ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО НЕШКОВ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

(Жалби № 62531/19 и 15 други – виж приложения списък )

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

23 октомври 2025 г.

Това решение е окончателно, но може да бъде подложено на редакционна промяна.

По делото Нешков и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет в състав:

          Canòlic Mingorance Cairat, председател ,
          Диана Ковачева,
          Василка Санцин, съдии ,

и Виктория Марадудина, и.д заместник-секретар на отделението ,

След като проведе закрито заседание на 2 октомври 2025 г.,

Постанови следното решение, което е прието на 23 октомври 2025 г.:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалби срещу Република България, подадени до Европейския съд по правата на човека („Съда“) на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на различните дати, посочени в приложената таблица.

2. Българското правителство („Правителството“) беше уведомено за жалбите.

По ФАКТИТЕ

3. Списъкът на жалбоподателите и съответните данни за жалбите са посочени в приложената таблица.

4. Жалбоподателите се оплакват от невъзможността, като осъдени лица лишени от свобода, да гласуват на парламентарни избори. Някои жалбоподатели, също така, повдигат оплаквания по член 14 от Конвенцията във връзка със същия набор от факти.

ПРЕЦЕНКА НА СЪДА

I.        СЪЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

5. Предвид сходния предмет на жалбите, Съдът намира за уместно да ги разгледа съвместно в едно решение.

II.     ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 3 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

6. Жалбоподателите се оплакват главно от това, че като осъдени лица лишени от свобода не могат да гласуват на парламентарни избори. Те се позовават, изрично или по същество, на член 3 от Протокол № 1.

7. Съдът се позовава на принципите, установени в неговата съдебна практика относно лишаването от право да се гласува на избори (вж., inter alia, Hirst срещу Обединеното кралство (№ 2) [GC], № 74025/01, §§ 56-71, ECHR 2005 ‑IX; Scoppola срещу Италия (№ 3) [GC], № 126/05, §§ 81-87, 22 май 2012 г.; и Anchugov and Gladkov срещу Русия , № 11157/04 и 15162/05 , §§ 93-100 ‑ 4 юли 2013 г.). Същността на тези принципи, повторена във всички ключови случаи, е, че когато лишаването от избирателни права засяга група хора като цяло, автоматично и безразборно, единствено на основание, че изтърпяват присъда лишаване от свобода, независимо от продължителността на присъдата и независимо от естеството или тежестта на престъплението и индивидуалните обстоятелства, то не е съвместимо с член 3 от Протокол № 1.

8. Във водещото дело Кулински и Събев срещу България (№ 63849/09, 21 юли 2016 г.) Съдът вече е установил нарушение по отношение на сходни въпроси.

 9. След като разгледа всички представени материали по делото, Съдът не е установил нито един факт или аргумент, който да го убеди да стигне до различно заключение относно допустимостта и основателността на тези оплаквания.

10. Следователно тези оплаквания са допустими и разкриват нарушение на член 3 от Протокол № 1.

III.  ДРУГИ ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ СПОРЕД УСТАНОВЕНАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА

11. Някои жалбоподатели са подали оплаквания и по член 14 от Конвенцията. Като взе предвид горното заключение по член 3 от Протокол № 1, Съдът счита, че макар тези оплаквания да са допустими, при обстоятелствата по настоящия случай не възниква отделен въпрос по член 14 от Конвенцията (за сравнение Hirst (№ 2) , §§ 87 и 89, и Anchugov and Gladkov, § 116, и двете цитирани по-горе).

IV.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

12. Като взе предвид документите, с които разполага, и своята съдебнапрактика (вж. по-специално Tingarov and Others v. Bulgaria, № 42286/21, 10 октомври 2023 г.), Съдът счита, че самото установяване на нарушение представлява достатъчно справедливо удовлетворение в настоящите случаи

ПОРАДИ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ, ЕДИНОДУШНО:

1.      Решава да съедини жалбите;

2.      Обявява жалбите за допустими;

3.      Постановява, че жалбите разкриват нарушение на член 3 от Протокол № 1 относно невъзможността на жалбоподателите като осъдени лица лишени от свобода да гласуват на парламентарни избори;

4.      Постановява, че не възниква отделен въпрос по член 14 от Конвенцията;

5.      Постановява, че самото установяване на нарушение представлява достатъчно справедливо удовлетворение.

 Съставено на английски език и съобщено писмено на 23 октомври 2025 г., съгласно Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Виктория Марадудина                                      Canòlic Mingorance Cairat
и.д. Заместник-секретар                                               Председател