Номер на жалба: 35810/09

Дата на постановяване: 28.01.2014 г.

Вид на решението: по същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/sites/eng/pages/search.aspx?i=001-140235

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията; (Чл. 13) Право на ефективни средства за защита

Окончателно от: 15.03.2011 г.

Дело O’KEEFFE срещу Ирландия (O’KEEFFE v. IRELAND)

жалба № 35810/09

Решение на Голямата камара от 28 януари 2014 г.

Член 3 от Конвенцията – нарушение

Член 13 от Конвенцията – нарушение

Конвенцията възлага на правителството задължението да гарантира закрилата на децата от малтретиране, особено в контекста на училищното образование, чрез приемането, ако е необходимо, на специални мерки и гаранции.

Държавата не може да се освободи от задължението си спрямо децата в основните училища чрез делегиране на своите отговорности на частни институции или лица.

ФАКТИТЕ

Жалбоподателката е родена през 1964 г. и живее в гр. Корк, Ирландия. Тя посещавала националното училище Dunderrowот 1968 г. Училището било притежавано от католическия епископ на епархията на Корк и Рос, който бил признат от Дирекцията по образование и наука („Дирекцията“) за патрон на училището. Управител на училището бил местният епархийски свещеник S., чиито функции обаче си изпълнявали de factoот свещеника О. Директор на училището бил един от учителите – LH.

От януари до средата на 1973 г. жалбоподателката била подлагана на сексуалнонасилие от LH около 20 пъти. През месец септември 1973 г. родителите на жалбоподателката узнали от други родители за сходни оплаквания срещу LH, който през септември 1973 г. напуснал. Тези твърдения не били съобщени на полицията, дирекцията или на който и да е друг държавен орган. LH започнал работа в друго национално училище, където преподавал до пенсионирането си през 1995 г.

През 1996 г. жалбоподателката била потърсена от полицията, която разследвала сигнал от 1995 г., подаден от бивш ученик от националното училище Dunderrowсрещу LH. В хода на разследването жалбоподателката дала показания заедно с други бивши ученици. LH бил обвинен в извършването на 386 престъпления, свързани със сексуалнонасилие. Бил осъден на лишаване от свобода.

През месец юни 1998 г. в резултат на лечение жалбоподателката разбрала за връзката между психологическите проблеми, които имала и насилието, упражнявано от LH и осъзнала мащаба на тези проблеми.

През месец октомври 1998 г. жалбоподателката подала иск за обезщетение пред Съда за обезщетяване на вреди от престъпления („CICT“), който й присъдил обезщетение срещу ангажимента й тя да го възстанови, при условие, че получи обезщетение от друг източник за същото увреждане.

На 29 септември 1998 г. жалбоподателката предявила пред окръжния съд искове срещу LH, министъра на образованието, държавата Ирландия и срещу генералния

адвокат, претендирайки да й се заплати обезщетение за вредите, претърпени в резултат от тормоз и насилие, в това число сексуално насилие, упражнявано от LH.

На 8 ноември 1999 г. в полза на жалбоподателката и срещу LH било постановено неприсъствено решение. Впоследствие окръжният съд оценил размера на дължимото от LH обезщетение на 305,104 евро.

С решение от 20 януари 2006 г. по отношение на ответниците-държавниучреждения окръжният съд приел, че държавата не носи солидарна отговорност заедно с LH. През месец май 2006 г. жалбоподателката подала жалба до Върховния съд. На 19 декември 2008 г. Върховният съд отхвърлил жалбата. Според Върховния съд, макар и държавата да плаща за поддържане на системата на образованието, „тя не я управлява или ръководи на място“. Тази последна функция е предоставена на местния ръководител на съответното вероизповедание.

ПРАВОТО

1. Жабоподателката се оплаква, че държавата не й е осигурила защита срещу сексуалния тормоз, извършван от учител докато е била на училище и че не е разполагала с ефективно правно средство за защита срещу държавата. Позовава се на чл. 3 (самостоятелно и във връзка с чл. 13), чл.8, чл.2 от Протокол №1, както и на всички тези разпоредби във връзка с чл. 14 от Конвенцията.

I. Предварителни възражения на правителството

2. Според правителството жалбоподателката не е изчерпала вътрешноправните средства за защита, не притежава качеството на жертва на нарушение на Конвенцията, жалбата й е просрочена, а оплакванията й са явно необосновани. Жалбоподателката оспорва тези твърдения.

A. Становища на страните

1. Правителството

3.-103. Правителството поддържа, че жалбоподателката не е изчерпала вътрешноправните средства за защита, тъй като не е обжалвала пред Върховния съд определението на окръжния съд, с което се установява, че не е доказано наличието на небрежност. На второ място, жалбата трябвало да бъде отхвърлена като просрочена, тъй като не била подадена в шестмесечния срок от постановяването на посоченото по-горе определение. Правителството освен това твърди, че жалбоподателката не е жертва на нарушение с оглед на обезщетенията, присъдени й от CICT и от окръжния съд. Накрая правителството поддържа, че жалбата е явно необоснована.

2. Жалбоподателката

4.-107. Жалбоподателката твърди, че е изчерпала всички ефективни вътрешноправни средства за защита, като за ефективно би следвало да се приеме само такова средство за защита, което води до реализиране на отговорността на държавата и предлага подходящо обезщетение. Тя поддържа, че продължава да бъде жертва, тъй като отговорността на държавата не е призната и не е получила подходящо обезщетение от държавата.

B. Преценката на Съда

…

5. … Според установената практика на Съда жалбоподателят има право да избере едно подходящо вътрешноправно средство за защита пред друго, както и да насочи ресурси в използването на едно ефективно правно средство (иск за реализиране на солидарна отговорност на държавата) вместо на друго (иск за вреда, причинна поради непредпазливост и/или конституционен иск). Голямата камара потвърждава констатациите на отделението, че жалбоподателката е изпълнила изискването на чл. 35 от Конвенцията за изчерпване на вътрешноправните средства.

…

6. Жалбоподателката е имала възможност да подаде жалбата си в шест месечен срок от окончателното решение по заведеното от нея дело - в случая в шестмесечен срок от решението на Върховния съд от 19 декември 2008 г. Ето защо жалбата не може да бъде отхвърлена като просрочена.

7.-120. Що се отнася до статуса на жертва на жалбоподателката Съдът приема, че тя продължава да бъде жертва на нарушение на Конвенцията що се отнася до оплакванията за това, че държавата не й е предоставила закрила и не й е осигурила ефективно правно средство за защита. Дадено решение или мярка в ползва на жалбоподателя по принцип не са достатъчни за да го лишат от статуса му на жертва за целите на чл. 34 от Конвенцията, освен ако националните власти са признали изрично или мълчаливо и са предоставили обезщетение за съответното нарушение на Конвенцията (например, Dalban v. Romania [ГК], № 28114/95, § 44, ECHR 1999-VI).Когато са засегнати такива основни права като правото, защитено по чл. 3 и когато става въпрос за предполагаемо бездействие на властите да осигурят закрила на лицата срещу деяния на други лица чл. 13 изисква наличието на механизъм, чрез който жертвите да установят отговорността на държавата за действия или бездействия, свързани с нарушаването на техните права по Конвенцията, а освен това сред наличните правни средства за защита трябва да бъде и възможността за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, причинени от това нарушение. Статуса на жертва може да зависи и от размера на обезщетението, присъдено на национално ниво, като се отчитат фактите, на които се основава оплакването пред Съда (виж, inter alia, Gäfgen v. Germany [ГК], № 22978/05, § 115 и 118, ECHR 2010). … Жалбоподателката не е получила признание за нарушението на правата й по Конвенцията, нито подходящо обезщетение. … По тези съображения Голямата камара приема, че жалбоподателката все още е жертва на бездействието на държавата да й предостави закрила от малтретиране и да и осигури вътрешноправно средство за защита в нарушение на чл. 3 и чл. 13.

8. Голямата камара отхвърля предварителните възражения на правителството с изключение на възражението за явна необоснованост, което ще бъде обсъдено при разглеждане на жалбата по същество.

II. Твърдяно нарушение на материалния аспект на чл. 3 от Конвенцията

A. Становища на страните

1. Жалбоподателката

9.-129. По същество оплакването на жалбоподателката е, че държавата, в нарушение на позитивното си задължение по чл. 3, не е въвела подходяща правна уредба за

закрила на децата от сексуален тормоз, за опасността от който държавата е знаела или е трябвало да знае, като тази правна уредба е трябвало да обхваща и недържавното управление на националните училища. … Жалбоподателката изтъква очевидния контраст между подробното изложение на държавата по делото й пред националните съдилища, в което се твърди, че държавата няма контрол, информация или каквато и да е роля в управлението на училищата или по отношение на поведението на учителите като е предоставила пълната отговорност за това на патроните/управителите и позицията на държавата пред настоящия съд, съгласно която била налице ясна правна уредба на закрилата, предоставяна от държавата.

2. Правителството

10.-136. Според правителството LH не бил държавен служител, а бил нает от управителя на училището, който от своя страна управлявал от името на патрона. Това не било просто техническо административно разграничение, а реално „отстъпване“ на собствеността и управлението на училищата в полза на вероизповеданията. … Правителството твърди, че отговорността на държавата по чл. 3 не била ангажирана. … Отговорността на държавата за извършени престъпления, които не са свързани със защитата на право по Конвенцията, била ограничена до непосредствено задължение за закрила и нямало доказателства, че през 1973 г. държавата е знаела или че е трябвало да знае за наличието на реална опасност даден учител да упражнява насилие над ученици. … Националното законодателство съдържало ефективни механизми за защита, съответстващи на рисковете, за които към онзи момент се е знаело.

…

C. Преценка на Съда

11. Фактите по настоящото дело са се случили през 1973 г. Съдът трябва да обсъди евентуалната отговорност на държавата от гледна точка на фактите и стандартите към 1973 г. и най-вече като игнорира настоящата информираност на обществото за опасността от сексуално насилие над деца в системата на образованието, доколкото тази информираност е в резултат на скорошни обществени обсъждания по този въпрос, в това число и в Ирландия.

1. Приложимо позитивно задължение на държавата

12. Съдът припомня, че чл. 3 съдържа една от фундаменталните ценности на демократичното общество. Той забранява по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото или унизително третиране или наказание. Държавите имат задължение да предприемат мерки с цел гарантиране, че лицата под тяхна юрисдикция няма да бъдат подлагани на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, в това число и малтретиране, извършено от други частни лица. Това позитивно задължение обаче не може да възлага на властите прекомерна тежест като се имат предвид непредвидимостта на човешкото поведение и оперативните решения, които трябва да бъдат вземани с оглед на приоритетите и наличните ресурси. Следователно не всяка опасност от малтретиране е свързана със задължение на властите да предприемат мерки за предотвратяване на съответния риск. Въпреки това изискуемите мерки трябва най-малкото да осигуряват ефективна защита на деца и други уязвими лица и следва да обхващат разумни стъпки за предотвратяване на малтретиране, за което властите са знаели или е трябвало да знаят (X and Y v. the Netherlandsрешение от 26 март 1985 г., серия A № 91, §§ 21–27; A. v. the United Kingdom, 23 септември 1998 г., Reports 1998-VI, § 22; …иM.C. v. Bulgaria,№ 39272/98, § 149, ECHR 2003-XII).

13. … Практиката на Съда разкрива, че позитивното задължение за закрила има особено значение в контекста на предоставянето на важни обществени услуги като училищното образование, където училищните власти са задължени да закрилят здравето и благополучието на учениците и особено на малките ученици, които са особено уязвими и се намират под изключителния контрол на тези власти (Grzelak v. Poland, № 7710/02, § 87, 15 юни 2010г.;иIlbeyiKemaloğlu and MeriyeKemaloğlu v. Turkey, № 19986/06, § 35, 10 април 2012 г.).

14. … На правителството е възложено задължението да гарантира закрилата на децата от малтретиране, особено в контекста на училищното образование, чрез приемането ако е необходимо на специални мерки и гаранции.

15. Това задължение е било налице и към момента на събитията имащи отношение към настоящото дело, а именно през 1973 г.

…

Практиката на Съда още от неговото пето по ред решение потвърждава, че Конвенцията може да налага на държавите позитивни задължения, в това число и в контекста на чл. 2 от Протокол № 1 относно правото на образование (Case “relating to certain aspects of the laws on the use of languages in education in Belgium” (merits), 23 юли 1968 г., § 3, серияA№ 6). …

16. Що се отнася до съдържанието на позитивното задължение за закрила единствената ефективна мярка за възпиране на такива тежки деяния като това по настоящото дело, може да бъде единствено наличието на наказателно-правни разпоредби, подкрепени от съответния механизъм за прилагането им. …

17. … Пропускът да бъдат предприети разумни мерки, които биха имали реални изгледи да променят крайния резултат или да намалят степента на увреждането е достатъчен за да бъде ангажирана отговорността на държавата.

18. Държавата не може да се освободи от задължението си спрямо децата в основните училища чрез делегиране на своите отговорности на частни институции или лица.

19. Правителството допуска, че държавата е освободена от задълженията си по Конвенцията, тъй като жалбоподателката предпочела да посещава националното училище Dunderrow. Съдът обаче намира, че жалбоподателката не е разполагала с „реална и приемлива алтернатива“, освен да посещава най-близкото й национално училище. … Във всеки случай държавата не може да бъде освободена от позитивното си задължение просто защото детето предпочита една от одобрените от държавата възможности било то национално училище, платено училище или домашно образование.

20. За целите на настоящото дело въпросът е дали правната уредба на национално ниво, и най-вече механизмите за разкриване и докладване, е предоставяла ефективна защита на децата, посещаващи националното училище, срещу опасността от сексуално насилие, за която властите през 1973 г. са знаели или е трябвало да знаят.

2. Било ли е изпълнено позитивното задължение?

21. Не се спори, че през 1973 г. жалбоподателката е била подлагана на сексуално насилие от LH. …Съдът освен това приема, че малтретирането попада в обхвата на чл. 3 от Конвенцията …

22. … Държавата осигурява образованието(определя учебните планове, лицензира учителите и финансира училищата), но основна част от основното образование се предоставя чрез националните училища. Религиозните институции притежават и управляват тези национални училища. … Министърът на образованието не разполага с

никакви преки и непосредствени управителни или контролни функции в националните училища …

23.-158. Този модел на националните училища бил поддържан от независимостта през 1922 г. … Към края на 70-те години националните училища представлявали 94% от всички основни училища, като 91% от тях били притежавани и управлявани от католическата църква … По това време голямото мнозинство от деца на възраст под 12-13 г. посещавали най-близкото им национално училище. … Националните училища били образователни институции, притежавани и управлявани от и в интерес на недържавна институция, изключваща държавния контрол. … Този модел на основно образование изглежда е уникален за Европа. …

24. Едновременно с поддържането от страна на държавата на този уникален образователен модел, тя е разполагала с информация относно извършвани сексуални престъпления срещу непълнолетни, за което се съди от факта, че е приела съответното наказателно законодателство в тази сфера.

25. След независимостта на Ирландия от 1922 г. държавата е запазила или е приела закони, с които се криминализират сексуалните посегателства спрямо непълнолетни. …

26. Доказателствата, представени пред Съда, разкриват устойчиво ниво на брой разследвания на сексуални престъпления срещу деца преди 70-те години на ХХ век. …

27. Следователно държавата е разполагала с информация за броя на сексуалните престъпления, извършени от възрастни срещу деца. … Същевременно държавата трябва да е била наясно с потенциалните рискове за сигурността на децата, ако не е налице подходяща правна рамка за тяхната защита. На тези рискове е трябвало да се обърне внимание чрез приемането на съответни мерки и гаранции, които да включват най-малкото ефективни механизми за разкриване и докладване на случаи на малтретиране, доколкото тези процедури имат основно значение за прилагането на наказателно-правните разпоредби, за предотвратяването на случаите на малтретиране и в крайна сметка за изпълнение на позитивното задължение на държавата да осигурява закрила.

28.-164. Правителството се позовава на две средства за защита, а именно процедура за докладване, съдържаща се в няколко нормативни акта и системата на училищните инспектори. Според Съда обаче първият механизъм не съдържа задължение на държавата да контролира поведението на учителите спрямо учениците и не предвижда процедура за подаване на оплаквания директно до държавен орган от дете или родител в случай на малтретиране. Вторият механизъм не съдържа задължение на инспекторите да проучват или контролират поведението на учителите спрямо учениците и не дава никаква възможност на децата или родителите да правят оплаквания направо пред инспектора.

29. Според Съда посочените от правителството механизми не осигуряват никаква ефективна връзка между държавните органи и децата от основните училища и техните родители. …

30. Жалбата касае отговорността на държавата, а не на LH. Тя поставя въпроса дали ответната държава е трябвало да знае за наличието на риск от сексуално насилие над деца в националните училища в съответния период и дали е предоставяла подходяща защита на децата чрез правната си система. … Според Съда държавата не е изпълнила задължението си, защото въпреки че е разполагала с информация за извършването на сексуално насилие над деца, е продължавала да възлага управлението на основното образование на недържавни учреждения без да въведе никакъв механизъм за ефективен държавен контрол срещу извършването на подобни посегателства. …

31. При тези обстоятелства държавата не е изпълнила позитивното си задължение да защити жалбоподателката от сексуалното насилие, на което е била подложена като дете

в националното училище през 1973 г. Следователно има нарушение на правата й по чл. 3 от Конвенцията. …

III. Твърдяно нарушение на процесуалния аспект на чл. 3 от Конвенцията

32. Жалбоподателката твърди, че държавата не е извършила надлежно разследване на правдоподобно твърдение за малтретиране. …

33. Правителството твърди, че към 1973 г. са били налице достатъчно процесуални гаранции, но до 1995 г. до държавата не е било подавано оплакване. След този момент държавата е изпълнила процесуалните си задължения като е проведено разследване, LH бил осъден, а на жалбоподателката били присъдени обезщетения.

34. Чл. 3 изисква от властите да проведат ефективно официално разследване във връзка с твърдяно малтретиране, извършено от частни лица, като разследването трябва да е в състояние да доведе до установяване на фактите по делото и до разкриване и наказване на извършителите. …

35. … Процесуалните задължения възникват след като въпросът е бил отправен на вниманието на властите. По настоящото дело, след като оплакването за сексуално насилие, извършено от LH,е било подадено до полицията през 1995 г., започнало разследване. Жалбоподателката била призована да даде показания като свидетел. LH бил обвинен, осъден и лишен от свобода. …

36. По тези съображения Съдът намира, че няма нарушение на процесуалните задължения на държавата по чл. 3 от Конвенцията.

IV. Твърдяно нарушение на чл. 13 във връзка с материалния аспект на чл. 3 от Конвенцията

…

37. Жалбоподателката се оплаква, че макар да е имала право, не е разполагала с ефективно вътрешноправно средство за защита срещу държавата що се отнася до неизпълнението на задължението на държавата да й осигури закрила срещу сексуално насилие. …

38. Чл. 13 поставя изискване за наличие на механизъм за установяване на отговорността на държавни служители или органи за действия или бездействия в нарушения на Конвенцията и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. …

A. Гражданско-правни средства срещу недържавни учреждения

39. Правителството твърди, че жалбоподателката е могла да съди патрона на училището, епархията, към която той е бил епископ, управителя или техните правоприемници. …

40. Според Съда предполагаемите гражданско-правни средства за защита срещу частни лица и недържавни учреждения са неефективни без оглед на изгледите за успех в резултат на тяхното използване. … Същевременно, осъждането на LH, макар и да изпълнява процесуалните гаранции по чл. 3, не представлява ефективно правно средство за защита на жалбоподателката по смисъла на чл. 13 по Конвенцията.

B. Гражданско-правни средства за защита срещу държавата

1. Становища на страните

41.-181. Според правителството жалбоподателката е имала на разположение иск, основаващ се на твърдението, че системата на основно образование, предвидена в чл. 42 от Конституцията, е нарушила конституционното й право на телесна неприкосновеност. Правителството освен това твърди, че тя е могла да поддържа иска си за вреди, причинени по небрежност като твърди, че държавата не е организирала системата на основно образование по начин, който да я предпази от насилие.

Жалбоподателката твърди, че в производствата пред националните съдилища е претендирала солидарна отговорност на държавата. Тя оспорва ефективността на другите две правни средства на защита срещу държавата, на които се позовава правителството. …

3. Преценка на Съда

42.Съдът не е убеден, че което и да е от средствата за защита срещу държавата, посочени от правителството, би било ефективно по настоящото дело.

43. Искът, с който се претендирала солидарна отговорност на държавата, бил отхвърлен от Върховния съд. …

44. Евентуален иск срещу държавата за небрежност би означавал да се признае такава връзка между държавата и жалбоподателката, която да обуславя наличието на задължение за полагането на грижи от страна на държавата спрямо жалбоподателката. В действителност заместването на държавния контрол в националните училища от управлението, упражнявано от вероизповеданията, е несъвместимо със съществуването на подобно задължение за полагане на грижи.

45. Що се отнася до конституционната жалба за вреди, правителството не е посочило никаква относима практика, касаеща отговорността на държавата за нарушаване на конституционното право на телесна непрекосновеност в резултат на поддържането на системата, предвидена в чл. 42 от Конституцията. …

C. Заключение на Съда

46. Жалбоподателката не е разполагала с ефективно вътрешноправно средство за защита що се отнася до оплакванията й по материалния аспект на чл. 3 по Конвенцията. Има нарушение на чл. 13 от Конвенцията

V. Твърдяно нарушение на чл. 8 и чл. 2 от Протокол № 1 самостоятелно и във връзка с чл. 14 от Конвенцията

…

47.-195. С оглед заключението на Съда за нарушение на чл. 3 от Конвенцията, той намира, че не е необходимо да разглежда отделно оплакванията по посочените разпоредби от Конвенцията.

На основание чл. 41 от Конвенцията е присъдено обезщетение на жалбоподателката за имуществени и неимуществени вреди в размер на 30 000 евро.