трето отделение

ДЕЛО СТАНОЕВ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

( жалба № 29331/22)

решение

СТРАСБУРГ

30 септември 2025 г.

Това решение е окончателно, но може да бъде редактирано/предмет на редакционни промени

По делото Станоев и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет в състав:

          Питър Русма, председател,
          Диана Ковачева,
          Canòlic Mingorance Cairat,
съдии и Олга Чернишова , заместник-секретар на отделението ,

Като взе предвид:

жалбата (№ 29331/22) срещу Република България, подадена до Съда по член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 10 юни 2022 г. от деветнадесет български граждани, данните за които са посочени в приложената таблица („жалбоподателите“) и които са представлявани от г-жа Д. Павлова, адвокат, практикуваща в София. Двама от жалбоподателите починаха след подаване на жалбата и наследниците им изразиха желание да продължат производството по жалбата; те също така упълномощиха г-жа Павлова да ги представлява;

решението оплакването по член 1 да бъде съобщено на българското правителство („Правителството“), представлявано от своя агент, г-жа М. Цочева от Министерството на правосъдието, по точно за оплакването по член 1 от Протокол № 1 относно прекомерната продължителност на производствата по реституция, и да се обяви останалата част от жалбата за недопустима;

становищата на страните;

След съвещание в закрито заседание на 9 септември 2025 г.,

Постановява следното решение, което е прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Делото се отнася до продължителността на производствата по реституция по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

2. Наследодател на жалбоподателите е притежавал земеделска земя, която по време на колективизацията се е намирала близо до София, но по-късно, с разрастването на града, е била отчуждена за жилищно строителство. След приемането на реституционно законодателство през 90-те години на миналия век, местната служба „Земеделие“ е издала три решения през декември 1996 г., март 2007 г. и октомври 2010 г., с които признала правото на жалбоподателите по реституционното законодателство, но е приела, че следва да получат обезщетение вместо възстановяване на собствеността в натура. С последващо решение от ноември 2010 г. е определила стойността на това обезщетение. Съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи обезщетението вместо реституция може да бъде под формата на равностойна държавна или общинска собственост, ако има такава, или поименни компенсационни бонове (за общ преглед на приложимото вътрешно право вижте Zikatanova and Others v. Bulgaria , № 45806/11, §§ 46-59, 12 декември 2019 г.).

3. Дължимото обезщетение все още не е предоставено на жалбоподателите.

4. Жалбоподателите се оплакват по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, че продължителността на реституционното производство е била прекомерна.

ОЦЕНКАТА НА съда

I.        предварителни въпроси

5. Жалбоподателките г-жа Райна Борисова Ламбрева-Петкова и г-жа Йорданка Стоянова Миркова починаха през 2023 г. и техните наследници, посочени в приложената таблица, изразиха желание да продължат делото. Правителството не оспорва правото на наследниците да продължат производството. поради това съдът приема, че наследниците на г-жа Ламбрева-Петкова и г-жа Миркова имат право да продължат производството. За улеснение Съдът ще продължи да ги нарича по-долу жалбоподатели.

6. Освен това, във формуляра на жалбата си жалбоподателите са посочили, че предмет на производството са 41 700 кв. м (4,17 хектара) земя. Същевременно, в решението на службата “Земеделие” от 24 ноември 2010 г. (вж. параграф 2 по-горе), което жалбоподателите не са оспорили, е установено, че те имат право на обезщетение за 34 700 кв. м (3,47 хектара) земя. Следователно Съдът ще основе преценката си на това решение.

II.      допустимост

7. Правителството твърди, че жалбоподателите не са изчерпали наличните вътрешноправни средства за защита, тъй като не са прибягнали до различните производства по Административнопроцесуалния кодекс, за защита срещу незаконосъобразното бездействие на административен орган, и не са поискали изрично от служба “Земеделие” да приключи производството по реституция.

8. Освен това Правителството счете, че жалбата е просрочена То се позова на съдебно решение от 20 декември 2017 г., постановено в производство, образувано по жалба на един от жалбоподателите, с което на служба „Земеделие“ е разпоредено“ да състави в рамките на един месец списък на поземлените имоти, собственост на държавата, които могат да бъдат предоставени като обезщетение, и да го представи на министъра на земеделието. Списъкът е изготвен през февруари 2018 г., но това не е ускорило процедурата. Според правителството шестмесечният срок по член 35 § 1 от Конвенцията, в редакцията му преди влизането в сила на Протокол № 15, е започнал да тече, когато е изтекъл срокът за изпълнение на решението от 20 декември 2017 г.

9. Жалбоподателите оспориха възраженията на Правителството, като посочиха по-специално, че тяхното дело се отнася до продължаваща ситуация.

10. Съдът посочва, че процесът на реституция е сложен и изисква съобразяване с интересите на множество заинтересовани лица (вж., за подобно съображение, Zikatanova and Others , цитирано по-горе, § 122). Правителството е предложило изявления в същия смисъл в своите становища по съществото на настоящото дело, обяснявайки защо претенциите за реституция на жалбоподателите не могат да бъдат удовлетворени отделно от тези на останалите бивши собственици в София (вж. параграфи 15-16 по - долу). Следователно Съдът не вижда по какъв начинпосочените от правителството в параграф 7 по-горе средства за защита биха могли да доведат до разрешаване на делото на жалбоподателите и отхвърля възражението на Правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита

11. Що се отнася до другото възражение за недопустимост (вж. параграф 8 по-горе), Съдът е съгласен с жалбоподателите, че делото им се отнася до продължаваща ситуация. Процедурата по реституция в София не е приключила и каквито и да било срокове, свързани с изпълнението на конкретно решение, взето в рамките на тази процедура, изглежда нямат никакво значение по отношение на шестмесечното правило по член 35 § 1 от Конвенцията (вж., за подобно заключение, Petkova and Others v. Bulgaria [Комитет],жалби№ 19130/04 и още 2, § 33, 25 септември 2012 г.).

12. Накрая Съдът отбелязва, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията, нито е недопустима на други основания. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.

III.   по същество

13. Жалбоподателите поддържат оплакванията си. Те твърдят, че забавянето на производството е било неоправдано и че забавянето се дължи изцяло на властите

14. Правителството посочва, че приложимото законодателство не предвижда крайни срокове за приключване на производствата по реституция и че процесът по реституция е сложен.

15. То представи документ, изготвен от Министерството на земеделието през ноември 2024 г., според който предоставянето на обезщетение по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е забавено в София поради необходимостта да се изчака резултатът от всички индивидуални реституционни производства. Земята, налична за обезщетение, може да бъде разпределена едва след като бъде установен обхватът на реституционните права на бившите собственици за да се удовлетворят всички претенции. В резултат на това частта от обезщетението, която ще бъде определена като процент приложима за всички бивши собственици, следва да бъде предоставена под формата на поименни компенсационни бонове Според Министерството на земеделието, в момента в София около 13 500 групи бивши собственици (или техни наследници) са избрали обезщетяване със земя и очакват напредването на реституционното производство

16. Въз основа на гореизложеното Правителството посочва, че обезщетението не може да бъде разпределено поотделно на бившите собственици, а трябва да бъде разпределено на целия регион. Ако претенциите за реституция на жалбоподателите бъдат удовлетворени поотделно, това би навредило на всички останали бивши собственици.

17. Съдът отбелязва, че правото на жалбоподателите на обезщетение вместо реституция в натура е било признато с три решения, издадени между декември 1996 г. и октомври 2010 г. (вж. параграф 2 по-горе). Процедурата по обезщетение не е приключила и се очакват по-нататъшни забавяния, предвид изложените обяснения (вж. параграф 15 по-горе).

18. Съдът и в предишни случаи е признавал сложността на процеса по реституция в България, но е установявал, че само този фактор не може да оправдае прекомерно забавяне, като това в настоящото дело (вж. например Zikatanova and Others , цитирано по-горе, § 122, и Panayotov v. Bulgaria [Committee], no. 66491/14, § 26, 17 ноември 2020 г.). Съдът е приемал, че държавата следва да организира своите съдебни и административни системи по такъв начин, че да гарантира правата по Конвенцията (вж. Zikatanova and Others , цитирано по-горе, § 119, с допълнителни препратки). Съдът е критикувал и липсата на гъвкавост на приложимото законодателство, като е приемал това като фактор, допринасящ за прекомерната продължителност на производствата по реституция , и е установил нарушения на член 1 от Протокол № 1 в редица дела (вж. Popov and Chonin v. Bulgaria , no. 36094/08, § 46, 17 февруари 2015 г .; и Panayotov , цитирано по-горе, § 27, с допълнителни препратки).

19. Съдът не вижда причина да стигне до различно заключение по настоящото дело, по което реституционното производство е продължило почти тридесет години, след като легитимните очаквания на жалбоподателите в това отношение са били признати.

20. Съответно е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Приложение НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

21. Жалбоподателите претендират за приблизително 22,6 милиона български лева (BGN), еквивалентни на около 11,6 милиона евро (EUR), за имуществени вреди. Според експертен доклад, поръчан и представен от тях, това е стойността на правото на ползване на колективизираната им земя за периода между 1996 г. и 2020 г. По отношение на неимуществените вреди, жалбоподателите претендират по 100 000 евро за всеки от тях.

22. Правителството оспорва претенциите

23. Както и в предишни подобни дела, Съдът приема, че жалбоподателите са претърпели определени имуществени вреди поради забавянето на производството по реституция (вж. например Rasheva v. Bulgaria [Committee], no. 66993/13, § 37, 13 октомври 2020 г.). Като се има предвид продължителността на процедурата по реституция и площта на земята, претендирана от жалбоподателите, както и несигурността относно вида на обезщетението, което ще бъде предоставено на национално равнище (вж. Velcheva v. Bulgaria (справедливо обезщетение), №. 35355/08, § 15, 9 февруари 2017 г.), отбелязвайки също, че сумата, която Съдът ще присъди, има за цел единствено да обезщети вредите, претърпени в резултат на забавянето на процедурата по реституция, но жалбоподателите запазват правата си съгласно вътрешното законодателство, Съдът присъжда общо на жалбоподателите 5 000 евро за имуществени вреди

24. По отношение на неимуществените вреди, предвид обстоятелствата по делото, Съдът присъжда общо на жалбоподателите 5 000 евро, плюс всички данъци, които могат да им бъдат начислени.

25. Жалбоподателите не са претендирали възстановяване на каквито и да било разходи и разноски.

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ, СЪДЪТ, ЕДИНОДУШНО,

1.      Постановява, че наследниците на г-жа Райна Борисова Ламбрева-Петкова и г-жа Йорданка Стоянова Миркова имат право да продължат производството;

2.      Обявява жалбата за допустима;

3.      Приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията;

4.      Постановява

(a)  че държавата-ответник следва да изплати в срок от три месеца, общо на всички жалбоподатели, като сумите бъдат разпределени между тях съобразно наследствените им дялове, следните суми, които да бъдат преизчислени във валутата на държавата-ответник по курса, приложим към датата на плащането:

(i)    5000 евро (пет хиляди евро), плюс всички данъци, които може да се начислят, за имуществени вреди;

(ii)  5000 евро (пет хиляди евро), плюс всички данъци, които може да се начислят, за неимуществени вреди;

(b)  че от изтичането на гореспоменатите три месеца до плащането върху горепосочените суми се начислява проста лихва в размер, равен на лихвения процент по пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка за периода на забава, плюс три процентни пункта;

5.      Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 30 септември 2025 г. , съгласно Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

         Олга Чернишова                                                  Питър Русма
       Заместник-секретар                                                Председател