Номер на жалба: 57868/16

Членове от Конвенцията: (П1-3) Право на свободни избори, (П1-3) Гласуване

По делото Генчев срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение) на комитет в състав:

          Юлия Антоанела Моток (Iulia Antoanella Motoc), председател,

          Йонко Грозев,

          Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova), съдии,
и Людмила Миланова, и.д. заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид:

жалбата (№ 57868/16) срещу Република България, с която гражданин на същата държава, г-н Генчо Павлов Генчев („жалбоподателят“), роден през 1966 година и живее в Базел, Швейцария, представляван от госпожа А. Кембъл от Validity Foundation – Mental Disability Advocacy Center, неправителствена организация, базирана в Будапеща, Унгария, на основание член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията”)  е сезирал Съда на 30 септември 2016 г.,

решението да информира за жалбата българското правителство („Правителството“), представлявано от правителствените агенти госпожа М. Димова и госпожа И. Станчева-Чинова от Министерство на правосъдието,

 становищата на страните,

решението на Съда да отхвърли възражението на Правителството срещу разглеждането на жалбата от комитет,

След разисквания на закрито заседание на 14 юни 2022 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  Жалбата се отнася до ограничаване на упражняването на правото на глас на жалбоподателя на парламентарните избори, проведени на 25 юни 2005 г., на основание, че същият страда от психично разстройство. Жалбоподателят твърди нарушение на член 3 от Протокол № 1, както и на член 13 и 14 от Конвенцията във връзка с член 3 от Протокол № 1.

2.  На 12 май 2005 г. жалбоподателят, страдащ от психично разстройство, е приет за доброволно лечение в психиатричната болница в Раднево.

3.  На 3 юни 2005 г., във връзка с парламентарните избори на 25 юни 2005 г., директорът на болницата издава решение, според което само пациенти, които не са поставени под запрещение или попечителство, които имат психична пригодност и притежават лична карта, могат да упражнят правото си на глас в избирателна секция в болницата или в избирателната секция по адрес. Директорът се позовава на член 33 от Закона за избиране на народни представители от 2001 г., приложим към момента на събитията, предвиждащ задължението на съответния директор да състави избирателен списък. Този списък, посочен в член 27, алинея 2 и 3, тълкуван в светлината на член 3, алинея 1 от този закон, трябва да съдържа фамилното име, собственото име и адреса на избирателите с българско гражданство, които са навършили 18 години и не са лишени от дееспособност. С решението са назначени и лекарски комисии за оценка на психическата пригодност на пациентите да гласуват. То също постановява да се вземат предвид здравословното състояние и данните, съдържащи се в медицинските досиета на пациентите, последните да бъдат третирани с уважение към човешкото им достойнство на и да не се влияе върху правото им на глас. Според решението на директора, ако пациентът няма психична пригодност, той не може да гласува.

4.  На 15 юни 2005 г. медицинската комисия оценява здравословното състояние на жалбоподателя и констатира, че той не е способен да гласува. Той обяснява, че поради това не е могъл да напусне болницата, за да гласува в избирателната секция по адрес, нито да бъде вписан в избирателния списък на друга избирателна секция, в която да отиде на 25 юни 2005 г.

5.  На 22 юни 2005 г. жалбоподателят оттегля съгласието си за доброволно лечение. На същия ден директорът на болницата внася в районния съд предложение за принудителното му лечение и разпорежда незабавното му временно настаняване.

6.  На 24 юни 2005 г. неправителствената организация „Български хелзинкски комитет“ подава сигнал до районната прокуратура в Раднево във връзка с решението на директора, в който се твърди, че е нарушено правото на глас на пациентите, които са настанени в психиатричната болница, но са напълно дееспособни. На 25 юни 2005 г. районният прокурор отговаря, че решението на директора е оправдано от здравословното състояние на някои пациенти, представляващи риск за себе си или за околните, ако трябва да напуснат болницата, за да гласуват. Прокурорът обаче обръща внимание на директора, че не трябва да се ограничава правото на пациентите да гласуват и препоръчва за в бъдеще да се открие избирателна секция в болницата.

7.  На 23 април 2007 г. жалбоподателят завежда иск за вреди срещу болницата, Министерството на здравеопазването и прокуратурата на основание Закона за защита от дискриминация. Той твърди, че изключването му от избирателния списък е в противоречие със закона и представлява дискриминационно отношение.

8.  С решение от 9 ноември 2011 г. районният съд постановява, че критерият, използван в решението на директора относно психичната пригодност за гласуване, не е предвиден в закона и че назначаването на медицински комисии, които да прилагат такъв критерий, представлява акт на дискриминация, основан на психиатрично състояние. Съдът обаче установява, че жалбоподателят не е доказал понесени вреди и отхвърля иска му за обезщетение. Съдът отхвърля и исковете срещу Министерство на здравеопазването и прокуратурата.

9.  На 8 май 2012 г., по въззивна жалба от жалбоподателя, Софийски градски съд установява, че районният съд не е компетентен да разглежда тези искове, отменя решението и препраща делото на административните съдилища.

10.  На 4 декември 2014 г. Административен съд - Стара Загора установява наличие на дискриминационно отношение от страна на директора на болницата, което е в противоречие със закона, но отхвърля иска на жалбоподателя срещу последния поради липса на вреди. Същият съд отхвърля останалите искове като неоснователни.

11.  На 11 април 2016 г. Върховният административен съд потвърждава решението на административния съд.

преценката на съда

I.        относно твърдяното нарушениЕ на член 3 от протокол № 1 към конвенцията

12.  Правителството повдига възражения въз връзка с неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и неспазване на шестмесечния срок, които са представени за първи път в допълнителното му становище от 22 януари 2018 г. относно справедливото обезщетение, а не в неговото становище относно допустимостта и основателността на делото, подадено на 25 октомври 2017 г. Съдът припомня, че съгласно правило 55 от Правилника си, ако договарящата страна ответник иска да повдигне възражение за недопустимост, тя трябва да го направи, доколкото естеството на възражението и обстоятелствата позволяват, в своето писмено или устно становище относно допустимостта на жалбата (вж. Khlaifia и други срещу Италия [ГК], № 16483/12, §§ 52 53, 15 декември 2016 г.).

13.  В настоящия случай, що се отнася до възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, Правителството не е предоставило обяснение за горепосоченото забавяне и Съдът намира, че не са налице изключителни обстоятелства, които да го освободят от задължението му да го повдигне своевременно. Следователно той заключава, че Правителството е преклудирано да направи това възражение (пак там) и го отхвърля.

14.  Що се отнася до възражението за предполагаемото просрочие на жалбата, тъй като правилото за шестмесечния срок е въпрос на обществен ред, Съдът е компетентен да проверява спазването му на всеки етап от производството (Sabri Güneş срещу Турция [ГК], №. 27396/06, §§ 29-31, 29 юни 2012 г.). Според Правителството, ако се приеме, че жалбоподателят не е разполагал с ефективно правно средство за защита срещу решението на директора, шестмесечният срок трябва да се смята от датата на изборите, а именно 25 юни 2005 г. Съдът отбелязва, че в настоящия случай жалбоподателят се е възползвал от правното средство за защита по Закона за защита от дискриминация (вж. параграфи 7-11 по-горе), че това средство за защита не е очевидно неефективно и че следователно той не може да бъде критикуван, че го е използвал. Тъй като жалбата е подадена на 30 септември 2016 г., или по-малко от шест месеца след датата на окончателното национално решение от 11 април 2006 г. (вж. параграф 11 по-горе), Съдът отхвърля възражението на Правителството за просрочие.

15.  Посочвайки по-нататък, че това оплакване не е явно необосновано или недопустимо на друго основание, посочено в член 35 от Конвенцията, Съдът го обявява за допустимо.

16.  Общите принципи относно правата, защитени от член 3 от Протокол № 1, са изложени в решението Ždanoka срещу Латвия ([ГК], № 58278/00, §§ 98-115, ЕСПЧ 2006-IV). Принципите, свързани с правото на глас на лица с психично разстройство, са обобщени в решението Анатолий Маринов срещу България (№ 26081/17, §§ 43-50, 15 февруари 2022 г.).

17.  Настоящото дело се отнася до активния аспект на правото на глас, тоест правото да се гласува на избори (вж. Ždanoka, цитирано по-горе, § 105). Най-напред Съдът отбелязва, че Конституцията на Република България (вж. препратките, цитирани в параграф 16 по-горе) и Законът за избиране на народни представители от 2001 г. (вж. параграф 3 по-горе) предвиждат право на глас за всяко пълнолетно лице, което не е лишено от дееспособност, какъвто е случаят на жалбоподателя. С оглед на организирането на изборите директорът на лечебното заведение е отговорен да изготви списък на пациентите в болницата към 25 юни 2005 г. В този контекст Съдът отбелязва, че директорът на болницата е поел инициативата да назначи медицинска комисия, която да установи психичната пригодност на жалбоподателя да гласува. След като комисията установява липса на такава пригодност, жалбоподателят не е вписан в избирателния списък на болницата и, тъй като е лишен и от свобода на придвижване, не е могъл да гласува на 25 юни 2005 г. Следователно Съдът счита, че е налице намеса в упражняването на правото на жалбоподателя да гласува на парламентарни избори в съответствие с член 3 от Протокол № 1 (Dicle и Sadak срещу Турция, № 48621/07, § 83, 16 юни 2015 г.).

18.  За да реши дали подобна намеса представлява нарушение на тази разпоредба, Съдът трябва да определи дали тя е удовлетворила изискванията за законност, с други думи дали е била „в съответствие със закона“, дали е преследвала легитимна цел и дали е пропорционална на преследваната цел (Tănase срещу Молдова [ГК], № 7/08, § 162, ЕСПЧ 2010 г., Karimov срещу Азербайджан, № 12535/06, §§ 42 и 43, 25 септември 2014 г., и Dicle и Sadak, цитирано по-горе, § 83).

19.  Що се отнася до правното основание за наложеното на жалбоподателя ограничение, Съдът отбелязва, че, ако разпоредбата на член 33 от Закона за избиране на народни представители е задължавала директора на съответната болница да състави избирателен списък на лицата, настанени в заведението, неговите задължения са ограничени до вписване на лични данни, позволяващи установяване самоличността на избирателите (параграф 3 по-горе). Всъщност от относимото национално законодателство и от съдебните решения от 9 ноември 2011 г. и 4 декември 2014 г. (вж. параграфи 3, 8, 10 и 16 по-горе) е видно, че нито една национална разпоредба не упълномощава директора да извършва по своя инициатива медицинска експертиза за оценка на психическата пригодност на пациентите да гласуват, което не се оспорва от Правителството. Поради това решението на директора да назначи експертиза, резултатът от която е лишаване на жалбоподателя от упражняване на правото му на глас, не е в съответствие с приложимото законодателство.

20.  Тези елементи са достатъчни, за да може Съдът да заключи, че оспорваната намеса не е „в съответствие със закона“. Следователно той счита, че не е необходимо да се определя дали тази намеса е преследвала легитимна цел и дали е била пропорционална на преследваната цел.

21.  От това следва, че начинът на прилагане на спорното национално законодателство, действащо към момента на събитията, е ограничил правото на жалбоподателя да гласува на парламентарните избори на 25 юни 2005 г. по смисъла на член 3 от Протокол № 1 до степен, засягаща самата му същност.

22.  Следователно е налице нарушение на член 3 от Протокол № 1 към Конвенцията.

II.     относно другите оплаквания

23.  Жалбоподателят повдига оплаквания и по член 13 и 14 от Конвенцията във връзка с член 3 от Протокол № 1. Предвид фактите по делото, изложените от страните аргументи и заключението, направено по-горе във връзка с член 3 от Протокол № 1, Съдът счита, че не е необходимо да разглежда тези оплаквания поотделно.

прилагане на член 41 от конвенцията

24.  Жалбоподателят претендира 5 000 евро (EUR) за неимуществени вреди, които счита, че е претърпял, и 9 360 EUR за разходи за процесуално представителство, които твърди, че е направил пред националните съдилища и пред Съда. Той моли присъдената от Съда сума да бъде преведена директно по банковата сметка на Validity Foundation – Mental Disability Advocacy.

25.  Правителството счита исковете за прекомерни.

26.  Съдът присъжда на жалбоподателя 3 000 EUR за неимуществени вреди плюс всички данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума.

27.  Като взе предвид документите, с които разполага, и своята съдебна практика, той счита за разумно да присъди на жалбоподателя сума в размер на 3 000 евро за всички разходи и разноски за националното производство и за настоящото плюс всички данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума, която да се преведе директно по банковата сметка на Validity Foundation – Mental Disability Advocacy.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.      Обявява жалбата за допустима;

2.      Постановява, че е налице нарушение на член 3 от Протокол № 1 на Конвенцията;

3.      Постановява, че няма нужда да разглежда поотделно оплакванията по член 13 и 14 от Конвенцията във връзка с член от Протокол № 1;

4.      Постановява,

a)      че в срок от три месеца държавата ответник трябва да изплати на жалбоподателя следните суми, конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на плащането:

i. 3 000 EUR (три хиляди евро) плюс всички данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума за неимуществени вреди;

ii. 3 000 EUR (три хиляди евро) плюс всички данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума за разходи и разноски, които да се преведат директно по банковата сметка на Validity Foundation – Mental Disability Advocacy;

b)     че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

5.      Отхвърля останалата част от претенциите за справедливо обезщетение.

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 5 юли 2022 г. в съответствие с член 77, параграфи 2 и 3 от Правилата на Съда.

       Людмила Миланова                                      Юлия Антоанела Моток
    Заместник-секретар f.f.                                             Председател

Дата на постановяване: 5.7.2022 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-218468