Дело "САБУНИ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"

Номер на жалба: 25795/15 и 59286/16

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Предвидимост, (П1-1-1) Гаранции срещу злоупотреба, (П1-1-1) Намеса

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО САБУНИ И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ

(Жалби № 25795/15 и 59286/16)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

2 март 2023 г.

Това решение е окончателно, но в текста му могат да бъдат нанесени редакционни корекции.

По делото Сабуни и други срещу България

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет, състоящ се от:

          Дариан Павли (Darian Pavli), председател,
          Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis),
          Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,

и Виктория Марадудина (Viktoriya Maradudina), заместник-секретар на отделението,

След обсъждане в закрито заседание на 2 февруари 2023 г,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

1 ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалби срещу България, подадени до Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на датите, посочени в приложената таблица

2. Жалбите са комуникирани на българското правителство („Правителството“).

2 ФАКТИТЕ

3. Списъкът на жалбоподателите и съответните данни по случаите са посочени в приложената таблица.

4. Жалбоподателите се оплакват от отнемането на техни имущества, за които се твърди, че са от престъпна дейност.

3 ПРАВОТО

I. ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

5. Предвид сходния предмет на жалбите Съдът намира за уместно да ги разгледа заедно в едно решение.

II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

6. Жалбоподателите се оплакват от отнемането на имуществото им, за което се твърди, че е придобито от престъпна дейност. Те се позовават, изрично или по същество, на чл. 1 от Протокол № 1, който гласи следното:

“Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.”

7. Съдът наскоро постанови водещо решение срещу България относно отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, по същото законодателство, което се прилага в разглежданото дело, а именно Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. (наричан по-нататък „Законът от 2005 г.“) - вж. делото Тодоров и други срещу България (№ 50705/11 и 6 други, 13 юли 2021 г.). Съдът е установил някои потенциални недостатъци в Закона от 2005 г. и в начина, по който той е бил приложен, по-специално комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение - по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, на трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законни“ доходи през такъв период, като се вземе предвид освен това инфлацията и икономическите промени, и презумпцията, че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход, е имущество, придобито от престъпна дейност (вж. цитираното по-горе дело Тодоров и други, §§ 200-09). Съдът намира, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане по Закона от 2005 г. е в противоречие с чл. 1 от Протокол № 1, те със сигурност са създали значителна тежест за обвиняемите в производствата за отнемане и са можели да наклонят баланса в полза на държавата. Ето защо, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, от решаващо значение е било националните съдилища да предоставят в решенията си подробности относно престъпното поведение, от което се твърди, че произхожда имуществото, подлежащо на конфискация, и да покажат по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде доход от такова престъпно поведение (пак там, §§ 210-15).

8. Прилагайки тези изисквания към конкретните случаи, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в тези от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка и са разпоредили отнемане на имущество, позовавайки се единствено на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди (вж. §§ 217-50 от решението). От друга страна, Съдът не намира нарушение в случаите, в които е било доказано наличието на такава причинно-следствена връзка и в които националните съдилища са установили по разумен начин, че имуществото, чието отнемане се иска, е придобито от престъпна дейност (вж. §§ 251-81).

9. В настоящия случай Правителството твърди, че както и в случаите, разгледани по делото Тодоров и други, където не е установено нарушение на правата на жалбоподателите, националните съдилища са извършили необходимия анализ и са „установили ясно“ причинно-следствената връзка между „престъпната дейност“ на жалбоподателите (г-н Сабуни по жалба № 25795/15 и г-н Кръстев по жалба № 59286/16) и имуществото, което трябва да бъде конфискувано.

10. Съдът обаче не е убеден, че това е така. И в двете разглеждани жалби установеното „престъпно поведение“ на обвиняемите се свежда до еднократни престъпления, които не изглежда да са донесли някаква финансова изгода. Нещо повече, в случая на г-н Сабуни и други жалбоподатели (жалба № 25795/15) престъплението е извършено през 2009 г., докато властите са изследвали финансовото състояние на жалбоподателите от 1993 г. - период, определен с оглед на предишно наказателно преследване, а в случая на жалбоподателите Кръстеви (жалба № 59286/16) изрично е посочено от наказателните съдилища, че г-н Кръстев не е имал други „противообществени прояви“. При това положение Съдът не счита, че властите са предоставили някакви относими данни относно престъпното поведение, което би могло да генерира твърдяните приходи от престъпление, както се изисква по делото Тодоров и други (цитирано по-горе). Те също така не са показали по обоснован и адекватен начин, че конкретното имущество, което се разглежда, би могло да бъде доход от престъпление: в това отношение те само са се позовали на потенциала на престъпления от вида на извършените от г-н Сабуни и г-н Кръстев да донесат финансова печалба и на установените несъответствия между разходите на жалбоподателите и това, което се счита за „законен“ доход. Макар че по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, § 216) Съдът е посочил, че в такъв тип дела по принцип ще се довери на преценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между евентуалното престъпно поведение на жалбоподателите и имуществото, подлежащо на конфискация, в конкретния случай представените мотиви за обосноваване на такава връзка са очевидно недостатъчни.

11. Следователно разглежданите жалби са допустими и разкриват нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

III. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

12. Чл. 41 от Конвенцията предвижда:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

13. По отношение на имуществените вреди, жалбоподателите претендират за стойността на съответното конфискувано имущество. Те настояват Съдът да се отклони от подхода, възприет по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 320-22), където той отхвърля претенциите на жалбоподателите по отношение на имуществените вреди и посочва, че националните власти трябва да възобновят вътрешното производство и да разгледат отново претенциите за конфискация. Жалбоподателите твърдят, че такъв процесуален път би бил неефективен, тъй като повторното разглеждане на делата им на национално ниво би било продължително и скъпо.

14. Правителството настоява Съдът да отхвърли исковете за имуществени вреди.

15. Съдът няма да прави предположения дали конфискуваното имущество на жалбоподателите е било или не е било придобито от престъпна дейност, и следователно не може да определи имуществените вреди, които жалбоподателите биха могли да претърпят в резултат на необоснованото отнемане на имуществото. Съответно Съдът отхвърля претенциите на жалбоподателите по отношение на имуществените вреди и повтаря, както и по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 320-22), че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

16. Що се отнася до неимуществените вреди, жалбоподателите претендират за обезщетение в размер между 5000 и 22 000 евро (EUR). Съдът, като взема предвид обстоятелствата по делото, присъжда сумите, посочени в приложената таблица.

17. Що се отнася до разноските, жалбоподателите по жалбата Сабуни и други претендират 3 612 евро, а жалбоподателите по жалбата на Кръстеви - 7 442 евро за разходите за тяхното процесуално представителство пред Съда, както и за извършен превод и пощенски разходи. Съдът, като взе предвид обстоятелствата по делото и по-специално неговия повтарящ се характер, намира за уместно да присъди сумите, посочени в приложената таблица.

18. Накрая, жалбоподателите по делото Кръстеви претендират и за равностойността на 134 740 евро - съдебни такси и неблагоприятни разноски, присъдени в националното производство. Жалбоподателите изрично заявяват, че не са платили тези разходи, поради което Съдът отхвърля това искане по същите причини, както по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, § 332). В допълнение Съдът отбелязва, че жалбоподателите ще имат право да поискат възстановяване на всички вече платени разходи, ако спечелят при ново разглеждане на делото им (членове 245 § 3 и 309 от Гражданския процесуален кодекс).

4 ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1. Решава да обедини жалбите;

2. Обявява жалбите за допустими;

3. Приема, че тези жалби разкриват нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 относно отнемането на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност;

4. Определя

(1) Държавата-ответник да изплати на жалбоподателите в срок от три месеца сумите, посочени в приложената таблица, които да бъдат конвертирани във валутата на държаватаответник по курса, приложим към датата на извършването на плащането;

(2) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до извършването на плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;

5. Отхвърля останалата част от исканията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и съобщено в писмена форма на 2 март 2023 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

     Виктория Марадудина                                                                    Дариан Павли
            (Viktoriya Maradudina)                                                              (Darian Pavli)
              Заместник-секретар                                                            Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на жалбите по чл. 1 от Конвенцията

(отнемане на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност)

№	Жалба № Дата на подаване	Име на жалбоподателя Година на раждане	Име на представителя и място на практикуване	Предикатно престъпление	Период, за който са проверени доходите и разходите на жалбоподателя	Отнето имущество	Причини, посочени от съдилищата	Окончателно решение по процедурата за отнемане	Сума, присъдена за неимуществени вреди (в евро)[1]	Присъдена сума за разходи и разноски за всяка жалба (в евро)[2]
1.	25795/15 07.05.2015 г. (3 жалбоподатели)	Талеб Ахмед САБУНИ 1968 г. Сара Талеб САБУНИ 1994 г. АРАС ЕООД 1900 г.	Михаил Тихолов Екимджиев Гр. Пловдив	Първоначално срещу първия жалбоподател е започнато наказателно преследване за укриване на данъци, извършено през 2005 г., но през 2010 г. той е оправдан. Междувременно, чрез споразумение, одобрено от Районен съд - Пазарджик на 23 юли 2009 г., той е осъден за изнудване, извършено през м. февруари 2009 г.: заплашил е друго лице, като е изискал от него заплащането на 10 000 лева (5 115 евро).	1 септември 1993 г. - 9 ноември 2010 г.; периодът е определен във връзка с наказателното преследване на първия жалбоподател за укриване на данъци и не е променян, след като присъдата за изнудване е счетена за основание за искане на конфискация.	От първия жалбоподател и дъщеря му (втората жалбоподателка) - няколко магазина, парцели и апартамент в Пазарджик, дялове в дружество и суми, получени от продажбата на други недвижими имоти и дялове в дружества; От третия жалбоподател (дружество, създадено от първия жалбоподател, но продадено на трето лице през м. ноември 2006 г.) - парцел в морския курорт Слънчев бряг, закупен през 2005 г., и частично построен върху него хотел. По данни на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност общата стойност на горепосочените активи се равнява на около 835 000 евро.	Първият жалбоподател твърди, че е получил доходи от заеми и банкови кредити, от продажба на дялове в дружества и недвижимо имущество и от подаръци от семейството си; що се отнася до последните, той действително е получил около 180 000 щатски долара, но законният произход на тези пари не е установен. Доходите и разходите на първия жалбоподател могат да бъдат изчислени по различен начин, но при всички случаи разликата между тях е значителна - поне колкото еквивалента на 5600 минимални месечни заплати. Що се отнася до третия жалбоподател, той не е доказал законния произход на парите за придобиване на имота в Слънчев бряг. Хотелът е построен, докато дружеството все още е било собственост на първия жалбоподател. Не може да се счита, че лицата, които са придобили имота през 2006 г., са действали добросъвестно. „Престъпната дейност“ на първия жалбоподател може да генерира финансов ресурс, равен на разходите на жалбоподателите. Вземайки предвид липсата на законни доходи, жалбоподателите не са опровергали презумпцията по чл. 4, ал. 1 от Закона от 2005 г.	18 ноември 2014 г. - окончателно решение на Върховния касационен съд	3 000 по отделно за първия и втория жалбоподател	2,000
2.	59286/16 04.10.2016 г.	Пламен Огнянов КРЪСТЕВ 1961 г. Жанет Йорданова КРЪСТЕВА 1960 г.	Снежана Христова Стефанова Гр. Пловдив	Решение на Районен съд - Петрич от 20 януари 2001 г. - първият жалбоподател е осъден за контрабанда на стоки на стойност около 9300 евро, извършена еднократно през 1993 г.; осъден е на три месеца лишаване от свобода условно и глоба; сравнително леката присъда е оправдана, наред с другото, с факта, че това е единственият случай на „противообществено поведение“ в живота на първия жалбоподател.	1 януари 1984 г. - 29 април 2008 г.	Множество апартаменти, магазини и други недвижими имоти в Перник; няколко превозни средства; дяловете на първия жалбоподател в дружество. По данни на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност общата стойност на тези активи е 3 237 010 лева (1 656 000 евро).	Макар че жалбоподателите са доказали, че са получавали заплати, наеми, печалби от стопанска дейност и парични подаръци от родителите си, те не са доказали достатъчно законни доходи. Втората жалбоподателка (по това време омъжена за първия жалбоподател) не е доказала личен принос за придобиването на недвижимите имоти. Естеството на „престъпната дейност“ на първия жалбоподател (контрабандата по принцип може да доведе до финансова печалба), съчетано със значителното несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателите, доказват престъпния произход на имуществото, което трябва да бъде конфискувано.	6 април 2016 г. - решение на Върховния касационен съд	3,000 на жалбоподател	2,000

№

Жалба №

Дата на подаване

Име на жалбоподателя

Година на раждане

Име на представителя и място на практикуване

Предикатно престъпление

Период, за който са проверени доходите и разходите на жалбоподателя

Отнето имущество

Причини, посочени от съдилищата

Окончателно решение по процедурата за отнемане

Сума, присъдена за неимуществени вреди

(в евро)[1]

Присъдена сума за разходи и разноски за всяка жалба

(в евро)[2]

25795/15

07.05.2015 г.

(3 жалбоподатели)

Талеб Ахмед САБУНИ

1968 г.

Сара Талеб САБУНИ

1994 г.

АРАС ЕООД

1900 г.

Михаил Тихолов Екимджиев

Гр. Пловдив

Първоначално срещу първия жалбоподател е започнато наказателно преследване за укриване на данъци, извършено през 2005 г., но през 2010 г. той е оправдан. Междувременно, чрез споразумение, одобрено от Районен съд - Пазарджик на 23 юли 2009 г., той е осъден за изнудване, извършено през м. февруари 2009 г.: заплашил е друго лице, като е изискал от него заплащането на 10 000 лева (5 115 евро).

1 септември 1993 г. - 9 ноември 2010 г.; периодът е определен във връзка с наказателното преследване на първия жалбоподател за укриване на данъци и не е променян, след като присъдата за изнудване е счетена за основание за искане на конфискация.

От първия жалбоподател и дъщеря му (втората жалбоподателка) - няколко магазина, парцели и апартамент в Пазарджик, дялове в дружество и суми, получени от продажбата на други недвижими имоти и дялове в дружества;

От третия жалбоподател (дружество, създадено от първия жалбоподател, но продадено на трето лице през м. ноември 2006 г.) - парцел в морския курорт Слънчев бряг, закупен през 2005 г., и частично построен върху него хотел.

По данни на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност общата стойност на горепосочените активи се равнява на около 835 000 евро.

Първият жалбоподател твърди, че е получил доходи от заеми и банкови кредити, от продажба на дялове в дружества и недвижимо имущество и от подаръци от семейството си; що се отнася до последните, той действително е получил около 180 000 щатски долара, но законният произход на тези пари не е установен.

Доходите и разходите на първия жалбоподател могат да бъдат изчислени по различен начин, но при всички случаи разликата между тях е значителна - поне колкото еквивалента на 5600 минимални месечни заплати.

Що се отнася до третия жалбоподател, той не е доказал законния произход на парите за придобиване на имота в Слънчев бряг. Хотелът е построен, докато дружеството все още е било собственост на първия жалбоподател. Не може да се счита, че лицата, които са придобили имота през 2006 г., са действали добросъвестно.

„Престъпната дейност“ на първия жалбоподател може да генерира финансов ресурс, равен на разходите на жалбоподателите. Вземайки предвид липсата на законни доходи, жалбоподателите не са опровергали презумпцията по чл. 4, ал. 1 от Закона от 2005 г.

18 ноември 2014 г. - окончателно решение на Върховния касационен съд

3 000 по отделно за първия и втория жалбоподател

2,000

59286/16

04.10.2016 г.

Пламен Огнянов КРЪСТЕВ

1961 г.

Жанет Йорданова КРЪСТЕВА

1960 г.

Снежана Христова Стефанова

Гр. Пловдив

Решение на Районен съд - Петрич от 20 януари 2001 г. - първият жалбоподател е осъден за контрабанда на стоки на стойност около 9300 евро, извършена еднократно през 1993 г.; осъден е на три месеца лишаване от свобода условно и глоба; сравнително леката присъда е оправдана, наред с другото, с факта, че това е единственият случай на „противообществено поведение“ в живота на първия жалбоподател.

1 януари 1984 г. - 29 април 2008 г.

Множество апартаменти, магазини и други недвижими имоти в Перник; няколко превозни средства; дяловете на първия жалбоподател в дружество.

По данни на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност общата стойност на тези активи е 3 237 010 лева (1 656 000 евро).

Макар че жалбоподателите са доказали, че са получавали заплати, наеми, печалби от стопанска дейност и парични подаръци от родителите си, те не са доказали достатъчно законни доходи.

Втората жалбоподателка (по това време омъжена за първия жалбоподател) не е доказала личен принос за придобиването на недвижимите имоти.

Естеството на „престъпната дейност“ на първия жалбоподател (контрабандата по принцип може да доведе до финансова печалба), съчетано със значителното несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателите, доказват престъпния произход на имуществото, което трябва да бъде конфискувано.

6 април 2016 г. - решение на Върховния касационен съд

3,000

на жалбоподател

2,000

[1] Плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите.

[2] Плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите.

Дата на постановяване: 2.3.2023 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-223285