Номер на жалба: 54549/22

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 3) Ефикасно разследване, (Чл. 3) Нечовешко отношение

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

                      ДЕЛО ГЮНАНА срещу БЪЛГАРИЯ                    

(Жалба № 54549/22)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

7 юли 2026 г.

Настоящото решение ще стане окончателно при условията, предвидени в член 44 § 2 от Конвенцията. То може да претърпи редакционни промени.

   По делото „Гюнана срещу България“,

   Европейският съд по правата на човека (трето отделение), заседаващ в състав:

            Ioannis Ktistakis (Йоанис Ктистакис), председател,

            Peeter Roosma (Пеетер Роосма),

            Darian Pavli (Дариан Павли),

            Diana Kovatcheva (Диана Ковачева),

            Úna Ní Raifeartaigh (Уна Ни Райфъртай),

            Mateja Đurović (Матея Джурович),

            Canòlic Mingorance Cairat (Канолик Мингоранс Кайрат), съдии,

и Olga Chernishova (Олга Чернишова), заместник-секретар на отделението,

   като взе предвид:

   жалбата (№ 54549/22) срещу Република България, подадена до Съда на 18 ноември 2022 г. на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от турския гражданин г-н Ремзи Гюнана („жалбоподателя“),

   решението жалбата да бъде съобщена на българското правителство („правителството“),

   решението на турското правителство да не упражни правото си да встъпи в производството (член 36 § 1 от Конвенцията),

   становищата на страните,

   след закрито заседание, проведено на 16 юни 2026 г.,

   постанови следното решение, прието на същата дата:

ВЪВЕДЕНИЕ

   1. Настоящата жалба се отнася до твърденията на жалбоподателя по член 3 от Конвенцията, че е бил малтретиран по време на задържането му в полицейското управление, както и до твърдяната липса на ефективно разследване на тези оплаквания.

ФАКТИ

   2. Жалбоподателят е роден през 1977 г. и живее в Гьозелер, Бингьол, Турция. Той е представляван от г-н  М. Ибриямов, адвокат, практикуващ в София.

   3. Правителството е представлявано от своя агент, г-жа М. Цочева от Министерството на правосъдието.

I.                    АРЕСТЪТ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

   4. На 18 август 2019 г., по време на проверка на граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ на българо-турската граница, българските митнически служители откриват 38 пакета хероин, укрити в автомобила на германския гражданин В.Р.

   5. Срещу В.Р. е образувано наказателно производство за трафик на наркотични вещества. Той е бил арестуван и отведен в Хасково. При разпита си пред разследващите органи В.Р. посочва жалбоподателя като свой съучастник. По инициатива на разследващите В.Р. се свързал по телефона с жалбоподателя и, под предлог, че внезапно е възникнал здравословен проблем, го моли да дойде да вземе колата му в Хасково.

   6. Жалбоподателят, който по това време се намирал в Германия, се качва на полет за Букурещ, откъдето взима такси, което да го откара до Хасково.

   7. На 24 август 2019 г., около 14:00 ч., таксито, в което пътува жалбоподателят, е спряно на входа на град Хасково от полицейски патрул. Жалбоподателят е задържан и отведен в полицейското управление в Хасково, където е задържан за срок от двадесет и четири часа, считано от 14:00 ч. Заповедта за задържане му била връчена с помощта на преводач.

   8. Същия ден, в 15:00 ч., с помощта на същия преводач жалбоподателят попълва стандартната декларация за задържани лица. В нея той заявява, наред с други неща, че не желае да бъде представляван нито от избран от него адвокат, нито от служебен защитник и че няма здравословни проблеми. Посочва също, че желае да бъде прегледан от лекар.

   9. Същия ден, между 15:35 ч. и 15:45 ч., той е прегледан от лекар от спешна медицинска помощ, който извършил общ преглед, измерил кръвното му налягане и пулса и направил електрокардиограма. В медицинското удостоверение лекарят отбелязва, че жалбоподателят не се оплаква от нищо, и заключва, че здравословното му състояние позволява да бъде задържан.

   10. На 25 август 2019 г., в 13:35 ч., в присъствието на преводач и служебен защитник, срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение за съучастие в трафик на наркотични вещества.

   11. Същия ден прокурор от Окръжната прокуратура в Хасково удължава задържането на жалбоподателя, считано от 13:50 ч., и разпорежда той да бъде отведен в следствения арест в Хасково до явяването му пред компетентния съд за налагане на предварително задържане.

   12. При първия си разпит след привличането му като обвиняем, проведен между 14:00 ч. и 14:43 ч., жалбоподателят отрича всякакво участие в превоза на хероина, открит в автомобила на В.Р.

   13. Между 15:30 ч. и 15:40 ч. жалбоподателят е прегледан от друг дежурен лекар, който измерва температурата, пулса и кръвното му налягане и посочва в медицинското удостоверение, че здравословното му състояние позволява да бъде задържан.

   14. В 15:50 ч. жалбоподателят е откаран в следствения арест в Хасково. При извършения личен обиск служителите в ареста забелязват множество кръвонасядания по тялото му, които описват във формуляр, придружен от схема на човешкото тяло, на която съответните места са отбелязани с кръгове. По-конкретно, във формуляра са изброени следните кръвонасядания: по предната част на тялото — на лявата ръка, в областта на ребрата вдясно и от двете страни на таза; по задната част на тялото — на лявото ухо, черепа, тила, дясната ръка и в областта на ребрата отляво и отдясно. Във формуляра се посочва, че жалбоподателят не е посочил кой го е ударил и кога е бил подложен на насилие.

   15. На 26 август 2019 г., в изпълнение на заповед на заместник-министъра на правосъдието от 13 октомври 2015 г. (Заповед № ЛС-04-1416/13.10.2015 г.), началникът на следствения арест изпраща писмо до Окръжната прокуратура в Хасково, с което я уведомява за въпросните наранявания, като прилага попълнения формуляр и схемата, изготвени ден по-рано. Писмото е получено на 27 август 2019 г. Видно е, че след получаването му Окръжната прокуратура не е предприела никакви действия.

II.                 ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ПРОВЕРКА ПО ТВЪРДЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЗА МАЛТРЕТИРАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ЗАДЪРЖАНЕТО МУ

   16. На 28 август 2019 г. жалбоподателят е поставен в предварителен арест с решение на Окръжния съд в Хасково. В хода на досъдебното производство жалбоподателят е подпомаган от служебен защитник. Той остава задържан в следствения арест в Хасково до приключването през август 2020 г. на досъдебното производство срещу него и В.Р., а после е преместен в Софийския затвор.

   17. Впоследствие Окръжната прокуратура съставя обвинителен акт срещу жалбоподателя и В.Р., а наказателното дело е образувано пред Окръжния съд в Хасково.

   18. На 26 февруари 2021 г. Окръжният съд провежда първото съдебно заседание по делото за трафик на наркотични вещества. За първи път жалбоподателят е представляван от избран от него адвокат – адв. Ибриямов, който е бил нает за съдебната част на производството, а съдът освобождава назначения му служебен защитник. Пред съда жалбоподателят заявява, че на 24 август 2019 г. е бил пребит от няколко полицейски служители в помещенията на полицейското управление в Хасково. По твърденията му служителите му нанесли множество удари, включително с електрошокова палка.

   19. Присъстващият в съдебното заседание прокурор от Окръжната прокуратура признава, че при пристигането на жалбоподателя в следствения арест в Хасково служителите били установили следи от насилие по тялото му. Той представя пред съда писмото от 26 август 2019 г., заедно с попълнения формуляр и схемата на човешкото тяло, изготвена на 25 август 2019 г. (вж. § 14 по-горе). Прокурорът отбелязва, че жалбоподателят не е обяснил как е получил тези наранявания.

   20. На 19 март 2021 г. новият адвокат на жалбоподателя, адв. Ибриямов, сезира Главна прокуратура с искане да упражни правомощията си по надзор върху действията на Окръжната прокуратура в Хасково след получаването на писмото, изпратено до нея на 26 август 2019 г. от началника на следствения арест. Тъй като Окръжната прокуратура не е образувала наказателно производство с цел изясняване на обстоятелствата около първоначалното задържане на жалбоподателя, адвокатът поисква образуването на такова производство. На 12 април 2021 г. жалбата на адвоката е препратена по компетентност към Районната прокуратура в Хасково.

   21. На 28 април 2021 г. Районната прокуратура в Хасково образува предварителна проверка по твърденията на жалбоподателя за малтретиране от страна на полицията. На 11 май 2021 г. извършването на проверката е възложено на полицейски инспектор от полицейското управление в Хасково.

   22. Проверяващият събира документите, свързани със задържането на жалбоподателя: заповедта за задържане, изготвена от полицейските служители, които са го арестували; декларацията, попълнена от жалбоподателя същия ден; протокола за първоначалния му обиск и медицинското удостоверение за прегледа на 24 август 2019 г. (вж. § 9 по-горе). Той установява самоличността на двамата полицаи, които са арестували и превозили жалбоподателя до полицейското управление, а впоследствие са изготвили заповедта за задържането му и извършили обиска му. В писмените си сведения двамата полицаи посочват, че спрямо жалбоподателя не е била използвана физическа сила. Освен това по телефона е потърсена преводачката, която оказвала съдействие на жалбоподателя на 24 август 2019 г. Тя заявява, че няма спомени относно задържането му, но потвърждава, че не е била свидетел на полицейско насилие, докато е изпълнявала задълженията си като преводач.

   23. Разследващият събира и сведения от адв. Ибриямов, който описва протичането на съдебното заседание от 26 февруари 2021 г. и направеното от жалбоподателя изявление по време на същото (вж. § 18 по-горе), както и подаването от името на жалбоподателя на жалбата от 19 март 2021 г. (вж. § 20 по-горе).

   24. В писмените си сведения, снети в Софийския затвор с помощта на преводач, жалбоподателят обяснява, че след ареста му на 24 август 2019 г. е бил пребит от полицейски служители в цивилно облекло – четирима мъже и една жена – в помещение на първия етаж на полицейското управление в Хасково. По думите му му били нанесени множество удари с юмруци и ритници и бил подлаган на електрошокове с електрошокова палка. Твърдяното малтретиране продължило около петдесет минути. Жалбоподателят заявява, че полицаят, който го подлагал на електрошокове, е дал показания в рамките на наказателното производство срещу него, както и че би могъл да разпознае останалите полицейски служители, ако ги види. Накрая той добавя, че впоследствие бил заведен при лекар, който не го прегледал, а само предал на полицейските служители предварително попълнени документи и го отпратил от кабинета си.

   25. Вследствие на тези действия, с постановление от 2 септември 2021 г. Районната прокуратура в Хасково отказва да образува наказателно производство на основание, че няма категорични данни, които да обосноват подозрение, че полицейски служители са извършили престъпление срещу жалбоподателя.

   26. На 11 ноември 2021 г., произнасяйки се по жалбата на жалбоподателя, прокурор от Окръжната прокуратура в Хасково отменя постановлението на долустоящата прокуратура и разпорежда извършването на допълнителна проверка. Прокурорът счита за необходимо да бъде назначена съдебномедицинска експертиза, за да се установи произхода на кръвонасяданията, констатирани по тялото на жалбоподателя при постъпването му в ареста. Освен това той счита, че с оглед гарантирането на безпристрастността проверката е следвало да бъде възложена не на полицията в Хасково, а на дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерството на вътрешните работи.

   27. Извършването на допълнителната проверка е възложено на нов проверяващ служител от дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерството на вътрешните работи. Той назначава съдебномедицински експерт, който да разгледа медицинските документи по преписката и да установи произходът и причината за кръвонасяданията, констатирани по тялото на жалбоподателя на 25 август 2019 г. След като преглежда медицинското удостоверение, попълнения формуляр и схемата на човешкото тяло от 25 август 2019 г., експертът стига до заключението, че информацията, съдържаща се в тези документи, не позволява да се даде отговор на поставените въпроси. По-конкретно той заявява, че във формуляра липсват данни относно общото състояние на прегледаното лице, медицинските констатации и поставената диагноза и че документът не е подписан от лекар. Освен това схемата на човешкото тяло не съдържала описание на кръвонасяданията, отбелязани на различните оградени места.

   28. С постановление от 21 март 2022 г. Районната прокуратура отново отказва да образува наказателно производство с мотива, че липсват достатъчно данни, които да обосноват подозрение, че полицейски служители са извършили престъпление. Постановлението е потвърдено на 6 юни 2022 г. от Окръжната прокуратура в Хасково и на 19 юли 2022 г. от Апелативната прокуратура в Пловдив, като последователните жалби, подадени от адвоката на жалбоподателя, са отхвърлени. Прокурорите приемат, че при липсата на надеждни медицински документи, надлежно издадени от лекар, не е възможно да се установят произходът и моментът на появата на кръвонасяданията по тялото на жалбоподателя. Те отбелязват също, че жалбоподателят е изложил твърденията си едва година и половина след ареста. Прокурорите смятат също, че проведената по делото предварителна проверка е била независима и изчерпателна.

III.              ИЗХОДЪТ ОТ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО СРЕЩУ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ И ИСКЪТ МУ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ СРЕЩУ ПРОКУРАТУРАТА

   29. С присъда от 23 септември 2021 г. Окръжният съд в Хасково признава жалбоподателя за виновен в съучастие в трафик на наркотични вещества и го осъжда на тринадесет години лишаване от свобода.

   30. На 23 юни 2022 г. произнасяйки се по въззивната жалба на жалбоподателя, Апелативният съд в Пловдив отменя първоинстанционната присъда и оправдава жалбоподателя. На 2 март 2023 г. Върховният касационен съд оставя в сила решението на Апелативния съд.

   31. След оправдаването му жалбоподателят предявява срещу прокуратурата иск за обезщетение за вреди от незаконно обвинение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди пред Софийския градски съд. С решение от 19 юни 2024 г. съдът уважава иска и му присъжда 150 000 български лева (BGN – приблизително 76 694 евро (EUR)). С решение от 30 април 2025 г. Софийският апелативен съд намалява размера на присъденото обезщетение на 90 000 лв. (приблизително 46 016 евро). Жалбоподателят подава касационна жалба.

   32. Според последната налична информация през април 2026 г. делото се разглежда от Върховния касационен съд.

ПРИЛОЖИМА ВЪТРЕШНОПРАВНА РАМКА И ПРАКТИКА

   33. Съгласно чл. 85 от Закона за Министерството на вътрешните работи полицейските органи могат да използват физическа сила само когато е абсолютно необходимо, наред с другото, при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане, при задържане на лице, заподозряно в извършване на престъпление, или при нападение срещу полицейски служители. Полицейските органи са длъжни да съобразяват конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя, да използват само абсолютно необходимата сила и да вземат всички мерки за опазване на живота и здравето на засегнатото лице (чл. 86, ал. 2, 3 и 4 от същия закон).

   34. Причиняването от длъжностно лице на друго лице, при или по повод изпълнение на службата му, на лека телесна повреда се наказва с лишаване от свобода до три години (чл. 131, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс). В този случай наказателното преследване се започва служебно от прокуратурата.

   35. Съгласно чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт компетентният прокурор може да възложи на полицията извършването в определен от него срок на предварителна проверка с цел да се установи дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление и съответно основание за образуване на наказателно производство.

   36. Съгласно чл. 213, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, в редакцията му, действала към момента на фактите, отказът на компетентната прокуратура да образува наказателно производство е подлежал на обжалване пред по-горестоящата прокуратура.

   37. Съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

   38. Чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда обективната отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи.

ПРАВОТО

I.                    ПРЕДВАРИТЕЛНИ СТАНОВИЩА

   39. Съдът отбелязва, че в жалбата си жалбоподателят се позовава на членове 3 и 13 от Конвенцията, като твърди, че е бил пребит в полицейското управление в Хасково и че българските власти не са провели ефективно разследване по тези твърдения.

   40. Съдът счита, че тези твърдения следва да бъдат разгледани единствено по член 3 от Конвенцията, в неговия материален и процесуален аспект (Педев с/у България, № 27165/21, §§ 48 и 49, 27 май 2025 г.). Тази разпоредба гласи:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или на нечовешко или унизително отношение или наказание.“

II.                 ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕН 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

A.    Допустимост

1.      Становища на страните

a)      Правителството

   41. На първо място правителството оспорва качеството на жертва на жалбоподателя. То счита, че материалите по делото не доказват ясно, че жалбоподателят е бил подложен на насилие от страна на полицията. Освен това според правителството редица доказателства, събрани в хода на проведената от властите проверка, противоречат на изложената от жалбоподателя версия на събитията, а той не е обяснил защо се е забавил с подаването на жалба срещу полицейските служители пред компетентните органи. Позовавайки се на изводите на прокуратурата в края на проведената проверка, правителството счита, че твърденията на жалбоподателя по член 3 от Конвенцията не са достоверни.

   42. На следващо място правителството оспорва съвместимостта на жалбата ratione loci, като счита, че липсват убедителни доказателства, че жалбоподателят е бил малтретиран на територията на България.

   43. Правителството твърди също, че жалбоподателят не е изчерпал наличните ефективни вътрешноправни средства за защита. По-конкретно то счита, че жалбоподателят не е оспорил законосъобразността на полицейското си задържане пред компетентния съд, което би му позволило да изложи пред тази инстанция твърденията си за малтретиране, да поиска назначаването на съдебномедицинска експертиза и да предяви иск за обезщетение. Правителството смята още, че след отказа на прокуратурата да образува наказателно производство жалбоподателят е могъл да сезира компетентния съд с жалба срещу полицейските служители и по този начин да инициира наказателно производство. Това също би му позволило да поиска назначаването на съдебномедицинска експертиза. Според правителството жалбоподателят е разполагал и с още едно средство за защита, а именно да предяви иск за обезщетение на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, който той не е предявил.

   44. На последно място правителството счита, че жалбата е явно неоснователна, тъй като твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с никакви доказателства.

b)     Жалбоподателят

   45. Жалбоподателят оспорва становището на правителството и моли Съда да обяви жалбата му за допустима. Той счита, че твърденията му се потвърждават от документите, изготвени при постъпването му в следствения арест в Хасково.

   46. Жалбоподателят твърди, че е изчерпал ефективните вътрешноправни средства за защита, като е сезирал прокуратурата с жалба веднага щом е имал реална възможност да го направи, и като е обжалвал всички последващи откази на прокурорите да образуват наказателно производство.

2.      Преценката на Съда

   47. Съдът счита за уместно най-напред да разгледа възражението на правителството относно изчерпването на вътрешноправните средства за защита (вж. § 43 по-горе).

   48. Съдът се позовава на принципите относно изчерпването на вътрешноправните средства за защита, посочени в решенията „Вучкович и други с/у Сърбия“ (предварително възражение) [ГК], № 17153/11 и 29 други, §§ 69–77, 25 март 2014 г.) и „Женевска общност за синдикални действия“ (CGAS) с/у Швейцария“ [ГК], №  21881/20, §§ 138–146, 27 ноември 2023 г.). По-конкретно задължението за изчерпване на вътрешноправните средства за защита изисква от жалбоподателя да използват по обичайния начин средствата за защита, които са налични и достатъчни, за да им осигурят  обезщетение за твърдените от тях нарушения (Вучкович и др., цитирано по-горе, § 71, и CGAS, цитирано по-горе, § 139), като същевременно не съществува задължение да се използват средства за защита, които не са нито адекватни, нито ефективни (Вучкович и др., цитирано по-горе, § 73, и CGAS, цитирано по-горе, § 141).

   49. Съгласно българското право обичайно наличното средство за защита при твърдения за полицейско насилие е подаването на жалба до прокуратурата (Асенов и др. с/у България, 28 октомври 1998 г., § 86, Сборник с решения и постановления 1998-VIII). Жалбоподателят е сезирал прокуратурата с такава жалба на 19 март 2021 г. (§ 20 по-горе). След проведена предварителна проверка Районната прокуратура в Хасково решава на 21 март 2022 г. да не образува наказателно производство поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление (вж. § 28 по-горе). Това постановление впоследствие е било потвърдено от всички по-горестоящи прокурори, като последното решение в това отношение е постановено на 19 юли 2022 г. от Апелативната прокуратура в Пловдив (ibidem).

   50. Съдът счита, че жалбоподателят е използвал обичайно наличното и ефективно вътрешноправно средство за защита, чрез което да повдигне оплакванията си за нарушение на член 3 от Конвенцията. Не може да му бъде вменено във вина, че не е използвал средствата за защита, посочени от правителството (вж. § 43 по-горе), които са ирелевантни с оглед обстоятелствата по делото и оплакванията, формулирани от него по член 3 от Конвенцията. Следователно това възражение на правителството следва да бъде отхвърлено.

   51. Съдът отбелязва, че останалите три възражения за недопустимост на правителството (вж. §§ 41, 42 и 44 по-горе) по същество оспорват твърденията на жалбоподателя, че е бил малтретиран от служители на полицията в Хасково, поради липса на относими и достатъчни доказателства. При конкретните обстоятелства по делото Съдът счита, че тези възражения са тясно свързани със съществото на жалбата по процесуалния аспект на член 3 и следва да бъдат разгледани заедно с него по същество. Поради това Съдът обявява жалбата за допустима.

B.     По същество

   52. Съдът счита за уместно най-напред да разгледа жалбата на жалбоподателя по процесуалния аспект на член 3 от Конвенцията.

1.      Жалбата по процесуалния аспект на член 3

a)      Становища на страните

i.                    Жалбоподателят

   53. Жалбоподателят твърди, че българските власти не са провели ефективно разследване на твърденията му за малтретиране, на което е бил подложен от страна на полицията. Той отбелязва, че на 25 август 2019 г., при постъпването му в следствения арест в Хасково, служителите на ареста установили следи от насилие по тялото му и са отразили тези наранявания във формуляр, който впоследствие са изпратили на Окръжната прокуратура. Той посочва обаче, че прокуратурата не е предприела никакви действия по разследване във връзка с тях.

   54. Жалбоподателят излага, че не е сезирал незабавно българските власти с жалба срещу полицаите, които го били пребили, тъй като бил възпрепятстван от редица обстоятелства: срещу него се водело наказателно производство и той бил задържан в чужда държава, чийто език не говорел и чиито правила не познавал; бил подпомаган от служебен защитник, който не говорел турски език; и всяка комуникация с него трябвало да се осъществява чрез преводач, осигурен от органите на наказателното производство. Той добавя, че на 26 февруари 2021 г., по време на първото съдебно заседание пред Окръжния съд в Хасково, изложил своята версия на събитията, а прокурорът признал, че прокуратурата разполага с документите, изпратени от началника на следствения арест.

   55. Жалбоподателят обяснява, че новият му адвокат, който говори турски език, впоследствие сезирал прокуратурата, която е образувала предварителна проверка. Според него обаче тази проверка не е била проведена независимо, тъй като е била възложена на служител от полицейското управление в Хасково, където са работели полицаите, за които твърдял, че са го пребили.

   56. Освен това жалбоподателят посочва, че става въпрос за предварителна проверка, в рамките на която той не е имал право нито да участва активно, нито да се запознае с материалите по преписката. Той добавя, че районният прокурор е отказал да образува наказателно производство. В тази връзка той уточнява, че жалбите му срещу посочения отказ на окръжния прокурор са били отхвърлени от по-горестоящите прокурори.

ii.                  Правителството

   57. Правителството припомня, че задължението за провеждане на ефективно разследване възниква при наличие на достоверно твърдение за насилие, на което дадено лице е подложено от страна на държавните органи. То счита, че в настоящия случай твърденията на жалбоподателя не са достоверни, тъй като не са подкрепени с достатъчно доказателства. Освен това отбелязва, че е изминал значителен период от време между 24 август 2019 г. – твърдяната дата на полицейското насилие – и подаването на официалната жалба от жалбоподателя.

   58. Считайки, че твърденията на жалбоподателя не са били достатъчно сериозни и подкрепени с доказателства, правителството поддържа, че българските власти не са били длъжни да проведат наказателно разследване. То твърди обаче, че въпреки това властите са провели своевременна, ефективна, задълбочена и независима предварителна проверка по тези твърдения.

   59. Правителството посочва, че е била образувана предварителна проверка, възложена на полицейски служител, който според него не е имал никаква връзка с полицейските служители, участвали в ареста и задържането на жалбоподателя, и че проверката е била извършена под надзора на прокуратурата.

   60. Правителството обяснява, че проверяващият е предприел необходимите действия за възстановяване на събитията около ареста и задържането на жалбоподателя: събрал е писмени доказателства, установил е и разпитал полицейските служители, участвали в събитията, както и други свидетели, и е назначил съдебномедицинска експертиза. То уточнява, че събраните доказателства ясно установили несъответствието на изложената от жалбоподателя версия с действителността, поради което Районната прокуратура решила да не образува наказателно производство.

   61. Освен това правителството посочва, че жалбоподателят е могъл да се запознае с изводите на прокуратурата и е подал подробно мотивирани жалби до всички по-горестоящи прокурори срещу отказа да бъде образувано наказателно производство. То добавя, че подадените от жалбоподателя жалби са били разгледани и отхвърлени от по-горестоящите прокурори с мотивирани актове.

b)     Преценката на Съда

   62. Съдът припомня, че когато дадено лице излага защитимо твърдение, че е било подложено от полицията или други сходни държавни органи на тежко малтретиране, което е незаконно и противоречи на член 3, тази разпоредба, разглеждана във връзка с общото задължение на държавата по член 1 от Конвенцията да „осигурява на всяко лице под [нейна] юрисдикция правата и свободите, определени в (…) Конвенцията“, предполага задължение за провеждане на ефективно официално разследване. Това разследване трябва да е в състояние да доведе до установяване на самоличността и – когато е уместно – до наказване на отговорните лица (Асенов и др., цитирано по-горе, § 102, и Гюлиани и Гаджио с/у Италия [ГК], №  23458/02, § 301, ЕСПЧ 2011 (извлечения)).

   63. Такова разследване трябва да бъде „ефективно“ в смисъл, че трябва да позволява на властите да установят дали употребата на сила е оправдана при конкретните обстоятелства по делото (Зелилоф с/у Гърция , № 17060/03, § 55, 24 май 2007 г.). Един от основните аспекти на ефективното разследване е неговата своевременност – държавните органи са длъжни да започнат такова разследване веднага щом получат достатъчно конкретни данни, даващи основание да се предполага наличието на изтезание или малтретиране, дори когато засегнатото лице не е подало официална жалба (вж., например, Членове на Конгрегацията на Свидетелите на Йехова от Глдани и други с/у Грузия, № 71156/01, § 97, 3 май 2007 г.). Разследващите органи трябва също да действат с необходимата бързина при извършването на следствените действия (вж., например, Буийд с/у Белгия [ГК], №  23380/09, § 121, ЕСПЧ 2015, и Лабита с/у Италия [ГК], № 26772/95, §§ 133 и 134, ЕСПЧ 2000-IV).

   64. Член 3 от Конвенцията изисква още съответното разследване да бъде достатъчно „задълбочено“. Органите, натоварени с разследването, трябва добросъвестно да се стремят да установят обстоятелствата по случая, без да пренебрегват релевантните доказателства и без прибързано да приключват разследването въз основа на необосновани или прибързани констатации (вж., наред с другото, Асенов и др., цитирано по-горе, §§ 103–105). Властите са длъжни също да съхраняват и събират доказателства, необходими за установяване на фактите, например свидетелски показания и веществени доказателства (Зелилоф, цитирано по-горе, § 56). Всеки недостатък на разследването, който ограничава способността му да установи причините за претърпените вреди или самоличността на отговорните лица, рискува да доведе до заключението, че то не отговаря на изисквания стандарт за ефективност (Буийд, цитирано по-горе, § 120, и Бойченко с/у Молдова, №  41088/05, § 123, 11 юли 2006 г.).

   65. Накрая, жертвата трябва да има възможност да участва ефективно по подходящ начин, в разследването (Дедовски и др. с/у Русия, №  7178/03, § 92, ЕСПЧ 2008, и Денис Василев с/у Русия, № 32704/04, § 157, 17 декември 2009 г.).

   66. Като се обръща към обстоятелствата по настоящото дело, Съдът най-напред отбелязва, че твърденията на жалбоподателя, че е бил подложен на насилие от страна на българската полиция, се подкрепят от съдържанието на формуляра и схемата на човешкото тяло, изготвени при постъпването му в следствения арест в Хасково на 25 август 2019 г. (вж. § 14 по-горе). Макар тези два документа да не са изготвени от лекар, в тях ясно се посочват девет кръвонасядания по различни части на тялото на жалбоподателя. Те са били установени в момент, когато жалбоподателят вече се е намирал повече от двадесет и четири часа под контрола на българската полиция след ареста си (вж. § 7 по-горе), малко след като е бил привлечен като обвиняем за трафик на наркотични вещества (вж. § 10 по-горе) и след първия му разпит (вж. § 12 по-горе). Тези обстоятелства са били достатъчни, за да породят най-малкото основателно подозрение, че жалбоподателят е бил подложен на малтретиране по време на задържането му в полицейския арест, което е налагало провеждането на разследване от страна на властите в съответствие с изискванията на член 3 от Конвенцията (Ел-Масри с/у бившата югославска република Македония [ГК], №  39630/09, § 186, ЕСПЧ 2012). В изпълнение на задължението си по приложимата министерска заповед началникът на следствения арест своевременно сезира Окръжната прокуратура и ѝ изпраща изготвените документи (вж. § 15 по-горе).

   67. Съдът счита, че разгледани в тяхната съвкупност, тези обстоятелства е трябвало да насочат вниманието на компетентната българска прокуратура към възможна прекомерна употреба на сила спрямо жалбоподателя в периода между 14:00 ч. на 24 август 2019 г. и 15:50 ч. на 25 август 2019 г. Следва да се отбележи, че макар сигналът от следствения арест да е постъпил в Окръжната прокуратура в Хасково на 27 август 2019 г., прокурорите не са предприели никакви действия за изясняване на фактите около първото денонощие след ареста на жалбоподателя (вж. § 15 по-горе).

   68. Съдът отбелязва, че правителството упреква жалбоподателя, че не е сезирал незабавно властите с жалба срещу полицейските служители (вж. § 57 in fine по-горе) и че е изчакал първото съдебно заседание по същество на наказателното му дело, за да изложи своята версия на събитията. Съдът счита, че обяснението, дадено от жалбоподателя за това закъснение, изглежда уместно: той е бил задържан в чужда държава и обвинен в тежко престъпление, не е говорел български език, бил е подпомаган от служебен защитник, който не говорел турски език, а комуникацията помежду им е изисквала съдействието на преводач, което е следвало да бъде осигурено от властите (вж. § 54 по-горе). Във всеки случай, предвид относимата практика на Съда (вж. § 63 по-горе) и конкретните обстоятелства по делото, Съдът счита, че властите е трябвало да образуват официално разследване още при получаването на уведомлението от следствения арест, дори без жалбоподателят да е подал официална жалба.

   69. По време на първото съдебно заседание по същество по наказателното му дело, проведено на 26 февруари 2021 г., жалбоподателят заявява, че е бил пребит от полицейски служители (вж. § 18 по-горе). Прокурорът, присъствал на заседанието, потвърждава, че Окръжната прокуратура разполага с документи, които сочат, че на 25 август 2019 г. по тялото на жалбоподателя са били видими следи от физическо насилие (вж. § 19 по-горе). Въпреки това прокуратурата не предприема никакви действия по собствена инициатива вследствие на това изявление на жалбоподателя. Едва след подаването на жалба от новия му адвокат до Главна прокуратура на 28 април 2021 г. е била образувана предварителна проверка (вж. §§ 20 и 21 по-горе).

   70. Съдът счита, че пасивното отношение на прокуратурата през толкова продължителен период, между 27 август 2019 г. и 28 април 2021 г., е компрометирало ефективността на последвалата предварителна проверка още при нейното започване. По-конкретно, тъй като кръвонасяданията, установени на 25 август 2019 г., отдавна били изчезнали, съдебният лекар, натоварен да даде експертно становище относно механизма на тяхното възникване, можел единствено да проучи документите по преписката, главно формуляра и схемата на човешкото тяло (вж. § 27 по-горе). В тези два документа се посочват броя, вида и местоположението на уврежданията, но не се съдържат никакви данни относно тяхната форма, размер и цвят. Поради това експертът не бил в състояние да направи какъвто и да било извод относно механизма на причиняването им или тяхната давност, както сам посочил в заключението си (ibidem).

   71. Липсата на своевременност в действията на компетентните органи се отразила неблагоприятно и върху качеството на свидетелските сведения, събрани по време на предварителната проверка: преводачката, която съдействала на полицейските служители през първите часове от задържането на жалбоподателя, заявила, че не си спомня нищо относно неговия случай (вж. § 22 in fine по-горе).

   72. На следващо място Съдът отбелязва, че органите, извършили предварителната проверка, по същество са се ограничили до събирането на документите относно задържането на жалбоподателя и сведенията на двамата полицейски служители, които го арестували, на преводачката, която им съдействала, на жалбоподателя и на новия му адвокат (вж. §§ 22–24 по-горе). В сведенията си жалбоподателят изрично заявява, че е бил малтретиран от четирима мъже и една жена в цивилно облекло, че един от тези полицейски служители е дал показания по наказателното дело срещу него, че би могъл да разпознае служителите, ако ги види, и посочил местоположението на помещението, в което според твърденията му бил пребит (вж. § 24 по-горе). Видно е, че разследващите органи не са направили опит да проверят тази версия на събитията, например чрез установяване и разпит на други полицейски служители, присъствали в полицейското управление в Хасково на същия ден.

   73. Въз основа на изложеното Съдът счита, че проведената по случая предварителна проверка не е била достатъчно своевременна и задълбочена. Следователно тя не е отговаряла на изискването за ефективност по член 3 от Конвенцията.

   74. Поради това възраженията на правителството относно допустимостта, които бяха присъединени към разглеждането по същество на това оплакване (вж. § 51 по-горе), следва да бъдат отхвърлени и да се установи нарушение на член 3 от Конвенцията в неговия процесуален аспект.

2.      Жалбата по материалния аспект на член 3 от Конвенцията

a)      Становища на страните

   75. Жалбоподателят твърди, че е бит от полицейски служители по време на задържането си в полицейското управление в Хасково. Той счита, че това представлява нарушение на правото му да не бъде подлаган на нечовешко или унизително отношение, гарантирано от член 3 от Конвенцията.

   76. Правителството оспорва версията на жалбоподателя за фактите и твърди, че неговите твърдения за нарушение на член 3 в неговия материален аспект не са подкрепени с достатъчно и убедителни доказателства. В тази връзка то се позовава на заключенията на прокурорите вследствие на проведената по случая предварителна проверка (вж. § 28 по-горе).

b)     Преценката на Съда

   77. Съдът припомня, че съгласно неговата практика твърденията за малтретиране в нарушение на член 3 трябва да бъдат подкрепени с подходящи доказателства. При установяването на твърдените факти Съдът прилага стандарта за доказване „извън разумно съмнение“, като такова доказване може да произтича и от съвкупност от достатъчно сериозни, точни и непротиворечиви индиции или неопровергани презумпции (Боийд , цитирано по-горе, § 82). В тази връзка Съдът е уточнил, че когато събитията изцяло или в значителната си част са известни единствено на властите, какъвто е случаят с лица, намиращи се под техен контрол при полицейско задържане, всяко телесно увреждане, възникнало през този период, поражда силна фактическа презумпция. Тогава тежестта на доказване пада върху правителството, което следва да представи задоволително и убедително обяснение, подкрепено с доказателства, установяващи факти, способни да поставят под съмнение версията на жертвата (ibidem, § 83).

   78. В настоящия случай следите от насилие по тялото на жалбоподателя са били установени и описани във формуляр в деня след ареста му и в края на престоя му в полицейски арест (вж. §§ 7–14 по-горе). Поради това правителството е следвало да даде убедително обяснение за произхода на тези увреждания.

   79. Съдът припомня, че вече е установил, че проведената от властите проверка на твърденията на жалбоподателя не е била достатъчно своевременна и ефективна и не е позволила да се установи произходът на многобройните кръвонасядания по тялото му (вж. §§ 66 –73 по-горе). При тези обстоятелства Съдът счита, че правителството не е представило задоволително и убедително обяснение за констатираните увреждания и не е представило доказателства, способни да поставят под съмнение версията на жалбоподателя за събитията (вж., mutatis mutandis, Ел-Асмар с/у Дания, № 27753/19, §§ 75–80, 3 октомври 2023 г., и Докукини с/у Русия , № 1223/12, §§ 26–30, 24 май 2022 г.).

   80. Въз основа на тези обстоятелства и като се има предвид броят и местоположението на кръвонасяданията, установени по тялото на жалбоподателя (вж. § 14 по-горе), Съдът счита, че жалбоподателят е бил подложен на нечовешко отношение от страна на полицията в нарушение на член 3 от Конвенцията в неговия материален аспект.

III.              ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

   81. Член 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетяване на последиците от това нарушение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A.    Щети

   82. Жалбоподателят моли Съдът да му присъди обезщетение единствено за неимуществени вреди, като оставя определянето на неговия размер на преценката на Съда.

   83. Правителството оспорва искането на жалбоподателя и моли Съда да не му присъжда сума по това основание.

   84. Съдът счита, че жалбоподателят е претърпял неимуществени вреди в резултат на установените нарушения на член 3 от Конвенцията. Произнасяйки се по справедливост, Съдът му присъжда 7 500 евро (EUR) за неимуществени вреди, плюс всякакви данъци, които могат да бъдат начислени върху тази сума.

B.     Разноски

   85. Тъй като жалбоподателят не е предявил претенция за разноски, Съдът счита, че не следва да му бъде присъждана сума на това основание.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.      Отхвърля предварителното възражение на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита;

2.      Присъединява към разглеждането по същество на оплакването по процесуалния аспект на член 3 и отхвърля всички останали възражения на правителството относно допустимостта и съответно обявява жалбата за допустима;

3.      Приема, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията в неговия процесуален аспект;

4.      Приема, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията в неговия материален аспект;

5.      Постановява,

a)      че държавата ответник трябва да изплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно съгласно член 44 § 2 от Конвенцията, сумата от 7 500 евро (седем хиляди и петстотин евро), плюс всякакви данъци, които могат да бъдат начислени върху тази сума, за неимуществени вреди;

b)      че от изтичането на посочения тримесечен срок до изплащането върху горепосочената сума се дължи проста лихва в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за съответния период, увеличен с три процентни пункта.

   Изготвено на френски език и съобщено писмено на 7 юли 2026 г., в съответствие с член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Olga Chernishova (Олга Чернишова)                   Ioannis Ktistakis (Йоанис Ктистакис)

         Заместник-секретар                                                   Председател

Дата на постановяване: 7.7.2026 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-251277