Номер на жалба: 10599/14

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (П1-1) Защита на собствеността

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ ПО ДОПУСТИМОСТ

Жалба № 10599/14
от Сотир Живков Янков и други
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет на 06 февруари 2024 г., в състав:

          Йоаннис Ктистакис (Ioannis Ktistakis), Председател,
          Йонко Грозев,
          Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението;

Като взема предвид:

жалбата (№ 10599/14) срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 23 януари 2014 г. от трима български граждани и едно българско дружество с ограничена отговорност, чиито съответни данни са посочени в приложената таблица („жалбоподателите“) и които са представлявани пред Съда от г-н М. Екимджиев и г-жа С. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив;

решението за уведомяване на българското правителство („правителството“), представлявано от неговия представител г-жа С. Собаджиева от Министерството на правосъдието, за оплакванията относно обезпечителните мерки върху имущества на жалбоподателите с оглед на бъдещото им отнемане като облаги от престъпление и за обявяване на останалата част от жалбата за недопустима;

становищата на страните;

След като проведе обсъждане, взе следното решение:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  Делото се отнася до налагането на обезпечителни мерки по отношение на многобройни активи на жалбоподателите — по-специално недвижими имоти — с оглед на бъдещото им отнемане като облаги от престъпна дейност, в рамките на производство по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. (наричан по-нататък „Закона от 2005 г.“, за повече подробности вж. Тодоров и други срещу България, жалби с номера 50705/11 и 6 други, §§ 90-110, 13 юли 2021 г.). Мерките са наложени през 2013 г., след като жалбоподателите-физически лица са обвинени в укриване на данъци в големи размери, и са все още в сила с оглед висящото наказателното производство. Съгласно Закона от 2005 г. искове за реално отнемане могат да бъдат предявени само ако жалбоподателите са осъдени с влязла в сила присъда.

2.  Жалбоподателите се оплакват, позовавайки се на член 1 от Протокол № 1 и член 6 § 1 и член 13 от Конвенцията, че мерките за обезпечаване са били произволни и необосновани и че са останали в сила за прекалено дълъг период от време.

3.  На 28 октомври 2021 г. Регистратурата на Съда изпраща писмо до жалбоподателите, в което отправя запитване към тях дали има някакво относимо развитие в наказателното производство срещу тях и в производството по Закона от 2005 г. В писмо от 14 декември 2021 г. жалбоподателите отговарят, че наказателното производство е все още висящо и че „наложените спрямо  жалбоподателите обезпечителни мерки [са] все още в сила“.

4.  Делото е комуникирано на българското правителство на 12 април 2022 г. През следващите месеци страните си разменят становища.

5.  Впоследствие от становището на правителството по допустимост и същество на делото става ясно, че ситуацията с обезпеченото недвижимо имущество на жалбоподателите се е променила. Всъщност много от въпросните имоти — няколко парцела, апартаменти и гаражи — са били ипотекирани преди обезпечаването им по силата на Закона от 2005 г., а между 2014 г. и 2016 г. са обявени на публична продан и продадени на трети лица. Оспорваните обезпечителни мерки  в полза на държавата са съответно отменени.

6.  Недвижим имот с най-висока стойност, във връзка с който се оплакват жалбоподателите — промишлен комплекс, състоящ се от земя и множество сгради, собственост на четвъртия жалбоподател, дружеството „Янков и сие“ ООД (вж. приложената таблица) — също е продаден на трето лице през 2016 г., след като през 2014 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. Обезпечителните мерки по Закона от 2005 г. са отменени през 2016 г.

ПРЕЦЕНКА НА СЪДА

7.  Въз основа на гореизложеното правителството твърди, че жалбоподателите са злоупотребили с правото си на индивидуална жалба до Съда, тъй като са затаили важна информация.

8.  Съгласно член 35 § 3, буква а) от Конвенцията една жалба може да бъде отхвърлена като представляваща злоупотреба с правото на индивидуална жалба, ако, наред с други причини, тя съзнателно се основава на неверни факти или ако жалбоподателите представят непълна и по този начин подвеждаща информация. Тази информация трябва да се отнася до самото същество на делото. Същото важи и ако по време на производството пред Съда настъпят важни нови обстоятелства и жалбоподателите не разкрият тази информация, като по този начин попречат на Съда да се произнесе по делото при пълно познаване на фактите (вж. сред много други източници Gross срещу Швейцария [ГК], жалба № 67810/10, § 28, ЕСПЧ 2014 г., и Bekauri срещу Грузия, (реш.), жалба № 14102/02, §§ 21-23, 10 април 2012 г.).

9.  В разглежданото дело жалбоподателите се оплакват от обезпечаването на активите им в рамките на производство по Закона от 2005 г. (вж. параграф 2 по-горе). Те обаче не са уведомили Съда, че в годините след подаването на жалбата си са загубили правото на собственост върху голям брой от въпросните активи, включително върху този от тях с най-висока стойност— промишленото предприятие на дружеството - жалбоподател, и че обезпечителните мерки, предмет на жалбата, са били отменени. Задължението за информиране на Съда за всички релевантни нови обстоятелства се съдържа в член 47 § 7 от Правилника на Съда. В настоящия случай Съдът изрично е отправил запитване преди извършване на комуникацията дали са налице нови релевантни развития в производството по Закона от 2005 г. (вж. параграф 3 по-горе). Жалбоподателите са затаили съответната информация и съответно, когато е комуникирал жалбата на ответното правителство през 2022 г. (вж. параграф 4 по-горе), Съдът е направил това, без да е бил запознат напълно с фактите. Във връзка с отправените от жалбоподателите оплаквания относно обосноваността и продължителността на наложените срещу тях обезпечителни мерки Съдът счита, че информацията, която е била укрита от него, е засягала самата същност на делото (за сравнение вж. Zbyranyk и Smetanin срещу Украйна (реш.) [Комитет], жалби с номера 453/21 и 9741/21, 10 март 2022 г.).

10.  Жалбоподателите не са представили никакво валидно оправдание за това, че не са информирали своевременно Съда за новите развития, разгледани по-горе.

11.  Съответно Съдът уважава възражението на правителството, че поведението на жалбоподателите представлява злоупотреба с правото на жалба по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията.

По тези причини, Съдът единодушно

Обявява жалбата за недопустима;

Съставено на английски език и съобщено писмено на 07 март 2024 г.

          Олга Чернишова                                             Йоанис Ктистакис
       Заместник-секретар                                                Председател

Приложение

Списък на жалбоподателите:

Дата на постановяване: 6.2.2024 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-231644