Номер на жалба: 31890/11

Дата на постановяване: 3.10.2013 г.

Вид на решението: по същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/sites/eng/pages/search.aspx?i=001-126550

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията; (Чл. 5) Право на свобода и сигурност

Дело NIZOMKHON DZHURAYEV срещу Русия (NIZOMKHON DZHURAYEV v. RUSSIA)

жалба № 31890/11

Решение на Първо отделение от 3 октомври 2013 г.

Член 3 от Конвенцията – нарушение

Член 34 от Конвенцията – нарушение

Член 38 от Конвенцията – неизпълнение на задължението на държавата

Член 5 § 4 от Конвенцията – нарушение

Производствата по Конвенцията не винаги се подчиняват на строгото прилагане на принципа, че лицето, което твърди нещо, трябва да докаже твърдението си. При определени обстоятелства, когато фактите по делото са изцяло или до голяма степен известни на властите, на тях може да им бъде възложена тежестта да представят задоволително и убедително обяснение на даден факт.

Експулсиране или екстрадиране от договаряща страна може да повдигне въпрос по чл. 3 и да ангажира отговорността на тази държава по Конвенцията, ако са налице сериозни доказателства за това, че ако бъде депортирано, лицето ще бъде изправено пред реалната опасност да бъде подложено на третиране в нарушение на чл. 3. По дела за екстрадиране или депортиране, ако жалбоподателят изложи разумни основания, хвърлящи съмнение върху достоверността на информацията, на която се е позовало ответното правителство, Съдът трябва да се увери, че преценката на властите на договарящата страна е адекватна и достатъчно подкрепена с доказателства и материали, произхождащи от достоверни и обективни източници.

ФАКТИТЕ

Жалбоподателят е роден през 1967 г. Съдът не разполага с официална информация за местонахождението му. До напускането му на Таджикистан бил изборен член на местно регионално събрание там. Освен това бил известен бизнесмен, притежаващ няколко завода, бензиностанции, сгради и друго имущество. Според жалбоподателя, през 2006 г. лица, приближени на президента на Таджикистан, няколкократно поискали от жалбоподателя да прехвърли собствеността на част от притежаваните от него заводи. След като отказал на поредното подобно искане, властите започнали да се намесват в бизнеса му и да го заплашват с репресии. На 27 септември 2006 г. срещу него било извършено покушение, но той оцелял. През месец юни 2007 г., страхувайки се за живота и свободата си, жалбоподателят избягал в Обединените арабски емирства. На 13 август 2010 г. се преместил от Обединените арабски емирства в Русия.

Междувременно, на 23 юни 2007 г. компетентните държавни органи на Таджикистан образували наказателно производство срещу жалбоподателя и други осем

лица, по обвинения в присвояване и обсебване на имущество, пране на пари, укриване на данъци, подправка на документи и отправяне на заплахи срещу длъжностно лице. Впоследствие жалбоподателят бил обвинен и в образуване на организирана пристъпна група, както и за покушението срещу заместник-главния прокурор на Таджикистан, извършено през 1999 г. На 14 март 2008 г. жалбоподателят бил задочно привлечен като обвиняем по всички обвинения. На 9 юни 2009 г. Върховният съд на Таджикистан осъдил останалите тридесет и един подсъдими лица за различни престъпления, като им наложил различни срокове наказание лишаване от свобода. По време на процеса част от подсъдимите посочили, че били изтезавани за да дадат неверни показания срещу жалбоподателя. През месец септември 2010 г. адвокатът на жалбоподателя посетил Таджикистан, където събрал показанията на дванадесет свидетели, описващи извършените спрямо тях изтезания.

На 27 август 2010 г. жалбоподателят бил арестуван в Москва въз основа на международна заповед за арест, издадена от властите на Таджикистан. На 31 август 2010 г. съдът задържал жалбоподателя под стража. На 1 септември 2010 г. главният прокурор на Таджикистан поискал екстрадирането на жалбоподателя от Москва. На същата дата московската прокуратура дала заключение, че няма пречка за екстрадирането на жалбоподателя.

На 27 септември 2010 г. адвокатът на жалбоподателя поискал от главната прокуратура на Русия да отхвърли искането за екстрадиране и да освободи жалбоподателя. Молбата се позовавала на широко разпространената практика на изтезания и лошо третиране на задържаните лица в Таджикистан. В нея се цитирали и показанията, дадени от посочените по-горе лица във връзка с изтезанията срещу тях. Цитирала се и практика на Съда, съгласно която екстрадиране или експулсиране в Таджикистан е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. На 7 октомври 2010 г. главната прокуратура на Русия отхвърлила молбата.

На 16 февруари 2011 г. заместник-главният прокурор потвърдил екстрадирането на жалбоподателя, който от своя страна обжалвал заповедта за екстрадиране пред съда, посочвайки, че екстрадирането му ще го постави в опасност от третиране, забранено от чл. 3 от Конвенцията. На 12 април 2011 г. градският съд разгледал жалбата на жалбоподателя за екстрадиране. Както се посочвало в текста на решението, адвокатът на жалбоподателя, „позовавайки се на практиката на Съда, свързана с екстрадиране в Таджикистан, изтъква, че жалбоподателят не следва да бъде екстрадиран, тъй като би бил изправен пред опасността от третиране, забранено от чл. 3 от Конвенцията“. Съдът отхвърлил жалбата, правейки заключението, че Таджикистан „е признал основните документи, свързани със защитата на правата на човека и е предприел мерки за създаване на механизми за тяхното прилагане“.

На 2 юни 2011 г. Върховният съд на Русия потвърдил решението на градския съд.

Междувременно, на 23 септември 2010 г. жалбоподателят поискал от Федералната миграционна служба на Русия да му бъде признат статут на бежанец. На 7 декември 2010 г. молбата му била отхвърлена. След това той подал молба за временна закрила, но тя също била отхвърлена. На 16 септември 2011 г. съдът отхвърлил жалбата му срещу отказа за признаване на статут на бежанец.

Срокът на задържане под стража на жалбоподателя с цел екстрадирането му бил няколкократно продължаван от съдилищата и изтекъл окончателно на 27 февруари 2012 г. След тази дата жалбоподателят бил освободен като му била наложена мярка забрана да напуска града. Освен това още същия ден бил призован да се яви като свидетел по определено наказателно дело. На 28 февруари 2012 г. обаче жалбоподателят бил задържан отново като заподозрян в извършване на престъплението по въпросното наказателно дело. На 2 март 2012 г. районният съд постановил задържането под стража на жалбоподателя като обвиняем.

На 25 януари 2012 г. секретарят на Съда изпратил писмо до руското правителство от името на Председателя на Съда, в което се изразявала дълбоката загриженост от твърденията за това, че жалбоподателиса били тайно прехвърляни от Русия в Таджикистан в нарушение на временните мерки, постановени въз основа на чл. 39 от Правилника на Съда. Определяйки това положение като обезпокоително и безпрецедентно, с писмото се призовава руското правителство да предостави на Съда изчерпателна информация за развитието по случая. Освен това се обръщало внимание на властите, че временните мерки продължавали да се прилагат по отношение на 25 други дела във връзка с екстрадиране и експулсиране, в това число и по настоящото дело. Според правителството всички органи, които имат правомощия да извършат предаване на жалбоподателя на Таджикистан, са информирани за забраната.

На 29 март 2012 г. жалбоподателят напуснал сградата, в която бил задържан под стража. Според службата за изпълнение на наказанията, жалбоподателят бил освободен в 13.00 ч. като се задължил да не напуска града. Нито жалбоподателят, нито роднините му са били информирани за решението за освобождаването му. Сутринта на същия ден адвокатът на жалбоподателя получила телефонно обаждане от един от съкилийниците му, който я информирал, че жалбоподателят ще напусне мястото на задържане под стража. Когато обаче тя успяла да стигне до там жалбоподателят бил изчезнал безследно.

Ответното правителство е представило писмо от 6 юни 2012 г. от главната прокуратура на Таджикистан до руската страна, съгласно което на 5 април 2012 г. жалбоподателят се е явил в Държавния комитет за национална сигурност на Таджикистан, където бил арестуван, но на 9 април 2012 г. бил освободен със задължение да не напуска града. Междувременно на 7 април 2012 г. държавната телевизия на Таджикистан излъчила видео материал, в който жалбоподателят прочел изявление, че веднага след освобождаването му, чувствайки се виновен и притеснен за децата и възрастната си майка, решил да се върне в Таджикистан и да се предаде на властите.

Ответното правителството отрича жалбоподателят да е бил принудително предаден от Русия на Таджикистан, твърдейки, че това била само непотвърдена версия на неговите адвокати.

ПРАВОТО

I. Установяване на фактите

1. Съдът констатира, че страните спорят относно събитията, случили се между 29 март 2012 г., когато жалбоподателят бил освободен от мястото за задържане под стража, и 7 април 2012 г., когато бил излъчен репортажът по таджикската национална телевизия. Те спорят по-конкретно относно начина, по който жалбоподателят се е озовал в Таджикистан.

2. Представителите на жалбоподателя твърдят, че той е бил задържан и прехвърлен в Таджикистан пряко волята му. … Смятат за неправдоподобна версията, че жалбоподателят доброволно е преминал през четири държавни граници без документ за самоличност и без да каже и дума на адвокатите или роднините си в Москва. …

3. Правителството отрича да е знаело или да е отговорно за съдбата на жалбоподателя след освобождаването му на 29 март 2012 г. и твърди, че той не е бил предаван на Таджикистан. …

4. … Съдът осъзнава субсидиарния характер на своите функции и трябва да се въздържа да поема ролята на първоинстанционен съд по установяване на фактите, когато с оглед обстоятелствата по конкретно дело това е възможно.Независимо от това, когато

са налице твърдения по чл. 3 от Конвенцията, Съдът трябва да извърши особено внимателна преценка, дори когато националните власти вече са провели съответното производство и разследване (вижEl Masri v. “the former Yugoslav Republic of Macedonia” [ГК], № 39630/09, § 155, 13 декември 2012 г.).

5. При преценката на доказателствата, Съдът прилага стандарта на доказване „отвъд всякакво разумно съмнение“ (вижOrhan v. Turkey, № 25656/94, § 264, 18 юни 2002 г.).Целта му обаче никога не е била да заимства подхода на националните правни системи, използващи този стандарт. … В производството пред Съда няма процесуални пречки за допускането на определен вид доказателства и няма предварително дефинирани формули за тяхната преценка. …Според установената му практика, доказването може да следва от съвместното наличие на достатъчно убедителни, ясни и непротиворечиви заключения или от сходни неопровергани фактически презумпции. …

6. Съдът вече се е произнасял, че производствата по Конвенцията не винаги се подчиняват на строгото прилагане на принципа, че лицето, което твърди нещо трябва да докаже твърдението си. При определени обстоятелства, когато фактите по делото са изцяло или до голяма степен известни на властите, на тяхможе да им бъде възложена тежестта да представят задоволително и убедително обяснение на даден факт(вижSalman v. Turkey [ГК],№ 21986/93, § 100, ECHR 2000-VII; D.H. and Others v. the Czech Republic [ГК], № 57325/00, § 179, ECHR 2007-XII).Когато страна по делото не представи доказателства или информация, поискани от Съда или не разкрие относими данни по собствена инициатива или ако по друг начин не участва ефективно в производството, Съдът може да направи заключения каквито намери за уместни (Чл.44C § 1 от Правилника на Съда).

7.-95. Съдът най-напред ще обсъди версията за събитията, представена от жалбоподателя във видеоматериала, излъчен на 7 април 2012 г. по таджикската телевизия. … Според Съда без всякакво съмнение материалът е прочетен от жалбоподателя и излъчен по телевизията докато жалбоподателят се е намирал под пълния контрол на таджикските власти. Жалбоподателят се е намирал в изключително уязвимо положение, имайки предвид опасността от малтретиране, пред която е бил изправен във връзка с наказателното производство в страната му. Това кара Съдът да бъде много внимателен, разглеждайки тази версия за събитията. Той не би кредитирал информацията, съдържаща се в материала, ако тя не е подкрепена от други доказателства. Ответното правителство все още не е представило никакви данни в подкрепа на тази версия. Съдът не се съмнява в показанията на свидетели, според които, няколко дни преди изчезването му, жалбоподателят е имал твърдото намерение да направи всичко, което е по силите му за да избегне екстрадиране в Таджикистан. Правителството не е направило нищо за да разсее съмненията относно достоверността на тази версия. Така например то е могло да предостави записите от наблюдателните камери от затвора, от който е бил освободен, доказвайки най-малкото, че жалбоподателят е напуснал мястото доброволно и безпрепятствено. … Съдът отдава голямо значение и прави сериозни заключения от факта, че правителството продължава да не дава обяснения и да не разкрива обстоятелствата около тежкия инцидент по настоящото дело. Съдът намира посочените по-горе съображения за достатъчни за да направи заключение отвъд всякакво разумно съмнение, че жалбоподателят не е заминал доброволно от Русия за Таджикистан, а е бил тайно и незаконно прехвърлен там от неизвестни лица, веднага след освобождаването му на 29 март 2012 г. и е бил предаден на таджикските власти преди 7 април 2012 г., когато е показан по таджикската телевизия. …

…

II. Твърдяно нарушение на чл. 3 от Конвенцията

8. Жалбоподателят първоначално се оплаква, че ако бъде екстрадиран в Таджикистан ще бъде изправен пред реалната опасност от малтретиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. След последвалите събития представителите му допълват оплакването, твърдейки че е бил насилствено прехвърлен от Москва в Таджикистан в нарушение на чл. 3 като за това отговорност носят руските власти.

A. Становища на страните

1. Правителството

9.-99. Правителството твърди, че при вземането на решение за екстрадиране на жалбоподателя националните власти подробно са обсъдили възможността той да бъде подложен на изтезания и други форми на малтретиране. Съдилищата внимателно са разгледали представените доказателства и са достигнали до обоснованото заключение, че доводите на жалбоподателя за евентуално малтретиране са неоснователни. Правителството освен това оспорва твърдението, че жалбоподателят е бил арестуван и принудително прехвърлен в Таджикистан, твърдейки, че това не се подкрепяло от никакви доказателства.

2. Жалбоподателят

10.-102. Жалбоподателят оспорва твърденията на руските власти, че са извършили подробна преценка на опасността от малтретиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията, посочвайки, че заключенията на властите се основават на оскъдната информация, получена от няколко официални източници. Твърди, че руските прокуратура и съдилища са подходили формално при оценката на доказателствата по делото му. Позовава се на многобройните доказателства относно положението в Таджикистан. … Жалбоподателят освен това поставя под съмнение стойността и достоверността на уверенията, дадени от таджикските власти. … Цитира решения на Съда, касаещи екстрадиране в Таджикистан, съгласно които дипломатическите гаранции не са достатъчни за да се приеме, че държавата няма да подложи екстрадираното лице на изтезания. След изчезването на жалбоподателя представителите му твърдят, че руските власти са отговорни за принудителното му отвеждане в Таджикистан и за липсата на ефективно разследване по случая. …

B. Преценка на Съда

…

11. Съдът вече прие отвъд всякакво разумно съмнение, че жалбоподателят е бил тайно и незаконно прехвърлен от Русия в Таджикистан след освобождаването му на 29 март 2012 г. …

(a) Дали връщането на жалбоподателя в Таджикистан го е изложило на опасност от третиране в нарушение на чл. 3

(i) Общи принципи

12. Според установената практика на Съда, експулсиране или екстрадиране от договаряща страна може да повдигне въпрос по чл. 3 и да ангажира отговорността на тази държава по Конвенцията ако са налице сериозни доказателства за това, че ако бъде депортирано лицето ще бъде изправено пред реалната опасност да бъде подложено на

третиране в нарушение на чл. 3 (вижSoering v. the United Kingdom, 7 юли 1989 г., § 91, серия A № 161).

13. Преценката за наличието на реална опасност от малтретиране в нарушение на чл. 3 по необходимост изисква от Съда да обсъди условията в приемащата държава от гледна точка на стандартите по Конвенцията (вижMamatkulov and Askarov v. Turkey[ГК], № 46827/99 и № 46951/99, § 67, ECHR 2005-I).…

14. … Тъй като по подобни дела естеството на отговорността на договарящите държави по чл. 3 е в излагането на лицето на опасност от малтретиране, наличието на тази опасност трябва да се преценява най-вече чрез позоваване на фактите, които са били известни или е трябвало да бъдат известни на договарящата държава към момента на екстрадирането. …

15. По принцип жалбоподателят трябва да представи доказателства, с които да установи наличието на сериозни основания да се счита, че би бил изправен пред реална опасност от третиране в нарушение на чл. 3 ако спрямо него бъдат приложени оспорваните мерки. При наличието на такива доказателства правителството трябва да разсее всякакви съмнения относно тази опасност. …

16. При преценката на опасността за малтретиране в приемащата държава, Съдът може да разглежда доклади на независими международни организации за правата на човека, както и да отчита данните за евентуално подобряване или влошаване на положението с правата на човека по принцип или спрямо определена група или територия, която може да се окаже от значение по отношение на жалбоподателя.

17. Позоваването на общ проблем със спазването на правата на човека в дадена държава само по себе си не е достатъчно за да бъде отказано екстрадиране (вижDzhaksybergenov v. Ukraine, № 12343/10, § 37, 10 февруари 2011 г.).Жалбоподателят трябва да представи допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си, засягащи неговия конкретен случай и опасенията му от малтретиране. Съдът няма да изисква такива конкретни доказателства единствено в крайните случаи, в които общото положение, свързано с насилие в приемащата държава е толкова тежко, че всяко изпращане в тази държава би създало опасност за нарушение на чл. 3(вижN.A. v. the United Kingdom, № 25904/07, §§ 115-16, 17 юли 2008 г., иSufi and Elmi v. the United Kingdom,№ 8319/07 и № 11449/07, § 217, 28 юни 2011 г.).

18. Друг относим фактор, който Съдът преценява са предоставените уверения от приемащата държава. Уверенията обаче не са достатъчни сами по себе си за да гарантират адекватна защита срещу опасността от малтретиране. Тежестта, която трябва да бъде дадена на уверенията на приемащата държава, зависи от конкретните обстоятелства, доминиращи във всеки отделен случай (вижOthman (Abu Qatada) v. the United Kingdom, № 8139/09, § 187, ECHR 2012 (извадки)).

(ii) Приложимост към настоящото дело

19. На първо място Съдът отбелязва, че в молбите си за закрила и за предоставяне на статут на бежанец жалбоподателят не е изтъкнал ясно и недвусмислено страха си от малтретиране. Не го е сторил и в жалбите си срещу решенията на съответните органи. В производството за екстрадиране обаче, опасността от малтретиране е един от основните доводи, изложени от защитата. …

…

20. По дела за екстрадиране или депортиране, ако жалбоподателят изложи разумни основания, хвърлящи съмнение върху достоверността на информацията, на която се е позовало ответното правителство, Съдът трябва да се увери, че преценката на властите на договарящата страна е адекватна и достатъчно подкрепена с доказателства и материали, произхождащи от достоверни и обективни източници. …

21. Между септември 2010 г. и януари 2011 г. адвокатите на жалбоподателя са изложили пред Главната прокуратура на Русия подробни аргументи срещу

екстрадирането му, подкрепени от множество свидетелски показания, протоколи от съдебни процеси, доклади на неправителствени организации и агенции на Организацията на обединените нации и решения на Съда, касаещи експулсиране или екстрадиране в Таджикистан, в които са установени нарушения от страна на Русия на чл. 3 от Конвенцията. … Въпреки това заповедта за екстрадиране от 16 февруари 2011 г. не съдържа никаква преценка на опасността от малтретиране и не споменава направените твърдения за подобна опасност. …

22. В производството по обжалване на заповедта за екстрадиране градският съд е извършил по-обстойна преценка. Независимо от това, Съдът не може да приеме, че градският съд е извършил надлежна преценка на опасностите пред жалбоподателя, съгласно изискванията на Конвенцията.

23. Градският съд е основал преценката си за общото положение в Таджикистан на конституцията на тази страна, на някои закони и на обстоятелството, че тя член на Организацията на обединените нации и страна по определени договори на ООН, включително Конвенцията срещу изтезанията и Международния пакт за граждански и политически права и факултативния протокол към него. Твърде малко внимание обаче е обърнато на въпроса за ефективното и практическо прилагане на тези актове в Таджикистан. …

24. Градският съд не е взел предвид информацията от независими източници, включително докладите на уважавани международни институции. … Съдът е пренебрегнал многобройните данни за системни нарушения на основните права на човека в Таджикистан, включително изтезания на задържани лица.

25. За сметка на това градският съд с готовност е приел уверенията на таджикските власти като твърда гаранция срещу каквато и да е опасност от малтретиране на жалбоподателя. …

26. … Националният съд е ограничил оценката си на свидетелските показания до констатацията, че „никой от свидетелите не твърди, че жалбоподателят би бил лично подложен на изтезания“. Той се е задоволил с формално разглеждане на свидетелските показания без да се задълбочи върху един от най-важните аспекти по делото (виж, mutatis mutandis, C.G. and Others v. Bulgaria, № 1365/07, § 47, 24 април 2008 г.).

27. … Съдът приема, че властите не са провели независимо и подробно изследване на оплакването на жалбоподателя за наличието на опасност от третиране в нарушение на чл. 3.

28. Съдът трябва да направи собствена преценка въз основа на фактите дали връщането на жалбоподателя в Таджикистан го е изложило на опасност от третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

…

29. … Съдът констатира продължаващите сериозни критики, изразени в национални и международни доклади, които през последните няколко години постоянно разкриват широко разпространена и системна употреба на изтезания от правоохранителните органи на Таджикистан и безнаказаност на държавните служители. …

…

30. Съдът отбелязва на първо място, че събраните свидетелски показания относно конкретното положение на жалбоподателя са последователни във времето. … Съдът няма причина да се съмнява в тяхната истинност. Освен това данните, съдържащи се в тях съответстват на описаното в споменатите по-горе доклади за положението в Таджикистан.

…

31. Явният интерес на таджикските власти от благоприятен за тях изход от наказателното производство срещу жалбоподателя повишава опасността той да бъде подложен на изтезания с цел изтръгване на показания. …

32. Според Съда конкретните обстоятелства около жалбоподателя, в съчетание с общото положение в Таджикистан са достатъчни за да се направи заключение за наличието на реална опасност от малтретиране на жалбоподателя. …

…

33. Съдът не може да приеме твърдението на правителството, че уверенията, дадени от таджикските власти са достатъчни за да изключат опасността от малтретиране на жалбоподателя. С оглед на това Съдът достига до заключението, че принудителното връщане на жалбоподателя в Таджикистан го е изложило на реална опасност от малтретиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

(b) Дали руските власти са отговорни за нарушение на чл. 3 поради принудителното връщане на жалбоподателя в Таджикистан

(i) Общи принципи

34. Задължението на договарящите страни по чл. 1 от Конвенцията, разгледано във връзка с чл. 3 изисква от тях да предприемат мерки за гарантиране, че лицата под тяхна юрисдикция няма да бъдат подлагани на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне. …

35. Трябва да бъдат провеждани ефективни официални разследвания на твърдения за изтезания или малтретиране, извършвани от представители на властта. Разследването трябва да е в състояние да доведе до разкриване и наказване на извършителите (вижAssenov and Others v. Bulgaria, 28 октомври 1998г., § 102, Reports 1998-VIII).

36. Разследването на твърденията за малтретиране трябва да бъде бързо и всестранно. Властите трябва винаги да полагат сериозни усилия да установят какво се е случило в действителност и не следва да правят прибързани или не добре мотивирани заключения за да приключат разследването си (вижAssenov and Others,цитирано по-горе, § 103). …

…

(ii) Приложимост към настоящото дело

37. Според представителите на жалбоподателя подозрителните обстоятелства около изчезването му от Русия и последвалото му връщане в Таджикистан разкриват пасивна или активна намеса на руските власти в тази операция. …

38. Съдът се съгласява с представителите на жалбоподателя, че той е бил прехвърлен в Таджикистан в съответствие с план, включващ руските власти.

…

39. Имайки предвид естествените ограничения, присъщи за един международен съд, що се отнася до възможността за ефективно разкриване на фактите, Съдът напомня, че производството по настоящото дело е до голяма степен поставено в зависимост от сътрудничеството на Русия в съответствие с ангажиментите й по чл. 38 от Конвенцията да улеснява установяването на фактите. Неизпълнението на това задължение от страна на правителството затруднява Съда да установи точните обстоятелства около принудителното връщане на жалбоподателя в Таджикистан. …

40. Съдът намира за безспорно, че руските власти не са защитили жалбоподателя срещу реалната и непосредствена опасност от принудително връщане в Таджикистан и малтретиране в тази държава. Без всякакво съмнение руските власти са знаели или са могли да знаят за тази опасност при вземането на решение за освобождаване на жалбоподателя. … В резултат на това жалбоподателят напуснал юрисдикцията на Русия, а целта на таджикските власти, жалбоподателят да бъде екстрадиран в Таджикистан, била постигната по явно незаконен начин.

41. Властите не са провели ефективно разследване във връзка с изчезването на жалбоподателя и незаконното му прехвърляне от Москва в Таджикистан. … Отчитайки отношението на правителството и оскъдната информация, предоставена от него, Съдът

споделя становището на представителите на жалбоподателя, че властите не са направили опит да разследват едно обосновано твърдение, съгласно изискванията на чл. 3 от Конвенцията.

42. С оглед на това Съдът достига до заключението, че Руската федерация е нарушила позитивните си задължения да защити жалбоподателя от реалната и непосредствена опасност от изтезания и малтретиране в Таджикистан и да проведе ефективно разследване на незаконното му и принудително прехвърляне в тази страна. … Съдът припомня, че поредицата от подобни инциденти в тази държава - ответник представлява явно незачитане на върховенството на закона и влече най-сериозни последици за правовия ред в Русия, за ефективността на системата по Конвенцията и за авторитета на Съда.

43. С оглед на изложеното има нарушение на чл. 3 от Конвенцията във връзка с принудителното връщане на жалбоподателя в Таджикистан.

III. Твърдяно нарушение на чл. 13 от Конвенцията

44. Жалбоподателят прави оплакване по чл. 13 от Конвенцията за липса на ефективни вътрешноправни средства за защита във връзка с оплакването му по чл. 3 от Конвенцията. …

45. С оглед заключенията на Съда по чл. 3 по Конвенцията, той не намира за необходима да разглежда самостоятелно оплакването на жалбоподателя по чл. 13.

IV. Твърдяно нарушение на чл. 34 от Конвенцията

46. Представителите на жалбоподателя правят оплакване, че чрез връщането на жалбоподателя или чрез улесняването на връщането му в Таджикистан, въпреки наложената временна мярка по чл. 39 от Правилника на Съда, Русия не е изпълнила задължението си по чл. 34 от Конвенцията да не възпрепятства жалбоподателя при упражняване на правото му на индивидуална жалба. …

47. Съгласно чл. 34 от Конвенцията, договарящите страни се задължават да се въздържат от всякакви действия или бездействия, които могат да възпрепятстват ефективното упражняване на правото на индивидуална жалба (вижMamatkulov and Askarov, цитирано по-горе, §§ 102 и 125).

48. Целта на временните мерки в системата по Конвенцията е не само да гарантират ефективното разглеждане на жалбата, но и да осигурят ефективната защита, предоставена от Конвенцията на жалбоподателя. …

49. Особеното значение на временните мерки се илюстрира и от факта, че Съдът ги допуска само при изключителни обстоятелства, като в повечето случаи жалбоподателите са изправени пред непосредствена опасност за живота и здравето им. …

50. На 26 май 2011 г. Съдът поиска от правителството, в интерес на страните и на надлежното провеждане на производството пред него, да не екстрадира жалбоподателя в Таджикистан до вземане на следващо решение. … Въпреки това жалбоподателят е бил принудително върнат в Таджикистан между 29 март и 7 април 2012 г. В резултат на това целта на таджикските власти, жалбоподателят да бъде върнат в страната, била напълно постигната, въпреки че временната мярка е имала за цел да предотврати именно това докато делото е висящо пред Съда (вижPaladi v. Moldova [ГК], № 39806/05, § 91, 10 март 2009 г.).

…

51. Съдът достига до заключението, че Русия носи отговорност за нарушаването на временната мярка, посочена от Съда по настоящото дело. Следователно има нарушение на чл. 34 от Конвенцията.

V. Спазване на чл. 38 от Конвенцията

…

52. Съгласно чл. 38 от Конвенцията договарящите страни се задължават да подпомагат Съда за надлежното и ефективно разглеждане на жалбите. …

53. Съдът вече отбеляза, че настоящото дело засяга противоречиви фактически въпроси, които биха могли да бъдат разрешени единствено със съдействието на ответното правителство в съответствие с чл. 38 от Конвенцията. …

54. Чл. 38 изисква от държавата-ответник да предостави поисканите от Съда материали в тяхната цялост, както и надлежно да допълни каквато и да е липсваща информация (вижEnukidze and Girgvliani v. Georgia, № 25091/07, §§ 299-300, 26 април, иDavydov and Others v. Ukraine, № 17674/02 и № 39081/02, §167 и сл.,1 юли 2010 г.).Правителството не изпълни това задължение като по този начин още повече усложни разглеждането на делото от Съда. Според Съда, отказът на правителството да сътрудничи по такъв решаващ въпрос, разгледан в контекста на уклончивите му отговори на конкретните фактически въпроси и в съчетание със сериозните пропуски в разследването на национално ниво, подчертава нежеланието на властите да разкрият истината относно обстоятелствата по делото.

55. Съдът достига до заключението, че Руската федерация не е изпълнила задължението си да сътрудничи на Съда съгласно чл. 38 от Конвенцията.

VI. Твърдяно нарушение на чл. 5 § 4от Конвенцията

56. Жалбоподателят се оплаква, че въззивният съд не е разгледал достатъчно бързо жалбите му за преразглеждане на решенията на районния съд за задържането му под стража и за продължаване на срока на това задържане.

…

57. … Чл. 5 § 4 от Конвенцията не задължава договарящите страни да осигуряват втора инстанция при разглеждането на законността на лишаването от свобода на едно лице. Въпреки това ако националното законодателство предвижда подобно обжалване, органът, разглеждащ жалбата, трябва също да се съобразява с изискването на чл.5 § 4 за бързо съдебно разглеждане на законността на лишаването от свобода. …

58. Макар броят на дните, които са били необходими за провеждането на съответното производство да е важен елемент, той не е решаващ по отношение на въпроса дали решението е било постановено с необходимата бързина. Има значение също и добросъвестността на властите, забавянето в резултат на действия на жалбоподателя или наличието на фактори, водещи до забавяне, за които държавата не носи отговорност. …

59. По настоящото дело жалбата постъпила в районния съд на 28 февруари 2011 г., а решението на градския съд било взето на 23 март 2011 г., т.е. 23 дни по-късно.

…

60. Голяма част от времето, а именно 21 дни, е отнело прехвърлянето на делото от първоинстанционния към въззивния съд. Следователно цялостното забавяне на процедурата по обжалване се дължи на националните власти. В тази връзка Съдът отбелязва, че районният съд и градският съд се намират географски много близо, което по принцип трябва да допринася за по-бързата обмяна на информация между тях и в частност за прехвърлянето на делата.

…

61.-178. Съдът намира, че забавянето от 23 дни при разглеждането на жалбата срещу задържането под стража на жалбоподателя е несъвместимо с изискването за „бързина“ по чл. 5 § 4. Следователно има нарушение на тази разпоредба.

На основание чл. 41 от Конвенцията е присъдено обезщетение на жалбоподателя за неимуществени вреди в размер на 30 000 евро.