Номер на жалба: 34496/19

Членове от Конвенцията: (Чл. 10) Свобода на изразяването на мнение-{Общо}

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 34496/19
Любомир Иванов АВДЖИЙСКИ
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет на 5 декември 2023 г., състоящ се от:

          Йоаннис Ктистакис [Ioannis Ktistakis], Председател,
          Йонко Грозев,
          Андреас Зюнд [Andreas Zünd], съдии,
          и Олга Чернишова[Olga Chernishova], заместник-секретар на отделението;

Като взе предвид:

жалба (№ 34496/19) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 21 юни 2019 г. от българския гражданин, г-н Любомир Иванов Авджийски („жалбоподателят“), роден през 1985 г. с постоянен адрес в гр. София, представляван от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа Докова-Костадинова, адвокати, практикуващи в Пловдив;

решението да се уведоми българското правителство („Правителството“), представлявано от неговите представители г-жа Б. Симеонова и г-жа М. Илчева, за оплакването по член 10 от Конвенцията и да се обяви за недопустима останалата част от жалбата;

становищата на страните;

След обсъждане, реши следното:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  Жалбата се отнася до осъдителната присъда на жалбоподателя за клевета.

2.  На 13 април 2017 г. жалбоподателят, като представител на опозиционна политическа партия, присъства на заседание на Общинския съвет на Дупница, свикано за избора на нов управител на общинска болница. В началото той прави изказване, което засяга д-р П. — местен политик от управляващата политическа партия, преди това лекар в частна болница, който между 2010 и 2014 г. е бил ръководител на общинската болница. По-конкретно жалбоподателят заявява:

„Не знам дали [д-р П.] е тук. Искам да задам на първо място въпроса на него. По какъв начин според него между 2010 г. и 2014 г. управлението на болницата толкова се е влошило, толкова зле се е случвало здравеопазването там, че глобите по време на неговия мандат в [Регионалната здравно-осигурителна каса] и [другите санкции] се качват на 600 000 [български лева, BGN, равностойни на приблизително 308 000 евро, EUR]? ... Изведнъж тази [болница], която до 2008 г. е била печеливша ... започва да върви стремглаво надолу. Има ли някаква връзка между това, че от 2010 г. до 2014 г. на болницата са наложени глоби в размер на [600 000 лева] от един човек ... който [тогава] е оглавявал [Здравната каса], но преди това е работил в частната болница в Дупница, която е конкурентна? ... Задавали ли сме този въпрос? Защо и какви са причините за болницата да върви стремглаво надолу? ... Една от основните причини е дупка 600 000 [лв.] в бюджета на болницата. Има конкретна причина за тази дупка.“

3.  В резултат на производство, образувано по частна тъжба на д-р П., жалбоподателят е осъден за клевета с окончателна присъда на Кюстендилския окръжен съд от 21 декември 2018 г. Националните съдилища установяват, че глобите и другите санкции, за които е взето решение от д-р П. като ръководител на Регионалната здраво-осигурителна каса, са били значително по-ниски от посочените от жалбоподателя (между 5 800 и 24 960 лева (около 2 970 и 12 770 евро) всяка година, други санкции са били налагани от други публични органи), че жалбоподателят е намекнал за злоупотреба със служебно положение от страна на тъжителя и го е представил в негативен план, като е направил „необосновани“ твърдения, поради което оспореното твърдение, направено публично, умишлено и с цел да причини вреда, е клеветническо. Жалбоподателят е бил освободен от наказателна отговорност (за описание на приложимите национални разпоредби вж. решението Генов и Сърбинска срещу България, № 52358/15, § 41, 30 ноември 2021 г.) и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева (около 510 евро). Освен това той е осъден. да заплати на д-р П. обезщетение в размер на 2 000 лева (около 1 020 евро). Тези суми са изплатени изцяло от жалбоподателя.

ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА

4.  Жалбоподателят повдига оплакване по член 10 от Конвенцията.

5.  Правителството изтъква, че жалбоподателят не е журналист или лице, което подава сигнали за нередности (whistle-blower). Д-р П., въпреки че е бил местен политик и „добре познат лекар“, не е публична личност, задължена да търпи критика в по-висока степен. Освен това твърденията, направени от жалбоподателя, са от „много сериозно естество“. Жалбоподателят е направил твърдения за факти, а не оценъчни съждения, и не е успял да докаже тяхната истинност, въпреки че му е била дадена справедлива възможност да го направи в рамките на националното производство. Той е поискал официални данни преди заседанието на общинския съвет, но се е изказал, преди да ги получи. Изявлението му е било планирано, а не спонтанно. Наложените санкции не са били непропорционални и националните съдилища са изложили подробни и адекватни мотиви. Впоследствие жалбоподателят е напуснал политиката по други причини, както може да се види от кореспонденцията между него и лидера на политическата му партия.

6.  От своя страна жалбоподателят твърди, че не е обидил или оклеветил д-р П. и не е направил неверни твърдения, тъй като само е задал въпроси на общинския съвет, целящи да предизвикат дебат. Д-р П., местен политик, е бил публична личност и случаят имал политически контекст, който националните съдилища не взели предвид. Изявленията на жалбоподателя се отнасяли до въпрос от обществен интерес, а именно тежкото финансово състояние на общинската болница, както и до начина, по който д-р П. е изпълнявал задълженията си като държавен служител. Изявлението е направено пред общинския съвет, който е „трибуна за политически дебати на местно равнище“. Наложеното на жалбоподателя наказание е било „нелогично и неадекватно“. Дори сравнително ниските суми, които той бил осъден да плати, са могли да имат „смразяващ ефект“ върху свободата на изразяване и в действителност са имали такъв ефект върху него, което довело до оттеглянето му от политиката. Информация за присъдата е била публикувана в местния печат.

7.  Съдът отбелязва на първо място, че между страните не се спори, че намесата в правата на жалбоподателя по член 10 от Конвенцията, а именно осъждането му за клевета, е имала основание във вътрешното право и е целяла да защити репутацията на д-р П. Следователно основният въпрос е дали намесата е била пропорционална на преследваната легитимна цел. Общите принципи, разработени от Съда в това отношение, са обобщени, наред с другото, в решението Monica Macovei срещу Румъния ( 53028/14, §§ 72-81, 28 юли 2020 г.).

8.  При извършване на преценка за пропорционалност Съдът трябва да се основава на фактите по делото, установени на национално равнище (вж. решението Barata Monteiro da Costa Nogueira и Patrício Pereira срещу Португалия, № 4035/08, § 33, 11 януари 2011 г.). По този начин той установява, както и националните съдилища (вж. параграф 3 по-горе), че жалбоподателят е направил невярно изявление, а именно, че д-р П., в качеството си на ръководител на Регионалната здравно-осигурителна каса, злоупотребявайки е наложил прекомерни финансови санкции, като по този начин е създал „дупка“ от 600 000 лв. в бюджета на общинската болница. Съдът не приема довода на жалбоподателя (вж. параграф 6 по-горе), че той само е задавал въпроси; въпреки избраната специфична форма на изразяване, прочитът на оспорваното му изявление, взето в неговата цялост (вж. параграф 2 по-горе), показва, че той е изложил горните твърдения по достатъчно ясен начин. Освен това, и както е отбелязано от Правителството (вж. параграф 5 по-горе), макар че жалбоподателят е потърсил официална информация от здравните власти, той не е изчакал да я получи и е направил изявлението си, без да има възможност да подкрепи твърденията си с достоверни факти.

9.  По този начин Съдът приема, че жалбоподателят е направил твърдения за факти относно д-р П., което не се е основавало на никакви данни, установени по убедителен начин, и е било признато от националните съдилища за неистинско. Не се твърди, че на жалбоподателя не е била дадена справедлива възможност в националното производство да докаже истинността на твърденията си; в частност Съдът отбелязва, че отстояването на истината е предвидено в член 147, ал. 2 от Наказателния кодекс (вж. Божков срещу България, № 3316/04, § 28, 19 април 2011 г.).

10.  Що се отнася до довода на жалбоподателя, че оспорваното изявление е направено в контекста на политически дебат, следва да се отбележи, че действително то е направено пред Общинския съвет на Дупница — политически орган на местно равнище. Изявлението обаче не е имало пряко отношение към дневния ред на заседанието, а именно избора на нов управител на общинската болница. Жалбоподателят не е обсъждал нито един от кандидатите, нито е отговорил на аргумент, повдигнат от друго лице. Изявлението му, подготвено предварително и прочетено в началото на заседанието, изглежда е имало единствената цел да атакува политическия му опонент, като му вмени тежко нарушение (за разлика от De Lesquen du Plessis-Casso срещу Франция, № 54216/09, § 46, 12 април 2012 г.). Съдът е постановил, че макар на представителите на политическите партии да трябва да бъде позволено да обсъждат своите опоненти и начина, по който последните изпълняват обществените си задължения, от тях се изисква също така да проявяват известна сдържаност, когато посягат на репутацията и правата на други лица (вж. Barata Monteiro da Costa Nogueira и Patrício Pereira, цитирано по-горе, § 37, и De Lesquen du Plessis-Casso срещу Франция (№ 2), № 34400/10, § 33, 30 януари 2014 г.).

11.  Що се отнася до наложената на жалбоподателя санкция, от значение е, че той е бил освободен от наказателна отговорност, което означава, че присъдата му няма да бъде отразена в свидетелството за съдимост (вж. За сравнение решението Райчинов срещу България, № 47579/99, § 51, 20 април 2006 г.). Наложената му глоба е в размер на 1 000 лв., като е осъден да заплати на д-р П. 2 000 лв. обезщетение за вреди (вж. параграф 3 по-горе), което не изглежда прекомерно при тези обстоятелства. Макар че информацията за присъдата е била публикувана в местния печат, жалбоподателят не е доказал, че собствената му репутация е претърпяла неоправдани вреди, нито че е претърпял някакво допълнително отрицателно въздействие. По-специално, оттеглянето му от политиката изглежда се дължи на други причини (вж. параграф 5 по-горе в края).

12.  В заключение, Съдът отбелязва, че националните съдилища са разгледали съответните аспекти на делото на жалбоподателя и са достигнали до разумни и правилни заключения (вж. параграф 3 по-горе). Съответно основанията за осъждането на жалбоподателя за клевета са били относими и достатъчни (вж. за сравнение Peruzzi срещу Италия, № 39294/09, 30 юни 2015 г.; Витренко и други срещу Украйна (реш.), № 23510/02, 16 декември 2008 г.; и Béchis срещу Франция (реш.) [Комитет], № 10611/18, 18 март 2021 г.).

13.  Предвид гореизложеното, Съдът констатира, че обстоятелствата, до които се отнася оплакването, не разкриват никакви признаци на нарушение на правата и свободите, защитени от Конвенцията или протоколите към нея.

14.  Това означава, че жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 §§ 3, буква а) и 4 от Конвенцията.

По тези причини, Съдът единодушно

Обявява жалбата за недопустима;

Съставено на английски език и съобщено писмено на 18 януари 2024 г.

          Олга Чернишова                                            Йоаннис Ктистакис
       Заместник-секретар                                                Председател

Дата на постановяване: 5.12.2023 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-230487