Номер на жалба: 9059/25

Членове от Конвенцията: (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (П1-3) Право на свободни избори-{Общо}

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 9059/25

Ивелин Людмилов Михайлов срещу България

и три други жалби

(вж. списъка в приложението)

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ на 7 октомври 2025 г. в състав:

          Йоанис Ктистакис, Председател,

Пеетер Роосма,

Лятиф Хюсеинов,

Диана Ковачева,

Матея Джурович,

Канолик Мингоренс Кайрат,

Василка Санчин, Съдии,

и Милан Блашко, Секретар на отделението,

Като взе предвид горепосочените жалби, подадени на датите, посочени в таблицата, приложена към решението,

След обсъждане постановява следното решение:

ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

1. Списъкът на жалбоподателите е поместен в приложението.

A.    ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

2. Фактите по делото, както са представени от жалбоподателите, могат да бъдат обобщени по следния начин:

3. Първият (г-н Михайлов), третият (г-жа Бобчева) и четвъртият жалбоподател (г-н Панков) са български граждани. Те са участвали като кандидати за народни представители от листите на втория жалбоподател – политическа партия „Величие“, в българските парламентарните избори, проведени на 27 октомври 2024 г.

4. Вторият жалбоподател е политическа партия, учредена през 2023 г. Тя участва в парламентарните избори на 9 юни 2024 г., в резултат на което печели тринадесет мандата в 50-ото Народно събрание на Република България.

5. Тъй като 50-ото Народно събрание не успява да излъчи правителство, бяха организирани нови парламентарни избори на 27 октомври 2024 г. В тях участва и партия „Величие“, която регистрира кандидатски листи във всички 31 многомандатни избирателни района (МИР) в страната. Останалите трима жалбоподатели са били включени в листите на партията съответно в трите избирателни района на територията на град София.

6. След приключване на гласуването и преброяването на бюлетините, с Решение от 30 октомври 2024 г., обнародвано на същата дата, Централната избирателна комисия (ЦИК) обявява резултатите от изборите. Според тях партия „Величие“ е получила 97 438 гласа, което представлява 3,999% от действителните гласове. Този резултат поставя партията под законоустановения изборен праг от 4% (равняващ се на 97 458,24 гласа). Поради това партията не участва в разпределението на мандатите в 51-ото Народно събрание и нито един от нейните кандидати не е избран.

7. В дните непосредствено след изборите няколко журналистически материали и публикации в различни медии изнасят данни за нарушения в редица избирателни секции, свързани с преброяването на гласовете и попълването на секционните протоколи.

8. На 6 ноември 2024 г. партия „Величие“ предприема действия за оспорване на законността на проведените избори, като внася мотивирани искания до органите, имащи право да сезират Конституционния съд – главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд (ВКС), председателя на Върховния административен съд (ВАС), Президента на Републиката и Министерския съвет. Партията посочва множество нарушения в изборния процес, които според нея са опорочили вота и са я лишили от парламентарно представителство. С исканията си тя настоява посочените институции да упражнят правомощието си да сезират Конституционния съд с искане за касиране на изборите.

9. Жалбоподателите твърдят, че не са получили отговор на тези искания и че нито един от сезираните от тях държавни органи не е препратил жалбата им до Конституционния съд, нито е инициирал самостоятелно производство пред него въз основа на техните твърдения.

B.    Други относими обстоятелства

10. В периода между 8 и 14 ноември 2024 г. Конституционният съд е сезиран с пет отделни искания за оспорване законността на изборите, подадени от различни групи народни представители от 50-ото (чиито пълномощия продължават до конституирането на новото) и от новоизбраното 51-во Народно събрание. Две от исканията, подадени от народни представители от 50-ото Народно събрание, са подписани съответно от 67 и 58 депутати. Сред тях фигурират и народни представители, избрани на предходните избори (юни 2024 г.) от листите на партия „Величие“ (вж. ал. 4 по-горе).

11. Конституционният съд обединява петте искания за общо разглеждане в едно производство за оспорване на изборните резултати. В хода на производството Съдът разпорежда извършването на повторно преброяване на гласовете в 1768 избирателни секции.

12. На 13 март 2025 г. Конституционният съд постановява своето окончателно решение по обединеното дело. Съдът констатира конкретни случаи на неправилно отчитане на вота: при повторното преброяване на бюлетините в редица избирателни секции е установено, че броят на действителните гласове е по-малък от вписания в секционните протоколи. Също така е установено, че отразените в протоколите на някои секции резултати на политическите сили не съответстват на реалното разпределение на гласовете, разкрито при повторното преброяване. Приемайки, че тези нарушения са опорочили изборния резултат, Конституционният съд пристъпи към неговото коригиране. Общият брой на действителните гласове, подадени за партийни листи и независими кандидати, е редуциран от 2 436 456 на 2 434 761. Вследствие на това 4-процентният изборен праг е преизчислен и намален от 97 458,24 на 97 390,44 гласа. Коригиран е и броят на действителните гласове, подадени за листите на няколко партии. Резултатът на партия „Величие“ е коригиран във възходяща посока – от 97 438 на 97 497 гласа. С оглед на тези промени Конституционният съд разпорежда на ЦИК да извърши ново разпределение на мандатите въз основа на коригираните данни.

13. С две решения от 13 март 2025 г. Централната избирателна комисия извършва ново разпределение на мандатите. В резултат на това партия „Величие“ получава десет места в 51-ото Народно събрание. Първият и третият жалбоподател са обявени за избрани в съответните избирателни райони. В избирателния район на четвъртия жалбоподател партия „Величие“ не печели мандат.

14. Впоследствие първият и третият жалбоподател, заедно с останалите осем избрани кандидати от листите на партия „Величие“, полагат клетва като народни представители. Към настоящия момент те изпълняват функциите си в Народното събрание на Република България.

ПРИЛОЖИМА НАЦИОНАЛНА И МЕЖДУНАРОДНА ПРАВНА РАМКА

A.    Българско изборно законодателство

15. Съгласно Изборния кодекс от 2014 г. (ИК), 240-те народни представители в българския парламент се избират по пропорционална изборна система с регистрирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи на партии и коалиции (чл. 246, ал. 1 и чл. 249, ал. 1 от ИК). Разпределението на мандатите се извършва според метода на най-големия остатък (метода на Хеър-Ниймайер), уреден в чл. 297, ал. 1 и Приложение № 1 към Кодекса. Процедурата включва три последователни етапа: 1) определяне на броя на мандатите за всяка партия и коалиция на национално ниво; 2) разпределение на мандатите на партиите и коалициите по 31 многомандатни изборни района; и 3) персонализиране на мандатите (определяне на избраните кандидати) във всеки от районитe.

16. Член 297, ал. 2 от ИК установява изборен праг, който е фиксиран на 4% от всички действителни гласове, подадени за партийните листи или за независими кандидати: при разпределянето на мандатите в Народното събрание участват само партиите и коалициите, които са получили гласове, равни на или надвишаващи този праг.

17. Централната избирателна комисия (ЦИК) обявява резултатите от гласуването и разпределението на мандатите между партиите и коалициите с решение, което се приема не по-късно от четири дни след изборния ден (чл. 300, ал. 1 от ИК).

18. Жалбите за оспорване на законността на изборите е уредено в чл. 305 от ИК, който в приложимата си част гласи следното:

Член 305

(1) Кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати в изборите, може да оспорят законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител пред орган по чл. 150 ал. 1 от Конституцията в 7-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия.

(2) В 15-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия органът по чл. 150, ал. 1 от Конституцията въз основа на постъпилото оспорване по ал. 1 или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители или на избора на народен представител.

19. Чл. 150, ал. 1 от Конституцията предвижда следното в относимата към настоящото дело част:

Член 150

„(1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.“

B.    ОТНОСИМИ МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

20. На своята 52-ра пленарна сесия (проведена на 18 и 19 октомври 2002 г.) Европейската комисия за демокрация чрез право („Венецианската комисия“) приема Кодекса на добрите практики в изборната материя. В приложимата си към настоящия случай част Кодексът гласи следното:

Насоки

« (...)

3.3. Ефективна система за обжалване

a. Органът по обжалването в изборната материя следва да бъде или избирателна комисия, или съд. (...)

f. Всеки кандидат и всеки избирател, регистриран в съответния изборен район, трябва да разполага с процесуална легитимация да подаде жалба. По отношение на жалбите на избиратели, свързани с изборните резултати, може да бъде въведено изискване за разумен кворум.

Обяснителен доклад

« (...)

3.3. Ефективна система за обжалване

92. За да не останат разпоредбите на изборното право само „думи на хартия“, неспазването им трябва да подлежи на оспорване пред компетентен контролен орган. (...)

93. Възможни са две решения.

– жалбите да се разглеждат от общите съдилища, от специализирани съдилища или от конституционния съд;

– компетентни органи да бъдат избирателните комисии. (...)

99. Правото на обжалване (процесуалната легитимация) следва да бъде предоставено възможно най-широко. То трябва да е достъпно за всеки избирател в съответния изборен район, както и за всеки кандидат, участващ в изборите в този район. Допустимо е обаче въвеждането на изискване за разумен кворум при жалбите, подавани от избиратели срещу изборните резултати. »

21. В своето Съвместно становище от 2017 г. относно измененията в българския Изборен кодекс, Венецианската комисия и Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) изразяват следната позиция относно уредбата на оспорването на изборните резултати:

« (...)

9. 9. Измененията в българския Изборен кодекс, приети в периода 2014–2016 г., доведоха до редица подобрения и отразяват част от предходните препоръки на Венецианската комисия и ОССЕ/БДИПЧ. (...)

10. Въпреки това новите разпоредби не изпълняват изцяло препоръките, изложени в съвместните становища от 2011 г. и 2014 г., както и в докладите от наблюдението на изборите, и повдигат въпросите, разгледани в настоящото становище.

12. Венецианската комисия и ОССЕ/БДИПЧ отправят следните ключови препоръки за постигане на по-пълно съответствие на изборната правна рамка и нейното прилагане с международните стандарти: (...)

Необходимо е да се създаде ефективна система за обжалване на всички решения, свързани с изборния процес, пред компетентен орган, както и да се гарантира действащ механизъм за оспорване на изборните резултати, който да е достъпен за всички кандидати и избиратели при твърдения за нарушения в изборния процес. (...)

79. Предходните препоръки, с които се настоява на избирателите да бъде предоставено право да оспорват изборните резултати, не са взети предвид. В съвместните становища от 2014 г. и 2011 г. ОССЕ/БДИПЧ и Венецианската комисия вече изразиха загриженост относно ограничения кръг от субекти, разполагащи с процесуална легитимация да оспорват резултатите. Това право следва да бъде предоставено на кандидатите и на избирателите, регистрирани в съответния изборен район. Както е отбелязано в параграф 57 от Съвместното становище от 2011 г.: „През юни 2009 г. Европейският съд по правата на човека прие, че сходни разпоредби от Закона за избиране на народни представители не осигуряват ефективно средство за защита, доколкото само ограничен кръг лица и органи могат да сезират Конституционния съд. От съществено значение е Кодексът да предвижда ефективни възможности за оспорване на изборните резултати. Горепосочените разпоредби следва да бъдат изменени в този смисъл.“ Тъй като действащият към момента Кодекс предоставя право на оспорване на резултатите на кандидатите [бел. ред. – само чрез посредничеството на органите по чл. 150 от Конституцията], но не и на избирателите, тези констатации остават валидни. (...) »

ОПЛАКВАНИЯ

22. Позовавайки се на чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията и на чл. 10 от Конвенцията, четиримата жалбоподатели се оплакват от множество нарушения, допуснати при провеждането на парламентарните избори на 27 октомври 2024 г. Те твърдят, че тези нарушения са накърнили правото им да се кандидатират и да бъдат избрани за народни представители (пасивно избирателно право), както и правото на техните избиратели да гласуват за тях (активно избирателно право).

23. На основание чл. 13 от Конвенцията четиримата жалбоподатели се оплакват и от липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита, чрез което да оспорят законността на изборните резултати.

ПРАВОТО

24. Като взе предвид сходството в предмета на четирите жалби, Съдът намира за целесъобразно да ги разгледа съвместно в едно производство, в съответствие с чл. 42, § 1 от Правилника на Съда.

25. Жалбоподателите твърдят, че при отчитането на резултатите от изборите, проведени на 27 октомври 2024 г., са допуснати множество нарушения на изборното законодателство, което е опорочило законността на изборите. Те поддържат, че това е накърнило правото им да бъдат избирани, както и правото на техните избиратели да гласуват свободно, като се позовават на чл. 3 от Протокол № 1 и чл. 10 от Конвенцията. На основание чл. 13 от Конвенцията те се оплакват и от липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита срещу тези нарушения.

26. Съдът припомня, че той е господар на правната квалификация на фактите по делото и не е обвързан от квалификацията, дадена от жалбоподателите или правителството (вж. Molla Sali срещу Гърция [ГК], № 20452/14, § 85, 19 декември 2018 г.). Въз основа на този принцип и с оглед на изложените факти, Съдът намира за уместно да разгледа оплакванията единствено по чл. 3 от Протокол № 1 и чл. 13 от Конвенцията. В приложимата си към случая част тези разпоредби гласят:

Член 3 на Протокол № 1

„Високодоговарящите се страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни интервали от време, с тайно гласуване, при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло.“

Член 13

„Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при изпълнение на служебните си задължения.“

27. Четиримата жалбоподатели – политическа партия и трима от нейните кандидати на парламентарните избори от 27 октомври 2024 г. (вж. ал. 3 по-горе), подават жалбата не само от свое име, но и от името на своите избиратели.

28. Съдът припомня, че чл. 34 от Конвенцията не допуска подаването на абстрактни жалби (in abstracto) за нарушения на Конвенцията. Конвенцията не предвижда actio popularis, което означава, че жалбоподателят не може да оспорва разпоредба на вътрешното право, национална практика или публичен акт единствено на основание, че според него противоречат на Конвенцията. За да може жалбоподателят да претендира качеството на „жертва“, той трябва да представи разумни и убедителни доказателства за вероятността от нарушение, засягащо лично него; обикновени подозрения или предположения не са достатъчни в това отношение (вж. Centre for Legal Resources от името на Валентин Къмпеану срещу Румъния [ГК], № 47848/08, § 101, ЕСПЧ 2014). Съгласно постоянната практика на Съда, жалба може да бъде подадена пред него само от живи лица или от тяхно име. Ако жалбоподателят реши да бъде представляван по силата на чл. 36, § 1 от Правилника на Съда, вместо да подаде жалбата лично, чл. 45, § 3 от Правилника изисква той да представи надлежно подписано писмено пълномощно. От съществено значение е представителят да докаже, че е получил конкретни и изрични инструкции от предполагаемата жертва по смисъла на чл. 34, от чието име възнамерява да действа пред Съда (пак там, § 102).

29. В настоящия случай четиримата жалбоподатели изглежда поддържат тезата, че имат право да подават жалби от името на своите избиратели единствено на основание, че са получили техните гласове на съответните парламентарни избори. Съдът обаче счита, че самият факт, че даден избирател е гласувал за определена политическа партия или кандидат, не може да се приравни на мълчаливо упълномощаване на последните да сезират Съда от негово име. Освен това жалбоподателите не са представили нито едно писмено пълномощно, издадено от техен избирател, с което да им се възлага правомощието да водят производство пред Съда от негово име.

30. При тези обстоятелства Съдът намира, че жалбите, доколкото са подадени от името на избирателите, са несъвместими ratione personae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на чл. 35, § 3, буква „а“, и трябва да бъдат отхвърлени на основание чл. 35, § 4.

31. Жалбоподателите повдигат оплаквания и от свое собствено име, като твърдят, че е нарушено правото им да бъдат избирани в парламентарните избори, както и правото им на ефективно вътрешноправно средство за защита (вж. ал. 22 и 23 по-горе).

32. Съдът трябва да установи дали в тази им част четирите жалби са подадени в рамките на четиримесечния срок, предвиден в чл. 35, § 1 от Конвенцията. За тази цел на първо място следва да се определи датата на „окончателното решение“ на национално ниво по смисъла на тази разпоредба. В тази връзка Съдът припомня, че правилото за четиримесечния срок и правилото за изчерпване на вътрешноправните средства за защита са тясно свързани: когато за жалбоподателя липсва ефективно средство за защита, срокът започва да тече от датата на оспорваните действия или мерки (вж. Jeronovičs срещу Латвия [ГК], № 44898/10, § 75, 5 юли 2016 г.).

33. Съдът отбелязва, че резултатите от парламентарните избори, проведени на 27 октомври 2024 г., чиято законосъобразност се оспорва от четиримата жалбоподатели, са обявени с Решение на Централната избирателна комисия от 30 октомври 2024 г. С това решение е установено, че партия „Величие“ е получила 3,999% от действителните гласове, което я поставя под изборния праг от 4% и съответно я лишава от мандати в 51-ото Народно събрание (вж. ал. 6 по-горе).

34. Макар партия „Величие“ да предприема действия за оспорване на това решение, като на 6 ноември 2024 г. внася искания до компетентните държавни органи (вж. ал. 8 по-горе), останалите трима жалбоподатели не са предприели самостоятелно такива стъпки. Член 305 от Изборния кодекс, който урежда възможността за оспорване на изборните резултати пред Конституционния съд, уточнява в това отношение, че заинтересованите лица не могат да сезират пряко съда. Те трябва да направят това чрез посредничеството на изчерпателно изброени в Конституцията органи (вж. ал. 18 и 19 по-горе). В настоящия случай партията е адресирала искането си именно до тези органи. Това се е наложило, тъй като пряко сезиране на Конституционния съд от група народни представители изисква подписите на поне една пета от тях (48 депутати), а партия „Величие“, разполагаща само с 13 депутати в 50-ото Народно събрание, не е имала необходимия брой гласове, за да се възползва самостоятелно от този способ (вж. ал. 4, 15 и 19 по-горе).

35. Следователно четиримата жалбоподатели не са разполагали с процесуална възможност самостоятелно да инициират производство пред Конституционния съд. В тази връзка Съдът отбелязва, че в своя Кодекс на добрите практики в изборната материя Венецианската комисия препоръчва правото на обжалване на изборните резултати да бъде предоставено на всеки кандидат (вж. ал. 20 по-горе). Освен това Венецианската комисия и ОССЕ/БДИПЧ изразяват загриженост относно ограничителните разпоредби на българското изборно законодателство и препоръчват на българския законодател да гарантира наличието на ефективен механизъм за оспорване на резултатите, пряко достъпен за всички кандидати (вж. ал. 21 по-горе).

36. Съдът счита за необходимо да припомни, че съгласно неговата трайно установена практика едно средство за защита може да се счита за „ефективно“ по смисъла на Конвенцията само ако засегнатото лице може да го упражни пряко (вж. Tănase срещу Молдова [ГК], № 7/08, § 122, ЕСПЧ 2010). В случая средството за защита, предвидено в чл. 305 от Изборния кодекс, не е било пряко достъпно за жалбоподателите. Поради това то не следва да бъде вземано предвид при изчисляването на началния момент на четиримесечния срок за подаване на жалба до Съда.

37. Вярно е, че изборните резултати впоследствие са коригирани вследствие на искания, подадени от различни групи народни представители и подкрепени от депутати от партия „Величие“, в резултат на което партията получава десет мандата в Народното събрание, а първият и третият жалбоподател са избрани (вж. ал. 10-14 по-горе). Това развитие обаче стана възможно единствено благодарение на факта, че достатъчен брой народни представители от други политически сили взеха решение да сезират Конституционния съд. Следователно това обстоятелство не променя извода на Съда, че предвиденото в чл. 305 от Изборния кодекс средство за защита не е било пряко достъпно за четиримата жалбоподатели (които не са могли да го задействат сами). Самите жалбоподатели поддържат същата теза в оплакването си по чл. 13 от Конвенцията.

38. Следователно, при липса на ефективно и пряко достъпно за жалбоподателите вътрешноправно средство за защита, Съдът приема, че четиримесечният срок за сезиране на Съда е започнал да тече на 31 октомври 2024 г. – денят, следващ датата на решението на ЦИК от 30 октомври 2024 г. Срокът е изтекъл четири календарни месеца по-късно – на 28 февруари 2025 г. (вж. Otto срещу Германия (dec.), № 21425/06, 10 ноември 2009 г.). Тъй като четирите жалби са подадени на 15 март 2025 г., те са подадени след изтичането на срока. Поради това те следва да бъдат обявени за недопустими, доколкото се отнасят до оплакванията, подадени от собствено име на жалбоподателите, поради неспазване на четиримесечния срок съгласно чл. 35, §§ 1 и 4 от Конвенцията.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО:

1.      Решава да обедини жалбите;

2.      Обявява жалбите за недопустими.

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 6 ноември 2025 г.

  Милан Блашко, Секретар

Йоанис Ктистакис, Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на жалбите

Дата на постановяване: 7.10.2025 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-246086