Номер на жалба: 32824/23

Членове от Конвенцията: (Чл. 10) Свобода на изразяването на мнение-{Общо}, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 32824/23
АНТИКОРУПЦИОНЕН ФОНД
срещу България

Европейският съд по правата на човека (трето отделение), заседаващ на 9 декември 2025 г. в състав:

          Йоанис Ктистакис, председател,
          Петер Роосма,
          Дариан Павли,
          Диана Ковачева,
          Уна Ни Райфърти,
          Матея Джурович,
          Василка Санчин, съдии,

и Милан Блашко, секретар на секцията,

Като взе предвид горепосочената жалба, подадена на 18 август 2023 г.,

Като взе предвид становищата, представени от ответното правителство, и тези, представени в отговор от жалбоподателя,

след обсъждане, постановява следното решение:

ФАКТИ

1.  Жалбоподателят, Антикорупционният фонд (наричан по-нататък „жалбоподателят“), е фондация с общественополезна цел по българското право, създадена през 2016 г. със седалище в София. Той е представляван пред Съда от г-жа Л. Георгиева-Матеева, адвокат, практикуващ в София.

2. Българското правителство („правителството“) се представлява от г-жа Р. Николова от Министерството на правосъдието.

A.    Обстоятелствата по делото

3. Фактите по делото, така както са изложени от жалбоподателя, могат да бъдат обобщени както следва.

4. Жалбоподателят е неправителствена организация, която работи в областта на превенцията и борбата с корупцията. В рамките на своята дейност тя изготвя и публикува различни годишни и тематични доклади и води стратегически съдебни дела.

5. На 29 април 2022 г. жалбоподателят сезира Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество (Комисия за противодействие на корупцията – „КПК“) със заявление за достъп до обществена информация, с което иска КПК да й предостави пълни копия на всички решения за започване на процедури за конфискация на незаконно придобито имущество (параграф21 in fine по-долу), приети от нея в периода от 23 януари 2018 г. до 31 декември 2021 г.

6. С решение от 12 май 2022 г. КПК отказа достъп до посочената информация, като счита, че тези документи съдържат поверителна информация и лични данни на адресатите на решенията и на трети лица.

7. Жалбоподателят обжалва отказа на КПК пред Административен съд – София-град, като твърди, че административното решение противоречи на Закона за достъпа до обществена информация. По време на съдебното производство представителката на жалбоподателя оспорва аргументите на КПК и предлага администрацията да заличи личните данни от поисканите документи, преди да ги предостави на жалбоподателя, с цел защита на правата и интересите на трети лица.

8. С окончателно решение от 14 ноември 2022 г. Административен съд – София-град отменя решението на КПК. Според съда поисканата информация е от обществен интерес, а въпросните документи са били предмет на професионална тайна само през шестте месеца след издаването им, като този срок вече е изтекъл. По отношение на личните данни, съдържащи се в тези документи, съдът преценява, че те могат да бъдат предварително заличени и връща делото на КПК за ново разглеждане в срок от четиринадесет дни.

9. На 28 ноември 2022 г. КПК завежда дело пред Административен съд – София-град, като поиска от него да обяви решението от 14 ноември 2022 г. за нищожно на основание, че то е неясно и е невъзможно да бъде изпълнено. В същия ден КПК разпорежда спирането на административното производство, което е образувано с оглед изпълнението на обжалваното решение. С решение от 22 март 2023 г. Административният съд отхвърля иска на КПК, която обжалва решението.

10. На 9 януари 2024 г. Върховният административен съд отменя решението на по-долната инстанция и връща делото за ново разглеждане.

11. На 1 февруари 2024 г. Административният съд – София-град обявява иска на КПК за недопустим поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя, тъй като искът е бил предявен от председателя на КПК, а не от члена на комисията, който е взел решението от 12 май 2022 г. (параграф 6 по-горе). Това решение е потвърдено на 4 юли 2024 г. от Върховния административен съд.

12. След отхвърлянето на иска за обявяване на недействителност на 18 юли 2024 г. КПК решава да предостави частичен достъп до поисканата информация, като изпраща на жалбоподателя съответните номера на всички решения за започване на процедури по конфискация, които е взела между 23 януари 2018 г. и 31 декември 2021 г., както и съответните номера на съдебните производства, образувани пред компетентните съдилища в изпълнение на тези решения.

13. Жалбоподателят обжалва това ново решение на КПК пред Административен съд – София-град, който с окончателно решение от 26 януари 2025 г. го обявява за нищожно поради противоречие с решението му от 14 ноември 2022 г. Делото е върнато на КПК за изпълнение в срок от четиринадесет дни.

14. На 10 февруари 2025 г. КПК предоставя на жалбоподателя копия от 513-те решения за подаване на искания за конфискация пред съдилищата, които са били приети през въпросния период, като заличава личните данни, съдържащи се в посочените решения. Тази информация – имена, фамилии, дати на раждане, лични идентификационни номера, идентификационни номера на недвижими имоти, идентификационни номера на банкови сметки и др. – е заличена в документите. Те са предадени безплатно и в електронен формат на жалбоподателя.

B.    Кореспонденцията на Съда със страните

15. На 18 август 2023 г. жалбоподателя подава жалбата си пред Съда. Той изтъкна, от гледна точка на чл. 10, чл. 13 и чл. 18 от Конвенцията, отказа на КПК да се съобрази с решението от 14 ноември 2022 г., постановено от Административeн съд – София-град (параграф 8 по-горе).

16. С писмо от 4 септември 2023 г. секретариатът на Съда уведоми представителката на жалбоподателя, че жалбата е била получена и регистрирана. На нея беше напомнено, че трябва да информира Съда по собствена инициатива за всеки нов важен факт по делото и че трябва да му съобщава за всяко друго релевантно решение, взето от националните власти.

17. Впоследствие жалбоподателят не предоставя никаква допълнителна информация относно хода на вътрешното производство.

18. Жалбата е комуникирана на правителството на 18 октомври 2024 г. В своето становище по допустимостта и съществото на жалбата от 21 март 2025 г. правителството информира Съда за хода на процедурите, инициирани от жалбоподателката и от КПК на национално ниво, считано от м. август 2023 г. (параграфи 10 -14 по-горе), и представя копия от вътрешните решения, приети през този период.

19. В своето становище относно допустимостта и съществото на жалбата от 24 юни 2025 г. представителката на жалбоподателя потвърждава новите факти, изложени от правителството, и изтъква аргументи, с които оспорва тяхната релевантност по отношение на допустимостта и съществото на формулираните от жалбоподателя оплаквания (параграфи 28 и30 по-долу).

ПРИЛОЖИМАТА ВЪТРЕШНА ПРАВНА РАМКА

20. Упражняването на правото на достъп до обществена информация се урежда от Закона за достъп до обществена информация от 2000 г. Съгласно чл. 5 от посочения закон, това право не може да се упражнява по начин, който би застрашил правата и репутацията на други лица, националната сигурност, обществения ред, общественото здраве и морала. Отказът за достъп до публична информация може да бъде оспорен пред компетентния административен съд, който се произнася с окончателно решение (чл. 40 от закона). Ако съдът прецени, че отказът е незаконосъобразен, той трябва да го отмени изцяло или частично, или да измени оспореното решение и да разпореди на съответния орган да предостави поисканата информация (чл. 41, ал. 1 от закона).

21. Статутът, правомощията и дейността на КПК се уреждат от Закона от 2018 г. за конфискацията на незаконно придобито имущество. Предвидената в закона процедура по конфискация се състои от два етапа: етап на разследване, провеждан от компетентната териториална дирекция на КПК (чл. 107—140 от закона), и съдебен етап пред компетентните съдилища (чл. 153—159 от закона). Разследването, чиято цел е да се установи дали е налице основание за подаване на искане за конфискация пред съда, включва, наред с другото, събиране и анализ на информация относно произхода и стойността на имуществото, доходите и разходите на разследваното лице и членовете на неговото семейство (чл. 114 от закона). След приключването на това разследване компетентният регионален директор представя пред КПК доклад за разследването, резултатите от него и препоръка относно това дали е необходимо да се заведе иск за конфискация пред съда (чл. 140, ал. 1 от закона). След това КПК решава дали да прекрати процедурата (чл. 140, ал. 2, т. 1 от закона), или да заведе пред компетентния съд иск за конфискация срещу лицето, което е обект на разследването (чл. 140, ал. 2, т. 2 от закона).

ОПЛАКВАНИЯ

22. Позовавайки се на чл. 10 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква от нарушение на правото ѝ на достъп до обществена информация поради отказа на КПК да се съобрази с решението от 14 ноември 2022 г., постановено от Административен съд – София-град.

23. От гледна точка на чл. 13 от Конвенцията жалбоподателят изтъква липсата на ефективни вътрешни средства за правна защита, за да се поправи тази ситуация.

24. Накрая, по отношение на чл. 18 от Конвенцията, се твърди, че ограничаването на правото на достъп до обществена информация  преследва цел, различна от тази, която е била посочена от властите.

ПРАВНИ АСПЕКТИ

A.    Аргументи на страните

1.     Правителството

25. Правителството се позовава на хода на вътрешното производство след подаването на жалбата (параграфи10 -14 по-горе) и заявява, че жалбоподателят е имал достъп до поисканата информация. Следователно приканва Съда да заличи делото от списъка на делата съгласно чл. 37 § 1, б : б) и в) от Конвенцията, или дори да обяви жалбата за недопустима поради загубата, според него, на статута на жертва от страна на жалбоподателя.

26. Освен това правителството счита, че жалбоподателят е можел да предяви иск за обезщетение съгласно чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, което той е пропуснал да направи, преди да се обърне към Съда. То счита, че това обосновава отхвърлянето на жалбата поради неизчерпване на вътрешните средства за защита.

27. Накрая правителството обръща вниманието на Съда върху процесуалното поведение на жалбоподателя след подаването на жалбата. Представителят на жалбоподателя умишлено е пропуснал да информира Съда за важни събития в вътрешната процедура за достъп до обществена информация, които са от особено значение за разглеждането на настоящата жалба, като окончателното отхвърляне на иска за обявяване на недействителност, предявен от КПК, и последващите стъпки, предприети от нея, за да се съобрази с решението от 14 ноември 2022 г. Правителството счита, че става въпрос за злоупотреба с правото на индивидуална жалба, и приканва Съда да обяви жалбата за недопустима на това основание.

2.     Жалбоподателят

28. Жалбоподателят оспорва позицията на правителството. Той твърди на първо място, че КПК все още не е изпълнила решението от 14 ноември 2022 г., постановено от Административен съд – София-град. Въпреки че през февруари 2025 г. този орган ѝ е изпратил голямо количество документи, те не са съдържали първоначално поисканата информация, по-специално поради факта, че няколко релевантни данни са били зачеркнати. Жалбоподателят счита, че става въпрос за продължаващо неспазване на правото на достъп до обществена информация.

29. На второ място, жалбоподателят твърди, че иск за обезщетение за отговорност на държавата не може да представлява ефективно вътрешно средство за защита в конкретния случай поради самия характер на твърдяното нарушение, а именно неизпълнението на съдебно решение, и поради продължителния характер на бездействието на органите да предоставят поисканата информация.

30. На последно място, жалбоподателят счита, че в конкретния случай не е налице злоупотреба с правото на индивидуална жалба. Всъщност той твърди, че към момента, в който е получил документите, изпратени от КПК, жалбата вече е била предадена на правителството и срокът, даден на последното да представи писменото си становище, все още е бил в сила. Затова той е решил да не усложнява допълнително процедурата с непоискани комуникации, като е счел, че във всеки случай правителството ще се позове на тези нови факти в бъдещите си становище. Освен това, според жалбоподателя, появата на тези нови фактически елементи след подаването на жалбата и ограниченият характер на информацията, предоставена от властите през февруари 2025 г., са били достатъчни основания, за да оправдаят решението му да не сведе тези нови обстоятелства до знанието на Съда.

B.    Преценка на Съда

31. Съдът отбелязва, че правителството е повдигнало няколко възражения относно допустимостта на жалбата и евентуалното ѝ заличаване от списъка (параграфи 25 –27 по-горе). Той ще се произнесе първо по въпроса дали жалбоподателят е злоупотребил с правото си на обжалване.

32. Съдът припомня, че съгласно чл. 35 § 3, б. а) от Конвенцията, жалба може да бъде отхврълена поради злоупотреба, по-специално ако същата се основава умишлено на измислени факти (Грос с/у Швейцария [ГК], № 67810/10, чл. 28, CEDH 2014). Непълната и следователно подвеждаща информация също може да се тълкува като злоупотреба с правото на индивидуална жалба, особено когато засяга същността на делото и жалбоподателят не обяснява в достатъчна степен защо не е разкрил съответната информация (Керетчачвили с/у Грузия (реш.), №  5667/02, 2 май 2006 г., Предеску срещу Румъния,  № 21447/03, членове 25-26, 2 декември 2008 г., и Jakob’s Center D.O.O. с/у Словения (реш.), № 17544/07, 16 септември 2014 г.). Същото важи и когато възникнат нови важни обстоятелства в хода на производството пред Съда и въпреки изричното задължение, което му се налага съгласно чл. 47 § 7 (бивш чл. 47 § 6) от Правилника, жалбоподателят не уведоми Съда за тях, като по този начин му попречи да се произнесе по делото при пълно познаване на фактите (Грос, цитирано по-горе, членове 29-37, Василевский с/у Латвия (реш.), № 73485/01, 10 януари 2012 г., Фрисоли и др. с/у Италия (реш.), № 33172/05, 16 декември 2014 г., Sindicatul Liber Solectron с/у Румъния (реш.), №  27921/07, 20 януари 2015 г.). Въпреки това, дори в такива случаи, намерението на заинтересованото лице да заблуди Съда трябва винаги да бъде установено с достатъчна сигурност (Грос, цитирано по-горе, чл. 28).

33. По отношение на фактите по делото Съдът отбелязва, че жалбата е подадена на 18 август 2023 г. и че към тази дата изпълнението на решението от 14 ноември 2022 г., което дава право на жалбоподателя да получи достъп до поисканата информация, все още е било спряно в очакване на изхода от производството за обявяване на нищожност на това решение (параграф 9 по-горе).

34. В писмото, изпратено до жалбоподателя на 4 септември 2023 г., секретариатът му напомни, че той трябва да информира Съда, по собствена инициатиа, за всеки нов важен елемент по това дело и да му съобщи всяко друго релевантно решение, взето от вътрешните власти (параграф 16 по-горе). Към датата на изпращане на писменото си становище от 24 юни 2025 г. (параграфи 17 и 19 по-горе) жалбоподателят не е изпратил никаква нова информация. 

35. След получаване на жалбата, правителството изпрати своите становища на 21 март 2025 г. Именно правителството, а не жалбоподателя свежда до знанието на Съда всички нови фактически елементи, възникнали през периода между август 2023 г. и февруари 2025 г., окончателното отхвърляне на иска за обявяване на нищожност, предявен от КПК (параграфи 10 и11 по-горе); решението на КПК, с което се предоставя частичен достъп до информацията, поискана от жалбоподателя (параграф 12 по-горе); жалбата на жалбоподателя срещу това ново решение на КПК и благоприятното решение на административния съд по тази жалба (параграф 13 по-горе); решението на КПК от 10 февруари 2025 г. да предостави достъп до поисканите документи, като предварително заличи личните данни, и предостави безплатно тези документи на жалбоподателя(параграф 14 по-горе).

36. Съдът счита, че тези нови фактически елементи засягат същността на делото, а именно твърденията за неоснователен отказ на властите да предоставят на жалбоподателя поисканата обществена информация. Освен това става въпрос за решения, постановени вследствие на жалби, подадени от самия жалбоподател.

37. От становището на жалбоподателя става ясно, че той е взел съзнателно решение да не сведе до знанието на Съда въпросната информация (вж. Параграф 30 по-горе).

38.  Обяснението, дадено от жалбоподателя за този пропуск (ibidem), не изглежда достатъчно. Аргументът, че въпросната информация не е била поискана, не убеждава Съда. Става дума не за един изолиран фактически елемент, а за поредица от обстоятелства, които са се развили през продължителен период, успоредно с процедурата по разглеждане на жалбата пред Съда, и за които жалбоподателят е знаел. Фактът, че правителството е било информирано за жалбата и е подготвяло становището си, не може да освободи жалбоподателя от задължението му да уведоми Съда за новите факти, които са от значение за делото; това задължение, заложено в чл. 44 С §§ 1, 47 и § 7 от правилника на Съда, е валидно през целия период на разглеждане на жалбата. Освен това някои от новите фактически елементи, които жалбоподателят е предпочел да не разкрие пред Съда, са настъпили още преди жалбата да бъде комуникирана на правителството, а именно: решението от 9 януари 2024 г. на Върховния административен съд, решението от 1февруари 2024 г. на Административен съд – София-град, решението от 4 юли 2024 г. на Върховния административен съд и решението на ВАС от 18 юли 2024 г. (параграфи10 -12 по-горе).

39. По отношение на аргумента, основан на частичния характер на информацията, предоставена на жалбоподателя поради заличаването на лични данни от документите, предоставени му от КПК през февруари 2025 г. (параграфи 14 и30 по-горе), Съдът отбелязва, че именно представителят на жалбоподателя е предложил такова решение пред националните съдилища, за да получи копия от исканите решения, без да се накърняват правата на трети лица (параграф 7 по-горе), и че в решението от 14 ноември 2022 г. се препоръчва да се премахнат личните данни, съдържащи се в документите на КПК, преди да бъдат предадени на жалбоподателя (параграф 8 по-горе). От това следва, че, противно на твърденията на жалбоподателя, решението на КПК от 10 февруари 2025 г. е имало особено значение за разглеждането на делото пред Съда.

40. Тези елементи са достатъчни за Съда, за да установи, че жалбоподателят умищлено е търсил да го заблуди, като е скрил информация, отнасяща се до съществото на делото, без да даде убедително обяснение за своето процесуално поведение. Съдът не може да не заключи, че заинтересованата страна е действала в нарушение на задължението си по чл. 44 С § 1 и 47 §. 7 от правилника да го информира за всеки факт, който е от значение за разглеждането на жалбата, както и на задължението си да сътрудничи на Съда с цел доброто правораздаване, посочено в чл. 44 А от същия текст.

41. Следователно жалбата следва да бъде отхвърлена поради злоупотреба, в съответствие с чл. 35 § 3, б. а) и § 4 от Конвенцията.

Поради тези причини Съдът единодушно

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на френски език и съобщено в писмен вид на 22 януари 2026 г.

           Милан Блашко                                               Йоанис Ктистакис
                Секретар                                                         Председател

Дата на постановяване: 9.12.2025 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-248305