Номер на жалба: 50643/20

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността

ТРЕТИ РАЗДЕЛ

РЕШЕНИЕ ПО ДОПУСТИМОСТ

Жалба № 50643/20
НАЦИОНАЛНА ЛОТАРИЯ АД и други
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Трета секция), заседаващ на 20 май 2025 г. като комитет в състав:

          Peeter Roosma , председател,
          Диана Ковачева,
          Canòlic Mingorance Cairat , съдии,
и Олга Чернишова, заместник секретар на секцията ,

Като взе предвид:

жалбата (№ 50643/20) срещу Република България, подадена до Съда по член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 13 ноември 2020 г. от три български дружества и двама български граждани, чиито съответни данни са посочени в приложената таблица („жалбоподателите“);

решението за комуникиране на оплакванията относно ex lege отнемането на лицензите за хазарт на двама от жалбоподателите на българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент, г-жа И. Станчева-Чинова от Министерството на правосъдието, и да обяви останалата част от жалбата за недопустима;

становищата на страните;

След като обсъди, реши следното:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Делото се отнася до законодателни изменения, въведени през февруари 2020 г., с които се отнемат лицензите за хазарт, притежавани от две компании-жалбоподатели.

2. Първият и вторият жалбоподател – „Национална лотария“ АД и „Ню Геймс“ АД – са акционерни дружества, които до началото на 2020 г. са сред водещите участници в хазартния сектор на България. Те притежават хазартни лицензи за различни лотарийни игри, чийто срок изтича между 2022 г. и 2025 г. Повече информация за „Национална лотария“ АД е налична в решение по друга жалба, подадена от дружеството – вж. „Еврофутбол“ ООД и други срещу България (решение) (№ 1284/21 и 14181/21, 10 декември 2024 г.).

3. Останалите трима жалбоподатели са миноритарни акционери в първия и втория жалбоподател.

4. В началото на 2020 г. българският парламент изменя Закона за хазарта от 2012 г., като постановява, че лицензи за лотарийни игри могат да се издават само на държавата и да се провеждат от държавно дружество. Измененията, които влизат в сила на 22 февруари 2020 г., довеждат до незабавното и автоматично отнемане на описаните по-горе лицензи за хазарт на първия и втория жалбоподател. Вследствие на това първият и вторият жалбоподател са задължени незабавно да прекратят по-голямата част от стопанската си дейност. Вторият жалбоподател в крайна сметка е обявен в несъстоятелност.

5. Жалбоподателите се оплакват по член 1 от Протокол № 1 от отнемането на хазартните лицензи на двете дружества и вредите, които това е причинило на бизнеса им. Те твърдят, че оспорваните изменения в Закона за хазарта представляват „цялостна национализация на лотарийния сектор“, която е незаконна и не преследва легитимна цел в обществен интерес, и във връзка с която не им е предложено обезщетение.

ОЦЕНКА НА съда

6. Относно третия, четвъртия и петия жалбоподател (виж приложената таблица), Съдът установява, че те не могат да твърдят, че са „жертви“ на твърдяното по делото нарушение, което е засегнало пряко първия и втория жалбоподател – дружествата, притежаващи лицензи за хазарт преди измененията от февруари 2020 г. В това отношение Съдът се позовава на своите констатации относно други акционери в „Национална лотария“ АД по делото „ Еврофутбол“ ООД и други (цитирано по-горе, §§ 56-63).

7. Съответно, оплакванията на тези жалбоподатели са несъвместими ratione personae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на член 35 § 3 (а) и трябва да бъдат отхвърлени в съответствие с член 35 § 4.

8. Що се отнася до първия и втория жалбоподател, през март 2025 г. Правителството повдигна възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Възражението се основава на факта, че през февруари 2025 г. двете дружества завеждат искове за непозволено увреждане срещу Народното събрание, като претендират обезщетение за вреди, свързани с измененията на Закона за хазарта от февруари 2020 г., за които твърдят, че нарушават правото на Европейския съюз.

9. Първият и вторият жалбоподател обаче настоятелно призовават Съда да не отхвърля жалбите им на това основание. Те твърдят, че вътрешното право не им позволява да заведат дело срещу Народното събръние за нарушение на Конвенцията и че исковете им за непозволено увреждане са заведени „за всеки случай“ и за да се спази петгодишният давностен срок, заложен в вътрешното право. В действителност националното право не предлага адекватни средства за защита, тъй като оплакванията им произтичат пряко от акт на Народното събрание.

10. Съдът не е длъжен да се произнася по възражението на Правителството. За целите на анализа по-долу, той е готов да приеме, че първият и вторият жалбоподател правилно твърдят, че вътрешното право не предоставя ефективни средства за защита по техните оплаквания.

11. Както бе споменато по-рано, оплакванията на жалбоподателите произтичат пряко от законодателен акт на българския парламент, а именно измененията в Закона за хазарта, които влизат в сила на 22 февруари 2020 г. (вж. параграф 4 по-горе).

12. Жалбата е подадена на 13 ноември 2020 г., повече от шест месеца след датата, на която твърдяното нарушение на правата на жалбоподателите е окончателно установено. Следователно възниква въпросът относно съответствието на жалбата с шестмесечния срок, предвиден в член 35 § 1 от Конвенцията, както е формулиран преди влизането в сила на Протокол № 15.

13. По делото Саакашвили срещу Грузия (решение по допустимост), № 6232/20 и 22394/20, § 49, 1 март 2022 г.), Съдът отбеляза следното:

„[На] 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви извънредна ситуация в общественото здравеопазване от международно значение – най-висока степен на тревога – във връзка с глобалното огнище на ново инфекциозно и предимно респираторно заболяване (впоследствие наречено COVID-19), причинено от коронавируса SARS-CoV-2 (...). В светлината на тези развития, на 16 март и 9 април 2020 г. председателят на Съда обяви редица извънредни мерки, които да позволят на жалбоподателите, Високодоговарящите страни и Съда да се справят с трудностите, породени от глобалната пандемия и широко разпространената карантина. Един от ефектите от тези мерки, които бяха решени от председателя при упражняване на неговата компетентност да ръководи работата и администрацията на Съда съгласно правило 9 от Правилника на Съда, беше, че Регистратурата на Съда, при регистриране на новополучени жалби и без да се засяга каквото и да е последващо съдебно решение по въпроса, добавя общо три месеца към метода за изчисляване на шестмесечното правило по член 35 § 1 от Конвенцията, когато календарен шестмесечен срок е започнал да тече или, обратното, е предстояло да изтече по всяко време между 16 март и 15 юни 2020 г.“

След това Съдът заключава (§ 58 от решението), че:

„От това следва, че ако календарен шестмесечен срок е започнал да тече или е трябвало да изтече през срока, посочен в решенията на председателя на съда (от 16 март до 15 юни 2020 г. включително), шестмесечното правило по член 35 § 1 от Конвенцията следва по изключение да се счита за спряно за общо три календарни месеца.“

14. Съдът изяснява как горните констатации се прилагат към случаи като настоящия по делото Kitanovska and Barbulovski срещу Северна Македония (№ 53030/19, § 40, 9 май 2023 г.) и Masse срещу Франция ((реш.), № 47506/20, §§ 29-32, 25 март 2025 г.). Той уточнява, че извънредното удължаване на шестмесечния срок по член 35 § 1 от Конвенцията не се прилага, когато съответният срок не е започнал или е изтекъл във времевата рамка между 16 март и 15 юни 2020 г. Съдът обяснява, че такъв подход служи на интересите на правната сигурност, предвидимостта и равенството на страните пред закона (вж. Masse , цитирано по-горе, § 29).

15. Съдът не намира причина да се отклони от подхода, установен в цитираните по-горе дела. Следователно той заключава, че извънредното удължаване на шестмесечния срок по член 35 § 1 от Конвенцията не се приложимо в ситуацията на първия и втория жалбоподател.

16. В настоящия случай, както е отбелязано по-горе, съответният срок започва на 22 февруари 2020 г. (вж. параграф 11 по-горе). Жалбата е подадена на 13 ноември 2020 г., тоест повече от шест месеца по-късно.

17. Съответно, оплакванията на първия и втория жалбоподател са подадени след изтичане на срока и трябва да бъдат отхвърлени в съответствие с член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

Поради тези причини, Съдът единодушно,

Обявява молбата за недопустима.

Съставено на английски език и нотифицирано писмено на 12 юни 2025 г.

          Olga Chernishova                                                  Питър Русма
Заместник секретар на секция                                     Председател

Приложение

Списък на кандидатите:

Дата на постановяване: 20.5.2025 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-243845