Номер на жалба: 9313/21

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Мирно ползване от притежания

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО СТЕФАНОВА И ДРУГИ с/у БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 9313/21)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

25 февруари 2025 г. 

Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционна промяна.

По делото Стефанова и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение) заседаващ като състав, състоящ се от:

            Питер Русма, председател,

            Диана Ковачева,

            Матея Джурович, съдии,

и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението,

   Като взе предвид:

   жалбата (№ 9313/21) срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (“Конвенцията”) на 27 януари 2021 г. от трима български граждани, изброени в приложената таблица (“жалбоподателите”), представлявани от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа М. Докова-Костадинова, адвокати, практикуващи в Пловдив;

   решението за уведомяване на българското правителство (наричано по-нататък “Правителството”), представлявано от неговия Агент г-жа М. Цочева от Министерството на правосъдието;

   становищата на страните;

   След като проведе закрито заседание на 28 януари 2025 г,

   Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

   1. Жалбата се отнася до оплакване, подобно на разгледаното в решението по делото Костов и други срещу България (№ 66581/12 и 25054/15, 14 май 2020 г.), а именно, че обезщетението, присъдено на жалбоподателите за отчуждените им земи, не е било адекватно.

   2. Парцелът на жалбоподателите в София с площ от 390 кв. м е отчужден с решение на кмета от 7 октомври 2019 г. с цел осъществяване на инфраструктурен проект. Обезщетението, отпуснато на жалбоподателите, е в размер на 18 731 български лева (BGN) или 9 576 евро (EUR), което се равнява на 48 лв. (24,5 евро) на квадратен метър, и се основава на оценката на земята за целите на данъчното облагане. Съгласно приложимия в случая Закон за общинската собственост, който съдържа разпоредби, много сходни с тези в Закона за държавната собственост, както е обобщено в Костов и други (цитирано по-горе, §§ 24-29), размерът на обезщетението е трябвало да се основава на данъчната оценка, когато не е било възможно да се намерят подходящи сравними имоти за изчисляване на пазарната стойност.

   3. Жалбоподателите подават молба за съдебен контрол, но заповедта за отчуждаване е потвърдена с окончателно решение на Административен съд София-град от 27 април 2020 г. Националният съд потвърждава, че нито един парцел, предмет на сделки в съответния период преди отчуждаването, не отговаря на съответните законови изисквания, за да бъде квалифициран като сравним, като счита, че един такъв парцел, избран от назначен от съда експерт (вж. параграф13 по-долу), не отговаря на съответните изисквания.

   4. Жалбоподателите се оплакват от размера на полученото обезщетение по член 1 от Протокол № 1, като в допълнение се позовават на членове 6 § 1, 8 и 13 от Конвенцията. Те твърдят, че ограничителните правила на Закона за общинската собственост, въвеждащи различни изисквания по отношение на сделките, които могат да се използват за изчисляване на пазарната цена, са довели в техния случай до несправедлив резултат.

ОЦЕНКАТА НА СЪДА

ПРЕДПОЛАГАНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

   5. Жалбата подлежи на разглеждане по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията (виж Костов и други, цитирано по-горе, §§ 94-96, и Христова и други с/у България [Комитет], № 56681/15, § 6, 5 септември 2023 г.).

   6. Жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустима на друго основание. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.

   7. Съответното вътрешно право и практика, както и критериите относно адекватността на обезщетението за отчуждаване по Закона за държавната собственост, на който Законът за общинската собственост е много сходен, са описани в Костов и други (цитирано по-горе). Освен това Съдът е повторил, че отнемането на имот без заплащане на сума, разумно свързана със стойността му, обикновено представлява непропорционална намеса и че размерът на обезщетението трябва да бъде изчислен въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е била отнета (пак там, §§ 62-63).

   8. В отделните случаи, разгледани в делото Костов и други (цитирано по-горе, §§ 81-87 и 91), както и в някои от последващите случаи (вж. например Божилов и други с/у България [Комитет], № 56383/15, §§ 11-13, 5 септември 2023 г., и Невада Турс 2004 АД и Българска туристическа компания Глобал Турс АД срещу България [Комитет], № 4173/20 и 6186/20, §§ 11-16, 10 септември 2024 г.), Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. Той отчита размера на обезщетението, присъдено на жалбоподателите в съответствие с правилата на Закона за държавната собственост, но вижда сериозни индикации, че пазарната стойност на земята на жалбоподателите е можела да бъде много по-висока. Той заключава, че държавата - ответник не е доказала, че обезщетението, отпуснато на национално ниво, е отговаряло на изискването да бъде разумно свързано с действителната стойност на земята на жалбоподателите.

   9. Затова Съдът трябва да прецени в настоящия случай, въз основа на фактите, представени от страните, дали има достатъчно данни, че действителната стойност на земята на жалбоподателите би могла да бъде значително по-висока от обезщетението, присъдено на национално ниво.

   10. Както беше отбелязано, това обезщетение се равняваше на 48 лева (24,5 евро) на квадратен метър (вж. параграф 2 по-горе).

   11. За да обоснове този размер на обезщетението, правителството изтъква, че то е постигнато в съответствие с правилата на Закона за общинската собственост и е било потвърдено в справедливо съдебно производство. Освен това оценката за целите на данъчното облагане е изчислена въз основа на обективни критерии и отчита характеристиките на земята.

   12. Жалбоподателите, от своя страна, се позовават на обстоятелствата по-долу, за да обосноват позицията си, че размерът на обезщетението е твърде нисък.

   13. На първо място, парцелът, за който назначеният от съда експерт в производството пред Административния съд на София-град е преценил, че е достатъчно подобен на техния (вж. параграф 3 по-горе), е бил продаден за 486 лева (248 евро) на квадратен метър. Второ, Административен съд София-град е присъдил на собствениците на съседен парцел, отчужден в същата процедура, 696 лв. (356 евро) на квадратен метър, като този път се е основал на редица сделки със съпоставими земи. На трето място, според експертна оценка, поръчана от жалбоподателите за целите на процедурата пред Съда и датирана от август 2020 г., която се позовава на действителни сделки със земя в същия район, пазарната стойност на земята на жалбоподателите се равнява на 607 евро на квадратен метър. И четвърто, според жалбоподателите е известно, че оценките за целите на данъчното облагане са много по-ниски от пазарните стойности и че са налице инициативи за изменение на методите на изчисление.

   14. Що се отнася до аргументите на жалбоподателите, правителството оспорва само доклада за оценка, изготвен през август 2020 г., като го счита за твърде общ и ненадежден.

   15. Съдът е убеден, че обстоятелствата, посочени от жалбоподателите, са достатъчни, за да заключи, че реалната пазарна стойност на отчуждената земя би могла да бъде значително по-висока от обезщетението, присъдено на национално ниво. Както посочват самите жалбоподатели, Правителството не се позовава на нито една действителна сделка със сходни или други земи в района, при която да е била платена цена, подобна на присъденото на жалбоподателите обезщетение. Що се отнася до възраженията на правителството срещу доклада за оценка от август 2020 г., следва да се отбележи, че този документ е само един от елементите, които се вземат предвид. Накрая Съдът се позовава на заключението си по делото Костов и други (цитирано по-горе, § 89), че оценките за целите на данъчното облагане не могат a priori да се считат за показателни за пазарната стойност.

   16. С оглед на гореизложеното Съдът заключава, че обезщетението, присъдено на жалбоподателите, не е било разумно свързано със стойността на земята им, което означава, че изискванията на член 1 от Протокол № 1 не са били изпълнени и че лишаването на жалбоподателите от тяхната собственост е било непропорционална мярка.

   17. Следователно е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

   18. По отношение на имуществените вреди ищците претендират за 276 900 евро, а именно сумата, която те считат за стойност на техния парцел съгласно доклада за оценка от август 2020 г. (вж. параграф 13 по-горе). По отношение на неимуществените вреди жалбоподателите претендират съвместно за 15 000 евро. Накрая, що се отнася до разходите и разноските, жалбоподателите претендират за 3 000 евро, от които 500 евро данък върху добавената стойност, платени на техните правни представители пред Съда, и още 142 евро, платени за пощенски разходи и превод. Те представят договор за процесуално представителство, както и съответните фактури и разписки. Накрая те молят сумата от 142 евро да бъде преведена директно на адвокатското дружество на техните правни представители.

   19. Правителството оспорва исковете.

   20. В случай като настоящия Съдът следва да присъди обезщетение, доколкото е възможно, “разумно свързано” с пазарната стойност на отчуждената земя към момента, в който жалбоподателите са загубили собствеността си върху нея (вж. делото Вистинс и Перепьолкин с/у Латвия (справедливо обезщетение) [ГК], № 71243/01, § 36, ЕСПЧ 2014 г., и Костов и други, цитирано по-горе, § 102).

   21. В конкретния случай обаче Съдът не може да определи точно такава стойност. Въпреки че жалбоподателите са представили оценка (вж. параграф 13 по-горе), Съдът не е убеден, че посочената в нея стойност е била окончателно установената пазарна стойност към момента, в който жалбоподателите са загубили собствеността върху земята си. В това отношение е важно да се отбележи, че примерите, използвани по-горе за да се постави под съмнение адекватността на обезщетението, присъдено от националните органи (пак там), се отнасят до различни стойности.

   22. Следователно, както и по делото Костов и други (цитирано по-горе, § 105), най-подходящото средство за отстраняване на нарушението би било възобновяване на производството на национално ниво и повторно разглеждане на претенциите на жалбоподателите в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1. Вътрешното право предвижда такава възможност (пак там, § 104).

   23. Поради това Съдът отхвърля иска за имуществени вреди.

   24. Що се отнася до неимуществените вреди, отсъждайки по справедливост, Съдът присъжда на тримата жалбоподатели солидарно 5000 евро.

   25. И накрая, като има предвид документите, с които разполага, Съдът присъжда на жалбоподателите солидарно пълния размер на претендираните суми за разходи и разноски, възлизащи общо на 3 142 евро (вж. параграф 18 по-горе). Както е поискано, 142 евро от тази сума трябва да бъдат преведени директно на адвокатската кантора на законните представители на жалбоподателите.

ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1. Обявява жалбата за допустима;

2. Отсъжда, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1;

3. Отсъжда

(a) държавата - ответник да изплати солидарно на тримата ищци в срок от три месеца следните суми, които следва да бъдат преизчислени във валутата на държавата - ответник по курса, приложим към датата на уреждане на спора:

        i.            5 000 евро (пет хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, за неимуществени вреди;

      ii.            3 142 евро (три хиляди сто четиридесет и две евро), увеличени с всички допълнителни данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите, за разходи и разноски; от тях 142 евро (сто четиридесет и две евро) трябва да бъдат платени директно на адвокатското дружество на законните представители на жалбоподателите;

(b) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;

4. Отхвърля претенцията на жалбоподателите за справедливо обезщетение в останалата му част.

   Изготвено на английски език и съобщено писмено на 25 февруари 2025 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на жалбоподателите:

Дата на постановяване: 25.2.2025 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-241976