Номер на жалба: 36480/12

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 6-1) Справедливо гледане

По делото Колев срещу България,

Европейският съд по правата на човека (четвърто отделение), заседаващ като комитет, съставен от:

Тим Айке, председател,

Фарис Вехабович,

Пер Пастор Виланова, съдии,

и Илзе Фрайвирт, заместник-секретар на отделението,

разгледа

жалба (№ 36480/12) срещу Република България, във връзка с която гражданин на тази държава, г-н Делчо Колев Колев („жалбоподателят), роден през 1973 г. и живеещ в Хасково, представляван от М. Екимджиев, К. Бончева и С. Стефанова, адвокати в Пловдив, сезира Съда на 5 юни 2012 г. по чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“),

решението да информира българското правителство („Правителството“), представлявано от г-жа М. Димитрова от Министерството на правосъдието, за оплакванията относно мотивирането на съдебните решения, провеждането на съдебни заседания при закрити врати и твърдяно нарушаване на правото на зачитане на личния живот на жалбоподателя и да обяви останалата част от жалбата за недопустима,

становищата на страните,

решението, с което Съдът отхвърли възражението на Правителството срещу жалбата да се разглежда от комитет,

След  обсъждане на заседание на 19 октомври 2021 г.

Постановява следното решение, прието на тази дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Жалбоподателят, който е работил като полицай, е участвал в дисциплинарно производство срещу него по твърдения, че е разкрил поверителна информация. Това производство приключва на 5 юли 2010 г. с решение за уволнение.

2. Жалбоподателят е обвинен, че на 5 юни 2009 г. е съобщил на А., трето лице, срещу което има образувано наказателно производство, за присъствието на полицаи от Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС) в неговия сектор. Съобщението, изпратено от мобилния телефон на жалбоподателя, е било прихванато, тъй като телефонът на А. е бил поставен под наблюдение в рамките на наказателното производство.

3. Жалбоподателят подава жалба, като твърди, че санкцията е наложена след изтичането на давностния срок, че фактите не са установени с релевантни доказателства и че решението не е достатъчно мотивирано. В съдебното заседание пред административния съд той твърди, че записът на хартиен носител от обажданията и съобщенията на А. не е валидно доказателство и че използването му е в противоречие с чл. 3 и чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства, според които средствата и получените от използването им резултати могат да се използват само за целите на наказателно преследване, предотвратяване на престъпления или защита на националната сигурност.

4. Производството пред административния съд е класифицирано като поверително поради наличието в делото на пет документа, класифицирани като поверителни. Следователно съдът решава да разгледа делото при закрити врати. Жалбоподателят не възразява. С решение от 8 октомври 2010 г. административният съд приема, че са спазени процесуалните правила, че производството не е погасено по давност, че фактите са достатъчно установени и жалбоподателят следва да понесе дисциплинарна отговорност. Поради това съдът отхвърля жалбата.

5. Жалбоподателят обжалва пред Върховния административен съд. Той посочва, че фактите не са установени в достатъчна степен и че административният съд не е отговорил на всичките му доводи, по-специално този относно забраната, произтичаща от Закона за специалните разузнавателни средства, да се използват доказателствени средства в резултат на телефонно наблюдение. Делото е разгледано в закрито заседание, без жалбоподателят да възразява срещу това. С решение от 12 декември 2011 г. Върховният административен съд отхвърля жалбата, като намира, че съдът надлежно е установил и квалифицирал фактите и че е мотивирал решението си. Върховният съд не се произнася конкретно по аргумента на жалбоподателя относно използването на информация, получена със специални разузнавателни средства.

ПРЕЦЕНКА НА СЪДА

  I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ОТНОСНО МОТИВИРАНЕТО НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ

6. Като отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано или недопустимо на друго основание, посочено в член 35 от Конвенцията, Съдът го обявява за допустимо.

7. Общите принципи относно задължението за мотивиране на съдебните решения са изложени в делото Ruiz Torija срещу Испания (9 декември 1994 г., §§ 29-30, Серия A, № 303-A).

8. В настоящия случай Съдът отбелязва, че жалбоподателят поддържа пред административния съд, че записът от съобщенията на А. не е валидно доказателствено средство и че използването му е в противоречие със Закона за специалните разузнавателни средства (пар. 3 по-горе). В касационната си жалба той се оплаква от това, че административният съд не коментира аргумента му (вж. параграф 5 по-горе). В светлината на правилото, установено от Закона за специалните разузнавателни средства по отношение на използването на информация, получена чрез такива средства (вж. параграф 3 по-горе), Съдът счита, че този аргумент не е бил ирелевантен и че би могъл да има влияние върху законосъобразността на решението за уволнение на жалбоподателя. Въпреки това, двете съдилища, които са разгледали делото, не са адресирали този аргумент, нито накратко, нито имплицитно. Тези доводи са достатъчни, за да заключи Съдът, че националните съдилища не са изпълнили задължението си да мотивират своите решения.

9. Следователно е налице нарушение на член 6 от Конвенцията.

II. ОТНОСНО ДРУГИТЕ ПРЕДПОЛАГАЕМИ НАРУШЕНИЯ, ЗА КОИТО ИМА УТВЪРДЕНА СЪДЕБНА ПРАКТИКА

A. Оплакване по чл. 6 от Конвенцията относно липсата на публичност на заседанията

10. Жалбоподателят се оплаква от липсата на публичност на съдебното производство по неговата жалба поради наличието на документи-класифицирана информация.

11. Общите принципи относно публичността на заседанията са обобщени в решението Николова и Вандова срещу България (№ 20688/04, §§ 67-74, 17 декември 2013 г.).

12. По отношение на настоящото дело Съдът отбелязва, че Правителството повдига възражение за неизчерпване на вътрешните средства за защита на основание, че жалбоподателят не е възразил срещу провеждането на заседанията при закрити врати. Въпреки това Съдът счита, че този въпрос е тясно свързан с основателността на оплакването и трябва да бъде обсъден по същество. В това отношение Съдът отбелязва, на първо място, че провеждането на заседание при закрити врата не произтича от общо и абсолютно правило, отнасящо се до цяла категория дела, а е резултат от решение, взето in concreto от съда на основание, че някои от документите в делото са засекретени. Както посочва Правителството, класифицирането на определени документи в делото може да бъде оправдано от необходимостта да се запази поверителността на методите, използвани от полицията, макар че самото наличие на класифицирани документи не е достатъчно, за да оправдае изключването на обществеността от цялото производство (Николова и Вандова, цит. по-горе, § 74). В настоящия случай Съдът придава особено значение на факта, че жалбоподателят в нито един момент не е оспорил пред двете съдилища, които са разглеждали жалбата му, релевантността на класифицирането на въпросните документи или провеждането на заседания при закрити врата (вж. за сравнение, Welke и Białek срещу Полша, № 15924/05, § 77, 1 март 2011 г. и Николова и Вандова, цитирани по-горе, §§ 71-75). Ако жалбоподателят беше повдигнал такова възражение, националните съдилища щяха да имат възможността да обмислят ограничаване на достъпа само до определени документи, да проведат определени заседания само при закрити врати или да предоставят аргументи за изключване на обществеността от всички заседания. С оглед на тези съображения, Съдът посочва, че изключването на обществеността се е оказало необходима мярка за запазване на поверителността на въпросните документи.

13. Следователно това оплакване е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено съгласно член 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

Б. Твърдяно накърняване на репутацията и неприкосновеността на личния живот на жалбоподателя

14. Позовавайки се на член 8 от Конвенцията, жалбоподателят поддържа, че уволнението е накърнило репутацията и правото му на зачитане на личния му живот. Той твърди, че поради непознаване на член 6, както предполага по-горе, това нарушение не е „в съответствие със закона“.

15. Прилагайки критериите, посочени в Denisov срещу Украйна [GC] (№ 76639/11, §§ 92-117, 25 септември 2018 г.), по отношение на приложимостта на член 8 от Конвенцията към трудови спорове, Съдът първо отбелязва, че жалбоподателят не поддържа, че дисциплинарното производство, образувано срещу него, е мотивирано от съображения, свързани с личния му живот. По отношение на последиците от това производство, засегнатото лице твърди, че уволнението му е имало отражение върху неговата социална и професионална репутация, по-специално с оглед на факта, че живее в малък град, както и върху възможността то да установи и развива взаимоотношения в професионалната сфера. В това отношение Съдът припомня, че докато понасянето на наказателна или дисциплинарна отговорност на дадено лице неизбежно води до предвидими отрицателни последици за определени аспекти от личния му живот, то не представлява непременно нарушение на правото на зачитане на личния живот, по смисъла на член 8 от Конвенцията (вж. Denisov, цитиран по-горе, § 98). В настоящия случай жалбоподателят не е представил никакви конкретни и подробни доказателства, които да сочат, че дисциплинарното производство, образувано срещу него, и неговото уволнение са имали за последица накърняване на репутацията му или засягане на отношенията му с другите до степен на достигане на нивото на сериозност, изисквано от член 8 от Конвенцията. Той също така не излага аргументи в този смисъл във вътрешното производство (Denisov, цитирано по-горе, §§ 116-117).

16. При тези обстоятелства Съдът заключава, че член 8 от Конвенцията не е приложим в настоящия случай. Съответно, оплакването трябва да бъде отхвърлена като несъвместима ratione materiae съгласно член 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

17. Жалбоподателят претендира 5 000 евро (EUR) за неимуществени вреди, които смята, че e претърпял в резултат на нарушението, установено по член 6 от Конвенцията. Той също така иска общо 5109,84 евро за разноски, които твърди, че е направил във връзка с производството пред Съда, включително 1200 евро хонорари, които вече са платени на неговите адвокати.

18. Правителството счита тези претенции за прекомерни.

19. Съдът намира, че член 239, точка 6 от българския Административнопроцесуален кодекс предвижда възможността за възобновяване на съдебно производство в случай на констатиране на нарушение на Конвенцията от Съда. Той припомня, че в случаите на неспазване на една от гаранциите на член 6 § 1 от Конвенцията, най-подходящото средство за защита се състои по принцип от повторно разглеждане на делото или възобновяване на производството в разумент срок и в съответствие с изискванията на член 6 (Идакиев срещу България, № 33681/05, § 70, 21-ви юни 2011 г.). При тези обстоятелства той не счита за уместно да присъди на жалбоподателя неимуществени вреди.

20. Освен това, предвид документите, с които разполага и съдебната си практика, Съдът счита за разумно да присъди на жалбоподателя сумата от 1200 евро, общо, разноски за производството пред Съда.

21. Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на лихвения процент, равен на пределния лихвен процент на Европейската централна банка плюс три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1.      Обявява за допустимо оплакването по член 6 от Конвенцията относно мотивите на съдебните решения и останалата част от жалбата за недопустима;

2.     Приема, че е налице нарушение на член 6 от Конвенцията поради недостатъчното мотивиране на съдебните решения;

3.     Приема,

a) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателя, в рамките на три месеца, 1200 евро (хиляда и двеста евро) за разноски, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата-ответник по курса, приложим към датата на изплащане, плюс всяка сума която може да бъде дължима върху тази сума като данък от жалбоподателя;

б) че от изтичането на посочения период и до изплащането тези суми върху горепосочената сума се дължи проста лихва при лихвен процент, равен на пределния лихвен процент на Европейската централна банка през периода на неизпълнение, към който се добавят три процентни пункта;

4. Отхвърля останалата част от иска за справедливо обезщетение.

Изготвено на френски език и съобщено в писмена форма на 16 ноември 2021 г. съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда .

Илзе Фрайвирт                                                                Тим ​​Айке

Заместник секретар                                                        Председател

Дата на постановяване: 16.11.2021 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-213230