Дело "ДУАРТЕ ЕГУСТИНЬО И ДРУГИ СРЕЩУ ПОРТУГАЛИЯ И 32 ДРУГИ ДЪРЖАВИ"

          Сиофра О'Лиъри (Síofra O’Leary),
          Жорж Раварани (Georges Ravarani),
          Марко Бошняк (Marko Bošnjak),
          Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer),
          Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova),
          Арнфин Бордсен (Arnfinn Bårdsen),
          Армен Арутюнян (Armen Harutyunyan),
          Паулине Коскело (Pauliine Koskelo),
          Тим Айке (Tim Eicke),
          Дариан Павли (Darian Pavli),
          Рафаеле Сабато (Raffaele Sabato),
          Лориан Шембри Орланд (Lorraine Schembri Orland),
          Аня Зайберт-Фор (Anja Seibert-Fohr),
          Питер Роосма (Peeter Roosma),
          Ана Мария Гуера Мартинс (Ana Maria Guerra Martins),
          Матиас Гиомар (Mattias Guyomar),
          Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,

и Сьорен Пребенсен, заместник-секретар на Голямата камара,

Като взе предвид горепосочената жалба, подадена на 7 септември 2020 г.,

след като заседава при закрити врата на 28 септември 2023 г. и на 11 януари 2024 г., постановява, както следва:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 39371/20), подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от шестима португалски граждани (за списъка на жалбоподателите вж. параграф 11 по-долу) на 7 септември 2020 г. срещу Португалската република и следните 32 други държави: Република Австрия, Кралство Белгия, Република България, Конфедерация Швейцария, Република Кипър, Чешката република, Федерална република Германия, Кралство Дания, Кралство Испания, Република Естония, Република Финландия, Френската република, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Гърция, Република Хърватия, Унгария, Ирландия, Италианската република, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Латвия, Република Малта, Кралство Нидерландия, Кралство Норвегия, Република Полша, Румъния, Руската федерация, Словашката република, Република Словения, Кралство Швеция, Република Турция и Украйна.

2. Правителствата ответници (наричани по-нататък „Правителствата“) са представлявани от своите агенти, чиито имена са изброени в Приложението.

3. Жалбоподателите твърдят по-специално, че е налице нарушение на членове 2, 3, 8 и 14 от Конвенцията поради съществуващите и сериозни бъдещи последици от изменението на климата, за което са отговорни държавите ответници, и по-специално тези, свързани с горещите вълни, горските пожари и дима от тях, които засягат техния живот, благосъстояние, психично здраве и удобствата на домовете им.

4. Жалбата е разпределена към Четвърто отделение на Съда (член 52 §1 от Правилника на Съда). На 13 ноември 2020 г. правителствата са уведомени за жалбата. На 24 май 2022 г. съдия Айке е назначен за съдия в общ интерес (член 30 от Правилника на Съда). На 28 юни 2022 г. Камарата, на която е разпределено делото, отстъпи юрисдикция в полза на Голямата камара (член 30 от Конвенцията и член 72 от Правилника на Съда).

5. Съставът на Голямата камара е определен съгласно разпоредбите на член 26 §§ 4 и 5 на Конвенцията и член 24 от Правилника. Председателят на Съда реши, че в интерес на доброто правораздаване делото следва да бъде разпределено на същия състав на Голямата камара, както този по делата Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20) и Carême срещу Франция (жалба № 7189/21) (членове 24, 42 § 2 и 71), които бяха отстъпени от Камарите съответно на Трето и Пето отделение.

6. Жалбоподателите и Правителствата ответници (вж. параграфи 72 — 74 по-долу), внесоха становища относно допустимостта и съществото на делото. Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа упражни правото си по член 36 § 3 от Конвенцията да встъпи в производството и представи писмено становище. Освен това, след като председателят даде разрешение за встъпване в писмената процедура (член 36 § 2 от Конвенцията и член 44 § 3 от Правилника на Съда), коментари на трети страни бяха получени от Европейската комисия, специалните докладчици на Организацията на обединените нации за правата на човека и околната среда и за токсичните вещества и правата на човека, Европейската мрежа на националните институции по правата на човека („ENNHRI“), Международната организация „Спасете децата“, Мрежата за действия в областта на климата — Европа („CAN-E“), Консорциума за екстериториални задължения и партньори, Центъра за международно екологично право, Greenpeace International и Съюза на загрижените учени, Международната мрежа за икономически, социални и културни права (ESCR-Net), изследователския проект ALL-YOUTH и изследователската група по публично право към Университета в Тампере, професор Кристел Курнил и Notre Affaire à Tous („NAAT“) и Our Children's Trust („OCT“), Оксфам International и нейните филиали („Oxfam“), Центъра за възстановяване на климата към Университета в Кеймбридж и Центъра за право, засягащо децата, към Университета в Претория.

7. На 11 януари 2023 г. Голямата камара реши, че в интерес на правилното правораздаване, след приключване на писмената фаза на производството по горепосочените дела, фазата на устни пледоарии ще бъде разпределена поетапно, така че изслушването по делата Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други срещу Швейцария и Carême срещу Франция да се проведе на 29 март 2023 г., а изслушването по настоящото дело да се проведе пред същия състав на Голямата камара на по-късен етап.

8. Заседанието беше публично и се проведе в сградата на Съда по правата на човека в Страсбург на 27 септември 2023 г.

9. Списък на явилите се пред Съда лица е представен в приложението. Съдът изслуша пледоариите на г-н S. Swaroop KC, г-жа I. Niedlispacher и г-н R. Matos, които представиха общото становище на Правителствата ответници, както и на г-н V. de Graaf, г-н Matos и г-н H.A. Açikgül, които представиха становища за отделни държави, съответно за Правителствата на Нидерландия, Португалия и Турция, както и педоариите на г‑жа A. Macdonald KC и г-жа A. Sander, представляващи жалбоподателите. Съдът изслуша също така пледоариите на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, г-жа Д. Миятович, (член 44, § 2 от Правилника), и на встъпилите трети страни, на които беше предоставено разрешение да участват в устното изслушване пред Съда (член 44, § 3 от Правилника), г-н D. Calleja Crespo, за Европейската комисия, и г-жа A. Matheson Mestad, за ENNHRI.

10. Отговорите на поставените от Съда въпроси бяха предоставени от г-н Swaroop KC, г-жа Niedlispacher и г-н Matos от името на Правителствата и от г-жа Macdonald KC от името на жалбоподателите. Освен това председателят по изключение разреши на Правителствата ответници да отговорят писмено на някои от въпросите. Техните отговори бяха предоставени на жалбоподателите, които имаха възможност да представят коментари по тях.

ФАКТИТЕ

11. Всички жалбоподатели, изброени по-долу, са португалски граждани, живеещи в Португалия:

1. Първият жалбоподател, г-жа Cláudia Duarte Agostinho, е родена през 1999 г;

2. Вторият жалбоподател, г-н Martim Duarte Agostinho, е роден през 2003 г;

3. Третият жалбоподател, г-жа Mariana Duarte Agostinho, е родена през 2012 г;

4. Четвъртият жалбоподател, г-жа Catarina Dos Santos Mota, е родена през 2000 г;

5. Петият жалбоподател, г-жа Sofia Isabel Dos Santos Oliveira, е родена през 2005 г;

6. Шестият жалбоподател, г-н André Dos Santos Oliveira, е роден през 2008 г.

Първият, третият и четвъртият жалбоподател са с местожителство в Мериняс (община Помбал), а вторият жалбоподател — в Лейрия, като и двете се намират в област Лейрия. Петият и шестият жалбоподатели са с местожителство в Собреда, гражданска енория в рамките на община Алмада, която е част от столичния район на Лисабон.

I. ФАКТИ, ПРЕДСТАВЕНИ ОТ ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ

А. Факти, представени в жалбата

12. Жалбоподателите се позовават на съответните международни документи[1], общи доклади и експертни заключения[2] относно вредите върху човешкото здраве, причинени от изменението на климата. Това се отнася по-специално до факта, че Португалия вече изпитва редица последици от изменението на климата, включително повишаване на средните температури и екстремни горещини. Това води до горещи вълни, които от своя страна са основен фактор за възникването на горски пожари.

13. Според жалбоподателите всички държави ответници носят отговорност за това. По-специално, държавите са допринесли за изменението на климата, като, наред с другото, са разрешили:

а) отделянето на емисии на националната територия и в офшорните зони, „над които са имали юрисдикция“;

б) износ на изкопаеми горива, добити на тяхна територия;

в) внос на стоки, чието производство е свързано с отделяне на емисии в атмосферата; и

г) субекти под тяхна юрисдикция, които допринасят за отделянето на емисии в атмосферата в чужбина, а именно чрез добив на изкопаеми горива в чужбина или чрез финансиране на такъв добив.

14. Жалбоподателите твърдят, че в момента са изложени на риск от вреди, причинени от изменението на климата, и че рискът ще се увеличи значително през живота им, както и че ще засегне поколението им, ако имат такова. Жалбоподателите твърдят, че вече са изпитали недостиг на енергия, затруднения със съня и ограничаване на възможностите да прекарват време или да спортуват на открито по време на последните горещи вълни. Районите, в които живеят, са били изправени пред повишен риск от екстремни пожари. Горските пожари от 2017 г. са се доближили много близо до домовете на жалбоподатели 1—4, а градината на къщата на жалбоподатели 1—3 е била покрита с пепел. Горските пожари са довели и до тревога и притеснение у жалбоподатели 5—6. По същия начин жалбоподатели 1—4 изпитват ужас, когато разбират, че тези пожари са отнели живота на хора близо до домовете им. Вторият жалбоподател не могъл да посещава училище в продължение на няколко дни поради количеството дим във въздуха. Освен това жалбоподателите изпитват безпокойство относно последиците, които изменението на климата може да причини на тях и техните семейства, както и върху семействата, които се надяват да имат в бъдеще.

15. В подкрепа на жалбата си жалбоподателите представят лични писмени изявления, които могат да бъдат обобщени по следния начин.

1. Жалбоподатели 1—3

16. В писмено изявление, придружаващо жалбата, подписано от жалбоподатели 1—3, те обясняват, че са решили да подадат жалба до Съда след горските пожари, засегнали Португалия през лятото на 2017 г. Те правят същите изявления като тези в жалбата (вж. параграф 14 по-горе) и добавят, че никой от тях, техните приятели или семейство не е пострадал при горските пожари, нито пък семействата им са претърпели щети от пожарите. Въпреки това над шестдесет души са загинали при тези пожари, а много други са били ранени. Всички инциденти са настъпили на или в близост до място, намиращо се на по-малко от един час път с кола от домовете им. Жалбоподателите изпитали моменти на ужас по време на тези пожари, особено като знаели, че хора са загубили живота си по най-ужасния начин толкова близо до домовете им. През октомври 2017 г. пожари отново избухнали в северната част на Португалия и някои от тях били много близо до домовете им. В резултат на тези пожари в цялата страна са загинали около 45 души.

17. Що се отнася до причината, поради която са решили да подадат жалба до Съда, жалбоподателите изтъкват следното:

„Пожарите ни накараха да осъзнаем, че изменението на климата не е само заплаха за бъдещето на планетата или за полярните ледове. Това е заплаха за нас, която е тук, точно сега, на прага на домовете ни. По това време ние осъзнахме, че трябва да направим нещо. Знаем, че без незабавни действия от страна на правителствата за намаляване на глобалните емисии на парникови газове, заплахата от изменението на климата само ще се влошава. През 2017 г. може и да сме избегнали вредата, но шансовете ни да го направим отново само ще намаляват с времето, ако продължаваме да вървим по пътя, по който сме поели. За пореден път през това лято (на 2020 г.) в Португалия възникват горски пожари с широк фронт в резултат на комбинацията от високи температури и силни ветрове. За щастие тези пожари не са толкова силни, колкото пожарите през 2017 г., но те напомнят за риска, пред който сме изправени. Ето защо решихме да заведем това дело.

Изменението на климата ни кара да се страхуваме от това, което бъдещето ще донесе на нас и на семействата, които се надяваме да създадем. Въпреки че в даден момент може да пожелаем да прекараме известно време в чужбина, Португалия е нашият дом, това е държавата, в която вероятно ще прекараме по-голямата част от остатъка от живота си и ще създадем собствени семейства. И все пак от експертния доклад на Climate Analytics научихме, че Португалия е гореща точка на климатичните промени. Натъжаваме се и се страхуваме от мисълта, че ако правителствата продължат да вървят по сегашния си път, ще преживеем много по-екстремни горещи вълни от тези, които обхванаха страната ни през последните години, и че събития като пожарите, които избухнаха около нас през 2017 г., ще се повтарят отново и отново, като ще се влошават в бъдеще. Дори Мариана, която е само на осем години, оценява, че природата, която я заобикаля, е застрашена. Като любител на природата това предизвиква у нея значително безпокойство.“

18. Жалбоподателите твърдят още, че има много начини, по които въздействията, свързани с изменението на климата, по-специално от високите температури и сушата, засягат или ще засегнат в бъдеще живота им. Екстремните горещини са трудни за понасяне, изискват са да прекарват повече време на закрито, страдат са от недостиг на енергия и проблеми със съня, което се отразява на производителността им. Силните засушавания биха могли да попречат на способността им да отглеждат култури и да използват кладенците си. Жалбоподатели 1 и 2 страдат от алергии (съответно слънчева алергия, сенна хрема и синузит), което поражда притеснение в тях, тъй като изменението на климата би могло да влоши някои алергии.

19. Накрая жалбоподателите уточняват, че „[т]ова изявление [е] изготвено с участието на нашите родители (Teresa и Sérgio) и те [са потвърдили], че съдържанието на изявленията, отнасящи се до Mariana и Martim, [е] вярно“.

2. Жалбоподател № 4

20. В писмена декларация четвъртият жалбоподател обяснява, че е приятелка и съседка на семейство Duarte Agostinho. Освен това тя уточнява защо е решила да подаде жалба до Съда:

„Когато разбрах за това дело, реших да се присъединя към Claudia, Martim и Mariana Duarte Agostinho в завеждането му. Аз също преживях ужаса на горските пожари, които възникнаха в Португалия през 2017 г., въпреки че за щастие не бях ранена, [и] нито някой от членовете на семейството ми, нито пък на семейството ми бяха нанесени материални щети. От известно време съм загрижена за изменението на климата. В резултат на това направих някои промени в начина си на живот. Например консумирам много по-малко месо, отколкото преди, тъй като знам, че производството на месо допринася за изменението на климата.“

21. Четвъртата жалбоподателка твърди още, че не може да спортува на открито по време на екстремните горещи вълни и дори е имало случаи през лятото на 2020 г., когато изобщо е избягвала да прекарва времето си на открито. Поради смущения в съня си не е могла да бъде пълноценна през деня. Тя все повече се притеснява как изменението на климата ще се отрази на нейното бъдеще и на бъдещето на нейното поколение, тъй като при сегашното положение изменението на климата представлявало явен риск за живота, здравето и качеството на живот. Като дете жалбоподателката е страдала от тежка астма (която вече не ѝ създава такива проблеми), а понастоящем периодично страда от бронхит. Всяко значително влошаване на качеството на въздуха би могло да доведе отново до пристъпи на тежка астма и да влоши симптомите на бронхита ѝ.

3. Жалбоподатели 5—6

22. Що се отнася до причината, поради която са решили да подадат настоящата жалба до Съда, жалбоподателите обясняват следното:

„Решихме, заедно с нашите родители, да се включим в завеждането на това дело малко след като през 2017 г. в Португалия се разпространиха големи горски пожари, първо през юни, а след това отново през октомври, при които загинаха над 100 души. За щастие, никой от нашите приятели или членове на семейството не загуби живота си и не пострада, но сцените на унищожение в цялата ни държава ни накараха да осъзнаем колко реална е заплахата от изменението на климата. Бяхме разтревожени, когато видяхме кадрите на пожарите по новините, с хора, които викаха за помощ в резултат на разрушенията. Това възбуди у нас тревога и безпокойство.“

23. Жалбоподателите подчертават още, че са обезпокоени от изменението на климата, особено след като са видели резюмето на доклада на Climate Analytics. Имали проблеми със съня, изпитвали недостиг на енергия и не можели да излизат на открито в горещите дни. Сцените на смърт и разрушения, свързани с горските пожари, предизвикали у тях страх и безпокойство. И двамата жалбоподатели страдат от алергии, които биха били засегнати от високите температури. Те също така се притесняват дали ще могат да прекарват времето си на открито в бъдеще. Домът им се намира в близост до морето и е достатъчно близо, за да изпитат последиците от зимните бури.

24. Жалбоподателите уточняват, че родителите им са присъствали при предоставянето на информацията за изявлението им и са потвърдили неговата достоверност.

Б. Факти, представени пред Голямата камара

25. В писменото им изложение на фактите от 5 декември 2022 г. жалбоподателите повтарят аргументите, изложени в жалбата, и се позовават допълнително на по-скорошните доклади на Междуправителствената експертна група по изменение на климата („МГИК“)[3] и на някои други научни доклади[4], които показват, че нивото на глобалното затопляне към днешна дата е опасно и че е необходимо „светкавично и дълбоко“ намаляване на емисиите до 2030 г., за да се постигне договорената граница за повишаване на температурата с 1,5oC. Държавите ответници са наясно с опасностите от изменението на климата още от приемането на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) през 1992 г. и от приемането на Парижкото споразумение.[5] От всяка държава ответник се изисква да предприеме действия в четирите области, посочени в параграф 13 по-горе. Жалбоподателите твърдят, че Португалия е една от европейските държави, които ще бъдат най-силно засегнати от неблагоприятното въздействие на изменението на климата, и че тя е изправена пред „твърди граници“ на способността си да се адаптира към въздействието на глобалното затопляне[6].

26. Жалбоподателите представят списък с конкретни въздействия и рискове за тях, свързани с изменението на климата. Този списък се основава предимно на общата ситуация с изменението на климата в Португалия[7] и включва следното:

а) Въздействия, свързани с горещините — жалбоподателите изтъкват отново, че по време на периодите на екстремни горещини им се е налагало да ограничат обичайните си младежки дейности — да играят и да спортуват на открито и по друг начин да излизат сред природата. Изключително горещите нощи също така са довели до нарушения на съня им, което е довело до умора и непълноценност през следващите дни. Жалбоподатели 2, 4 и 6 страдат от респираторни заболявания, а повишаването на средната температура би довело до увеличение с 2,7 % на общата смъртност и с 1,7 % на респираторната заболеваемост.

б) Горски пожари и дим — жалбоподатели 1—3 са описали „ужаса“ от тези пожари, като първият жалбоподател вече изпитва безпокойство с наближаването на всяко лято. По време на горските пожари градината им била покрита с пепел. Вторият жалбоподател не могъл да посещава училище, а небето било изпълнено с дим (съдържащ химикали, вредни за човешкото здраве). Жалбоподателите се опасяват, че в бъдеще ще възникнат горски пожари, тежки поне толкова, колкото тези през 2017 г. Там, където живеят жалбоподателите, броят на дните с екстремен риск от горски пожари се предвижда да се увеличи значително между 2000 и 2100 г.

в) Замърсяване на въздуха и алергени — изменението на климата би изложило хората в Португалия на високи нива на замърсяване и потенциално би повишило нивата на аероалергени, изострящи респираторни заболявания като например астма. Жалбоподатели 2 и 4—6 страдат от здравословни състояния, причинени от замърсяването и алергените. Жалбоподател № 2 представя медицинско свидетелство, според което му е поставена диагноза ринит и астма. Жалбоподател № 6 представя саморъчно написано медицинско удостоверение, според което страда от бронхиална астма, влошена от температурните промени, свързани с изменението на климата, а именно екстремни горещини.

г) Въздействие върху психичното здраве — водещата авторка на проучване, изследващо въздействието върху психичното здраве на младите хора в Португалия, свързано с изменението на климата[8], е изготвила експертен доклад относно жалбоподателите по настоящото дело. По нейно мнение жалбоподатели № 2 и № 5-6 са пострадали от „неблагоприятно преживяване в детството“, свързано с продължителна климатична тревожност. Жалбоподателите са изпитали и форма на психическо страдание, наречена „морална травма“, причинена от осъзнаването на неуспеха от страна на властимащите да ги защитят.

27. В допълнителните си становища от 29 март 2023 г. жалбоподателите твърдят, че в действителност между тях и държавите ответници има само няколко спорни факта. Според тях безспорно е следното: i) глобалните причини и влияние на изменението на климата; ii) влиянието на изменението на климата в Португалия и границите на капацитета на Португалия за адаптиране; iii) задължението за задържане на глобалното затопляне до 1.5°C; iv) неадекватността на мерките, предприемани в момента; v) необходимостта от бързо намаляване на глобалните емисии, очертана като необходима от МГИК; vi) необходимостта от рязко намаляване на производството на изкопаеми горива; и vii) приносът за изменението на климата на заложените и задграничните емисии на субекти със седалище в държавите ответници.

28. Жалбоподателите твърдят, че нивото на риска от горещи вълни в техните райони е сравнимо с общия висок и нарастващ риск от горещи вълни в Португалия като цяло. Всички жалбоподатели живеят в райони, в които през последните години са регистрирани рекордни температури от над 40 °C. Жалбоподатели 1—4 живеят в райони, класифицирани като такива с „умерен“ риск, а всички жалбоподатели живеят в крайбрежни райони или в близост до такива с по-висока влажност, където топлинен стрес може да възникне при по-ниски температури. Районът, в който жалбоподатели 1—4 живеят, е един от трите района в Португалия, които са били най-силно засегнати от горските пожари през 2022 г.

29. Не би могло да се приеме като „обичаен въпрос“ фактът, че на жалбоподателите се е наложило да останат на закрито по време на горещите вълни. Горещите вълни биха се увеличили значително в резултат на изменението на климата и този проблем би трябвало да бъде решен от държавите ответници (вж. параграф 35 по-долу).

30. Жалбоподателите поясняват, че позоваването им на горските пожари от 2017 г. следва да се разбира като пример за все по-честите и тежки резултати от изменението на климата, които са засегнали и ще продължат да засягат Португалия. Жалбоподателите обаче никога не са твърдели, че позоваването на горските пожари от 2017 г. е единственото им оплакване във връзка с въздействието на изменението на климата върху тях.

II. ФАКТИ, ПРЕДСТАВЕНИ ОТ ПРАВИТЕЛСТВАТА ОТВЕТНИЦИ

31. В съвместните си становища до Голямата камара (вж. параграфи 72—73 по-долу) Правителствата ответници оспорват доказателствената стойност на експертните доклади, на които се позовават жалбоподателите, относно изменението на климата и неговото въздействие върху жалбоподателите. Правителствата подчертават, че тези доклади не са били подложени на експертна оценка и че някои от тях се основават на спорни предположения, които не представляват най-добрите налични доказателства.

32. Правителствата обясняват по-нататък, че фактическата информация по делото е събрана и разгледана от португалското правителство. Другите Правителства ответници нямат достъп до подробна информация относно положението на жалбоподателите и фактическия контекст на делото.

33. Правителствата ответници отбелязват следните факти по делото:

а) През 2017 г. в Португалия възникват два големи пожара — първият през юни, а вторият през октомври.

б) Къщите, в които жалбоподатели 1-4 живеят, се намират в община Мейриняс, в района на Помбал, в центъра на Португалия, в който е възникнал вторият голям пожар през октомври 2017 г.

в) Горепосочените къщи на жалбоподателите се намират на около един час път от мястото на първия пожар през лятото на 2017 г.

г) Възможно е да е паднала пепел в градината на къщата, в която са живели първите трима жалбоподатели.

д) Вторият жалбоподател не е могъл да посещава училище следобед на 16 октомври 2017 г., тъй като по това време то е било затворено поради дима, причинен от втория голям пожар.

е) Жалбоподатели 5-6 живеят в Собреда, в района на Лисабон, в близост до морето.

ж) Собреда се намира на около 200 километра от региона, в който са възникнали пожарите.

34. Правителствата ответници оспорват всички останали факти от личен характер, посочени от жалбоподателите. Що се отнася до твърденията на жалбоподателите от личен характер, Правителствата отбелязват следното.

35. Всички жалбоподатели признават, че нито те, нито техни роднини са претърпели физически или материални вреди. Трудностите, които жалбоподателите твърдят, че са изпитвали при сън и прекарване на време на открито, когато е било твърде горещо, са обичаен въпрос и не пораждат опасения, конкретни за жалбоподателите. Опасенията за бъдещето, пред които жалбоподателите твърдят, че са изправени, не са обосновани.

36. Що се отнася до твърдените вреди, претърпени от жалбоподатели 1-3, те не посочват кога или къде са настъпили тези вреди, нито уточняват в какво се състоят те. Жалбоподателите не установяват причинно-следствена връзка между твърдените вреди и въпросните събития. Имената на жалбоподателите не са включени в списъка на пострадалите, претърпели физически увреждания, неимуществени или имуществени вреди в резултат на двата големи пожара през 2017 г. и на които съответно е било присъдено обезщетение на национално равнище.

37. Тъй като жалбоподатели 2 и 6 са представили медицински доказателства в подкрепа на оплакванията си, Правителствата отбелязват, че медицинското удостоверение на жалбоподател № 2 е от ноември 2018 г. и не предоставя никаква информация за нивото или интензитета на заболяванията му (ринит и астма) или за проведеното тогава или след това медицинско лечение, както и не предоставя никаква информация за причината за заболяванията. Медицинското удостоверение на жалбоподател № 6 представлява ръкописна бележка без посочена дата, в която се декларира, че жалбоподателят страда от бронхиална астма, „влошаваща се“ от екстремни горещини. Не е предоставена информация за нивото или интензитета на състоянието, нито за проведеното медицинско лечение.

38. Правителствата ответници твърдят, че е налице значителна промяна и разширяване на аргументите на жалбоподателите по отношение на действителния предмет на делото. По-конкретно, изглежда, че жалбоподателите вече не се опитват да свържат вредите или неудобствата, които твърдят, че са претърпели, с пожарите от 2017 г., а също и с (или най-вече) емисиите на парникови газове („ПГ“), генерирани от различните Правителства ответници.

39. В тази връзка Правителствата отбелязват следното:

а) Жалбоподателите изтъкват твърдения, че регионът, в който живеят, е особено засегнат от горещините и пожарите. Въпреки това местообитанията на жалбоподателите, разположени в близост до бреговата линия, са определени в „Националната оценка на риска“ (предоставена от португалското правителство), която разделя Португалия на четири нива на риск (много високо, високо, умерено, ниско) ‑ като географски райони, в които нивото на риска по отношение на горещи вълни или епизоди на екстремни горещини се счита за „умерено“ или „ниско“. Нивото на риска в регионите, в които живеят жалбоподателите, не е по-високо от това в останалата част от територията на Португалия. Във всеки случай през периода 2018-22 г. Португалия е избегнала най-тежките последици от горските пожари, като е намалила наполовина техния брой.

б) Жалбоподателите понастоящем твърдят, че психичното им здраве е сериозно увредено от последиците от изменението на климата и/или е било сериозно увредено от пожарите през 2017 г. Преди това жалбоподателите са се позовавали на твърдените от тях опасения относно възможните бъдещи последици от изменението на климата, по-специално на опасенията, че респираторните заболявания и алергиите, от които твърдят, че страдат, ще се влошат.

Що се отнася до твърдяното въздействие върху психичното здраве и доколкото жалбоподателите се позовават на експертния доклад (вж. параграф 26 г) по-горе), Правителствата поставят под въпрос дали въпросният документ може да се счита за „експертен доклад“. Те отбелязват, че в самия документ се признава, че климатичната тревожност все още не е диагностицируемо психично заболяване. Няма доказателства, че някой от жалбоподателите се е лекувал, било то от тревожност и депресия като цяло или от климатична тревожност. „Експертният доклад“ очевидно е бил изготвен без пряк преглед на жалбоподателите от страна на експерта. С жалбоподателите очевидно са били провеждани събеседвания само онлайн и при неясни условия.

ОТНОСИМА ПРАВНА РАМКА И ПРАКТИКА

I. НАЦИОНАЛНА ПРАВНА РАМКА НА ПОРТУГАЛИЯ

А. Приложимо национално право

1. Конституция

40. Относимите разпоредби на Конституцията на Португалия предвиждат следното:

Член 9

Основни задачи на държавата

„Основните задачи на държавата са:

...

д) Да ... защитава природата и околната среда, да опазва природните ресурси ...“

Член 16

Обхват и тълкуване на основните права

„1. Основните права, въплътени в Конституцията, не изключват други права, установени в приложимите международни закони и правни норми

2. Конституционните и правните предписания, отнасящи се до основните права, трябва да се тълкуват и допълват в хармония с Всеобщата декларация за правата на човека.“

Член 17

Режим, уреждащ правата, свободите и гаранциите

„Режимът, уреждащ правата, свободите и гаранциите, се прилага към тези, посочени в дял II, и към основните права с аналогичен характер.“

Член 18

Правна сила

„1. Конституционните предписания по отношение на правата, свободите и гаранциите са пряко приложими и са задължителни за публичните и частните субекти.

... “

Член 52

Право на петиция и право на actio popularis

„1. Всеки гражданин има право индивидуално или колективно да подава петиции, заявления, искове или жалби в защита на своите права, Конституцията, законите или общия интерес до субектите, които упражняват суверенитет, органите на самоуправление на автономните области или до всеки орган, както и правото да бъде информиран за резултата от разглеждането им в разумен срок.

2. Законът определя условията, при които колективните петиции, които са внесени в Асамблеята на републиката и законодателните събрания на автономните области, се разглеждат на пленарно заседание.

3. На всеки се предоставя правото на actio popularis, включително правото да подаде молба за приложимото обезщетение за увредената страна или страни, в случаите и при условията, предвидени в закона, лично или чрез сдружения, които имат за цел да защитават съответните интереси. Това право може да бъде упражнено по-специално с цел:

а) насърчаване на предотвратяването, прекратяването или съдебното преследване на престъпления срещу общественото здраве, правата на потребителите, качеството на живот или опазването на околната среда ...“

Член 66

Околна среда и качество на живот

„1. Всеки има право на здравословна и екологично балансирана среда за живот на хората и задължение да я защитава.

2. За да се гарантира правото на околна среда в общата рамка на устойчивото развитие, държавата, действайки чрез съответните органи и с участието и съдействието на гражданите, има задължението:

а) да предотвратява и упражнява контрол върху замърсяването и последиците от него ...“

2. Закон № 83/95, 31 август 1995 г.

41. Относимите разпоредби на Закон № 83/95 относно правото на процесуално участие и actio popularis предвиждат следното:

Раздел 1

Обхват на настоящия закон

„1. Настоящият закон определя ситуациите и условията, при които се предоставят и могат да бъдат упражнявани правото на участие на населението в административни производства и правото на actio popularis, целящо да предотврати, прекрати или започне съдебно производство по отношение на нарушенията, предвидени в член 52 § 2 от Конституцията.

2. ... [Интересите, защитени от настоящия закон, са общественото здраве, околната среда, качеството на живот ...“

Раздел 2

Право на процесуално участие и actio popularis

„1. Всеки гражданин, който се ползва пълноценно от своите граждански и политически права, както и сдруженията и фондациите, защитаващи интересите, посочени в предходния раздел, имат право на процесуално участие и право на actio popularis, независимо от това дали имат пряк интерес от иска или не.“

3. Граждански кодекс

42. Член 70 от Гражданския кодекс (Защита на личността) предвижда следното:

„1. Законът защитава физическите лица срещу всяко незаконно нарушение или заплаха от нарушение срещу тяхната физическа или морална личност.

2. Независимо от гражданската отговорност, която може да възникне, лицето, което е заплашено или обидено, може да поиска мерки, които са подходящи за обстоятелствата по случая, за да се избегне осъществяването на заплахата или да се смекчат последиците от вече извършено престъпление.“

4. Граждански процесуален кодекс

43. Съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс гласят следното:

Член 16

Неправоспособност

„1. Непълнолетните и придружените пълнолетни лица, които подлежат на представителство, могат да участват в съдебни производства само чрез своите законни представители, освен по отношение на действия, които те могат да извършват лично и свободно.“

Дял 1

Защита на личността

Член 878

Изисквания [за специални процедури по отношение на защитата на личността]

„Може да се подаде молба за приемане на мерки, които са конкретно подходящи за избягване [настъпването] на пряка и незаконна заплаха за физическата или моралната личност на дадено лице или за смекчаване или прекратяване на последиците от вече извършено престъпление.“

5. Закон № 19/2014, 14 април 2014 г.

44. Съответните части от Закон № 19/2014 — Рамков закон за политиката в областта на околната среда — предвиждат следното:

Раздел 1

Обхват

„Настоящият закон определя рамката на политиката в областта на околната среда в съответствие с членове 9 и 66 от Конституцията.“

Раздел 5

Право на околна среда

„1. Всеки има право на околна среда и качество на живот съгласно Конституцията и международните договори.

2. Правото на околна среда се състои от правото на защита срещу всяко увреждане на конституционно и международно защитената сфера на всеки гражданин, както и от правото да се изисква от публичните и частните субекти да спазват всички задължения и отговорности по въпросите на околната среда, с които са обвързани по закон.“

Раздел 7

Процесуални права по въпроси на околната среда

„1. Всеки има право на пълна и ефективна защита на своите права и интереси по въпроси, свързани с околната среда.

2. По-специално, гореспоменатите процесуални права включват, наред с другото, следното:

а) Право на иск с цел защита на законно защитени индивидуални права и интереси, както и упражняване на правото на публичен иск и на actio popularis;

б) Право на насърчаване на предотвратяването, прекратяването и компенсирането на нарушенията на екологичните активи и ценности възможно най-бързо;

в) Право да се изисква незабавното прекратяване на всяка дейност, причиняваща заплаха или вреда на околната среда, както и възстановяване на предишното положение и изплащане на съответното обезщетение в съответствие със закона.“

6. Закон № 67/2007, 31 декември 2007 г.

45. Съответните части от Закон № 67/2007 за правната рамка относно извъндоговорната гражданска отговорност на държавата и други публични субекти предвиждат следното:

Раздел 3

Задължение за обезщетяване

„...

3. Отговорността, предвидена в този закон, включва имуществени и неимуществени вреди, както и вече причинени вреди и бъдещи вреди, при общите условия на закона.“

Раздел 7

Изключителна отговорност на държавата и други публичноправни субекти

„1. Държавата и другите публичноправни субекти носят изключителна отговорност за вредите, произтичащи от [незаконни] действия или бездействия, извършени при незначителна вина, от длъжностни лица, служители или представители, при или по повод упражняване на административните им функции.

...

3. Държавата и другите публични субекти носят отговорност и когато вредата не е резултат от конкретното поведение на длъжностно лице, държавен служител или определен агент или когато не е възможно да се докаже индивидуална отговорност за действието или бездействието, но вредата може да бъде отнесена към [неправилното] функциониране на службата.

4. [Неправилно] функциониране на службата е налице, когато, като се вземат предвид обстоятелствата и средните стандарти за резултат, от службата може разумно да се изисква да действа по такъв начин, че да избегне причинените вреди.“

7. Кодекс на производствата пред административните съдилища

46. Съответните разпоредби на Кодекса на производствата пред административните съдилища гласят следното:

Член 9

Процесуална легитимация

„...

2. Независимо от личния си интерес в производството, всяко лице, както и сдруженията и фондациите, защитаващи въпросните интереси ... имат право да инициират и да встъпят, съгласно законовите разпоредби, в основни и обезпечителни производства, насочени към защита на конституционно защитени ценности и блага, като например общественото здраве, околната среда ... качеството на живот ...“

Член 109

Изисквания [по отношение на заповеди за защита на права, свободи и гаранции]

„1. Заповед за защита на права, свободи и гаранции може да бъде поискана, когато бързото постановяване на решение по същество, което изисква от администрацията да предприеме положително или отрицателно поведение, се окаже наложително, за да се гарантира своевременното упражняване на дадено право, свобода и гаранция, тъй като при обстоятелствата по делото не е възможно или достатъчно да се [разпореди] временна мярка.

... “

Член 112

Временни мерки

„1. Всяко лице, което има право да инициира производство пред административните съдилища, може да поиска приемането на всяка временна, предварителна или обезпечителна мярка, която се счита за подходяща, за да се гарантира полезността на решението, което ще бъде постановено в това производство.

... “

Член 131

Временно разпореждане за прилагане на мярката

„1. Когато се признае наличието на особено неотложна ситуация, която може да доведе до ситуация на свършен факт по време на производството, съдията в предварителното разпореждане може, по искане на жалбоподателя или служебно, да разпореди временно исканата мярка или тази, която се счита за най-подходяща, без допълнително разглеждане, в рамките на четиридесет и осем часа ...“

8. Закон № 35/98, 18 юли 1998 г.

47. Относимите части от Закон № 35/98 относно правния статут на екологичните неправителствените организации („ЕНПО“), предвиждат следното:

Раздел 9

Административни средства за защита и процедури

„1. ЕНПО имат законното право да използват пред компетентните органи административните правни средства за защита на околната среда, както и да инициират административно производство ...“

Раздел 10

Процесуална легитимация

„Неправителствените организации, независимо дали имат личен интерес в производството, имат право:

а) Да подават искове с цел предотвратяване, изменение, спиране и прекратяване на действия или бездействия на публични и частни субекти, които причиняват или могат да причинят вреди на околната среда;

б) В съответствие със закона да предявяват съдебни искове с цел налагане на гражданска отговорност по отношение на действията или бездействията, посочени в буква а);

в) Да подава жалби срещу административни действия и разпоредби, които представляват нарушение на законовите разпоредби, които защитават околната среда;

... “

9. Указ-закон № 147/2008 от 20 юли 2008 г.

48. Относимите разпоредби на Указ-закон № 147/2008 гласят следното:

Раздел 1

Предмет

„Настоящият Указ-закон установява правната рамка за отговорността за екологични щети и транспонира в националната правна система Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. ...“

Раздел 2

Приложно поле

„1. Настоящият Указ -закон се прилага за екологични щети, както и за непосредствени заплахи от такива щети, причинени в резултат на извършването на всяка дейност, осъществявана в рамките на икономическа дейност, независимо от нейния публичен или частен, стопански или нестопански характер ...“

10. Закон № 98/2021, 31 декември 2021 г.

49. Относимите части от Закона за климата (Закон № 98/2021) предвиждат следното:

Раздел 2

Извънредни ситуации, свързани с климата

„1. Признава се извънредна ситуация, свързана с климата.

... “

Раздел 5

Право на климатично равновесие

„1. Всеки има право на климатично равновесие съгласно конституционните и международно установените условия.

2. Правото на климатично равновесие се състои от правото на защита срещу последиците от изменението на климата, както и от възможността да се изисква от публичните и частните субекти да спазват задълженията и отговорностите, с които са обвързани по въпросите на климата.“

Раздел 9

Гражданско участие

„1. Гражданите имат право да участват в процеса на изготвяне и преразглеждане на инструментите на политиката в областта на климата.

... “

11. Закон № 34/2004, 29 юли 2004 г.

50. Относимите разпоредби на Закон № 34/2004 за правната помощ гласят следното:

Раздел 8

Недостатъчни икономически средства

„1. Дадено лице се намира в положение на недостатъчни икономически средства, ако не разполага с финансови средства, за да покрие своевременно разноските по производството пред съда ...“

Раздел 16

Форми [на правна помощ]

„1. Правната помощ може да има следните форми:

а) Освобождаване от съдебни такси и други процесуални разходи;

б) Назначаване на процесуален представител и заплащане на неговото или нейното възнаграждение;

в) Плащане на възнаграждението на служебно назначен адвокат;

г) Разсрочено плащане на съдебните такси и други процесуални разходи;

д) Назначаване на процесуален представител и разсрочено плащане на неговото или нейното възнаграждение;

е) Разсрочено плащане на възнаграждението на официално назначен адвокат;

... “

12. Закон № 108/2017, 23 ноември 2017 г.

51. Относимите части от Закон № 108/2017 относно мерките за подпомагане на жертвите на горските пожари през 2017 г. предвиждат следното:

Раздел 1

Предмет и приложно поле

„1. Настоящият закон установява мерки за подкрепа на жертвите на горските пожари, възникнали между 17 юни и 24 юни 2017 г. ... и спешни мерки за засилване на превенцията и борбата с горските пожари.

2. Мерките, установени с настоящия закон, обхващат подкрепата за жертвите на пожарите по отношение на здравето, жилището, достъпа до извънредни социални и осигурителни помощи, защитата и безопасността, възстановяването на производствения потенциал и бързите механизми за установяване на загубите и обезщетяване на жертвите на пожарите, като се гарантира подходяща координация между участващите субекти и институции.

... “

Раздел 2

Понятие за жертви

„За целите на настоящия закон жертвите на пожари са физически лица, които са пряко или косвено засегнати в своето здраве, физическо и психическо, доходи или имущество, съгласно проучването и одобрението на съответните служби, без да се засяга помощта, предвидена за юридически лица.“

Раздел 15

Право на обезщетение

„1. Жертвите, които ... са претърпели психическо или физическо увреждане на здравето си или друга имуществена или неимуществена вреда, за която държавата носи отговорност в резултат на пожарите, посочени в член 1, параграф 1, имат право на обезщетение от държавата.“

Раздел 16

Заявление

„1. Изплащането на обезщетение от държавата изисква подаването на заявление ... от лицата, посочени в точки 1 и 2 от предходния раздел.“

Раздел 18

Крайни срокове

„1. Заявленията за обезщетение ... трябва да бъдат подадени в срок от шест месеца след влизането в сила на настоящия закон ...

2. Предходната разпоредба не се прилага в случаите, когато жертвата е непълнолетна към датата на влизане в сила на настоящия закон, като в този случай искът за обезщетение може да бъде подаден в срок от шест месеца след навършване на пълнолетие или еманципация, без да се засягат разпоредбите на следващата разпоредба.

3. В случаите, когато жертвата е непълнолетна към датата на влизане в сила на настоящия закон, прокуратурата осигурява защитата на непълнолетния при надлежно обосновано искане на всяка заинтересована страна.“

Б. Относима национална практика

52. Правителството на Португалия предоставя следната съдебна практика във връзка с прилагането на член 66 от Конституцията (вж. параграф 40 по-горе):

а) Върховен съд:

— Решение от 19 април 2012 г. (№ 3920/07.8TBVIS.C1.S1), с което се установява, че шумовото замърсяване, причинено от шум от музика през нощта, представлява нарушение на правото на здравословна и екологично балансирана околна среда;

— Решение от 30 май 2013 г. (№ 2209/08.0TBVIS.L1.S1), в което се установява, че правото на здравословна и екологично балансирана околна среда следва да има предимство пред правото на извършване на стопанска дейност (в разглеждания случай — производство на енергия от вятърни генератори);

— Решение от 3 декември 2015 г. (№ 1491/06.1TBLSB.P2.S1), в което се оценяват конкуриращите се интереси между правото на качество на живот, на почивка и на здравословна и балансирана околна среда и социалните и икономическите интереси, свързани с планирането на пътищата;

— Решение от 3 май 2018 г. (№ 2115/04.7TBOVR.P3.S1), в което се приема, че правото на жалбоподателите на почивка следва да има предимство пред правото на ответника да извършва дейност по разпределение на енергия.

б) Върховен административен съд:

— Решение от 24 септември 2003 г. (дело № 0130/02), в което член 66 е приложен пряко по дело, отнасящо се до акт с нормативен характер в рамките на ловното законодателство;

— Решение от 10 март 2010 г. (дело № 046262), в което член 66 от Конституцията е приложен пряко по дело относно административен акт, приет в рамките на планирането на пътищата.

II. ПРИЛОЖИМИ МЕЖДУНАРОДНИ МАТЕРИАЛИ

53. Съответните международни материали са изложени в решението Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други срещу Швейцария [ГК], жалба № 53600/20, §§ 133-231, 9 април 2024 г.

54. Подборът на материалите по-долу се отнася до юрисдикцията и, доколкото е уместно и необходимо, до изчерпването на вътрешноправните средства за защита.

А. Организация на обединените нации

55. Относимата част от Общия коментар на Комитета по правата на човека относно правото на живот[9] гласи следното:

„22. Държавите — страни по Конвенцията, трябва да предприемат подходящи мерки за защита на лицата срещу лишаване от живот от страна на други държави, международни организации и чуждестранни корпорации, които действат на тяхна територия или в други територии под тяхна юрисдикция. Те трябва също така да предприемат подходящи законодателни и други мерки, за да гарантират, че всички дейности, които се извършват изцяло или частично на тяхна територия и в други места под тяхна юрисдикция, но имат пряко и разумно предвидимо въздействие върху правото на живот на лицата извън тяхната територия, включително дейности, предприети от корпоративни организации, базирани на тяхна територия или под тяхна юрисдикция, са в съответствие с член 6, като надлежно се вземат предвид свързаните международни стандарти за корпоративна отговорност и правото на жертвите да получат ефективно средство за защита.“

56. В Общ коментар № 24 (Задълженията на държавите по Международния пакт за икономически, социални и културни права в контекста на стопанската дейност)[10] Комитетът по икономически, социални и културни права постановява следното:

„26. ... От държавите — страни по Пакта, се изисква да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на нарушения на правата на човека в чужбина от страна на корпорации, установени на тяхна територия и/или под тяхна юрисдикция (независимо дали са учредени съгласно техните закони или имат седалище, централно управление или основно място на стопанска дейност на националната територия), без да се нарушава суверенитетът или да се намаляват задълженията на приемащите държави по Пакта. ...

28. Екстериториални задължения възникват, когато държава — страна по Пакта, може да влияе върху ситуации, намиращи се извън нейната територия, в съответствие с ограниченията, наложени от международното право, като контролира дейностите на корпорации, установени на нейната територия и/или под нейна юрисдикция, и по този начин може да допринесе за ефективното упражняване на икономическите, социалните и културните права извън националната си територия. ... “

57. В Общ коментар № 26 относно правата на децата и околната среда, със специален акцент върху изменението на климата[11], Комитетът по правата на детето („КПД“) отбелязва, наред с другото, следното:

„84. Следва да съществуват механизми за предявяване на искове за предстоящи или предвидими вреди и минали или настоящи нарушения на правата на децата. Държавите следва да гарантират, че тези механизми са леснодостъпни за всички деца под тяхна юрисдикция, без дискриминация, включително за децата извън тяхната територия, засегнати от трансгранични вреди, произтичащи от действия или бездействия на държавите, които се случват на тяхна територия.“

58. В решението Sacchi и други[12] КПД разглежда[13] жалба, подадена от шестнадесет деца от различни националности срещу Аржентина (същата жалба е подадена и срещу Бразилия, Франция, Германия и Турция). Те твърдят, че са жертви на изменението на климата и че държавите ответници са отговорни за това, че: а) не са предотвратили предвидими нарушения на правата на човека, причинени от изменението на климата, като не са намалили емисиите си на нивото на „най-високата възможна степен“, и б) са забавили рязкото намаляване на въглеродните емисии, необходимо за защита на живота и благосъстоянието на децата в страната и в чужбина. Въпреки че Комитетът установява юрисдикцията на държавите ответници, той обявява делото за недопустимо поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

59. Относимите части от решението относно юрисдикцията гласят следното:

„10.4 Комитетът отбелязва съответната съдебна практика на Комитета по правата на човека и на Европейския съд по правата на човека, отнасяща се до екстериториалната юрисдикция. Въпреки това тази съдебна практика е разработена и се прилага към фактически ситуации, които са много различни от фактите и обстоятелствата по настоящото дело. Изложението на жалбоподателите повдига нови въпроси за юрисдикцията относно трансграничните вреди, свързани с изменението на климата.

10.5 Комитетът отбелязва също така Консултативно становище OC-23/17 на Междуамериканския съд по правата на човека относно околната среда и правата на човека, което е от особено значение за въпроса за юрисдикцията по настоящото дело, тъй като в него се изяснява обхватът на екстериториалната юрисдикция във връзка с опазването на околната среда. ...

10.7 [К]омитетът счита, че подходящият тест за юрисдикция в настоящия случай е този, приет от Междуамериканския съд по правата на човека в неговото Консултативно становище относно околната среда и правата на човека [цитирано по-горе]. Това означава, че при настъпване на трансгранична вреда децата са под юрисдикцията на държавата, на чиято територия са възникнали емисиите, за целите на член 5, параграф 1 от Факултативния протокол, ако е налице причинно-следствена връзка между действията или бездействията на въпросната държава и отрицателното въздействие върху правата на децата, намиращи се извън нейната територия, когато държавата на произход упражнява ефективен контрол върху източниците на въпросните емисии. Освен това Комитетът счита, че макар изискваните елементи за установяване на отговорността на държавата да са по-скоро въпрос по същество, предполагаемата вреда, претърпяна от жертвите, трябва да е била разумно предвидима за държавата — страна по Конвенцията към момента на нейните действия или бездействия дори с цел установяване на юрисдикция.“

60. Що се отнася до изчерпването на вътрешноправните средства за защита, КПД се аргументира по следния начин:

„10.18 В настоящия случай Комитетът отбелязва, че жалбоподателите не са се опитали да започнат каквото и да е вътрешно производство в държавата — страна по Конвенцията. Комитетът също така отбелязва аргумента на жалбоподателите, че те биха били изправени пред уникални пречки при изчерпването на вътрешноправните средства за защита, тъй като то би било прекомерно тежко за тях, необосновано продължително и е малко вероятно да доведе до ефективно обезщетение. Освен това Комитетът отбелязва техния аргумент, че националните съдилища най-вероятно ще отхвърлят исковете им, които засягат задължението на държавата да се ангажира с международно сътрудничество, поради невъзможността за съдебно разглеждане на искове, свързани с външната политика и чуждестранния суверенен имунитет. Независимо от това Комитетът счита, че твърдяното неизпълнение на задължението на държавата — страна по Конвенцията за международно сътрудничество е повдигнато във връзка с конкретната форма на защита, която жалбоподателите търсят, и че те не са доказали в достатъчна степен, че такава защита е необходима за постигане на ефективно обезщетение. Освен това Комитетът отбелязва аргумента на държавата — страна по Конвенцията, че жалбоподателите са имали на разположение правни възможности под формата на средство за защита на живота, свободата и сигурността в областта на екологията (amparo) съгласно член 43 от Конституцията, както и под формата на жалба за колективна екологична щета съгласно Общия закон за околната среда. Той също така отбелязва аргумента на Държавата, че жалбоподателите са могли да се обърнат към Службата на главния обществен защитник и Службата на омбудсмана по правата на децата и юношите при подаването на такива искове за защита на околната среда съгласно Общия закон за околната среда, както и че за такива съдебни спорове е била налична правна помощ. Комитетът отбелязва доводите на жалбоподателите, че защитата arraigo по член 348 от Гражданския процесуален кодекс би попречила на авторите с местоживеене в чужбина да водят каквито и да било съдебни дела в държавата — страна по Конвенцията. Въпреки това той отбелязва, че държавата — страна по Конвенцията е опровергала това твърдение и че жалбоподателите не са представили никакви примери за това, че на ищците, които не пребивават в страната, е забранен достъпът до конкретните средства за защита, посочени от държавата — страна по Конвенцията, при завеждане на производства, подобни на средствата за защита, търсени от жалбоподателите в техния конкретен случай. Комитетът отбелязва също така аргумента на жалбоподателите, че Службата на главния обществен защитник и Службата на омбудсмана по правата на децата и юношите са дискреционни средства за защита и следователно е малко вероятно да бъдат ефективни. Въпреки това той отбелязва, че жалбоподателите не са направили никакъв опит да ангажират тези структури да заведат дело от тяхно име, и счита, че фактът, че средството за защита може да е дискреционно само по себе си, не освобождава жалбоподателите от задължението да се опитат да ангажират тези структури да заведат дело, особено при липсата на каквато и да е информация, която да показва, че това средство за защита няма изгледи за успех, и в светлината на съществуващите дела, заведени по въпроса за влошаване на състоянието на околната среда в държавата — страна по Конвенцията. При липсата на каквито и да било допълнителни причини от страна на жалбоподателите за това защо не са се опитали да използват тези средства за защита, освен изразяването на общи съмнения относно перспективите за успех на всяко средство за защита, Комитетът счита, че жалбоподателите не са изчерпали всички вътрешноправни средства за защита, които са били разумно ефективни и достъпни за тях, за да оспорят твърдяното нарушение на правата им по Конвенцията.

...

10.20 Комитетът отбелязва аргумента на жалбоподателите, че използването на средства за защита в държавата — страна по Конвенцията би било неоправдано продължително. Той също така отбелязва, че макар жалбоподателите да посочват някои примери за дела, свързани с околната среда, по които на съдилищата на държавата — страна по Конвенцията, са били необходими няколко години, за да се стигне до решение, те не предоставят никаква допълнителна конкретна информация за продължителността на такива производства в държавата — страна по Конвенцията. Той отбелязва също така, че Държавата, също така предоставя примери за съдебни дела в областта на околната среда в Държавата, които са били решени в разумен срок. Комитетът стига до заключението, че при липсата на каквато и да е конкретна информация от жалбоподателите, която да обосновава, че вътрешноправните средства за защита биха били неефективни или недостъпни, и при липсата на какъвто и да е опит от тяхна страна да започнат вътрешноправни процедури в държавата — страна по Конвенцията, жалбоподателите не са изчерпали вътрешноправните средства за защита.“

Б. Съвет на Европа

61. В решението Marangopoulos Foundation for Human Rights (MFHR) срещу Гърция[14], относно член 11 от Европейската социална харта (Право на защита на здравето), Европейският комитет по социални права постановява следното:

„203. Следователно, за да изпълнят задълженията си, националните органи трябва:

— да разработват и редовно да актуализират достатъчно изчерпателно законодателство и разпоредби в областта на околната среда ...

— да предприемат конкретни мерки, като например промяна на оборудването, въвеждане на прагови стойности за емисиите и измерване на качеството на въздуха, за да предотвратят замърсяването на въздуха на местно равнище и да спомогнат за намаляването му в световен мащаб ...

— да гарантират правилното прилагане на екологичните стандарти и правила чрез подходящи контролни механизми ...

— информират и образоват обществеността, включително учениците в началното и средното училище, за общите и местните екологични проблеми ...

— да оценяват рисковете за здравето чрез епидемиологичен мониторинг на съответните групи.“

В. Регионални системи за правата на човека

62. В общ коментар № 3 (Право на живот)[15] Африканската комисия по правата на човека и народите отбелязва следното:

„(14) Държавата зачита правото на живот на лицата извън нейната територия. Държавата има и определени задължения да защитава правото на живот на такива лица. Характерът на тези задължения зависи например от степента, в която държавата има юрисдикция или по друг начин упражнява ефективна власт, правомощия или контрол върху извършителя или жертвата (или правата на жертвата), или упражнява ефективен контрол върху територията, на която са засегнати правата на жертвата, или дали държавата предприема поведение, за което може разумно да се предвиди, че ще доведе до незаконно лишаване от живот. Във всеки случай международното обичайно право забранява, без териториални ограничения, произволното лишаване от живот.“

63. В консултативното си становище OC-23/17[16] Междуамериканският съд по правата на човека разглежда искане за консултативно становище относно това как следва да се тълкува Американската конвенция за правата на човека по отношение на ситуация, при която голям инфраструктурен проект може да засегне околната среда на целия регион. Относимите части от становището гласят следното:

„2. Понятието за юрисдикция по член 1, параграф 1 от Американската конвенция обхваща всяка ситуация, в която държава упражнява власт или ефективен контрол върху дадено лице, на или извън нейната територия ...

3. За да се определят обстоятелствата, които разкриват упражняването на юрисдикция от страна на дадена държава, трябва да се разгледат конкретните фактически и правни обстоятелства по всеки отделен случай, като не е достатъчно лицето да се намира в определена географска област, като например областта на прилагане на договор за опазване на околната среда, в съответствие с точки 83—94 от настоящото становище.

4. За целите на член 1, параграф 1 от Американската конвенция се приема, че лицата, чиито права по Конвенцията са били нарушени поради трансгранична вреда, са под юрисдикцията на държавата на произход на вредата, тъй като тази държава упражнява ефективен контрол върху дейностите, извършвани на нейна територия или под нейна юрисдикция, в съответствие с точки 95—103 от настоящото становище.

5. За да зачитат и гарантират правото на живот и на лична неприкосновеност на лицата, които са под тяхна юрисдикция, държавите са длъжни да предотвратяват значителни екологични щети на своя територия или извън нея и за тази цел трябва да регулират, контролират и наблюдават дейности под тяхна юрисдикция, които биха могли да причинят значителни екологични щети; да извършват оценки на въздействието върху околната среда, когато съществува риск от значителни екологични щети; да изготвят план за действие при извънредни ситуации за установяване на мерки и процедури за безопасност, за да се сведе до минимум възможността за големи екологични аварии, и да смекчат всички значителни екологични щети, които може да са настъпили, в съответствие с точки 127 и 174 от настоящото становище.

6. Държавите трябва да действат в съответствие с принципа на предпазливостта, за да защитят правото на живот и на лична неприкосновеност в случаите, когато има вероятни признаци, че дадена дейност може да доведе до сериозни или необратими екологични щети, дори при липса на научна сигурност, в съответствие с точка 180 от настоящото становище.“

III. ПРЕГЛЕД НА НАЦИОНАЛНАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

64. Относимите извадки от подбрани дела във връзка с изменението на климата, заведени пред националните съдилища в държавите — членки на Съвета на Европа, са изложени в цитираното по-горе решение Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други, §§ 232‑272. Единственото дело, по което е възниквал въпрос за екстериториалност, е Neubauer и други срещу Федерална република Германия,[17] по което Федералният конституционен съд на Германия разглежда четири конституционни жалби, насочени срещу някои разпоредби на Федералния закон за изменението на климата от 12 декември 2019 г. (Bundes-Klimaschutzgesetz) и срещу непредприемането на допълнителни мерки от страна на държавата за намаляване на емисиите на парникови газове.

65. По делото Neubauer и други няколко от жалбоподателите са от Бангладеш и Непал. По отношение на тях Федералният конституционен съд не установява нарушение на задължението за защита, произтичащо от основните права по Основния закон. В тази връзка той излага следните мотиви:

„174. Въпреки че по принцип изглежда възможно, на този етап не е необходимо да се решава дали задълженията за защита, произтичащи от основните права, задължават германската държава да предприеме действия срещу уврежданията, причинени от глобалното изменение на климата, спрямо жалбоподателите, живеещи в Бангладеш и Непал. В собствените си държави жалбоподателите са особено изложени на последиците от глобалното затопляне, причинено от глобалните емисии на парникови газове. Тъй като емисиите на парникови газове имат глобално въздействие, по-нататъшното глобално затопляне може да бъде предотвратено само ако всички държави предприемат действия в областта на климата. Това означава, че емисиите на парникови газове трябва да бъдат намалени до неутрални за климата нива и в Германия. Понастоящем емисиите на парникови газове в Германия представляват малко под 2 % от годишните глобални нива ... Ограничаването на тези емисии е задача на германския законодател.

175. Макар че член 1 § 3 от Основния закон прави основните права задължителни за германската държава, той не ограничава изрично тази задължителност до територията на Германия. По-скоро обвързващото действие на основните права, предвидени в Основния закон, по отношение на германската държавна власт е всеобхватно ... И все пак, въпреки това всеобхватно обвързващо действие на основните права по отношение на германската държавна власт, Федералният конституционен съд е постановил също така, че конкретната защита, предоставени от основните права, и нейният обхват в чужбина могат да варират в зависимост от обстоятелствата, при които се прилагат. По този начин може да се наложи да се прави разлика между различните измерения на основните права ‑ например като права, защитаващи от държавна намеса, като позитивни задължения на държавата, като решения относно ценности, залегнали в Конституцията, или като основа за задължения за защита ... Обстоятелствата, при които основните права могат да бъдат използвани като основание за установяване на задължения за защита по отношение на лица, живеещи в чужбина, все още не са напълно изяснени. Един от възможните фактори, които могат да доведат до конституционно задължение за закрила, е фактът, че тежките увреждания, които вече са претърпели или могат да претърпят жалбоподателите поради изменението на климата, са причинени в известна, макар и малка степен, от емисиите на парникови газове, идващи от Германия ...

176. Задължението за защита по отношение на жалбоподателите, живеещи в Бангладеш и Непал, в никакъв случай не би имало същото съдържание като това по отношение на хората в Германия. По принцип съдържанието на защитата на основните права по отношение на лицата, живеещи в чужбина, може да се различава от съдържанието на защитата на основните права по отношение на лицата, живеещи в Германия. При определени обстоятелства се налага изменение и диференциране ... Такъв би бил случаят тук, ако задълженията за защита, произтичащи от основните права, действат в полза на лицата, живеещи в Бангладеш и в Непал.

...

178. Вярно е, че чрез намаляване на емисиите на парникови газове, произвеждани в Германия, германската държава би могла да защити хората, живеещи в чужбина, от последиците от изменението на климата, точно както би могла да защити хората, живеещи в Германия. Фактът, че германската държава не може сама да предотврати изменението на климата, а може да го направи само в контекста на международно участие, по принцип не изключва задължението за защита, произтичащо от основните права тук ... По отношение на живеещите в чужбина обаче германската държава няма да разполага със същите възможности за предприемане на допълнителни защитни действия. Като се имат предвид ограниченията на германския суверенитет съгласно международното право, на практика е невъзможно германската държава да предостави защита на хората, живеещи в чужбина, като приложи мерки за адаптиране там ...

179. Това не изключва възможността Германия да поеме отговорност, било то в политически план или по силата на международното право, за осигуряване на предприемането на положителни стъпки за защита на хората в по-бедните и по-силно засегнати държави ...

180. Дори ако германската държава е била задължена по силата на член 2 § 2, първо изречение, и член 14 § 1 от Основния закон да предостави защита на жалбоподателите в Бангладеш и Непал, като предприеме действия за ограничаване на повишаването на температурата, такова задължение за защита не би било нарушено от оспорените разпоредби. По-специално, Германия е ратифицирала Парижкото споразумение и федералният законодател — както е обявено в § 1, трето изречение, KSG [Федерален закон за изменението на климата ] — е основал Федералния закон за изменението на климата на задължението за спазване на Споразумението и на ангажимента, поет от Федерална република Германия, да преследва дългосрочната цел за неутралност по отношение на парниковите газове до 2050 г. В § 3, параграф 1, второ изречение и § 4, параграф 1, трето изречение от KSG във връзка с приложение 2 са посочени конкретни цели за намаляване на емисиите за периода до 2030 г. В много други закони са предвидени мерки за ограничаване на изменението на климата.

181. ... [Ф]едерална република Германия — и по-специално германският законодател — би изпълнила това задължение за защита чрез своя международен ангажимент за предотвратяване на изменението на климата и чрез конкретни мерки, насочени към изпълнение на международно договорените действия в областта на климата ...“

ОПЛАКВАНЕ

66. Жалбоподателите се оплакват, че съществуващите и сериозните бъдещи последици от изменението на климата, които се приписват на държавите ответници, и по-конкретно тези, свързани с горещите вълни, горските пожари и дима от тях, които са засегнали живота им, благосъстоянието, психическото здраве и удобствата на дома им, са в нарушение на правата им по членове 2, 3, 8 и 14 от Конвенцията.

правото

67. Относимата част от член 2 от Конвенцията гласи, както следва:

„1. Правото на живот на всеки се защитава от закона. ...”

68. Член 3 от Конвенцията предвижда следното:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.“

69. Съответната част от член 8 от Конвенцията гласи, както следва:

„1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище ...“

70. Член 14 от Конвенцията предвижда следното:

„Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.“

I. СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ

71. Представеното по-долу обобщение на становищата на страните и на встъпилите трети страни излага аргументите, изложени в техните писмени и устни становища, доколкото те са от значение за допустимостта на делото, по-специално във връзка с въпросите за юрисдикцията, изчерпването на вътрешноправните средства за защита и статута на жертвата.

А. Правителствата ответници

72. В първия кръг на размяна на писмени коментари пред Голямата камара всички Правителства ответници — с изключение на Правителството на Нидерландия (което представя отделни коментари), на Руската федерация и на Украйна (които не представят никакви коментари; вж. параграфи 139—146 по-долу) — представят общо становище.[18] Освен това те представят специфични за всяка държава становища, по-специално за изясняване на въпросите за наличните вътрешноправни средства за защита и мерките, предприети за справяне с изменението на климата в техните правни системи.

73. Във втория кръг на писмената размяна на коментари всички Правителства ответници - с изключение на трите, посочени по-горе, и Франция – представят общо становище. Швейцария просто повтаря предишните си аргументи. Някои от Правителствата ответници (Австрия, България, Кипър, Чешката република, Финландия, Ирландия, Латвия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Турция и Обединеното кралство) също така представят кратки специфични за всяка държава становища, главно по двете теми, посочени по-горе, а именно изчерпването на вътрешноправните средства за защита и съществото на жалбата.

74. По време на заседанието повечето от Правителствата ответници пледираха пред Съда чрез следните общи становища: адвокатът на правителството на Обединеното кралство представи встъпителни бележки и разгледа въпроса за юрисдикцията, агентът на Правителството на Белгия разгледа въпроса за изчерпването на вътрешноправните средства за защита, а агентът на правителството на Португалия разгледа въпроса за статута на жертва. Представителите на правителствата на Нидерландия, Португалия и Турция представиха индивидуални становища за техните държави.

75. Освен това след заседанието, в съответствие с указанията на председателя, всички Правителства ответници, с изключение на правителствата на Нидерландия, Русия и Украйна, се присъединиха към общ отговор на въпросите на Съда, предоставен от Правителството на Белгия. Правителството на Нидерландия предостави специфични за държавата отговори на въпросите на Съда, а правителството на Португалия представи отделно препратки към съответната национална съдебна практика (вж. параграф 52 по-горе).

1. Общи становища

а) Общи забележки

76. Правителствата твърдят, че жалбоподателите са се опитали да заобиколят основните условия за допустимост на жалбите пред Съда, предвидени в Конвенцията. По-специално, те се опитват да убедят Съда да се отклони радикално от съдебната си практика относно юрисдикцията и не са използвали, а още по-малко са изчерпали вътрешноправните средства за защита в някоя от държавите ответници. В резултат на това нито един от фактическите материали, представени от жалбоподателите, нито в първоначалната жалба, нито в становищата им, никога не е оценяван или проверяван пред национален съд. Освен това жалбоподателите искат от Съда да извърши радикално и широкообхватно разширяване на съдебната си практика относно приложимостта и обхвата на задълженията по членове 2, 3, 8 и 14 от Конвенцията. Подходът на жалбоподателите не само далеч надхвърля предвидената роля на Съда в рамките на системата на Конвенцията, но е и несъвместим с международно договорената рамка за борба с изменението на климата. Техният случай носи признаците на actio popularis. Така, макар че Правителствата ответници признават сериозността на заплахата, пред която е изправена световната общност в резултат на изменението на климата, и наложителната необходимост от спешни действия за справяне с тази заплаха, настоящата жалба следва да бъде отхвърлена.

б) Юрисдикция

77. Правителствата твърдят, че жалбоподателите не попадат под юрисдикцията на държавите ответници, с изключение на Португалия като териториална държава, тъй като всички те са португалски граждани с местоживеене в Португалия.

78. Случаят не попада в нито едно от установените изключения от принципа на териториалност. По-конкретно, нито едно от Правителствата ответници (освен Португалия) не упражнява ефективен контрол върху райони в Португалия или контрол върху някой от жалбоподателите. Концепцията за „колективен контрол“ не е достатъчна, за да се установи юрисдикция (позовавайки се на Hussein срещу Албания и други (реш.), № 23276/04, 14 март 2006 г.), нито пък са налице „специфични обстоятелства от процесуално естество“, които биха оправдали упражняването на юрисдикция. Всъщност жалбоподателите искат от Съда да признае причинно-следствената концепция за юрисдикция, която отдавна е отхвърлена в практиката на Съда (вж. Banković и други срещу Белгия и други (реш.) [ГК], жалба № 52207/99, § 75, ЕСПЧ 2001‑XII) и до този момент никога не е било прилагано. Съществува консенсус сред държавите ответници, че понятието „юрисдикция“ в член 1 не позволява разширяване на юрисдикцията до каквото и да е екстериториално измерение на изменението на климата.

79. В обобщение, по отношение на фактите по делото жалбоподателите не биха могли да се позоват на нито едно от установените изключения от териториалната юрисдикция поради следните факти: а) жалбоподателите не са граждани на нетериториалните държави и във всеки случай гражданството (включително гражданството на ЕС) не може да бъде относим критерий за установяване на юрисдикция; б) жалбоподателите не пребивават в нетериториалните държави; в) нетериториалните държави не упражняват контрол върху територията, на която пребивават жалбоподателите; и г) нетериториалните държави не упражняват власт, контрол или правомощия върху личността на жалбоподателите или върху тяхното имущество.

80. Правителствата по-нататък считат, че основното съображение по член 1 от Конвенцията е дали съответните лица са под юрисдикцията на държавите ответници. Практиката на Съда не подкрепя тълкуването на тази разпоредба, основано на съображения дали фактите са под юрисдикцията на държавите или дали държавата е имала контрол върху въпросните „права“ или „интереси“. Тълкуването на юрисдикцията, направено от жалбоподателите, не съответства на скорошната практика на Съда по делото M.N. и други срещу Белгия ((реш.) [ГК], № 3599/18, 5 май 2020 г.). Според Правителствата Съдът не трябва да се опитва да развива понятието за юрисдикция без съгласието на държавите и по непоследователен, непредвидим и безпринципен начин, тъй като това би било несъвместимо с принципа на правната сигурност.

81. В този контекст Правителствата отхвърлят и твърдението на жалбоподателите, че някои „свързващи фактори“ между държавата и лицата могат да доведат до възникване на юрисдикция. Във всеки случай жалбоподателите не посочват никакви конкретни свързващи фактори и техните аргументи не намират подкрепа в съдебната практика на Съда. Напротив, факторите, на които се позовават жалбоподателите, се основават в значителна степен на причинно-следствената концепция за юрисдикция, която никога не е била приемана в съдебната практика на Съда. Аргументите на жалбоподателите не се основават на международното право и не отчитат факта, че причините за изменението на климата са глобални. Следователно никоя отделна държава ответник не „контролира“ твърдените интереси на жалбоподателите по Конвенцията, не „причинява“ предполагаемите последици за жалбоподателите и няма „възможност“ да защити предполагаемите интереси на жалбоподателите.

82. Що се отнася до особените характеристики и фактори на изменението на климата, на които се позовават жалбоподателите в параграф 126 по-долу, Правителствата отбелязват следното:

а) Съдът никога не е признавал концепцията за контрол върху „интересите на жалбоподателя по Конвенцията“ (каквото и да е точното значение на тази фраза) като основание за юрисдикция. Твърдението, че изменението на климата е отговорност на всички държави, не може да бъде основание за установяване на юрисдикция съгласно Конвенцията. Отговорността не е условие за юрисдикция. Юрисдикцията е условие за отговорност по Конвенцията. Във всеки случай Правителствата ответници не упражняват по никакъв начин екстериториален „контрол“ върху предполагаемите „интереси по Конвенцията“ на жалбоподателите.

б) С оглед на глобалните причини за изменението на климата, причинно-следствената връзка между каквито и да било дейности на Правителствата ответници и твърдените последици за жалбоподателите не е установена в този случай и такъв подход не се подкрепя от практиката на Съда. Решението на КПД по делото Sacchi и други има коренно различно правно основание и няма юриспруденциално значение за Съда. Във всеки случай това дело е обявено за недопустимо поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

в) Съгласно практиката на Съда предвидимостта или знанието не са основание за установяване на юрисдикция по член 1. Не би могло да се приеме, че Правителствата ответници са „знаели“ или са „предвиждали“, че съответните им емисии на ПГ могат да окажат въздействие върху претендираните от жалбоподателите права, като се има предвид, че във всеки случай позицията на правителствата ответници е, че те не са нарушили никакви задължения, които биха могли да възникнат по силата на Конвенцията в това отношение.

г) В практиката на Съда няма подкрепа за заключението, че продължителността на действия или техните последици са относим фактор, който създава юрисдикция. Тежестта на въздействието на изменението на климата не може да бъде основание за установяване на юрисдикция.

(д) Не е от значение за юрисдикцията това, че определени последици могат да са свързани с дейности на територията или под контрола на дадена държава (вж. M.N. и други срещу Белгия, цитирано по-горе).

е) Капацитетът на дадена държава да действа не е релевантен фактор за установяване на юрисдикция (позовавайки се на H.F. и други срещу Франция [ГК], с № 24384/19 и 44234/20, § 199, 14 септември 2022 г.). Във всеки случай Правителствата ответници са общо отговорни за по-малко от 15 % от глобалните емисии на ПГ. Изменението на климата има глобални причини и последици и е най-добре да бъде преодоляно чрез международната правна рамка, установена от РКООНИК и Парижкото споразумение, както и чрез законодателството и разработването на политики. Във всеки случай жалбоподателите се намират под юрисдикцията на своята териториална държава — Португалия.

ж) Международноправните материали, на които се позовават жалбоподателите, са свързани с материалноправни задължения във връзка с изменението на климата. Въпреки това юрисдикцията е необходимо условие за отговорността, която не може да бъде определена въз основа на материални задължения. Във всеки случай приложното поле на различни други международни инструменти е различно и не може да се прилага от Съда.

83. Не е нито необходимо, нито желателно Съдът да развива своята съдебна практика относно юрисдикцията, вземайки предвид специфичните характеристики на изменението на климата по следните причини:

а) Разширяването на юрисдикцията на Съда не е подходящо средство за справяне със сложните политически решения, свързани с изменението на климата. Това са въпроси, по които няма общ международен консенсус и Правителствата вече са започнали преговори в подходящи многостранни форуми.

б) Съдът не следва да се стреми да развива концепцията за юрисдикция по член 1 по непоследователен, непредвидим и безпринципен начин, тъй като това би било в противоречие с принципа на правната сигурност.

в) Съдът никога не е прилагал принципа на тълкуване на „живия инструмент“ към член 1, а и не би трябвало да го прави.

г) Погрешен подход от страна на жалбоподателите е да искат от Съда да установи юрисдикция, за да може да потвърди отговорността на държавите ответници по Конвенцията. Подобно разбиране би довело до подход, при който във всяко разглеждано от него дело Съдът би трябвало да определи юрисдикция, за да не може държавата да избегне отговорност. По същия начин в практиката на Съда няма подкрепа, която да предполага, че „задължението за действие“, на което се позовават жалбоподателите, може да докаже екстериториална юрисдикция. Юрисдикцията не може да бъде установена по отношение на отрицателни или положителни задължения по Конвенцията.

д) Съгласно обичайния подход на Съда юрисдикция винаги може да бъде установена по отношение на териториалната държава. Следователно няма да има правен вакуум в защитата на правата на човека в системата на Конвенцията.

е) Установяването на юрисдикция на всички Правителства ответници не би осигурило практическа и ефективна защита на правата на жалбоподателите, тъй като по данни на самите жалбоподатели все още няма да има юрисдикция по отношение на над 85 % от световните емисии на ПГ.

ж) „Специфичните характеристики на изменението на климата“ като сложно глобално явление не могат да доведат до извънредно разширяване на „обхвата и обсега“ на системата на Конвенцията, което да позволи ситуация, при която всяко лице навсякъде по света би могло да бъде под едновременната юрисдикция на договарящите страни по Конвенцията. Ако Съдът приеме доводите на жалбоподателите, ще бъде трудно да се ограничи юрисдикцията до правното пространство на Конвенцията и по този начин ще има глобално разширяване на обхвата на Конвенцията.

з) Жалбоподателите се опитват да установят юрисдикция по отношение на безпрецедентен набор от задължения, което би имало драматични икономически последици във всяка от държавите ответници.

и) Юрисдикция не може да бъде установена и въз основа на съдебната практика, свързана с процесуалното задължение по член 2. В настоящия контекст това би представлявало разширяване на съдебната практика на Съда извън този тесен контекст и във всеки случай не би било от значение за установяване на юрисдикция по отношение на материалноправните въпроси по Конвенцията (вж. Hanan срещу Германия [ГК], жалба № 4871/16, § 143, 16 февруари 2021 г.).

в) Изчерпване на вътрешноправните средства за защита

84. Позовавайки се по-специално на общите принципи, очертани в решението Vučković и други срещу Сърбия ((предварително възражение) [ГК], жалба № . 17153/11 и 29 други, 25 март 2014 г.) и Gherghina срещу Румъния ((реш.) [ГК], жалба № 42219/07, 9 юли 2015 г.), Правителствата ответници твърдят, че тези принципи следва да се прилагат в настоящото дело и в дела като него. Няма причина да се отменя изискването за изчерпване на вътрешноправните средства за защита само на основание, че даден иск е новост. Случаите, свързани с изменението на климата, не може да бъдат изключени от прилагането на принципа на субсидиарност, който е основополагащ принцип на системата на Конвенцията и който жалбоподателите неправилно тълкуват в изложенията си пред Съда. Правителствата отбелязват, че правилото за изчерпване на вътрешноправните средства за защита се основава на три принципа: механизмът на Конвенцията е субсидиарен спрямо националните системи за гарантиране на правата на човека; държавите са освободени от отговорност пред международен орган за своите действия, ако не са имали възможност да поправят проблема на национално ниво; и Съдът не е първоинстанционен такъв и следва да се възползва от становищата на националните съдилища, преди да се произнесе по разглеждания от него въпрос.

85. Жалбоподателите не изтъкват никакви аргументи, нито представят доказателства, че на националните съдилища ще им отнеме прекалено много време да се произнесат по дела, свързани с изменението на климата, нито пък обосновават твърдението си, че съдебните разноски, свързани с изчерпването на вътрешноправните средства за защита, ще представляват непропорционална тежест за тях. В действителност жалбоподателите биха били в състояние да поемат разходите по тези производства, тъй като са подпомагани от международна неправителствена асоциация, която им предоставя правна помощ по този въпрос. Във всеки случай в повечето държави ответници може да се предостави правна помощ на тези, които не биха могли да си позволят разноските, например чрез освобождаването им от заплащане на съдебни такси, свързани с националните производства. Що се отнася до позоваването на жалбоподателите на младата им възраст и уязвимост, Правителствата считат, че децата и младите хора не могат да се считат за уязвими per se за целите на освобождаването им от задължението за изчерпване на вътрешноправните средства за защита. Националните правни системи на съответните държави ответници предвиждат механизми за преодоляване на правните пречки, пред които могат да бъдат изправени децата и младите хора.

86. Доколкото жалбоподателите изтъкват, че ще е необходимо ефективно вътрешноправно средство за защита, за да се оценят конкретните параметри на изменението на климата, определени от тях (вж. параграф 129 по-долу), Правителствата отбелязват, че това се основава на предпоставката, че подходът на жалбоподателите към материалните задължения по Конвенцията е правилен, което не може да се приеме за установено. Във всеки случай, дори тези параметри да са приложими, жалбоподателите е трябвало да се опитат да ги проверят, като повдигнат въпроса пред националните съдилища, което те не са направили. Жалбоподателите не могат да изискват ефективността на дадено средство за защита да зависи от шанса им за успех пред националните съдилища.

87. Настоящите въпроси са нови и националната съдебна практика все още се развива. Поради това е без значение, че по този въпрос няма установена национална съдебна практика. Изключително важно е да се проверят наличните вътрешноправни средства за защита, а обикновените съмнения относно перспективата за успех не са основателна причина за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Това е особено вярно по отношение на средствата за защита, гарантирани от член 52 от Конституцията на Португалия. Ако Съдът позволи на жалбоподателите да заобиколят националните съдилища, вероятно и други ще последват примера им, което ще отвори пътя към неизброими дела за изменение на климата пред Съда.

88. Що се отнася до изчерпването на средствата за защита от лица извън юрисдикцията на държавата ответник, Правителствата отбелязват, че съгласно установената практика на Съда жалбоподателите, живеещи извън юрисдикцията на договаряща държава, не са освободени от изчерпване на вътрешноправните средства за защита в тази държава, независимо от практическите неудобства или разбираемото лично нежелание (вж. Demopoulos и други срещу Турция (реш.) [ГК], жалби с номера 46113/99 и 7 други, § 98, ЕСПЧ 2010 г.).

г) Статут на жертва

89. Правителствата-ответници изтъкват, че статутът на жертва представлява съществено условие за допустимост и следователно липсата на такъв статут изключва всякакво разглеждане по същество на което и да е оплакване. Жалбоподателите не доказват достатъчно пряка причинно-следствена връзка между действията или бездействията на държавите ответници по отношение на изменението на климата и твърдените от тях увреждания или щети. Те само общо посочват емисиите на ПГ на държавите ответници. Въпреки това индивидуалният принос на държавите ответници към глобалните емисии на ПГ е малка част от общото ниво на емисиите в световен мащаб. Жалбоподателите не са претърпели пряко последиците от мерките (или от действията или бездействията) на някоя от държавите ответници и не са доказали, че ще бъде извършено нарушение от страна на държавите ответници, което да ги засегне лично. Не е доказано, че жалбоподателите са пострадали в по-голяма степен от останалото население поради възрастта си. Поради това те не образуват група, която да е изложена на потенциален риск от общ източник, който да се отнася конкретно до тях.

90. Правителствата оспорват също така убедителността на предоставените от жалбоподателите доказателства относно физическите и психическите последици, които се твърди, че са претърпели. Жалбоподателите не са оценени от независим орган или експерт, квалифициран да извършва съдебномедицински прегледи. Поради това не са доказани нито вредите (физически или психически), нито причинно-следствената връзка между твърдените вреди и твърдените намеси, които жалбоподателите се опитват да припишат на държавите ответници. В действителност жалбата е actio popularis и поради това е недопустима съгласно член 34 от Конвенцията.

2. Относими становища на конкретни държави

а) Правителството на България

91. В допълнение към общите становища на Правителствата ответници пред Голямата камара, правителството на България оспорва по-специално предоставения от жалбоподателите „експертен доклад“ относно техните душевни страдания, свързани с изменението на климата. Правителството твърди, че авторът на доклада няма квалификация по медицина или психиатрия. Съществуването на климатичната тревожност като психологическо състояние все още е предмет на дебат в професионалната общност. Докладът не съдържа никакви биографични данни, медицинска или психиатрична анамнеза на нито един от жалбоподателите, а интервютата с тях са проведени „дистанционно“, което само по себе си изключва необходимото пряко взаимодействие и подкопава надеждността на събраната информация, както и на направените заключения.

92. Жалбоподателите не са интервюирани поотделно, а на групи, по-точно жалбоподатели 1-3 заедно и жалбоподатели 5-6 също заедно. Не е ясно дали са присъствали техните родители, законни представители или други възрастни, което намалява надеждността на събраните данни. „Дистанционните“ интервюта очевидно са проведени на английски език и не е ясно дали жалбоподателите владеят този език в достатъчна степен. Както изявленията на всички жалбоподатели, така и заключенията, направени по отношение на всеки от тях, изглеждат почти идентични, което би било практически невъзможно, ако жалбоподателите бяха интервюирани поотделно и без предварителна подготовка.

б) Правителството на Хърватия

93. Позовавайки се по същество на същите аргументи като тези на другите Правителства в общите им становища (вж. параграфи 77—89 по-горе), Правителството на Хърватия добавя, че Парижкото споразумение, доколкото жалбоподателите определено се позовават на него, не предвижда нищо по въпроса за юрисдикцията и не може разумно да се тълкува като разширяващо обичайното териториално понятие за юрисдикция по член 1 от Конвенцията. Правителството посочва и практиката на Съда, според която жалба, подадена срещу няколко държави, е недопустима, когато жалбоподателите не са посочили и уточнили ролята и отговорностите на всяка от държавите ответници (вж. Hussein, цитирано по-горе). Правителството оспорва надеждността на представените от жалбоподателите доказателства относно последиците от изменението на климата върху тяхното физическо и психическо здраве.

в) Правителството на Франция

94. Позовавайки се по същество на същите аргументи, изложени от Правителствата в общите им становища, Правителството на Франция счита, че е от решаващо значение Съдът да има предвид принципа на правна сигурност и последователност на съдебната си практика при определяне на юрисдикцията. Според Правителството в съдебната практика на Съда няма основание за установяване на юрисдикция по настоящото дело.

г) Правителството на Унгария

95. Макар да е съгласно с общите становища на другите Правителства ответници, Правителството на Унгария твърди, че за да бъде допустима, настоящата жалба би изисквала Съдът да разшири юрисдикцията си извън обхвата на ангажиментите на Високодоговарящите страни, поети в Конвенцията. Въпросът не е дали изменението на климата засяга упражняването и ползването на правата и свободите, посочени в Конвенцията и в каква степен, а дали Съдът има юрисдикция да разглежда спазването на морални задължения (очаквания) или на ангажименти, поети в други международни инструменти. Отговорът на този въпрос е отрицателен от гледна точка на членове 19 и 32 от Конвенцията. Поради това Съдът следва да уточни, че този вид съдебни спорове, свързани с изменението на климата, са абсолютно несъвместими с предмета и целта на механизма на Конвенцията и с предоставените на Съда съдебни правомощия.

96. Настоящата жалба изисква от Съда да тълкува два международни договора, а именно Парижкото споразумение и Орхуската конвенция[19], което излиза извън обхвата на юрисдикцията му по членове 19 и 32. Парижкото споразумение и международната рамка в областта на изменението на климата не се основават на съществуването на механизъм за съдебно изпълнение, в какъвто Съдът би се превърнал, ако приеме за разглеждане жалбата на жалбоподателите. Би било в противоречие с принципите на международната върховенство на правото Съдът да разшири своята юрисдикция извън предвидения ѝ обхват (т.е. защита на индивидите от нарушения на техните индивидуални права) само на основание, че глобалните проблеми засягат всички индивиди като членове на човечеството (засегнати като цяло). Съдът следва да възприеме стриктно тълкуване на правилата, уреждащи юрисдикцията му.

97. В обобщение, при липса на разпоредба от международното право, която да твърди обратното, Съдът не е компетентен да проверява изпълнението на ангажименти по международни договори, различни от Конвенцията. Прекомерното разширяване на обхвата на юрисдикцията на Съда с цел да се направи политическо изявление относно важността на въпросите, свързани с изменението на климата, би имало сериозни последици за защитата на правата на човека както по отношение на натовареността на Съда, така и на неговия авторитет. Поради това Съдът следва да установи, че жалбата не попада в неговата юрисдикция съгласно член 32, без да разглежда конкретните аспекти на допустимостта ratione personae и ratione materiae.

98. Във всеки случай, поради причините, изложени в съвместните становища на Правителствата ответници, правителството на Унгария счита, че жалбоподателите не попадат под юрисдикцията на държавите — страни по Конвенцията (различни от държавата им на пребиваване) по смисъла на член 1 от Конвенцията. Изменението на климата е извън суверенните правомощия на държавите ответници и извън обхвата на Конвенцията. Съдът следва да има предвид, че настоящото дело се различава фундаментално от всички дела за защита на околната среда, които е разглеждал преди това. Докато тези дела се отнасят до правото на здравословна местна околна среда, настоящото дело се отнася до иск за признаване на правото на здравословна глобална околна среда, което е извън контрола на националните държави.

99. Що се отнася до статута на жалбоподателите като жертви, Правителството ответник твърди, че настоящата жалба е actio popularis, целяща да постави въпроса за изменението на климата на първо място в политическия дневен ред на Съвета на Европа и да окаже натиск върху държавите да предприемат по-амбициозни мерки за предотвратяване на изменението на климата.

д) Правителството на Латвия

100. Правителството на Латвия подчертава значението на принципа на субсидиарност в този контекст и необходимостта Съдът да остане в рамките на своята юрисдикция съгласно Конвенцията. Като подкрепя аргументите, изложени в общите становища на Правителствата, правителството на Латвия подчертава, че не съществува връзка между жалбоподателите и Латвия по смисъла на член 1 от Конвенцията. Тази връзка не може да бъде създадена само поради наличието на мерки, предприети на национално равнище за справяне с изменението на климата. Няма и основания за разширяване на практиката на Съда относно понятието за юрисдикция по член 1 от Конвенцията.

е) Правителството на Нидерландия

101. Правителството на Нидерландия отбелязва, че по настоящото дело са налице значителни трудности при установяването на фактите. По отношение на по-общите факти, изтъкнати от жалбоподателите във връзка с изменението на климата като цяло, Правителството на Нидерландия признава, че изменението на климата се случва и подкрепя необходимостта от борба с него чрез предприемане на мерки за намаляване на емисиите, както и необходимостта от предотвратяване или ограничаване на неблагоприятните последици от изменението на климата чрез предприемане на мерки за адаптиране. Поради това Нидерландия е предприела действия на международно, европейско, регионално и национално равнище за ефективно справяне с изменението на климата.

102. От друга страна, що се отнася до негативните последици от изменението на климата, от които жалбоподателите твърдят, че страдат, те са свързани с факти във или в близост до мястото им на пребиваване в Португалия. Поради това Правителството на Нидерландия не е в състояние да установи истинността на фактите, твърдени от жалбоподателите, тъй като те са се случили изцяло извън националната му територия. Установяването на фактите е особено сложно, тъй като нито един национален съд не се е произнасял по тях или по правните въпроси, изложени в молбата. Жалбоподателите трябва да представят доказателства, за да може Съдът да установи фактите извън разумно съмнение.

103. Що се отнася до юрисдикцията, позовавайки се, наред с другото, на практиката на Съда (Banković и други и M.N. и други срещу Белгия, и двете цитирани по-горе, и Грузия срещу Русия (II) [ГК], жалба № 38263/08, 21 януари 2021 г.), Правителството на Нидерландия отбелязва, че юрисдикцията на държавите е предимно териториална и че съществуват само тесни изключения, позволяващи установяването на екстериториална юрисдикция на държавите. Ключов фактор в този последен аспект е контролът, упражняван от държавата върху физическите лица, и Конвенцията не се занимава с потенциалното влияние върху правата или индивидуалните интереси на жалбоподателите.

104. В настоящия случай жалбоподателите не могат да се позоват на никакво териториално основание за юрисдикция по отношение на Нидерландия. Делото също така не попада в обхвата на нито едно от установените изключения от принципа на териториалност, тъй като Нидерландия не упражнява ефективен контрол върху никакви области в Португалия или контрол върху някой от жалбоподателите. Не са налице и конкретни обстоятелства от процесуално естество, които да установяват юрисдикцията на Нидерландия.

105. Що се отнася до особеностите и факторите на изменението на климата, на които се позовават жалбоподателите в параграф 126 по-долу, Правителството на Нидерландия е на мнение, че жалбоподателите в действителност се опитват да се позоват на причинно-следствена концепция за юрисдикция. Те търсят значително развитие на съдебната практика на Съда по отношение на юрисдикцията, което Съдът не би следвало да приеме, тъй като това би довело до прилагане на член 1 по непоследователен, непредвидим и безпринципен начин. В този контекст Правителството на Нидерландия отбелязва по-специално следното:

а) Жалбоподателите тълкуват неправилно практиката на Съда, когато твърдят, че тя подкрепя становището, че критерият за юрисдикция е значителна степен на контрол върху защитените от Конвенцията интереси. Това очевидно не следва от практиката на Съда, както правителството на Нидерландия е обяснило в параграф 103 по-горе. Юрисдикцията не може да бъде установена въз основа на предполагаемата отговорност на държавите, независимо дали тя е отрицателна или положителна.

б) Съдебната практика на Съда не подкрепя причинно-следствената концепция за юрисдикция, както е приложена от КПД в решението по делото Sacchi и други (цитирано по-горе). Това дело няма юриспруденциална стойност за Съда, а и не всички държави, включително Нидерландия, приемат надзорната компетентност на КПД в контекста на индивидуални дела.

в) Съгласно практиката на Съда предвидимостта или знанието не са основание за установяване на юрисдикция по член 1.

г) Продължителността на действията или последиците от тях също не е относим фактор за установяване на юрисдикция.

д) За юрисдикцията не е от значение, че оспорваните последици са свързани с дейности на територията или под контрола на дадена държава (вж. M.N. и други срещу Белгия, цитирано по-горе).

е) Способността на държавата да действа не е относим фактор за установяване на юрисдикция, както е установено по H.F. и други срещу Франция (цитирано по-горе).

ж) Международноправните материали, цитирани от жалбоподателите, не подкрепят установяването на юрисдикция. Материалноправните задължения не определят въпроса за юрисдикцията; по-скоро юрисдикцията е необходимо условие за отговорността по Конвенцията. Освен това юрисдикцията е различна от и логически предшества всеки въпрос за материалните задължения на държавата. Последното не би могло да повлияе на определянето на първото.

106. Правителството на Нидерландия не смята, че съдебната практика на Съда по отношение на юрисдикцията трябва да бъде развита, за да се вземе предвид изменението на климата. Възприемането на подхода, застъпен от жалбоподателите, би увеличило значително географския обхват на Конвенцията в случаи, които далеч надхвърлят самото изменение на климата, и би било трудно да се оправдае прилагането на такъв подход само в контекста на изменението на климата. Освен това, както е показано в решението на Върховния съд на Нидерландия по делото Urgenda[20], практическата и ефективна съдебна защита срещу последиците от изменението на климата вече е възможна по силата на Конвенцията, без да е необходимо подобно развитие. Във всеки случай, всяко разширяване на практиката на Съда относно юрисдикцията във връзка с изменението на климата би повдигнало много сложни и неизяснени въпроси, засягащи самата същност на функционирането на системата на Конвенцията.

107. В този контекст също така не е възможно да се счита, че разделянето и адаптирането на правата по Конвенцията може да доведе до установяване на юрисдикция. Според практиката на Съда такова разделяне и адаптиране е възможно само когато съответното лице е под юрисдикцията на държавата въз основа на властта и контрола, упражнявани от държавни служители (вж. Al-Skeini и други срещу Обединеното кралство [ГК], жалба № 55721/07, § 137, ЕСПЧ 2011 г., и Украйна и Нидерландия срещу Русия (реш.). [ГК], жалби с номера 8019/16 и 2 други, § 571, 30 ноември 2022 г.). В този контекст концепцията за „правното пространство“ на Конвенцията не би могла да помогне за ограничаване на обхвата на разширяване на екстериториалната юрисдикция на държавата. Подобно, тестът за „особени характеристики“ е установен в контекста на процесуалното задължение по член 2 и не може да бъде приложен в контекста на изменението на климата (вж., наред с другото, Hanan, цитирано по-горе, §§ 132‑45).

108. Що се отнася до изчерпването на вътрешноправните средства за защита, Правителството на Нидерландия изтъква, че жалбоподателите не са поискали да използват никакви средства за защита, което противоречи на принципа на субсидиарност. Позовавайки се на практиката по Demopoulos и други (цитирано по-горе), то отбелязва, че жалбоподателите, живеещи извън юрисдикцията на договаряща държава, не са освободени от задължението да изчерпят вътрешноправните средства за защита в рамките на тази държава. Като твърдят, че Съдът трябва да се произнесе по тяхното дело, за да могат впоследствие националните съдилища на държавите да използват решението на Съда като насока на национално равнище, жалбоподателите се опитват да преобърнат принципа на субсидиарност. Техните аргументи противоречат на самата логика на правилото за изчерпване на средствата по член 35 § 1 от Конвенцията и на принципа на субсидиарност.

109. По отношение на статута на жалбоподателите на жертва Правителството на Нидерландия е на мнение, че този въпрос е свързан с основателността на жалбата. Тъй като жалбоподателите не са използвали налични и ефективни вътрешноправни средства за защита, Правителството на Нидерландия не е в състояние да установи или провери фактите, твърдени от жалбоподателите. Следователно тежестта на доказване на претърпените от тях вреди е изцяло върху тях.

ж) Правителството на Португалия

110. Макар да приема, че жалбоподателите се намират под неговата териториална юрисдикция, Правителството на Португалия подчертава, че юрисдикцията следва да бъде отделена от въпроса дали държавата е действително отговорна за действията или бездействията, от които произтичат оплакванията на жалбоподателите. Жалбоподателите не са доказали достатъчно пряка причинно-следствена връзка между действията или бездействията на ответното Правителство във връзка с изменението на климата и твърдените от тях увреждания или щети; те само общо посочват емисиите на ПГ на държавите ответници. Въпреки това, според данните, представени от жалбоподателите, Португалия е отговорна за 0,14 % от световните емисии на парникови газове през 2018 г. Не е възможно да се търси индивидуална отговорност от Португалия, тъй като твърдените неблагоприятни последици от изменението на климата са резултат от глобално явление, за което нито Португалия, нито другите държави ответници биха могли да носят индивидуална или колективна отговорност.

111. Правителството на Португалия твърди, че във вътрешноправната система съществуват ефективни и достъпни средства за защита, които жалбоподателите са могли да използват, но не са го направили. Тези средства за защита могат да бъдат разделени на извънсъдебни, които са на разположение на жертвите на горските пожари от 2017 г., и на съдебни.

112. Що се отнася до първите, след въпросните горски пожари, съгласно Закон № 108/2017 са създадени и предоставени компенсаторни — несъдебни, безплатни и своевременни — средства за защита, за да се осигури бързо обезщетение на роднините на загиналите лица, на лицата, които са претърпели лични и психологически вреди, и на тези, които са претърпели материални щети. Впоследствие под координацията и надзора на омбудсмана е създадена независима комисия, която да оценява и преценява исканията за обезщетение. Категориите на взискателите също са разширени, така че да включват лица, чието физическо или психическо здраве, доходи или имущество са пряко или косвено засегнати, според проучването и потвърждението от съответните служби. Независимата комисия е направила оценка на материалните и нематериалните щети и е предвидила не само парично обезщетение, но и хуманитарни и неотложни мерки като медицински грижи и проследяване (клинично наблюдение), психологическа подкрепа, временно настаняване, дейности по възстановяване на жилищата и социална подкрепа. В рамките на тези средства за защита са подадени 728 искания за обезщетение, от които 505 са приети (изплатена е обща сума в размер на 35 482 075 евро). Жалбоподателите обаче не са вписани в списъка на лицата, които са поискали обезщетение по това средство за защита.

113. По отношение на съдебните средства за защита Правителството на Португалия изтъква, че съдебните дела, свързани с околната среда, вече са реалност в националната съдебна система. Административните съдилища са разгледали редица дела, свързани с въпроси на околната среда и екологични щети, като например градско планиране, въздействие на инфраструктурата върху околната среда, замърсяване и опазване на водоизточниците, реките, морето и крайбрежните зони. Член 66 от Конституцията, който гарантира правото на здравословна околна среда, е пряко приложим в контекста на такива съдебни спорове. Освен това в Португалия е възможно да се оспорва съвместимостта на първичното законодателство с Конституцията.

114. По-конкретно правителството на Португалия посочва следните правни средства за защита:

а) Член 66 § 1 от Конституцията предвижда, че „всеки има право на здравословна и екологично балансирана среда на живот и задължение да я защитава“. В качеството си на първично право тази разпоредба е била пряко приложима, т.е. пряко изпълнима от националните съдилища, както е предвидено в член 18 от Конституцията. Въпросното право се възприема като общо право на личността, поради което има активна защита във вътрешната правна система (вж. параграфи 40 и 52 по-горе).

б) В член 52 от Конституцията се предвижда, че физически лица (както и сдружения) могат да инициират actio popularis, чрез който да поискат от държавните органи да приемат определено поведение или да приложат правни и/или административни мерки, отнасящи се, наред с другото, до опазването на околната среда. Съгласно Закон № 83/95 (вж. параграф 41 по-горе) правото на actio popularis може да се упражнява за защита, наред с другото, на общественото здраве, околната среда и качеството на живот (член 1, параграф 1). Actio popularis може да бъде упражнен от физически лица или сдружения (или от прокуратурата), които имат за цел да получат защита на тези общи и разнообразни интереси (член 2, параграф 1 и член 16).

в) Член 70 § 1 от Гражданския кодекс (вж. параграф 42 по-горе) предвижда индивидуална защита срещу всяко незаконно нарушение или заплаха за увреждане на физическата или моралната личност на физическо лице. Параграф 2 от същата разпоредба предвижда иск за предотвратяване на възникването на заплаха или за намаляване на последиците от вече настъпила вреда. Специални производства за защита на личността са предвидени в член 878 от Гражданския процесуален кодекс (вж. параграф 43 по-горе).

г) Член 7, параграф 1 от Рамковия закон за политиката в областта на околната среда (вж. параграф 44 по-горе) гарантира на всеки правото на пълна и ефективна защита на неговите права и интереси по въпросите на околната среда.

д) Закон № 67/2007 (вж. параграф 45 по-горе) — уреждащ отношенията между гражданите и държавата — предвижда иск за извъндоговорна гражданска отговорност срещу държавата, чрез който може да се получи обезщетение за вреди или щети, причинени от незаконно действие или бездействие на държавата. Това се отнася до нередовното функциониране на органите и обхваща имуществени и неимуществени вреди, както и вече настъпили и бъдещи вреди. Съдът е приел, че този иск е ефективно средство за защита (по отношение на продължителността на съдебното производство) (вж. Valada Matos das Neves срещу Португалия, жалба № 73798/13, 29 октомври 2015 г.).

е) Процесуалният кодекс на административните съдилища (вж. параграф 46 по-горе) предвижда средство за защита, което да принуди администрацията да предприеме положителни или отрицателни мерки по отношение на околната среда и качеството на живот, като предвижда също така привременни мерки и възможност за подаване на иск за спешна защита.

ж) Закон № 35/98 (вж. параграф 47 по-горе) — относно ЕНПО — признава процесуалната им легитимация да търсят по съдебен ред предотвратяване, спиране или прекратяване на действия или бездействия, които могат да доведат до влошаване на околната среда, както и прилагане на гражданска отговорност, произтичаща от тези действия или бездействия.

з) С Указ-закон № 147/2008 (вж. параграф 48 по-горе) е създаден режим на екологична отговорност, който се прилага за екологични щети върху защитени видове и природни местообитания, води и почви, както и за непосредствени заплахи от такива щети, произтичащи от всяка дейност, извършвана в рамките на определени икономически сектори.

и) Законът за климата (Закон № 98/2021) (вж. параграф 49 по-горе) признава изменението на климата за извънредна ситуация. Той определя вредните действия и бездействия, които ускоряват или допринасят за изменението на климата, като източник на отговорност, като следователно прави такива практики административно нарушение.

115. Жалбоподателите не представят никакви доказателства относно пречките да използват горепосочените средства за защита. Ако имат проблеми с покриването на разходите по съдебното производство, те могат да поискат правна помощ съгласно Закон № 34/2004 (вж. параграф 50 по-горе). Те биха могли да бъдат освободени от заплащане на съдебни разноски в рамките на националното производство и да им бъде осигурен адвокат за сметка на държавата. Националната правна система също така предвижда решения на пречките, които младите хора могат да срещнат при достъпа до правосъдие. Ако са непълнолетни, децата и младежите могат да бъдат представлявани от лицето или лицата, които упражняват родителска отговорност по отношение на тях (член 16 от Гражданския процесуален кодекс).

116. Горните съображения показват, че жалбоподателите разполагат с няколко достъпни и ефективни вътрешноправни средства за защита, които обаче не са изчерпали, в противоречие с изискването на член 35 § 1 от Конвенцията.

з) Правителството на Швейцария

117. Правителството на Швейцария твърди, че жалбоподателите по същество изискват от Съда да се превърне във върховен съд за околната среда, какъвто той не би могъл да бъде, като се има предвид, че ролята на Съда е да тълкува правата и свободите, залегнали в Конвенцията. Те също така смятат, че поставянето в съдебен контекст на процеса на изменение на климата не е подходящо и повдига въпроси от гледна точка на разделението на властите и принципа на субсидиарност.

и) Правителството на Турция

118. Правителството на Турция подчертава, че доколкото жалбоподателите се опитват да установят юрисдикцията или отговорността на Турция за неспазване на границата от 1,5oC съгласно Парижкото споразумение, Турция не е била страна по това споразумение нито по време на пожарите в Португалия през 2017 г., нито по времето, когато жалбоподателите подават жалбата си до Съда. Следователно не може да се приеме, че към момента на подаване на жалбата Турция е имала задължения по това споразумение. Освен това Турция не е страна по Орхуската конвенция, нито пък е обвързана с някой от инструментите на правото на Европейския съюз. Историческият принос на Турция към емисиите на парникови газове е незначителен. Не би могло да се приеме, че Турция има материална възможност да действа по начина, посочен от жалбоподателите, по отношение на евентуалната си екстериториална юрисдикция.

119. В настоящия случай жалбоподателите се позовават на сериозните последици и катастрофалните вреди, причинени от изменението на климата, вместо да докажат своя индивидуален статут на жертва, както се изисква от практиката на Съда. Тяхната жалба е с характер на actio popularis.

Б. Жалбоподателите

1. Общи забележки

120. Жалбоподателите твърдят, че Конвенцията е в състояние да отговори на огромните предизвикателства, които екзистенциалната заплаха от изменението на климата поставя пред защитата на най-основните права на човека, като настоящото дело правилно попада в обхвата на правата по Конвенцията. Те просто се опитват да приложат утвърдените принципи на Конвенцията към изключителните обстоятелства на изменението на климата. Това е необходимо, за да се осигури ефективна защита на правата им по Конвенцията пред заплахите, породени от изменението на климата. Това е особено вярно, като се има предвид, че Португалия (където живеят жалбоподателите) е една от европейските държави, които са най-засегнати от изменението на климата.

2. Юрисдикция

121. Несъмнено териториалната юрисдикция на Португалия е установена. Що се отнася до другите държави ответници, жалбоподателите се съгласяват, че фактите по настоящото дело не попадат в нито една от установените категории на екстериториална юрисдикция. Поради това било необходимо да се разгледат основните принципи на юрисдикцията, развити по-специално в дела като Banković и други, Al-Skeini и други и H.F. и други срещу Франция (всички цитирани по-горе). В настоящото дело екстериториалната юрисдикция е установена на основание, че при изключителните обстоятелства на оплакването емисиите на държавите ответници и/или пропуските им да регулират/ограничат своите емисии предизвикват последици извън техните територии, което е води до попадане на жалбоподателите под тяхната юрисдикция.

122. Жалбоподателите твърдят, че екстериториална юрисдикция може да бъде установена при изключителни обстоятелства, когато е налице достатъчна фактическа и/или правна връзка. По този начин е добре установено, че действията на държавите, извършени или предизвикващи последици извън техните територии, могат да представляват упражняване на юрисдикция (вж., наред с другото, M.N. и други срещу Белгия, цитирано по-горе, § 113). Въпреки че досега изключителните обстоятелства не са включвали трансгранични екологични щети или изменение на климата, изключенията не са изчерпателни и могат да еволюират (вж. Грузия срещу Русия (II), цитирано по-горе, § 114).

123. Същественият въпрос е дали има достатъчна връзка между държавата и лицето, за да възникне юрисдикция. Тази преценка се обуславя от редица фактори — които следва да се разглеждат кумулативно — във връзка с конкретните факти по дадено дело. В настоящото дело спорните въпроси за юрисдикцията биха могли да бъдат разгледани на етапа на преценката на Съда по същество. Важно е да се има предвид, че жалбоподателите предявяват претенции за юрисдикция само по отношение на много ограничен кръг от позитивни задължения за предприемане на мерки в рамките на правомощията на държавите за регулиране и/или ограничаване на техните емисии.

124. Що се отнася до факторите за установяване на юрисдикцията на държавите, жалбоподателите твърдят, първо, че особеностите по отношение на изменението на климата са в полза на установяването на юрисдикция, която може да бъде установена чрез ограничаването ѝ до правното пространство на Конвенцията. Аргументите в полза на установяването на юрисдикция включват по-специално следното: а) изменението на климата има многостранно измерение и всички държави са отговорни за предприемането на действия за ограничаване на глобалното затопляне; б) сериозността на въздействието на изменението на климата вече е значителна и би била катастрофална, ако глобалното затопляне надхвърли 1,5 °C; в) жалбоподателите нямат алтернативни средства за търсене на отговорност от държавите ответници или за предотвратяване на въздействието на изменението на климата върху правата им по Конвенцията; и г) държавите трябва да предприемат дълбоко и светкавично намаляване на емисиите до 2030 г., за да има надежда да задържат глобалното затопляне до 1,5 ℃ и да предотвратят най-сериозното въздействие върху правата на жалбоподателите по Конвенцията.

125. На второ място, фактът, че на жалбоподателите имат право да подадат жалба срещу Португалия, сам по себе си е недостатъчен и може да има само ограничено значение. По-специално, процесът на изчакване на подходящи жалбоподатели от всяка държава да подадат подобни амбициозни жалби, за да се проверят границите на задълженията на тяхната териториална държава по отношение на изменението на климата, е в съществено противоречие със скоростта, с която следва да се намалят емисиите и да се изясни обхватът на задълженията на държавите. Освен това е необходимо да се избегне вакуум в правното пространство на Конвенцията и следователно ограничаването на юрисдикцията само до Португалия би било неадекватно предвид: а) относимото ниво на емисиите на ПГ на Португалия и б) различната тежест на въздействието на изменението на климата, адаптационния капацитет и уязвимостта в Европа.

126. На трето място, между държавите ответници и жалбоподателите съществува достатъчна връзка, за да възникне юрисдикция. Не става въпрос обаче просто за причинно-следствена концепция за юрисдикция. Тя се основава на специалните характеристики на изменението на климата и на факторите предвидимост, знание, продължителност и капацитет. Тестът за „особени характеристики“ се прилага както по отношение на материалните, така и на процесуалните задължения. Съдът неотдавна е признал принципното значение на теста за "особени характеристики" в H.F. и други срещу Франция (цитирано по-горе). В настоящото дело съображенията, свързани с теста за „особени характеристики“, се основават на следните елементи:

а) Държавите ответници упражняват контрол върху интересите на жалбоподателите по Конвенцията, което следва да бъде относимият критерий, който трябва да бъде взет предвид.

б) Налице е причинно-следствена връзка между дейностите на държавите ответници и последиците за жалбоподателите, като се има предвид, че емисиите на държавите и неизпълнение на задълженията им да регулират/ограничат емисиите си допринасят съществено за риска от глобално затопляне (вж., наред с другото, на решението на КПД по делото Sacchi и други). Освен това съответното въздействие върху правата на жалбоподателите и многостранното измерение на изменението на климата означава, че както териториалната държава, така и екстериториалните държави са в една и съща причинно-следствена връзка с правата на жалбоподателите по отношение на риска от вреди, причинени от тяхното бездействие, когато става въпрос за нивата на емисии и мерките за смекчаване.

в) Последиците върху правата на жалбоподателите са предвидими и/или са в рамките на знанието или съображенията на държавите ответници.

г) Последиците върху правата на жалбоподателите са дълготрайни.

д) Последиците са предизвикани от дейности на териториите и/или под контрола на държавите ответници.

е) Защитата на интересите на жалбоподателите изисква всички държави ответници да предприемат мерки в рамките на правомощията си за регулиране/ограничаване на емисиите им.

ж) Установяването на юрисдикция е подкрепено и в хармония със съответните норми на международното право и подходите на други международни органи по правата на човека.

127. По време на заседанието жалбоподателите обобщават релевантните фактори, водещи до екстериториална юрисдикция, като включват следното: а) многостранното измерение на изменението на климата — свързано със съществения принос на държавите ответници за изменението на климата и произтичащия от това риск от вреди за тях; б) контрол — упражняван върху емисиите им на ПГ и интересите на жалбоподателите, защитени от Конвенцията; в) причинно-следствена връзка — емисиите на ПГ на държавите ответници допринасят съществено за влошаването на изменението на климата, а последиците от емисиите им са в равностойна причинно-следствена връзка с въздействието върху правата на жалбоподателите; г) знание и предвидимост — последиците от изменението на климата върху правата на жалбоподателите са предвидими за държавите ответници от много десетилетия насам; д) капацитет — Португалия няма капацитет, действайки самостоятелно, да защити правата на жалбоподателите по Конвенцията; е) значение на ефективната защита на правата на човека и необходимостта да се избегне вакуум в правното пространство на Конвенцията; и ж) последователност — в развитието на международното право относно изменението на климата и правата на човека.

3. Изчерпване на вътрешноправните средства за защита

128. Жалбоподателите твърдят, че не е необходимо да са изчерпали вътрешноправните средства за защита, тъй като в държавите ответници няма ефективни средства за защита или са налице специални обстоятелства, освобождаващи ги от изискването за изчерпване на средствата. Те основават аргументите си на следните точки.

129. Първо, Съдът следва да вземе предвид специфичния характер на оплакванията им, а именно, че държавите ответници нарушават правата им по членове 2, 3, 8 и 14 от Конвенцията, като не регулират и ограничават емисиите си по начин, който е съвместим с постигането на целта от 1,5°C. Поради това правните средства за защита биха били ефективни и способни да осигурят обезщетение, само ако съществуват разумни перспективи за това: а) националният съд ще прецени дали целите и мерките за намаляване на емисиите на държавата ответник са достатъчни, така че ако всички държави предприемат еднакво решителни мерки, резултатът да бъде съвместим с постигането на целта 1,5°C, и б) ако случаят не е такъв, националният съд да принуди държавите ответници да направят необходимите намаления на емисиите, съвместими с постигането на тази цел.

130. Второ, в държавите ответници, които имат съдебна практика по основани на правата на човека или подобни искове за климата, наличните средства за защита не са в състояние или не предлагат разумни перспективи за осигуряване на ефективна защита по отношение на оплакванията на жалбоподателите. По-специално жалбоподателите твърдят следното:

а) в Обединеното кралство, Швейцария и пред Съда на Европейския съюз (СЕС) те не биха могли да получат достъп до средства за защита в националните съдилища поради липса на процесуална легитимация по дела за климата, основани на правата на човека. В други юрисдикции тежестта на доказване е на държавата ответник, която трябва да докаже, че жалбоподателите са процесуално легитимирани да предявят подобен иск пред националните съдилища, независимо от тяхното пребиваване.

б) Жалбоподателите не биха имали разумни изгледи за успех в държавите ответници, в които националните съдилища са оценявали основателността на основани на правата на човека дела, свързани с климата, но са установили, че държавите нямат задължения по Конвенцията във връзка с изменението на климата или не са нарушили такива задължения (като се посочват примерите на Австрия, Ирландия, Норвегия).

в) В държавите ответници, в които официално има спечелени дела по въпросите на климата, наличните средства за защита не биха могли да осигурят обезщетение в случая на жалбоподателите, тъй като националните констатации са ограничени и недостатъчни за разглеждане на конкретните оплаквания, направени от жалбоподателите (като се посочват примерите на Белгия, Чешката република, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия). В действителност наличните правни средства за защита представляват препоръка при катастрофално затопляне над 1,5 °C.

В обобщение, съдебната практика във всяка от държавите ответници, които са разглеждали дела, свързани с климата, показва, че или i) националните съдилища биха отказали изобщо да оценят ключовите въпроси по настоящото дело поради липса на процесуална легитимация, ii) жалбоподателите биха имали малки изгледи за успех, или iii) наличните средства за защита биха били недостатъчни, за удовлетворяване на оплакванията на жалбоподателите.

131. Трето, в държавите ответници, в които не съществува съдебна практика относно основани на правата на човека дела, свързани с климата, или еквивалентни искове (включително Португалия), всички средства за защита не биха били достатъчно сигурни, за да бъдат ефективни и достъпни. Наличието на общи конституционни разпоредби, които на теория биха могли да осигурят ефективно средство за защита, на практика не дава достатъчна сигурност, за да промени този анализ. По-специално, в Португалия няма съдебна практика относно изменението на климата, а съдебната практика, която португалското Правителство предоставя във връзка с приложението на член 66 от Конституцията, е отдалечена по предмет от въпросите, възникващи по настоящото дело. Освен това Конституцията предвижда само широки и общи разпоредби в този контекст. Макар жалбоподателите да приемат, че от тях би се изисквало да проверят обхвата на иначе несигурната защита в определени случаи, това изискване е неуместно в случая, като се има предвид, че i) не са въведени нови специфични средства за защита; ii) е необходимо спешно да се предприемат мерки за намаляване на емисиите, така че би се застрашила ефективната защита на правата на жалбоподателите, ако от тях се изисква да проверят степента на защита, налична във всяка държава ответник; и iii) ако бъдат проверени, няма основание да се предполага, че ще бъдат налични ефективни средства за защита, като се има предвид, че съдебните спорове относно климата са нововъведения и че на вътрешните средства за защита във всички други държави досега е неефективна. Жалбоподателите считат, че позицията им по въпроса за изчерпването на вътрешноправните средства за защита в този контекст е в пълно съответствие с практиката на Съда по член 35 § 1 от Конвенцията, по-специално по отношение на факта, че изчерпването трябва да се разглежда при обстоятелствата на всеки конкретен случай.

132. Четвърто, изискването за изчерпване на вътрешноправните средства за защита във всички държави ответници би представлявало неразумна тежест за жалбоподателите като деца и младежи, като се имат предвид логистичните и финансовите трудности, спешността на въпроса и сериозността на ситуацията.

133. Пето, съвместимостта на мерките на държавите ответници във връзка с изменението на климата с Конвенцията е нов и наднационален въпрос, който изисква Съдът да даде насоки на договарящите държави по отношение на задълженията им във връзка с изменението на климата, в съответствие с принципа на субсидиарност и естеството на надзорната юрисдикция на Съда. Ефектът от предоставянето на насоки притъпява силата на аргумента за „наплив“ от дела.

134. На последно място и при условията на евентуалност жалбоподателите твърдят, че горепосочените причини представляват „особени обстоятелства“, които ги освобождават от правилото за изчерпване на вътрешноправните средства за защита.

4. Статут на жертва

135. Жалбоподателите твърдят, че те са действителни жертви, които са пряко засегнати от нарушенията на държавите ответници. Антропогенното изменение на климата вече ги е изложило и би продължило да ги излага на все по-силни вреди. Те са и потенциални жертви, които представят разумни и убедителни доказателства за вероятността да се случат нарушения, които да ги засегнат лично. С увеличаването на глобалното затопляне вредите за жалбоподателите неизбежно биха се влошили (особено силно, ако увеличението на температурата надхвърли 1,5˚C). Те са изправени пред рискове от допълнителни вреди (позовавайки се на обстоятелствата, изложени в параграф 26 по-горе). Те принадлежат към специфична част от населението, която е особено засегната от изменението на климата.

136. Въпросът за статута на жертва може да бъде присъединен към съществото на делото и е налице „пряка“ връзка между техния статут на жертва и приложимостта на разпоредбите на Конвенцията. Доколкото възниква въпрос за причинно-следствената връзка, жалбоподателите установяват достатъчна причинно-следствена връзка между изменението на климата и действителното и бъдещото въздействие върху правата им за целите на статута на жертва и приложимостта, което следва да се разглежда в светлината на факта, че настоящото дело е за позитивните задължения на държавите по Конвенцията.

В. Третите страни, встъпили в делото

1. Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа

137. Комисарят твърди, че е ясно, че околната среда и правата на човека са взаимозависими; животът в среда, която е нездравословна или по друг начин негативно повлияна от човешка намеса, включително от изменението на климата, може да доведе до нарушения на правата на човека. Влошаването на качеството на околната среда, и по-специално изменението на климата, може да засегне правото на живот, правото на личен и семеен живот, свободата от нечовешко или унизително отношение и забраната за дискриминация. Изменението на климата оказва силно изразено въздействие и върху редица социални, икономически и културни права. Вредите, причинени на околната среда, засягат децата в непропорционално голяма степен и международната общност отдавна е признала това. Изменението на климата ще обрече много деца на живот в трудности. Младите хора често имат ограничени възможности да променят хода на събитията, свързани с изменението на климата, поради ограничените си възможности да участват в процесите на вземане на политически решения. Все повече от тях изпитват екзистенциални страхове и тревога за климата.

138. Изменението на климата, което е особено тежка причина — и резултат — от влошаването на околната среда, дължащо се на човешката дейност, привлича вниманието на органите по правата на човека поради сериозните си трансгранични последици за способността на хората да водят безопасен, здравословен и достоен живот. От решаващо значение е младите хора, засегнати от изменението на климата, да бъдат чути и да имат достъп до правосъдие. В няколко държави членки съдебните спорове за климата успяват да убедят съдилищата да признаят, че изменението на климата води до нарушения на правата на човека. Въпреки че това е положително, жертвите на нарушения на правата на човека, причинени от изменението на климата, са изправени пред много пречки за ефективен достъп до национално правосъдие. Това се дължи на факта, че съдилищата и другите средства за защита на национално равнище често са склонни да действат изолирано, като се съсредоточават върху националния контекст. Те оценяват въздействието на националните инструменти и политики за действие в областта на климата върху собственото си население, като често пренебрегват ефекта им върху хората, живеещи другаде. Освен това националните съдилища често държат държавите отговорни само за абсолютния минимум от техните ангажименти в областта на изменението на климата. Изменението на климата е транснационален проблем, който изисква съгласувани транснационални решения.

139. Трансграничният характер на свързаните с климата нарушения на правата на човека затруднява проследяването им до конкретни отделни субекти или държави. Комисарят вече предупреждава, че не бива да се пренебрегват последиците от замърсяването, причинено в Европа, за правата на човека на хората, живеещи другаде. Същото се отнася и за територията на юрисдикция на Съда. Като се има предвид глобалният, трансграничен характер на изменението на климата, държавите — страни по Конвенцията, не могат да позволят емисиите на парникови газове да продължат, без да се вземат предвид последиците от това за правата на жителите на други държави членки. Тази теза, и по-специално необходимостта от включване на износа на изкопаеми горива в приноса на държавите към емисиите, е повторена от защитниците на правата на човека в областта на околната среда по време на дискусиите с Комисаря. Съществуват прецеденти, при които държавите носят отговорност за нивата на емисиите си в международен, трансграничен контекст, особено в съчетание с нарушения на международни договори[21].

140. Главно поради трансграничния характер на нарушенията, жертвите на изменението на климата не винаги разполагат с национални средства за защита или със средства за защита, които са ефективни и адекватни. Ако лицата се обръщат към Съда, това е именно защото не могат да получат правосъдие на национално равнище. Всъщност достъпът до правосъдие продължава да бъде основен проблем, тъй като без подходящи правни средства за защита в днешна Европа би имало голяма празнина в защитата на правата на човека. Изменението на климата не се вписва в традиционните правила на международното право, основани на териториалния суверенитет и националната юрисдикция. Това е трансграничен проблем, който изисква трансгранични решения. Това се отнася и за последиците за правата на човека от вредните последици от изменението на климата.

141. В последно време има ясни признаци, че усилията за защита на правото на човека на чиста, здравословна и устойчива околна среда трябва да се увеличат по начин, който е практичен и ефективен. Това е свързано по-специално с приемането на Резолюция на Общото събрание на ООН относно правото на човека на чиста, здравословна и устойчива околна среда от 28 юли 2022 г. (док. на ООН A/RES/76/300) и Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа CM/Rec(2022)20 относно правата на човека и опазването на околната среда от 27 септември 2022 г.

2. Европейска комисия

142. Европейската комисия, от името на Европейския съюз, разглежда принципите, които ръководят изпълнението на ниво на Европейския съюз на задълженията му по Парижкото споразумение. Политиката на ЕС в областта на климата и действащата законодателна рамка, както и развитието на достиженията на правото на ЕС, са в съответствие със задълженията на ЕС по Парижкото споразумение и дори надхвърлят тези задължения, като същевременно напълно зачитат принципа на предпазливостта и принципа на социалната справедливост. Равнището на защита на правата на човека в областта на околната среда в Европейския съюз е равностойно на това в Конвенцията.

3. Специални докладчици на ООН по въпросите на правата на човека и околната среда и по въпросите на токсичните вещества и правата на човека

143. Встъпилите страни заявяват, че извънредната ситуация, свързана с климата, причинява различни неблагоприятни въздействия върху ефективното упражняване на правата на човека. Децата са особено уязвими към неблагоприятните последици от изменението на климата. Трансграничните екологични вреди могат да доведат до екстериториални задължения за правата на човека от страна на държавата, която има контрол върху източника на вредата. Подобен подход произтича от практиката на Междуамериканския съд по правата на човека[22] и на различни органи на ООН[23]. Това е особено важно, за да се осигури отчетност в случаите, свързани с изменението на климата, които включват индивидуални и колективни отговорности на държавата.

4. Европейска мрежа на националните институции по правата на човека (ENNHRI)

144. Встъпилата страна твърди по-специално, че юрисдикцията по член 1 за целите на членове 2 и 8 от Конвенцията обхваща вредите от изменението на климата на територията на договаряща държава. Няма значение, че вредата върху климата е причинена и от емисии от други държави и субекти, тъй като нарушенията на Конвенцията можело да се дължат на повече от една държава, както и на фактори, които са частично извън юрисдикцията на държавата. Съгласно международното право всяка държава може да бъде държана отговорна за поведението, което ѝ се приписва. На международно и национално равнище се появява съдебна практика, която показва, че държавите могат да бъдат държани отговорни за вредите, за които са допринесли техните емисии или политики. Юрисдикцията на дадена държава обхваща всички емисии, които са под неин ефективен контрол. Най-малкото това следва да включва териториалните вреди, причинени от изгарянето на емисии от изкопаеми горива, добити на нейна територия. Това произтича от специфичните характеристики на добива на изкопаеми горива. Включването в член 1 на експортираните емисии от горене би било в съответствие с режима на ООН за климата, с който Конвенцията трябва да се тълкува в хармония.

145. Специфичните характеристики на изменението на климата биха могли да оправдаят разширяването на разделената и адаптирана юрисдикция по член 1 отвъд териториалния принцип. Когато делата са заведени от жалбоподатели, пребиваващи в договарящите държави, може да се установи екстериториалност. Въпросът би възникнал по отношение на активния принос на държавата за разумно предвидими вреди, засягащи лица извън нейните граници. Съгласно тези принципи екстериториалността не би направила Конвенцията безгранична и универсална, а ограничена до нейното правно пространство, потенциално съобразена с конкретни задължения, като например тези от процедурно естество за оценка на последиците от емисиите под ефективния контрол на държавата. Това би попречило на договарящите държави да избегнат отговорност за нарушения на правата на човека в рамките на територията, която вече е обхваната от Конвенцията. Освен това би създало единство и общо разбиране за правата на човека в областта на изменението на климата между договарящите държави. Като се основава на принципа за ненанасяне на вреда, екстериториалната юрисдикция ще бъде ограничена до присъщите трансгранични характеристики на емисиите на ПГ и други замърсители. Накратко, дадена договаряща държава би имала юрисдикция, доколкото е допуснала значителни трансгранични емисии на ПГ, които биха могли да засегнат правата на лицата на територията на други договарящи държави.

146. Що се отнася до статута на жертва, децата и младежите могат да бъдат физически засегнати от горещините и горските пожари, но психичните вреди, като например климатичната тревожност, могат да бъдат достатъчни, за да покажат, че те са пряко засегнати за целите на член 34. Във всеки случай, съгласно практиката на Съда, статутът на жертва и приложимостта на член 8 не изискват медицински доказателства за увреждане на здравето от замърсяване. Децата и младежите имат по-малка възможност от възрастните да представят убедителни аргументи в защита на своите интереси и преди да бъде изчерпан съответният окончателен бюджет за въглеродни емисии, децата и младежите са особено зависими от упражняването на правата им в съдилищата. Сигурността на латентните бъдещи вреди на климата и възможното предотвратяване на потенциално необратимо затопляне благоприятстват неформалистичното тълкуване на член 34, за да се гарантира ефективността на правата. Децата също биха могли да бъдат потенциални жертви въз основа на убедителни доказателства за бъдещи екологични вреди.

5. Спаси децата International

147. Встъпилата страна твърди, че децата са най-уязвимата група при всяка криза, включително при изменението на климата. Като се има предвид сериозността на въздействието на изменението на климата върху децата и значимостта на техните права, Съдът не следва да прилага прекалено строги стандарти по въпроси като допустимост или тежест и стандарт на доказване. Най-добрият интерес на децата и техните материални и процесуални права следва да имат първостепенно значение при вземането на политически решения. Ако това не бъде осигурено, това би било в нарушение на международното право, включително на Конвенцията. Необходимостта от гарантиране на правата на децата е непосредствена и всеобхватна, като се има предвид системният характер на заплахата, която представлява изменението на климата, и мащабното му отрицателно въздействие върху най-уязвимите.

6. Мрежа за действие в областта на климата — Европа („CAN-E“)

148. Встъпилата страна твърди по-специално, че юрисдикцията по отношение на трансграничните последици от емисиите от територията на дадена държава трябва да се разграничава от юрисдикцията по отношение на емисиите от външни територии, които могат да се припишат на държавата на произход, като например от изкопаеми горива, внесени от друга държава. Съдът следва да разгледа още една категория териториална юрисдикция. Тя би се основавала на „квалифициран de facto режим, причиняващ трансгранична вреда“. Това понятие се отнася до de facto намеси, които произтичат от отговорната държава и могат да бъдат контролирани от нея, които създават сериозни, трайни и предвидими трансгранични последици и при които държавата, на чиято територия се усещат последиците, не може да се защити. Такова понятие за юрисдикция може да бъде признато като компонент на правното пространство (espace juridique) на Конвенцията и нейния европейски обществен ред. Алтернативно, член 1 от Конвенцията би могъл да се тълкува така, че да изисква юрисдикция само в случай на положителни задължения (с изключение на отрицателните задължения).

149. Прилагането на основните права е закъсняло в случаите, когато емисиите са причинени в чужбина. В действителност няма съмнение, че емисиите имат значителен причинно-следствен ефект върху отделните носители на права, без значение дали те живеят в или извън отговорната държава. Приписването на отговорност на държава произтича от факта, че повечето от дейностите, свързани с емисиите, са предмет на разрешителни режими на държавите. От тази гледна точка юрисдикцията по член 1 може да бъде установена или по силата на „квалифицирания de facto режим, причиняващ трансгранична вреда“, или, алтернативно, във връзка с емисиите на съответната държава.

150. Националните средства за защита за оспорване на съвкупността от мерки относно изменението на климата, са слабо достъпни. Подходящ начин за оспорване на съвкупността от мерки би било да се цели постигането на амбициозни общи цели за намаляване на емисиите на ПГ, които да бъдат определени от държавите. Когато такива цели се съдържат в законодателен акт, някои държави, като например Португалия, осигуряват пряк достъп до съдебен контрол. Достъпът до съд обаче се подчинява на строги изисквания за процесуална легитимация и в повечето случаи съществува само след изчерпване на някои други средства за защита. Средствата за правна защита, налични в националните правни системи, не са ефективни. Обичайна практика на съответните правителства беше да оспорват допустимостта на искове в национални съдебни производства, свързани с климата.

151. Встъпилите страни твърдят, че е ясно, че пребиваващите на територията на дадена договаряща страна са под юрисдикцията на тази държава за целите на член 1 от Конвенцията. Съществуват две съображения в полза на заключението, че емисиите на ПГ от други договарящи страни поставят тези лица (жители на договаряща страна) под тяхната юрисдикция.

152. Първо, изменението на климата поражда специфични проблеми, свързани с трансгранични вреди и обща загриженост. То представлява ситуация, в която правата на ищците са под контрола на всяка от договарящите страни, доколкото последните допускат емисии на ПГ или поведение, което засилва емисиите в други държави, които предвидимо причиняват вреди на правата на човека, в страната и отвъд границите ѝ, на постоянна и дългосрочна основа. Ако се счита, че жалбоподателите са под юрисдикцията само на държавата, в която пребивават, това би създало вакуум в защитата на правата на човека. На второ място, екстериториалното прилагане на Конвенцията е подкрепено от хармонично тълкуване на Конвенцията с развитието на международно равнище.

8. Център за международно екологично право, Greenpeace International и Съюз на загрижените учени

153. Встъпилите страни изтъкват значението на ангажиментите на държавите, поети по РКООНИК и Парижкото споразумение, и необходимостта държавите да спазват границата на затопляне от 1,5oC, за да изпълнят задълженията си по Конвенцията.

9. Международна мрежа за икономически, социални и културни права („ESCR-Net“)

154. Встъпилата страна развива темата за въздействието на кризата, свързана с изменението на климата, върху правата, отнасящи се до здравословна околна среда и свързаните с нея икономически, социални и културни права, както и върху правото на живот. Тя обяснява, че изменението на климата засяга непропорционално маргинализираните лица и общности. Държавите са длъжни да създадат правна рамка за предотвратяване на вредите за правата на човека, произтичащи от увреждането на околната среда и изменението на климата.

10. Изследователски проект ALL-YOUTH и изследователска група по публично право към Университета в Тампере

155. Встъпилата страна твърди, че е налице международен консенсус относно наличието на неблагоприятни последици от изменението на климата върху правата на човека, който Съдът следва да вземе предвид при разглеждането на настоящото дело. Изменението на климата засяга най-сериозно хората в развиващите се страни и децата и би засегнало бъдещите поколения. В този контекст децата и младите хора са в уязвимо положение. Изменението на климата попада в обхвата на екстериториалната отговорност. Основният въпрос в това отношение следва да бъде възпирането на заобикалянето на правата. Отговорността може да бъде потърсена, ако дадена държавата съзнателно причини трансгранична вреда или не е изпълнила задължението си да контролира частни субекти, извършващи екстериториални действия. Прагът на отговорността в контекста на околната среда следва да бъде по-нисък. Съдът следва да използва техниката на „разграничението“ и да приложи съществуващата си екстериториална съдебна практика в новия контекст на изменението на климата.

11. Професор Christel Cournil и Notre Affaire à Tous („NAAT“)

156. Встъпилите страни развиват принципа на хармонично тълкуване на Конвенцията в съответствие с други източници на международното право, от който Съдът следва да се ръководи, когато разработва принципи относно задълженията на държавите по Конвенцията във връзка с изменението на климата. В този контекст свободата на преценка на държавите е тясна. Съдът следва да прецени дали държавите ответници са предприели комплексно необходимите териториални и екстериториални мерки за защита на правата на жалбоподателите по членове 2 и 8 от Конвенцията.

12. Тръст „Нашите деца“ („OCT“), Oxfam International и неговите филиали (Oxfam), Център за възстановяване на климата към Университета в Кеймбридж и Център за право по въпросите на децата към Университета в Претория

157. Встъпилите страни твърдят, че Съдът следва да основава решенията си на най-актуалните и най-добрите налични научни доказателства, което означава доказателства, които: осигуряват максимално качество, обективност и цялостност на информацията, включително статистическа информация; използват множество рецензирани и публично достъпни данни; и ясно документират и съобщават за рисковете и несигурността в научната основа на заключенията си. Встъпилите страни представят преглед на най-добрите налични научни доказателства в областта на науката за климата. Те посочват по-специално, че нарастващият научен консенсус показва, че децата са по-податливи от средностатистическия възрастен на негативни последици за физическото и психическото здраве, произтичащи от предизвиканите от изменението на климата последици, като лошо качество на въздуха и горещини.

II. ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА

А. Предварителни въпроси

1. Жалбата срещу Украйна

158. На 18 ноември 2022 г. жалбоподателите уведомяват Съда, че желаят да оттеглят жалбата си в частта ѝ, отнасяща се до Украйна, позовавайки се на „изключителните обстоятелства, свързани с продължаващата война“. Писмото на жалбоподателите е препратено на украинското правителство, което отговаря, че оставя на преценката на Съда да направи необходимите изводи от искането на жалбоподателите за оттегляне на жалбата срещу Украйна.

159. Процесуалната ситуация, при която жалбоподателят не възнамерява да продължи да поддържа жалбата си срещу държавата ответник, обикновено води до заличаване на делото от списъка на делата в съответствие с член 37 § 1, буква а) от Конвенцията (вж. например Sandu и други срещу Република Молдова и Русия, жалби с № 21034/05 и 7 други, §§ 53‑57, 17 юли 2018 г.), чиито съответни части предвиждат следното:

„1. Съдът може на всеки етап от производството да реши да заличи дадена жалба от списъка на делата, когато обстоятелствата водят до извода, че

а) жалбоподателят не възнамерява да продължи разглеждането на неговата жалба;

...

Съдът обаче продължава разглеждането на жалбата, ако това се налага от зачитането на правата на човека, определени в Конвенцията и протоколите към нея.“

160. Като има предвид основанията, на които се позовават жалбоподателите по настоящото дело, и като счита, че всички въпроси от общо значение, повдигнати от настоящата жалба, ще бъдат достатъчно изяснени при разглеждането на жалбата по отношение на останалите тридесет и две държави ответници, Съдът намира, че жалбата, доколкото се отнася до Украйна, трябва да бъде заличена от списъка на делата в съответствие с член 37 § 1, буква а) от Конвенцията.

2. Жалбата срещу Руската федерация

161. Руската федерация престава да бъде член на Съвета на Европа на 16 март 2022 г.[24], а също така престава да бъде страна по Конвенцията на 16 септември 2022 г.[25] След препращането на делото на Голямата камара Правителството ответник не представя никакви становища по него. Следователно това води до въпроса за юрисдикцията на Съда да разгледа настоящата жалба срещу Русия и за последиците от неучастието на Правителството в производството.

162. Що се отнася до първия въпрос, Съдът е постановил, че съгласно член 58 от Конвенцията той остава компетентен да разглежда жалби срещу Руската федерация във връзка с действия или бездействия, които могат да представляват нарушение на Конвенцията, при условие че те са настъпили до 16 септември 2022 г. (вж. Федотова и други срещу Русия [ГК], жалби с № 40792/10 и 2 други, §§ 71—72, 17 януари 2023 г.). Въпреки това, ако жалбата се отнася до въпрос с продължаващ характер, Съдът е постановил, че „продължаваща ситуация“, която излиза извън датата на прекратяване, попада в неговата времева юрисдикция само за частта, настъпила преди тази дата (вж. Пивкина и други срещу Русия (реш.), жалби с № 2134/23 и 6 други, § 61, 06 юни 2023 г.).

163. Съответно в настоящия случай, доколкото фактите, водещи до твърдените от жалбоподателите нарушения на Конвенцията, се случват преди 16 септември 2022 г., Съдът е компетентен да ги разгледа. Въпреки това всяко оплакване по отношение на ситуацията по отношение на Руската федерация след тази дата е несъвместимо ratione temporis с член 35 § 3 от Конвенцията и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35 § 4.

164. Що се отнася до неучастието на Правителството в производството пред Голямата камара, непредставянето на становища от негова страна може да се приеме като проява на намерението му да се въздържи от по-нататъшно участие в разглеждането на настоящата жалба. В този контекст Съдът е постановил, че прекратяването на членството на дадена договаряща страна в Съвета на Европа не я освобождава от задължението ѝ да сътрудничи на Съда. Това задължение продължава да съществува, докато Съдът е компетентен да разглежда жалби, произтичащи от действия или бездействия, които могат да представляват нарушение на Конвенцията (вж. Грузия срещу Русия (II) (справедливо обезщетение) [ГК], жалба № 38263/08, §§ 21 и 27, 28 април 2023 г.; вж. също Светова и други срещу Русия, жалба № 54714/17, §§ 29-31, 24 януари 2023 г.). Тъй като Съдът запазва юрисдикцията си да разгледа жалбата, както е обяснено в параграф 163 по-горе, неучастието на Правителството ответник в производството не може да бъде пречка за разглеждането му (член 44C § 2 от Правилника на Съда).

Б. Встъпителни бележки относно правните въпроси пред Съда

165. Съдът ще започне с препратка към общите си съображения по въпроса за изменението на климата и Конвенцията, изложени в решението Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други (цитирано по-горе, §§ 410-422), най-вече във връзка с факта, че макар досегашната му практика да може да предложи насоки до определен момент по отношение на жалбите, свързани с изменението на климата, съществуват съществени разлики между правните въпроси, повдигнати от изменението на климата, и тези, разглеждани досега по дела, свързани с околната среда, които следователно изискват специфична оценка от страна на Съда.

166. Настоящото дело е заведено от група млади хора, които се оплакват от съществуващите и сериозните бъдещи последици от изменението на климата, които могат да бъдат приписани на тяхната държава по произход Португалия и на тридесет и две други държави. Жалбоподателите твърдят, че за целите на оплакването им относно изменението на климата те са под юрисдикцията на всички тези държави по смисъла на член 1 от Конвенцията. Преди да подадат жалбата си в Съда, жалбоподателите не са отнесли въпроса с положението си до знанието на органите на нито една от държавите ответници, нито се опитват да използват каквито и да било правни средства за защита в някоя от тези държави. Вместо това жалбоподателите подават жалбата си директно до Съда, като излагат подробно твърденията за пропуски и недостатъци в областта на защитата на климата от страна на държавите ответници и за неблагоприятните последици за хората, причинени от тези недостатъци. Те искат от Съда да се произнесе на първа инстанция по всички тези въпроси.

167. Съдът ще разгледа първо въпросите, свързани с юрисдикцията. Неговата преценка ще се ограничи до юрисдикцията на държавите във връзка с неблагоприятните последици, произтичащи от изменението на климата, и няма да разглежда евентуални въпроси на екстериториалната юрисдикция, като тези, които биха могли да възникнат например в контекста на по-локализирани трансгранични екологични вреди. Освен това Съдът ще разгледа, ако е необходимо, въпроса за изчерпване на вътрешноправните средства за защита. Въз основа на заключенията си относно юрисдикцията и изчерпването на вътрешноправните средства за защита, той ще прецени дали е необходимо да се произнесе по въпроса за статута на жертва, като вземе предвид общите принципи, изложени във връзка с последното в решението Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други (цитирано по-горе, §§ 487—488).

В. Юрисдикция

1. Общи принципи

168. Общите принципи на практиката на Съда по отношение на юрисдикцията са обобщени по следния начин (вж. M.N. и други срещу Белгия, цитирано по-горе, §§ 96—109):

„96. Съдът изтъква отново, че член 1 от Конвенцията ограничава нейното приложно поле до „лица“ в рамките на „юрисдикцията“ на държавите — страни по Конвенцията.

97. Упражняването на юрисдикция от страна на държава ответник е условие sine qua non, за да може тази държава да бъде държана отговорна за действия или бездействия, които могат да ѝ бъдат приписани и които водят до твърдение за нарушаване на правата и свободите, предвидени в Конвенцията (вж. решение Al-Skeini и други [срещу Обединеното кралство], жалба № 55721/07], § 130[, ЕСПЧ 2011], и Güzelyurtlu и други срещу Кипър и Турция [ГК], жалба № 36925/07, § 178, 29 януари 2019 г.). Въпросът дали тази държава носи ефективна отговорност за действията или бездействията, които са в основата на оплакванията на жалбоподателите по Конвенцията, е отделен въпрос, който принадлежи на фазата по същество на делото (вж. Loizidou срещу Турция (предварителни възражения), 23 март 1995 г., §§ 61 и 64, Серия A № 310, и Güzelyurtlu и други, цитирано по-горе, § 197).

98. Що се отнася до значението, което трябва да се придаде на понятието „юрисдикция“ за целите на член 1 от Конвенцията, Съдът е подчертал, че от гледна точка на международното публично право юрисдикционната компетентност на държавата е преди всичко териториална (вж. Güzelyurtlu и други, цитирано по-горе, § 178; вж. също Banković и други [срещу Белгия и други (реш.) [ГК], жалба № 52207/99], §§ 59-61[, ЕСПЧ 2001‑XII]). Предполага се, че тя се упражнява нормално на цялата територия на съответната държава (вж. Assanidze срещу Грузия [ГК], жалба № 71503/01, § 139, ЕСПЧ 2004-II).

99. В съответствие с член 31 § 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. Съдът тълкува думите „в рамките на тяхната юрисдикция“, като установява обичайното значение, което трябва да се придаде на фразата в нейния контекст и в светлината на предмета и целта на Конвенцията. Въпреки това, макар че международното право не изключва екстериториалното упражняване на юрисдикцията на дадена държава, предполагаемите основания на тази юрисдикция (включително гражданство и знаме) по правило се определят и ограничават от суверенните териториални права на другите съответни държави (вж. Banković и други, цитирано по-горе §§ 56 и 59).

100. Това териториално понятие за юрисдикцията на държавите - страни по Конвенцията се подкрепя от travaux préparatoires към Конвенцията (пак там, §§ 19-21 и 63). Текстът, подготвен от Комитета по правни и административни въпроси на Консултативната асамблея на Съвета на Европа, първоначално предвижда в това, което по-късно става член 1 от Конвенцията, че „държавите членки се задължават да гарантират на всички лица, пребиваващи на тяхна територия, правата ...“. Въпреки това позоваването на „всички лица, пребиваващи на тяхна територия“ е заменено с позоваване на лицата „под тяхна юрисдикция“, тъй като понятието за пребиваване е счетено за твърде ограничително и позволяващо различни тълкувания в зависимост от съответното национално законодателство.

101. Съдът е признал, че като изключение от принципа на териториалност действията на държавите — страни по Конвенцията, извършени или пораждащи последици извън техните територии, могат да представляват упражняване на юрисдикция по смисъла на член 1 от Конвенцията. Това е добре установена съдебна практика (вж. наред с много други източници, Ilaşcu и други срещу Молдова и Русия [ГК], жалба № 48787/99, § 314, ЕСПЧ 2004-VII; Medvedyev и други срещу Франция [ГК], жалба № 3394/03, § 64, ЕСПЧ 2010; Al-Skeini и други, цитирано по-горе, § 131; и Güzelyurtlu и други, цитирано по-горе, § 178).

102. Във всеки случай Съдът преценява с оглед на конкретните факти дали са налице изключителни обстоятелства, обосноваващи констатацията му, че съответната държава упражнява юрисдикция екстериториално (вж. Banković и други, цитирано по-горе, § 61; Al-Skeini и други, цитирано по-горе, § 132; Hirsi Jamaa и други [срещу Италия] [ГК], жалба № 27765/09], § 172[, ЕСПЧ 2012]; и Catan и други срещу Република Молдова и Русия [ГК], жалби с номера 43370/04 и 2 други, § 103, ЕСПЧ 2012 г. (извлечения)).

103. Изключение от принципа, че юрисдикцията по член 1 е ограничена до собствената територия на държава - страна по Конвенцията, е налице, когато тази държава упражнява ефективен контрол върху район извън националната си територия. Задължението да се гарантират правата и свободите, предвидени в Конвенцията, в такава територия произтича от факта на този контрол, независимо дали той се упражнява пряко, чрез собствените въоръжени сили на договарящата държава или чрез подчинена местна администрация (за обобщение на съдебната практика по тези ситуации вж. Al‑Skeini и други, цитирано по-горе, §§ 138‑40 и 142; за по-нови приложения на тази съдебна практика вж. Catan и други, цитирано по-горе, §§ 121‑22; Chiragov и други срещу Армения [ГК], № 13216/05, § 186, ЕСПЧ 2015 г.; Mozer срещу Република Молдова и Русия [ГК], № 11138/10, §§ 110‑11, 23 февруари 2016 г.; и Sandu и други срещу Република Молдова и Русия, жалби с номера 21034/05 и 7 други, §§ 36‑38, 17 юли 2018 г.).

104. По този начин Комисията, а впоследствие и Съдът, стигат до заключението, че дадена държава упражнява своята юрисдикция екстериториално, когато в район извън националната си територия упражнява публични правомощия, като например власт и отговорност по отношение на поддържането на сигурността (вж. X и Y срещу Швейцария, [жалби с номера 7289/75 и 7349/76, решение на Комисията от 14 юли 1977 г., Решения и доклади 9]; Drozd и Janousek срещу Франция и Испания, 26 юни 1992 г., §§ 91‑98, Серия A № 240; Gentilhomme, Schaff-Benhadji и Zerouki срещу Франция, жалби с номера 48205/99 и 2 други, § 20, 14 май 2002 г.; Al‑Skeini и други, цитирано по-горе, §§ 143-50; и Al-Jedda срещу Обединеното кралство [ГК], жалба № 27021/08, §§ 75‑96, ЕСПЧ 2011).

105. Освен това употребата на сила от агенти на дадена държава, действащи извън нейната територия, може при определени обстоятелства да доведе до попадане в юрисдикцията на държавата по член 1 на лица, които по този начин се оказват под контрола на нейните органи (за обобщение на съдебната практика по отношение на тези ситуации вж. Al‑Skeini и други, цитирано по-горе, § 136). До същото заключение се стига и когато дадено лице е задържано под стража от държавни агенти в чужбина (вж. Öcalan срещу Турция [ГК], жалба № 46221/99, § 91, ЕСПЧ 2005‑IV). По същия начин екстериториалната юрисдикция е призната в резултат на ситуации, в които длъжностни лица на държава, действащи извън нейната територия, чрез контрол върху сгради, самолети или кораби, в които са задържани лица, упражнява власт и физически контрол върху тези лица (вж. Issa и други срещу Турция, жалба № 31821/96, §§ 72‑82, 16 ноември 2004 г.; Al-Saadoon и Mufdhi срещу Обединеното кралство (реш.), № 61498/08, §§ 86—89, 30 юни 2009 г.; Medvedyev и други, цитирано по-горе, §§ 62‑67; Hirsi Jamaa и други, цитирано по-горе, §§ 76-82; и Hassan срещу Обединеното кралство [ГК], № 29750/09, §§ 75-80, ЕСПЧ 2014 г.).

106. Както Съдът изтъква отново в решението си по делото Al-Skeini и други (цитирано по-горе, § 134), юрисдикцията на държава — страна по Конвенцията може да възникне от действията или бездействията на нейни дипломатически или консулски служители, когато в официалното си качество те упражняват в чужбина правомощията си по отношение на граждани на тази държава или тяхното имущество (вж. X срещу Германия, [жалба № 1611/62, решение по допустимост на Комисията от 25 септември 1965 г., Годишник, бр. 8]; X срещу Обединеното кралство, жалба № 7547/76, решение на Комисията от 15 декември 1977 г., Решения и доклади, бр. 12, стр. 73; и S. срещу Германия, жалба № 10686/83, решение по допустимост на Комисията от 5 октомври 1984 г., Решения и доклади, бр. 40, стр. 191), или когато упражняват физическа власт и контрол върху определени лица (вж. M. срещу Дания, [жалба № 17392/90, решение по допустимост на Комисията от 14 октомври 1992 г., Решения и доклади, бр. 73, стр. 193]).

107. И накрая, специфични обстоятелства от процесуално естество са били използвани, за да се обоснове прилагането на Конвенцията във връзка със събития, които са настъпили извън територията на държавата ответник. Така, по отношение на гражданските производства за обезщетение за вреди, заведени от жалбоподателите пред италианските съдилища по националното право във връзка със смъртта на техни роднини в резултат на въздушните удари, извършени от алианса НАТО срещу Съюзна република Югославия, Съдът постановява, въпреки екстериториалния характер на събитията, от които произтича искът, че тези производства попадат под юрисдикцията на Италия, която съответно е била длъжна да осигури в тези производства спазването на правата, защитени от член 6 от Конвенцията (вж. Markovic и други срещу Италия (реш.), жалба № 1398/03, 12 юни 2003 г., и Markovic и други [ГК], цитирано по-горе, §§ 49‑55). Неотдавна, по отношение на смъртни случаи, настъпили извън територията на държавата ответник, Съдът констатира, че фактът, че въпросната държава е започнала наказателно разследване на тези събития, установява юрисдикционна връзка за целите на член 1 между тази държава и роднините на жертвата, което води до задължение на държавата да изпълни процедурните изисквания на член 2 (вж. Güzelyurtlu и други, цитирано по-горе, § 188).

108. За разлика от това, в ... Abdul Wahab Khan [срещу Обединеното кралство] (реш. по допустимост), № 11987/11, 28 януари 2014 г.] Съдът отхвърля довода, основан на производството, образувано от жалбоподателя, пакистански гражданин, пребиваващ в Пакистан, пред SIAC, за да оспори решението за отнемане на разрешението му за пребиваване в Обединеното кралство. Съдът постановява, че при липсата на други критерии за обвързаност фактът, че жалбоподателят е завел това производство, не е достатъчен, за да се установи юрисдикцията на Обединеното кралство по отношение на твърдения от жалбоподателя риск, че в Пакистан той ще бъде подложен на третиране, противоречащо на член 3 от Конвенцията (вж. Abdul Wahab Khan, цитирано по-горе, § 28).

109. За сравнение Съдът подчертава, че цитираните по-горе дела трябва да се разграничават от тези, в които фактите са съдържали международен елемент, но които не са включвали екстериториалност по смисъла на член 1 от Конвенцията. Такава е ситуацията по отношение на делата по член 8, отнасящи се до решения, взети по отношение на лица, независимо дали са техни граждани, които се намират извън територията на държавата ответник, но при които не е възникнал въпросът за юрисдикцията на тази държава, като се има предвид, че юрисдикционната връзка произтича от вече съществуващ семеен или личен живот, който тази държава е длъжна да защитава (вж. Nessa и други срещу Финландия (реш.), жалба № 31862/02, 6 май 2003 г.; Orlandi и други срещу Италия, № 26431/12, 14 декември 2017 г.; и Schembri срещу Малта (реш.), № 66297/13, 19 септември 2017 г.).“

169. В решението M.N. и други срещу Белгия (цитирано по-горе, §§ 112-113) — което се отнася до обработката на заявленията за визи на жалбоподателите от белгийските власти в чужбина — Съдът също така пояснява, че „самият факт, че решенията, взети на национално равнище, са оказали въздействие върху положението на лица, пребиваващи в чужбина, също не е от естество да установи юрисдикцията на съответната държава по отношение на тези лица извън нейната територия“. За да определи дали Конвенцията се прилага, Съдът трябва да провери дали са съществували „изключителни обстоятелства“, които биха могли да доведат до заключението, че съответната държава е упражнявала екстериториална юрисдикция по отношение на жалбоподателите. Това е преди всичко въпрос от фактическо естество, който изисква Съдът да изследва естеството на връзката между жалбоподателите и държавата ответник и да установи дали последната ефективно е упражнявала власт или контрол върху тях. В решението M.N. и други срещу Белгия Съдът установява, че като са подали заявленията за виза до белгийските органи в чужбина, жалбоподателите не са могли да създадат юрисдикционна връзка с Белгия.

170. Съответните общи принципи относно екстериториалната юрисдикция бяха изяснени наскоро също и от Голямата камара по няколко междудържавни дела. По делото Грузия срещу Русия (II) (цитирано по-горе, §§ 113-114) Съдът пояснява, че съдебната практика относно понятието за екстериториална юрисдикция е претърпяла развитие след практиката по делото Banković и други (цитирано по-горе), като Съдът е посочил, наред с другото, че правата по Конвенцията могат да бъдат „разделени и адаптирани“ (вж. също Al-Skeini и други, цитирано по-горе, § 137). Освен това Съдът е установил редица критерии за упражняването на екстериториална юрисдикция от страна на държавата, които трябва да останат изключителни. Двата основни критерия, установени от Съда в това отношение, са този за „ефективен контрол“ от страна на държавата върху дадена територия (пространствена концепция за юрисдикция) и този за „власт и контрол от държавен агент“ върху физически лица (лична концепция за юрисдикция) (вж. Грузия срещу Русия (II) (цитирано по-горе, § 115).

171. В решението Украйна и Нидерландия срещу Русия (цитирано по-горе, §§ 547-550, 555, 559-560 и 565-575) Съдът доразвива въпроса за екстериториалната юрисдикция по следния начин:

„547. Органите на Конвенцията са разработили рамка за тълкуване и прилагане на член 1 от Конвенцията. Съответните принципи са се развили с оглед на ефективната защита на правата на човека в предимно регионален контекст. Техният произход предхожда ARSIWA [Статиите на Комисията по международно право относно отговорността на държавите за международно неправомерни действия от 2001 г.], които бяха приети едва през 2001 г. и при формулирането на съответните международноправни норми взеха предвид предходната практика на органите на Конвенцията.

548. Практиката на Съда показва, че преценката дали дадена държава ответник има юрисдикция по член 1 по отношение на жалби за събития извън официалните териториални граници на тази държава може да включва разглеждане на юрисдикцията ratione loci или ratione personae, или и двете. Когато основният аргумент е, че държавата ответник е упражнявала ефективен контрол върху дадена територия, въпросът, който възниква по същество, е дали може да се счита, че тази територия попада в юрисдикцията ratione loci на държавата ответник, с всички произтичащи от това права и отговорности, независимо от факта, че тя е извън нейните териториални граници. Когато аргументът е по-скоро, че жертвите са попаднали под властта и контрола на държавен агент на територия, която държавата не е контролирала, основният въпрос ще бъде дали държавата ответник е упражнявала юрисдикция ratione personae.

549. Дори в случаите, когато се установи, че твърдените нарушения са извършени на територия под ефективния контрол на държавата ответник (и следователно в рамките на нейната юрисдикция ratione loci), последната ще бъде отговорна за нарушения на Конвенцията само ако има и юрисдикция ratione personae. Това означава, че оспорваните действия или бездействия трябва да са извършени от държавни органи или да могат да бъдат приписани по друг начин на държавата ответник.

550. Съдът последователно е обяснявал, че въпросите за понасянето и отговорността на държавата ответник по Конвенцията за действията, предмет на оплакването, попадат за разглеждане във фазата на производството по същество (вж. неотдавнашното решение Украйна срещу Русия (относно Крим) [(реш. по допустимост) [ГК], жалби № 20958/14 и 38334/18], § 266 [, 16 декември 2020 г.], и цитираните в него препратки). Важно е обаче да се уточни, че това се отнася до доказателствения въпрос дали действието или бездействието, за което се подава жалба, действително се дължи на държавен агент, както се твърди. То не изключва преценката на етапа на допустимост дали конкретни физически или юридически лица могат да бъдат считани за държавни агенти, така че всички действия, за които на по-късния етап по същество се докаже, че са били предприети от тях, да могат да доведат до отговорност на държавата (вж. например подхода, възприет в решението на Комисията от 26 май 1975 г. по дело Кипър срещу Турция, жалби № 6780/74 и 6950/75, Решения и доклади, бр. 2, стр. 125 на стр. 137, и последващия ѝ доклад [Кипър срещу Турция, жалби № 6780/74 и 6950/75, доклад на Комисията от 10 юли 1976 г., том I, недокладван, стр. 32, § 84]).

...

iii) Изключение от териториалността: извън суверенните граници на дадена държава

555. Що се отнася до екстериториалната юрисдикция, утвърдената практика е, че действията на държавите - страни по Конвенцията, извършени или пораждащи последици извън техните територии, могат да представляват упражняване на юрисдикция по смисъла на член 1 от Конвенцията.

...

(β) Критерии за установяване на юрисдикция

559. Когато е направено твърдение за екстериториална юрисдикция, Съдът ще прецени дали са налице изключителни обстоятелства, които да оправдаят установяването от негова страна, че съответната държава е упражнявала юрисдикция екстериториално, като се позове на конкретните факти по делото (вж. M.N. и други срещу Белгия (реш. по допустимост) [ГК], № 3599/18, §§ 101-02, 5 май 2020 г.). Двата основни критерия са ефективен контрол от страна на държавата върху дадена територия (пространствена концепция за юрисдикция или юрисдикция ratione loci) и власт на държавен агент и контрол върху физически лица (лична концепция за юрисдикция или юрисдикция ratione personae) (вж. Грузия срещу Русия (II), цитирано по-горе, § 115). Друг критерий, който може да е от значение в случаите, свързани с процесуалното задължение по член 2, е понятието за юрисдикционна връзка между държавата ответник и роднините на жертвата при обстоятелствата по делото. Тези критерии ще бъдат разгледани последователно по-долу.

— Ефективен контрол върху дадена територия

560. Първата ситуация, при която по изключение може да възникне екстериториална юрисдикция, е когато договаряща държава упражнява ефективен контрол върху район извън националната си територия, обикновено в резултат на законни или незаконни военни действия ...

— Правомощия и контрол на държавен агент

565. Втората ситуация, при която по изключение може да възникне екстериториална юрисдикция, е когато е налице власт или контрол на държавен агент върху жертвата (вж. Грузия срещу Русия (II), цитирано по-горе, §§ 117-24).

566. Юрисдикцията на държава - страна по Конвенцията, може да възникне от действията или бездействията на нейни дипломатически или консулски служители, когато в официалното си качество те упражняват в чужбина властта си по отношение на граждани на тази държава или тяхното имущество, или когато упражняват физическа власт и контрол върху определени лица (вж. Al-Skeini и други, цитирано по-горе, § 134, и M.N. и други срещу Белгия, цитирано по-горе, §§ 106 и 117-19).

567. Съдът също така пояснява, че една държава може да упражнява екстериториална юрисдикция, когато, със съгласието или по покана на правителството на съответната държава, упражнява чрез свои представители или други лица под тяхно командване и пряк надзор, публични правомощия, които обикновено се упражняват от това правителство (вж. Al-Skeini и други, цитирано по-горе, §§ 135 и 144-47, и Jaloud срещу Нидерландия [ГК], жалба № 47708/08, §§ 139, 149 и 152, ЕСПЧ 2014 г.).

568. И накрая, практиката на Съда установява, че при определени обстоятелства употребата на сила от представители на дадена държава, действащи извън нейната територия, може да доведе до това, лицето, поставено по този начин под контрола на органите на държавата, да попадне в обхвата на юрисдикцията на тази държава по член 1 (вж. Al-Skeini и други, цитирано по-горе, § 136; Грузия срещу Русия (II), цитирано по-горе, § 117; и Carter [срещу Русия], жалба № 20914/07], §§ 126-30, 150 и 158‑61 [, 21 септември 2021 г.]). Точното съдържание на това изключение е предмет на много анализи и дискусии в практиката на Съда (вж., последно, Грузия срещу Русия (II), цитирано по-горе, §§ 117-24 и 130-36, и Carter, цитирано по-горе, §§ 126-30). Изглежда, че тя обхваща два различни, макар и потенциално припокриващи се сценария.

569. Първо, тя обхваща упражняването от страна на държавни служители на физическа власт и контрол върху жертвата или въпросното имущество (вж. Al-Skeini и други, цитирано по-горе, § 136). Това ясно включва случаи, в които лицето е задържано (вж. Öcalan срещу Турция [ГК], № 46221/99, § 91, ЕСПЧ 2005 IV). Това може да включва и случаи, в които свободата на придвижване или действие е подложена на по-лека форма на ограничение (вж. например Medvedyev и други срещу Франция [ГК], жалба № 3394/03, § 67, ЕСПЧ 2010 г.).

570. На второ място, то обхваща изолирани и специфични актове на насилие, включващи елемент на близост (вж. Грузия срещу Русия (II), цитирано по-горе, §§ 130-32, и Carter, цитирано по-горе, §§ 129-30). По този начин е установена юрисдикция по отношение на побой или стрелба от страна на държавни служители над лица извън територията на тази държава (вж. например Isaak срещу Турция (реш.), жалба № 44587/98, 28 септември 2006 г., и Andreou срещу Турция [(реш.), жалба № 45653/99, 3 юни 2008 г.]) и целенасочено убийство без произнесена присъда на лице от държавни агенти на територията на друга договаряща държава, извън контекста на военни операции (вж. Carter, цитирано по-горе, §§ 129-30). Съдът е обяснил, че отговорността в тези ситуации произтича от факта, че член 1 от Конвенцията не може да се тълкува така, че да позволява на държава - страна по Конвенцията, да извършва нарушения на Конвенцията на територията на друга държава, които не би могла да извърши на собствената си територия. В Carter той добавя, че целенасочените нарушения на правата на човека на дадено лице от една договаряща държава на територията на друга договаряща държава подкопават ефективността на Конвенцията както като пазител на правата на човека, така и като гарант за мира, стабилността и върховенството на закона в Европа (цитирано по-горе, § 128).

571. Във всички случаи на власт и контрол от страна на държавен агент всяка установена юрисдикция е лична спрямо жертвата. Обхватът на задълженията на държавата по член 1 от Конвенцията е да осигури на това лице правата и свободите по Конвенцията, които са от значение за неговото положение. В този смисъл следователно правата по Конвенцията могат да бъдат разделени и адаптирани (вж. Al-Skeini и други, цитирано по-горе, § 137, и Carter, цитирано по-горе, § 126); следователно отхвърлянето на тази теза в Banković и други (цитирано по-горе, § 75) вече не е точно изложение на подхода на Съда по член 1 от Конвенцията.

572. За разлика от юрисдикцията, основаваща се на ефективен контрол върху дадена територия, Съдът многократно е установявал, че личната юрисдикция по член 1 от Конвенцията съществува извън правното пространство на Конвенцията (вж. наред с други примери Öcalan, Medvedyev и други, Al-Skeini и други и Jaloud, всички цитирани по-горе).

— „Юрисдикционна връзка“ по отношение на процесуалното задължение по член 2

573. Неотдавна Съдът разясни как трябва да се подхожда към въпроса за юрисдикцията, когато смъртта настъпва извън територията на договарящата държава, по отношение на която се твърди, че възникват процесуалните задължения по член 2 от Конвенцията (вж. Güzelyurtlu и други, цитирано по-горе, §§ 188-90, 29 януари 2019 г.; Грузия срещу Русия (II), цитирано по-горе, § 330; и Hanan срещу Германия [ГК], жалба № 4871/16, §§ 132-33, 16 февруари 2021 г.). В този контекст Съдът подчертава, че процесуалното задължение за провеждане на ефективно разследване по член 2 се е превърнало в отделно и автономно задължение, което може да се счита за отделно задължение, произтичащо от член 2 и е способно да обвърже държавата, дори когато смъртта е настъпила извън нейната юрисдикция (вж. Güzelyurtlu и други, цитирано по-горе, § 189). В такива случаи въпросът е дали е налице юрисдикционна връзка за целите на член 1 от Конвенцията.

574. Ако разследващите или съдебните органи на дадена Договаряща държава по силата на вътрешното ѝ право образуват свое собствено наказателно разследване или производство във връзка със смърт, настъпила извън юрисдикцията на тази държава, това само по себе си може да е достатъчно, за да се установи юрисдикционна връзка между тази държава и роднините на жертвата, които по-късно завеждат дело пред Съда (вж. Güzelyurtlu и други, цитирано по-горе, § 188, както е уточнено в Hanan, цитирано по-горе, § 135).

575. Когато такова разследване или производство не е било образувано в дадена договаряща държава, специални характеристики могат да предизвикат наличието на юрисдикционна връзка във връзка с процесуалното задължение за разследване по член 2. Не е възможно да се изложи изчерпателен списък на такива особености, тъй като те непременно ще зависят от конкретните обстоятелства по всяко дело и могат да варират значително в различните случаи (вж. Güzelyurtlu и други, цитирано по-горе, § 190). Съдът е установил, че специалните характеристики са достатъчни, за да доведат до връзка с юрисдикцията в редица случаи (вж. например Güzelyurtlu и други, цитирано по-горе, §§ 191-96; Грузия срещу Русия (II), цитирано по-горе, §§ 331-32; и Hanan, цитирано по-горе, §§ 137-42).“

172. Голямата камара доразвива въпроса за юрисдикцията в решението H.F. и други срещу Франция (цитирано по-горе), което се отнася до оплакванията на жалбоподателите по член 3 от Конвенцията и член 3 § 2 от Протокол № 4 относно мълчаливия отказ на френските власти да репатрират граждани, държани заедно с малките им деца в управлявани от кюрдите лагери в Североизточна Сирия след падането на „Ислямска държава“, и решението на френския съд да откаже юрисдикция, когато този отказ е бил оспорен от техните роднини. Съдът счита, че е важно да се направи разграничение между, от една страна, член 3 от Конвенцията, по отношение на който не установява юрисдикция по член 1 от Конвенцията (вж. параграф 176 по-долу), и, от друга страна, член 3 § 2 от Протокол № 4, по отношение на който установява юрисдикция, като взема предвид особения характер на тази разпоредба (вж. параграф 175 по-долу).

173. По-специално може да се отбележи, че Съдът се позовава на въпроса за „специалните характеристики“, които биха могли да доведат до упражняване на юрисдикция от страна на договаряща държава извън собствените ѝ териториални граници; въпрос, който трябва да бъде решен с оглед на конкретните факти. По това дело Съдът разглежда следните аспекти: дали Франция е упражнявала „контрол“ върху района, в който са били държани членовете на семейството на жалбоподателите; дали от започването на вътрешното производство може да се извлече връзка с юрисдикцията; и накрая, дали съществуват „свързващи връзки“ с държавата (чрез гражданство и дипломатическа или консулска юрисдикция) по отношение на всяка от разглежданите разпоредби (пак там, § 190).

174. След като констатира, че Франция не упражнява никакъв „ефективен контрол“ върху въпросната територия или „контрол“ върху членовете на семейството на жалбоподателите и че образуването на производство на национално ниво не поражда юрисдикция за Франция, Съдът се насочва към въпроса дали „някакви особености, произтичащи от връзката на гражданство между членовете на семейството на жалбоподателите и държавата ответник или от дипломатическата юрисдикция, която тази държава би трябвало да упражнява, за да ги защити от малтретиране ... биха могли да предизвикат нейната юрисдикция ratione loci да разгледа жалбите“ (пак там, §§ 192, 196-97).

175. Що се отнася до оплакването по член 3 § 2 от Протокол № 4 и с оглед на специфичния характер на тази разпоредба Съдът намира, че в допълнение към правната връзка между държавата и нейните граждани са налице и други специфични за случая характеристики, които поставят жалбоподателите под юрисдикцията на държавата ответник за целите на тази разпоредба (пак там, §§ 212-14). По-конкретно Съдът излага следните аргументи (препратките са пропуснати):

„213. В настоящия случай Съдът счита, че е необходимо да се вземат предвид, в допълнение към правната връзка между държавата и нейните граждани, следните особености, които са свързани с положението на лагерите в Североизточна Сирия. На първо място, жалбоподателите са отправили редица официални молби до френските власти за репатриране и помощ, като са призовали държавата ответник да позволи на членовете на техните семейства да упражнят правото си по тази разпоредба ... Второ, тези искания са отправени въз основа на основните ценности на демократичните общества, съставляващи Съвета на Европа, докато членовете на техните семейства са били изправени пред реална и непосредствена заплаха за живота и физическото им благосъстояние поради условията на живот и опасенията за безопасността в лагерите, които се считат за несъвместими със зачитането на човешкото достойнство ..., както и поради здравословното състояние на тези членове на семейството и изключителната уязвимост на децата, по-специално с оглед на тяхната възраст ... На трето място, предвид формата и продължителността на задържането им, засегнатите лица не са в състояние да напуснат лагерите или всяко друго място, където могат да бъдат държани в изолация, за да се върнат във Франция без съдействието на френските власти, като по този начин се оказва физически невъзможно да достигнат до френската граница или до всяка друга държавна граница, откъдето да бъдат предадени обратно на тези власти... Накрая Съдът отбелязва, че кюрдските власти са изразили готовност да предадат задържаните жени с френско гражданство и техните деца на националните власти ...“

176. За разлика от това, по отношение на оплакването по член 3 Съдът счита, че обстоятелствата по делото не са били такива, че да поставят жалбоподателите под юрисдикцията на държавата ответник. Доколкото това може да бъде от значение за настоящото дело, Съдът се е обосновал по следния начин (пак там, §§ 199-203):

„199. ... [С]ъдът счита, че самото позоваване от страна на жалбоподателите на оперативната способност на Франция да репатрира, разглеждана от тях като нормално упражняване на нейната юрисдикция ratione personae, основана на националност, както е определена в международното публично право, или като форма на контрол или власт, която тя неправилно не е упражнила в случая на членовете на техните семейства, не е достатъчно, за да представлява специална характеристика, която може да породи екстериториална юрисдикционна връзка ...

200. На първо място, самият факт, че решенията, взети на национално равнище, са оказали въздействие върху положението на лица, пребиваващи в чужбина, не е от естество да установи юрисдикцията на съответната държава по отношение на тях извън нейната територия (вж. M.N. и други срещу Белгия, цитирано по-горе, § 112).

201. На второ място, макар жалбоподателите да твърдят, че репатрирането на членовете на техните семейства е било отказано при пълно познаване на тяхното положение и че операциите по репатриране, извършени от Франция в периода 2019—2021 г., са показали упражняването на контрол и власт над нейните граждани, задържани в лагерите в Сирия, Съдът отбелязва, че нито вътрешното право ..., нито международното право — било то обичайното право относно дипломатическата и консулската закрила ... или резолюциите на Съвета за сигурност — изискват от държавата да действа от името на своите граждани и да ги репатрира ...

202. На трето място, дори да се приеме, както твърдят жалбоподателите, че положението на членовете на техните семейства не попада в класическите хипотези на дипломатическа и консулска закрила, определени и ограничени от суверенните териториални права на приемащите държави, и че единствено Франция, към която са се обърнали, е в състояние да им окаже помощ, Съдът счита, че тези обстоятелства не са от естество да установят юрисдикцията на Франция спрямо тях ...

203. В заключение Съдът счита, че жалбоподателите не могат основателно да твърдят, че самото решение на френските органи да не репатрират членовете на техните семейства води до включването им в обхвата на френската юрисдикция по отношение на малтретирането, на което са подложени в сирийските лагери под кюрдски контрол. Подобно разширяване на приложното поле на Конвенцията не намира опора в съдебната практика...“

2. Прилагане на горепосочените принципи и съображения по настоящото дело

177. Съдът ще разгледа на свой ред горепосочените критерии за юрисдикция, за да определи дали в настоящия случай може да се установи юрисдикцията на държавите ответници.

а) Териториална юрисдикция

178. Всички жалбоподатели пребивават в Португалия и следователно са под нейна териториална юрисдикция, което означава, че съгласно член 1 от Конвенцията Португалия трябва да отговаря за всяко вменено ѝ нарушение на правата и свободите, защитени от Конвенцията, по отношение на жалбоподателите (вж. Ilaşcu и други срещу Молдова и Русия [ГК], жалба № 48787/99, §§ 311-12, ЕСПЧ 2004‑VII). Това не е оспорено от Правителствата ответници (вж. параграф 77 по-горе). Правителството на Португалия обаче подчертава, че въпросът за юрисдикцията трябва да бъде отделен от въпроса за действителната му отговорност за оспорваните нарушения на Конвенцията (вж. параграф 110 по-горе). Съдът е съгласен с това. Въпросът за отговорността е отделен въпрос, който трябва да бъде разгледан, ако е уместно, по съществото на жалбата (вж. Loizidou срещу Турция (предварителни възражения), 23 март 1995 г., § 61, Серия А № 310; Грузия срещу Русия (II), цитирано по-горе, § 162; и Украйна и Нидерландия срещу Русия, цитирано по-горе, § 549).

179. Що се отнася до другите държави ответници, жалбоподателите не твърдят (вж. параграф 121 по-горе), нито пък би имало основание да се установи, че по отношение на тях може да бъде установена териториална юрисдикция от тяхна страна.

180. Тъй като жалбоподателите по-скоро твърдят, че юрисдикцията на другите държави ответници може да бъде установена въз основа на принципите, свързани с екстериториалната юрисдикция, сега Съдът ще разгледа този въпрос предвид съответните критерии на Конвенцията, като има предвид, че повдигнатите от жалбоподателите оплаквания се отнасят до твърдяно неизпълнение от страна на държавите ответници на съществени позитивни задължения по членове 2, 3 и 8 от Конвенцията.

б) Екстериториална юрисдикция

(i) Ефективен контрол върху дадена територия

181. Няма твърдение, че някоя от държавите ответници е упражнявала по някакъв начин ефективен контрол върху район извън националната си територия, което е довело до попадането на жалбоподателите под нейната юрисдикция ratione loci.

(ii) Правомощия и контрол от страна на държавен агент

182. От гледна точка на обичайните ситуации при прилагането на критерия „власт и контрол на държавен агент“ (вж. параграф 171 по-горе, в който се цитира Украйна и Нидерландия срещу Русия, §§ 565-572), който предполага някаква форма на власт или контрол върху предполагаемата жертва (пак там, § 571), не може да се приеме, че някоя от държавите ответници е упражнявала власт или контрол върху жалбоподателите по смисъла на съдебната практика на Съда по член 1. Следователно не може да бъде установена юрисдикция на това основание.

(iii) Връзка с юрисдикцията по отношение на процесуалното задължение по член 2

183. Като се има предвид естеството на оплакването на жалбоподателите (вж. параграфи 13 и 180 по-горе) и начинът, по който Съдът е тълкувал юрисдикционната връзка по отношение на процесуалното задължение за разследване по член 2 (вж. параграф 171 по-горе, в който се цитира Украйна и Нидерландия срещу Русия, §§ 573-75), е ясно, че въз основа на този критерий не може да бъде установена юрисдикция на държавите ответници. Въпросът дали и до каква степен евентуално може да се установи връзка с юрисдикцията чрез образуване на съответното национално производство не възниква в настоящото дело, където такива стъпки не са предприети от жалбоподателите в нито една от държавите ответници.

(iv) Дали има относими „особени характеристики“ за установяване на юрисдикцията на държавите ответници

184. Съдът би започнал с припомняне, че последователно е отхвърлял идеята, че фактът на вземане на решение на национално равнище, което оказва въздействие върху положението на лице в чужбина, може сам по себе си да установи юрисдикция на съответната държава по отношение на лицето. Това се отнася не само за решенията, взети от властите (вж. M.N. и други срещу Белгия, цитирано по-горе, §§ 112-13), но и за аргумента, че държавата е в състояние да вземе решение или да предприеме действие, което оказва въздействие върху положението на жалбоподателя в чужбина (вж. H.F. и други срещу Франция, цитирано по-горе, § 202).

185. Макар че определени „специални характеристики“ могат да доведат Съда до заключението, че държавата е упражнила екстериториална юрисдикция в конкретен случай, за разлика от това е ясно, че оплакванията на жалбоподателите по настоящото дело не съответстват на нито едно от обстоятелствата, които в предишни случаи са довели до установяване на екстериториална юрисдикция. Следователно съществуващата съдебна практика не предоставя основание за установяване на екстериториална юрисдикция на държавите ответници (с изключение на Португалия, която има териториална юрисдикция).

186. В изложенията си обаче жалбоподателите се позовават на редица „изключителни обстоятелства“ и „специални характеристики“ в подкрепа на довода си, че Съдът следва да установи екстериториалната юрисдикция на държавите ответници спрямо жалбоподателите в специфичния контекст на изменението на климата (вж. параграфи 121 — 126 по-горе).

187. Доколкото жалбоподателите се позовават на „изключителните обстоятелства“, споменати в решението M.N. и други срещу Белгия (цитирано по-горе, § 113; вж. параграф 122 по-горе), като основание за установяване на екстериториалната юрисдикция на държавите ответници, е важно да се повтори, че както е обяснено в параграф 169 по-горе, в това дело Съдът не е установил наличието на екстериториална юрисдикция на държавата ответник.

188. Освен това позоваването на „изключителни обстоятелства“ в решението M.N. и други срещу Белгия няма за цел да установи отделен тест за юрисдикция. В конкретния контекст на това дело, в което жалбоподателите се опитват да се позоват на комбинация от предполагаеми материални и процесуални връзки с Белгия, е отбелязано, че оценката на евентуални „изключителни обстоятелства“ „изисква [Съдът] да проучи естеството на връзката между жалбоподателите и държавата ответник и да установи дали последната ефективно е упражнявала власт или контрол върху тях“ (вж. M.N. и други срещу Белгия, цитирано по-горе, §§ 102 и 113). С други думи, в крайна сметка преценката е за ефективна власт или контрол върху жалбоподателите, в съответствие с установената съдебна практика.

189. В решението Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други (цитирано по-горе, § 422) Съдът обяснява причините, поради които делата, свързани с изменението на климата, притежават няколко специфични характеристики, отличаващи ги от „класическите“ дела, свързани с околната среда. Той също така обяснява защо делата, свързани с изменението на климата, повдигат различни въпроси и изискват различни адаптации на съществуващата практика на Съда, за да се определи подходът, който може да бъде възприет по отношение на неблагоприятните последици от изменението на климата върху упражняването на правата, защитени от Конвенцията.

190. Поради това Съдът ще прецени дали са налице валидни основания за развитие на съществуващата съдебна практика относно екстериториалната юрисдикция, както е посочено от жалбоподателите в техните становища, като се вземе предвид позоваването им на редица изключителни обстоятелства и специални характеристики.

191. Съдът признава следните аспекти на изменението на климата, подчертани от жалбоподателите.

192. Първо, държавите упражняват върховен контрол върху публичните и частните дейности, базирани на техните територии, които произвеждат емисии на ПГ. Във връзка с това те са поели определени международноправни ангажименти, по-конкретно тези, посочени в Парижкото споразумение, които са развили в националното си законодателство и стратегически документи, както и в своите национално определени приноси („НОП“) по Парижкото споразумение. Освен това, както е посочено в решението Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други (цитирано по-горе, §§ 544-554), съгласно Конвенцията възникват определени позитивни задължения по отношение на изменението на климата.

193. На второ място, макар и сложна и многопластова, съществува определена причинно-следствена връзка между публичните и частните дейности, базирани на територията на дадена държава, които произвеждат емисии на ПГ, и неблагоприятното въздействие върху правата и благосъстоянието на хората, живеещи извън нейните граници и следователно извън обхвата на демократичния процес на тази държава. Изменението на климата е глобално явление и всяка държава носи своята част от отговорността за глобалните предизвикателства, породени от изменението на климата, и има роля в намирането на подходящи решения.

194. На трето място, проблемът с изменението на климата е от наистина екзистенциално естество за човечеството, което го отличава от други причинно-следствени ситуации. По-голямото количество изкопаеми горива, които се добиват или изгарят навсякъде по света, отвъд това, което може да бъде компенсирано от естествените депа на въглерод (нетна нула), неизбежно ще доведе до по-високи концентрации на ПГ в атмосферата и следователно до влошаване на последиците от изменението на климата в световен мащаб.

195. Въпреки това Съдът намира, че тези съображения сами по себе си не могат да послужат като основание за създаване чрез тълкуване на ново основание за екстериториална юрисдикция или като основание за разширяване на съществуващата такава. Сега Съдът ще пристъпи към разглеждане на другите доводи, изтъкнати от жалбоподателите като база за обосновка на разширяването на екстериториалната юрисдикция.

196. На първо място, жалбоподателите изглежда твърдят, че юрисдикцията трябва да зависи от съдържанието на позитивните задължения, които искат Съдът да наложи на държавите, предвид сериозността на въздействието на изменението на климата върху техните права по Конвенцията (вж. параграфи 123 — 124 по-горе).

197. Съдът е приел, че в контекста на решението дали може да се установи екстериториална юрисдикция или не, правата по Конвенцията могат до известна степен да бъдат „разделени и адаптирани“ (вж. параграф 170 по-горе). В същото време той последователно е приемал, че за да може твърдяното нарушение да попадне в обхвата на юрисдикцията на Съда по член 19 да „гарантира спазването на ангажиментите, поети от Високодоговарящите страни“, първо трябва да се докаже, че оспорваните обстоятелства попадат в юрисдикцията на Високодоговаряща страна, както се изисква от член 1. Именно поради тази причина Съдът описва юрисдикцията по член 1 като прагов критерий (conditio sine qua non) и приема, че въпросът дали дадена жалба попада в юрисдикцията на държавата ответник е предварителен въпрос, който трябва да бъде решен, преди да се извърши каквато и да е оценка на основателността на твърденията по същество (вж. Украйна и Нидерландия срещу Русия, цитирано по-горе, § 506, с допълнителни препратки).

198. Освен това в практиката на Съда няма подкрепа за аргумента, че задълженията на държавата по конкретен член от Конвенцията или по отношение на конкретен въпрос по Конвенцията (независимо от твърдяната му сериозност или тежест) биха изисквали държавата да прилага Конвенцията към положението на лица, които не са под нейна юрисдикция (вж. по аналогия Abdul Wahab Khan срещу Обединеното кралство (реш. по допустимост), № 11987/11, § 26, 28 януари 2014 г.). Съдът не намира за възможно да счете, че предложените позитивни задължения на държавите в областта на изменението на климата биха могли да бъдат достатъчно основание да се счита, че държавата има юрисдикция по отношение на лица извън нейната територия или по друг начин извън нейната власт и контрол.

199. Важно е също така да се отбележи, че в настоящото дело не е налице никаква конкретна връзка или обвързаност между жалбоподателите и някоя от държавите ответници (освен Португалия), която би могла да бъде основание, позволяващо на Съда да приеме, че всички позитивни задължения, на които биха могли да бъдат обект държавите, трябва да бъдат изпълнявани при надлежно отчитане на конкретното положение на жалбоподателите. В тази връзка отново се подчертава, че юрисдикцията не може да бъде установена само въз основа на аргумента, че държавата е в състояние да вземе решение или действие, което да повлияе на положението на жалбоподателя в чужбина (вж. параграф 184 по-горе).

200. Освен това фактът, че чрез португалското си гражданство жалбоподателите се ползват и с гражданство на ЕС, не може да послужи за установяване на юрисдикционна връзка между тях и двадесет и шестте държави ответници, които са и държави — членки на ЕС (различни от Португалия, където те пребивават). Подобна позиция, която неправилно тълкува естеството и последиците на гражданството на ЕС, както е предвидено в правото на ЕС и тълкувано от Съда на ЕС, би била равносилна на изискване държавата да изпълни материални задължения по Конвенцията, въпреки че тя няма нито „контрол“ по смисъла на практиката на Съда върху територията, където жалбоподателите са засегнати от твърдените последици от изменението на климата, която по принцип може да бъде навсякъде, нито контрол върху самите жалбоподатели (вж., по аналогия, H. F. и други срещу Франция, цитирано по-горе, § 198).

201. На второ място, по отношение на линията на аргументация на жалбоподателите, изложена в параграфи 124 и 125 по-горе, първо трябва да се отбележи, че Конвенцията не е предназначена да осигури обща защита на околната среда като такава и че други международни инструменти и национални законодателства са специално пригодени за справяне с този конкретен въпрос (вж. Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други, цитирано по-горе, § 445). Жалбоподателите твърдят, че Съдът следва да установи екстериториална юрисдикция, за да улесни по-мащабни съдебни спорове, свързани с изменението на климата, и да им позволи да действат вместо „съответните жалбоподатели от всяка държава, които [подават] сравнително амбициозни жалби“. Да се приеме това обаче би довело до радикално отклонение от логиката на системата за защита по Конвенцията, която се основава предимно и основно на принципите на териториална юрисдикция и субсидиарност.

202. Жалбоподателите също така твърдят, че завеждането на дело само срещу Португалия би имало ограничена ефективност и че те не разполагат с други средства за търсене на отговорност от държавите ответници за въздействието на изменението на климата върху техните права по Конвенцията (вж. параграфи 124, буква в) и 125 по-горе). Съдът обаче изтъква отново, че юрисдикцията трябва да се разграничава от въпроса за отговорността, представляващ отделен въпрос, който трябва да се разгледа, ако е уместно, във връзка с основателността на жалбата (вж. параграф 178 по-горе). Нещо повече, макар Съдът да приема, че изменението на климата несъмнено е глобално явление, което следва да бъде разгледано на световно равнище от общността на държавите, той отбелязва, че всяка държава има свой собствен дял от отговорностите за предприемане на мерки за справяне с изменението на климата и че предприемането на тези мерки не се определя от конкретно действие (или бездействие) на която и да е друга държава (вж. Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други, цитирано по-горе, § 442). Този подход е в съответствие с подхода на Съда по дела, свързани със съвместна отговорност на държави за твърдени нарушения на права по Конвенцията, където всяка държава може да бъде държана отговорна за своя дял от отговорността за въпросното нарушение (вж. например Razvozzhayev срещу Русия и Украйна и Udaltsov срещу Русия, жалби с № 75734/12 и 2 други, § 160, 19 ноември 2019 г.). Следователно не съществува риск от вакуум в защитата на правата по Конвенцията, нито пък може да има безнаказаност от страна на някоя от държавите ответници в този контекст. Важно е също така да се подчертае, че съществува широкообхватен международен процес под егидата на Организацията на обединените нации, който позволява на държавите да се справят с отговорностите на други държави, свързани с изменението на климата.

203. Следователно твърдението на жалбоподателите, свързано с ограничения дял на предполагаемата отговорност на Португалия за изменението на климата — като териториална държава — не може да бъде прието като основание за заключение, че следва да се установи юрисдикцията на тридесет и една други държави.

204. На трето място, доводите на жалбоподателите, изложени в параграф 126 по-горе, се основават на факторите предвидимост, познание, продължителност и капацитет на държавите в областта на изменението на климата. Те твърдят, че съответният критерий за установяване на юрисдикция следва да бъде „контрол върху интересите на жалбоподателите по Конвенцията“. Жалбоподателите се позовават също така на многостранното измерение на изменението на климата и на последните развития в международното право. Съдът ще разгледа тези въпроси последователно, като отбелязва, че между тях съществува тясна връзка.

205. Що се отнася до позоваването им на теста за „контрол върху интересите на жалбоподателите по Конвенцията“, съгласно установената практика на Съда, екстериториалната юрисдикция, както е замислена по член 1 от Конвенцията, изисква контрол върху самото лице, а не върху интересите на лицето като такова (вж. Украйна и Нидерландия срещу Русия, цитирано по-горе, § 571). Като се остави настрана конкретната съдебна практика по член 2 относно умишленото лишаване от живот от страна на държавни служители, в практиката няма подкрепа за критерий като „контрол върху интересите по Конвенцията“ като основание за екстериториална юрисдикция. Съдът не счита, че обхватът на екстериториалната юрисдикция може да бъде разширен по такъв начин, което би довело до радикално отклонение от установените принципи по член 1.

206. По-специално, разчитането на контрола върху интересите на лицето като критерий за установяване на екстериториалната юрисдикция на държавата би довело до критична липса на предвидимост на приложното поле на Конвенцията. Като се има предвид, както самите жалбоподатели приемат, многостранното измерение на изменението на климата, почти всеки, който е засегнат от изменението на климата, където и да се намира по света, би могъл да попадне под юрисдикцията на която и да е договаряща страна за целите на член 1 от Конвенцията във връзка с действията или бездействията на тази страна за справяне с изменението на климата. Подобна позиция не би могла да бъде приета в рамките на Конвенцията (вж. Грузия срещу Русия (II), цитирано по-горе, § 134). Внушението (вж. параграфи 145 и 148 по-горе), че такова разширяване на юрисдикцията може да бъде ограничено до правното пространство на Конвенцията — независимо от факта, че само някои от нейните договарящи държави са избрани от жалбоподателите за ответници — също не е убедително. Като се има предвид естеството на изменението на климата, включително неговите причини и последици, разширяването на екстериториалната юрисдикция чрез позоваване на този критерий би било изкуствено и трудно обосновано (вж. макар и в друг контекст, Al-Skeini и други, цитирано по-горе, § 142).

207. Важно е също така да се отбележи, че макар източниците на емисии на ПГ да не са ограничени до конкретни дейности, които биха могли да бъдат обозначени като опасни, и като цяло да не могат да бъдат локализирани или ограничени до конкретни инсталации, от които произтичат вредни последици, основните източници на емисии на ПГ са в области като промишлеността, енергетиката, транспорта, жилищното строителство, строителството и селското стопанство и възникват в контекста на основните човешки дейности на дадена територия. Следователно борбата с изменението на климата чрез намаляване на емисиите на ПГ е главно въпрос на упражняване на териториална юрисдикция. За разлика от това, що се отнася до вредните последици, причинени от емисиите на ПГ, те са резултат от серия от последици, които са едновременно сложни и по-непредсказуеми по отношение на времето и мястото, и поради това са особено дифузни, което затруднява установяването на съответния принос за неблагоприятното въздействие на емисиите в чужбина. Обхватът на търсената от жалбоподателите екстериториална юрисдикция на практика би бил без каквито и да било установими граници (вж. още Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други, цитирано по-горе, § 417).

208. В обобщение, разширяването на екстериториалната юрисдикция на договарящите страни въз основа на предложения критерий за „контрол върху интересите на жалбоподателите по Конвенцията“ в областта на изменението на климата — независимо дали в рамките на правното пространство на Конвенцията или извън него — би довело до недопустимо ниво на несигурност за държавите. Действията, предприети във връзка с някои от основните човешки дейности, посочени по-горе, или всеки пропуск при управлението на потенциалните вредни последици от дейността върху изменението на климата, биха могли да доведат до установяване на екстериториална юрисдикция на дадена държава върху интересите на лица извън нейната територия и без никаква конкретна връзка със съответната държава. Още по-важно е, че приемането на доводите на жалбоподателите би довело до неограничено разширяване на екстериториалната юрисдикция на държавите по Конвенцията и на отговорностите им по Конвенцията по отношение на хора практически навсякъде по света. Това би превърнало Конвенцията в глобален договор за изменение на климата. Разширяването на нейния обхват по начина, поискан от жалбоподателите, не намира подкрепа в Конвенцията.

209. Що се отнася до позоваването на жалбоподателите на развитието на други международни инструменти, Съдът отбелязва, че макар да се счита, че понятието за юрисдикция за целите на член 1 от Конвенцията отразява значението на този термин в международното публично право (вж. Украйна срещу Русия (относно Крим), цитирано по-горе, § 344), други инструменти на международното право могат да предвиждат различен от Конвенцията обхват на защита. Във всеки случай, когато упражнява задължението си по член 19 от Конвенцията, Съдът не е обвързан от интерпретациите, дадени на подобни инструменти от други органи, като се имат предвид възможните разлики в съдържанието на разпоредбите на други международни инструменти или възможните разлики в ролята на Съда и тази на други органи (вж. например относно тълкуването на материалноправните разпоредби, Caamaño Valle срещу Испания, жалба № 43564/17, §§ 53-54, 11 май 2021 г., с допълнителни препратки).

210. Съдът е взел предвид възможната относимост на преамбюла на РКООНИК, според който държавите имат „задължението да не допускат действия под тяхна юрисдикция или контрол, причиняващи увреждане на околната среда на други държави или на райони извън обсега на националната им юрисдикция“. Той също така взима под внимание членове 1 и 2 от проекта за кодификация „Предотвратяване на трансгранични вреди от опасни дейности“[26], които се прилагат по отношение на и дефинират трансграничните вреди, разбирани като „вреди, причинени на територията или на други места под юрисдикцията или контрола на държава, различна от държавата по произход“. Освен това той взема предвид подхода на Междуамериканския съд в неговото консултативно становище и подхода на КПД по делото Sacchi и други (вж. параграфи 59 и 63 по-горе).

211. Съдът обаче не счита, че тези материали подкрепят установяване на екстериториалната юрисдикция на държавите по Конвенцията по начина и на основанията, предложени от жалбоподателите.

212. Първо, РКООНИК и цитираният по-горе проект за кодификация са документи от коренно различно естество в сравнение с Конвенцията, която е инструмент за правата на човека, който не е специално предназначен да осигури обща защита на околната среда. Второ, те са предназначени преди всичко да регулират отношенията между държавите, докато Конвенцията включва нещо повече от обикновени взаимни ангажименти между договарящите държави и по-скоро създава, освен мрежа от взаимни, двустранни ангажименти, система от обективни задължения в областта на правата на човека (вж. Loizidou, цитирано по-горе, § 70). И накрая, макар че в горепосочените документи се споменава въпросът за „щети“ или „вреди“, настъпили извън границите на дадена държава, те изглежда не предполагат, че такива „щети“ или „вреди“ биха поставили всички засегнати лица под юрисдикцията на държавата, от която произхождат щетите или вредите. Всъщност тези инструменти правят ясно разграничение между дейността, причиняваща щета или вреда, която произтича от юрисдикцията на една държава, и последиците от нея, които попадат под юрисдикцията на друга държава. Що се отнася до подхода на Междуамериканския съд в неговото консултативно становище и този на КПД в решението Sacchi и други (вж. параграфи 59 и 63 по-горе), Съдът отбелязва, че и двата се основават на различно понятие за юрисдикция, което обаче не е признато в практиката на Съда (вж. Грузия срещу Русия (II), § 124, цитирано по-горе).

213. С оглед на горните съображения, като същевременно има предвид постоянното развитие на правото на национално и международно равнище и глобалните отговори на изменението на климата, заедно с все по-нарастващите научни познания за изменението на климата и неговите последици за хората, Съдът намира, че в Конвенцията няма основания за разширяване, чрез тълкуване, на екстериториалната юрисдикция на държавите ответници по начина, поискан от жалбоподателите.

в) Заключение

214. От гореизложеното следва, че териториалната юрисдикция е установена по отношение на Португалия (вж. параграф 178 по-горе), но не може да бъде установена юрисдикция по отношение на другите държави ответници (вж. параграф 213 по-горе). Следователно оплакването на жалбоподателите срещу другите държави ответници трябва да бъде обявено за недопустимо на основание член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.

Г. Изчерпване на вътрешноправните средства за защита

1. Общи принципи

215. Общите принципи относно изчерпването на вътрешноправните средства за защита са изложени в решението Vučković и други срещу Сърбия ((предварително възражение) [ГК], жалби № 17153/11 и 29 други, §§ 69-77, 25 март 2014 г.; вж. също Gherghina срещу Румъния (реш.) [ГК], жалба № 42219/07, §§ 83-89, 9 юли 2015 г., и Communauté genevoise d'action syndicale (CGAS) срещу Швейцария [ГК], жалба № 21881/20, §§ 138-146, 27 ноември 2023 г.):

„69. Основна характеристика на механизма за защита, установен с Конвенцията, е, че той е субсидиарен спрямо националните системи, гарантиращи правата на човека. Този Съд се занимава с контрола на изпълнението на задълженията на договарящите държави по Конвенцията. Той не следва да поема ролята на договарящите държави, чиято отговорност е да гарантират, че основните права и свободи, залегнали в нея, се спазват и защитават на национално равнище. Правилото за изчерпване на вътрешноправните средства за защита се основава на предположението - отразено в член 13 от Конвенцията, с който то е тясно свързано - че е налице ефективно средство за защита по отношение на твърдяното нарушение. Поради това правилото е неизменна част от функционирането на тази система за защита.

70. Държавите са освободени от възможността да отговарят пред международен орган за своите действия, преди да са имали възможност да коригират положението чрез собствената си правна система, и по този начин тези, които желаят да се позоват на контролната юрисдикция на Съда по отношение на оплаквания срещу държава, са длъжни първо да използват средствата за защита, предвидени в националната правна система (вж. наред с много други източници Akdivar и други срещу Турция, 16 септември 1996 г., § 65, Доклади [за присъди и решения] 1996-IV). Следва да се подчертае, че Съдът не е първоинстанционен съд; той няма капацитета, а и не е подходящо за функцията му на международен съд, да се произнася по голям брой дела, които изискват установяване на основни факти или изчисляване на парично обезщетение — и двете по принцип и ефективна практика следва да са в сферата на националните юрисдикции (вж. Demopoulos и други срещу Турция (реш.) [ГК], жалби № 46113/99 [и 7 други], § 69, ЕСПЧ 2010 г., където Съдът в допълнение цитира изчерпателното изложение на принципите, изложени в §§ 66-69 от решението по делото Akdivar и други, които, доколкото са относими, са повторени тук по-долу).

71. Следователно задължението за изчерпване на вътрешноправните средства за защита изисква жалбоподателят да използва нормално средствата за защита, които са налични и достатъчни по отношение на неговите оплаквания по Конвенцията. Съществуването на въпросните правни средства за защита трябва да е достатъчно сигурно не само на теория, но и на практика, в противен случай те няма да имат необходимата достъпност и ефективност (вж. Akdivar и други, цитирано по-горе, § 66).

72. Член 35 § 1 също така изисква оплакванията, които се предвижда да бъдат подадени впоследствие [пред Съда], да са били отправени до съответния национален орган, поне по същество (вж. например Castells срещу Испания, 23 април 1992 г., § 32, серия A № 236; Gäfgen срещу Германия [ГК], жалба № 22978/05, §§ 144 и 146, ЕСПЧ 2010 г.; и Fressoz and Roire срещу Франция [ГК], жалба № 29183/95, § 37, ЕСПЧ 1999-I) и в съответствие с формалните изисквания и срокове, предвидени във вътрешното право, и освен това, че всички процесуални средства, които биха могли да предотвратят нарушение на Конвенцията, са използвани (вж. Akdivar и други, цитирано по-горе, § 66). Когато жалбоподателят не е спазил тези изисквания, неговата или нейната жалба по принцип следва да бъде обявена за недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (вж. например Cardot срещу Франция, 19 март 1991 г., § 34, Серия A № 200, и Thiermann и други срещу Норвегия (реш.), жалба № 18712/03, 8 март 2007 г.).

73. Въпреки това, както е посочено по-горе, не съществува задължение да се прибягва до правни средства за защита, които са неподходящи или неефективни. Освен това съгласно „общопризнатите правила на международното право“ може да са налице специални обстоятелства, които освобождават жалбоподателя от задължението да изчерпи вътрешноправните средства за защита, с които разполага. Правилото е неприложимо и когато е доказано, че съществува административна практика, състояща се в повторяемост на действия, несъвместими с Конвенцията, и официално толериране от страна на държавните органи, което е от такова естество, че прави производството безполезно или неефективно (вж. Akdivar и други, цитирано по-горе, § 67).

74. За да бъде ефективно, едно правно средство за защита трябва да може да поправи пряко оспорваното състояние на нещата и да предлага разумни изгледи за успех (вж. Balogh срещу Унгария, жалба № 47940/99, § 30, 20 юли 2004 г., и Sejdovic срещу Италия [ГК], жалба № 56581/00, § 46, ЕСПЧ 2006-II). Съществуването на обикновени съмнения относно перспективите за успех на конкретно средство за защита, което не е очевидно безполезно, обаче не е основателна причина за неизчерпване на този път за защита (вж. Akdivar и други, цитирано по-горе, § 71, и Scoppola срещу Италия (№ 2) [ГК], жалба № 10249/03, § 70, 17 септември 2009 г.).

75. Доколкото на национално равнище съществува правно средство за защита, което позволява на националните съдилища да разгледат, поне по същество, аргумента за нарушение на дадено право по Конвенцията, именно това правно средство за защита следва да бъде изчерпано (вж. Azinas [срещу Кипър] [ГК], жалба № 56679/00], § 38[, ЕСПЧ 2004-III]). Не е достатъчно, че жалбоподателят може да е упражнил без резултат друго правно средство за защита, което би могло да отмени оспорваната мярка на други основания, несвързани с оплакването за нарушение на право по Конвенцията. За да е налице изчерпване на „ефективните правни средства за защита“, жалбата по Конвенцията трябва да е била разгледана на национално равнище. Би било в противоречие със субсидиарния характер на механизма на Конвенцията, ако един жалбоподател, пренебрегвайки евентуален аргумент по Конвенцията, може да се позове на друго основание пред националните органи за обжалване на спорната мярка, но след това да подаде жалба пред Съда въз основа на аргумента по Конвенцията (вж. Van Oosterwijck от 6 ноември 1980 г., Серия А № 40, §§ 33‑34, и Azinas, цитирано по-горе, § 38).

76. Съдът обаче също така често е подчертавал необходимостта от прилагане на правилото за изчерпване с известна степен на гъвкавост и без прекомерен формализъм (вж. Ringeisen срещу Австрия, 16 юли 1971 г., § 89, Серия A № 13, и Akdivar и други, цитирано по-горе, § 69). Би било например прекалено формалистично да се изисква от жалбоподателите да упражнят правно средство за защита, за което дори върховният съд на тяхната държава не би ги задължил да изчерпят (вж. D.H. и други срещу Чешката република [ГК], жалба № 57325/00, §§ 117-18, ЕСПЧ 2007-IV).

77. Що се отнася до тежестта на доказване, задължение на Правителството, което твърди, че не е изчерпано, е да убеди Съда, че средството за защита е било ефективно, налично на теория и на практика към съответния момент. След като тази тежест на доказване бъде реализирана, жалбоподателят трябва да докаже, че посоченото от Правителството правно средство за защита е било действително изчерпано или по някаква причина е било неадекватно и неефективно при конкретните обстоятелства по делото, или че са съществували специални обстоятелства, освобождаващи го от това изискване (вж. Akdivar и други, цитирано по-горе, § 68; Demopoulos и други, цитирано по-горе, § 69; и McFarlane срещу Ирландия [ГК], жалба № 31333/06, § 107, 10 септември 2010 г.).“

2. Приложение на тези принципи в настоящия случай

216. Що се отнася до държавите ответници, различни от Португалия, Съдът установява че настоящите жалби са недопустими поради това, че жалбоподателите не попадат под юрисдикцията на тези държави. Поради това въпросът за изчерпване на вътрешноправните средства за защита остава да бъде решен само по отношение на Португалия, като единствената държава ответник, която има юрисдикция по отношение на оплакванията на жалбоподателите (вж. параграф 214 по-горе). Поради това Съдът ще провери конкретно дали в Португалия са налице ефективни правни средства за защита във връзка с оплакванията на жалбоподателите, които те е трябвало да използват (вж. параграфи 217 — 227 по-долу).

217. Безспорно е, че жалбоподателите не са използвали никакви правни средства в Португалия във връзка с техните оплаквания. Те твърдят, че самото наличие на обща конституционна разпоредба (какъвто според тях е случаят в Португалия и някои други държави) не може да осигури ефективно и достатъчно сигурно правно средство за защита. Те също така оспорват ефективността на използването на всички възможни вътрешноправни средства за защита (вж. параграф 131 по-горе).

218. Съдът не може да приеме тези аргументи, като има предвид правните средства за защита, налични в португалската правна система.

219. В тази връзка Съдът отбелязва, че не само съществува изрично конституционно признаване на правото на здравословна и екологично балансирана околна среда (член 66), но тази конституционна разпоредба е пряко приложима и изпълнима от националните съдилища (вж. параграфи 40 и 52 по-горе). Португалската правна система също така предвижда възможност за завеждане на actio popularis, чрез които ищецът (без да доказва пряк интерес от иска) може да поиска от публични органи да приемат определено поведение, отнасящо се, наред с другото, до опазването на околната среда и качеството на живот, категории, изрично изброени в съответния закон (вж. параграф 41 по-горе; вж. също параграф 40 по-горе, член 52 от Конституцията).

220. В този контекст следва да се отбележи, че член 7, параграф 1 от Закон № 19/2014 (Рамка на политиката в областта на околната среда) гарантира на всеки правото на пълна и ефективна защита на неговите права и интереси по въпроси, свързани с околната среда, а член 7, параграф 2 предвижда и възможността за завеждане на actio popularis (вж. параграф 44 по-горе). Освен това Законът за климата признава изменението на климата за извънредна ситуация и предоставя на всеки правото на „климатичен баланс“ като право на защита срещу въздействието на изменението на климата, както и възможността да се изисква от публичните и частните субекти да спазват задълженията и отговорностите, с които са обвързани по въпросите на климата (вж. параграф 49 по-горе).

221. Нещо повече, горепосоченото конституционно право на здравословна и екологично балансирана околна среда се счита за част от общото право на личността. Без това да бъде сериозно оспорвано от жалбоподателите, Правителството пояснява, че това право може да бъде упражнено чрез граждански иск, който би могъл да доведе до предотвратяване на спорната заплаха или до смекчаване на последиците от вече настъпили вреди (вж. параграфи 114, буква в) и 42—43 по-горе; вж. също параграф 52, буква a) по-горе).

222. Освен това националното право предвижда иск за извъндоговорна гражданска отговорност срещу държавата, чрез който може да се получи обезщетение за вреди или щети, причинени от незаконно действие или бездействие на държавата (вж. параграф 45 по-горе). С Указ-закон № 147/2008 е въведен режим на екологична отговорност, който се прилага за екологични щети (вж. параграф 48 по-горе).

223. Португалската правна система предвижда също така административни средства за защита, чрез които от административните съдилища може да бъде поискано да принудят администрацията да приеме мерки по отношение, inter alia, на околната среда и качеството на живот (вж. параграфи 46 и 52, буква б) по-горе).

224. Като се има предвид горепосочената всеобхватна система от правни средства за защита в националния правен ред, следва да се отбележи, че националната съдебна практика показва, че въпреки че досега не е решено нито едно дело, което да се отнася конкретно до изменението на климата, съдебните производства, свързани с околната среда, вече са реалност в националната правна система (вж. параграф 52 по-горе), както твърди Правителството (вж. параграф 113 по-горе).

225. Накрая, що се отнася до твърдените трудности при използването на правните средства за защита, влияещи върху тяхната ефективност, както твърдят жалбоподателите (вж. параграф 131 по-горе), следва да се отбележи, че португалската правна система предвижда както механизми за преодоляване на липсата на средства за процесуално представителство на страните (вж. параграфи 43 и 50 по-горе), така и ефективни правни средства за защита срещу прекомерната продължителност на производството (вж. Valada Matos das Neves, цитирано по-горе, § 101). Във всеки случай, съгласно практиката на Съда, наличието на обикновени съмнения относно изгледите за успех на определено правно средство за защита, което не е очевидно безполезно, не е основателна причина за неизчерпване на този път за правна защита (вж. параграф 208 по-горе, в който се цитира Vučković и други, § 74, с допълнителни препратки).

226. С оглед на гореизложеното и като се имат предвид обстоятелствата по делото като цяло, не може да се счита, че съществуват някакви специални причини за освобождаване на жалбоподателите от изискването да изчерпят вътрешноправните средства за защита в съответствие с приложимите правила и наличните процедури съгласно националното право. Ако жалбоподателите бяха спазили това изискване, това би предоставило на националните съдилища възможността, която правилото за изчерпване на вътрешноправните средства за защита има за цел да предостави на държавите, а именно да се произнесат по въпроса за съвместимостта на оспорваните национални мерки или бездействия с Конвенцията, и ако впоследствие жалбоподателите подадат оплакванията си пред Съда, той би се възползвал от фактическите и правните констатации и оценката на националните съдилища. По този начин жалбоподателите не са предприели подходящи стъпки, за да дадат възможност на националните съдилища да изпълнят основната си роля в системата за защита по Конвенцията, като тази на Съда е субсидиарна спрямо тяхната (вж., за сравнение, Vučković и други, цитирано по-горе, § 90; вж. също Communauté genevoise d'action syndicale (CGAS), цитирано по-горе, § 164).

227. От това следва, че оплакването на жалбоподателите срещу Португалия е недопустимо поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и следва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

228. Накрая, Съдът изпитва трудности да приеме разбирането на жалбоподателите за субсидиарност, според което Съдът следва да се произнесе по въпроса за изменението на климата, преди да е предоставена възможност на съдилищата на държавите ответници да направят това (вж. параграф 133 по-горе). Това е в рязко противоречие с принципа на субсидиарност, залегнал в основата на системата на Конвенцията като цяло, и по-конкретно с правилото за изчерпване на вътрешноправните средства за защита (вж. параграф 208 по-горе, в който се цитира Vučković и други, §§ 69-70). Както Съдът пояснява в решението Demopoulos и други (цитирано по-горе, § 69), той не е първоинстанционен съд. Той няма капацитета, а и не е подходящо за функцията му на международен съд, да се произнася по голям брой дела, които изискват установяването на основни факти, които по принцип и с оглед ефективна практика следва да са в сферата на националните юрисдикции (вж. параграф 208 по-горе, в който се цитира Vučković и други, § 70 в края).

Д. Статут на жертва

229. Съдът отбелязва, че е налице значителна липса на яснота по отношение на индивидуалното положение на жалбоподателите, което затруднява проверката дали те отговарят на критериите за статут на жертва, посочени във Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други, цитирано по-горе, §§ 487—488.

230. Според Съда тази липса на яснота може да бъде обяснена по-специално с неизпълнението от страна на жалбоподателите на задължението за изчерпване на вътрешноправните средства за защита — условие за допустимост, което е тясно свързано с въпроса за статута на жертва, особено в случай на общи мерки като тези, свързани с изменението на климата. Във всеки случай остава фактът, че жалбата е недопустима поради причините, изложени в параграфи 214 и 227 по-горе. При тези обстоятелства Съдът няма да разглежда допълнително дали жалбоподателите могат да претендират за статут на жертва по член 34 от Конвенцията (вж., по аналогия, Zambrano срещу Франция (реш.), жалба № 41994/21, § 47, 21 септември 2021 г.).

Е. Заключение

231. В горната си преценка Съдът установява следното:

(1) В частта, която се отнася до Украйна, жалбата трябва да бъде заличена от списъка на делата в съответствие с член 37 § 1, буква а) от Конвенцията.

(2) Що се отнася до жалбата, подадена срещу Руската федерация, доколкото фактите, довели до твърдените от жалбоподателите нарушения на Конвенцията, са се случили преди 16 септември 2022 г., Съдът е компетентен да ги разгледа. Всяко оплакване по отношение на ситуацията след тази дата обаче е несъвместимо ratione temporis с член 35 § 3 от Конвенцията и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35 § 4.

(3) Жалбоподателите са под юрисдикцията на Португалия, докато по отношение на другите държави ответници не е установена юрисдикция. Поради това оплакването на жалбоподателите срещу последните трябва да бъде обявено за недопустимо в съответствие с член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.

(4) Жалбата на жалбоподателите срещу Португалия е недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

(5) Съдът оставя без разглеждане наличието на статут на жертва на жалбоподателите за целите на различните разпоредби на Конвенцията, на които се позовават жалбоподателите.

По тези съображения съдът единодушно,

1. Решава да заличи жалбата, доколкото тя се отнася до Украйна, от списъка на делата си.

2. Обявява жалбата в останалата ѝ част за недопустима;

Изготвено на английски и на френски език и оповестено по време на публично заседание в сградата на Съда по правата на човека в Страсбург на 09 април 2024 г.

Сьорен Пребенсен Сиофра О'Лиъри
Заместник-секретар Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на участниците в съдебното заседание от 27 септември 2023 г.

За правителствата

Представителите по-долу, чиито имена са изписани с удебелен шрифт, пледираха пред Съда.

1. Португалия

1. Г-н R. Matos, Агент

2. Г-жа A. Garcia Marques

3. Г-жа J. Veloso, ръководител на отдела за изменение на климата на Португалската агенция за околната среда, съветници

2. Австрия

1. Г-жа B. Ohms, Заместник-агент

3. Белгия

1. Г-жа I. Niedlispacher, Агент

2. Г-н H. Kevers

3. Г-жа L. Chanet

4. Г-жа S. Thys, съветници

4. България

1. Г-жа И. Станчева-Чинова, Агент

2. Г-жа В. Христова, Агент

5. Швейцария

1. Г-н A. Chablais, Агент

2. Г-жа M. Beeler-Sigron, съветник

6. Кипър

1. Г-жа T. Christodoulidou, Агент

2. Г-жа L. Cariolou, съветник

7. Чешката република

1. Г-н P. Konůpka, Агент

2. Г-жа J. Martinková, съветник

8. Германия

1. Г-н H.-J. Behrens, Агент

2. Г-жа N. Wenzel, Агент

3. Г-жа K. Mellech, съветник

9. Дания

1. Г-н A. R. Jacobsen, Министерство на външните работи на Дания

2. Г-жа E. Mariendal, Министерство на климата, енергетиката и комуналните услуги на Дания

10. Испания

1. Г-н A. Brezmes Martínez de Villarreal, Агент

2. Г-н L. Vacas Chalfoun, съвместен Агент

11. Естония

1. Г-н T. Kolk, Агент

2. Г-жа H.-B. Sillar

3. Г-жа T. Nymann, съветници

12. Финландия

1. Г-жа K. Oinonen, Агент

2. Г-жа K. Anttonen

3. Г-жа P. Rämä, съветници

13. Франция

1. Г-н T. Stehelin, съвместен Агент

2. Г-жа P. Reparaz

3. Г-жа Ch. Blondel, съветници

14. Обединено кралство

1. Г-жа S. Macrory, Агент

2. Г-н S. Swaroop KC, адвокат

3. Г-жа P. Nevill, съветник

4. Г-жа V. Bennett, Министерство на енергетиката, сигурността и нулевите емисии, съветник

15. Гърция

1. Г-жа V. Pelekou, държавен юрисконсулт

2. Г-жа A. Magrippi, съветник

16. Хърватия

1. Г-жа Š. Stažnik, Агент

2. Г-н D. Adesola Bankole, съветник

17. Унгария

1. Г-н Z. Tallódi, Агент

2. Г-н D. Oravecz от Постоянното представителство на Унгария към Съвета на Европа

18. Ирландия

1. Г-жа C. Donnelly, адвокат

2. Г-н D. Fennelly, адвокат

3. Г-н B. Lysaght, Агент

4. Г-н P. Rooney, съветник

19. Италия

1. Г-н L. D'Ascia, държавен съветник, Агент

2. Г-жа L. Chiussi Curzi

3. Г-н A. Dinisi, съветници

20. Литва

1. Г-жа K. Bubnytė-Širmenė, Агент

21. Люксембург

1. Г-жа C. Wiseler, Агент

2. Г-жа R. Spoto

3. Г-н D. Siry, съветници

22. Латвия

1. Г-жа E. L. Vītola, Заместник-агент

23. Малта

1. Г-н J. Vella, Агент

24. Нидерландия

1. Г-н V. de Graaf, Заместник-агент

2. Г-н F. Tan

3. Г-жа M. Duin, съветници

25. Норвегия

1. Г-жа H. Busch, и.д. Агент

2. Г-жа A. Rostrup Gabrielsen, старши съветник, Министерство на климата и околната среда

3. Г-н D. Erlend Henriksen, заместник генерален директор, Министерство на петрола и енергетиката

4. Г-н G. Østerman Thengs, съветници

26. Полша

1. Г-н J. Sobczak, Агент

27. Румъния

1. Г-жа O.-F. Ezer, Агент

2. Г-н С.-А. Purza, съвместен Агент

3. Г-жа A.-M. Bărbieru, съвместен Агент

4. Г-н I. Jinga, посланик, постоянен представител на Румъния към Съвета на Европа

28. Руската федерация, това правителство не участва в заседанието

29. Словашка република

1. Г-жа M. Bálintová, Агент

2. Г-жа E. Vančová, съветник

30. Словения

1. Г-жа B. Jovin Hrastnik, Агент

2. Г-жа T. Mihelič Žitko, Агент

3. Г-н H. Hartman, Съагент

4. Г-жа A. Kerševan, съветник

31. Швеция

1. Г-жа Elinor Hammarskjöld, Агент

2. Г-н D. Gillgren, съветник

3. Г-жа A. Uppfeldt, съветник

32. Турция

1. Г-н H. Ali Açikgül, Съагент

2. Г-н A. Müşerref Yakişik

3. Г-жа F. Yildirim

4. Г-жа E. Ünal, съветник

33. Украйна, това правителство не участва в заседанието

За жалбоподателите

Имената на лицата, които направиха изказвания от името на жалбоподателите, са отбелязани с удебелен шрифт.

а) Представители на жалбоподателите:

1. Г-жа A. Macdonald KC, адвокат

2. Г-жа A. Sander, адвокат

3. Г-н L. Tattersall

4. Г-н J. Jackson

5. Г-н P. Clark

6. Г-н R. Reynolds, съветници

б) Жалбоподатели

1. Г-жа C. Duarte Agostinho

2. Г-н M. Duarte Agostinho

3. Г-жа M. Duarte Agostinho

4. Г-жа C. dos Santos Mota

5. Г-жа S. dos Santos Oliveira

6. Г-н A. dos Santos Oliveira

За третите страни

Имената на пледиралите от името на третите страни са изписани с удебелен шрифт.

1. Служба на комисаря по правата на човека

1. Г-жа D. Mijatović, комисар по правата на човека на Съвета на Европа

2. Г-н A. Mancewicz

3. Г-н M. Birker, съветници

2. Европейска комисия:

1. Г-н D. Calleja Crespo, генерален директор на Правната служба, Европейска комисия

2. Г-жа K. Talabér-Ritz

3. Г-жа M. Carpus-Carcea, съветници

3. ENNHRI

1. Г-жа A. Matheson Mestad, директор на Норвежкия национален институт по правата на човека, адвокат

2. Г-жа K. Sulyok, председател на работната група на ENNHRI по въпросите на климатичната криза и правата на човека

3. Г-жа H. C. Brænden, съветник

4. Г-н P. W. Dawson, съветник

[1] Рамкова конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата, A/RES/48/189, 1992 г. (консолидиран текст); Парижко споразумение, 12 декември 2015 г., Организация на обединените нации, Сборник договори, том 3156.

[2] Специалният доклад „1,5°C глобално затопляне“ на Междуправителствената експертна група по изменение на климата от 2018 г.; Climate Analytics, „Climate Impacts in Portugal (Последици от изменението на климата в Португалия)“, последно актуализиран на 31 юли 2020 г.; доклада на Програмата на ООН за околната среда относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г. и доклад „Lessons from a decade of emissions gap assessments (Поуки от десетилетие на оценки на разликите в емисиите)“, 2019 г.; ОИСР, IEA World Energy Balances 2019 г.

[3] МГИК, „Изменение на климата през 2021 г: Физическата научна основа“, Принос на Работна група I към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата („AR6 WGI“).

[4] Позовавайки се, наред с другото, на доклада на Програмата на ООН за околната среда относно разликите по отношение на емисиите за 2022 г.; Climate Action Tracker, методология за класификация на CAT: Моделирани вътрешни пътища; Експертен доклад на Уилям Хеър и др., „Постигане на ограничението от 1,5°C по силата на Парижкото споразумение: Оценка на адекватността на мерките и целите за смекчаване на последиците от изменението на климата на държавите ответници по делото Duarte Agostinho срещу Португалия и 32 други държави“ (Climate Analytics, 7 януари 2022 г.).

[5] Парижко споразумение, 12 декември 2015 г., Организация на обединените нации, Серия договори, том 3156.

[6] Позовавайки се, наред с другото, на МГИК, „Промените на климата през 2022 г.: Въздействие, адаптация и уязвимост“, Принос на Работна група II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата („AR6 WGII“).

[7] Позовавайки се, наред с другото, на Правителството на Португалия, Генерална дирекция „Здравеопазване“, Отдел „Екологично и професионално здраве“, „План за действие при неблагоприятни екстремни температури — топлинен модул“ (май 2015 г.).

[8] Caroline Hickman и др, „Climate anxiety in children and young people and their beliefs about government responses to climate change: a global survey (Климатичната тревожност сред децата и младежите и техните вярвания относно правителствените отговори на изменението на климата: глобално проучване“ (2021 г.) 5 Lancet Planetary Health.

[9] Общ коментар № 36 относно член 6 (Право на живот), 3 септември 2019 г., док. на ООН CCPR/C/ГК/36.

[10] Комитет по икономически, социални и културни права, Общ коментар № 24 (2017 г.) относно задълженията на държавата съгласно Международния пакт за икономически, социални и културни права в контекста на стопанските дейности, 10 август 2017 г., док. на ООН E/C.12/GC/24.

[11] Общ коментар № 26 (2023 г.) относно правата на децата и околната среда, със специален акцент върху изменението на климата, 23 август 2023 г., док. на ООН RC/C/GC/26.

[12] Sacchi и други срещу Аржентина, 22 септември 2021 г., док. на ООН CRC/C/88/D/104/2019.

[13] По Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно процедурата за съобщения, 19 декември 2011 г., док. на ООН A/RES/66/138.

[14] Marangopoulos Foundation for Human Rights (MFHR) срещу Гърция, № 30/2005, 6 декември 2006 г.

[15] Общ коментар № 3 относно Африканската харта за правата на човека и народите: Право на живот (член 4), 12 декември 2015 г.

[16] Междуамерикански съд по правата на човека, Задължения на държавата по отношение на околната среда в контекста на защитата и гарантирането на правото на живот и на лична неприкосновеност: Тълкуване и приложно поле на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 1 и член 2, Консултативно становище OC-23/17 от 15 ноември 2017 г. относно околната среда и правата на човека.

[17] Постановление на Първия сенат от 24 март 2021 г., 1 BvR 2656/18 DE:BVerfG:2021:rs20210324.1bvr265618.

[18] В първия кръг правителството на Хърватия представя по същество същите коментари като останалите Правителства в общото становище, но в малко по-различен формат. По подобен начин Правителството на Унгария се съгласява с общото становище, но изразява различно мнение по някои от критичните въпроси, които са изложени отделно в параграфи 93—95 по-долу. Във втория кръг Правителствата на Хърватия и Унгария представят същото общо становище като останалите правителства.

[19] Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, Орхус, 25 юни 1998 г., Организация на обединените нации, Сборник договори, том 2161, стр. 447. Тази конвенция е приета на 25 юни 1998 г. в Орхус, Дания, и влезе в сила на 30 октомври 2001 г.

[20] Държавата Нидерландия срещу Stichting Urgenda, 20 декември 2019 г., NL: HR: 2019 г.: 2007.

[21] Вж. Европейския комитет по социални права, Marangopoulos Foundation for Human Rights (MFHR) срещу Гърция, решение от 6 декември 2006 г., точка 203; Заключения XV-2 (2001 г.), Италия, член 11 § 3.

[22] Вж. Междуамериканския съд по правата на човека, Консултативно становище OC-23/17, цитирано по-горе.

[23] Вж. Комитета по правата на човека, Общ коментар № 36, член 6: право на живот, CCPR/C/ГК/36, разпр. 3 септември 2019 г.; Служба на Върховния комисар за правата на човека, Five UN human rights treaty bodies issue a joint statement on human rights and climate change (Пет договорни органа на ООН по правата на човека правят съвместно изявление относно правата на човека и изменението на климата), Съвместна декларация относно „Правата на човека и изменението на климата“ (16 септември 2019 г.).

[24] Комитет на министрите, Резолюция CM/Res(2022)2 относно прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета на Европа, 16 март 2022 г.

[25] Резолюция на Европейския съд по правата на човека относно последиците от прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета на Европа в светлината на член 58 от Европейската конвенция за правата на човека, 22 март 2022 г.

[26] Проект „Предотвратяване на трансгранични вреди от опасни дейности“, док. на ООН A/RES/56/82 (2001), док. на ООН A/56/10, 10/08/2001.

Дата на постановяване: 9.4.2024 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-233261