Номер на жалба: 51056/21

Членове от Конвенцията: (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот

По делото ОССО срещу БЪЛГАРИЯ

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет, състоящ се от:

          Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis), Председател,
          Йонко Грозев,
          Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Олга Чернишова (Olga Chernishova),  и.д. заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид:

жалбата (№ 51056/21) срещу Република България, подадена в Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 14 октомври 2021 г. от италиански гражданин г-н Джузепе Оссо (Giuseppe Osso), роден през 1972 г. и живеещ в Бюлах („жалбоподателят“), който е представляван от г-н С. Иванов, адвокат, практикуващ в София;

решението за уведомяване за жалбата на българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент г-жа Р. Николова от Министерството на правосъдието;

решението за разглеждане на жалбата с приоритет (правило 41 от Правилника на Съда);

становищата на страните;

решението за отхвърляне на възражението на правителството за разглеждане на жалбата от Комитет;

позицията на италианското правителство, че не желае да упражнява правото си по член 36 § 1 от Конвенцията; 

След обсъждане в закрито заседание на 23 май 2023 г.,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  По жалбата са повдигнати оплаквания по чл. 8 от Конвенцията, свързани с процеса на вземане на решение и продължителността на съдебното производство за незабавно връщане на детето на жалбоподателя в страната по неговото обичайно местопребиваване.

2.  През август 2014 г. жалбоподателят сключва брак с българската гражданка Г.О. Синът им Л. е роден през декември 2014 г. в Обединеното кралство, където семейството живее до преместването им в Швейцария през 2017 г.

3.  През юли 2019 г., докато е на почивка с Л. в България, Г.О. уведомява жалбоподателя, че тя и Л. няма да се върнат в Швейцария.

4.  На 25 юли 2019 г. жалбоподателят поиска връщането на детето съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция“). Министерството на правосъдието на република България, действащо като Централен орган по Хагската конвенция, е получило искане от Швейцарския централен орган на 5 август 2019 г. и е образувало дело от името на жалбоподателя пред Софийски градски съд („СГС“).

5.  С психологическа експертиза е установено, че отделянето на Л. от майка му или баща му би имало силни травматични последици за него. На 1 юли 2020 г. СГС разпорежда връщането на Л. в Швейцария

6.  С окончателно решение от 20 април 2021 г. Софийският апелативен съд („САС“) е отменил решението на СГС и е отхвърлил искането на жалбоподателя. Съдът е констатирал, че Л. е установил тясна емоционална връзка с жалбоподателя и ако детето остане да живее в България без баща си, това би било травматично за него. Въпреки това, завръщането на Л. в Швейцария без майка му би застрашило физическото и психологическото му развитие, което, от своя страна, представлява валидно изключение от правилото за незабавно връщане съгласно член 13, буква б) от Хагската конвенция. Ако бъде отделен от Г.O., Л. може да развие безпокойство, което на свой ред може да доведе до проява на агресия към другите деца, от негова страна, които също могат да му отговорят с агресия.

7.  Последиците от раздялата с майката и необходимостта Л. да научи нов език [немски], ако бъде върнат в Швейцария, може да доведе до трудности с неговото образование. Л. се адаптирал по-добре към живота в България, отколкото към живота в Швейцария. В България е посещавал ежедневно детска градина и извънкласни дейности, докато в Швейцария е ходил на детска градина само два пъти седмично.

8.  Г.O. се е чувствала потисната и лишена от самочувствие в Швейцария и нейното емоционално състояние неизбежно се е отразило на това на детето. Физическото и психологическо състояние на Г.O. се е подобрило по време на престоя ѝ в България. Съществуващият конфликт между родителите се е отразил негативно върху емоционалното състояние на Л. и способността му да се адаптира към средата в Швейцария. Рисковете, свързани с висящото наказателно производство срещу Г.O. в Швейцария, са допълнителни пречки за нейното завръщане и това на детето.

9.  На 7 октомври 2021 г. Троянският районен съд, с определение за привременни мерки, е възложил на Г.О. упражняването на родителските права до приключване на бракоразводното производство. На 24 март 2022 г. този съд е разтрогнал брака и е присъдил упражняването на родителските права на Г.O. и права за контакт на жалбоподателя. В момента делото е висящо пред Окръжен съд Ловеч след обжлаване на жалбоподателя.

ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА

ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

10.  Жалбоподателят повдига оплаквания по чл. 6, параграфи 1 и 8 от Конвенцията поради неуспеха на САС да представи относими и достатъчни причини за своя отказ да разпореди връщането на детето му и да действа експедитивно, както се изисква съгласно Хагската конвенция. Оплакванията по чл. 6 § 1 се съдържат в основното оплакване по чл. 8 (вж. Rinau срещу Литва, № 10926/09, § 152, 14 януари 2020 г., с допълнителни препратки).

11.  Правителството заявява, че жалбоподателят е злоупотребил с правото си на индивидуална молба, като не е информирал Съда за хода на производството за родителски права в България. Той също така не е подал „молба за определяне на срок при бавност“ (съответното национално законодателство в това отношение е обобщено във Finger срещу България, № 37346/05, § 49, 10 май 2011 г.), като по този начин не е изчерпил вътрешноправните средства за защита.

12.  Доколкото производствата за родителски права по принцип не са свързани с целта на Хагската конвенция (вж. X срещу Латвия, [GC], №  27853/09, §§ 100—101, ЕСПЧ 2013), Съдът намира, че не е от съществено значение дали жалбоподателят го е информирал за такива производства. Също така молбата за определяне на срок не би могла да предостави ефективно обезвреда по отношение на закъснения, произтичащи от неспособността на съдилищата да организират правилното разглеждане на делото или в ситуации, в които производството е продължило твърде дълго, без да има установими периоди на липса на активност (вж. Деянов срещу България, № 2930/04, §§ 69—70, 30 септември 2010 г.). И накрая, съдът не може да намали закъсненията, които се дължат на фактори, външни за съдебната система.

13.  Жалбата не е нито явно необоснована, нито недопустима на което и да е основание, изброено в чл. 35 от Конвенцията, и трябва да бъде обявена за допустима.

14.  Общите принципи по въпроса за международното отвличане на деца и процесуалните задължения на държавите са обобщени в X срещу Латвия (цитирано по-горе, §§ 92—108). Принципите за бързина на производството са изложени в G.S. срещу Грузия (№ 2361/13, § 49, 21 юли 2015 г., с допълнителни препратки).

15.  В конкретния случай разглеждането на делото от страна на САС се фокусира първо върху разделянето на майката и детето, което счита за неприемливо, тъй като би изложило Л. на риск. Съдът повтаря, че „изключението за сериозна опасност“ не може да произтича единствено от раздялата на детето от родителя, отговорен за неправомерното отвеждане (вж. K.J. срещу Полша, № 30813/14, § 67, 1 март 2016 г.). Тази раздяла, колкото и да е трудна за детето, не отговаря автоматично на проверката за сериозна опасност (пак там).

16.  Решението на САС не е достатъчно мотивирано по отношение на факторите, които могат да съставляват изключение от незабавното връщане на детето, така че да позволи на Съда да се увери, че тези въпроси са били достоверно и ефективно разгледани (вж. Владимир Ушаков срещу Русия, № 15122/17, § 82, 18 юни 2019 г.). Анализът на САС изглежда се е съсредоточил върху изследването на условията на живот и социалните връзки на Г.O. и Л. в България и върху сравняването им с трудностите, които детето е вероятно да изпита в Швейцария. Тези затруднения са счетени за достатъчни, за да представляват изключение, позволяващо на съда да не разпореди връщането на Л. Въпреки това, „сериозна опасност“ не може да се тълкува, в светлината на чл. 8 от Конвенцията, като включваща всички неудобства, задължително свързани с връщането в страната по обичайно местопребиваване, а се отнася до ситуации, които надхвърлят това, което детето може разумно да понесе (вж. X срещу Латвия, цитирано по-горе, § 116).

17.  От преписката не личи, че завръщането на Л. в Швейцария непременно предполага раздяла с майка му. Не се предполага, че Г.O. е нямала достъп до Швейцария или че жалбоподателят може активно да й попречи да вижда детето там (вж. K.J. срещу Полша, цитирано по-горе, § 68). САС обаче не е проучил възможностите Г.O. да се върне в Швейцария с Л. Въпросът дали е било възможно майката да последва сина си в Швейцария и да поддържа контакт с него е трябвало да бъде разгледан (за сравнение X срещу Латвия, цитирано по-горе, § 117). Вместо това САС очевидно е счел, че нежеланието на Г.O. да живее там с жалбоподателя, както и конфликтът между тях, са пречка за такова връщане. Механизмът за връщане не следва да се допуска бъде автоматично възпрепятстван само поради отказ от страна на отвличащия родител да се върне, тъй като подобен подход би подложил системата, създадена от Хагската конвенция, на едностранната воля на този родител (вж. Thompson срещу Русия, № 36048/17, § 70, 30 март 2021 г.).

18.  Що се отнася до риска от наказателно производство срещу Г.O., САС не признава факта, че швейцарските власти са постановили отказ за образуване на наказателно производство срещу нея. САС е счел за ненадеждно твърдението на жалбоподателя, че ще оттегли жалбата си срещу този отказ поради причината, че не е предприел такива действия. САС не е взел под внимание обяснението на адвоката му, че жалбоподателят е подал жалбата, въз основа на която е образувано наказателното производство на първо място, защото отвличането на дете е престъпление и че той е готов да не поддържа същата, ако Г.O. изрази желание да се върне в Швейцария заедно с Л., което тя не е направила. Съдът не е запознат, също така, с опити швейцарските власти да са предприемали действия да задържат Г.O. Няма данни, че тя няма да има достъп до ефективни правни средства за защита там, ако има нужда от тях, както и до подходяща защита, която да гарантира  нейните интереси и тези на Л. (вж. G.N. срещу Полша, № 2171/14, § 64, 19 юли 2016 г.). В ситуации на категоричен отказ на отвличащия родител да се върне в държавата по обичайно местопребиваване на основание риск от наказателно преследване, съгласно част VI (II(2)(i)(67)) от Ръководството за добри практики съгласно Хагската конвенция националните, съдилища могат да обмислят защитни мерки под формата на доброволни ангажименти, поети пред тях от изоставения родител. Изглежда, че САС не е проучил тази възможност.

19.  Следователно САС не се е опитал да провери наистина дали е било възможно Г.O. да се върне в Швейцария с Л. (за сравнение Владимир Ушаков, цитирано по-горе, § 82).

20.  Що се отнася до бързината на съдебното производство, изминали са около седемнадесет месеца и две седмици между датата, на която искането на жалбоподателя за връщане на Л. е постъпило в СГС, и датата на окончателното решение на националния съд (вж. параграфи 4 и 6 по-горе). Съдът е намирал подобни или дори по-кратки периоди за прекалено дълги (вж. G.N. срещу Полша, цитирано по-горе, §§ 66—68 — седемнадесет месеца и две седмици; Blaga срещу Румъния, № 54443/10, § 83, 1 юли 2014 г. — почти четиринадесет месеца; K.J. срещу Полша, цитирано по-горе, §§ 71—72 — дванадесет месеца; и R.S. срещу Полша, № 63777/09, § 70, 21 юли 2015 г. — над шест месеца).

21.  Правителството подчертава, че производството включва двумесечен период — по време на извънредното положение, свързано с COVID-19. Г.O. и жалбоподателят също са причинили забавяне в резултат на процедурни нередности в техните становища пред САС.

22.  Факт е, че въпреки това общата продължителност на производството надвишава далеч шестседмичния срок, препоръчан в член 11 от Хагската конвенция. Без да пренебрегва аргументите на правителството, Съдът отбелязва, че продължителността на производството е до голяма степен причинено от начина разглеждане на делото от съдилищата. Ефективното зачитане на семейния живот изисква бъдещите отношения между родител и дете да не се определят от простото изтичане на време (вж., освен много други, Ferrari срещу Румъния, № 1714/10, § 53, 28 април 2015 г.). Изглежда, че в тази част националните органи не са действали с необходимото усърдие.

23.  Следователно жалбоподателят е претърпял непропорционална намеса в правото му на зачитане на семейния му живот, тъй като процесът на вземане на решение от САС, включително продължителността на производството по връщане в страната по обичайно местопребиваване, като цяло, не отговарят на процедурните изисквания по чл. 8 от Конвенцията.

ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

24.  Жалбоподателят претендира 156 791,47 EUR за неимуществени вреди.

25.  Що се отнася до разходите и разноските, той претендира 93 208,53 EUR, направени пред националните съдилища и Съда. От тях 46 085,12 EUR са за хонорари на процесуалните му представители в България, 34 852 EUR за тези в Швейцария и в бракоразводното производство в България, 7 374,76 EUR за превод на документи в национални производства и 4 046,71 EUR за пътни разноски.

26.  Правителството оспорва претенцията на жалбоподателя.

27.  Жалбоподателят трябва да е претърпял неимуществени вреди, които не могат да бъдат компенсирани единствено от установяването на нарушение. Като взема предвид естеството на установеното нарушение и въз основа на извършена справедлива преценка, Съдът присъжда на жалбоподателя 15 000 EUR за неимуществени вреди, плюс всички данъци, които могат да му бъдат начислени (за сравнение Анева и други срещу България, № 66997/13 и 2 други, § 132, 6 април 2017 г., и А и други срещу България [комитет], № 28383/20, § 29, 9 май 2023 г.).

28.  Като взе предвид документите, с които разполага, и приложимите критерии, Съдът присъжда на жалбоподателя 7 000 EUR за покриване на разноски по всички предявени претенции.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.      Обявява жалбата за допустима;

2.      Приема, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията;

3.      Определя

(а)   държавата-ответник да изплати на жалбоподателя в рамките на три месеца следните суми:

(i) 15 000 EUR (петнадесет хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, за неимуществени вреди

(ii) 7 000 EUR (седем хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателя, за разходи и разноски;

(б)   че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;

4.      Отхвърля останалата част от искането на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 13 юни 2023 г., съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

         Олга Чернишова                                             Йоанис Ктистакис
       Заместник секретар                                                Председател

Дата на постановяване: 13.6.2023 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-225224