Номер на жалба: 29440/17

Членове от Конвенцията: (Чл. 10) Свобода на изразяването на мнение-{Общо}, (Чл. 14) Забрана на дискриминацията, (П1-3) Право на свободни избори-{Общо}

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 29440/17

Лютви Ахмед МЕСТАН и други

срещу България

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), в състав Комитет, заседаващ на 20.05.2025 г., с членове:

          Пеетер Роосма, председател,

Диана Ковачева,

Канолик Мингоренс Кайрат, съдии,

и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид:

жалба № 29440/17, подадена до Съда на 10.04.2017 г. на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) срещу Република България от политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ и нейния основател г-н Л. Местан, както и от Народна партия „Свобода и достойнство“ и нейния основател г-н О. Исмаилов („жалбоподателите“ – списъкът на жалбоподателите и съответните данни са посочени в таблицата, приложена към анекса), представлявани от г-н К. Кънев, който, на основание член 36, § 4, буква (а) in fine от Правилника на Съда („Правилника“), е бил оправомощен от председателя на отделението на Съда да представлява жалбоподателите (Местан срещу България, № 24108/15, § 2, 02.05.2023 г.),

решението да се комуникира жалбата на българското правителство („правителството“), представлявано от правителствения агент, г-жа М. Илчева от Министерството на правосъдието,

становищата на страните

След обсъждане постановява следното решение:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Жалбата се отнася до наложената на жалбоподателите забрана за излъчване на видеоклип в рамките на предизборна кампания, a като основание за забраната е посочено, че в клипа се появява образът на посланика на Република Турция в България, което било счетено за накърняващо добрите нрави. Жалбоподателите твърдят нарушения на член 10 от Конвенцията, член 3 от Протокол № 1, както и на член 14 от Конвенцията във връзка с първите две разпоредби.

2. През февруари 2017 г. двете кандидатстващи политически партии сформират коалиция (коалицията „Обединение ДОСТ“) с оглед участие в парламентарните избори в България, насрочени за 26.03.2017 г. На 06.03.2017 г. Българската национална телевизия излъчва видеоклип с продължителност двадесет и осем секунди, създаден от посочената коалиция. В него посланикът на Турция в България към релевантния момент се появява два пъти, общо за три до четири секунди, в откъси от филм, заснет преди началото на предизборната кампания по време на публично събитие, посветено на ежегодно отбелязвана възпоменателна дата. На следващия ден председателят на Съвета за електронни медии препраща сигнал относно въпросния видеоклип до Централната избирателна комисия („ЦИК“).

3. С решение от 08.03.2017 г. ЦИК разпорежда прекратяване на излъчването на този клип от всички доставчици на медийни услуги, включително в интернет, на основание че записът, показващ присъствието на турския посланик, нарушава член 183, алинея 4 от Изборния кодекс, действащ през релевантния период, който забранява публикуването на предизборна агитация, подкопаваща добрите нрави. В подкрепа на това решение ЦИК посочва, че

„предстоящите избори на 26.03.2017 г. представляват събитие от национално значение и всяка чужда намеса или инсинуация, произтичаща от участието на официални представители на чужди държави, е недопустима.“

4. Коалицията, представлявана от жалбоподателите – физически лица, подава жалба срещу решението пред Върховния административен съд. В нея заинтересованите лица изтъкват следните основания:

„ЦИК е установил нарушение на член 183, алинея 4 от Изборния кодекс – посегателство срещу добрите нрави.

Съгласно утвърдената съдебна практика „добрите нрави“ представляват обща правна категория, обхващаща правила и норми, които защитават принципи, присъщи на всички правни субекти, като спазването им е в интерес на обществените отношения като цяло. (...) Това са неписани морални норми, които въплъщават принципите на справедливост и добросъвестност в гражданскоправните отношения. Съответните морални норми винаги се тълкуват в контекста на конкретните факти, като субективната преценка може да породи правни последици при нарушение на тези норми.

В конкретния случай тази субективна преценка попада в компетентността на ЦИК (...). Въпреки това позоваването на този критерий (добри нрави) изисква подробно и изчерпателно обосноваване кои конкретни нравствени стандарти са нарушени от твърдяното нарушение. [Оспорваното решение на ЦИК] не съдържа изискуемите от закона мотиви и не конкретизира засегнатите обществени отношения, нито нарушените нравствени стандарти, поради което решението не е мотивирано и не е обосновано по същество.

(...) ЦИК мотивира решението си с (...) съображения, основани на накърняване на добрите нрави, честта и достойнството на кандидатите. Следователно обект на защита са обществени отношения, които не се уреждат от закон, а от неписани морални и етични норми, утвърдени в обществото като стандарт за правилно и коректно поведение.

Предизборните агитационни материали на коалицията „Обединение ДОСТ“ по никакъв начин не нарушават моралните или етичните норми. Напротив, те съдържат изображения от законосъобразно събитие, проведено в съответствие с приложимото законодателство. Няма данни или констатации, които да сочат, че заснетото събитие е било противоправно, забранено от компетентните органи или че при неговото провеждане са били нарушени закони и участниците са били санкционирани. Напротив, това събитие е било широко отразено от всички български медии чрез обширни репортажи с продължителност 20 секунди или повече.

В заключение може да се посочи, че разглежданият материал не съдържа пропаганда или прояви на лошо възпитание, груб език, цинизъм, обида към трети лица или друго подобно поведение, както и не насърчава неморално поведение, насилие или омраза срещу установения правов ред.

Този анализ налага извода, че субективното основание, свързано с добрите нрави, се използва от ЦИК без необходимата обосновка и мотиви и служи предимно за утвърждаване на авторитарни правомощия на държавен орган, вместо за правилното прилагане на закона. С решение (...), ЦИК е нарушила материалния закон, като го е тълкувала и приложила произволно. Вмененото на жалбоподателите твърдяно нарушение на посочения закон не съществува, поради което решението на ЦИК е необосновано.“

5. С окончателно решение от 14.03.2017 г. Върховният административен съд отхвърля жалбата като неоснователна и по-специално посочва следното:

“(...) Вмъкването на изображение, изобразяващо посланика на Турция, по същество представлява нарушение на добрите нрави, тъй като коалицията го използва в своите предизборни материали с цел да извлече полза от подкрепата на това лице.”

По правило принципите и стандартите на морала, установени в обществото, не подлежат на правна регламентация. Нормативните актове не ги дефинират, а препращат към тях. Нито Конституцията, нито законите определят понятието „добри нрави“, тъй като то представлява типичен морален и етичен конструкт, формиран в обществото. Въпреки това тези принципи се издигат до равнище на правни норми и тяхното спазване се санкционира в определени случаи, какъвто е и настоящият. Понятието „добри нрави“ обхваща онези правила и стандарти, които защитават принципите и ценностите, чието спазване е в интерес на обществените отношения като цяло. ЦИК установява нарушение на тези принципи и ценности, които в частност попадат в обхвата на добрите нрави по смисъла на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс.

Изброяването от страна на жалбоподателите на елементите, съставляващи правното понятие „добри нрави“ в разглеждания случай, е неотносимо, тъй като участието на посланика на Република Турция в предизборната кампания на коалицията само по себе си представлява нарушение на добрите нрави от страна на коалицията.

6. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по установения в Конституцията ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

ОЦЕНКА ОТ СЪДА

7. Позовавайки се на член 10 от Конвенцията, член 3 от Протокол № 1 към нея, както и на член 14 от Конвенцията, разглеждан във връзка с първите две разпоредби, жалбоподателите се оплакват от забраната за излъчване на видеоклип от тяхната предизборна кампания, като твърдят, че това представлява намеса, която няма правно основание и обосновка по смисъла на посочените разпоредби на Конвенцията.

8. Правителството изтъква, наред с другото, че вътрешноправните средства за защита не са изчерпани. Позовавайки се на жалбата, подадена от жалбоподателите до Върховния административен съд, то твърди, че те са оспорили единствено законосъобразността на решението на ЦИК по вътрешното право и по никакъв начин не са повдигнали, включително по същество, оплаквания за намеса в техни права, защитени от членове 10 и 14. Правителството счита, че същото се отнася и за оплакването по член 3 от Протокол № 1 към Конвенцията, като в тази връзка признава, че може да се приеме наличие на връзка с тази разпоредба, предвид обстоятелството, че настоящият случай се развива в контекста на предизборна кампания.

9. От своя страна жалбоподателите приканват Съда да приеме, че са повдигнали пред Върховния административен съд по същество оплакванията, които сега излагат пред него. Те считат, че предметът на тяхната жалба, с която се оспорва забраната, наложена от ЦИК за разпространение на техния видеоклип по отношение на всички доставчици на медийни услуги, по същество включва твърдения за нарушение на правото на свобода на изразяване. В жалбата си до Съда жалбоподателите уточняват, че при изготвянето на въпросния видеоклип са използвали примери от видеоматериали, създадени в миналото от други политически партии, в които представители на чужди правителства са изразявали подкрепа за тези партии или за конкретни политически фигури. Поради това те поддържат, че забраната за излъчване на техния видеоклип представлява нарушение на член 10 от Конвенцията във връзка с член 14. Накрая, жалбоподателите виждат в становището на правителството ясно признание, че по същество са повдигнали пред националните органи оплакването, формулирано по член 3 от Протокол № 1.

10. Правилото за изчерпване на вътрешноправните средства за защита, предвидено в член 35, алинея 1, представлява съществен елемент от по своята същност субсидиарната роля на системата на Конвенцията (вж., наред с множество други източници, Азинас срещу Кипър [ГК], № 56679/00, § 38, ЕСПЧ 2004-III, и Пийкок срещу Обединеното кралство (реш.), № 52335/12, § 32, 05.01.2016 г.).

11. Ако оплакването, подадено до Съда, не е било повдигнато – изрично или по същество – пред националните съдилища в момента, в който е могло да бъде разгледано от тях, националната правна система е била лишена от възможността да се произнесе по въпроса по Конвенцията, каквато възможност правилото за изчерпване на вътрешноправните средства за защита цели да ѝ осигури. Именно оплакването по Конвенцията трябва да бъде повдигнато на национално равнище, за да може да се приеме, че са изчерпани „ефективните средства за защита“. Би било в противоречие със субсидиарния характер на механизма на Конвенцията, ако жалбоподателят, пренебрегвайки възможен довод по Конвенцията, се позове на друго основание пред националните органи, за да оспори спорната мярка, а впоследствие подаде жалба до Съда, основана на довода по Конвенцията (Azinas, цитирано по-горе, § 38, и Peacock, цитирано по-горе, § 33).

12. Заявителите твърдят, че забраната за излъчване на оспорвания видеоклип представлява неоснователна мярка, която освен това се основава на мотиви, които според тях са дискриминационни и противоречат на правата им, защитени от Конвенцията (вж. пар. 7 по-горе). Следователно Съдът следва да прецени дали те надлежно са повдигнали тези твърдения пред Върховния административен съд.

13. Съдът отбелязва, че в жалбата си до Върховния административен съд жалбоподателите са оспорили законосъобразността на забраната на въпросния видеоклип с оглед на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс, който предвижда забрана на агитационни материали при нарушение на добрите нрави. По-конкретно, те са изложили доводи относно това как според тях следва да се тълкува понятието „добри нрави“, както и относно съдържанието на видеоклипа, с цел да докажат, че последният не противоречи на добрите нрави и че ЦИК е приложила вътрешното законодателство по произволен начин (вж. горния параграф). Според Съда, жалба, формулирана по този начин, по никакъв начин не предполага, че жалбоподателите са се позовали конкретно на разпоредбите на Конвенцията, посочени в тяхната жалба до него, нито че са изложили по същество, дори и в обобщен вид, аргументи, обясняващи по какъв начин оспорваната мярка е нарушила правата им на свобода на изразяване и на свободни избори, както и че е била основана на дискриминационен признак (Fu Quan, s.r.o. срещу Чешката република [ГК], № 24827/14, § 123, 01.06.2023 г.).

14. Съдът отбелязва, че жалбоподателите не обясняват защо пред Върховния административен съд не са твърдели, че забраната за разпространение в медиите нарушава правата, на които сега се позовават пред него. Напротив, те твърдят, че предметът на жалбата им е бил равнозначен на излагане на оплаквания, основани на член 10 от Конвенцията и член 3 от Протокол № 1 към нея. Съдът не може да се съгласи с този довод. Той припомня, че жалбата на жалбоподателите е засягала правилното тълкуване на член 183, алинея 4 от Изборния кодекс и се е основавала на определението за „добрите нрави“, съдържащо се в тази разпоредба. Техните аргументи са били изградени върху основните принципи на тълкуване на закона и върху възможните прочити на съответната разпоредба, произтичащи от тях. Въпреки това подобни съображения очевидно не се отнасят до въпросите, разглеждани от гледна точка на член 10 от Конвенцията и член 3 от Протокол № 1. Що се отнася освен това до доводите, свързани с член 14, Съдът отбелязва, че твърденията на жалбоподателите, че са се вдъхновили от примери за видеосъдържание с чуждестранна политическа подкрепа, което преди това е било излъчвано от други политически партии без намеса от националните органи, по никакъв начин не са били формулирани в тяхната жалба пред българския Върховен административен съд, а са изложени за първи път в жалбата им до Съда (вж. пар. 4 и пар. 9 по-горе).

15. Съдът допълнително отбелязва, че съгласно член 5, алинея 4 от Конституцията на Република България правата и свободите, защитени от Конвенцията и Протокол № 1, са част от вътрешния правен ред и че тези норми имат предимство пред националното законодателство. Съответно приложимото законодателство следва да се тълкува в съответствие с разпоредбите на Конвенцията. Не буди съмнение, че жалбоподателите са могли да оспорят забраната за излъчване на техния предизборен видеоклип, като изтъкнат, включително по същество, че тя представлява неправомерна намеса, основана на дискриминационен признак, в правото им на свобода на изразяване и правото им на свободни избори. Освен това те са могли изрично да се позоват на правата си по член 10 и 14 от Конвенцията и член 3 от Протокол № 1 в подкрепа на предложеното от тях тълкуване на член 183, алинея 4 от Изборния кодекс. Накрая, те са могли да се позоват и на относимата съдебна практика на Съда, която Върховният административен съд би бил длъжен да вземе предвид при преценката дали разпоредбите на Конвенцията изискват член 183, алинея 4 от Изборния кодекс да бъде тълкуван по предложения от тях начин. Съдът обаче може само да констатира, че нито един от посочените по-горе способи, които биха им позволили да повдигнат оплакванията си пред националния съд (вж. пар. 4 по-горе), не е бил използван в жалбата на жалбоподателите, включително по отношение на твърденията им на основание член 3 от Протокол № 1 към Конвенцията.

16. С оглед на изложените обстоятелства, Съдът не е убеден, че доводите, изложени от жалбоподателите пред Върховния административен съд, могат да се считат за изпълняващи, включително по същество, на национално равнище, изискването за повдигане на оплакванията, които са предмет на настоящата жалба. В резултат на това те не са дали възможност на най-висшата национална инстанция да разгледа техните твърдения във връзка с правата по Конвенцията и, при необходимост, да отстрани, преди делото да бъде внесено пред Съда, твърдените нарушения (вж. пар. 11 по-горе).

Поради това следва да бъде уважено възражението, повдигнато от Правителството по отношение на оплакванията, подадени на основание член 10 от Конвенцията, член 3 от Протокол № 1 към нея и член 14 от Конвенцията във връзка с първите две разпоредби. Тези оплаквания следва да бъдат отхвърлени поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, в съответствие с член 35, §§ 1 и 4 от Конвенцията.

По тези съображения съдът единодушно реши

Обявява жалбата за недопустима.

Съставено на френски език и съобщено писмено на 12.06.2025 г.

Олга Чернишова, заместник-секретар

Пеетер Роосма, председател

АНЕКС

Списък на заявителите

Дата на постановяване: 20.5.2025 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-243843