Права на човекаOOO MEGA срещу България
Номер на жалба: 25112/21
Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (П1-1) Защита на собствеността
ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 25112/21
OOO MEGA
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ на 24 юни 2025 г. като комитет в състав:
Питер Русма, председател,
Йоанис Ктистакис,
Канолик Мингоранс Кайрат, съдии,
и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението,
Като се взе предвид:
жалбата (№ 25112/21) срещу Република България, подадена до Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 5 май 2021 г. от ООО Мега, руска компания („дружеството-жалбоподател“), представлявана от г-н А. Георгиев, адвокат, практикуващ в Свиленград;
решението за уведомяване на българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент, г-жа В. Цанева;
становищата на страните;
искането на правителството за отвод на Диана Ковачева, съдията, избрана от името на България (Правило 28 § 4 от Правилника на съда);
оттеглянето на съдия Ковачева от разглеждане на делото (Правило 28 § 3);
След като обсъди, реши следното:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Делото се отнася до конфискация на камион, собственост на дружеството-жалбоподател, в хода на наказателно производство, образувано срещу двамата шофьори на камиона. Дружеството-жалбоподател се оплаква по член 1 от Протокол № 1, разглеждан самостоятелно и във връзка с член 13 от Конвенцията, както и по член 6 § 1 от Конвенцията, че не е имало възможност съгласно вътрешното право да оспори конфискацията на имуществото си и че вследствие на това е понесло прекомерна индивидуална тежест.
2. На 28 юни 2020 г. един от камионите на компанията-жалбоподател е спрян за проверка на турско-българската граница. Българските митнически органи са открили и иззели забранени стоки в товарния отсек на камиона. Камионът и ремаркето са задържани като веществени доказателства в очакване на наказателно производство срещу шофьорите на камиона.
3. Впоследствие двамата шофьори на камиона сключват споразумение с прокурора. В съответствие с чл. 382, ал. 7 от Наказателно-процесуалния кодекс, Ямболският окръжен съд одобрява споразумението с решение от 9 декември 2020 г. и разпорежда конфискация на камиона. Това решение не подлежи на обжалване и влиза в сила незабавно.
4. В становището си правителството посочва, че на 26 април 2021 г. двамата шофьори на камиони, позовавайки се на решението на Съда на Европейския съюз от 14 януари 2021 г. по дело C-393/19, Окръжна прокуратура – Хасково и Апелативна прокуратура – Пловдив, EU:C:2021:8, са поискали възобновяване на наказателното производство и отмяна на решението в частта за конфискацията. Според това решение национално законодателство, което позволява конфискация на средството (превозното средство), използвано за извършване на тежко престъпление контрабанда, когато това имущество принадлежи на трето лице, действащо добросъвестно, противоречи на правото на Европейския съюз.
5. Шофьорите на камиони са представлявани във възобновеното вътрешно производство от г-н А. Георгиев, същият адвокат, който действа от името на дружеството- жалбоподател пред Съда.
6. На 2 август 2021 г. Върховният касационен съд уважава искането за възобновяване.
7. Камионът е върнат на дружеството-жалбоподател, отново представлявано от същия адвокат, г-н А. Георгиев, на 29 септември 2021 г.
ОЦЕНКА НА СЪДА
8. Въз основа на гореспоменатите факти правителството твърди, че дружеството- жалбоподател е злоупотребило с правото си на индивидуална жалба до Съда, тъй като е укрило важна информация от Съда. Алтернативно, правителството твърди, че дружеството- жалбоподател е загубило статута си на жертва, че не е изчерпало наличните вътрешноправни средства за защита и че конфискацията е била законна и пропорционална.
9. Съдът счита, че не е необходимо да разглежда всички аргументи, повдигнати от правителството, тъй като жалбата е във всеки случай недопустима поради злоупотреба с правото на жалба.
10. Съдът повтаря, че съгласно член 35 § 3 (а) от Конвенцията, молба може да бъде отхвърлена като злоупотреба с правото на индивидуална жалба, ако, наред с други причини, тя съзнателно е основана на неверни факти. Представянето на непълна и следователно подвеждаща информация също може да представлява злоупотреба с правото на жалба, особено ако информацията се отнася до самата същност на делото и не е предоставено достатъчно обяснение за неразкриването на тази информация. Същото важи, ако по време на производството пред Съда са настъпили важни нови развития и когато жалбоподателят не е разкрил тази информация на Съда, като по този начин му е попречил да се произнесе по делото при пълно познаване на фактите (вж. Gross срещу Швейцария [GC], № 67810/10, § 28, ЕСПЧ 2014).
11. Съдът посочва, че съгласно правило 47 § 7 от Правилника на Съда, заявителите, действащи лично или чрез своите законни представители, са длъжни да информират Съда за всички важни обстоятелства, свързани с молбата. Освен това Съдът многократно е заявявал, че жалбоподателят е отговорен за поведението на своя адвокат. Следователно всички пропуски от страна на упълномощен представител по принцип се считат за такива на жалбподателя и могат да доведат до отхвърляне на молбата като злоупотреба с правото на жалба (вж. Taşdemir v. Türkiye (dec.), № 79549/16, § 41, 25 март 2025 г., и Gross , цитирано по-горе, § 33).
12. Като се имат предвид принципите, установени в гореспоменатите дела, Съдът отбелязва, че настоящата молба е подадена на 5 май 2021 г. и че няколко дни по-рано, на 26 април 2021 г., шофьорите на камиони са поискали възобновяване на наказателното производство и отмяна на акта за конфискация по отношение на камиона на дружеството-жалбоподател. Дружеството-жалбоподател не е разкрило в първоначалната си молба, че това производство е висящо на национално ниво, въпреки факта, че представителят на дружеството-жалбоподател също е представлявал шофьорите на камиони и е бил запознат с тези производства. Съдът не може да приеме аргумента, че представителят не е бил длъжен да представи тази информация на Съда. Самият факт, че той е действал от името на различни лица с различни интереси, не го освобождава от това задължение.
13. Освен това, дружеството- жалбоподател не е информирало впоследствие Съда, че наказателното производство е било възобновено, че конфискацията е била отменена и че камионът е бил върнат на 29 септември 2021 г. Съдът отново отбелязва, че същият адвокат е представлявал дружеството- жалбоподател в производството пред митническите органи, в което камионът е бил върнат.
14. В светлината на гореизложеното, Съдът установява, че поведението на дружеството- жалбоподател – неразкриване на въпросната информация на Съда – засяга самата същност на делото, по-специално във връзка с разглеждането на статута му на жертва по член 34 от Конвенцията. Не е предоставено адекватно обяснение за неразкриването на тази информация.
15. Съответно, възражението на правителството, че поведението на дружеството-жалбоподател представлява злоупотреба с правото на жалба, трябва да бъде уважено и жалбата трябва да бъде обявена за недопустима съгласно член 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.
Поради тези причини, Съдът единодушно,
Обявява молбата за недопустима.
Съставено на английски език и обявено писмено на 17 юли 2025 г.
Олга Чернишова Питър Русма
Заместник-секретар Председател
Дата на постановяване: 24.6.2025 г.
Вид на решението: По допустимост
Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-244372
