Номер на жалба: 41072/11

Дата на постановяване: 11.03.2014 г.

Вид на решението: по същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/sites/eng/pages/search.aspx?i=001-141567

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес

Дело Howald Moor и други срещу Швейцария (Howald Moor and Others v. Switzerland)

жалби № 52067/10 и № 41072/11

Решение на Второ отделение от 11.03.2014г.

Член 6, достъп до съд – нарушение

Правото на справедлив процес следва да се тълкува в светлината на принципа за върховенство на закона, който изисква наличието на ефективно правно средство, чрез което да се търси защита на гражданските права. При изчисляването на преклузивните срокове за предявяване на иск за обезщетение съдилищата трябва да взимат под внимание научно доказания факт, че ищецът може да не е знаел, че страда от конкретно заболяване

ФАКТИТЕ

Жалбоподателките са вдовицата и двете дъщери на г-н Моор, починал през 2005 г. от злокачествена плеврална мезотелиома, диагностицирана година по-рано. Заболяването било резултат от работата на г-н Моор в замърсена с азбест среда в периода 1965-1978 г. След 1989 г. азбестът е забранен в Швейцария.

Като лице с професионално заболяване, приживе г-н Моор получавал от осигурителната каса различни еднократни и месечни плащания. След смъртта му касата платила обезщетения и на жалбоподателките като наследници на г-н Моор.

През октомври 2005 г. г-н Моор завел дело срещу бившият си работодател с искане да му бъде изплатено обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди. той твърдял, че заболяването му е резултат от условията на труд. След смъртта му през ноември 2005 г. втората и третата жалбоподателка встъпили в производство. През 2010 г. федералният съд отхвърлил иска, като приел, че предвидената в закона десетгодишна погасителна давност за такива искове била изтекла. Давността започвала да тече от настъпването на вредоносното събитие, независимо от момента на узнаване на настъпилите вреди. Въпреки че в правната доктрина съществувало виждането, че срокът започвал да тече от момента на узнаването на вредите, нямало причина съдът да се отклонява от установената юриспруденция. Съдът отбелязал, че от научна гледна точка било възможно при някои заболявания уврежданията да се проявят едва след изтичането на давността, но приел, че решаването на въпроса било в ръцете на законодателя.

Междувременно през ноември 2005 г. жалбоподателките поискали от осигурителната каса да им бъде изплатено допълнително обезщетение за неимуществени вреди. Касата отхвърлила искането с аргумента, чедесетгодишният преклузивен срокза предявяването на претенциите бил изтекъл,тъй като г-н Моорбил изложен на вредното влияние на азбеста до 1978 г. През 2007 г. федералният съд потвърдил решението на касата.Съдът също приел, че срокът бил преклузивен, а не давностен, и че възстановяването му било възможно само в някои случаи. Незнанието за настъпилото увреждане обаче не представлявало такова основание, тъй като допускането му би противоречало на абсолютния характер на преклузивния срок. В

случая срокът започвал да тече от момента на преустановяване на вредоносния акт, независимо от момента на проявяване на увреждането. Това било оправдано от съображения за правна сигурност и във връзка с трудностите при установяването на отдалечени във времето събития. Като разгледал делото и от гледна точка на чл. 6 от Конвенцията, съдът приел, че ограничаването на достъпа до съд на жалбоподателките било оправдано и пропорционално с оглед на изложените съображения и на факта, че националната система предвиждала заплащането на адекватно обезщетение на жертвите на такива заболявания.

ПРАВОТО

65. Като се позовават на чл. 6, жалбоподателките се оплакват, че правото им на достъп до съд е било нарушено, тъй като съдът е приел претенциите им за погасени към момент, в който те дори не са знаели за правата си.

70-71. „Съдът припомня, че правото на справедлив процес ... следва да се тълкува в светлината на принципа за върховенство на закона, който изисква наличието на ефективно правно средство, чрез което да се търси защита на гражданските права”. Правото на достъп до съд не е абсолютно, поради своята природа то предполага регламентация от страна на държавата, която разполага с определена свобода на преценка. Ограниченията на това право следва да преследват легитимна цел и да са пропорционални и не трябва да накърняват самата същност на достъпа до съд.

72. Съдът напомня, че преклузивните и давностните срокове по делата, свързани с личната неприкосновеност, представляват легитимни ограничения на достъпа до съд, преследващи важни цели като гарантирането на правната сигурност и защитата на ответниците срещу закъснели във времето искове, чието оборване би било затруднено поради непълнота на доказателствата (StubbingsandOthersv. TheUnitedKingdom, 22 октомври 1996г., § 51, сб.1996-IV, иStagno v. Belgium, no. 1062/07, § 26, 7 юли 2009г.). Съдът припомня и делото Eşim v. Turkey(no. 59601/09, § 18, 17 септември 2013 г.), което се отнася до лице, простреляно при въоръжен конфликт през 1990 г., като куршумът е бил открит в главата му едва през 2007 г.В това дело Съдът е установил нарушение на правото на достъп до съд, като е приел, че по дела за обезщетение, свързани с посегателства над физическата неприкосновеност на лицата, жертвата трябва да има възможност да предяви иск тогава, когато е в състояние да оцени понесените вреди.

74-75. Случаят се отнася до изчислението на началния момент на преклузивните и давностните срокове в швейцарското право по дела на лица, страдащи от заболявания, причинени от азбест. Като се има предвид продължителният латентен период на заболяванията, свързани с вредоносното въздействие на азбеста, който може да стигне и до няколко десетилетия, Съдът намира, че абсолютният срок от десет години, който започва да тече от момента на излагането на това влияние, задължително би изтекъл преди завеждането на делото. Следователно, всяко дело за обезщетение би било обречено на неуспех. Това се отнася до претенциите на всички пострадалиот азбест, изложени на въздействието му преди 1989 г., когато минералът е бил забранен в Швейцария. Предложените законодателни промени не предвиждат справедливо решение на проблема.

76-77. Макар и жалбоподателките да са получили определени обезщетения във връзка със смъртта на праводателя им,Съдът се съмнява, че те могат да компенсират и понесените от тях вреди вследствие на погасяването на исковете им. Макар и целта на сроковете да е легитимна, Съдът изразява съмнение относно тяхната пропорционалност, тъй като автоматичното им прилагане към случаи на лица като

жалбоподателките, които научават за наличието на заболяване много години след вредоносните събития, ги лишава от възможност да реализират правата си чрез съда.

78. Без да налага конкретно решение на ответната държава, Съдът отбелязва, че при изчисляването на сроковете за предявяване на искследва да бъде взето под внимание наличието на научно доказанообстоятелство, че едно лице може да не знае, че страда от конкретно заболяване.

79-80. С оглед на изключителния характер на обстоятелствата на конкретния случай Съдът намира, че приложението на сроковете е довело доограничаване на правото на жалбоподателките на достъп до съд до такава степен, че е била засегната самата същноста на това право. Следователно, допуснато е нарушение на чл. 6.