ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 3410/18
Васил Костов Кънев и Ювелир 90 ООД
срещу България

(вж. приложената таблица)

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет на 9 март 2023 г., състоящ се от:

          Дариан Павли (Darian Pavli), председател,
          Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis),
          Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,

и Виктория Марадудина (Viktoriya Maradudina), и.д. заместник-секретар,

Като взе предвид горепосочената жалба, подадена на 11 януари 2018 г.,

След обсъждане постанови следното решение:

ФАКТИ И ПРОЦЕДУРА

1.  Списъкът на жалбоподателите е представен в приложената таблица. Жалбоподателите са представлявани от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа Д. Кметова-Мехмед, адвокати, практикуващи в Пловдив.

2.  Оплакванията на жалбоподателите по член 1 от Протокол № 1 относно отнемането на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност, са комуникирани на българското правителство („Правителството“).

ПРАВОТО

3.  Жалбоподателите се оплакват от отнемането на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност, по същество попадащо под член 1 от Протокол № 1.

4.  Правителството не коментира жалбите. 

5.  Съдът е приел водещо решение срещу България относно отнемането на  имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност, по същото законодателство, което се прилага по разглежданото дело, а именно Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. (наричан по-нататък „Законът от 2005 г.“) - вж. делото Тодоров и други срещу България (№ 50705/11 и 6 други, 13 юли 2021 г.). Съдът установи някои потенциални недостатъци в Закона от 2005 г. и в начина, по който той е бил приложен, по-специално комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение - по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, на трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законни“ доходи през такъв период, като се вземе предвид освен това инфлацията и икономическите промени, и презумпцията, че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход, е имущество, придобито от престъпна дейност. (вж. цитираното по-горе решение Тодоров и други, §§ 200-09). Съдът намира, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане по Закона от 2005 г. е в противоречие с член 1 от Протокол № 1, те със сигурност са поставили значителна тежест върху обвиняемите в производствата за отнемане и са могли да наклонят баланса в полза на държавата. Ето защо, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, е било от решаващо значение националните съдилища да установят по достатъчно обоснован начин причинно-следствената връзка между имуществото, за което се иска отнемане в полза на държавата, и престъпното поведение на обвиняемото лице (пак там, §§ 210-15).  

6.  Прилагайки тези изисквания към конкретните случаи, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 в онези от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват наличието на причинно-следствената връзка, определена по-горе (вж. §§ 217-50 от решението). От друга страна, Съдът не установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 в случаите, в които е било доказано наличието на такава връзка и в които националните съдилища са установили по обоснован начин, че имуществото, за което се иска отнемане в полза на държавата, е придобито от престъпна дейност (вж. §§ 251-81 от решението).

7.  Подобно на последната група, Съдът е убеден, че в настоящия случай националните съдилища са доказали по разумен начин, че имуществото на жалбоподателите, за което се иска отнемане в полза на държавата, е придобито от престъпна дейност. Те са взели предвид естеството на престъпленията, извършени от първия жалбоподател, г-н Васил Кънев, и техния потенциал да генерират печалба, както и периодите, в които жалбоподателите са придобили спорните активи, и времето, когато г-н Кънев е изплатил банковия кредит, взет през 2001 г. 

8.  Съдът заявява по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, § 216), че в такъв тип дела по принцип ще приеме оценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между престъпното поведение на жалбоподателите и имуществото, за което се иска отнемане в полза на държавата, освен ако тази оценка не е произволна или явно неразумна. Както е отбелязано, оценката, направена в настоящия случай, е разумна и допустима.

9.  С оглед на гореизложеното Съдът намира, че жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.

По тези съображения Съдът единодушно,

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и съобщено в писмена форма на 30 март 2023 г.

Виктория Марадудина                                                Дариан Павли
(Viktoriya Maradudina)                                                  (Darian Pavli)
Заместник-секретар                                                       Председател