№ НА ЖАЛБАТА  ПРЕД ЕСПЧ: 16463/08

ДАТА НА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕСПЧ: 11.02.2014 г.

ВИД НА РЕШЕНИЕТО: По същество

ДОСИЕ В HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-140773 

ЧЛЕНОВЕ НА ЕКПЧ (КЛЮЧОВИ ДУМИ): (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес

ОКОНЧАТЕЛНО ОТ: 11.05.2014 г.

Дело Sandu срещу Република Молдова (Sandu v. the Republic of Moldova)

жалба no. 16463/08

Решение на Трето отделение от 11 февруари 2014 г.

Член 6, §§ 1 и 3 – справедлив наказателен процес

Задача на обвинението е да докаже, че извършеното престъпление не е резултат на провокация, ако твърденията на подсъдимия в този смисъл не са напълно неправдоподобни. Съдебните органи трябва да изследват фактите и да предприемат необходимото за разкриване на истината.

Фактите

Жалбоподателят е ветеринар, управител на държавна ветеринарна клиника.

Според официалната версия за събитията, на 25 септември 2006 г. в клиниката влязъл С., който поискал да бъде ваксинирано кучето му и да му бъде издаден документ за пътуване в чужбина. Жалбоподателят отговорил, че процедурата отнема два-три месеца, но срещу 1000 леи може да издаде документа, дори без да види и ваксинира кучето. С. веднага поискал от полицията съдействие за залавянето на жалбоподателя при получаване на подкуп. Още същия ден били предприети редица процесуални действия, а на С. били дадени белязани банкноти, с които да плати. С. се върнал в клиниката, дал на жалбоподателя 400 леи, а той от своя страна поставил нужните печати в паспорта на кучето и издал искания документ. Час по-късно жалбоподателят бил задържан от полицията. Белязаните пари били намерени в джоба му.

В последвалото наказателно производство жалбоподателят поддържал, че при разследването са допуснати съществени процесуални нарушения (антидатиране на документи, неправомерно изземване на подсъдност и др.), както и че случилото се е резултат на провокация от страна на полицията към извършване на престъпление. В подкрепа на твърденията си той посочвал, че С. никога не е имал куче и не е имало причина да идва в клиниката. През април 2007 г. жалбоподателят бил осъден за искане и приемане на подкуп. Съдът отхвърлил възраженията му за провокация. Приел, че макар да е установено, че С. наистина няма куче, той е потвърдил в показанията си, дадени под клетва, че жалбоподателят му е поискал пари. Освен това, при задържането на жалбоподателя той извадил белязаните пари от джоба си.

Правото

22. Жалбоподателят се оплаква, че е бил провокиран да извърши престъпление.

27-30. Съдът обръща внимание на първото свое решение, в което е направил разграничение между провокацията към извършване на престъпление, от една страна, и

законните действия под прикритие в наказателното производство, по отношение на които трябва да съществуват адекватни гаранции срещу злоупотреба - Ramanauskas v. Lithuania [GC], no. 74420/01, §§ 49-74, ECHR 2008. В Teixeira de Castro v. Portugal (no. 25829/94, §§ 31-39) Съдът е коментирал създаването на престъпно намерение. По това дело жалбоподателят потенциално е бил предразположен да извърши престъпление, но не е имало никакви обективни доказателства, от които да може да се предположи, че той е започнал извършването на престъпление преди намесата на полицията. Във Vanyan v. Russia (no. 53203/99, §§ 45-50, 15 декември 2005 г.) Съдът е посочил, че провокация би могло да има и когато действията под прикритие се изпълняват от частно лице, а цялата операция е организирана и контролирана от полицията. В Milinienė v. Lithuania Съдът е приел, че няма провокация в конкретната ситуация, където извършеното престъпление (подкуп) е било разследвано по сигнал и със съдействието на частно лице.

31. Съдът също така е постановявал, че за да бъде наказателният процес справедлив, когато подсъдимият твърди, че е бил подтикнат да извърши престъпление, от делото трябва да бъдат изключени всички доказателства, получени в резултат на полицейска провокация. Когато от материалите, представени в Страсбург, не може да бъде направен извод дали жалбоподателят е бил провокиран от полицията, Съдът трябва да разгледа начина, по който е било разгледано твърдението за наличие на провокация, за да се увери, че правата на жалбоподателя на състезателно производство и равенство на средствата са били адекватно защитени (виж Ramanauskas, цитирано по-горе, § 60; Edwards and Lewis v. the United Kingdom [GC], nos. 39647/98 и 40461/98, §§ 46-48, ECHR 2004-X; и Khudobin v. Russia, no. 59696/00, §§ 133-35, ECHR 2006-XII (extracts)).

33. С оглед на общите принципи, изведени в практиката му, за да реши дали жалбоподателят е бил подтикнат да извърши престъплението, Съдът следва да прецени дали може основателно да се счита, че той е бил ангажиран в съответната престъпна дейност преди намесата на полицията, т.е. трябва да се прецени дали е щял да извърши престъплението, ако липсваше твърдяното подбуждане.

34-35. Съдът напомня, че когато участието на полицията е ограничено до подпомагане на частно лице да документира извършването на престъпно деяние от друго частно лице, от решаващо значение е поведението на двете лица. Следователно, тъй като жалбоподателят твърди, че С. го е подтикнал да извърши престъпление, е необходимо да се изследва начинът, по който националните съдилища са анализирали поведението на С. В това отношение Съдът отбелязва, че пред съдилищата жалбоподателят е изтъкнал редица несъответствия (С. не е имал куче, първоначално е твърдял пред полицията, че документът му е необходим за куче от порода, различна от посочената в приложения по делото паспорт, в който при това като собственик фигурира друго лице, и пр.). Съдът е на мнение, че при наличието на тези противоречия между версията на С. и доказателствата, с които полицията е разполагала по времето, когато е решила да документира получаването на подкупа, тя е следвало да направи по-задълбочена проверка на истиността на сигнала на С. и на мотивите му. Съдилищата също е трябвало да анализират подробно фактите и начина, по който полицията е реагирала.

36. Съдът отбелязва, че пред националните съдилища жалбоподателят е изложил горните аргументи и е твърдял, че е налице провокация от страна на С., извършена с помощта на полицията. В такава ситуация, ако твърденията на подсъдимия не са напълно неправдоподобни, задача на обвинението е да докаже, че не е имало провокация. При липсата на такива доказателства, съдебните органи трябва да

изследват фактите и да предприемат необходимото за разкриване на истината, за да се произнесат дали е налице провокация. Съдилищата обаче, вместо да анализират посочените аргументи, просто са се позовавали на показанията на С., без да изследват достоверността им, въпреки че жалбоподателят ги е оспорвал, и без да разгледат вероятността С. да е подбудил жалбоподателя да извърши престъплението, воден от скрити мотиви.

37-38. Освен това, не е съществувало обективно подозрение, че преди разглежданите събития жалбоподателят е участвал в престъпна дейност, нито пък доказателства, че е бил склонен да извършва престъпления. При тези обстоятелства Съдът намира, че съдилищата не са извършили необходимата преценка дали С., действайки за полицията, не е провокирал жалбоподателя да извърши престъплението и дали съществуват данни, че същото е щяло да бъде извършено без такава намеса. Макар да са имали основания да подозират, че е налице провокация, съдилищата не са анализирали относимите фактически и правни елементи, които биха им помогнали да разграничат провокацията от една законосъобразна дейност по разследване. По тази причина, както и поради използването на доказателства, получени чрез активното участие на С. под контрола на полицията, процесът срещу жалбоподателя не е бил справедлив, както изисква чл. 6 от Конвенцията. Налице е нарушение на чл. 6, § 1.