Дело "НИКОЛАЕВ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"

Номер на жалба: 48806/11, 11138/12

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Лишаване от притежания, (П1-1-1) Намеса

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО НИКОЛАЕВ И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ

(Жалби № 48806/11 и 11138/12)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

12 януари 2023 г.

Това решение е окончателно, но в текста му могат да бъдат нанесени редакционни корекции.

По делото Николаев и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет, състоящ се от:

Дариан Павли (Darian Pavli), председател,
Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis),
Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,

и Виктория Марадудина (Viktoriya Maradudina), и.д. заместник-секретар на отделението,

След обсъждане в закрито заседание на 8 декември 2022 г,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по две жалби срещу България, подадени до Съда на основание Чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на датите, посочени в приложената таблица.

2. Жалбите са комуникирани на българското правителство (наричано по-нататък „Правителството“).

ФАКТИТЕ

3. Списъкът на жалбоподателите и съответните фактически данни за жалбите са посочени в приложената таблица.

4. Жалбоподателите се оплакват от отнемането на приходи, за които се твърди, че са придобити от престъпление.

ПРАВОТО

ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

5. Предвид сходния предмет на жалбите Съдът намира за уместно да ги разгледа заедно в едно решение.

ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

6. Жалбоподателите се оплакват от отнемането на описаното в приложената таблица имущество, за което се твърди, че е придобито от престъпна дейност. Те се позовават, изрично или по същество, на Чл. 1 от Протокол № 1, който гласи следното:

Чл. 1

„Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежания в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.”

7. Правителството, без да предоставя повече подробности, кани Съда да реши делото въз основа на водещото решение по делото Тодоров и други срещу България (№ 50705/11 и 6 други, 13 юли 2021 г.).

8. Това решение се отнася до отнемането на имущество, предполагаемо придобито от престъпна дейност по силата на същото законодателство, което се прилага по настоящото дело, а именно Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. (наричан по-нататък „Законът от 2005 г.“).

9. По делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 200-09) Съдът е установил някои потенциални недостатъци в Закона от 2005 г. и в начина, по който е бил приложен. В това отношение той подчертава съвкупния ефект от широкия обхват на неговото приложение - по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законен“ доход през такъв период, като се вземе предвид освен това инфлацията и икономическите промени, и презумпцията, че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход, е имущество, придобито от престъпна дейност. Съдът намира, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане по Закона от 2005 г. е в противоречие с Чл. 1 от Протокол № 1, те със сигурност са създали значителна тежест за обвиняемите в производствата за отнемане и са можели да наклонят баланса в полза на държавата. Ето защо, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, е от решаващо значение националните съдилища да установят причинно-следствената връзка между имуществото, за което се иска конфискация, и престъпното поведение на ответниците. Съдът изразява готовност да приеме оценката на националните съдилища относно съществуването на такава връзка, доколкото тя не е произволна или явно необоснована (пак там, §§ 210-16).

10. Прилагайки тези изисквания към конкретните случаи, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в случаите, в които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка, определена по-горе, и са разпоредили отнемане на имущество, позовавайки се единствено на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди (вж. §§ 217-50 от решението).

11. Разглежданите жалби са сходни. По-специално, като разпореждат отнемане на имуществото на жалбоподателите, националните съдилища не са опитали да обосноват причинно-следствената връзка, изисквана от Съда, като вместо това възприемат същия погрешен подход, който е упрекван от Съда в делата, разгледани по Тодоров и др. Поради това Съдът не вижда причина да достигне до заключение, различно от това по тези дела.

12. Следователно жалбите са допустими и разкриват нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

13. Чл. 41 от Конвенцията предвижда:

“Ако съдът установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.“

14. Жалбоподателите не претендират имуществени вреди и Съдът счита, че не е необходимо да им се присъжда каквато и да е сума в тази връзка. Той се позовава освен това на заключението си по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 320-22), че не може да спекулира дали имуществото, отнето на жалбоподателите, е имущество, придобито от престъпна дейност, и че счита за подходяща възможността жалбоподателите да поискат възобновяване и преразглеждане на делата им на национално ниво, като националните съдилища по принцип трябва да бъдат задължени да приложат чл. 1 от Протокол № 1, както се тълкува от Съда.

15. Що се отнася до неимуществените вреди, както и до разходите и разноските, като взема предвид обстоятелствата по делото, Съдът счита за разумно да присъди сумите, посочени в приложената таблица.

16. Освен това Съдът счита за уместно лихвеният процент за забава да се основава на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка плюс три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

Решава да обедини жалбите;
Обявява жалбите за допустими;
Приема, че тези жалби разкриват нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 относно отнемането на имущество, предполагаемо придобито от престъпна дейност;
Определя

държавата-ответник да изплати на жалбоподателите в срок от три месеца сумите, посочени в приложената таблица, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на уреждане на спора;

(б) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта.

Изготвено на английски език и обявено в писмена форма на 12 януари 2023 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Виктория Марадудина Дариан Павли

(Viktoriya Maradudina) (Darian Pavli)

и.д. Заместник-секретар Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на жалбите по Чл. 1 от Протокол № 1

(отнемане на имущество, предполагаемо придобито от престъпна дейност)

№	Жалба № Дата на подаване	Име на жалбоподателя Дата на раждане	Представител и място на практикуване	Предикатно престъпление	Период, за който са проверени доходите и разходите на жалбоподателя	Отнето имущество	Причини, посочени от съдилищата	Окончателно решение по процедурата за отнемане	Сума, присъдена за неимуществени вреди на жалбоподател (в евро)	Присъдена сума за разходи и разноски (в евро)
	48806/11 22.07.2011 г.	Злати Алексиев НИКОЛАЕВ 1961 г. Атанас Златев АЛЕКСИЕВ 1987 г.	Спаска Йосифова Бенчева Велико Търново	На 12 март 2001 г. Районен съд - Димитровград одобрява споразумение за признаване на вина между първия жалбоподател и прокуратурата. През 2000 г. жалбоподателят и неизвестно лице са извършили измама, като са причинили щети в размер на 3 476 лева (1 778 евро); впоследствие парите са били възстановени на пострадалото лице. Първият жалбоподател е осъден на 3 месеца условно лишаване от свобода.	1 януари 1990 г. – 22 май 2007 г.	Два парцела с къщи в гр. Горна Оряховица, единият закупен от първия жалбоподател през 1990 г., а другият - от първия жалбоподател и неговата партньорка за втория жалбоподател (техния син) през 1994 г. И двата имота са били значително ремонтирани и подобрени след покупката. Според назначените от съда експерти общата им стойност през 2007 г. след подобренията е 176 300 лв (приблизително 90 000 евро). След приключване на вътрешното производство двата имота са обявени на публична продан и са продадени от държавата на трети лица.	През разглеждания период жалбоподателите не са имали декларирани приходи. Не са представени доказателства, че първият жалбоподател е бил в трудови правоотношения - той е представил в тази връзка декларации от други лица, които обаче не установяват трудова заетост, нито пък е станало ясно за какво възнаграждение е работил жалбоподателят; освен това никога не са били плащани данъци. Не е доказано, че друго лице е предоставило заем на първия жалбоподател. Не може да се приеме, че приятели на семейството са работили безплатно за ремонта на двете къщи; твърдейки това, жалбоподателите се опитват да оправдаят доста значителни строителни работи. През разглеждания период жалбоподателите са придобили имущество на значителна стойност, а именно двете къщи. Предвид разпоредбата на чл. 4 от Закона от 2005 г. може да се приеме, че това е имущество, придобито от престъпна дейност, доколкото не може да се установи законен произход, поради което презумпцията не е била оборена. Не е било необходимо да се търси причинно-следствена връзка между предикатното престъпление и въпросното имущество, тъй като предикатното престъпление е било причина само за образуване на производството по отнемане.	1 март 2011 г. - решение на Върховния касационен съд	3,000	250
	11138/12 09.02.2012 г.	Петър Иванов ГЛАВЧЕВ 1999 г.	Милен Георгиев Нейков, Пловдив	С присъда от 5 ноември 2003 г. на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 24 януари 2007 г., бащата на жалбоподателя е осъден за сводничество, извършено в периода 1999-2003 г.	1993-2007 г. (относно бащата на жалбоподателя)	Къща с парцел и постройки; имотът е придобит през 2005 г. в замяна на апартамент, закупен за жалбоподателя от майка му през 2001 г. Според Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество стойността му е 57 135 лева (29 200 евро). От бащата на жалбоподателя е отнето допълнително имущество (което не е предмет на жалбата).	Жалбоподателят твърди, че придобитият през 2001 г. имот (предоставен в замяна на отнетия имот) е бил закупен с пари, дарени му от неговите баба и дядо по майчина линия; за това дарение обаче не са предоставени достатъчно доказателства. Жалбоподателят не се е позовал на никакви други обстоятелства, за да докаже законния произход на имуществото си. Бащата на жалбоподателя не е доказал достатъчно „законни“ доходи. Не е било необходимо да се доказва причинно-следствена връзка между престъпната дейност и имуществото, за което се е искало отнемане; било е достатъчно, че жалбоподателят (съответно неговият баща) не е опровергал презумпцията по Чл. 4 от Закона от 2005 г.; това означава, че имуществото, за което се е искало отнемане, е имущество, придобито от престъпна дейност.	10 август 2011 г. - решение на Върховния касационен съд	3,000	250

№

Жалба №

Дата на подаване

Име на жалбоподателя

Дата на раждане

Представител и място на практикуване

Предикатно престъпление

Период, за който са проверени доходите и разходите на жалбоподателя

Отнето имущество

Причини, посочени от съдилищата

Окончателно решение по процедурата за отнемане

Сума, присъдена за неимуществени вреди на жалбоподател

(в евро)

Присъдена сума за разходи и разноски

(в евро)

48806/11

22.07.2011 г.

Злати Алексиев НИКОЛАЕВ

1961 г.

Атанас Златев АЛЕКСИЕВ

1987 г.

Спаска Йосифова Бенчева

Велико Търново

На 12 март 2001 г. Районен съд - Димитровград одобрява споразумение за признаване на вина между първия жалбоподател и прокуратурата. През 2000 г. жалбоподателят и неизвестно лице са извършили измама, като са причинили щети в размер на 3 476 лева (1 778 евро); впоследствие парите са били възстановени на пострадалото лице. Първият жалбоподател е осъден на 3 месеца условно лишаване от свобода.

1 януари 1990 г. – 22 май 2007 г.

Два парцела с къщи в гр. Горна Оряховица, единият закупен от първия жалбоподател през 1990 г., а другият - от първия жалбоподател и неговата партньорка за втория жалбоподател (техния син) през 1994 г. И двата имота са били значително ремонтирани и подобрени след покупката. Според назначените от съда експерти общата им стойност през 2007 г. след подобренията е 176 300 лв (приблизително 90 000 евро).

След приключване на вътрешното производство двата имота са обявени на публична продан и са продадени от държавата на трети лица.

През разглеждания период жалбоподателите не са имали декларирани приходи. Не са представени доказателства, че първият жалбоподател е бил в трудови правоотношения - той е представил в тази връзка декларации от други лица, които обаче не установяват трудова заетост, нито пък е станало ясно за какво възнаграждение е работил жалбоподателят; освен това никога не са били плащани данъци.

Не е доказано, че друго лице е предоставило заем на първия жалбоподател.

Не може да се приеме, че приятели на семейството са работили безплатно за ремонта на двете къщи; твърдейки това, жалбоподателите се опитват да оправдаят доста значителни строителни работи.

През разглеждания период жалбоподателите са придобили имущество на значителна стойност, а именно двете къщи. Предвид разпоредбата на чл. 4 от Закона от 2005 г. може да се приеме, че това е имущество, придобито от престъпна дейност, доколкото не може да се установи законен произход, поради което презумпцията не е била оборена. Не е било необходимо да се търси причинно-следствена връзка между предикатното престъпление и въпросното имущество, тъй като предикатното престъпление е било причина само за образуване на производството по отнемане.

1 март 2011 г. - решение на Върховния касационен съд

3,000

250

11138/12

09.02.2012 г.

Петър Иванов ГЛАВЧЕВ

1999 г.

Милен Георгиев Нейков,

Пловдив

С присъда от 5 ноември 2003 г. на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 24 януари 2007 г., бащата на жалбоподателя е осъден за сводничество, извършено в периода 1999-2003 г.

1993-2007 г. (относно бащата на жалбоподателя)

Къща с парцел и постройки; имотът е придобит през 2005 г. в замяна на апартамент, закупен за жалбоподателя от майка му през 2001 г.

Според Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество стойността му е 57 135 лева (29 200 евро).

От бащата на жалбоподателя е отнето допълнително имущество (което не е предмет на жалбата).

Жалбоподателят твърди, че придобитият през 2001 г. имот (предоставен в замяна на отнетия имот) е бил закупен с пари, дарени му от неговите баба и дядо по майчина линия; за това дарение обаче не са предоставени достатъчно доказателства. Жалбоподателят не се е позовал на никакви други обстоятелства, за да докаже законния произход на имуществото си.

Бащата на жалбоподателя не е доказал достатъчно „законни“ доходи.

Не е било необходимо да се доказва причинно-следствена връзка между престъпната дейност и имуществото, за което се е искало отнемане; било е достатъчно, че жалбоподателят (съответно неговият баща) не е опровергал презумпцията по Чл. 4 от Закона от 2005 г.; това означава, че имуществото, за което се е искало отнемане, е имущество, придобито от престъпна дейност.

10 август 2011 г. - решение на Върховния касационен съд

3,000

250

Дата на постановяване: 12.1.2023 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: