Номер на жалба: 44251/18

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 6) Гражданско производство, (Чл. 6-1) Достъп до съд

По делото „Маркова срещу България“,

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като Комитет, състоящ се от:

          Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis), председател
          Йонко Грозев,
          Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението,

като взе предвид:

жалбата (№ 44251/18) срещу Република България, подадена в Съда по чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 11 септември 2018 г. от български гражданин, г-жа Веселка Георгиева Маркова („жалбоподателката”), която е родена през 1971 г. и живее в София; представлява се пред Съда от съпруга си, г-н М. Марков, на когото е разрешено съгласно Правило 36 §§ 2 и 4 (a) in fine от Правилника на Съда да представи нейното дело;

решението да уведоми Българското правителство („Правителството“), представлявано от правителствения агент г-жа М. Коцева от Министерство на правосъдието, за подадената жалба;

становищата на страните;

решението за отхвърляне на възражението на Правителството за разглеждане на жалбата от Комитет;

след като обсъди на закрито заседание, проведено на 26 март 2024 г.,

постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  Делото касае достъп до правосъдие.

2.  Агенция за недвижими имоти образува заповедно производство срещу жалбоподателката през април 2017 г., като твърди, че жалбоподателката не е платила възнаграждение, уговорено по договор за посредничество. Агенцията представя договора, в който се посочва адресът на жалбоподателката към онзи момент и адресът на закупения от нея апартамент. Заповед за изпълнение е издадена от Софийски районен съд на 10 май 2017 г. По принцип уведомлението за това е трябвало да бъде връчено на жалбоподателката, която е могла да възрази, ако е желаела това. Направен е опит за връчване на трети адрес, за който Софийски районен съд установява, че е адресът, деклариран от жалбоподателката пред местните власти, но още при първото си посещение връчителят установява, че жалбоподателката вече не живее там, а всъщност се е изнесла девет години по-рано. Въпреки това връчителят посещава същия адрес още няколко пъти, след което залепва съобщението на вратата. По-късно, след като констатира, че не е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, Софийски районен съд издава изпълнителен лист на 23 октомври 2017 г.

3.  След като агенцията за недвижими имоти образува изпълнително производство, на 6 ноември 2017 г. съдебен изпълнител връчва заповедта на жалбоподателката на работното й място. Като разбира за воденото срещу нея производство, жалбоподателката най-накрая възразява срещу заповедта за изпълнение. Възражението е допустимо съгласно чл. 423, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, ако жалбоподателката докаже, че съобщението не ѝ е било надлежно връчено. С окончателно решение от 12 март 2018 г. обаче Софийски градски съд приема, че съобщението трябва да се счита за надлежно връчено, тъй като е оставено на декларирания от жалбоподателката адрес.

4.  В крайна сметка жалбоподателката изплаща изцяло дълга от 3 776 български лева (BGN), равностойни на 1 930 евро (EUR), представляващ сумата, на която е осъдена, лихви и разноски.

5.  Жалбоподателката се оплаква пред Съда по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че ѝ е отказан достъп до съд за участие в заповедното производство.

ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА

6.  Съдът отбелязва, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (a) от Конвенцията или недопустима на други основания. Следователно трябва да бъде обявена за допустима.

7.  Относимите общи принципи са обобщени наскоро в Berestov v. Russia (№ 17342/13, §§ 35-37, 18 май 2021 г.). По-конкретно, Съдът вече е посочвал, че принципът на равенство на страните съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията би бил лишен от съдържание, ако страна по дело не е уведомена за заседание по такъв начин, че да има възможност да присъства на него. В случаите, когато граждански производства са провеждани без жалбоподателят изобщо да е бил информиран за тях, Съдът счита, че трябва да провери: (i) дали властите са действали добросъвестно по отношение на това да информират жалбоподателя за производството и дали може да се счита, че жалбоподателят се е отказал от правото си да се яви пред съдилищата; и, ако отговорът е отрицателен, (ii) дали националното законодателство е предоставило на жалбоподателя подходящите средства за осигуряване на ново състезателно изслушване (вж. също Dilipak and Karakaya v. Turkey, № 7942/05 и 24838/05, § 80, 4 март 2014 г.; Aždajić v. Slovenia, №. 71872/12, § 53, 8 октомври 2015 г.; и Гюлева срещу България, № 38840/08, § 38, 9 юни 2016 г.).

8.  Освен това, чл. 6 § 1 от Конвенцията не предвижда конкретна форма на връчване на документи, но националните съдилища трябва да положат разумни усилия, за да призоват страните на заседание (вж. Zavodnik v. Slovenia, № 53723/13, § 70, 21 May 2015, and Bacaksız v. Turkey, no. 24245/09, § 53, 10 December 2019). Дори ако страните в производството демонстрират известна липса на усърдие, последствията от тяхното поведение, трябва да бъдат съизмерими с тежестта на техните пропуски и трябва да вземат под внимание основния принцип на справедливо изслушване (вж. Aždajić, § 71, и Гюлева, § 39, и двете цитирани по-горе).

9.  В конкретния случай жалбоподателката не е уведомена своевременно за издадената срещу нея заповед за изпълнение и не е могла да законосъобразно да възрази срещу нея. Въпреки това уведомлението е счетено за надлежно връчено и жалбоподателката е задължена да плати по издадения в резултат на това изпълнителен лист (вж. параграфи 2-4 по-горе).

10.  Правителството изтъква, че връчването на документи в гражданското производство е „строго формален“ процес и че само определени начини на връчване, както са определени в националното законодателство, могат да се разглеждат като валидни. Според Правителството националните съдилища не могат да бъдат задължени да призовават страни на „всички възможни адреси, споменати случайно в документи по делото“. Освен това случаят се отнася до заповедно производство, което по дефиниция е предназначено да бъде бързо и ефективно.

11.  Съдът, от своя страна, повтаря, че националните съдилища са длъжни да положат разумни усилия, за да призоват страните в съдебно производство (вж. параграф 8 по-горе). В случая връчителят на Софийски районен съд се е опитал да връчи няколко пъти на адрес, където от самото начало е станало ясно, че жалбоподателката не може да бъде намерена, и в крайна сметка съобщението за заповедта за изпълнение  е счетено за връчено (вж. параграф 2 по-горе). В същото време националният съд е имал пред себе си два други адреса, посочени в основния документ, представен от ищеца, а именно договора за посредничество (пак там), но не се е опитал да връчи уведомлението там, въпреки че е било много по-вероятно жалбоподателката да бъде намерена. Съдът не счита, че усилията, които биха били необходими за опит за връчване на един от тези адреси, са неразумни или тромави, и не може да заключи, че Софийски районен съд е действал усърдно, опитвайки се да уведоми жалбоподателката за производството срещу нея (сравнете подобни съображения в Bacaksız, цитирано по-горе, § 58)

12.  Съдът, от друга страна, се съгласява с допълнителния аргумент на Правителството, че самата жалбоподателка е допринесла за ситуацията, от която се оплаква, тъй като не е декларирала пред властите промяната на адреса си, при това за дългия период от девет години (вж. параграф 2 по-горе). Въпреки това Съдът не е убеден, че това неизпълнение от страна на жалбоподателката е пропорционално на тежестта на претърпените последици, а именно че жалбоподателката така и не е уведомена за производството и заповедта за изпълнение срещу нея (сравнете още веднъж Bacaksız, цитирано по-горе, § 60; също Berestov, цитирано по-горе, § 50).

13.  Ясно е, че жалбоподателката не се отказва от правото си да участва в заповедното производство (вж. принципите, описани подробно в параграф 7 по-горе). Що се отнася до възможността да получи ново разглеждане на делото (пак там), жалбоподателката прибягва до средството за защита, предвидено в чл. 423, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (вж. параграф 3 по-горе). Софийски градски съд обаче отхвърля аргументите ѝ, като потвърждава, че съобщението за производството следва да се счита за надлежно връчено, тъй като е оставено на декларирания адрес на жалбоподателката (пак там).

14.  Съдът намира за относим към своя анализ и факта, че Гражданският процесуалния кодекс междувременно е бил изменен. По-конкретно, през октомври 2017 г. чл. 47, ал. 3 от Кодекса е бил преразгледан, за да позволи връчване на документи на работното място – възможност, използвана в случая от съдебния изпълнител за връчване на изпълнителния лист на жалбоподателката, скоро след като е бил издаден (вж. параграф 3 по-горе), която не е била налична преди това. Освен това, чл. 415, ал. 1,  т. 3 от Кодекса, уреждащ изрично заповедното производство, е изменен през 2019 г. Сега той предвижда, че когато съобщението за заповедта е оставено на адрес, където ответникът не е открит, и има данни, че ответникът не живее там, сезираният съд не следва да издава изпълнителен лист, а да укаже на ищеца, че може да започне исково производство за установяване на вземането си.

15.  От горното следва, че е налице нарушение на чл. 6 § 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

16.  Жалбоподателката претендира като имуществени вреди сумата, която е платила на национално ниво, а именно еквивалента на 1 930 евро (EUR) (вж. параграф 4 по-горе). Правителството не коментира.

17.  Съдът констатира по-горе нарушение на правото на достъп до правосъдие, но не достига до извод относно основателността на иска срещу жалбоподателката. Следователно не може да заключи, че парите, платени от жалбоподателката, са били недължими и че държавата носи отговорност за тях в настоящото производство. Съответно Съдът отхвърля иска.

18.  Жалбоподателката не претендира неимуществени вреди, нито възстановяване на разходи и разноски.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.      Обявява жалбата за допустима;

2.      Приема, че е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията;

3.      Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателката за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 16 април 2024 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

          Олга Чернишова                                             Йоанис Ктистакис

       Заместник-секретар                                                Председател

Дата на постановяване: 16.4.2024 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-233105