Номер на жалба: 37520/21

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Лишаване от притежания

По делото Антонов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като камара в състав:

          Джорджос Сергидес (Georgios A. Serghides), председател
          Одни Мьол Арнардотир (Oddný Mjöll Arnardóttir),
          Диана Ковачева, съдии,
и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението,

като взе предвид:

жалбата (№ 37520/21) срещу Република България, подадена в Съда по чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 15 юли 2021 г. от български гражданин, г-н Александър Димитров Антонов („жалбоподателят“), който е роден през 1946 г., живее в София и се представлява от г-жа М. Петрова, адвокат, практикуващ в София;

решението да уведоми Българското правителство („Правителството“), представлявано от правителствения агент г-жа М. Цочева от Министерство на правосъдието, за подадената жалба относно размера на обезщетението за отчужденото имущество на жалбоподателя, както и да обяви за недопустима останалата част от жалбата;

становищата на страните;

След закрито заседание, проведено на 8 октомври 2024 г.,

постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  Делото е от вида, разгледан в „Костов и други срещу България“ (№ 66581/12 и 25054/15, 14 май 2020 г.) и се отнася до адекватността на обезщетението за отчуждаване по Закона за държавната собственост.

2.  През 2020 г. е отчужден поземлен имот на жалбоподателя в гр. Сливница с площ 2803 кв.м., с цел изграждане на железопътна линия. Определено е обезщетение за жалбоподателя в размер на 5 118 български лева (BGN), което се равнява на 2 616,79 евро (EUR) или 1,83 лв. (0,93 EUR) на квадратен метър. Сумата се основава на платените цени по тринадесет сделки със земеделски земи в района, сключени в периода, предшестващ отчуждаването. Окончателното решение по производството за отчуждаване е постановено на 25 януари 2021 г. от Административен съд София - област.

3.  Жалбоподателят се оплаква по чл. 1 от Протокол № 1 и чл. 13 от Конвенцията, че е бил лишен от имуществото си без справедливо обезщетение. Твърди, че реалната пазарна стойност на земята му е много по-висока.

ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА

4.  Оплакването следва да бъде разгледано по чл. 1 от Протокол № 1 (вж. „Костов и други“, цитирано по-горе, §§ 94-96, и „Христова и други срещу България“ [Комитет], № 56681/15, § 6, 5 септември 2023 г.).

5.  Жалбата не е явно необоснована по смисъла на чл. 35, ал. 3 (a) от Конвенцията или недопустима на друго основание. Следователно трябва да бъде обявена за допустима.

6.  Приложимо национално законодателство и практика и критериите относно адекватността на обезщетението за отчуждаване съгласно Закона за държавната собственост са описани в „Костов и други“ (цитирано по-горе). По-конкретно Съдът припомня, че отнемането на собственост без плащане на сума, разумно обвързана с нейната стойност, обикновено представлява непропорционална намеса, както и че размерът на обезщетението трябва да бъде изчислен въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е била отнета (пак там, §§ 62-63).

7.  В отделните случаи, разгледани в „Костов и други“ (цитирано по-горе, §§ 81-87 и 91), както и в някои от последващите дела (вж., например, „Божилов и други срещу България“ [Комитет], № 56383/15, §§ 11-13, 5 септември 2023 г., и „Невада Турс“ 2004 АД и Българско туристическо дружество „Глобал Турс“ АД“ [Комитет], № 4173/20 и 6186/20, §§ 11-16, 10 септември 2024 г.) Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. Съдът отчита размера на обезщетението, присъдено на жалбоподателите в съответствие с правилата на Закона за държавната собственост (за обобщение на тези правила вж. „Костов и други“, цитирано по-горе, §§ 25-26), но вижда сериозни индикации, че пазарната стойност на земята на жалбоподателите вероятно е била много по-висока. Съдът стигна до заключението, че държавата - ответник не е доказала, че обезщетението, присъдено на национално ниво, отговаря на изискването да бъде разумно обвързано с действителната стойност на земята на жалбоподателите.

8.  Следователно Съдът в настоящия случай трябва да извърши преценка  въз основа на фактите, представени от страните, дали има достатъчно индикации, че действителната стойност на земята на жалбоподателя би могла да бъде значително по-висока от обезщетението, присъдено на национално ниво.

9.  Както бе отбелязано, това обезщетение е еквивалентно на 1,83 лв. (0,93 евро) на квадратен метър (вж. Параграф 2 по-горе). По отношение на него Съдът прави следните констатации.

10.  Страните не са съгласни относно статута на земята на жалбоподателя, която както е споменато (пак там), е била сравнена с парцели земеделска земя в процедурата по отчуждаване. Жалбоподателят обаче я счита за годна за строеж, тъй като през 2008 г. получава първоначално решение от общинските власти за преобразуването ѝ. Той никога не предприема строителни работи, нито пък земята се използва за земеделие. Въпросът за формалния статут на земята е обсъден от Административен съд София област, който заключва, че процедурата по промяна на този статут не е приключена, което означава, че земята формално остава земеделска.

11.  Жалбоподателят също така се позовава на факта, че друг парцел земя, отчужден в същата процедура, е оценен за целите на отчуждаването на около 32 лв. (16,3 евро) на квадратен метър. Този парцел и земята на жалбоподателя са разположени в близост, на една и съща улица, между жилищна зона, индустриална зона и магистрала, в район, считан за част от градската територия. Статутът на другия парцел

е бил променен и той е бил застроен. Жалбоподателят счита различното разглеждане на двата парцела единствено на това основание за неоправдано, а разликата между определените стойности – 0,93 евро на квадратен метър за неговата земя срещу 16,3 евро за другия парцел – за прекомерна. Правителството от своя страна възразява срещу сравнението между двата парцела, като го счита  за неподходящо и подвеждащо.

12.  Съдът отчита доводите на страните. Той не вижда причина да оспорва заключението на националния съд, че към момента на отчуждаването земята на жалбоподателя е била, формално погледнато, земеделска. Въпреки това той не счита за решаващо как земята е определена в националните процедури, тъй като това, което е от значение за него, е действителната стойност на земята (вж. „Божилов и други“, § 12, и „Невада Турс“ 2004 АД и Българско туристическо дружество „Глобал Турс“ АД“, § 14, и двете цитирани по-горе). В това отношение Съдът не е убеден, че разглеждането на земята на жалбоподателя като чисто земеделска и еквивалентна на всеки друг парцел земеделска земя в региона е било целесъобразно. Видно от фактите по делото, а именно първоначалното съгласие на общината за застрояване на парцела, местоположението на парцела между жилищна зона, промишлена зона и магистрала, както и факта, че парцел, разположен в същата зона, вече е бил застроен. (виж параграфи 10-11 по-горе), става ясно, че земята на жалбоподателя е имала потенциал, надхвърлящ обикновеното селскостопанско предназначение. Този аспект не е взет предвид при определянето на обезщетението на национално ниво.

13.  Във връзка с аргумента на правителството, че обезщетението на национално ниво е изчислено в съответствие с изискванията на Закона за държавната собственост, Съдът няма причина да се съмнява в това. Освен това Съдът и преди е приемал, че подходът съгласно националното законодателство не може да се разглежда като неспособен a priori да доведе до определяне на адекватно обезщетение (вж. „Костов и други“, цитирано по-горе, § 80). Въпреки това остава фактът, че в разглеждания случай, липсата на гъвкавост на националното законодателство и неуспехът на местните власти да вземат предвид в достатъчна степен индивидуалните характеристики на земята на жалбоподателя, са довели до това, което Съдът счита за проблематичен резултат.

14.  С оглед на гореизложеното Съдът заключва, че обезщетението, присъдено на жалбоподателя за неговата отчуждена земя, не е разумно обвързано със стойността на тази земя, което означава, че изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 не са изпълнени и че лишаването на жалбоподателя от имуществото му е непропорционална мярка.

15.  Съответно е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

16.  По отношение на имуществените вреди жалбоподателят претендира действителната стойност на земята си, която според него е еквивалентна на 16,3 евро (EUR) на квадратен метър, а именно нивото на обезщетението, платено за парцела на същата улица (вж. параграф 11 по-горе). Жалбоподателят претендира и неимуществени вреди „в максимален размер“. Не претендира възстановяване на разходи и разноски.

17.  Правителството оспорва претенциите.

18.  В случай като настоящия Съдът трябва да постанови решение, доколкото е възможно, „разумно свързано“ с пазарната стойност на отчуждената земя към момента, в който жалбоподателят е загубил собствеността си върху нея (вж. Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia (справедливо обезщетение) [GC], № 71243/01, § 36, ЕСПЧ 2014, и „Костов и други“, цитирано по-горе, § 102).

19.  Съдът обаче не може в конкретния случай да определи с точност такава стойност. Съдът не е убеден, че стойността, определена за друг парцел е, както твърди жалбоподателят, категорично установената стойност и на неговия парцел.

20.  Следователно, както в „Костов и други“ (цитирано по-горе, § 105), Съдът е на мнение, че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението би било да се възобнови производството на национално ниво и да се преразгледат претенциите на жалбоподателя в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1. Националното законодателство предвижда такава възможност (пак там, § 104).

21.  Следователно Съдът отхвърля исковете за имуществени вреди.

22.  Що се отнася до неимуществените вреди, Съдът присъжда на жалбоподателя 3000 евро плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.      Обявява жалбата за допустима;

2.      Отсъжда, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията;

3.      Отсъжда,

(a)  че държавата - ответник следва да плати на жалбоподателя в срок от три месеца 3 000 EUR (три хиляди евро) за нанесени неимуществени вреди, плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, като сумата се преизчислява във валутата на държавата - ответник по курса, приложим към датата на уреждане на спора;

(b)  че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума с лихвен процент, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;

4.      Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 5 ноември 2024 г. в съответствие с чл. 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

          Олга Чернишова                                         Джорджос А. Сергидес

       Заместник-секретар                                                Председател

Дата на постановяване: 5.11.2024 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-237793