Номер на жалба: 22895/23

Членове от Конвенцията: (Чл. 14) Забрана на дискриминацията

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ ПО ДОПУСТИМОСТ

Жалба № 22895/23

Атанас Иванов КУЗМАНОВ

срещу България

   Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ на 13 януари 2026 г. в състав:

            Петер Роосма, председател,

            Диана Ковачева,

            Канолик Мингоранс Кайрат, съдии,

и Олга Чернишова, заместник-секретар на секцията,

Като взе предвид:

   жалбата (№ 22895/23) срещу Република България, подадена пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 26 май 2023 г. от българския гражданин, г-н Атанас Иванов Кузманов („жалбоподателят“), роден през 1981 г., живеещ в Звъничево и представляван от г-н Д. Милев, адвокат, практикуващ в София;

   решението да се уведоми българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент, г-жа И. Станчева-Чинова от Министерството на правосъдието, относно оплакването за дискриминация на основание пол и да се обяви останалата част от жалбата за недопустима;

   становищата на страните;

   След обсъждане, решава както следва:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

   1. Жалбата се отнася до оплакване – предявено по член 14 във връзка с член 8 – че жалбоподателят е жертва на дискриминация на основата на пола си, предвид отказа на властите, при прилагане на съответния закон, да предоставят на жалбоподателя (баща на близнаци) еднократна помощ, изплащана на майки, родили живи деца.

   2. Съпругата на жалбоподателя, украинска гражданка, ражда близнаци в Пловдив, България, на 4 септември 2022 г.

   3. На 14 септември 2022 г. жалбоподателят и съпругата му подават молба за развод по „взаимно съгласие“. През октомври 2022 г. социалните служби изготвят доклад относно условията, при които са полагани грижи за близнаците. Според доклада: майката не живее с жалбоподателя; тя е в Украйна, но планира да замине за Германия; жалбоподателят е единственият, който се грижи за децата, като му помагат майка му и детегледачка. С окончателно решение от 14 ноември 2022 г. Районен съд Пазарджик допуска развода.

   4. На 12 декември 2022 г. жалбоподателят подава заявление по Закона за семейните помощи за деца от 2002 г. („ЗСПД“) за изплащане на еднократната помощ, предвидена в член 6, ал. 1 от ЗСНД („помощта“).

   5. На 20 декември 2022 г. Дирекцията за социално подпомагане в Пазарджик отказва да отпусне помощта на жалбоподателя.

   6. На 3 януари 2023 г. той инициира съдебно производство пред  Административнен съд Пазарджик, като обжалва отказа. В окончателно решение от 1 март 2023 г. съдът отхвърля жалбата на жалбоподателя. Той мотивира решението си с това, че целта на тази конкретна помощ е да стимулира раждаемостта; следователно то е насочено към новите майки, а не към подпомагане при отглеждането на дете.

ОЦЕНКАТА НА СЪДА

Твърдяно нарушение на член 14 във връзка с член 8 от Конвенцията

   1. Позициите на страните

   7. Правителството изтъкна, че жалбата е несъвместима ratione materiae и ratione personae с Конвенцията, както и че е явно необоснована.

   8. Националното законодателство не предвижда изплащане на каквито и да било социални помощи на мъже за това, че са станали бащи. Съответните национални правни разпоредби и съдебна практика недвусмислено постановяват, че само биологичните майки, родили дете, имат право на помощта, тъй като нейната легитимна цел е „да подкрепи факта на раждането“.

   9. Жалбоподателят не може да твърди, че е пряка жертва на твърдяното нарушение. Националната съдебна практика изрично изключва не само бащите, но и осиновителките и другите лица, полагащи грижи от обхвата на помощта. Тъй като правото, за което жалбоподателят твърди, че притежава, не съществува в националното законодателство, то не може да попада „в обхвата“ на правата по Конвенцията. Фактът, че той е подал заявление за получаване на помощта – и е оспорил в съда отказа да му бъде изплатена – не означава, че той е придобил статут на жертва per se, тъй като първоначално не е отговарял на условията за получаване на тази помощ.

   10. Жалбоподателят не може да бъде считан и за косвена жертва (въз основа на съществуващия семеен живот с майката на близнаците), тъй като той не твърди, че има семеен живот или каквито и да било други близки отношения с бившата си съпруга.

   11. Помощта преследва легитимната цел да насърчи и подкрепи новите майки след раждането. Тя не е насочена към подпомагане на новородени деца; тази цел се преследва с помощите, изброени в чл. 2, ал. 1, точки 3–8, и чл. 2, ал. 3 от ЗСПД. Предвид факта, че децата на жалбоподателя – които не са жалбоподатели в настоящото дело – също не са законни получатели на помощта, жалбоподателят не може да претендира за статут на косвена жертва в качеството си на съпруг и/или лице, полагащо грижи.

   12. Бащата може да подаде заявление за обезщетението от името на майката, но само ако е упълномощен за това. Бащата може да подаде заявление за помощта сам, само ако майката е починала по време на раждането или след него. Легитимната цел на помощта е да насърчи увеличаването на раждаемостта и да се бори с дългогодишната демографска криза в страната. Тя е насочена към насърчаване на раждането на деца и към осигуряване на финансова подкрепа на жените във връзка с раждането.

   13. За 2022 г. размерът на помощта е 250 лева (приблизително 130 евро) за първо дете, 600 лв. за второ дете, 300 лв. за трето дете и 200 лв. за всяко следващо дете.

   14. Жалбоподателят преповтаря оплакването си, че е жертва на дискриминация на основание на пола си поради отказа на властите да му отпуснат еднократната помощ, което се изплаща на майките, родили живи деца.

   2. Оценката на Съда

   15. Съдът последователно застъпва становището, че член 14 няма самостоятелно съществуване, тъй като има действие единствено във връзка с „упражняването на правата и свободите“, гарантирани от другите материалноправни разпоредби на Конвенцията и протоколите към нея (вж., като скорошен пример, Беелер с/у Швейцария ([ГК], № 78630/12, чл. 48, 11 октомври 2022 г.). За да бъде приложим член 14, е достатъчно фактите по делото да попадат в обхвата на една или повече от тези разпоредби (ibid.).

   16. В делото Беелер (цитирано по-горе, § 72) Съдът изяснява релевантните критерии за това какво попада в обхвата на член 8 в сферата на социалните помощи. За да бъде приложим член 14 от Конвенцията в този конкретен контекст, предметът на твърдяното неравенство трябва да представлява една от формите на упражняване на правото на зачитане на семейния живот, гарантирано от член 8 от Конвенцията, в смисъл, че мерките целят да насърчават семейния живот и неизбежно засягат начина, по който той е организиран. Факторите, определени като относими за установяване на естеството на помощта, включват: целта на помощта, както е определена от Съда в светлината на съответното законодателство; критериите за отпускане, изчисляване и прекратяване на помощта, както са определени в съответните законови разпоредби; ефектите върху начина, по който е организиран семейният живот, както е предвидено в законодателството; и практическите последици от помощта, като се имат предвид индивидуалните обстоятелства на жалбоподателя и семейният му живот през целия период, през който се изплаща помощта (ibid.).

   17. Съдът трябва първо да определи дали интересите на жалбоподателя в настоящия случай – които са засегнати неблагоприятно от отказа да му бъде отпусната помощта– попадат в обхвата на член 8 от Конвенцията.

   18. По отношение на целта, преследвана с помощта, съгласно текста на закона, помощта представлява еднократно плащане към майките, които са родили. Като има предвид изложените по-горе твърдения на Правителството относно целта на помощта, Съдът отбелязва, че съгласно закона актът на раждане води до изплащане на помощта само ако детето е родено живо. Следователно не може да се каже, че помощта е насочена конкретно към майката и има за цел да допринесе за нейното лично благосъстояние, нито че тя има за цел да я подкрепи финансово за усилията, свързани с раждането.

   19. По отношение на критериите за отпускане и прекратяване на помощта, тя се изплаща независимо от финансовото състояние на майката – но само ако детето е родено живо и не е било настанено извън семейството като предпазна мярка; в последния случай майката е длъжна да възстанови помощта, ако тя й е била изплатена по-рано. Посочените по-горе условия не изглежда да преследват целта за насърчаване на раждаемостта и за борба с демографската криза в страната, като се има предвид, че дори когато е родено живо дете (факт, който сам по себе си допринася за посочената цел), майката може да бъде лишена от помощта въз основа на съображения, които нямат връзка с това. Значителното намаление на размера на помощта, отпускана за трето и всяко следващо дете (вж. параграф 13 по-горе), също е трудно да се съгласува с посочените по-горе цели.

   20. Когато майката е починала, преди да е поискала помощта, бащата на детето придобива по закон правото да я получи. По този начин помощта изглежда по-скоро свързана със съображения, отнасящи се до лицето, за което законодателят предполага, че е най-вероятно да се грижи за живо новородено дете в непосредствения период след раждането му.

   21. Съдът счита, че – макар да не е доказано, че целите на помощта са тези, които Правителството твърди – не може да се каже, че освен да има някакъв ефект върху семейния живот (макар и строго ограничен във времето и по значение), предназначението на помощта е да „насърчава семейния живот“ (сравни Беелер, цитирано по-горе, § 77, където помощта се отнася до „пенсия за преживели лица“, която позволява на преживелия съпруг да се грижи за децата си на пълен работен ден в продължение на дълъг период; сравни също X и други с/у Ирландия, № 23851/20 и 24360/20, чл. 74, 22 юни 2023 г., където въпросът е бил свързан с временно неизплащане на детски надбавки).

   22. По отношение на това как помощта е повлияла на начина, по който е организиран семейният живот, и какви са практическите последици от неполучаването ѝ за възможността на жалбоподателя да се радва на семейния си живот, Съдът констатира следното. Помощта, която е еднократна и с относително скромна парична стойност, не е от такова значение, че да позволи на дадено лице (майка или баща) да организира (поне частично) ключовите аспекти от ежедневието на своето семейство въз основа на нея – както е направил жалбоподателят в делото Беелер (цитирано по-горе). Като се имат предвид личните обстоятелства на жалбоподателя в настоящия случай, не се твърди (нито е доказано), че помощта е била от съществено значение или дори значително полезна за да улесни жалбоподателя при полагане на грижата за новородените му деца (сравни делото Беелер, цитирано по-горе, § 79). Освен безспорно положителния аспект от получаването на такава еднократна помощ – и вероятното раздразнение, свързано с неполучаването ѝ – неизплащането ѝ не е довело до необходимост жалбоподателят да преустройва живота си, за да се погрижи за нуждите на децата си (сравни, mutatis mutandis, X и други, цитирано по-горе, чл. 74). Неполучаването на помощта не е оказало отрицателно въздействие върху семейния живот на жалбоподателя.

   23. В светлината на гореизложеното Съдът заключава, че получаването на помощта не представлява едно от условията за упражняване на правото на зачитане на семейния живот, гарантирано от член 8 от Конвенцията (сравни, mutatis mutandis, Бериша с/у Швейцария (реш.), № 4723/13, §§ 40–45, 24 януари 2023 г.; вж. също Беелер, цитирано по-горе, § 71, в което се изисква тясна връзка между помощта и семейния живот).

   24. Съдът констатира, че макар помощта по чл. 6 от ЗСПД на практика да изглежда насочена към лицето, за което се предполага, че е най-вероятно да се грижи за новородено дете в непосредствения период след раждането му – и в тази степен допринася минимално за семейния живот – не може да се каже, че е предназначена да насърчава семейния живот и да оказва непременно влияние върху неговата организация.

   25. От това следва, че фактите по делото не попадат в обхвата на „семейния живот“ по смисъла на член 8 от Конвенцията. Следователно оплакването по член 14 е несъвместимо ratione materiae с тази разпоредба по смисъла на член 35, § 3, буква а), и затова трябва да бъде отхвърлено съгласно член 35, § 4 от Конвенцията.

   Поради тези причини Съдът единодушно

   Обявява жалбата за недопустима.

   Изготвено на английски език и изпратено писмено на 5 февруари 2026 г.

            Олга Чернишова                                                 Петер Роосма

        Заместник-секретар                                                 Председател

Дата на постановяване: 13.1.2026 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-248666