Права на човекаНИКОЛОВ срещу България
Номер на жалба: 51011/20
Членове от Конвенцията: (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 14) Забрана на дискриминацията
THIRD SECTION
РЕШЕНИЕ ПО ДОПУТИМОСТ
Жалба № 51011/20
Христо Петров НИКОЛОВ
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Трета секция), заседаващ на 31 март 2026 г. в състав:
Ioannis Ktistakis, Председател,
Peeter Roosma,
Lətif Hüseynov,
Darian Pavli,
Диана Ковачева,
Úna Ní Raifeartaigh,
Canòlic Mingorance Cairat, съдии,
и Milan Blaško, Секретар на секцията,
Като взе предвид:
посочената по-горе жалба, подадена на 11 ноември 2020 г.;
становищата на ответното правителство и отговора на жалбоподателя; както и
становището на третата страна – Европейския център за правата на ромите,
и като проведе дебат, постановява следното:
ФАКТИТЕ
1. Жалбоподателят, г-н Христо Петров Николов, е български гражданин, роден през 1975 г. и живущ в Самоков. Той е представляван от г-н А. Кашъмов, адвокат, практикуващ в София.
2. Българското правителство („правителството“) е представлявано от своя агент, г-жа С. Собаджиева от Министерството на правосъдието.
3. Фактите по делото, както са представени от страните и както се вижда от предоставените от тях доказателства и от обществено достъпната информация, могат да бъдат обобщени както следва.
1. Жалбоподателят
4. Жалбоподателят е от ромски произход. От дълго време е известен като активист за интеграцията на ромите в българското общество.
2. Г-н И. Г.
5. След като е работил като прокурор в София в продължение на около 10 години, през юли 2016 г. г-н И. Г. е назначен за ръководител на (съществуващата по това време) Специализирана прокуратура. През юли 2018 г. той е повишен на длъжността заместник-главен прокурор във Върховната касационна прокуратура. През декември 2019 г. става главен прокурор. Г-н И. Г. заема тази длъжност до юни 2023 г., когато мандатът му е прекратен преждевременно на основание, че е накърнил престижа на съдебната власт. Тогава той подава оставка и като прокурор.
B. Изказването на г-н И.Г., което е предмет на делото
6. Малко след 8 ч. сутринта на 17 април 2019 г. г-н И. Г. дава интервю за сутрешно информационно предаване на Българската национална телевизия (БНТ). В това интервю, което се излъчва на живо от кабинета му, той засяга няколко теми. Първата, на която интервюто е посветено основно, е широко отразяваното по това време наказателно дело срещу (бившата) кметица на един от софийските райони, нейната заместничка и предполагаем съучастник на двамата, по което (тогава съществуващият) Специализиран наказателен съд е постановил присъдата си два дни по-рано, на 15 април 2019 г. (По време на широко отразеният арест на кметицата и нейната заместничка около година по-рано, през април 2018 г., г-н И. Г. е ръководил работата на прокурорите по делото в качеството си на ръководител на Специализираната прокуратура.
7. В хода на интервюто, което продължава общо около 20 минути, г-н И. Г. първо коментира тежестта на присъдите, постановени от Специализирания наказателен съд. След това се спира на обвиненията, по които съдът е осъдил съучастниците, и на тези, по които ги е оправдал, а след това и на събраните по делото доказателства и тяхната достатъчност. В съответния откъс от интервюто се съдържа следният диалог, продължил около минута:
„Г-н И.Г.: „... и един куп други манипулации – как основният свидетел се е отказал. Г-н [Д.] е подсъдим. Той даде показания в досъдебното производство в качеството на обвиняем. Това че той на по-късен етап ще се откаже от тези показания, беше калкулирано още в досъдебното производство. Така правят всички. Така че ние очаквахме, че той ще възприеме това поведение.
Интервюиращ: Тоест, ...
Г-н И.Г.: аз .. само да допълня, извинявайте че Ви прекъсвам .. единственото което не можеше да се предвиди – беше ясно, че той ще каже, че това не е вярно в досъдебното производство .. така правят всички подсъдими, така правят и циганите, включително по делата – това е масово – въпросът е, че не очаквахме, че той няма да даде обяснения в хода на съдебното производство. Логично беше да си нагласиш показанията по такъв начин – вече като знаеш как е протекло производството – винаги подсъдимите накрая дават обяснения, за да могат да стъпят на това, което е събрано в съдебната фаза. Той не даде обяснения. Каза, че не е вярно, но не даде обяснения. Даде обяснения пред журналистите. А мястото на даване на обяснения е в съда.“
8. Интервюто продължава с обсъждане на показанията и поведението на г-н [Д.] по време на съдебното производство; вероятния изход на делото при обжалване; справедливостта на присъдата на първа инстанция; медийното отразяване на делото и работата на Специализираната прокуратура по него; заплахите на обвиняемия да съди прокурорите за клевета; и, в по-общ план, тактиките, използвани от обвиняемите за оказване на натиск върху прокуратурата. След това разговорът преминава към друго текущо дело с голям обществен интерес, скорошното посещение на г-н И. Г. в Съединените американски щати, евентуалната му кандидатура за главен прокурор и различни опити на външни лица да повлияят на прокуратурата и съдебната система. Интервюто приключва с коментари на г-н И. Г. относно разследванията на имуществото на известни личности.
9. В жалбата си жалбоподателят се позова на две медийни публикации, критикуващи изказването на г-н И. Г. за ромите в това интервю.
(а) Статия, публикувана от новинарския уебсайт 5gmedia.bg два дни след интервюто, на 19 април 2019 г., под заглавие „[И. Г.] с „любезни“ думи за циганите и евреите – само „език на омразата“ или просто омраза?“ В тази статия г-н И.Г. е критикуван за коментара си относно ромите и за друг коментар, който той е направил през април 2018 г. във връзка със същото наказателно дело, относно Световния еврейски конгрес. В нея се отбелязва, по-специално, че макар и неговото наблюдение относно ромите – че лъжата е типично поведение за тях – да е било до голяма степен подминато в контекста на цялото интервю, то все пак може да се разглежда като откровен език на омраза или подстрекателство, идваща от един от най-високопоставените прокурори в страната.
(b) Статия, публикувана от новинарския и коментарен уебсайт terminalno.bg ден след интервюто, на 18 април 2019 г., под заглавие „Откровенията на [И.Г.]“. В тази статия също се осъжда изказването на г-н И.Г., като се посочва, че то е недопустимо и трябва да му коства поста, особено след като е дошло в момент, когато масовите протести в град Габрово, последвали предполагаемо нападение на трима роми срещу продавач в магазин по-рано през април 2019 г., все още не са утихнали.
C. Производство по Закона за защита от дискриминация от 2003 г.
1. Пред Комисията за защита от дискриминация
(a) Жалбата на жалбоподателя
10. Седмица по-късно, на 25 април 2019 г., жалбоподателят, в качеството си на български гражданин от ромски етнически произход, подава жалба срещу изказването на г-н И. Г. „... и циганите правят така, включително и по делата“ пред Комисията за защита от дискриминация („Комисията“) съгласно чл. 50 от Закона за защита от дискриминация от 2003 г. („Законът“). Той твърди, че чрез използването на думата „цигани“ и чрез приписването на определен вид поведение на всички роми, това изказване ги е стереотипизирало негативно и е представлявало тормоз и подбуждане към дискриминация срещу тях съгласно чл. 5 от същия закон, четен във връзка с параграф 1, точки 1 и 5 от допълнителните разпоредби на закона (вж. позоваването в параграф 27 по-долу).
11. Като разглежда жалбата, през юни 2019 г. Комисията я отхвърля, като констатира, че изказването на г-н И. Г. не представлява тормоз или подбуждане към дискриминация (реш. № 401 от 25.06.2019 г. по преп. № 113/2019 г., КЗД).
12. Комисията намира, че трябва да анализира изказването като цяло, както и в контекста на цялото интервю, в което е било направено, и на обсъжданата тема. Ясно е, че интервюто се е отнасяло главно до поведението на един от обвиняемите в конкретно наказателно дело. Позоваването на „цигани“ в него не може да се разглежда като изразяване на мнения конкретно за лица от ромски етнически произход, тъй като поведението, за което г-н И. Г. е говорил, е било приписано на всички обвиняеми, независимо от тяхната етническа принадлежност. Следователно изявлението не е имало значението, което жалбоподателят му придава. Г-н И. Г. също така не е упреквал всички обвиняеми, които са променили показанията си, нито е намеквал, че всички те са излъгали; той просто е направил фактическа констатация. Следователно изказването му не е съдържало негативно послание. То не е създало заплашителна, враждебна или обидна среда за жалбоподателя, въпреки субективното му възприятие.
13. Комисията отбеляза още, че правото на свобода на изразяване, както го тълкуват съдилищата, включва правото да се изразяват всякакви мнения, дори и такива, които не се възприемат като морални, прилични, похвални и т.н.
14. Накрая, въпреки официалното качество на длъжността г-н И. Г., изказването му не може да се разглежда като напътствие към хората, слушащи интервюто му, да дискриминират на етническа основа. Жалбоподателят не е представил никакви доказателства, че изявлението е довело до дискриминация.
2. Съдебен контрол на решението на Комисията
(a) Производство пред Административен съд – София област
15. Жалбоподателят подава жалба срещу решението пред съда. В нея изтъква, че Комисията не е взела предвид неговите аргументи и е тълкувала погрешно въпросното изказване; в действителност то е означавало, че поведението на обвиняемия в конкретния случай е било нещо особено типично за обвиняеми от ромски етнически произход. Изказването е било неуместно, тъй като нито един от обвиняемите по това дело не е бил ром, и то ненужно е насочило вниманието на аудиторията към ромите като етническа група. По този начин то е засегнало жалбоподателя като член на тази група.
16. В писмените си бележки жалбоподателят твърди, по-специално, че ключовият елемент при оценката дали е имало тормоз е субективното възприятие на предполагаемата жертва. Един нормално чувствителен човек, принадлежащ към ромската етническа група, би възприел изказването като накърняващо достойнството му. Други въпроси, които Комисията неправилно е пренебрегнала, са, че изказването е било направено по време на интервю в национален ефир и че в българското общество ромите обикновено се възприемат чрез стереотипи като нарушители на закона и лъжци. Комисията също така не е отчела надлежно високата длъжност на автора на изказването, нито е анализирала правилно значението на изказването в контекста на цялото интервю.
(ii) Решение на Административен съд – София област
17. През октомври 2019 г., Административен съд – София област отхвърля жалбата на жалбоподателя (реш. № 1195 от 11.10.2019 г. по адм. д. № 976/2019 г., АдмС-София-област).
18. Съдът намира, че семантичният анализ на изказването показва, че то се е отнасяло до честите промени в предишни показания от страна на обвиняемите, а не до някакво разграничение между ромите и останалата част от населението в България. Няма основание да се твърди, че употребата на думата „циганин“ сама по себе си е била дискриминационна. Не са представени доказателства, че изказването е създало враждебна, обидна или оскърбителна среда за жалбоподателя. То не е насочено лично срещу него. Съответните разпоредби на Закона за защита от дискриминация от 2003 г. не се отнасят до абстрактни изявления, а до поведение, насочено към конкретни лица. Изказването не е имало за цел да наруши достойнството на жалбоподателя и не е довело до това, независимо от неговите субективни възприятия по въпроса.
(b) Производство пред Върховния административен съд
(i) Жалбата на жалбоподателя
19. Жалбоподателят обжалва решението на Административен съд – София област. Твърди, че той не е анализирал правилно изказването, не е взел предвид аргументите му и е тълкувал, и приложил неправилно Закона за защита от дискриминацията, особено като е приел, че той не се отнася до изказвания, засягащи цяла общност.
(ii) Решението на Върховния административен съд
20. На 14 май 2020 г. Върховният административен съд оставя в сила решението на долния съд (реш. № 5610 от 14.05.2020 г. по адм. д. № 14676/2019 г., ВАС, V о.).
21. Съдът се съгласява с мотивите на първата инстанция и добавя, че съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията (вж. точка 28, буква а) по-долу) прокурорите се ползват с имунитет от гражданска отговорност по отношение на действия, извършени в служебно качество, и че съгласно чл. 214 от Закона за съдебната власт от 2007 г. (вж. параграф 28, буква б) по-долу) те не могат да бъдат ответници в административни производства във връзка с действия, извършени при или по повод изпълнението на служебни функции, освен ако е предвидено в закон – какъвто не е бил случаят със Закона за защита от дискриминация от 2003 г. Поради това Комисията дори не е трябвало да допуска до разглеждане жалбата на жалбоподателя.
D. Тъжба на жалбоподателя срещу г-н И. Г.
22. През юли 2019 г. жалбоподателят подава жалба срещу г-н И. Г., като твърди, че с изказването си той е извършил клевета и обида в нарушение съответно на чл. чл. 146 и 147 от Наказателния кодекс.
23. През февруари 2020 г. Софийският окръжен съд прекратява производството, като констатира, че изказването на г-н И. Г. не представлява клевета срещу жалбоподателя, тъй като не се отнася лично до него и не цитира конкретни факти за него. Изказването не представлява и обида към жалбоподателя, тъй като не е било насочено лично срещу него и не е било изречено в негово присъствие. Поради това твърдените от жалбоподателя факти не могат да бъдат подведени под наказателните разпоредби, на които той се е позовал (разп. от 04.02.2020 г. по н. ч. х. д. № 12099/2019 г., СРС).
24. Жалбоподателят обжалва, но през март 2021 г. Софийският градски съд потвърждава решението за прекратяване на производството, като възприема мотивите, изложени от по-долната инстанция (реш. № 260161 от 12.03.2021 г. по в. н. ч. д. № 4634/2020 г., СГС).
E. Становище от извършена проверка за неетично поведение във връзка с изказването на г-н И. Г.
25. През май 2019 г. следовател подава сигнал във връзка с изказването на г-н И. Г. до Инспектората към Висшия съдебен съвет, настояващ за проверка дали то нарушава етичния кодекс.
26. Сигналът е препратен по компетентност до Върховна касационна прокуратура. През юни 2019 г. ВКП го разглежда и не констатира нарушение на правилата за професионална етика.
ПРИЛОЖИМА ПРАВНА РАМКА
27. Приложимите норми от Конституцията от 1991 г. и от Закона за защита от дискриминация от 2003 г., както и относимата съдебна практика на българските съдилища, са изложени в Асен Асенов срещу България (№ 38741/19, §§ 38-63, 12 май 2026 г.) и в Будинова и Исаев срещу България (№ 60342/19, §§ 44‑69, 12 май 2026 г.).
28. По това дело следва да бъде изложено допълнително още, че:
(a) съгласно чл.132, ал. 1 от Конституцията от 1991 г., в редакция от 2003 г., при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.; и
(b) съгласно чл. 214 от Закона за съдебната власт от 2007, в редакция от февруари 2020 г., съдиите, прокурорите и следователите при или по повод изпълнение на техните служебни функции не може да бъдат ответници в административно производство, освен ако е предвидено в закон..
ОПЛАКВАНИЯ
29. Жалбоподателят се оплака по член 8 от Конвенцията, както самостоятелно, така и във връзка с член 14, че не е получил правна защита във връзка с дискриминационното изказване на г-н И. Г. поради начина, по който Комисията за защита от дискриминация и административните съдилища са тълкували закона и са разгледали делото.
30. Жалбоподателят се оплаква също и по член 13 от Конвенцията, че начинът, по който Върховният административен съд е тълкувал закона и е разгледал делото, го е лишил от ефективна правна защита по отношение на оплакването му по член 8.
правото
A. Оплакване по членове 8 и 14 от Конвенцията
31. По отношение на оплакването, че не е получил защита спрямо твърдяното дискриминационно изказване на г-н И. Г. (вж. параграф 29 по-горе), жалбоподателят се позовава на членове 8 и 14 от Конвенцията.
32. Тези норми, доколкото е относимо, гласят както следва:
член 8 (Право на зачитане на личния и семейния живот)
“1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния ….си живот ...”
член 14 (Забрана на дискриминацията)
“Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.”
(a) Становищата на страните
33. Правителството изтъква, че жалбоподателят не може да се счита за жертва, тъй като изказването на г-н И. Г. не го е засегнало лично. Производството, което той е завел във връзка с изказването, всъщност е било част от професионалната му дейност като активист в нестопанския сектор.
34. Жалбоподателят възразява, като сочи, че е бил лично засегнат от решенията, постановени в производството по Закона за защита от дискриминация от 2003 г.
(b) Преценката на Съда
35. Разглеждане на жалбата на жалбоподателя показва, че тя не се отнася до изказването на г-н И. Г. като такова, а по-скоро до отказа на Комисията за защита от дискриминация, потвърден от административните съдилища, да предостави защита на жалбоподателя във връзка с това изказване. Няма съмнение, че жалбоподателят е бил лично и пряко засегнат от решението на Комисията и от съдебните решения, които го потвърждават. Въпросът дали изказването на г-н И. Г., както и реакцията на Комисията и съдилищата по него, са засегнали правата на жалбоподателя по членове 8 и 14, засяга по-скоро съвместимостта на жалбата на жалбоподателя с разпоредбите на Конвенцията по същество, отколкото неговия статут на предполагаема жертва в това отношение (вж. Будинова и Чапразов срещу България, № 12567/13, § 41, 16 февруари 2021 г., и Бехар и Гутман срещу България, № 29335/13, § 46, 16 февруари 2021 г.).
36. Възражението на правителството следва следователно да бъде отхвърлено.
2. Приложимост на членове 8 и 14 от Конвенцията
(a) Становища на страните и на третата страна, встъпила в производството
37. Правителството поддържа, че изказването на г-н И. Г. не е засегнало „личния живот“ на жалбоподателя в такава степен, че да обуслови приложимостта на членове 8 и 14 във връзка с него. Употребата на думата „цигани“ сама по себе си не е обидна в конкретния контекст. Макар и неуместна, това е спонтанна и необмислена „грешка на езика“, допусната еднократно и без по-нататъшно развиване, в интервю, посветено на други теми. Поради това тя трудно може да се разглежда като съзнателно целяща предаване на анти-ромско послание, още повече че г-н И. Г. не се е опитал да разграничи ромите от останалите хора, а напротив — приравнил е поведението им с това на други лица, изразявайки професионалното си мнение относно тенденции, наблюдавани в процесуалното поведение на повечето обвиняеми в България. Той също така не е внушавал, че ромите извършват противообществени или незаконни деяния. Изказването не е насочено към конкретен адресат: темата и целта на интервюто показват, че г-н И. Г. не адресира ромската общност. То се различава съществено от изказванията, предмет на разглеждане в други дела от подобен характер пред българските съдилища и пред Съда.
38. Жалбоподателят посочва, че според различни доклади ромите са основната мишена на речта на омразата в България. Съществуват и силни обществени предразсъдъци спрямо тях. В качеството си на заместник - главен прокурор г-н И. Г. не просто възпроизвел тези предразсъдъци, а ги е използвал, за да насажда допълнителни такива. Позоваването му на ромите чрез стигматизиращи изрази не допринася с нищо съществено към изложението му; то единствено служи за утвърждаване на предразсъдъците спрямо тях. Представянето на цяла етническа група като престъпна или нечестна по природа не притежава никаква добавена стойност, не може да заема централно място в публични изявления относно правоохранителната дейност и противоречи на демократичните ценности. Стигматизирането на ромите или на други малцинствени групи проправя пътя към тяхното изключване. Изказването на г-н И. Г. е направено в рамките на медийно интервю и извън какъвто и да е относим контекст, като оказва съществено въздействие върху достойнството на групата. Вярно е, че става дума за еднократно изказване, но то е направено от високопоставен държавен служител, чиито функции включват насърчаване на зачитането на принципа на върховенството на правото и равенството пред закона. Закрилата на свободата на изразяване не е абсолютна и не обхваща изказвания, надхвърлящи определени граници. По-специално, тя не се разпростира върху изказвания, които могат да доведат до изключване и омраза към цели общности.
39. Третото лице-помагач — Европейският център за правата на ромите — обръща внимание на широко разпространената дискриминация срещу ромите в Европа като цяло и в България в частност, на тяхното неблагоприятно социално положение и на масовата употреба на расистка реторика срещу тях, по-специално от политици, което той определя като „антициганизъм“. Посочва редица примери за подобно поведение на български политици и приканва Съда да започне да използва този термин в своята практика. По-нататък третото лице-помагач се позовава подробно на Плана за действие от Рабат от 2012 г. относно забраната на пропагандирането на национална, расова или религиозна омраза, представляваща подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие (A/HRC/22/17/Add.4), както и на практиката на Съда по подобни въпроси. Според него разпространението на антициганизма в Европа означава, че: а) Съдът следва да приеме, че отделни роми трябва да могат да предявяват жалби срещу реч на омразата, насочена срещу тяхната общност като цяло; и б) при разглеждането на такива дела националните власти имат задължение по членове 8 и 14 да идентифицират и назовават стереотипите, характерни за антициганизма, и да защитават ромите от публични фигури, разпространяващи такива стереотипи, чрез наказателноправни мерки или граждански и административни санкции, когато това е уместно.
(b) Преценката на Съда
40. За да се приеме, че отрицателните стереотипи за дадена етническа или социална група могат да повлияят на чувството за идентичност на тази група и на чувството за самочувствие и самоуважение на нейните членове до такава степен, че да засегнат „личния им живот“ и по този начин да предизвикат прилагането на член 8 по отношение на тях, тези стереотипи трябва да достигнат определен праг. Дали този праг е достигнат, може да се реши само въз основа на всички обстоятелства по делото (вж. Будинова и Чапразов, § 61, и Бехар и Гутман, § 65, и двете цитирани по-горе).
41. Релевантните фактори включват, но не се ограничават обезателно до:
(a) характеристиките на групата (например нейният размер, степента на хомогенност, конкретната ѝ уязвимост или история на стигматизация, както и нейното положение спрямо обществото като цяло);
(b) точното съдържание на негативните изказванията относно групата (например степента, в която те биха могли да предадат негативен стереотип за групата като цяло, и конкретното съдържание на този стереотип); и
(c) формата и контекста на изявленията, обхвата им (който може да зависи от това къде и как са били направени), позицията и положението на техния автор, както и степента, в която може да се счита, че те са засегнали основен аспект от идентичността и достойнството на групата (вж. Будинова и Чапразов, § 63, и Бехар и Гутман, § 67, и двете цитирани по-горе).
42. Не може да се твърди, че някой от тези фактори неизменно има предимство; именно взаимодействието между всички тях води до крайното заключение относно приложимостта на член 8. Общият контекст на всеки случай – по-специално социалният и политическият климат, преобладаващ по времето, когато са били направени изявленията – също може да бъде важен фактор (вж. Будинова и Чапразов, § 63, и Бехар и Гутман, § 67, и двете цитирани по-горе) .
43. Тези принципи са наскоро потвърдени по делата „Непомнящий и други срещу Русия“ (№ 39954/09 и 3465/17, § 58, 30 май 2023 г.) и „Евстифеев и други срещу Русия“ (№ 226/18 и 2 други, § 52, 3 декември 2024 г.). Изяснено е още, че субективните възприятия на жалбоподателя по отношение на горните точки не са решаващи (вж. Евстифеев и други, цитирано по-горе, § 58).
(ii) Приложение на тези принципи
44. Както става ясно от съдържанието на изказването на г-н И. Г. (вж. точка 7 по-горе), целевата му група са ромите в България. Съдът отдавна признава неравностойното и уязвимо положение на ромите и необходимостта от тяхната специална защита, като изрично е подчертавал необходимостта от борба срещу негативните стереотипи по техен адрес (вж. Будинова и Чапразов, цитирано по-горе, § 64, с допълнителни препратки, и, по-скоро, Пакетова и други срещу България, № 17808/19 и 36972/19, § 161, 4 октомври 2022 г.).
45. Разглежданото изказване („и циганите правят така“) представлява единична фраза в интервю, посветено изцяло на друга тема. Забележката на г-н И. Г., че ромите, подобно на други лица, срещу които са повдигнати наказателни обвинения, често оттеглят показанията си, дадени преди съдебния процес, когато делата им стигнат до съда, е спомената мимоходом и не е повторена или доразвита в останалата част от интервюто, което преминава към други, несвързани с нея теми (вж. параграфи 6–8 по-горе). Това е далеч от обмислените, повтарящи се и подстрекателски антиромски изявления, разгледани в Будинова и Чапразов (цитирани по-горе, § 65), от яростните антисемитски изявления, разгледани в Бехар и Гутман (цитирани по-горе, § 69), или от агресивните хомофобски изявления, разгледани в Непомнящий и други (цитирано по-горе, § 60).
46. Вярно е, че изказването изразява широко разпространен стереотип за ромите в България – че те лъжат. Въпреки това, отново – и без това да се приема като някаква форма на оправдание на забележката на г-н И. Г. или като анализ от гледна точка на правото му на свобода на изразяване – тя не достига нивото на злостните стереотипи за ромите, присъстващи в изявленията, разгледани в Будинова и Чапразов (цитирани по-горе, § 65). Изказването на г-н И. Г. изразява стереотип, фокусиран върху поведението, без обидни епитети, който не е придружен от призиви за изключване или омраза, нито пък от твърдения за присъща морална непълноценност – тъй като той заявява, че ромите са възприели същия вид поведение като другите обвиняеми по наказателни дела.
(γ) Форма, контекст и обхват на изказването; позиция и положение на неговия автор
47. Изказването е направено в хода на интервю при включване на живо в сутрешен блок по национална телевизия. Макар това да позволява да се приеме, че то е станало незабавно достояние на широка аудитория, забележката на г-н И. Г. относно ромите едновременно с това е била кратка и ефимерна и се е появила в рамките на двадесетминутно интервю, изцяло посветено на несвързани с темата въпроси (вж. параграфи 6–8 по-горе). Поради това трудно може да се приеме, че тя е привлякла вниманието на аудиторията в степен, достатъчна да окаже съществено въздействие върху обществените нагласи спрямо ромите. Няма данни тази конкретна забележка впоследствие да е била широко подета и да е придобила допълнителна публичност. Напротив, една от статиите, на които се позовава жалбоподателят, сочи, че забележката до голяма степен е останала незабелязана в контекста на интервюто като цяло (вж. параграф 9, буква „а“ по-горе)
48. Въпреки това авторът на изказването е бил заместник - главен прокурор, чиято кариера тогава е във възход (вж. параграф 5 по-горе). Поради това изказването е можело разумно да бъде възприето като авторитетно твърдение, способно да повлияе на обществените нагласи и дори, евентуално, на лица и органи в съдебната система.
49. Освен това, от гледна точка на общия контекст, известно значение има обстоятелството, че изказването е било направено непосредствено след масови протести в даден град, свързани с твърдяно престъпление, извършено от лица от ромски етнически произход (вж. параграф 9, буква „б“ по-горе).
(δ) Заключение
50. Както е видно от горния анализ, някои от релевантните фактори (характеристиките на засегнатата група, положението и позицията на автора на изказването, както и общият контекст – вж. параграф 41, букви „а“ и „б“ и края на параграф 42 по-горе) сочат в една посока, докато други фактори (формата, съдържанието и обхватът на изказването – вж. параграф 41, букви „б“ и „в“ по-горе) сочат в противоположната посока. Както Съдът е посочвал вече, не може да се приеме, че някой от тези фактори неизменно има преимущество; именно взаимодействието между всички тях води до крайния извод относно приложимостта на член 8 (вж. параграф 42 по-горе). Освен това анализът не може да бъде сведен до математическо упражнение; той следва да бъде качествен и основан на реалността на ситуацията такава, каквато тя се представя пред Съда. В настоящия случай решаващо значение имат формата, съдържанието и обхватът на изказването. Не може да се приеме, че кратката и мимоходом направена забележка на г-н И. Г., изречена в рамките на интервю, изцяло посветено на други теми, и — според наличните доказателства — неподета в широк обществен план, е засегнала чувството за идентичност на ромите в България и тяхното самоуважение и самочувствие до степен, достатъчна да окаже въздействие върху „личния живот“ на жалбоподателя. Следователно член 8 от Конвенцията не е приложим.
51. По същата причина не може да се приеме, че фактите по делото попадат в обхвата на член 8. Оттук следва, че член 14 от Конвенцията също не е приложим (за разлика от Будинова и Чапразов, § 69, и Бехар и Гутман, § 74, и двете цитирани по-горе)
52. Следователно оплакването е несъвместимо ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на член 35 § 3 (а) и следва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35 § 4.
3. Други въпроси по допустимост
53. С оглед на горния извод не е необходимо да бъдат разглеждани допълнителните възражения на правителството, а именно, че: а) жалбата е подадена извън срока; б) тя представлява злоупотреба с правото на жалба, тъй като жалбоподателят не е уведомил Съда за подадената от него тъжба срещу г-н И. Г. и за последвалото производство след изпращането на сигнала относно изказването до Инспектората към Висшия съдебен съвет (вж. параграфи 22–26 по-горе); и в) оплакването е явно необосновано.
B. Оплакване по член 13 от Конвенцията
54. По отношение на оплакването, че е бил лишен от ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с оплакването по членове 8 и 14 от Конвенцията (вж. параграф 30 по-горе), жалбоподателят се позовава на член 13 от Конвенцията.
“Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.”
56. Страните не са представили становища във връзка с това оплакване.
57. Съдът намира, че с оглед извода в параграф 52 по-горе, оплакването по членове 8 и 14 не поражда защитимо твърдение („arguable claim“) за нарушение на право по Конвенцията. Следователно член 13 не е приложим (вж., наред с други източници, Евстифеев и др., цитирано по-горе, § 61)..
58. Оттук следва, че оплакването е несъвместимо ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на член 35 § 3 (а) и следва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35 § 4.
Поради тези съображения Съдът единодушно
Обявява жалбата за недопустима.
Изготвено на английски език и съобщено писмено на 12 май 2026 г.
Milan Blaško Ioannis Ktistakis
Registrar President
Дата на постановяване: 31.3.2026 г.
Вид на решението: По допустимост
Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-250240
