Sofia Povse и Doris Povse срещу Австрия (резюме)
№ НА ЖАЛБАТА ПРЕД ЕСПЧ: 3890/11
ДАТА НА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕСПЧ: 18.06.2013 г.
ВИД НА РЕШЕНИЕТО: По същество
ДОСИЕ В HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/sites/eng/pages/search.aspx?i=001-122449
ЧЛЕНОВЕ НА ЕКПЧ (КЛЮЧОВИ ДУМИ): (чл.8) Право на зачитане на личния и семейния живот
Дело Sofia Povse and Doris Povse срещу Austria (Sofia Povse and Doris Povse against Austria)
жалба № no. 3890/11
Решение по допустимостта на първоотделение от 18 юни 2013
Като са наредили да бъде изпълнена заповедта за връщане на дете, издадена от италианския съд на основание чл. 42 от Регламент Брюксел IIа без да извършват преценказа основателност австрийските съдилища не са направили нищо повече от това да изпълнят задълженията си, произтичащи от членството на Австрия в ЕС и следователно са спазили Конвенцията.
Фактите
Жалбоподателките са дъщеря и майка.През 2006г. втората жалбоподателка, която е австрийска гражданка и работела от няколко години в Италия, заживяла на семейни начала с М.А., италиански гражданин във Венеция. През декември 2006 г. от връзката им се родила първата жалбоподателка. По италианския закон двамата родители съвместно упражнявали родителските права.
През януари 2008 г. след твърдени прояви на насилие от страна на М.А. към двете жалбоподателки, втората жалбоподателка напуснала общия апартамент заедно с дъщеря си и заминала с детето за Австрия без съгласието на бащата.
Последвали множество съдебни производства както в Италия, така и в Австрия, сред които – за забрана за пътуване, за предоставяне упражняването на родителските права, за домашно насилие, за връщане на дете по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщане на дете по реда на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (Регламент Брюксел IIа), за изпълнение на решение, постановено по същия регламент, две наказателни производства за отвличане и производство пред СЕС по преюдициално запитване
В крайна сметка с решение от 23 ноември 2011 г. упражняването на родителските права било предоставено на М.А. от италианските съдилища, които за пореден път постановили детето да бъде върнато в Италия. В последвалото производство по изпълнение на заповедта за връщане Австрийският върховен съд постановил, че заповедта трябва да бъде изпълнена. Върховният съд се позовал на решението на Съда на Европейския съюз (С-211/10 PPU) от 1 юли 2010 постановено по отправеното по-рано преюдициално запитване, в което СЕС посочвал, че когато има изпълняемо решение постановено по реда на чл. 42(1) от Регламент Брюксел IIа замоленият съд трябва единствено да приведе заповедта в изпълнение и всеки въпрос, свързан с основателността на решението за връщане, включително дали са налице изискванията за връщане на детето, трябва да бъде поставен пред съдилищата на молещата държава.
Според върховния съд следователно възражението на втората жалбоподателка, че връщането на дъщеря й в Италия ще нанесе сериозни вреди на детето и ще е в нарушение на чл. 8 от Конвенцията билонеотносимо към производството пред австрийските съдилища и трябвало да бъде направено пред компетентните италиански съдилища.
Към момента на постановяване на решението на Страсбург в рамките на поредното производство по предаване на детето австрийският съд е дал срок на втората жалбоподателка да посочи дата, на която ще предаде първата жалбоподателка на баща й било то в Австрияили в Италия. Висящи са и две наказателни производства в Италия срещу втората жалбоподателка за неизпълнение на съдебно решение и за отвличане на дете.
Жалбоподателките се оплакват, че като са се ограничили само да приведат в изпълнение решението на италианския съд за връщане на детето австрийските съдилища са нарушили правото им на семеен живот.
Правото
69. На първо място Съдът отбелязва, че настоящото дело касае производството по изпълнение на заповедта на италианския съд по чл. 11, ал. 8 от Регламент Брюксел IIа1, което все още е висящо.
70-71. Не се спори, че решенията на австрийските съдилища представляват намеса в правата на жалбоподателките по чл. 8. За да бъде оправданата такава намеса по Конвенцията, тя трябва да е била предвидена в закона, да е преследвала една или повече от легитимните цели, посочени в §2 на чл. 8 и да е била необходима в едно демократично общество за постигането им.
72. Намесата е била предвидена в закона, тъй като правното основание на решенията, с които австрийските съдилища са разпоредили изпълнението на италианския съд е чл. 42 от Регламент Брюксел IIа, който е пряко приложим.
73. Намесата е преследвала легитимната цел да събере отново първата жалбоподателка с баща й. Съдът също така напомня, че изпълнението на правото на ЕС представлява легитимна цел в обществен интерес.
74-75. По отношение на необходимостта на намесата правителството поддържа, че съдилищата просто са приложили относимите разпоредби на Регламент Брюксел IIа, така както те са били тълкувани от СЕС. Според правителството следва да се презюмира, че Австрия е изпълнила задълженията си по Конвенцията, тъй като защитата на основните свободи от правото на ЕС е „еквивалентна“ на защитата, предоставяна от Конвенцията. От своя страна жалбоподателките отговарят, че СЕС не е разгледал въпроса за възможното нарушение на правата им по Конвенцията.
76. В скорошно решение - Michaudv. France, no. 12323/11, 6 декември 2012 – Съдът е резюмирал относимата съдебна практика по следния начин:
„102.Съдътприпомня, чепълнотоосвобождаваненадоговарящитестраниототговорносттаимпоКонвенциятасамозащотосабилидлъжнидасесъобразятсъсзадължениятасикаточленовенамеждународнаорганизация, накоятосапрехвърлиличастотсуверенитетаси, бибилонесъвместимо с целта и
1„Въпреки решението за отказ за връщане на детето, по смисъла на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., всяко последващо решение, което разпорежда връщането на детето, издадено от съда, който е компетентен, по смисъла на настоящия регламент се изпълнява в съответствие с раздел 4 от глава III по-долу, за да се гарантира връщането на детето.“
предметанаКонвенцията: гаранциитепоКонвенциятабихамоглидабъдатограничаваниилиизключванидоброволно, коетобигилишилоотбезусловнияимхарактер и биподкопалопрактическата и ефективната имприрода. С други думи, държавите продължават да бъдат отговорни по Конвенцията за предприеманите от тях мерки за съобразяване с международноправните им задължения, дори тези задължения да произтичат от членството им в международна организация, на която са прехвърлиличастотсуверенитетаси (вижBosphorusHavaYollarıTurizmveTicaretAnonimŞirketi, цитирано по-горе, § 154).
103.Вярно е обаче, че Съдът вече е приел, че действие, предприетозасъобразяване с такивазадължениябибилооправдано, ако съответната организациязащитаваосновнитеправа, какточрезматериалноправнигаранции, така и чрез механизми за контрол на спазването им, по начин, който може да се разглежда поне като еквивалентен, т.е. не идентичен, но „сравним“ с този по Конвенцията (с уговорката, че всяка такава констатация за „еквивалентност“ не би могла да бъде окончателна и е отворена за преразглеждане в светлината на всякакви съществени промени, касаещи защитата на основаните права). Ако е установено, че организацията предоставятакаваеквивалентназащита, щесепрезюмира, чедържаватанесе е отклонила от изискванията на Конвенцията в случай, че прави само необходимото за изпълнение на правните си задължения, произтичащи от членството й в тази организация.
ДържаватаобаченосипълнаотговорностпоКонвенциятазавсичкидействия, попадащиизвънконкретните й международноправнизадължения, особенокогатоима право на свобода на преценката (вижM.S.S. цитиранопо-горе, § 338).В допълнение, всякаподобнапрезумпцияможедабъдеоборена, ако с оглед обстоятелствата по конкретния случай е установено, че защитата на правата по Конвенцията е явно недостатъчна. В подобни случаи ролята на Конвенцията като „конституционен инструмент на европейския обществен ред“ в областта на правата на човека ще надделее надинтереситенамеждународнотосътрудничество (вижBosphorusHavaYollarıTurizmveTicaretAnonimŞirketi, цитирано по-горе, §§ 152-158, и същонаред с другиизточници, M.S.S., цитирано по-горе, §§ 338-340).
104.Тазипрезумпциязаеквивалентна защита цели по-специално да гарантира, че държава, страна по Конвенцията няма да бъде изправена пред дилема, когато се налага да се позовава на правните си задължения, произтичащи от членството й в международна организация, която не е страна по Конвенцията, и на която държавата е прехвърлила част от суверенитета си, с цел да оправдае по отношение на Конвенцията действията или бездействията си, произтичащи от това членство. Тя служи също за преценка в кои случаи Съдът може, в интерес на международното сътрудничество, да ограничи интензивността на контролната си функция, съгласно възможността, предоставена му от член 19 от Конвенцията що се касае до спазването от договарящите страни на ангажиментите, произтичащи от Конвенцията. Оттезицелиследва, чеСъдътбиприелподобноограничаване, само ако правата и гаранциите, които той защитава получават защита, сравнима с предоставяната от самия Съд. Акотоване е изпълнено, държаватабиизбегналавсякакъвмеждународенконтролвърхусъвместимосттанадействията й с ангажиментите йпоКонвенцията.“
77. Прилагайки тези принципи към настоящия случай Съдът напомня, че вече е постановявал, че защитата на основните свободи, предоставяна от ЕС е по принцип еквивалента на тази по Конвенцията (виж BosphorusHavaYollarıTurizmveTicaretAnonimŞirketi v. Ireland [GC], (no. 45036/98, §§160-165, ECHR 2005-VI и цитираното по-гореMichaud, §§ 106-111).
78. Следователно се презюмира, че Конвенцията е била спазена, ако като са наредили да бъде изпълнена заповедта за връщане, издадена от италианския съдбез да
извършват преценка по същество, австрийските съдилища не са направили нищо повече от това да изпълнят задълженията си, произтичащи от членството на Австрия в ЕС.Остава да бъде преценено дали са налице обстоятелства, които могат да оборят презумпцията за спазване на Конвенцията.
79-80. Съдът отбелязва, че чл. 42 от Регламент Брюксел IIа не оставя на съдилищата на замолената държава никаква свобода на преценка. Съгласно чл. 42(2) във връзка с чл. 11(8) на Регламента и чл. 13 от Хагската Конвенция в настоящия случай съдът, разпоредил връщането е бил длъжен да установи дали то ще представлява сериозна опасност за детето.
81. Нещо повече, Върховният съд се е възползвал от контролния механизъм, предоставен от ЕС като е отправил преюдициално запитване доСЕСвъв връзка с изпълнението на заповедта за връщане. „Решението на СЕС от 1 юли 2010 ясно указва, че когато съдилищата на държавата по произход на дете, което е било неправомерно отведено са разпоредили връщане на детето на основание чл. 11 (8) от Регламент Брюксел IIа и са издали удостоверение за изпълняемост по реда на чл. 42 от Регламента, съдилищата на замолената държава не могат да преразгледат по същество заповедта за връщане, нито могат да откажат да я изпълнят на основание, че връщането ще представлява сериозна опасност за детето, поради промяна в обстоятелствата след постановяване на удостовереното решение. Всяко такова възражение следва да се повдигне пред съдилищата на държавата по произход, които са компетентни да се произнесат и по евентуално искане за спиране на изпълнението.“
82. Съдът следователно приема, че като само са изпълнили заповедта за връщане австрийските съдилища са изпълнили задълженията на Австрия като член на ЕС.
83. „Съдът следователно е съгласен с ответното правителство, че настоящият случай се различава от случая M.S.S. v. BelgiumandGreece([GC], no. 30696/09, § 339-340, ECHR 2011). По онова дело като е разглеждал отговорността на Белгия по Конвенцията Съдъте намерил, че по Регламент Дъблин II Белгия е имала дискрецията да прецени дали да се възползва или не от клаузата за „суверенитет“, която се съдържа в този Регламент и така да разгледа молбата за предоставяне на статут на бежанец и да не върне жалбоподателката в Гърция, ако намери, че тази държава не изпълнява задълженията си по Конвенцията. Настоящото дело се различава и от Michaud, където Съдът е намерил, че презумпцията за еквивалентна защита е била оборена с факта, че предоставеният от правото на ЕС контролен механизъм не е бил напълно използван, тъй като френският Conseild’Etat е отказал да отправи преюдициално запитване до СЕС за твърдяното нарушение на правата на жалбоподателя по Конвенцията(вижMichaud, § 115).“
84. Жалбоподателките твърдят, че и в техния случай презумпцията е оборена, защото за разлика от случая BosphorusHavaYollarıTurizmveTicaretAnonimŞirketiСЕС не е разгледал въпроса за твърдяното нарушение на правата им по Конвенцията.
85. На първо място Съдът отбелязва, че в решението си СЕС разглежда подробно приложимите разпоредби от Регламент Брюксел IIа. За разлика от Регламентът, приложим в посоченото дело срещу Ирландия Брюксел IIа съдържа правила за разпределение на компетентността между страните в ЕС по въпроси за родителската отговорност, включително въпроси за отвличане на деца и правила за взаимно признаване и изпълнение на решения в тази област. От СЕС е било поискано да тълкува Регламент Брюксел IIа и да поясни обхвата на компетентността на италианските съдилища от една страна и на австрийските от друга. Следователно това дело се различава от Bosphorus, защото СЕС не е следвало да се произнася по твърдяното нарушение на основни права на жалбоподателките. СЕС обаче е указал ясно, че в рамките на Регламент Брюксел IIа италианските съдилища са тези, които следва да
защитят основните права на засегнатите страни. Следователно правата на жалбоподателките е трябвало да бъдат защитавани пред италианските съдилища.
86. „Така Съдът не е убеден от аргумента на жалбоподателките, че като са привели в изпълнение заповедта за връщане без да са упражнили контрол по същество австрийските съдилища са оставили без защита правата им по Конвенцията. Напротив, от изложеното по-горе следва, че е зависело от жалбоподателките да се позоват на правата си по Конвенцията пред италианските съдилища. До този момент те не са направили това, тъй като не са обжалвали последното решение на италианския съд за връщане на първата жалбоподателка, нито пък са поискали спиране изпълнението на заповедта. От становището на италианското правителство обаче е видно, че жалбоподателките все още могат да поставят въпроса за промяна в обстоятелствата чрез жалба срещу заповедта за връщане и че в това производство по принцип могат да получат безплатна правна помощ. Ако жалбоподателките загубят в производството пред италианските съдилища те в крайна сметка ще имат възможността да подадат жалба пред Съда срещу Италия (виж напримерŠneersoneandKampanella v. Italy, no. 14737/09, 12 юли 2011, касаещо оплакване по чл. 8 от Конвенцията във връзка със заповед за връщане издадена от италианските съдилища по реда на Регламент Брюксел IIa).
87. В заключение, Съдът не може да намери никаква дисфункция в механизмите за контрол за спазване на правата по Конвенцията. Следователно, презумпцията, че Австрия, която не е направила нищо повече от това да изпълни задълженията си като държава членка на ЕС по Регламент Брюксел IIa е спазила Конвенцията не е била оборена.“
88. Съдът не вижда основание и за направените в жалбата оплаквания по чл. 3 от Конвенцията.
89. Съдът намира, че жалбата е явно необоснована и следва да бъде отхвърлена на основание чл. 35 §§ 3 (a) и 4 от Конвенцията.