Номер на жалба: 51897/21

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 51897/21
ТИТА 04 ЕООД
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ на 2 юни 2026 г. в състав:

          Петер Роосма, председател,
          Диана Ковачева,
          Канолик Мингоранс Кайрат, съдии,
и Олга Чернишова, заместник-секретар на секцията,

Като взе предвид:

жалбата (№ 51897/21) срещу Република България, подадена пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 8 октомври 2021 г. от българското дружество Тита 04 ЕООД („дружеството-жалбоподател“), регистрирано през 2017 г., със седалище в село Елховец, представлявано пред Съда от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа М. Докова-Костадинова, адвокати, практикуващи в Пловдив;

решението да се съобщи за жалбата относно достъпа до съд на българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия представител, г-жа М. Цочева от Министерството на правосъдието;

становищата на страните;

След обсъждане, постановява следното:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Жалбата се отнася до достъпа до съд.

2. Дружеството-жалбоподател, притежава парцел в село Елховец, който използва за производство, съхранение и транспорт на дървен материал. Дейността му изисква тежкотоварни камиони да влизат, да маневрират и да излизат от имота. Според дружеството тези камиони имат достъп до парцела единствено поради факта, че пред него има открито пространство, което се дължи на това, че улицата пресича границата на имота под ъгъл.

3. През март 2020 г. кметът на селото взима решение да приобщи 47 квадратни метра от въпросната открита площ към съседния парцел и разпорежда съответните изменения в подробния устройствен план на селото. Според дружеството-жалбоподател намаляването на откритата площ означава, че камионите му вече няма да могат да влизат в неговия парцел и да достигат до съоръженията му.

4. Дружеството-жалбоподател подава жалба за съдебен контрол на решението на кмета. Съгласно член 131, ал. 2 от Закона за устройство на територията, измененията в подробните устройствени планове могат на първо място да бъдат оспорени от собствениците на засегнатите парцели. Съседите също могат да оспорят такива изменения, но само в изчерпателно изброени случаи, като например когато се променя функцията на съседния парцел или когато се допускат по-малки отстояния.

5. В производството, заведено от дружеството-жалбоподател, административните съдилища постановяват, с окончателно решение на Върховния административен съд от 8 април 2021 г., че то няма процесуална легитимация. Съдилищата отбелязват, че измененията в подробния устройствен план засягат границите на съседния парцел и не променят неговото предназначение (за жилищно ползване), нито предвиждат намалени отстояния. Не са извършени корекции на границите на имота или промени в предназначението на парцела на дружеството-жалбоподател (за производство и складове). Съответно дружеството-жалбоподател не попада в нито една от категориите субекти, имащи право да оспорят измененията, както са определени в член 131, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Твърденията му, че достъпът до неговия парцел с тежкотоварни камиони ще бъде невъзможен, са „нерелевантни“ в това отношение.

6. Не е ясно дали дружеството-жалбоподател е продължило да използва парцела след посочените по-горе събития.

7. Дружеството-жалбоподател се оплаква съгласно член 6, §1 от Конвенцията, че молбата му за съдебен контрол не е разгледана по същество.

ОЦЕНКАТА НА СЪДА

8. Правителството изтъква, че член 6, § 1 от Конвенцията не е приложим. Според него, измененията в подробния устройствен план, оспорени от дружеството-жалбоподател, не засягат пряко или променят неговите имуществени права. Всяко икономическо неблагоприятно положение или логистично неудобство, произтичащо от тези изменения, не засяга „гражданските права и задължения“ на жалбоподателя.

9. Дружеството-жалбоподател посочва, че оспорваните изменения ограничават начините за достъп до неговия парцел и че до неговия имот няма достъп за превозни средства от никаква друга посока. Това означава, че оспорваните изменения – както и спорът около тях – имат решаващо значение за неговите собствени имуществени права.

10. Съдът постановява, че за да бъде приложим член 6, §1 в „гражданската“ му част, трябва да съществува спор относно „право“, за което може да се твърди, на основата на обосновани аргументи, че е признато съгласно вътрешното право (вж., наред с други, делото Боулоа с/у Люксембург [ГК], № 37575/04, § 90, ECHR 2012).

11. В настоящия случай националните съдилища констатират, че измененията в подробния устройствен план на селото, в което се намира парцелът на дружеството-жалбоподател, не засягат пряко неговия имот. По-конкретно, измененията не променят границите на парцела на жалбоподателя, нито неговото градоустройствено предназначение. Не е доказано също така, че измененията възпрепятстват нормалния достъп до парцела или водят до ширина на улицата под обичайния стандарт.

12. Пред Съда дружеството-жалбоподател изтъква, че въпреки това неговите имуществени права са засегнати, тъй като тежкотоварните камиони вече нямат достъп до неговия имот (вж. параграф 9 по-горе).

13. Съдът обаче отбелязва, че на национално ниво спорът се отнася до използването на естествено образувана открита площ пред парцела на жалбоподателя, създадена от ъгъла между улицата и границите на имота. Няма основание да се заключи, че ползването на тази площ представлява „право“ на дружеството-жалбоподател, за което би могло да се твърди, дори на спорни основания, че е признато съгласно вътрешното право. Изглежда, че въпросният имот е общинска собственост; въпреки че дружеството-жалбоподател извлича полза от ползването му, не изглежда да има каквито и да било законово признати права върху него.

14. Следователно не може да се твърди, че разглежданият случай се отнася до спор относно „право“ по смисъла, описан в параграф 10 по-горе, което да води до прилагането на член 6, § 1 от Конвенцията.

15. Съответно жалбата е несъвместима ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на член 35, § 3, буква а) и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35, § 4.

Поради тези причини Съдът единодушно

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 25 юни 2026 г.

          Олга Чернишова                                                 Питер Роосма
       Заместник-секретар                                                Председател

Дата на постановяване: 2.6.2026 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-251153