Дело "ШОПОВ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"

Номер на жалба: 38398/11, 59983/12, 16753/18

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Намеса, (П1-1-1) Мирно ползване от притежания

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО ШОПОВ И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 38398/11 и 2 други - вж. приложения списък)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

9 февруари 2023 г.

Това решение е окончателно, но в текста му могат да бъдат нанесени редакционни корекции.

По делото Шопов и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет, състоящ се от:

Дариан Павли (Darian Pavli), председател,

Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis),

Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,

и Виктория Марадудина (Viktoriya Maradudina), и.д. заместник-секретар на отделението,

След обсъждане в закрито заседание на 19 януари 2023 г,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалби срещу България, подадени до Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на различните дати, посочени в приложената таблица.

2. Жалбите са комуникирани на българското правителство („Правителството“).

ФАКТИТЕ

3. Списъкът на жалбоподателите и съответните фактически данни по случая са посочени в приложената таблица.

4. Жалбоподателите се оплакват от отнемането на приходи, които се твърди, че са от престъпна дейност.

ПРАВОТО

I. ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

5. Предвид сходния предмет на жалбите Съдът намира за уместно да ги разгледа заедно в едно решение.

II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

6. Жалбоподателите се оплакват от отнемането на имуществото им, за което се твърди, че е придобито от престъпна дейност. Те се позовават, изрично или по същество, на чл. 1 от Протокол № 1.

7. Правителството, без да предоставя повече подробности, кани Съда да реши делата въз основа на водещото решение по делото Тодоров и други срещу България (№ 50705/11 и 6 други, 13 юли 2021 г.).

8. Това решение се отнася до отнемането на имущество, предполагаемо придобито от престъпна дейност по силата на същото законодателство, което се прилага по настоящото дело, а именно Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. (наричан по-нататък „Законът от 2005 г.“).

9. По делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 200-09) Съдът е установил някои потенциални недостатъци в Закона от 2005 г. и в начина, по който е бил приложен. В това отношение той подчертава комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение - по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законен“ доход през такъв период, като се вземе предвид освен това инфлацията и икономическите промени, и презумпцията, че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход, е имущество, придобито от престъпна дейност. Съдът намира, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане по Закона от 2005 г. е в противоречие с чл. 1 от Протокол № 1, те със сигурност са създали значителна тежест за обвиняемите в производствата за отнемане и са можели да наклонят баланса в полза на държавата. Ето защо, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, е от решаващо значение националните съдилища да установят причинно-следствената връзка между имуществото, за което се иска конфискация, и престъпното поведение на ответниците. Съдът изразява готовност да приеме оценката на националните съдилища относно съществуването на такава връзка, доколкото тя не е произволна или явно необоснована (пак там, §§ 210-16).

10. Прилагайки тези изисквания към конкретните случаи, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в тези от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка, определена по-горе, и са разпоредили отнемане на имущество, позовавайки се единствено на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди (вж. §§ 217-50 от решението).

11. Разглежданите тук жалби са сходни. По-специално, като разпореждат отнемане на имуществото на жалбоподателите, националните съдилища не са опитали да обосноват причинно-следствената връзка, изисквана от Съда, като вместо това възприемат същия погрешен подход, който е упрекван от Съда в делата, разгледани по Тодоров и др. Поради това Съдът не вижда причина да достигне до заключение, различно от това по тези дела.

12. Следователно тези оплаквания са допустими и разкриват нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

III. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

13. Чл. 41 от Конвенцията предвижда:

„Ако съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на Високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, Съдът присъжда, ако е необходимо, справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

14. По отношение на имуществените вреди всички жалбоподатели претендират стойността на отнетото им имущество. Те представят различни документи в подкрепа на тези претенции, включително оценки на имуществото.

15. Жалбоподателите по жалба № 38398/11 посочват като алтернативен вариант възможността Съдът да уведоми страните, че националните съдилища могат да възобновят вътрешното производство и да преразгледат твърденията за отнемане в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1. От друга страна, жалбоподателите по жалба № 59983/12 настояват Съдът да не предприема този подход. Те твърдят, че подобен процесуален път би бил неефективен, по-специално защото повторното разглеждане на делото на национално ниво би било продължително и скъпо.

16. Правителството настоява Съдът да отхвърли исковете за имуществени вреди.

17. Съдът не е в позиция да прави предположения дали конфискуваното имущество на жалбоподателите е било или не е било придобито от престъпна дейност, а именно дали отнемането е било или не е било оправдано, или изобщо относно възможния изход от производството за конфискация, ако са били изпълнени изискванията на чл. 1 от Протокол № 1. Поради това Съдът не може да определи евентуалните имуществени вреди, които жалбоподателите биха могли да претърпят в резултат на необоснованото отнемане на имуществото. Съответно Съдът отхвърля претенциите на жалбоподателите по отношение на имуществени вреди и още веднъж посочва, както и в делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 320-22), че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

18. Що се отнася до неимуществените вреди, жалбоподателите претендират за обезщетение в размер между 5000 и 40 000 евро (EUR). Съдът, като взема предвид обстоятелствата по делото, им присъжда сумите, посочени в приложената таблица.

19. Що се отнася до исканията на жалбоподателите за разноски, Съдът отбелязва, че още при комуникирането на жалбите на Правителството е обърнало внимание на жалбоподателите, че може да следва подхода, възприет по делото Тодоров и други (цитирано по-горе). Както беше споменато, по това дело той отхвърля претенциите на жалбоподателите за имуществени вреди и им дава указания да поискат повторно разглеждане на делата си на национално ниво. При това положение Съдът намира, че разходите, направени по жалби № 38398/11 и № 59983/12 за оценка на конфискуваното имущество на жалбоподателите, са били ненужни. Що се отнася до останалите групи разходи и разноски, Съдът, като взема предвид обстоятелствата по делото и по-специално неговия повтарящ се характер, намира за уместно да присъди сумите, посочени в приложената таблица.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1. Решава да обедини жалбите;

2. Обявява жалбите за допустими;

3. Приема, че тези жалби разкриват нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 относно отнемането на имущество, предполагаемо придобито от престъпна дейност;

4. Постановява

(а) Държавата ответник да изплати на жалбоподателите в срок от три месеца сумите, посочени в приложената таблица, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на уреждане на спора;

(б) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;

Отхвърля останалата част от исканията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и обявено в писмена форма на 9 февруари 2023 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

     Виктория Марадудина                                            Дариан Павли
(Viktoriya Maradudina)                                                  (Darian Pavli)
И.д. заместник-секретар                                               Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на жалбите по чл. 1 от Протокол № 1

(отнемане на имущество, предполагаемо придобито от престъпна дейност)

№	Жалба № Дата на подаване	Име на жалбоподателя Година на раждане/ регистрация	Име на представителя и място на практикуване	Предикатно престъпление	Период, за който са проверени доходите и разходите на жалбоподателя	Отнето имущество	Причини, посочени от съдилищата	Окончателно решение по процедурата за отнемане	Сума, присъдена за неимуществени вреди (в евро) [1]	Присъдена сума за разходи и разноски (в евро)[2]
1.	38398/11 06.06.2011 г.	Добрин Николов ШОПОВ 1960 г. Марийка Митева ШОПОВА 1966 г.	Емилия Недева гр. Пловдив	Окончателно решение на Окръжен съд – Сливен от 2 юли 2007 г.: първият жалбоподател е осъден за сводничество и принуда, престъпления, извършени между 2001 и 2005 г.; осъден е на 11 месеца лишаване от свобода и глоба.	1 януари 1982 г. - 31 декември 2006 г.	Половин апартамент, къща с парцел в гр. Сливен, закупени през 1999 г.; земеделска земя в района на гр. Сливен, закупена през 2006 г.; автомобил; парични суми, получени от продажбата на недвижими имоти и автомобили; парични средства в банкови сметки на първия жалбоподател. По данни на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, общата стойност на горепосочените активи е 329 770 лева (167 000 евро).	Първият жалбоподател не е имал декларирани трудови правоотношения и доходи през периода; вторият жалбоподател е бил нает на работа общо около 7 години. Първият жалбоподател е пътувал често в чужбина. Жалбоподателите са направили значителни разходи - ежедневни, за пътуване и за придобиване на имущество. Жалбоподателите твърдят, че са получили заеми от частни лица; това обаче не е достатъчно доказано, а освен това те трябва да докажат, че са върнали заемите със законни доходи; освен това е трудно да се приеме, че през целия период жалбоподателите са живели от заеми. Не е било необходимо да се установява причинно-следствена връзка между престъпната дейност и имуществото, подлежащо на отнемане, тъй като ответниците не са доказали законния произход на това имущество.	31 януари 2011 г. - решение на Върховния касационен съд	3 000 на жалбоподател	2 000
6.	59983/12 03/09/2012 (4 жалбоподатели)	Стоян Траянов КРЪСТЕВ 1966 г. Светослав Стоянов КРЪСТЕВ 1986 г. ФЛАМИНГО-585 ЕООД 1995 г. ФЛАМИНГО - 1 ЕООД 2001	Михаил Екимджиев, Катина Бончева, Снежана Стефанова гр. Пловдив	Окончателно решение на Върховния касационен съд от 4 октомври 2006 г.: първият жалбоподател е осъден за незаконно притежание на големи количества наркотици с цел продажба. Престъплението е извършено през м. февруари 1999 г.	25 ноември 1984 г. - 16 май 2002 г.	Няколко апартамента и къщи в гр. Перник и гр. София, сгради с промишлено и търговско предназначение, парцели, няколко автомобила, дялове на първия жалбоподател в дружествата жалбоподатели, парични суми от продажбата на други недвижими имоти, автомобили и дялове в дружества. Според Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, общата стойност на тези активи е 977 857 лева (500 180 евро).	През разглеждания период жалбоподателите са имали доходи, равняващи се на 2 152 минимални месечни заплати, докато разходите им, включително за придобиване на имущество, са се равнявали на 18 244 минимални месечни заплати. Жалбоподателите твърдят, че са получили заеми и доходи от хазарт, но това не е достатъчно доказано. Освен това заемите трябвало да бъдат върнати, а жалбоподателите не са имали законни доходи за тази цел. Съгласно чл. 4 от Закона от 2005 г. недоказването на законния произход на имуществото, чието отнемане се иска, означава, че това имущество е придобито от престъпна дейност.	Окончателно решение на Върховния касационен съд от 27 март 2012 г.	3 000 на жалбоподател - физическо лице	2 000
7.	16753/18 28.03.2018 г.	Светлана Андреева НЕНКОВА 1981 г.		Споразумение за признаване на вина, одобрено от Окръжен съд – Разград на 21 януари 2009 г. - бившият съпруг на жалбоподателката е осъден за трафик на наркотици, извършен през 2008 г.	1991-2010 г. (относно бившия съпруг на жалбоподателката); той и жалбоподателката сключват брак през 2002 г.	Апартамент във гр. Варна, закупен от жалбоподателката и бившия ѝ съпруг през 2003 г. за 161 500 лева (82 600 евро); по думи на жалбоподателката първоначалната вноска от 68 000 лева е направена със собствени средства, а останалата част е осигурена чрез банков кредит, който тя сама изплаща. След развода през 2006 г. жалбоподателката живее в апартамента заедно с децата си. През 2016 г. тя получава съдебно решение, с което е призната за единствен собственик. През 2019 г. апартаментът е обявен от държавата за публична продажба.	Въпреки че бившият съпруг на жалбоподателката е доказал достатъчни доходи за придобиване на различни активи в предишни периоди, той и жалбоподателката не са доказали такива доходи между 2002 г. и 2010 г.; по този начин те не са доказали, че са имали пари да направят първоначалната вноска през 2003 г. или да платят следващите вноски по банковия заем. Следователно може да се направи предположение, че апартаментът е бил закупен с пари, натрупани от престъпната дейност на бившия съпруг.	6 октомври 2017 г. - решение на Върховния касационен съд	3 000	-

[1] Плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите.

[2] Плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите.

Дата на постановяване: 9.2.2023 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-222896