Номер на жалба: 64543/17

Членове от Конвенцията: (Чл. 10) Свобода на изразяването на мнение-{Общо}, (Чл. 10-1) Свобода на изразяването на мнение

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО ПЕТРОВА с/у БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 64543/17)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

10 декември 2024 г.

Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционна промяна.

По делото Петрова срещу България,

Европейският съд по правата на човека (трето отделение) заседаващ като състав, състоящ се от:

            Дариан Павли, председател,

            Оддни Мьол Арнардотир,

            Диана Ковачева, съдии,

и Олга Чернишова, заместник-секретар на секцията,

Като взе предвид:

   жалбата (№ 64543/17) срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 26 август 2017 г. от българската гражданка г-жа Светла Тодорова Петрова (жалбоподателката), родена през 1965 г., живееща в Елхово и представлявана от г-жа А. Чобанова, адвокат, практикуващ в София;

   решението да се уведоми българското правителство (Правителството), представлявано от неговия агент г-жа И. Станчева-Чинова от Министерството на правосъдието, за оплакването по член 10 от Конвенцията и да се обяви за недопустима останалата част от жалбата;

   становищата на страните;

   след като проведе закрито заседание на 19 ноември 2024 г,

   Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Жалбата се отнася до оплакване по член 10 от Конвенцията относно санкционирането на жалбоподателката за това, че се е оплакала пред съответните държавни органи от поведението на държавен служител.

2. Жалбоподателката, служителка в отдел за социални услуги, се оплаква до директора на този отдел и до директора на Агенцията за социално подпомагане, че прекият ѝ ръководител Х я тормози, което се отразява негативно на здравето ѝ. След няколко проверки и инспекции оплакванията на жалбоподателката са отхвърлени. Вместо това съответните длъжностни лица отправият препоръки, насърчаващи спазването на правилата и дисциплината на работното място от всички служители. Жалбоподателката е информирана, че трябва да спазва закона и че служебната йерархия е необходима, за да се осигури гладкото функциониране на отдела.

3. Впоследствие X успешно предявява иск срещу жалбоподателката за клевета в частно наказателно производство. На 28 март 2016 г. Тополовградският районен съд, заседаващ като първа инстанция, признава жалбоподателката за виновена по повдигнатото ѝ обвинение. Той отбелязва, че тя е склонна да реагира прекалено емоционално и да възприема всички свързани с работата препоръки от страна на началниците си като психологически тормоз, целящ да я нарани лично. С окончателно решение от 16 март 2017 г. Ямболският окръжен съд потвърждава заключението на предходната инстанция относно вината на жалбоподателката. Той заключава, че оплакванията на жалбоподателката, направени в две писма, съответно от 14 май 2014 г. и 9 юли 2014 г., за това, че е жертва на тормоз от страна на нейната началничка, са неверни. Той освобождава жалбоподателката от наказателна отговорност, налага ѝ административно наказание глоба в размер на 1 000 лева (BGN), равняващи се на 511 евро (EUR), и я осъжда да заплати още 1 000 BGN обезщетение за вреди. Присъдени са и съдебни разноски.

ОЦЕНКА НА СЪДА

4. Правителството твърди, че оплакването на жалбоподателката по член 10 от Конвенцията е недопустимо като явно необосновано. Съдът намира, че това възражение е толкова тясно свързано със съществото на жалбата, че следва да бъде присъединено към разглеждането по същество. Жалбата не е недопустима на друго основание и следователно трябва да бъде обявена за допустима.

5. Общите принципи относно опозоряващи твърдения срещу държавни служители, направени в писмени жалби до властите, са обобщени в редица дела (вж. например Захаров с/у Русия, № 14881/03, 5 октомври 2006 г.; Казаков с/у Русия, № 1758/02, 18 декември 2008 г.; Софранши с/у Молдова, № 34690/05, 21 декември 2010 г.; Сирик с/у Украйна, № 6428/07, 31 март 2011 г., и Марин Костов с/у България, № 13801/07, 24 юли 2012 г.; вж. също, mutatis mutandis, Меджлис на Ислямската общност на Бръчко и други с/у Босна и Херцеговина [ГК], № 17224/11, §§ 82-83,, 27 юни 2017 г.).

6. В случаи, в които лица са били признати за виновни за клевета заради оплаквания, които са направили пред властите относно нередности в поведението на държавни служители, Съдът разглежда пропорционалността на намесата, като взема предвид следните основни елементи: естеството на изявленията и точния начин, по който са били съобщени; контекста, в който са били направени; степента, в която са засегнали съответните служители; и тежестта на наложените санкции (вж. Маринова и други с/у България, № 33502/07 и 3 други, § 86 с допълнителни препратки, 12 юли 2016 г.).

7. В настоящия случай изявленията на жалбоподателката, които са предмет на частното наказателно производство, заведено срещу нея от X (вж. параграф 3 по-горе), представляват твърдения, че в продължение на няколко години тя е дискриминирана, тормозена и словесно малтретирана от X. Наистина, държавните служители може да се нуждаят от защита от обидни, оскърбителни и клеветнически нападки, които са предназначени да ги засегнат при изпълнението на техните задължения и да накърнят общественото доверие в тях и в заеманата от тях длъжност (вж. Яновски с/у Полша [ГК], № 25716/94, § 33, ECHR 1999-I , Безимяни с/у Русия, № 10941/03, § 38, 8 април 2010 г., и Сирик, цитирано по-горе, § 41). Ако единственото намерение на която и да е форма на изразяване е да се обиди или опозори, едно подходящо наказание по принцип не би представлявало нарушение на член 10 § 2 от Конвенцията (виж Уж с/у Унгария, № 23954/10, § 20, 19 юли 2011 г.).

8. Въпреки че твърденията на жалбоподателката са доста сериозни, те не са нито обидни, нито унизителни. Те са израз на оплакванията ѝ спрямо възприетите от нея преживявания на работното място, но не съдържат агресивни, унизителни или обидни коментари по отношение на X. Тя повдига въпроса за тормоза на работното място и ограничава изказванията си до действията на X в професионален контекст и техните отрицателни последици за благосъстоянието на жалбоподателката. В практиката на Съда се прави ясно разграничение между критика и обида във връзка с това това дали санкциите могат да бъдат оправдани за такива изявления (вж. решението Скалка с/у Полша, № 43425/98, § 34, 27 май 2003 г.; Уж, цитирано по-горе, § 20; и Паломо Санчез и други с/у Испания [ГК], № 28955/06, 28957/06, 28959/06 и 28964/06, § 67, ЕСПЧ 2011 г.). Жалбоподателката се оплаква от тормоз; тя не атакува авторитета на Х, използвайки силно обидни или оскърбителни изрази в професионалната среда (за разлика от Паломо Санчез и други, цитирано по-горе, § 76).

9. Действително твърденията на жалбоподателката са могли да повлияят на професионалния статут на Х, да подкопаят нейния авторитет, да отнемат време и ресурси и да доведат до санкции спрямо Х. Въпреки това те са направени от жалбоподателката в изпълнение на възможността в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за предполагаема нередност в поведението на държавен служител до орган, компетентен да се занимава с такъв въпрос (вж. цитираното по-горе решение Маринова, § 89, с допълнителни препратки). Тази възможност е един от постулатите на върховенството на закона (виж Захаров, § 26; Казаков, § 28; и Сирик, § 42, всички цитирани по-горе) и служи за поддържане на доверието в публичната администрация. Фактът, че жалбоподателката, като служител на публична институ-ия, подава жалба до йерархичните началници на прекия си ръководител, който според нея я е ощетил, не засяга този принцип.

10.  Що се отнася до начина, по който изявленията на жалбоподателя са съобщени на съответните органи, от значение е следното. Жалбоподателката има задължение за лоялност, въздържаност и дискретност по отношение на работодателя си, особено в контекста на държавната служба ( виж Гужа с/у Молдова [ГК], № 14277/04, § 70, ECHR 2008). Въпреки това не може да се каже, че тя е нарушила специалните си задължения и отговорности при упражняването на правото си на свобода на изразяване в професионален контекст, тъй като не е разкривала публично вътрешна информация, например устно пред представители на обществеността (за сравнение Яновски, цитирано по-горе, § 33), или в писма, адресирани или предоставени на медиите (за сравнение Кутант с/у Франция (реш.), № 17155/03, 24 януари 2008 г.). Разкриването трябва да бъде направено на първо място пред началника на лицето или друг компетентен орган или структура (вж. Гужа, цитирано по-горе, § 73); точно това е направила жалбоподателката.

11. Що се отнася до контекста, в който са направени изявленията, Правителството твърди, че работната атмосфера в службата на жалбоподателката постоянно се е влошавала, че между Х и жалбоподателката е имало постоянен междуличностен конфликт, произтичащ от лошото изпълнение на професионалните задължения на жалбоподателката, и че жалбоподателката е възприемала всички забележки, направени по отношение на качеството на нейната работа като лични нападки срещу нея. Районен съд Тополовград прави подобни наблюдения (вж. параграф 3 по-горе). Следователно жалбоподателката е направила оплакванията си в контекста на продължаващ конфликт на работното място, при който, според националния съд и Правителството, тя действително е възприемала всички забележки като насочени срещу нея по безпричинен и произволен начин.

12.  Що се отнася до степента, в която те са засегнали X, след оплакванията на жалбоподателката са извършени редица проверки и инспекции (вж. параграф 2 по-горе). Въпреки това самият факт, че твърденията на жалбоподателката водят до проверки, не може да се разглежда като неоправдано засягане на репутацията на X. Целта на тези разследвания е именно да потвърдят или да опровергаят твърденията на жалбоподателката (сравни Маринова и други, цитирано по-горе, § 89). Няма информация, че в края на този процес са предприети някакви мерки срещу Х и че тя е изпитала неблагоприятни професионални последици, освен емоционалния дискомфорт в резултат на това, че е била обект на оплакванията. Наиистина, както твърди Правителството, тъй като Х не е нито политик, нито публична личност, тя не е длъжна да търпи приемлива критика в по-високите граници, приложими за тези категории (контраст Федченко с/у Русия (№ 5) , № 17229/13, § 49, 2 октомври 2018 г.). Въпреки това Правителството също така заявява, че оплакванията, направени срещу Х, се отнасят до професионалната ѝ работа и хвърлят сянка на съмнение върху способността ѝ да се справя с работата си; следователно те са свързани с изпълнението на задълженията на Х на работното място, а не с действията ѝ като частно лице. Обхватът на приемливата критика е по-тесен по отношение на частните лица, отколкото по отношение на държавните служители, действащи при изпълнение на служебните си задължения (виж Паломо Санчез и други, цитирано по-горе, § 71, и Никула с/у Финландия, № 31611/96, § 48, ECHR 2002-II). Във всеки случай в настоящото дело изискванията за защита на държавните служители от обидни и оскърбителни нападки по време на изпълнение на служебните им задължения не трябва да се оценяват във връзка с интересите на свободата на печата или на откритото обсъждане на въпроси от обществен интерес, тъй като изявленията на жалбоподателката не са направени в такъв контекст (сравни, mutatis mutandis, Никула, цитирано по-горе, §§ 48 и 52). Решаващо е, че тъй като писмата на жалбоподателката не са публично оповестени, тяхното потенциално отрицателно въздействие върху репутацията на Х, ако е имало такова, е било доста ограничено (сравни Безимяни, цитирано по-горе, § 42).

13. Въпреки това жалбоподателката е трябвало да понесе сравнително сериозни последици от подаването на тези жалби. Макар че националните съдилища в крайна сметка я освобождават от наказателна отговорност (вж. параграф 3 по-горе), тя е съдена в рамките на пълноценно наказателно производство, призната е за виновна в извършване на престъпление и е осъдена да заплати над 1 500 евро, което с оглед на личното ѝ положение не е незначително.

14. Поради разгледаните по-горе причини Съдът намира, че не е доказана належаща обществена необходимост от налагане на санкции на жалбоподателката за оплакванията ѝ пред властите.

15. Съдът съответно отхвърля възражението на Правителството за недопустимост, което преди това е присъединено към съществото на делото, и установява, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

16.  Жалбоподателката претендира за 1 744 евро за имуществени вреди, а именно сумите, присъдени от националния съд (вж. параграф 3 по-горе), включително лихвите, плюс 517 евро, които е платила като разходи на другата страна и 51 евро на собствения си адвокат в националното производство. Тя претендира и за 5 000 евро за неимуществени вреди. Що се отнася до разноските, жалбоподателката претендира 2 701 евро.

17. Правителството твърди, че ако с решение на Съда се установи нарушение по отношение на жалбоподателката, тя може да поиска възобновяване на производството съгласно член 422, ал. 1, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс. Ако националните съдилища отменят оспорваното решение, тя би имала право на възстановяване на всичките си разходи.

18. Съдът отбелязва, че главният прокурор е този, който може да поиска възобновяване на производството в такива случаи, но не и самата жалбоподателка. Във всеки случай по правило изискването за изчерпване на вътрешноправните средства за защита не се прилага към исковете за справедливо обезщетение по чл. 41 от Конвенцията (виж Сакскубурготски и Хробок с/у България (просто удовлетворение), № 38948/10 и 8954/17, § 34, 2 май 2023 г.). По делото има доказателства, че жалбоподателката е платила обезщетението и разноските на Х, чието връщане претендира, и че въз основа на заповед за запор от юли 2017 г. непрекъснато са събирани суми от месечното ѝ възнаграждение за плащане на глобата. Поради това Съдът присъжда на жалбоподателката 1 693 евро за имуществени вреди, които се състоят от 665 евро (главница и лихви) за платеното от нея обезщетение, 517 евро, платени като съдебни разноски на другата страна, и 511 евро за наложената глоба.

19. Жалбоподателката трябва да е претърпяла и неимуществени вреди поради постановеното срещу нея съдебно решение. Отсъждайки по справедливост, Съдът ѝ присъжда 3 600 евро, плюс евентуално дължимия данък.

20. Съдът присъжда на жалбоподателката 705 евро за разноски по всички дела, плюс всички данъци, които могат да ѝ бъдат начислени.

ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1. Решава да присъедини към спора по същество възражението на Правителството за недопустимост и го отхвърля;

2. Обявява жалбата за допустима;

3. Постановява, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията;

4. Постановява

(a) държавата-ответник да изплати на жалбоподателката в срок от три месеца следните суми, които да бъдат преизчислени в български лева по курса, приложим към датата на плащането:

(i) 1 693 евро (хиляда шестстотин деветдесет и три евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, за имуществени вреди;

(ii) 3 600 евро (три хиляди и шестстотин евро) плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, за неимуществени вреди;

(iii) 705 евро (седемстотин и пет евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателката, за разходи и разноски;

(b) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;

5. Отхвърля претенцията на жалбоподателката за справедливо обезщетение в останалата му част.

Изготвено на английски език и съобщено в писмен вид на 10 декември 2024 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда..

            Олга Чернишова                                                             Дариан Павли

        Заместник-секретар                                                             Председател

Дата на постановяване: 10.12.2024 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-238320