Номер на жалба: 32501/22

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот

Превод от френски език

ТРЕТА СЕКЦИЯ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 32501/22

V.S.

срещу България

Европейският съд по правата на човека (Трета секция), заседаващ на 13 ноември 2025 г. в комитет в състав:

            Peeter Roosma, председател,

            Диана Ковачева,

            Canòlic Mingorance Cairat, съдии,

и Олга Чернишова, заместник-секретар на Секцията ,

Като взе предвид:

Жалба № 32501/22 срещу Република България, подадена в Съда на 24 юни 2022 г. съгласно чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от български и германски гражданин, г-н В.С. („жалбоподателят“), роден през 2016 г. и живеещ в София, представляван от г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева, адвокати в гр. Пловдив.

решението да се сведе до знанието на българското правителство („правителството“), представлявано от неговия агент, г-жа Р. Николова от Министерството на правосъдието, оплакванията относно предполагаемите нарушения на позитивните и процесуални задължения на властите към жалбоподателя и да се обяви жалбата за недопустима в останалата ѝ част,

решението да не се разкрива самоличността на жалбоподателя,

решението на германското правителство да не упражни правото си да  встъпи в производството (чл. 36 § 1 от Конвенцията),

становищата на страните,

След като проведе разисквания, постановява следното решение:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Жалбата се отнася до отговора на българските власти съгласно чл. 3, чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията на твърденията на майката на жалбоподателя, че последният е бил жертва на сексуални злоупотреби от страна на баща си.

2. Родителите на жалбоподателя се развеждат скоро след раждането му и имат конфликтни отношения. Бащата, германски гражданин, изцяло спазва режима на лични отошения, дори след като майката и детето се преместват в България през м. януари 2019 г.

3. След като забелязва нараняване в аналната област на детето, след посещение при баща му на 14 януари 2020 г., майката на жалбоподателя го води на преглед от съдебен лекар, който установява малка рана, която зараствала. На 17 януари тя сезира гражданските съдилища по реда на Закона защита от домашното насилие и подава жалба до прокуратурата.

4. В рамките на производството за защита от домашно насилие, на 22 януари 2020 г. районният съд налага приложението на мярка за временна закрила, докато трае производството, като забранява на бащата да се доближава до детето. Назначени са няколко експертизи на детето, по-конкретно съдебно-медицински и съдебно-психиатричниекспертизи. Страните, свидетелите и вещите лица са изслушани от съда. С решение от 18 юни 2021 г., потвърдено след обжалване на 18 ноември 2021 г., молбата за мерки за защита е отхвърлена. Съдилищата приемат, че събраните в хода на производството доказателства не установяват със сигурност, че е твърдените сексуални злоупотреби са били извършвани, въпреки че такива не могат да бъдат изключени. По-специално, съдилищата считат, че нараняванията, открити по тялото на детето, могат да се дължат на други правдоподобни причини и че психологическото му състояние може да се обясни и с конфликта между родителите и промяната на местоживеенето и средата. С оглед на това те препоръчват тези елементи да бъдат взети предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения.

5. Във връзка с подадената жалба, Софийската районна прокуратура незабавно образува наказателно производство, а детето е било прегледано от съдебни лекари на 17 и 20 януари 2020 г. Вещите лица са констатирали ожулване по гърба на детето, две синини по седалището, както и малка цепнатина  и малък белег в аналната област. Според доклада, последните биха могли да бъдат причинени от предмет или пръст. На 20 януари 2020 г. бащата на жалбоподателя е привлечен като обвиняем за сексуално посегателство (чл. 149, ал. 1 от Наказателния кодекс), арестуван е и е задържан в предварителен арест в продължение на няколко дни. В хода на разследването са назначени няколко експертизи – съдебно-психологически и съдебно-сексологични експертизи на бащата, както и съдебно-психиатрични и съдебно-психологически експертизи на детето. Разпитани са множество свидетели, близки до детето (баба и дядо, персонала от детската градина, посещавана от жалбоподателя, и персонала от хотела, в който бащата е отсядал в София); телефонът, таблетът и компютърът на бащата са иззети, като са назначени съотвтетните експертизи. Втора съдебно-медицинска експертиза, извършена през м. януари 2021 г., установява липсата на лезии към конкретния момент, като се изразява становищто, че цепнатината , установена при първата експертиза, е могла да изчезне, но оспорва констатцията на белег , предполагащ наличието на по-дълбока рана, поради което не може да се заличи.

6. На 13 септември 2021 г. прокуратурата прекратява делото, постновявайки, че събраните доказателства не позволяват да се направи заключение, че детето е обект на сексуални злоупотреби от баща си. Според експертните заключения установяват, че не е имало проникване, че лезиите около ануса на детето може да са причинени от докосване, но могат да се дължат и на други причини, като например случайно нараняване или запек, и че при извършените съдебни експертизи на бащата и на неговите електронни устройства не се установяват сексуални отклонения или търсене на порнографски уебсайтове. Прокурорът обоснова отказа да се назначи нова експертиза, поискана от майката, считайки, че същата не е необходима с оглед на установяване на фактите, че следва да се защити детето, както и че производството не трябва да се удължава необосновано.

7. Майката на жалбоподателя обжалва постановлението за прекратяване на делото. С постановление от 24 ноември 2021 г. районният съд разглежда подробно и отхвърля нейните аргументи относно липсата на квалификация и на безпристрастност на вещите лица при изготвяне на психиатричните и медицинските експертизи, както и на прокурора. Съдът обаче счита, че прокурорът изглежда не е взел предвид всички относими доказателства, по-специално психологическите доклади, изготвени от сдружение за закрила на детето, и че не е изяснил противоречията в медицинските експертизи. По жалба на прокуратурата, на 24 февруари 2022 г. Софийски градски съд отменя това решение. Приемайки, че разследването е било всестранно, но не е установило нито наличието на сексуални злоупотреби, нито участието на бащата, съдът потвърждава постановлението за прекратяване на делото.

8. По време на това производство жалбоподателят и майка му са получили помощ и от социални служби и сдружения, специализирани в закрилата на детето, включително психологическа подкрепа.

9. Родителите на жалбоподателя са участвали в няколко други съдебни производства между 2019 и 2025 г. Майката на жалбоподателя е подала още четири молби за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие, твърдейки, че бащата е правил скандали, обиждал я,преследвал я, или е сезирал съдебен изпълнител. Съдилищата са признали съществуването на конфликт между родителите, но са постановили, че действията на бащата не представляват домашно насилие по смисъла на закона. През 2024 г. производство по жалба за незаконно проникване в жилището е било прекратена .

10. През 2022 г. майката на жалбоподателя е подала молба за промяна на режима на лични отношения, определен в решението за развод. На няколко пъти Софийският районен съд е разпоредил временни условия за осъществяване на режима на лични отношения и е било възможно да се проведат няколко срещи между детето и баща му в специализирани центрове и в присъствието на трети лица. С решение от 14 април 2025 г. районният съд е установил поетапен график на режима на лични отношения  с бащата, определен както следва: през първите два месеца - в присъствието на майката и социален работник; през следващите два месеца - само в присъствието на социален работник; през следващите два месеца - първоначално в присъствието на социален работник, след това самостоятелно; през следващите два месеца - самостоятелно през деня. След период от осем месеца е трябвало да се прилага обичайният режим, а именно през уикенд и половината от лятната ваканция.

ПРЕЦЕНКА НА СЪДА

11. Съдът счита за уместно да разгледа оплакванията на жалбоподателя по чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията (Y c. Bulgaria , № 41990/18 , § 65, 20 февруари 2020 г.). Съдът се позовава на общите принципи на съдебната си практика относно позитивните и процесуалните задължения, произтичащи от тези разпоредби, както са посочени в решенията по X et autres c. Bulgarie ([GC], № 22457/16, §§ 181-190, 2 февруари 2021 г.) и Y c. Bulgarie (цитирано по-горе, §§  80-83).

12. В този случай не се оспорва, че майката на жалбоподателката е сезирала компетентните органи със  „защитими“ твърдения за сексуални злоупотреби, по отношение на които последните, съгласно гореспоменатите разпоредби, са имали задължението да проведат ефективно разследване.

13. Съдът отбелязва, че властите са действали своевременно, тъй като наказателното производство е било образувано много бързо след подадената жалба, жалбоподателят е бил подложен на медицински преглед и е била взета мярка за защита от домашно насилие.

14. В хода на гражданското и на наказателното дело са били предприети множество действия по разследването. Събраните доказателства обаче, не са позволили на компетентните органи да заключат с достатъчна сигурност, че твърдените от майката на жалбоподателя злоупотреби са били извършени. В тази връзка Съдът отново заявява, че процесуалното задължение за провеждане на ефективно разследване е задължение за средства, а не за резултат, като фактът, че разследванията не са довели до подвеждане под наказателна отговорност на конкретни лица, не може да постави под въпрос тяхната ефективност. Освен това Съдът няма основаниеда поставя под въпрос версиите, изследвани от разследващите, или фактическите констатации, до които са достигнали, освен ако те са произволни или очевидно не се основават на относими доказателства (X et autres c. Bulgarie, цитирано по-горе, §§ 186 и 210, и S.Z. c. Bulgarie, № 29263/12, §§ 46 и 50, 3 март 2015 г.), което изглежда не е така в този случай.

15. В настоящия случай разследването несъмнено е създало трудности поради малката възраст на предполагаемата жертва и засиления конфликт между родителите. Освен това събраните доказателства (свидетелски показания, медицински експертизи и психологически доклади) са били неубедителни и понякога противоречиви (вж. параграфи 5-7 по-горе). Съдът не намира укорими пропуски в усилията, положени от властите за установяване на фактите или за подвеждане под отговорност на извършителите на престъпления (сравни с M.P. et autres c. Bulgarie, № 22457/08 , §§ 112-113, 15 ноември 2011 г.). По отношение по-специално на твърденията за липса на квалификация и независимост на вещите лица в наказателното производство, районният съд е установил, че аргументите на жалбоподателя в това отношение са неоснователни и това заключение не изглежда произволно или явно необосновано. По-специално, фактът, че едно от вещите лица, извършили втората медицинска оценка на жалбоподателя, вече е имало качеството на вещо лице в гражданското производство (параграфи 4-5 по-горе), не поставя под въпрос неговата независимост на вещо лице, която не е на същото ниво като тази, която се изисква по отношение на съдиите ( Letinčić c. Croatie , № 7183/11, § 51, 3 май 2016 г.). Съдът отбелязва в тази връзка, че представителите на жалбоподателя са имали възможност да оспорят екпертните заключения, да задават въпроси на вещите лица в гражданското производство и да обжалват решенията, взети от прокуратурата и окръжния съд.

16. С оглед на гореизложените съображения, проведените по този случай разследвания не изглежда да са извършени в противоречие с изискванията на чл. 3 и на чл. 8 от Конвенцията.

17. Разпоредбата на чл. 3 от Конвенцията може  впрочем, при определени обстоятелства, да налага на държавата да предприеме конкретни мерки за защита на действителни или потенциални жертви на малтретиране, за което властите са знаели или е трябвало да знаят (X et autres c. Bulgarie , цитирано по-горе, §§ 181-182, и O'Keeffe c. Irelande[GC], № 35810/09 , § 144, ECHR 2014 (откъси) ).

18. В настоящия случай Съдът отбелязва, че гражданските съдилища, сезирани от майката на жалбоподателя, незабавно са наложили временна заповед за защита, забраняваща на бащата да се доближава до детето (вж. параграф 4 по-горе). Тази мярка е отменена едва когато съдилищата са установили, въз основа на извършените действия по разследването и в рамките на състезателно производство, че не е възможно да се установи дали жалбоподателят е жертва на сексуални злоупотреби от баща си. Съдилищата, от друга страна, са определили режим на лични отношения, така че бащата да може да се среща с жалбоподателя в присъствието на трети лица с оглед поддържане на отношенията родител-дете, като същевременно се избягва всякакъв риск предвид твърденията на майката (вж. параграф 10 по-горе). Жалбоподателят е получил и подкрепа от социалните служби (вж. параграф 8 и по-горе). Според Съда, тези мерки, разгледани като цяло, изглежда са от естество да се избегне твърдения риск от злоупотреби, така че държавата ответник не е нарушила своите позитивни задължения по чл. 3 от Конвенцията (сравни с M.P.  autres c. Bulgarie, цитирано по-горе, §§ 114-118).

19. В светлината на гореизложеното, жалбата трябва да бъде отхвърлена като явно необоснована съгласно чл. 35 § 4 от Конвенцията.

Поради тези причини, Съдът, единодушно,

Обявява жалбата  за недопустима.

Съставено на френски език и след това съобщено писмено на 11 декември 2025 г.

            Олга Чернишова                                                                      Peeter Roosma

            Заместник-секретар                                                                Председател

Дата на постановяване: 13.11.2025 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-247779