№ НА ЖАЛБАТА  ПРЕД ЕСПЧ: 17711/07

ДАТА НА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕСПЧ: 12.11.2013 г.

ВИД НА РЕШЕНИЕТО: По същество

ДОСИЕ В HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-128037 

ЧЛЕНОВЕ НА ЕКПЧ (КЛЮЧОВИ ДУМИ): (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес

ОКОНЧАТЕЛНО ОТ: 12.02.2014 г.

Дело Sepil срещу Турция (Sepil v. Turkey)

жалба № 17711/07

Решение на Второ отделение от 12 ноември 2013 г.

Член 6, § 1 справедлив наказателен процес, равенство на средствата – нарушение

Когато подсъдимият твърди, че е бил провокиран да извърши престъпление, съдилищата трябва да изключат всички доказателства, събрани в резултат на полицейската провокация. Когато твърденията на подсъдимия не са напълно неправдоподобни, прокуратурата е тази, която трябва да докаже, че не е имало провокация. При липсата на доказателства в тази посока съдът трябва да разгледа фактите по случая и да предприеме необходимите действия, за да разкрие истината, и ако се установи, че е имало провокация, да направи изводи, съобразени с Конвенцията.

Фактите

Страните спорят относно фактите по случая. Според официалните документи, през 2005 г., след като получили анонимен сигнал, че жалбоподателят продава наркотици, двама полицаи под прикритие се свързали с него по телефона с искане да си купят хероин. Срещнали се на предварително уговорено място. Полицейските служители платили хероина, след което веднага арестували жалбоподателя.

Според жалбоподателя, полицаите са го обискирали, докато е седял пред дома си, и са намерили у него наркотици, които той бил купил да себе си два дни по-рано. В образуваното наказателно производство жалбоподателят освен това твърдял, че е наркозависим от повече от двадесет години, че на всеки четири дни си купува хероин и че никога не е продавал наркотици.

През 2006 г. жалбоподателят бил осъден за разпространяване на наркотици на шест години и три месеца лишаване от свобода.

Правото

Жалбоподателят се оплаква, че е бил осъден въз основа на незаконни доказателства, представени от агенти под прикритие, като същевременно съдилищата не са обсъдили други важни доказателства.

30-31. Съдът напомня, че няма за задача да преценява дали дадени доказателства са получени незаконно, а да установи дали тази „незаконност“ е довела до нарушаване на права по Конвенцията. Няма пречка, когато естеството на деянието налага това, на предварителното производство да се ползват анонимни информатори. Ползването им от

съда обаче е допустимо само при наличието на ясна и предвидима процедура за разрешаване, прилагане и контрол на такива следствени действия (виж Khudobin v. Russia, no. 59696/00, § 135, ECHR 2006-XII (extracts), и Ramanauskas v. Lithuania ([GC], no. 74420/01, § 53).

32. „Макар използването на агенти под прикритие да е допустимо при наличието на ясни ограничения и гаранции, общественият интерес не може да оправдае използването на доказателства, получени в резултат на полицейска провокация, тъй като това би означавало обвиняемият да бъде изложен на риск да бъде още от самото начало напълно лишен от справедлив процес (виж Teixeira de Castro, §§ 35–36 и 39, 9 юни 1998 г., Reports of Judgments and Decisions 1998-IV, цитираното Khudobin, § 128, Vanyan v. Russia, no. 53203/99, §§ 46-47, 15 декември 2005 г., и цитираното Ramanauskas, § 54).

33. Полицейска провокация е налице, когато участващите полицейски служители – независимо дали са служители на службите за сигурност или лица, действащи по техни указания – не се ограничават само до пасивно разследване на престъпна дейност, а упражняват влияние върху разследваното лице по начин, който го провокира да извърши престъпление, каквото при други обстоятелства не би извършило, с цел да съберат доказателства и да образуват наказателно производство (виж цитираните Teixeira de Castro, § 38 и Ramanauskas, § 55, и Burak Hun v. Turkey, no. 17570/04, § 42, 15 декември 2009 г.).”

34-35. В настоящия случай, макар и количеството наркотици, намерени у жалбоподателя, и показанията на един свидетел, че понякога си е купувал наркотици от него, да са индикация, че той е бил предразположен да извърши въпросното престъпление, Съдът не може да приеме, че полицаите са се ограничили до пасивно разследване. „Няма обективни доказателства, че жалбоподателят би им продал наркотика, който си е купил няколко дни по-рано, ако те не го бяха потърсили. Вярно е, че жалбоподателят е имал предишни осъждания за престъпления, свързани с наркотици, и че към момента на полицейската намеса е имало издадена заповед за задържането му във връзка с предишно осъждане. Съдът обаче отбелязва, че полицейските служители не са били запознати с тези факти, когато са се обадили на мобилния телефон на жалбоподателя и са го попитали дали може да им продаде хероин.“ Относно количеството наркотици, което е било намерено у жалбоподателя при ареста, Съдът отбелязва, че още от самото начало жалбоподателят е заявил, че е наркозависим и редовно си е купувал хероин. В настоящия случай е без значение, че преди телефонното обаждане жалбоподателят вече е бил извършил други престъпни деяния – използване и държане на незаконни наркотици - защото престъплението, за което е бил осъден, е разпространяване на наркотици. Освен това, полицейската акция не е била предварително разрешена от съдия или прокурор, както е изисквал НПК, и не е била наблюдавана от съдия.

36-37. По делото Khudobin Съдът е постановил, че при липсата на цялостна система на проверки, при изпълнението на полицейска операция контролиращата роля на съда е от решаващо значение (Khudobin, § 135). Освен това, за да е справедлив съдебният процес, когато обвиняемият твърди, че е бил провокиран да извърши престъпление, съдилищата трябва да изключат всички доказателства, събрани в резултат на полицейска провокация. Когато твърденията на подсъдимия не са напълно неправдоподобни, задача на прокуратурата е да докаже, че не е имало провокация. При липса на доказателства в тази насока съдът трябва да разгледа фактите по случая и да

предприеме необходимите действия, за да разкрие истината, и ако се установи, че е имало провокация, да направи изводи, съобразени с Конвенцията.

38-41. В настоящия случай обаче съдилищата са се позовали на оспорваните от жалбоподателя доказателства, без да проверят дали наистина не е бил жертва на провокация. Съдилищата не са обсъдили повода за операцията, нито са преценили дали полицаите са действали в съответствие с нормите на НПК. В заключение, макар и да не забравя значимостта на работата на разследващите органи и съпътстващите я трудности, Съдът намира, че с действията си полицейските служители са провокирали жалбоподателя да извърши престъплението, за което е бил осъден. Освен това, съдът не е анализирал фактическите и правните въпроси, които биха му помогнали да установи дали е имало провокация. Следователно е имало нарушение на правото на справедлив процес.