Номер на жалба: 16430/22

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 16430/22

Тодорка Берова ДИМИТРОВА и други

срещу България

   Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ на 8 септември 2026 г. в състав:

            Дариан Павли, председател,

            Диана Ковачева,

            Василка Санцин, съдии,

и Олга Чернишова, заместник-секретар на секцията,

   Като взе предвид:

   жалбата (№ 16430/22) срещу Република България, подадена пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 23 март 2022 г. от 10 български граждани („жалбоподателите“), чиито данни са изброени в приложената таблица, и които са представлявани от г-н А. Кашъмов и г-жа Д. Михайлова, адвокати, практикуващи в гр. София;

   решението да се уведоми българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия Агент, г-жа Б. Симеонова от Министерството на правосъдието, за жалбите относно отреждането на земята на жалбоподателите за създаване на парк в София и да се обяви останалата част от жалбата за недопустима;

   решението на камара на Съда да отхвърли искането на правителството за отвод на г-жа Диана Ковачева, съдията, избран за България (член 28, § 4 от Правилника на Съда);

   становищата на страните;

   След обсъждане, постановява следното:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

   1. Към съответния момент жалбоподателите притежават дялове в четири имота, намиращи се в Горубляне, югоизточен квартал на гр. София. Повечето жалбоподатели са придобили земята си чрез реституция, в качеството си на наследници на собствениците от периода преди колективизацията, съгласно няколко решения, издадени от компетентния държавен орган между 1993 и 2000 г. Четирите имота заедно обхващат приблизително 5 600 квадратни метра и са със статут на земеделска земя.

   2. През 2006 г. българският парламент приема Общия устройствен план („ОУП“) за гр. София чрез Закона за устройството и застрояването на Столична община („Законът за устройството на София“). След одобряването на графичните елементи на плана от Министерския съвет ОУП влиза в сила на 28 януари 2007 г. Малко след това Столичният общински съвет инициира изменения в ОУП, за да отрази нарастването на населението и увеличаващия се брой на превозните средства. Измененията са одобрени от Министерския съвет и влизат в сила през m. декември 2009 г.

   3. Съгласно тези изменения по-голямата част от земята, обхваната от имотите на жалбоподателите, както и други терени в района, са определени като част от зона за „градски паркове и градини“. По-късно е уточнено, че на това място ще бъде създаден нов парк „Изток“.

   4. Законът за устройството на София позволява зоните за „градски паркове и градини“ да включват частни земи. Площите, предназначени за широко обществено ползване – които трябва да бъдат държавна собственост – се определят чрез подробен устройствен план („ПУП“). ПУП доразвива разпоредбите на ОУП и уточнява точното предназначение, характеристиките и разрешеното ползване на всеки отделен парцел. Строителството в зоните за „градски паркове и градини“ е разрешено, но само на сгради и съоръжения с развлекателна цел, заемащи до 1 % от площта. Съгласно чл. 11 от Закона за устройството на гр. София предназначението на земите, включени в т.нар. „зелена система“ на столицата, може да се променя само в друга категория в рамките на същата система; промяната за други цели не е разрешено.

   5. След промените в ОУП на гр. София от 2009 г. жалбоподателите многократно подават молби до властите. Те искат или промяна на границите на бъдещия парк „Изток“, за да бъдат изключени техните земи, или, като алтернатива, незабавно отчуждаване от страна на общинските власти в София. Например, по време на обществено обсъждане на проекта за парк „Изток“ през 2018 г. някои жалбоподатели са поискали паркът да бъде изграден върху държавна, а не върху частна земя, като изтъкват, че собствеността им е фактически блокирана без обезщетение, което представлява нарушение на правото им на собственост. Сдружение, сформирано от жалбоподателите, подава подобни искания, като заявява, че наложените на собствениците на земя ограничения са „равносилни на национализация“. При друг случай сдружението иска незабавно изготвяне на проект за ПУП за парк „Изток“, като настоява, че всяко отчуждаване трябва да се осъществи в разумен срок и с адекватно обезщетение. Сдружението се застъпва също така за изменения в чл. 11 от Закона за устройството на София (вж. параграф 4 по-горе) и други законодателни разпоредби, отнасящи се до сроковете за отчуждаване на частни земи, предназначени за обществени проекти.

   6. През м. април 2024 г. Столична община потвърждава, че работата по ПУП за парк „Изток“ все още не е започнала. Карти на бъдещия парк „Изток“ показват, че той ще обхваща приблизително 120 хектара земя и ще бъде заобиколен от жилищни райони. Според медийни публикации проектът е „замразен“ поради липса на средства за отчуждаването на частните парцели.

   7. Жалбоподателите повдигат оплакване по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията относно ограниченията, произтичащи от измененията в ОУП на София, приети през 2009 г. Земята им е предназначена за създаване на парк, но властите все още не са започнали процедури по отчуждаване. В резултат на това жалбоподателите не могат да ползват имотите си по предназначение.

ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА

   8. В становищата си след комуникирането на жалбата жалбоподателите критикуват властите за това, че не са разгледали алтернативни решения за кв. Горубляне, като например изкупуване на земята, предвидена за зелена зона, или промяна на плановете им за бъдещия парк Изток. Според жалбоподателите е несправедливо те да понасят, както я описват  „прекомерна тежест“, в резултат на усилията на властите да създадат зелена среда за столицата. В отговор на аргументите на правителството относно земеделското използване на земята (вж. параграф 9 по-долу) жалбоподателите заявяват, че земята им не е подходяща за такова използване, тъй като се намира „в периферната градска зона на града“.

   9. Правителството посочва, че жалбоподателите не са лишени от своето имущество и са запазили свободата си да продадат или по друг начин да се разпореждат със земята си, както и да я използват в съответствие с предназначението ѝ като земеделска земя. Поради това жалбоподателите не са претърпели никакви значителни неблагоприятни последици в резултат на това, че земята е предвидена за създаването на парк в бъдеще. Очакванията на жалбоподателите да застроят имотите са нереалистични и не представляват легитимно очакване. Според правителството жалбоподателите също така нямат легитимно очакване, че статутът на земята им ще се промени. В тази връзка правителството се позовава на Закона за опазване на земеделските земи от 1996 г., който разрешава промяна на предназначението на земеделски земи за други цели само в изключителни случаи и урежда предварителните условия и процедурата, която трябва да се следва. Накрая правителството посочва, че включването на земите на жалбоподателите в зоната „градски паркове и градини“ не предполага непременно тяхното евентуално отчуждаване, тъй като такива зони могат да включват и земи, които са частна собственост.

   10. Съдът отбелязва, че оплакването по член 1 от Протокол № 1 не се отнася до обосноваността или законността на решението за определяне на земите на жалбоподателите за създаването на парк „Изток“. Анализът на Съда се ограничава до ситуацията, възникнала след като това е предвидено.

   11. Въпреки че правителството не оспорва изрично, че е налице намеса в правата на жалбоподателите по член 1 от Протокол № 1, неговите аргументи (обобщени в параграф 9 по-горе) могат да се тълкуват като повдигащи това възражение. Поради това Съдът ще се произнесе по него.

    12. Жалбоподателите се оплакват от продължителни „ограничения“ върху ползването и разполагането с техните имоти след определянето им като предназначени за зелена зона през 2009 г. (вж. параграф 7 по-горе). Те не повдигат никакви допълнителни въпроси, като например липсата на обезщетение (в контраст със Скжински с/у Полша , № 38672/02, § 45, 6 септември 2007 г., и Бучкевич с/у Полша , № 10446/03, § 40, 26 февруари 2008 г.).

   13. Съдът отбелязва обаче, че жалбоподателите остават законни собственици на земята и делото не се отнася до лишаване от собственост. Що се отнася до естеството на намесата, измененията от 2009 г. в ОУП на София не налагат никакви конкретни нови ограничения на жалбоподателите. Въпреки че земята е предвидена за бъдещия парк „Изток“ (вж. параграф 3 по-горе), нейният правен статут остава непроменен и не са въведени нови ограничения. Тази ситуация се различава от делата, разгледани от Съда, в които е забранено строителство върху земя, предназначена преди това за застрояване (вж. Скибински с/у Полша, № 52589/99, §§ 75–76, 14 ноември 2006 г.; Перинели и други с/у Италия (реш.), № 7718/03, 26 юни 2007 г.; и Хакан Аръ с/у Турция, № 13331/07, § 35, 11 януари 2011 г.). Той също така се различава от случай, при който всякакво ползване и дори достъп до земята на жалбоподателите са забранени след включването ѝ в защитна зона (вж. Берзиньш и други с/у Латвия, № 73105/12, § 81, 21 септември 2021 г.). Земята на жалбоподателите е запазила своето земеделско предназначение (вж. параграф 1 по-горе) и е обект на режим на защита съгласно Закона за опазване на земеделските земи от 1996 г. (вж. параграф 9 по-горе; сравни Билгин и други с/у Турция (реш.), № 23550/22, § 97, 20 май 2025 г.).

   14. Жалбоподателите твърдят – по-специално в изявленията си на национално равнище – че плановете за парк „Изток“ следва да бъдат изменени, за да се позволи строителство върху техните земи (вж. параграф 5 по-горе). Те обаче нямат „легитимно очакване“ за такава промяна. Преди измененията от 2009 г. земите на жалбоподателите са предназначени за земеделско ползване и това предназначение остава в сила. Определянето ѝ като част от бъдещата „зелена система“ на София е гарантирано съгласно член 11 от Закона за устройството на София (вж. параграф 4 по-горе). Няма индикации, че общинските власти имат намерение да преразгледат плановете си за парк „Изток“ или да разрешат строителство върху която и да е част от определената му площ (извън това, което е разрешено от закона – вж. параграф 4 по-горе). Няма и никакви доказателства, че жалбоподателите имат реалистични очаквания за такава промяна (сравни, по сходни съображения, Йозсой и др. с/у Турция (реш.), № 2727/21, § 52, 23 май 2023 г.).

   15. Общото твърдение на жалбоподателите, че вече не могат да използват земята за селскостопански цели, тъй като тя се намира „в периферната градска зона на града“ (вж. параграф 8 по-горе) – което не е подкрепено с никакво конкретно обяснение за настоящото състояние на земята или с каквито и да било конкретни пречки – е недостатъчно, за да опровергае позицията на правителството относно нейното потенциално използване (вж. параграф 9 по-горе).

   16. Съдът отбелязва също, че всяко бъдещо отчуждаване, което би било възможно едва след приемането на ПУП, с което окончателно се установяват границите и елементите на парк „Изток“, остава несигурно. Земята в зони като разглежданата по принцип може да остане в частна собственост (вж. параграф 4 по-горе). Освен това жалбоподателите не доказват, че съществува някаква непосредствена „заплаха“ от отчуждаване, засягаща настоящия статут или потенциалното използване на земята. Предвид несигурната и отдалечена перспектива за бъдещо отчуждаване, имуществените права на жалбоподателите не могат да се считат за „нестабилни“ или „податливи на отмяна“ на този етап (сравни, например, делото Скжински, цитирано по-горе, § 74).

   17. Следователно Съдът заключава, че жалбоподателите не са доказали, че обстоятелствата, които са предмет на жалбата – запазването от 2009 г. на земеделската им земя за създаване на бъдещ парк – представляват намеса в „собствеността“ им по смисъла на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, нито по отношение на съществуващи права, нито по отношение на „легитимни очаквания“.

   18. От това следва, че оплакването по член 1 от Протокол № 1 е несъвместимо ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията и протоколите към нея по смисъла на член 35, § 3, буква а) и трябва да бъде отхвърлена съгласно член 35, § 4.

   19. Жалбоподателите също така се оплакват на основание член 13 от Конвенцията, че нямат възможност да оспорят определянето на земята им по ОУП.

   20. По това време не е съществувала възможност за съдебен контрол върху ОУП; такава възможност е въведена в националното законодателство през 2021 г. Следователно измененията от 2009 г. представляват окончателното решение за целите на изчисляването на шестмесечния срок съгласно член 35, § 1 от Конвенцията, в редакцията му преди влизането в сила на Протокол № 15. Настоящата жалба, подадена през 2022 г., е внесена много години след изтичането на този срок.

   21. Гореизложеното означава, че това оплакване е подадено извън срока и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35, §§ 1 и 4 от Конвенцията (вж., за сходни констатации, ГБМ Метал ЕООД и Норекс ТК ООД с/у България [Комитет], № 10843/14, §§ 5–13, 17 май 2022 г.).

   Поради тези причини Съдът, единодушно,

   Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 1 октомври 2026 г.

            Олга Чернишова                                              Дариан Павли

          Заместник-секретар                                            Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на жалбоподатели:

Дата на постановяване: 8.9.2026 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-252819