Номер на жалба: 679/21

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба No 679/21 Любомир

Методиев

ДИМИТРОВ срещу България

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ на 25 ноември 2025 г. като комитет в състав:

            Peeter Roosma, председател,

            Диана Ковачева,

            Canòlic Mingorance Cairat, съдии,

и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид:

Жалба № 679/21, подадена в Съда на 27 ноември 2020 г. от българския гражданин, г-н Любомир Методиев Димитров („жалбоподателят“), роден през 1981 г. и задържан в София, представляван от г-н М. Екимджиев и г-жа Д.В. Кметова-Мехмед, адвокати в гр. Пловдив, съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“),

решението да се комуникира на българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент, г-жа М. Илчева, от Министерството на правосъдието, както жалбата, свързана с член 6 § 1 от Конвенцията относно използването на показанията на свидетеля Д.Д. като основно доказателство за осъждане на жалбоподателя, и да се обяви останалата част от жалбата за недопустима,

становищата на страните,

След обсъждане взе следното решение:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Жалбоподателят е бил преследван по наказателен ред, и след това окончателно осъден, през 2014 г. на десет години лишаване от свобода за участието си в престъпна група, която е организирала и извършила няколко отвличания с цел откуп.

2. През януари 2010 г., по време на това първо наказателно производство, Д.Д., един от съучастниците на жалбоподателя в групата, извършваща отвличанията, посочва на властите местонахождението на телата на две изчезнали лица и твърди, че те са били убити от жалбоподателя. За двете убийства е образувано наказателно производство и жалбоподателят е официално обвинен във връзка с това второ разследване.

3. По време на разследването властите разпореждат аутопсии на телата, събират веществени и документални доказателства и разпитват редица свидетели. През 2015 г. прокуратурата изготвя обвинителен акт срещу жалбоподателя и внася наказателното дело за разглеждане в Софийски градски съд.

4. По време на заседание пред този съд е изслушан свидетелят Д.Д., към когото въпроси отправят и адвокатите на жалбоподателя. В своите аргументи адвокатите искат изключване на показанията на Д.Д. с мотива, че той е получил преференциално третиране в замяна на показанията си, като се твърди, че е бил освободен в наказателното производство за участие в престъпна група. Те освен това твърдят, че техният клиент е свидетелствал срещу Д.Д. в същото производство и поддържат, че Д.Д. търси отмъщение срещу жалбоподателя.

5. С присъда от 23 март 2018 г. Софийският градски съд признава жалбоподателя за виновен и в двете убийства и го осъжда на доживотен затвор. След преглед, съдът отхвърля аргументите на защитата относно показанията на Д.Д., като установява, въз основа на материалите по делото за участие в престъпна група (параграф 1 по-горе), че жалбоподателят не е свидетелствал срещу Д.Д. по време на това производство и следователно оспорваните показания не са мотивирани от желание за отмъщение. Поради това съдът счита решението на Д.Д. да разкрие двете убийства за спонтанно и безкористно и след подробен анализ на показанията му, тъй като той е единственият очевидец на двете убийства, ги приема като основно доказателство за осъждането на жалбоподателя. Съдът счита, че показанията на Д.Д. са били законно събрани и предоставени по безпристрастен начин, както и че са достоверни, последователни във времето и потвърдени от аутопсичните протоколи на телата, както и от балистични експертизи, показанията на други свидетели и събраните по време на разследването документални и веществени доказателства.

6. Жалбоподателят обжалва присъдата, като твърди, че Д.Д. не е бил незаинтересован свидетел и че осъждането му, тъй като се основава на показанията на последния, е несправедливо.

7. Софийският апелативен съд провежда ново открито изслушване на свидетеля Д.Д. и очна ставка между него и жалбоподателя. В решение от 1 юли 2019 г. той потвърждава осъдителната присъда на жалбоподателя. Като има предвид аргументите на защитата, Апелативният съд признава, че Д.Д. е бил за кратко поставен под домашен арест по време на първото наказателно производство, в което е бил съобвиняем с жалбоподателя, преди да бъде отново задържан под стража. Той обаче не е получил никакво специално отношение по време на това производство, тъй като съдилищата са му наложили много по-тежко наказание, отколкото на жалбоподателя. Апелативният съд анализира подробно показанията на Д.Д. и ги приема като основно доказателство, поддържащо обвинението, като ги счита за надеждни, последователни във времето, логични, подробни, безпристрастни и потвърдени от други доказателства, събрани по време на наказателното разследване и съдебния процес.

8. Жалбоподателят обжалва пред Върховния касационен съд. На 28 май 2020 г. той отхвърля жалбата, като приема мотивите, посочени от Апелативния съд.

9. Позовавайки се на член 6 § 1 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че разглеждането на показанията на свидетеля Д.Д. от българските съдилища в подкрепа на осъдителната му присъда е подкопало справедливостта на наказателното производство, тъй като според него последният не е бил незаинтересован свидетел.

ОЦЕНКА НА СЪДА

10. Общите принципи относно разглеждането от съдилищата на свидетелски показания, направени от лица, сътрудничещи на властите, за да се обоснове осъждането на обвиняем, са изложени в решенията по делата Habran and Dalem срещу Белгия (№ 43000/11 и 49380/11, §§ 94-96, 17 януари 2017 г.) и Xenofontos срещу Кипър (№ 68725/16 и две други, §§ 76-79, 25 октомври 2022 г.). Съдът отново посочва, че използването на показания, направени от свидетели в замяна на имунитет или други предимства, може да компрометира справедливостта на производството срещу обвиняемия и да повдигне деликатни въпроси, доколкото по своята същност такива показания са податливи на манипулация и могат да бъдат направени единствено с цел получаване на предлаганите в замяна предимства или като форма на лично отмъщение. По-специално е необходимо да се определи: дали защитата е знаела самоличността на свидетеля; дали защитата е била наясно със съществуването на споразумение с прокуратурата; дали национален съд е разгледал споразумението; и дали националният съд е обърнал внимание на всички възможни предимства, получени от свидетеля; дали споразумението е било обсъдено по време на съдебното заседание; дали защитата е имала възможност да разпита свидетеля; дали защитата е имала възможност да разпита членове на прокурорския екип, участвали в споразумението; дали националният съд е бил наясно с опасностите да разчита на показанията на съучастник; дали националният съд е подходил предпазливо към показанията; дали националният съд е обяснил подробно защо вярва на свидетеля; дали е имало други убедителни доказателства в потвърждение на показанията; дали апелативен съд е разгледал констатациите на първоинстанционния съд относно свидетеля; дали този въпрос е бил разгледан от всички съдилища, които са разглеждали различните жалби (пак там).

11. Обръщайки се към фактите по делото, Съдът отбелязва, че Д.Д. е бил единственият очевидец на двете убийства, в които е бил обвинен жалбоподателят, и че неговите показания са били основното доказателство, на което се позовават националните съдилища, за да го осъдят (параграфи 5 , 7 и 8 по-горе).

12. По време на съдебния процес жалбоподателят повдига аргументи, насочени към дискредитиране на този свидетел: той твърди в своя защита съществуването на споразумение между свидетеля  и властите и твърди, че показанията на Д.Д. са мотивирани от желание за отмъщение (вж. параграф 4 по-горе). Националните съдилища разглеждат повдигнатите възражения и ги отхвърлят. По-специално, първоинстанционният съд установява, че разкритията на Д.Д. не са мотивирани от желание за отмъщение и че решението му да свидетелства е било спонтанно (вж. параграф 5 по-горе). По този последен въпрос Апелативният съд допълнително установява, въз основа на хода и резултата от предходното наказателно производство, образувано срещу жалбоподателя и свидетеля Д.Д., че не е имало споразумение между последния и прокуратурата и заключава, че Д.Д. не е извлякъл никаква полза от показанията си (вж. параграф 7 по-горе).

13. Самоличността на ДД е била известна и на защитата, като последната е имала възможност да разпита въпросния свидетел, като освен това жалбоподателят се е възползвал от очна ставка с него (параграфи 4 и 7 по-горе).

14. Националните съдилища са били наясно с опасността от приемането на такива показания, след като са ги анализирали внимателно, за да оценят тяхната достоверност, и са обосновали подробно решенията си да ги кредитират като доказателство в подкрепа на обвинението (параграфи 5 и 7 по-горе).

15. Показанията на Д.Д. са допълнително потвърдени от други доказателства, а именно медицински и балистични експертизи, показания на други свидетели, както и документални и веществени доказателства, събрани по време на разследването и съдебния процес (параграфи 5 in fine и 7 (накратко по-горе).

16. Накрая, жалбоподателят обжалва решението на първоинстанционния съд, впоследствие и пред Върховния касационен съд (вж. параграфи 6 и 8 по-горе). Осъдителната му присъда е потвърдена както от апелативния, така и от касационния съд, които разглеждат възражението му относно достоверността на показанията на Д.Д. и го отхвърлят, като се присъединяват в това отношение към мотивите на първоинстанционния съд (вж. параграфи 7 и 8 по-горе). Решенията на съдилищата са напълно мотивирани и не са произволни.

17. С оглед на тези съображения, Съдът счита, че оплакването, подадено от жалбоподателя по член 6 § 1 от Конвенцията, е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено съгласно член 35 §§ 3 а) и 4 от Конвенцията.

Поради тези причини, Съдът, единодушно,

Обявява искането за недопустимо.

Съставено на френски език и след това съобщено писмено на 18 декември 2025 г.

            Олга Чернишова       Peeter Roosma

            Заместник-секретар Председател

Дата на постановяване: 25.11.2025 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-247875