трето отделение

ДЕЛО ЧОНИН И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

( жалба № 30116/23) 

решение

СТРАСБУРГ

30 септември 2025 г.

Това решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционни промени/ да бъде редактирано

По делото Чонин и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет в състав:

          Питър Русма, председател ,
          Диана Ковачева,
          Canòlic Mingorance Cairat,
съдии и Олга Чернишова , заместник секретар на отделението ,

като взе предвид:

жалбата (№ 30116/23) срещу Република България, подадена до Съда по член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 20 юли 2023 г. от десет български граждани (двама от които имат и друго гражданство, съответно белгийско и немско), данните за които са посочени в приложената таблица („жалбоподателите“), и които са представлявани от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа М. Докова-Костадинова, адвокати, практикуващи в гр. Пловдив;

решението да се уведоми българското правителство („Правителството“), представлявано от своя агент, г-жа М. Цочева от Министерството на правосъдието, за оплакванията относно прекомерната продължителност на реституционното производство и да се обяви останалата част от жалбата за недопустима;

фактът, че правителствата на Белгия и Германия не са се възползвали от правото си да встъпят в производството (член 36 § 1 от Конвенцията);

становищата на страните;

След съвещание в закрито заседание на 9 септември 2025 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Делото се отнася до продължителността на производствата по реституция съгласно Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд(наричан по-долу „Закон за реституция на горите“).

2. Жалбоподателите са сред наследниците на г-жа Ф., като общо наследяват около четири пети от наследството ѝ. Г-жа Ф. е притежавала залесен остров в/на река Дунав и гори на сушата, като всички те са били национализирани през 1948 г.. След приемането на Закона за реституция на горите през 1997 г., жалбоподателите са започнали реституционно производство на тези имоти. Първоначалните етапи на производството са описани в решението по делото Попов и Чонин срещу България (№ 36094/08, §§ 9-14 и 22-26, 17 февруари 2015 г.), образувано по жалба на един от настоящите жалбоподатели.

3. Следва да се отбележи, че с решение от 12 декември 2000 г. компетентната поземлена комисия (по-късно преименувана на служба „Земеделие“) е признала на наследниците на г-жа Ф. правото на обезщетение вместо реституция за 93,38 хектара земи от горския фонд. Реституцията в натура не е била възможна, тъй като земята, някога собственост на г-жа Ф., се е намирала в гранична зона и следователно е била определена като изключителна държавна собственост. Като се има предвид, че Законът за реституция на горите позволява обезщетение само чрез равностойна държавна собственост (вж. Popov and Chonin , цитирано по-горе, § 27), през следващите години компетентните органи са търсили подходящи заместващи имоти. Въпреки че със съдебно решение от 2007 г. е бил определен един такъв имот и е било разпоредено прехвърлянето му на жалбоподателите, решението в крайна сметка е счетено за неизпълнимо, тъй като въпросната земя е била част от национален парк (пак там, §§ 22-24).

4. Страните са информирали Съда за следните последващи обстоятелства след решението по делото Попов и Чонин:

5. В поредица от решения, издадени през 2013 г. и 2018 г., службите “Земеделие” в Монтана и Берковица са предоставили на жалбоподателите земи от горския фонд с обща площ от около 59 хектара. Тези решения са връчени на г-н Чонин, който е действал като представител на всички жалбоподатели, през 2018 г. Той оспорва решенията, като твърди, че горите са били с по-ниско качество от първоначално притежаваните от г-жа Ф. гори. Въпреки това решенията са потвърдени с окончателни съдебни решения, постановени през 2023 г. и 2024 г.

6. Определен е допълнителен поземлен имот от около 5,3 хектара, но процесът по официалното му предоставяне на жалбоподателите продължава. Компетентните органи все още работят за намирането на допълнителни парцели, за да обезщетят жалбоподателите за останалите около 29 хектара горска земя.

ОЦЕНКА НА съда

7. Жалбоподателите се оплакват по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, че реституционното производство е било прекомерно продължително.

I.         Допустимост

8. Правителството твърди, че жалбата е недопустима ratione materiae по Конвенцията, тъй като се отнася до изпълнението на делото Попов и Чонин (цитирано по-горе), по което Съдът вече е установил нарушение на Конвенцията относно същата процедура по реституция. В отговор жалбоподателите твърдят, че настоящата жалба се отнася до различен период от време.

9. Съдът отбелязва, че действително е постановил, че не е компетентен ratione materiae да разглежда дали дадена договаряща страна е изпълнила задълженията, наложени ѝ с едно от решенията на Съда. Оплакванията за неизпълнение на решение на Съда или за неотстраняване на вече установено от Съда нарушение попадат извън неговата компетентност ratione materiae (вж., наред с други решения, Bochan срещу Украйна (№ 2) [GC], № 22251/08, § 34, ЕСПЧ 2015).

10. Съдът обаче е признал своята компетентност да разглежда жалби, които повдигат нов въпрос, който не е бил разгледан в предишно решение (вж. Verein gegen Tierfabriken Schweiz (VgT) срещу Швейцария (№ 2) [GC], № 32772/02, § 63, ЕСПЧ 2009), или се отнасят до нов период на продължаваща ситуация (вж. Stoyanov and Tabakov срещу България (№ 2) , № 64387/14, § 36, 7 декември 2021 г.).

11. Що се отнася до настоящия случай, Комитетът на министрите на Съвета на Европа продължава да наблюдава изпълнението на решението по делото Попов и Чонин (последно в документ DH-DD(2024)1312). Въпреки това Съдът счита, че е компетентен да разгледа настоящата жалба по две причини. Първо, тя се отнася до нов период от време, през който според жалбоподателите производството по реституция е било неоправдано забавено. Второ, за разлика от предходното дело, което се отнасяше само до оплакванията на г-н Чонин (относно земята, която преди това е принадлежала на г-жа Ф.), настоящата жалба е подадена от няколко други лица, чиито оплаквания не са били разгледани в предходните производства.

12. Съответно, Съдът отхвърля възражението на правителството относно съвместимостта на жалбата ratione materiae .

13. Съдът отбелязва освен това, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията, нито е недопустима на други основания. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.

II.     По същество

14. Жалбоподателите твърдят, че не са причинили никакви забавяния в производството по реституция и че приключването на това производство е от изключителната компетентност на държавните органи. Те твърдят, че реституционното производство вече е продължило прекомерно дълго и че „няма изгледи“ тя да приключи в разумен срок.

15. Правителството, от своя страна, твърди, че компетентните органи „активно и старателно са работили за намирането на решение“,. То твърди, че жалбоподателите са отговорни за някои от забавянията в процедурата, като се посочва по-специално, че властите не са могли да връчат на г-н Чонин някои от решенията си за обезщетение до 2018 г. и той е оспорил тези решения пред съдилищата (вж. параграф 5 по-горе).

16. Съдът отбелязва, че легитимното очакване на жалбоподателите за обезщетение вместо реституция е възникнало през 2000 г., когато компетентната поземлена комисия е издала решение в този смисъл (вж. параграф 3 по-горе). Към момента на последните становища на страните, представени през май 2025 г. процедурата по обезщетение все още не е била приключила (вж. параграф 6 по-горе).

17. В делото Popov and Chonin (цитирано по-горе, §§ 43-53), Съдът е установил нарушение на член 1 от Протокол № 1 по отношение на един от жалбоподателите, като е счел, че производството по реституция е било неоправдано забавено между 2000 и 2015 г. Съдът е изразил критика към начина, по който властите са разглеждали случая като е счел, че не са действали с необходимото усърдие и решителност за разрешаване на положението и е отбелязал, че в някои случаи са постановявали несъгласувани решения. Съдът се е позовал  и на негъвкавото законодателство относно реституцията на горите, което не е предвиждало алтернативни способи за приключване на производството, дори когато, както в настоящия случай, намирането на подходяща държавна собственост, която да се предложи като обезщетение, се е оказало трудно.

18. Съдът не вижда причина да не приложи горните констатации към останалите жалбоподатели, които не са били страни по предходното производство.

19. Що се отнася до периода след Попов и Чонин , изглежда, че компетентните органи в крайна сметка са започнали да предприемат действия за намиране на подходящо решение. Административните решения, издадени през 2013 г. и 2018 г., са влезли в сила, като са осигурили на жалбоподателите част от дължимото обезщетение (вж. параграф 5 по-горе). Производството обаче все още не е приключило, тъй като остава да бъдат определени и предоставени допълнителни земи (вж. параграф 6 по-горе).

20. Правителството твърди, че жалбоподателите са отговорни за някои от забавянията след Попов и Чонин , тъй като в продължение на няколко години властите не са могли да връчат на г-н Чонин някои от решенията за обезщетение и впоследствие той ги е оспорил пред съдилищата (вж. параграф 15 по-горе). Съдът обаче отбелязва, че властите все още не са определили поземлени имоти, които да прехвърлят на жалбоподателите, и процедурата по реституция продължава дори след като решенията за обезщетение от 2013 г. и 2018 г. са потвърдени от националните съдилища (вж. параграф 6 по-горе). Съответно Съдът не счита действията на г-н Чонин, посочени от правителството, за относими към настоящата преценка. Дори и да е причинил някои забавяния, не изглежда властите да са били възпрепятствани междувременно да работят за намиране на допълнителни поземлени имоти, които да предоставят като обезщетение. Както в Попов и Чонин , Съдът отново стига до извода, че забавянията са произтичали до голяма степен от негъвкавото законодателство относно реституцията на горите, което в настоящия случай е довело до положение, чието разрешаване е изисквало значително време.

21. Накрая Съдът отбелязва, че е установил нарушения на член 1 от Протокол № 1 в редица предишни дела, отнасящи се до продължителността на производствата по реституция на земеделски и горски земи и повдигащи подобни въпроси (вж. например Lyubomir Popov срещу България , № 69855/01, 7 януари 2010 г.; Vasilev and Doycheva срещу България , № 14966/04, 31 май 2012 г.; Zikatanova and Others срещу България , № 45806/11, 12 декември 2019 г.; Sheytanova срещу България [Комитет], № 42218/13, 1 септември 2020 г.). С оглед на гореизложените съображения Съдът не вижда причина да стигне до различно заключение в настоящия случай.

22. Следователно е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Приложение НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

23. Жалбоподателите претендират за стойността на „тяхната национализирана земя“. Те се позовават на доклад за оценка, представен от г-н Чонин в предишното производство пред Съда (вж. Попов и Чонин , цитирано по-горе, § 61). Те поискаха посочената в доклада сума да бъде актуализирана, за да се отчете инфлацията и увеличението на цените на земята.

24. Що се отнася до неимуществените вреди, всеки от жалбоподателите е поискал 50 000 евро (EUR).

25. Накрая, що се отнася до разходите и разноските, жалбоподателите претендират за възстановяване на около 3200 евро за разноските, направени във вътрешноправните производства, с които са оспорили решенията за обезщетение, издадени през 2013 г. и 2018 г. (вж. параграф 5 по-горе). Те претендират за допълнителни 7208 евро, платени за тяхното процесуално представителство пред Съда, и 181 евро за ощенски и преводачески разходи. Жалбоподателите представят необходимите фактури и касови бележки. Те поискаха 181 евро за пощенски разходи и превод да бъдат преведени директно на адвокатската кантора на техните процесуални представители.

26. Правителството оспори претенциите.

27. Съдът отбелязва, че искът за имуществени вреди (вж. параграф 23 по-горе) не е определен по размер; следователно го отхвърля (вж. например De Tommaso срещу Италия [GC], № 43395/09, § 190, 23 февруари 2017 г.). Съдът отбелязва освен това, че в делото Popov and Chonin (цитирано по-горе), където е установено нарушение на член 1 от Протокол № 1 по отношение на прекомерната продължителност на същото производство за реституция, е счел, че няма причинно-следствена връзка между установеното нарушение и подобно искане, предявено от г-н Chonin (пак там, § 65).

28. От друга страна, Съдът намира за уместно да присъди общо на всички жалбоподатели 5000 евро за неимуществени вреди. Към тази сума следва да се добавят всякакви данъци, които могат да бъдат начислени.. Съдът отбелязва, че вече е присъдил на г-н Чонин 2500 евро за същия вид вреди в предишното заявление относно същото вътрешно производство (вж. Попов и Чонин , цитирано по-горе, § 69).

29. След това Съдът отхвърля претенциите за възстановяване на разноските по вътрешноправните производства (вж. параграф 25 по-горе). Тези разноски са свързани с опитите на жалбоподателите да оспорят конкретните поземлени имоти, предоставени им като обезщетение, и не са пряко свързани с установеното по делото нарушение на техните права, а именно прекомерната продължителност на производството по реституция.

30. Накрая, що се отнася до настоящото производство, предвид обстоятелствата по делото и по-специално неговия повтарящ се характер, Съдът счита за разумно да присъди 2500 евро за за процесуално представителство на жалбоподателите и 181 евро за пощенски разходи и превод. Към тези суми следва да се добавят всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите. Както е поискано (вж. параграф 25 по-горе in fine ), сумата от 181 евро следва да бъде преведена директно на адвокатската кантора на процесуалните представители на жалбоподателите

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ, СЪДЪТ, ЕДИНОДУШНО,

1.      Обявява жалбата за допустима;

2.      Приема , че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията;

3.      Постановява

(a)  че държавата-ответник следва да изплати общо на всички жалбоподатели, в срок от три месеца, следните суми, които да бъдат преизчислени във валутата на държавата-ответник по курса, приложим към датата на плащането:

(i)    5000 евро (пет хиляди евро), плюс всякакви данъци, които могат да бъдат начислени;

(ii)  2 681 евро (две хиляди шестстотин осемдесет и едно евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите, за разходи и разноски, от които 181 евро (сто осемдесет и едно евро) да бъдат платени директно на адвокатската кантора на процесуалните представители на жалбоподателите;

(b)  че от изтичането на гореспоменатите три месеца до плащането върху горепосочените суми се начислява проста лихва в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, плюс три процентни пункта;

4.      Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 30 септември 2025 г. , съгласно Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

          Олга Чернишова                                                  Питър Русма
       Заместник-секретар                                                Председател