     Възраженията на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита

(a)    Първо възражение

149.  От съдържанието на становището на правителството остава неясно дали възражението за неизчерпване на вътрешно правните средства за защита по отношение на първите две оплаквания по чл. 6 § 1 от Конвенцията (вж. параграфи 119 и 120 по-горе) също има за цел да се отнесе и до настоящото оплакване. Дори случаят да е такъв, остава фактът, че след като е присъединено към съществото на първите две оплаквания по чл. 6 § 1 от Конвенцията, това възражение вече е отхвърлено в своята цялост (вж. параграфи 124, 131, 139 и 140 по-горе).

(b)    Второ възражение

(i)     Становище на правителството

150.  В своето първоначално становище правителството посочва, позовавайки се на оплакването по чл. 13 от Конвенцията, че (а) КТБ е имала право да се оплаче на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, че синдиците не са действали правилно, или да потърси обезщетение от самите синдиците; (б) решението на БНБ за назначаване на квестори е оспорено извън законоустановения срок; и (в) решението на БНБ за удължаване на техния мандат не е оспорено.

151.  В допълнителното си становище правителството се позовава на тези аргументи в подкрепа на твърдението си, че оплакването е недопустимо.

(ii)    Преценка на Съда

152.  Правителството формулира горепосочените аргументи като точка за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита за първи път в своето допълнително становище. Следователно е открит въпросът дали е налице естопел (вж., mutatis mutandis, Г.С. срещу България, № 36538/17, §§ 69-70, 4 април 2019 г.). Не е необходимо обаче този въпрос да се разрешава, тъй като оплакването не може в никакъв случай да бъде отхвърлено поради неизчерпване на вътрешните правни средства за защита въз основа на тези аргументи.

153.  Първият аргумент се отнася до това, че КТБ е могла да повдигне оплакване срещу процесуалното поведение на синдиците пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките или да поиска обезщетение за това от самите синдици. Въпреки това настоящото оплакване не касае действителното поведение на синдиците по време на производството, свързано с искането на БНБ за обявяване в несъстоятелност и ликвидацията на КТБ (за разлика от, mutatis mutandis, Кембароу ММ5 АД срещу България (опр.) (№ 50357/99, 1 април 2004 г.). Въпросът е по-скоро, че според българското законодателство синдиците, а не ръководството на КТБ могат да представляват КТБ в тези производства. Липсва яснота как една жалба срещу синдиците пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките или иск за обезщетение срещу тях биха могли да поправят това положение. Освен това е видно от съответните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г., че основното задължение на синдиците е към кредиторите на банката, а не към самата банка, и че всяка отговорност, която би могла да бъде търсена от синдиците във връзка с работата им, е главно при неполагане на дължимата грижа по отношение на кредиторите на банката (вж. параграфи 102-104 по-горе).

154.  Вторият и третият аргумент касаят съответно просроченото оспорване от бившите изпълнителни директори на КТБ на решението на БНБ за назначаване на квестори , както и липсата на оспорване на решението на БНБ за удължаване на мандата на квесторите. Въпреки това, както вече беше отбелязано в параграф 131 по-горе, дори спрямо КТБ да са били постановени съдебни решения, отменящи предходните решения на БНБ за назначаване на квестори и удължаване на техния мандат, то след решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, банката пак е щяла да бъде поставена под ръководството на такива квестори, когато лицензът ѝ бъде отнет. Така квесторите все пак биха представлявали КТБ в началния етап на производството по искането на БНБ за обявяването ѝ в несъстоятелност и ликвидацията ѝ. Следователно средствата за правна защита, цитирани от правителството, не биха могли да предотвратят ситуацията, от която се оплаква КТБ.

155.  Възражението на правителството за неизчерпване на вътрешно правните средства за защита следва да бъде отхвърлено.

2.     Решението на Съда относно допустимостта на оплакването

156.  Оплакването не е явно необосновано или недопустимо на каквито и да било други основания. Следователно същото следва да бъде обявено за допустимо.

B.    Основателност

1.     Тези на страните

157.  Според КТБ ситуацията в нейния случай е била почти напълно идентична с тази в делата Капитал Банк АД и Международна банка за търговия и развитие АД и други (и двете цитирани по-горе), тъй като по време на цялото производство тя е била представлявана от лица, зависими от противната страна – БНБ: първо квесторите, а след това синдиците. Възможността акционерите на КТБ да встъпят в производството не коригира възникналия процесуален дисбаланс. Необходимостта от особен представител ad litem е била очевидна още преди решението на Конституционния съд и не е възникнала в резултат на него.

158.  Правителството посочва, че квесторите са представлявали КТБ само за кратко, по време на началния етап на производството. Както квесторите, така и синдиците е трябвало да отговарят на редица критерии, гарантиращи тяхната безпристрастност и професионализъм. Така са били налице достатъчно гаранции, че те ще защитават ефективно и добросъвестно интересите на КТБ. Фактът, че не са се противопоставили на искането на БНБ за ликвидация на КТБ, сам по себе си не предполага, че са били зависими от БНБ. Възможността акционерите на КТБ да участват в производството е допълнителна гаранция, че интересите на КТБ ще бъдат защитени надлежно. Освен това бившите изпълнителни директори на КТБ успяват да обжалват решението на Софийския градски съд да уважи искането на БНБ въз основа на аргументи, почти напълно съвпадащи с изтъкнатите от „Бромак“. В резултат Апелативен съд - София на практика се ангажира с техните аргументи. Освен това искането за назначаване на особен представител ad litem на КТБ не е подновено след решението на Конституционния съд, въпреки че този съд изрично е посочил тази възможност.

159.  Правителството също подчертава особения характер на производството и ограничения обхват на въпросите, подлежащи на решаване в него, като изтъква, че въпросът дали лицензът на банката е бил правилно отнет трябва да се реши в производство за оспорване на решението на БНБ пред Върховния административен съд. Освен това правителството посочва, че отговорността на държавата не може да бъде ангажирана от действия или бездействия на синдиците. Във всеки случай поведението на синдиците доказва, че те са били в състояние ефективно да защитят интересите на КТБ.

2.     Преценка на Съда

160.  В Капитал Банк АД (цитирано по-горе, §§ 117-18) Съдът констатира, че банка, по отношение на която е подадено искане от БНБ за обявяване в несъстоятелност и ликвидация, се представлява в това производство от своите квестори и синдици, които са зависими в различна степен от БНБ. Поради това банката не може надлежно да изложи своята позиция и да защити интереси си, което е в нарушение на правото на достъп до съд и на състезателност, залегнало в чл. 6 § 1 от Конвенцията. В Международна банка за търговия и развитие АД (цитирано по-горе, § 115) Съдът достига до същото заключение.

161.  Въпреки някои разлики в начина, по който се развива производството във връзка с КТБ, в настоящото дело няма съществена разлика.

162.  Производство по несъстоятелност е открито по искане на БНБ (вж. параграф 51 по-горе).

163.  Както се изисква от чл. 11, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г. (вж. параграф 96 по-горе), в началото КТБ, , се представлява от своите квестори (вж. параграф 53 по-горе). Тези квестори са пряко зависими от БНБ: тя ги назначава и определя възнагражденията им и може да ги освобождава без външен контрол (вж. параграфи 88 и 89 по-горе). Всъщност те са описани от Софийския градски съд като „служители, подпомагащи БНБ“ (вж. параграф 56 по-горе).

164.  Впоследствие, когато Софийският градски съд назначава временни синдици, те поемат ролята на представляващи КТБ в производството, отново в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 3 от ЗБН от 2002 г. (вж. параграфи 56 и 96 по-горе). Един ден след като горепосоченият съд обявява КТБ в несъстоятелност и постановява тя да бъде ликвидирана, временните синдици са назначени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките като постоянни и продължават да осъществяват представителството на КТБ в производството по силата на правомощията си по чл. 31, ал. 1, т. 7 от ЗБН от 2002 г. (вж. параграфи 56, 62 и 101 по-горе). Макар и в по-малка степен, тези синдици също са зависими от БНБ, тъй като тя може да ги заличи от списъка с лица, квалифицирани да действат като банкови синдици, и това да доведе до автоматичното им освобождаване (от съда по несъстоятелността, докато все още са временни синдици, и от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, след като стават постоянни синдици – вж. параграфи 100 и 101 по-горе).

165.  Всички опити да се заобиколи тази ситуация са неуспешни. Съдилищата приемат, че бившите изпълнителни директори на КТБ нямат легитимация да действат от нейно име (вж. параграфи 68 и 78 по-горе). Съставът отхвърля и молбата на „Бромак“ за назначаване на особен представител ad litem на КТБ (вж. параграфи 54 и 59 по-горе). Правителството посочва, че тази молба е могло да бъде подновена, след като Конституционният съд е посочил възможността за назначаване на такъв особен представител ad litem като средство за преодоляване на потенциалните конфликти на интереси между КТБ и квесторите и КТБ и синдиците (вж. параграфи 75 и 158 по-горе).  Въпреки това не може да се пренебрегне фактът, че решението на Конституционния съд е постановено на по-късен етап от производството във връзка с КТБ: към момента на постановяването му основните въпроси, които трябва да се решават от Върховния касационен съд, нямат много общо с въпроса дали КТБ наистина е в несъстоятелност и трябва да бъде ликвидирана; те са по-скоро дали акционерите на КТБ и бившите изпълнителни директори имат легитимация да обжалват в лично качество или от името на КТБ (вж. параграф 78 по-горе). Ето защо е трудно да се види как участието на особен представител ad litem на КТБ на този етап от производството би послужило за защита на нейните права и интереси, както са представлявани от нейните акционери и бивши изпълнителни директори. Освен това искане от съда за преразглеждане на процедурно решение обикновено не е средство, да което жалбоподател следва да прибягва (вж., mutatis mutandis, Васил Василев срещу България, № 7610/15, § 112, 16 ноември 2021 г.).  

166.  Вярно е, че на двамата най-големи акционери на КТБ е разрешено да встъпят в производството (вж. параграфи 52 и 55 по-горе, за разлика от Международна банка за търговия и развитие АД, цитирано по-горе, § 69), както е възможно съгласно българското право от 2007 г. (вж. параграф 96 по-горе). Въпреки това тяхното участие само по себе си не може да поправи липсата на подходящо представителство на КТБ, тъй като (а) те са просто трета страна и (б) чл. 116, ал. 1 от ЗБН от 2002 г. не им предоставя правната възможност да обжалват първоинстанционното съдебно решение (вж. параграфи 68, 78, 81 и 99 по-горе). Освен това не е видно интересите им като акционери в КТБ и тези на самата КТБ да съвпадат напълно.

167.  По този начин КТБ на практика е в същото положение като банките жалбоподатели в Капитал Банк АД и Международна банка за търговия и развитие АД и други (и двете цитирани по-горе), тъй като е представлявана изключително от лица, зависими от противната страна, а именно БНБ, банката е в невъзможност да изложи надлежно своята позиция и да защити интересите си, така както е считала за правилно.

168.  Следователно също е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията в това отношение.

VI.   ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

169.  В жалба № 46564/15 е повдигнато оплакване от името на КТБ по чл. 1 от Протокол № 1, че решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ е основано на неправилни констатации за състоянието на КТБ и е незаконосъобразно (както от гледна точка на българското право, така и от гледна точка на това, че във връзка с него не съществуват достатъчно гаранции срещу произвол) и неоснователно.

170.  В жалба № 68140/16 е отправено оплакване от името на КТБ съгласно същата разпоредба, че съдебното решение за обявяването ѝ в несъстоятелност и ликвидацията ѝ е незаконосъобразно и непропорционално наред с другото поради липса на достатъчно гаранции, по-конкретно отказа на Софийския градски съд да разгледа дали констатациите, обосновали отнемането на лиценза на КТБ, са правилни.

171.  Чл. 1 от Протокол № 1 гласи:

„Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“

A.    Дали е необходимо отделно разглеждане на оплакванията

172.  Правителството приканва Съда да не разглежда тези две оплаквания, като казва, че повдигат същите въпроси като тези по чл. 6 § 1 от Конвенцията.

173.  Съдът отбелязва, че двете оплаквания по чл. 1 от Протокол № 1 и първите две оплаквания по чл. 6 § 1 от Конвенцията засягат твърдяната липса на гаранции около решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ. Оплакванията по чл. 1 от Протокол № 1 обаче са с по-широк обхват, тъй като се отнасят не само до възможността да се иска съдебен контрол на решението на БНБ, но и по-общо до възможността за оспорване на това решение (вж. параграфи 116-117 и 169-170 по-горе ). Освен това има разлика в естеството на интересите, защитени от чл. 6 § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1 в такива ситуации: първата разпоредба предоставя изрична процедурна гаранция (всеки спор, свързан с нечии граждански или задължения, да бъде решен от съд), докато процедурните изисквания, присъщи на втората разпоредба, допълват целта да се гарантира зачитането на правото на мирно ползване на притежанията (вж., mutatis mutandis, Iatridis v. Greece [GC], № 31107 /96, § 65, ЕСПЧ 1999-II; Карамитров и други срещу България, № 53321/99, § 75, 10 януари 2008 г.; и Borzhonov v. Russia, № 18274/04, § 50, 22 януари 2009 г.). следователно при обстоятелствата по настоящото дело оплакванията по чл. 1 от Протокол № 1 не се включват към тези по чл. 6 § 1 от Конвенцията и следва да бъдат разгледани отделно (вж., mutatis mutandis, Project-Trade d.o.o. v. Croatia, № 1920/14, § 38, 19 ноември 2020 г.).

B.    Допустимост

174.  От съдържанието на становището на правителството става ясно, че възражението за неизчерпване на вътрешно правните средства за защита по отношение на първите две оплаквания по чл. 6 § 1 от Конвенцията (вж. параграфи 119 и 120 по-горе) се отнася и до настоящите две оплаквания. Въпреки това, след като е присъединено към съществото на първите две оплаквания по чл. 6 § 1 от Конвенцията, това възражение вече е отхвърлено в своята цялост (вж. параграфи 124, 131, 139 и 140 по-горе).

175.  По отношение на чл. 1 от Протокол № 1 правителството освен това твърди, че в нито едно от правните оспорвания срещу отнемането на лиценза на КТБ не се твърди изрично или по същество, че то е в противоречие с тази разпоредба. КТБ отговаря, че в жалбата си срещу решението на БНБ да отнеме лиценза ѝ, „Бромак“ се позовава на чл. 1 от Протокол № 1.

176.  Във връзка с това твърдение на правителството Съдът отбелязва, че вече е установено, че самата КТБ не е имала ясна и практическа възможност да оспори отнемането на лиценза си чрез надлежно представителство (вж. параграф 145 по-горе). Следователно е трудно да се разбере как КТБ би могла, чрез такова представителство, да твърди обосновано в което и да било подобно производство, че това отнемане е в нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. Доколкото този аргумент може да се разглежда като допълнително възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита от страна на правителството по отношение на двете оплаквания повдигнати по тази разпоредба, това възражение следователно следва да бъде отхвърлено.

177.  Освен това двете оплаквания не са явно необосновани или недопустими на други основания. Следователно те трябва да бъдат обявени за допустими.

C.    Основателност

1.     Тези на страните

(a)    КТБ

178.  КТБ твърди, че решението на БНБ да отнеме лиценза ѝ се основава на ненадеждни доклади (които освен това са били пазени в тайна от нея) и на произволни констатации, които КТБ не е могла да оспори. Начинът, по който БНБ и квесторите са действали преди това решение, също е нелегитимен и показва липса на независимост. Трудностите, които изпитва КТБ, се дължат изцяло на действия и бездействия на властите. Неуспехът на БНБ да подкрепи КТБ, докато тя е под специален надзор, също прави последвалото отнемане на лиценза произволно. Властите освен това не са предоставили на КТБ държавна помощ, въпреки че са предоставили такава помощ на друга банка.

179.  КТБ добавя, че поради подхода на българските съдилища към въпроса кой може да действа от нейно име, за нея е било невъзможно да оспори решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ.

(b)    Правителството

180.  Правителството се аргументира, че в светлината на констатациите на одиторите относно финансовото състояние на КТБ през юни 2014 г. едва ли може да се каже, че трудностите ѝ могат да бъдат приписани на действия или бездействия от страна на властите. Според него трудностите всъщност са резултат от начина, по който банката е била управлявана. Освен това не може да се направи изводът, че държавата е следвало да предостави финансова помощ на КТБ или че специалният надзор, под която е била поставена, непременно е трябвало да предотврати нейната несъстоятелност.

181.  Правителството също така посочва, че КТБ самостоятелно е поискала да бъде поставена под специален надзор и че не е сезирала съдилищата за упражняване на съдебен контрол на решенията на БНБ в тази връзка. Следователно КТБ не може да твърди, че не е знаела за затрудненията си или е изненадана от предприетите от БНБ стъпки по отношение на нея, особено в светлината на правомощията, които законът предоставя на квесторите.

182.  Решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ е изцяло в съответствие с приложимите правила, основава се на надлежни констатации за несъстоятелност на КТБ и не е резултат от дискреционна преценка на БНБ. Освен това БНБ и нейните служители са независими и задължени да спазват закона и няма доказателства някой да е повлиял на решението ѝ да отнеме лиценза на КТБ. Това решение е подлежало на съдебен контрол, но бившите изпълнителни директори на КТБ не са сезирали  надлежно съда, тъй като в жалбата си са цитирали само произтеклите от това решение за тях в лично качество последици. Допълнителни гаранции са били налични и в производството по искането за ликвидация, подадено от БНБ.

183.  Правителството подчертава и необходимостта от по-строга правна уредба на банките, както и че властите са действали с оглед защита на интересите на вложителите на КТБ и стабилността на банковата система. Тези интереси са надделели над тези на самата банка и на нейните акционери.

2.     Преценка на Съда

184.  Отнемането на лиценза на КТБ, което е почти автоматично последвано от решението на Софийския градски съд за обявяване на КТБ в несъстоятелност и постановяване на ликвидацията й, представлява намеса в нейните притежания (вж. Капитал Банк АД, цитирано по-горе, § 130, и, mutatis mutandis, Feldman and Slovyanskyy Bank, цитирано по-горе, § 51).

185.  Вече е установено, че КТБ не е могла да оспори  решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ нито пряко в производството по съдебен контрол пред Върховния административен съд, нито косвено в производството по обявяването ѝ в несъстоятелност и ликвидацията ѝ (вж. параграфи 130-145 по-горе).

186.  Във връзка с решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ няма никакви други процесуални гаранции. КТБ нито е била уведомена, че БНБ ще приеме решението, нито ѝ е била дадена възможност да възрази срещу него – нито преди решението или след това. Това произтича от разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от Закона за кредитните институции от 2006 г., в сила по това време, която изрично изключва тези общи процедурни гаранции в административни производства за отнемане на лиценза на банка (вж. параграф 92 по-горе). Освен това липсва процесуален ред за обжалване на решението на БНБ пред несъдебен орган. Следователно не е била налице възможност КТБ да оспори основанията за приемане на това решение, а именно констатациите на БНБ, че собственият ѝ капитал е отрицателна величина и че ръководството ѝ е участвало в „порочни банкови и бизнес практики“ (вж. параграф 20 по-горе).

187.  По този начин ситуацията на КТБ е на практика същата като тази на банките жалбоподатели в Капитал Банк АД (цитирано по-горе, §§ 130-40) и Международна банка за търговия и развитие АД и други (цитирано по-горе, § 106): отнемането на нейния лиценз не е придружено от никакви гаранции срещу произвол..

188.  От това следва, че намесата в притежанията на КТБ не е законна по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1. Следователно е налице нарушение на тази разпоредба.

189.  Въпреки това Съдът не изразява становище дали решението за отнемане на лиценза на КТБ е правилно от гледна точка на българското право. Правомощията му за контрол върху спазването на националното право са ограничени и не е негова задача да прави това вместо компетентните национални органи и съдилища (вж. Капитал Банк АД, § 132; Международна банка за търговия и развитие АД и други, § 108; и Feldman and Slovyanskyy Bank, § 54, всички цитирани по-горе).

190.  Освен това не е необходимо да се преценява в това решение дали отнемането на лиценза на КТБ е било прието в защита на общия интерес или дали е постигнат справедлив баланс между този общ интерес и правото на КТБ на мирно ползване на нейните притежания (вж. Капитал Банк АД, цитирано по-горе, § 139 ; вж. също, mutatis mutandis, Project-Trade d.o.o., § 87, и Pintar and Others, § 110, и двете цитирани по-горе).

VII.ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

191.  В жалба № 46564/15 е повдигнато оплакване от името на КТБ по чл. 13 от Конвенцията, че не е разполагала с ефективно правно средство за защита по отношение на твърдените нарушения на нейните права по чл. 6 § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол №. 1.

192.  В жалба № 68140/16 е повдигнато оплакване от името на КТБ съгласно същата разпоредба, че тя не е разполагала с ефективно правно средство за защита по отношение на своето оплакване по чл. 1 от Протокол № 1, тъй като не е упражнен съдебен контрол върху решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ и на решението на СГС за обявяването ѝ в несъстоятелност.

193.  Чл. 13 от Конвенцията гласи:

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

A.    Тези на страните

194.  КТБ твърди, че законът, както се тълкува от българските съдилища, по-конкретно по отношение на активната процесуална легитимация, я е лишил от практическа и ефективна възможност да обжалва отнемането на лиценза си и да вземе участие в последвалото производство, в което е обявена в несъстоятелност и е постановена ликвидацията ѝ.

195.  Що се отнася до наличието на ефективно правно средство за защита по отношение на оплакванията по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че няма упражнен съдебен контрол върху решението за  отнемането на лиценза на КТБ, и на оплакванията по чл. 1 от Протокол № 1, правителството се позовава на своето становище относно допустимостта на тези оплаквания (вж. параграфи 119-120 и 174 по-горе). Що се отнася до наличието на ефективно правно средство за защита по отношение на оплакването по чл. 6 § 1 от Конвенцията относно начина, по който КТБ е била представлявана в производството във връзка с искането на БНБ за обявяването ѝ в несъстоятелност и ликвидацията ѝ, правителството посочва, че КТБ е имала право да се оплаче на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, че синдиците не действат надлежно, или да потърси обезщетение от самите синдици. Освен това правителството изтъква, че жалбата срещу решението на БНБ за назначаване на квестори е подадена извън законоустановения срок и че решението ѝ за удължаване на техния мандат не е било оспорено.

B.    Преценка на Съда

196.  В светлината на констатациите по отношение на оплакванията на КТБ по чл.  6 § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1 (вж. параграфи 128-146, 160-168 и 184-190 по-горе), не е необходимо Съдът да се произнася по допустимостта или основателността на тези две оплаквания (вж. Капитал Банк АД, цитирано по-горе, § 121).

VIII.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 46 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

197.  Съгласно чл. 46 §§ 1 и 2 от Конвенцията, решение, в което Съдът констатира нарушение на Конвенцията или протоколите към нея, налага на държавата-ответник задължение да избере под контрола на Комитета на министрите общи и/или, ако е уместно, индивидуални мерки, които да бъдат взети във вътрешния правен ред за прекратяване на нарушението и извършване на всички възможни действия за преодоляване на последиците от него чрез възстановяване, доколкото е възможно, на ситуацията, която би съществувала, ако нарушението не е възникнало. Освен това от Конвенцията и по-конкретно от нейния чл. 1 следва, че при ратифицирането на Конвенцията и протоколите към нея Договарящите държави се задължават да гарантират, че вътрешното им право е съвместимо с тях (вж. наред с други решения Maestri v. Italy [ GC], № 39748/98, § 47, ЕСПЧ 2004-I; Roman Zakharov v. Russia [GC], № 47143/06, § 311, ЕСПЧ 2015 г.; и Екимджиев и други срещу България, № 70078/12, § 427, 11 януари 2022 г.).

A.    Индивидуални мерки

1.     Тези на страните

198.  КТБ иска от Съда да укаже на българската държава да възобнови (а) производството, в което „Бромак“ и другите му акционери се опитват да оспорят решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ и (б) последвалото производство, в което КТБ е обявена в несъстоятелност и ликвидирана, и да проведе възобновеното производство изцяло в съответствие с изискванията за справедлив процес. Според КТБ това е най-подходящият начин да се поправят нарушенията на чл. 6 § 1 от Конвенцията, установени по делото.

199.  Според правителството, въпреки че възобновяването на националното производство по принцип е подходящ начин за преодоляване на нарушение по чл. 6 § 1 от Конвенцията, това не може да бъде разпоредено от Съда и правото да вземе такова решение принадлежи на компетентния национален съд. Правителството посочва, че в случая подобно възобновяване би нарушило правната сигурност, тъй като решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ и последвалото съдебно решение за обявяването ѝ в несъстоятелност и ликвидацията ѝ вече са засегнали множество други лица. Общественият интерес да не се възобновяват тези производства е по-силен от интереса на КТБ да получи restitutio in integrum.

2.     Преценка на Съда

200.  Съдът няма компетенции да разпорежда възобновяване на вътрешни производства (вж. Verein gegen Tierfabriken Schweiz (VgT) v. Switzerland (no. 2) [GC], № 32772/02, § 89, ECHR 2009 г.; Moreira Ferreira v. Portugal (no. 2) [GC], № 19867/12, §§ 48-49, 11 юли 2017 г.; и Цоньо Цонев срещу България (№ 4), № 35623/11, § 61, 6 април 2021 г.).

201.  Той обаче многократно е отбелязвал, че когато някой е бил жертва на производство, водещо до нарушение на чл. 6 от Конвенцията, възобновяването на това производство, ако бъде поискано, по принцип е подходящ начин за поправяне на нарушението (вж. Verein gegen Tierfabriken Schweiz (VgT), § 89; Moreira Ferreira (no. 2), § 49; и Цоньо Цонев (№ 4), § 61, всички цитирани по-горе). Това важи в особено голяма степен, когато нарушението се състои в невъзможност за получаване на ефективен достъп до съд (вж. например Янакиев срещу България, № 40476/98, § 90, 10 август 2006 г.; Lesjak v. Croatia, № 25904/06, § 54, 18 февруари 2010 г.; Cudak v. Lithuania [GC], № 15869/02, § 79, ЕСПЧ 2010 г.; Фазлийски срещу България, № 40908/05, § 76, 16 април 2013 г.; Kardoš v. Croatia, № 25782/11, § 67, 26 април 2016 г.; Миряна Петрова срещу България, № 57148/08, § 50, 21 юли 2016 г.; Centre for the Development of Analytical Psychology v. the former Yugoslav Republic of Macedonia, № 29545/10 и 32961/10, § 54, 15 юни 2017 г.; и Inmobilizados y Gestiones S.L. v. Spain, № 79530/17, § 45, 14 септември 2021 г.).

202.  В същото време изпълнението на решенията на Съда не трябва неправомерно да нарушава принципите на res judicata и правната сигурност в гражданските съдебни спорове, по-конкретно когато такива съдебни спорове засягат трети страни, чиито собствени легитимни интереси трябва да бъдат защитени (вж. Bochan v. Ukraine (no. 2) [GC], № 22251/08, § 57, ЕСПЧ 2015 г., и Beg S.p.a. v. Italy, № 5312/11, § 162, 20 май 2021 г.). Изтеклото време от постановяване на националните решения, предмет на оплакването също е съществено съображение в това отношение (вж. Bochan (no. 2), цитирано по-горе, § 72).

203.  Без съмнение решението за отнемане на лиценза на КТБ, както и решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност и  ликвидацията й, са постановени  преди повече от седем години, и засегнали редица други лица, например вложители и кредитори на КТБ, както и финансовата система на България като цяло. Въпреки че единственият начин да се поправи нарушението на чл. 6 § 1 от Конвенцията, свързано с липсата на ясна и практическа възможност КТБ самостоятелно да оспори решението за отнемането на лиценза й, е да ѝ се даде такава възможност, не следва непременно, че формата на обезщетение след евентуална констатация, че решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ е незаконосъобразно или необосновано, следва да се състои в отмяна на това решение и отмяна на неговите последици, а не просто в присъждането на обезщетение. В съответствие с общата позиция по смисъла на международното публично право, възстановяването на предхождащото съответното нарушение положение е правилото по чл. 46 § 1 от Конвенцията, но не и когато това е фактически невъзможно или би включвало тежест, непропорционална на произтичащата полза (вж. Ilgar Mammadov v. Azerbaijan (производство за нарушение) [GC], № 15172/13, § 151, 29 май 2019 г.).

204.  Всяко такова производство обаче, трябва да бъде организирано по начин, който дава на КТБ ефективна възможност да оспори чрез надлежно представителство констатациите, накарали БНБ да отнеме лиценза ѝ. По-конкретно, КТБ трябва да има достъп до всички доклади или други материали, които имат отношение към тези констатации (вж., mutatis mutandis, Pintar and Others, цитирано по-горе, §§ 99 и 114).

B.    Общи мерки

1.     Тези на страните

205.  КТБ също така иска от Съда да укаже на България, че общите мерки, необходими за предотвратяване на такива нарушения на чл. 6 § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1, включват промяна на българското законодателство – по-конкретно Закона за кредитните институции от 2006 г. и Закон за банковата несъстоятелност от 2002 г. – по начин, който предоставя ефективни правни гаранции за банки, изправени пред специален надзор и несъстоятелност.

206.  Правителството твърди, че Комитетът на министрите е в по-добра позиция да прецени какви общи мерки ще бъдат необходими, за да се спази решението на Съда.

2.     Преценка на Съда

207.  Доколкото това е третото дело срещу България (предишните две са Капитал Банк АД и Международна банка за търговия и развитие АД и други, и двете цитирани по-горе), в което възникват въпроси относно начина, по който отнемането на лиценза на банка на основание на несъстоятелност и произтичащото от това производство по ликвидация са уредени от българското законодателство, изглежда уместно Съдът да даде някои указания за това как аналогични нарушения да бъдат избегнати за в бъдеще.

208.  Нарушението на чл. 6 § 1 от Конвенцията, произтичащо от липсата на ясна и практическа възможност за КТБ самостоятелно да инициира съдебно производство по упражняване на съдебен контрол върху отнемането на нейния лиценз, както и повдигнатите от банката съображения да бъдат разгледани по съдебен ред е резултат, в зависимост от това как се разглежда въпросът, или от пропуск в приложимото законодателство, или от начина, по който Върховният административен съд тълкува и прилага това законодателство (вж. параграфи 130-146 по-горе). Съдът няма задачата да установи дали едното или другото следва да се промени, за да се избегнат бъдещи нарушения от този вид. Въпреки това България трябва да предприеме стъпки, за да гарантира, че банка, чийто лиценз е бил отнет, може пряко и независимо да поиска и да постигне осъществяването на ефективен съдебен контрол на тази мярка.

209.  От своя страна, нарушението на чл. 6 § 1 от Конвенцията, свързано с начина, по който КТБ е била представлявана в производството по искането на БНБ за обявяването ѝ в несъстоятелност и ликвидацията ѝ, произтича основно от разпоредбите на чл. 11, ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г. (вж. параграфи 163-164 и 166 по-горе). Следователно България следва да измени тези разпоредби по начин, който позволява на банка, по отношение на която е подадено искане от БНБ за обявяване в несъстоятелност и ликвидация, да бъде представлявана в това производство – както на първа инстанция, така и при обжалване, по начин, който ѝ позволява надлежно да представи позицията си и да защитава интересите си, както счита за правилно.

210.  Що се отнася до нарушението на чл. 1 от Протокол № 1, следва да се отбележи, че законовата разпоредба, премахваща всички процесуални гаранции от процеса на вземане на решения на БНБ във връзка с отнемане на лиценз на банка – чл. 36, ал. 6 от Закона за кредитните институции от 2006 г. – е отменен през 2021 г. (вж. параграф 93 по-горе). Това законодателно изменение, разглеждано в светлината на обяснителните бележки към законопроекта, довел до него, изглежда до голяма степен отстранява основната причина за нарушението, чийто единствен друг компонент е липсата на ясна и практическа възможност за самата КТБ чрез надлежно представителство да поиска и постигне осъществяването на съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ (вж. параграфи 185 и 186 по-горе). Следователно е излишно да се посочват общи мерки в допълнение към вече посочените в параграф 208 по-горе във връзка с първото нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията (вж., mutatis mutandis, Sejdovic v. Italy [GC], № 56581/ 00, §§ 121-24, ЕСПЧ 2006-II, и Ленев срещу България, № 41452/07, § 173, 4 декември 2012 г.).

IX.   ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

211.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A.    Имуществени вреди

1.     Претенцията на КТБ и коментарите на Правителството по нея

(a)    Претенцията на КТБ

212.  КТБ претендира 5 337 582 081 български лева (BGN), плюс лихвите, по отношение на имуществените вреди, за които се твърди, че е претърпяла в резултат на нарушението на чл. 1 от Протокол № 1, които се разбиват, както следва:

(а)  4 392 137 000 лв., представляващи разликата между собствения капитал на КТБ към 31 декември 2013 г. и 31 декември 2014 г.;

(б)  13 149 880 лв., представляващи намалението на справедливата пазарна стойност на търговската марка на КТБ между 31 декември 2013 г. и 31 декември 2014 г.;

(в)  14 997 000 лв., представляващи печалбата на КТБ за периода януари – май 2014 г.;

(г)  887 189 000 лв., представляващи пропуснатата печалба на КТБ за периода 2014-20 г.; и

(д)  30 109 201 лв., представляващи сума, преведена от квесторите на КТБ във Фонда за гарантиране на влоговете в банките на 25.06.2014 г. по указания на БНБ.

213.  КТБ твърди, че всички тези вреди са резултат пряко от незаконосъобразни действия и бездействия на БНБ, прокуратурата и други държавни органи, тъй като са довели до отнемане на лиценза ѝ. КТБ посочва още, че отнемането е довело до прекратяването ѝ като действащо предприятие.

214.  КТБ иска всяко присъждане по тази позиция да бъде платено на нейните акционери (тези към момента, в който лицензът ѝ е отнет) или на техните наследници.

(b)    Коментари на правителството относно претенцията

215.  Правителството посочва, че няма причинно-следствена връзка между нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 и вредите, за които се твърди, че е претърпяла КТБ, тъй като не може да се спекулира дали БНБ би отнела лиценза ѝ, дори ако това решение е било придружено от достатъчно гаранции. Поради това правителството приканва Съда да отхвърли претенцията в цялост.

216.  При условията на евентуалност правителството твърди, че претенцията е необоснована и прекомерна, и оспорва доказателствата, представени от КТБ в подкрепа на претенцията, както и методите, въз основа на които са оценени различните ѝ парамтери.

217.  Освен това правителството настоява всяко присъждане по тази позиция да бъде платено на самата КТБ, а не на нейните акционери, като посочва, че КТБ не е престанала да съществува като юридическо лице и че нейните акционери вече не са жалбоподатели в производството.

2.     Преценка на Съда

218.  Съдът не може да спекулира какъв би бил резултатът от административното производство, при което БНБ отнема лиценза на КТБ, и последвалото съдебно производство, при което КТБ е обявена в несъстоятелност и е постнаовена ликвидацията ѝ, ако нарушението на чл. 1 от Протокол № 1, установено по отношение на нея, не е било възникнало (вж. Капитал Банк АД, § 144; Международна банка за търговия и развитие АД и други, § 160; и Feldman and Slovyanskyy Bank, § 69, всички цитирани по-горе; вж. също, mutatis mutandis, Project-Trade d.o.o., § 110, и Pintar and Others, § 118, и двете цитирани по-горе). Следователно не може да се присъди обезщетение за това нарушение.

B.    Разходи и разноски

1.     Претенцията на КТБ и коментарите на правителството по нея

219.  КТБ иска възстановяване на 270 000 евро плюс 20% данък върху добавената стойност (ДДС), за които се твърди, че е дала за услугите на своя адвокат в производството пред Съда. Тя моли всяка присъдена сума на това основание да бъде изплатена директно на адвокатската кантора. В подкрепа на претенцията си КТБ представя две споразумения за адвокатско възнаграждение с кантората, свързани с първата и втората жалба, подадени от нейно име. Споразуменията са сключени от двама от бившите изпълнителни директори на КТБ, г-н И. Зафиров и г-н Г. Христов, от нейно име.

220.  Правителството посочва, че от формулировката на съответните клаузи в двете споразуменията за хонорари не произтича, че КТБ се е задължила  да плати хонорарите на адвокатите, чието възстановяване иска. Освен това то заявява, че претенцията е прекомерна и че няма информация за начина, по който тези хонорари са изчислени. Според него всяка присъдена сума на това основание следва да е съобразена с националните ставки за правни услуги и стандарта на живот в България и да не надвишава присъдените разноски по сходни дела. На последно място правителството изтъква, че две жалби са били обявени за частично недопустими.

2.     Преценка на Съда

221.  Доколкото двете жалби са валидно подадени от името на КТБ от нейните бивши изпълнителни директори (вж. параграфи 111-113 по-горе), всички разходи и разноски, направени при разглеждането на тези жалби, трябва да им бъдат възстановени (вж. Капитал Банк АД, § 148, и Международна банка за търговия и развитие АД и други, § 169, и двете цитирани по-горе). Трябва обаче да се установи дали бившите изпълнителни директори действително са направили такива разходи.

222.  Единственият вид разходи или разноски, чието възстановяване е поискано, са адвокатските хонорари. Съгласно практиката на Съда, такива разходи са действително направени, ако жалбоподателят е заплатил хонорарите или се е задължил да ги плати (вж. McCann and Others v. the United Kingdom, 27 септември 1995 г., § 221, Серия A № 324; Merabishvili v. Georgia [GC], № 72508/13, § 371, 28 ноември 2017 г., и B and C v. Switzerland, № 889/19 и 43987/16, § 79, 17 ноември 2020 г.). В този случай клауза III от двете споразумения за адвокатско възнаграждение между КТБ и адвоката, ангажиран от нейните бивши изпълнителни директори да я представлява пред Съда, гласи, че страните „се съгласяват, че договореният хонорар ще бъде платен директно на адвоката от българската държава, ако и когато бъде присъден от [Съда]“. Следователно няма доказателства, че КТБ или нейните бивши изпълнителни директори са платили или са се задължили да заплатят каквито и да било хонорари на адвоката; съгласието, че нечий представител може да търси хонорарите си от насрещната страна, не означава действително поемане на задължение за тези хонорари (сравнете с обстоятелствата в Полфрийман срещу България [Комитет], № 840/18, § 107, 8 юни 2021 г.).

223.  Освен това представител не може да търси справедливо обезщетение за себе си, тъй като той или тя няма качеството на „потърпевша страна“ по смисъла на чл. 41 (предишен чл. 50) от Конвенцията (вж. Luedicke, Belkacem and Koç v. Germany (чл. 50), 10 март 1980 г., § 15, Серия A № 36; Airey v. Ireland (чл. 50), 6 февруари 1981 г., § 13, Серия A № 41; и Campbell and Cosans v. the United Kingdom (чл. 50), 22 март 1983 г., § 14 (a), Серия A № 60).

224.  Следователно претенцията трябва да бъде отхвърлена в цялост.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.      Съединява двете жалби;

2.      Присъединява възражението на Правителството, че КТБ не е изчерпила вътрешноправните средства за защита по отношение на двете си оплаквания по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че липсва упражнен съдебен контрол върху решението на БНБ да отнеме лиценза ѝ, към съществото на тези две оплаквания, като го отхвърля;

3.      Обявява оплакванията от името на КТБ, че (а) не е упражнен съдебен контрол върху отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност; (б) в последващите производства, в които съдилищата решават, че банката следва да бъде обявена в несъстоятелност и в ликвидация, същата е представлявана изключително от лица, зависими от противната страна, Българската народна банка; (в) отнемането на лиценза ѝ и последвалото решение за ликвидацията ѝ са незаконна и неоснователна намеса в нейните притежания, за допустими;

4.      Постановява, че е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията, тъй като самата КТБ не е имала ясна и практическа възможност чрез надлежно представителство да инициира и да постигне осъществяването на надлежен съдебен контрол върху решението на БНБ за отнемане лиценза й;

5.      Постановява, че е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията, тъй като интересите на КТБ не са били надлежно представени в производството,  образувано въз основа на искането на БНБ за обявяването ѝ в несъстоятелност и ликвидацията ѝ;

6.      Постановява, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1, поради това че решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, което след това е довело до съдебното решение за обявяването ѝ в неплатежоспособност и постановяване на ликвидацията й, не е придружено от  никакви гаранции срещу произвол;

7.      Постановява, че не е необходимо да се разглеждат допустимостта и основателността на оплакването по чл. 13 от Конвенцията;

8.      Отхвърля претенцията на КТБ за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 30 август 2022 г. в съответствие с Правило 77 §§ 2 и 30 от Правилника на Съда.

Илзе Фрайвирт (Ilse Freiwirth) Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer)
       заместник-секретар                                                 председател

Дата на постановяване: 30.8.2022 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-218922