Номер на жалба: 51284/09

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 3) Ефикасно разследване, (Чл. 3) Нечовешко отношение

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО „АНЖЕЛО ГЕОРГИЕВ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“

(Жалба № 51284/09)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

30 септември 2014 г.

Това решение ще стане окончателно при условията, посочени в чл. 44, ал. 2 от Конвенцията. Може да бъде обект на редакционни промени.

По делото „Анжело Георгиев и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав:

         Инета Зимеле (Ineta Ziemele), председател,
         Георги Николау (George Nicolaou),
         Леди Бианку (Ledi Bianku),
         Нона Цоцория (Nona Tsotsoria),
         Здравка Калайджиева (Zdravka Kalaydjieva),
         Пол Махони (Paul Mahoney),
         Кшищоф Войтичек (Krzysztof Wojtyczek), съдии,
и Фатош Арачи (Fatoş Aracı), заместник-секретар на отделението,

След закрито съвещание, проведено на 9 септември 2014 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПО ПРОЦЕДУРАТА

1. 1.  Делото е образувано по жалба (№ 51284/09) срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от петимата български граждани, г-н Анжело Ангелов Георгиев, г-жа Камелия Иванова Декова, г-н Георги Мирчев Косев, г-н Николай Ангелов Драгнев и г-н Павел Йонков Цеков („жалбоподателите“), на

1 септември 2009 г.

2. Жалбоподателите първоначално са представлявани от г-жа Х. Димитрова и впоследствие от г-жа Ж. Калева, и двете адвокати, практикуващи във Варна. Българското правителство („Правителството“) е представлявано от агентите си, г-жа Н. Николова и г-жа Й. Стоянова от Министерството на правосъдието.
3. Жалбоподателите твърдят, по-специално, че са били малтретирани от маскирани полицаи по време на специална операция, и че властите не са провели ефективно разследване по оплакванията им.
4. Жалбата е предадена на правителството на 13 януари 2012 г.

ПО ФАКТИТЕ

1. I.ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО
2. 5.Фактите по делото, така както са представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.
3. Жалбоподателите работили за частна фирма („фирмата“). Фирмата е един от основните доставчици на интернет услуги на територията на град Варна; тя оперира от най-малко два офиса във Варна, и двата от които са разположени на една и съща улица. Първият жалбоподател е управителят на фирмата; вторият, третият и четвъртият от жалбоподателите са служители на фирмата; петият жалбоподател е експерт на свободна практика, предоставящ услуги на фирмата по време на събитията.
4. На 16 юни 2008 г. Варненска окръжна прокуратура започва досъдебно производство срещу неизвестно лице, заподозряно в разпространение на материали в нарушение на законите за интелектуалната собственост, като използва сървърите на фирмата през периода от януари до май 2008 г. като по този начин извършва продължаващо престъпление по смисъла на член 172а (1) от Наказателния кодекс. Производството не е насочено към никого от фирмата конкретно. Прокурорската заповед за откриване на досъдебно производство включва следните инструкции: да бъдат установени фактите; да бъде идентифициран и иззет нелицензираният софтуер и да бъде проведено съдебно разглеждане по отношение на него; резултатите да бъдат обсъдени с прокурора незабавно; и разследването да бъде извършено от служители на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП).
5. A.Събитията от 18 юни 2008 г.
6. 8.За следните факти между страните не е налице спор.
7. 9.След прокурорска заповед от 16 юни 2008 г., на 18 юни 2008 г. е проведена специална полицейска операция в два от офисите на компанията, разположени на една и съща улица във Варна. Операцията е насочена към претърсването и изземването на нелегален софтуер и е проведена в съответствие с указанията на наблюдаващия прокурор. Я. К., служител на ЦСБОП и ръководител на операцията, дава указания на служителите, ангажирани малко преди започване на операцията. Тези указания са да влязат в сградите на фирмата възможно най-бързо, да установят контрол над всички лица, намерени там, за да им попречат да изменят евентуални електронни доказателства, и да изземат компютърната техника, намерена в офисите. Окръжният съдия потвърждава валидността на операцията по претърсване и изземване в рамките на 24 часа след провеждането ѝ. По време на операцията, в присъствието на служебни свидетели бяха иззети няколко компютъра и черни кутии, последните описани в докладите от претърсването и изземването като „компютърни системи“, както и една папка с документи на хартиен носител. Управителят на фирмата, Анжело Ангелов Георгиев, не е присъствал в офисите на фирмата, когато се извършва операцията. Вторият жалбоподател е работил в първия офис на фирмата по време на операцията, а третият, четвъртият и петият от жалбоподателите са били във втория офис на фирмата.
8. Между страните е налице несъгласие, по-специално по отношение на това дали силата, използвана от някои от служителите на ЦСБОП по време на гореспоменатата операция, е провокирана от жалбоподателите и, следователно, дали тя е била прекомерна или абсолютно необходима с оглед на обстоятелствата.
9. Версия за събитията от гледна точка на жалбоподателите
10. 11.Жалбоподателите, в оплакванията си до прокурора от 19 юни 2008 г., относно това, че са били малтретирани по време на операцията от предишния ден, описват провеждането на операцията, както следва.
11. Анжело Ангелов Георгиев, първият жалбоподател, твърди, че на 18 юни 2008 г. служители на ЦСБОП нахълтват в два от офисите на фирмата, като разбиват входните врати към един от офисите. След това, твърди той, те са счупили камерите в първия офис, нареждат на служителите там, включително и на втория жалбоподател, да легнат на земята и ги ударят с електрошокови палки, като също така ги ритат в гърдите и главата, въпреки липсата на каквато и да било съпротива или провокация. Първият жалбоподател също така твърди, че подобна ситуация е възникнала във втория офис на фирмата. Копия от медицински свидетелства, доказващи твърдените наранявания, претърпени от няколко служители по време на тези събития, са приложени към жалбата.
12. Камелия Иванова Декова, вторият жалбоподател, твърди, че в около 16:00 на 18 юни 2008 г. маскирани въоръжени мъже изрязват ключалката на входната врата на първия офис на фирмата, където тя работи, като казват, че са от полицията. След това, твърди тя, я карат да легне на земята и я ритат в гърдите и главата, като прилагат и електрошок по тялото ѝ чрез устройство, подобно на полицейска палка, преди да ѝ поставят белезници. Тя не се съпротивлява по никакъв начин и не е направила нищо, с което да предизвика такова отношение. Един от маскираните мъже е крещял обиди и заплахи по нея и по колегите ѝ в офиса, включително заплашвайки да стреля с огнестрелно оръжие.
13. Георги Мирчев Косев, третият жалбоподател, твърди, по-специално, че е чул силни удари на входната врата на втория офис на фирмата в около 16:30 ч. на 18 юни 2008 г. След като един от колегите отваря вратата, вътре нахлуват мъже, избутват го и го закопчават с белезници за решетката на прозореца. Докато е бил закопчан към решетката му е приложен електрошок от палка по коремната област.
14. Николай Ангелов Драгнев, четвъртият жалбоподател, твърди, че в около 16:30 ч. на 18 юни 2008 г. няколко въоръжени маскирани мъже са нахлули във втория офис на фирмата, където е бил и той по това време. Въпреки че той не се е съпротивлявал по никакъв начин, те го ударят по лицето и устната му започва да кърви. Закопчават ръцете му с белезници зад гърба и го карат да застане на колене в продължение на час, като през това време непрестанно го нагрубяват.
15. 16.Павел Йонков Цеков, петият жалбоподател, твърди, че в около 16:30 ч. на 18 юни 2008 г., докато той е работил във втория офис на фирмата, заедно със седем други колеги, е чул силни удари по вратата и викове „Отворете! Полиция!“. Веднага след като негов колега отворя вратата, няколко мъже повалят г-н Цеков на земята, след това закопчават ръцете му с белезници зад гърба и го извеждат отвън. След това го принуждават да коленичи с ръце, закопчани зад гърба за около час. Те не задават никакви въпроси към него или колегите му, нито изискват да предостави свой документ за самоличност; вместо това, просто нареждат на служителите в офиса да мълчат.
16. Някои от дванадесетте служителя, включително вторият, третия и четвъртият от жалбоподателите, които са изслушани по време на разследването на 2 и на 3 юли 2008 г., след оплакванията на жалбоподателите (виж параграф 24 по-долу), заявяват, че полицаите, чрез изрязване, са отворили входната врата на първия от офисите на фирмата, където са работили горепосочените жалбоподатели следобеда на 18 юни 2008 г. След това полицаите ги удрят в лицето, ритат ги, стъпват с ботуши върху главите им, прилагат електрошокови удари върху тях, които им причиняват много силна болка и усещане за парализа, обиждат ги и непрестанно им крещят да мълчат. Полицаите са носели, по описанието на някои служители, „каски“ и „качулки“ на главите. Били са облечени в черни полицейски униформи и са били въоръжени с картечници. След като маскираните полицаи са забелязали, че има камери в помещенията, си сигнализират помежду си и спират да удрят служителите. Малко по-късно цивилни полицаи влизат в офис помещенията; нито един от цивилните полицаи не малтретира който и да било от служителите.
17. Версия за събитията от гледна точка на властите
18. 18.  Правителството предоставя пред Съда показания на тринадесет полицаи, участвали в операцията. Показанията са дадени на прокуратурата на 7 юли 2008 г., 27 август 2008 г., 2 септември 2008 г. и на 18 септември 2008 г., като част от предварително разследване, извършено по повод твърденията на служителите на фирмата, че са били малтретирани от полицията по време на операцията. Правителството също така предоставя на вниманието на Съда показанията на дванадесет служители на фирмата, дадени пред прокуратурата по време на същото разследване (виж параграф 17 по-горе).
19. Служители от ЦСБОП, които са участвали в операцията, са били изслушани по време на разследването през август и септември 2008 г. в София, следвайки инструкциите на варненските прокурори. Служителите на ЦСБОП твърдят, че преди операцията са получили информация от оперативни полицейски източници и различни публикации в медиите, че фирмата е свързана с организирани престъпни групи. Като се има предвид, че служителите са отказали да отворят вратата на един от офисите, който е бил представен като семеен апартамент, маскираните полицаи е трябвало да изрежат вратата, за да я отворят, с цел предотвратяване унищожаването на доказателства. Другият офис бива отворен отвътре от служителите. Служители на ЦСБОП (не се уточнява кои и колко) са влезли през прозореца в друг, трети, „скрит“ офис, като по този начин „изненадват служител там, който се опитва да унищожи доказателства“; те поставят белезници на този служител, след което неопределено лице отваря вратата на този офис с ключ. По време на операцията служителите на фирмата отказват да изпълняват полицейските заповеди и активно не се подчиняват на служителите, като по този начин пречат на операцията. Полицаите не са използвали електрошок върху всеки служител. Те са използвали белезници за отделни членове от персонала, които са отказали да отворят входната врата или да се отдалечат от бюрата си, където са компютрите, като вместо това са продължили да трият данните от въпросните компютри. Съпругата на управителя на фирмата се държала арогантно спрямо полицаите, като ги обиждала и заплашвала с отмъщение, и е наредила на служителите си да продължат с работата си.
20. Служителите от Областна дирекция на полицията – Варна (ОДПВ), които са били изслушани по време на разследването, през юли 2008 г. във Варна твърдят, че са били призовани да помогнат на своите колеги от ЦСБОП при операция за намирането на фирмени сървъри, съдържащи нелицензиран софтуер, филми и музика. Нито един от служителите на ОДПВ не е бил маскиран. Те не са участвали в отварянето на входните врати на офисите на фирмата, както това е било направено от маскираните служители от ЦСБОП. Те са влезли в офис помещенията след като вратите са били отворени. Видели са няколко маскирани служители на територията на фирмата, но не са видели какво са направили. Някои от служителите са чували викове „Отворете! Полиция!“ в продължение на около 10-15 минути, след което са чули звук от електрическа резачка. Те не са станали свидетели на никаква физическа сила, използвана срещу някой от служителите. Някои от служителите на ОДПВ видели в първия офис няколко жени – никоя от които не била със следи от наранявания – седели са на столове, пазени от двама маскирани полицая; в коридора, водещ към втория офис, видели няколко служителя на фирмата, някои от които са били с белезници. Докато полицаите от ОДПВ чакали входните врати на офисите да бъдат отворени, са си помислили, че има вероятност служителите на фирмата да изтрият повечето, ако не и цялата информация, която е трябвало да бъде събрана по време на операцията. Всички служители са били спокойни и, от време на време, полицаите са им позволявали да пушат извън сградата, след което са ги приканвали да се върнат вътре, за да изчакат до приключване на операцията по претърсване и изземване. След като полицаите са довели друга жена, наречена А.Г., в качеството си на управител на фирмата, десет компютърни системи са иззети в нейно присъствие и в присъствието на няколко служебни свидетеля. Служителите от ОДПВ са си заминали около 20:00 ч.

Б.  Медицински свидетелства

21. 21. На 19 юни 2008 г., в деня след операцията на полицията, по искане на полицията, съдебномедицински експерт преглежда г-жа Декова, г-н Косев и г-н Цеков, съответно втори, трети и пети жалбоподател.
22. Според медицинските доклади, г-жа Декова има подут десен горен клепач, подуване и порезна рана до дясната ѝ вежда, синина и ожулване по дясната ѝ мишница, четири червеникаво-кафяви изгаряния на и под дясната ѝ плешка и охлузвания по дясното ѝ бедро и ръка. Заключението на медицинския експерт е, че изгарянията по гърба ѝ са от първа до втора степен и че е вероятно да са били претърпени от не по-малко от четири удара с електрошокова палка по време и при обстоятелствата, описани от жалбоподателя. Г-н Косев има травма на челюстта, наранявания и на двете ръце, нараняване и открита рана в областта на корема и шест червеникави ивици върху корема си. Г-н Цеков има три дълги синини около лявата си мишница, които биха могли да са в резултат от прилагане на натиск с не-остри, твърди предмети, евентуално притискане с ръце. Медицинският експерт заключава, че синините и нараняванията са могли да бъдат причинени от удари със или срещу тъп предмет, както и че нараняванията, описани по-горе, са причинили болка и страдание на втория, третия и петия жалбоподател, а при втория жалбоподател също и временно нарушение на здравето, без опасност за живота.

В. Оплакванията на жалбоподателите пред прокурора

23. 23.На 19 юни 2008 г. жалбоподателите, и пет други лица, подават оплаквания до прокуратурата, по-специално, че маскирани мъже са нахлули в два от офисите на фирмата предишния ден и са използвали насилие спрямо тях, както и викове и обиди. Тъй като полицаите са били маскирани, жалбоподателите не са могли да ги идентифицират. Цивилните полицаи, които са влезли в офис помещенията, за да търсят и изземат компютърно оборудване, след като маскираните мъже са нахлули там, не са малтретирали служителите от фирмата. Прокурорът взима показания от жалбоподателите, които са обобщени в параграфи 12 до 16 по-горе. Те са представили медицински свидетелства, изготвени на същия ден (виж параграф 21 и 22 по-горе).

Г.  Разследване по оплакванията на жалбоподателите

24. 24.В деня след провеждането на операцията е открито предварително разследване по оплакванията на жалбоподателите. През месеците юли, август и септември 2008 г., следователите взимат показания от тринадесет полицаи, които са участвали в операцията, и дванадесет членове на персонала на фирмата, които са присъствали по време на операцията. Полицейските показания са обобщени в параграфи 19 и 20 по-горе, а тези на служителите са обобщени в точка 17 по-горе. Правителството не представя, а и документите по делото не показват, предприемането на каквито и да било други разследващи действия, с изключение на разпита на няколко полицая и служители на фирмата.
25. Въпросите, зададени на полицаите по време на разследването, са били: 1) дали по време на операцията някой от служителите не се е подчинявал или е показвал явна липса на съдействие; 2) дали някой от маскираните полицаи са използвали електрошокови палки спрямо някой служител и, ако да, защо; 3) кой от полицаите (маскирани или не) е използвал физическа сила и помощни средства за обезопасяване, срещу кой от служителите, в кои от офисите на фирмата и защо; 4) полицаи от кое полицейско звено (специализирано в проникването в помещения или в арестуването) са взели участие в операцията; и 5) дали входните врати на офисите на фирмата са били отворени доброволно или е трябвало да бъдат принудително отворени.
26. Всички служители, изслушани по време на разследването, заявяват, че са научили за полицейска операция на 18 юни 2008 г. и са били призовани да помогнат по-рано през същия ден; никой от тях не е използвал сила срещу жалбоподателите, освен закопчаването с белезници на дадени лица, които не са се подчинявали на нарежданията на полицаите; електрошокови удари не са били прилагани върху никого. Не всички полицаи отговориха на всички въпроси, зададени като част от разследването.

Д.  Отказ за образуване на досъдебно производство

27. 27.  Разследването приключва с решение на Варненската военно-окръжна прокуратура от 7 октомври 2008 г. да не се образува досъдебно производство, след като е било установено, че служителите, участващи в операцията, не са превишили правомощията, предоставени им по закон. Сезирана от жалбоподателите, на 24 ноември 2008 г. Варненска военно-апелативна прокуратура връща делото с указания за извършване на по-нататъшни действия (виж параграф 38 по-долу, трето изречение). По-конкретно, прокуратурата отбеляза, че в документите по делото няма такива, които да показват, че срещу жалбоподателите е образувано досъдебно производство. По същия начин, не е имало информация в документите, която да показва, че операция по претърсване и изземване е била извършена и че е била разрешена от съдия. В документите няма информация, която да показва, че в претърсените помещения действително са били открити доказателства, нито че е имало основателни подозрения, че там би могло да има дадени доказателства. Прокурорът твърди, че оскъдните твърдения на няколкото полицаи, които са били изслушани по време на предварителното разследване не са достатъчни да се установят обстоятелствата, записани в отказа за образуване на досъдебно производство от 7 октомври 2008 г. Следователно се е наложило провеждането на допълнителни разследващи дейности. По-висшестоящият прокурор отправя молба, по-специално, да бъдат събрани копията на заповедите за образуване на досъдебно производство по подозрения за нарушаване на законите за интелектуалната собственост и за предявяване на обвинения на такова основание, както и записи от операциите по претърсване и изземване и „други документи от значение за разследването“. Не става ясно дали в последствие са предприети някакви разследващи действия.
28. 28.На 13 март 2009 г. Варненският окръжен прокурор, на когото преписката е изпратена по компетентност, следвайки изменения в нормативната уредба, отказва да образува досъдебно производство (виж параграф 37 по-долу) срещу полицаите. Прокурорът установява, че специална полицейска операция, насочена към получаване на достъп до офисите на фирмата и изземване на нелицензиран софтуер, е била извършена на 18 юни 2008 г. Първоначалната наличната информация бе, че фирмата е имала връзки с организирани престъпни групи и че основната ѝ дейност е била събиране и разпространяване на нелицензиран софтуер. Служители от ЦСБОП са отговаряли за операцията; маскирани полицаи от ЦСБОП, сектор „Оперативна реализация“ и полицаи от различни отдели на Варненската областна дирекция на полицията, са участвали в операцията. След подготвителната брифинг среща, в около 15:30 ч. полицаите са се опитали да влязат в офис помещенията на фирмата. Някой отвътре заключва входната врата; след това, служителите на фирмата са отишли до компютрите си и са започнали да изтриват данни, издирвани от полицията. Служителите не са се подчинили на няколко нареждания от страна на полицейските служители да отворят вратите. Действайки по указанията да влязат в помещенията на фирмата бързо и да установят пълен контрол върху всички лица там, без да им дават възможността да изтриват данни или да възпрепятстват изземането на компютри, полицаите от ЦСБОП изрязват ключалката на входната врата на сградата, като така нахлуват в помещенията. След това те са наредили на всички лица, намиращи се там, да легнат на пода и да не посягат към компютърната техника. Въпреки това, служителите на фирмата не са се подчиняват на нарежданията и, вместо това, под различен предтекст, останали на работните си места, изтривайки информация от фирмените компютри. Полицаите са използвали физическа сила, електрошокови палки и белезници върху някои от служителите, за да преодолеят съпротивата и да им попречат да имат досег с компютрите в помещенията. По време на операцията, някои служители са били съборени. Тези констатации са потвърдени от показанията на всички лица, цивилни и полицаи, събрани по време на разследването, както и от документи, представени от Областната дирекция на полицията – Варна. Прокурорът също така установява, въз основа на медицински доклади, че някои жалбоподатели (без да ги назовава) са претърпели наранявания по време на операцията и че служителите не могат да идентифицират полицаите, които са причинили нараняванията, тъй като последните са били с маски. Прокурорът заключава, че по време на разследването е било установено недвусмислено, че нараняванията, претърпени от цивилните по време на полицейска операция от 18 юни 2008 г., са били в резултат от използването на сила и помощни средства за обезопасяване от страна на полицейските служители, за да се преодолее съпротивата от страна на жалбоподателите и да им се попречи да унищожат важни доказателства за продължаващото наказателното производство. Полицаите не са превишили законовите си правомощия съгласно чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи да използват сила, тъй като е налице отказ нарежданията им да бъдат изпълнени от страна на служителите. Материалът, събран по време на разследването сочи, че операцията по претърсване и изземване е извършена в съответствие с указанията на наблюдаващия прокурор и е била одобрена от съдия. Прокурорът заключава, че полицейските служители не са извършили престъпление.
29. 29.След обжалване от страна на жалбоподателите и един от другите ищци, на 8 април 2009 г. Окръжна прокуратура – Варна потвърждава решението на долустоящата прокуратура. Прокуратурата твърди, по-специално, че полицаите са използвали сила с цел събиране на веществени доказателства и в съответствие с приложимото законодателство.
30. II.ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
31. A.Престъпления спрямо интелектуалната собственост
32. 30.  Член 172а от Наказателния кодекс забранява записването, съхранението, възпроизвеждането, излъчването, предаването или използването на материали, които са обект на права на интелектуална собственост на друго лице. Това е наказуемо с лишаване от свобода до пет години и глоба до 5000 лева (около 2500 евро).

Б.  Претърсване и изземване

31. 31.Операциите по претърсване и изземване трябва да бъдат разрешени преди провеждането им от съдия на първа инстанция в съответствие с член 161 от Наказателно-процесуалния кодекс. В неотложни случаи разследващите органи могат да извършват действия по претърсване и изземване без предварително одобрение от съдия; Въпреки това, одобрението на съдията следва да бъде поискано и получено в рамките на двадесет и четири часа след операцията по претърсване и изземване.

В.  Използване на сила и помощни средства за обезопасяване от полицейски служители

32. 32.  Член 72 от Закона за министерството на вътрешните работи от 2006 г. („ЗМВР от 2006 г.“) гласи, че при изпълнение на служебните си задължения, полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства за обезопасяване „само ако те [задълженията] не могат да бъдат осъществени по друг начин“ в случаи, наред с други, на съпротива или отказ да се изпълни законно разпореждане, задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски служител, както и при нападения срещу граждани и полицейски служители.
33. В съответствие с чл. 73 от ЗМВР от 2006 г., който е в сила към тогавашния момент, полицията може да използва физическа сила и помощни средства за обезопасяване само след даване на предупреждение, като използването на сила трябва да е съобразено с конкретните обстоятелства и личността на нарушителя. По силата на същия член полицейските служители се задължават да защитават, когато това е възможно, здравето на лицата, срещу които се използва сила, както и да вземат всички мерки за запазване на живота на тези лица. Използването на сила трябва да бъде преустановено веднага след като целта, за която е била използвана, е постигната.
34. Считано от 1 юли 2012 г., думите „само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин“ в чл. 72 са променени на „само когато това е абсолютно необходимо“. Към същата дата, нов чл. 74а от ЗМВР от 2006 г. предвижда, че „планирането и контрола на използването на физическа сила, помощни средства и огнестрелни оръжия от полицията ... включва [предприемането на] мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите“. В обяснителните бележки към законопроекта на правителството бе посочено, наред с другото, необходимостта вътрешното законодателство да бъде в пълно съответствие с приложимите международни стандарти и съдебната практика на Съда.
35. Член 12а от Наказателния кодекс предвижда, че причиняването вреди на лице, докато то бива задържано за престъпление, не е наказуемо, когато не съществува друго средство за извършване на ареста и използваната сила е необходима и законна. Физическата сила не се счита за „необходима“ тогава, когато тя явно не съответства на естеството на престъплението, извършено от задържаното лице, или когато силата е прекомерна и не е наложителна.
36. Разпоредбите на Министерството на вътрешните работи, свързани с употребата на помощни средства за обезопасяване от полицейски служители, са публикувани на 7 февруари 2011 г., чл. 2 (1) постановява, че полицията може да използва помощни средства за обезопасяване в случаите, когато са налице основанията по чл. 72 от ЗМВР. Що се отнася по-специално до електрошоковите оръжия, съгласно чл. 8 от Правилника, електрошокови палки могат да бъдат използвани в следните ситуации: при задържане на лица, които физически се противопоставят; с цел да се спре атака срещу полицейски служител; по време на опити за бягство от задържаните; или по време на операции за освобождаване на заложници. Чл. 2 (2) от същата наредба предвижда, че помощните средства могат да бъдат използвани само след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение срещу полицай или друго лице, както и по време на дейности по освобождаване на заложници.

Г.  Отказ от образуване на досъдебно производство

37. 37.В случаите, когато прокурорът отказва да образува досъдебно производство, и по този начин да извърши пълно разследване, по-горестоящият прокурор може, по своя собствена инициатива или в отговор на жалба от страна на пострадалия, да разпореди образуването на досъдебно производство и да започване разследване на събитията (чл. 213 от Наказателно-процесуалния кодекс от 2006 г.). Отказите да се образува досъдебно производство не могат да бъдат обжалвани в съда.

Д.  Образуване на досъдебно производство

38. 38.  Досъдебно производство се образува, когато, в резултат на предварителна информация или след предварително разследване на събитията, са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление (чл. 207 от Наказателно-процесуалния кодекс от 2006 г.). Досъдебно производство за преследване на престъпни деяния може да бъде образувано само с постановление на прокурора (чл. 212 от Наказателно-процесуалния кодекс от 2006 г.). Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори (член 143 (3) от Закона за съдебната власт от 2007 г.).

Е.  Права на пострадалите по време на досъдебното наказателно производство

39. 39.По време на събитията, в досъдебното производство, пострадалите имат право на лична сигурност; на информираност за хода на наказателното производство; на участие в и право на обжалване на актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; (чл. 75 от Наказателно-процесуалния кодекс). Изменение въведено в същия член през май 2010 г. добавя към посочените по-горе права правото да прави искания, бележки и възражения в рамките на досъдебното наказателно производство.

Ж.  Разследване във връзка с малтретиране на лица

40. 40.По силата на членове 128, 129 и 130 от Наказателния кодекс, причиняване на лека, умерена или тежка телесна повреда на друго лице е престъпление. Чл. 131 § 1 (2) предвижда, че ако вредата е причинена от полицейски служител по време на или във връзка с изпълнение на неговите/нейните задължения, престъплението се счита за тежко. Престъплението е наказуемо.

З.  Правилник за непозволено увреждане

41. 41.Общите правила, свързани със закона, обхващащ непозволеното увреждане, са посочени в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от 1951 г. (ЗЗД от 1951 г.). В чл. 45 (1) се предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно чл. 45 (2), вината се предполага до доказване на противното.

III.  РЕЛЕВАНТНИ ВЪТРЕШНИ И МЕЖДУНАРОДНИ МАТЕРИАЛИ

1. Съветът на Европа
2. 42.В 20-ти Общ доклад за дейността на Комитета за предотвратяване на изтезанията (КПИ), с дата 26 октомври 2010 г. се посочва, наред с другото:

“72.  Електрошоковите оръжия (ЕШО) все повече се използват при извършване арести, като са на лице добре известни примери за тяхното неправомерно използване в този контекст (например повторно прилагане на електрически удари на лица, които лежат на земята). Ясно е, че прибягването до ЕШО в такива ситуации трябва да бъде строго ограничено. Насоките, открити от КПИ в някои страни, според които тези оръжия могат да бъдат използвани, когато служители на правоприлагащите органи са в ситуация, включваща насилие – или заплаха от насилие – на такова ниво, че да трябва да се използва сила за тяхна собствена защита или за защита на околните, са толкова всеобхватни, че оставят отворена възможност за непропорционални реакции. Ако електрошоковите оръжия постепенно се превърнат в предпочитаното оръжие за полицаите, когато се сблъскват с непокорно отношението по време на арест, това може да има дълбоко негативно влияние върху общественото възприятие на служителите на правоприлагащите органи.

...

78. Електрошоковите оръжия, предоставени на служителите на правоприлагащите органи, обикновено предлагат различни режими на ползване, по-специално режим „Изстрел“ и режим „Контакт“ (зашеметяване). В първия режим оръжието изстрелва метателни елементи, които се прикрепват към тялото на лицето, към което са изстреляни, като тези елементи се разполагат на близко разстояние един от друг, генерирайки електричен заряд. В голяма част от случаите това освобождаване на ел. енергия провокира обща мускулна контракция, която предизвиква временна парализа и кара съответното лице да падне на земята. За разлика от това, когато се използва в режим на „Контакт“, електроди в края на оръжието произвеждат електрическа дъга и когато влязат в контакт с човека, към когото са насочени, те причиняват много интензивна, локализирана болка, с вероятност за изгаряне на кожата. КПИ има силни резерви по отношение на втория режим на ползване. Всъщност, добре обучени служители на реда следва да имат много други техники за контрол на свое разположение, когато се намират във физическа близост до лице, което трябва да бъде поставено под контрол.“

Б.  Други релевантни материали

43. 43.Amnesty International заяви, в изявление 2007 г., представено на вниманието на Американското министерство на правосъдието, особено безпокойство относно използването на електрошокови оръжия в режим „Контакт“, като отбелязва, че „...потенциала за използване на парализиращи оръжия (Tasers) в режим „Контакт“ – в случаите, когато се използват като инструменти за подчиняване чрез болка, когато дадени лица са вече по същество задържани – и възможността на оръжията за нанасяне на множество и продължителни електрошокови удари, прави тези оръжия инструменти за злоупотреби. В същото изявление Amnesty International призова всички правителства и правоприлагащите органи или да преустановят употребата на парализиращи оръжия (Tasers) и други подобни устройства в очакване на резултатите от задълбочени, независими проучвания, или да ограничат използването им за ситуации, в които служители биха били оправдани при прилагането на животозастрашаваща сила, когато не са налични по-безобидни алтернативи. Всички подобни въпроси следва да се решават съобразно строги насоки и наблюдение. Степента на допустимия риск, включваща парализиращи оръжия (Taser), както е при всички оръжия и ограничаващи средства, трябва да се съпостави спрямо степента на заплаха и ... по-голямата част от хората, които са починали, след като са били улучени с парализиращо оръжие (Taser), са били невъоръжени мъже, които не са представлявали смъртна заплаха или такава, водеща до сериозни наранявания към момента, когато са били ударени с електрошок. В много от случаите изглежда, че изобщо не са представлявали значителна заплаха.“

В.  Омбудсманът на Република България

44. 44.В становище, публикувано през 2006 г. във връзка с широко известния арест на заподозрян за наркотрафик, омбудсманът изрази силна загриженост за редица случаи на полицейско насилие по време на арест, идентифицирани в Доклада на Държавния департамент на САЩ от 2005 г., както и в доклади на неправителствени организации. Омбудсманът призова МВР да засили усилията си в областта на обучението на полицейски служители относно правата на човека, като се позовава по-специално на стандартите на Съвета на Европа. Той също така покани Министерството да представи стратегията си за премахване на незаконното използване на полицейски сили по отношение на дадени лица, за широка обществена дискусия[1].

ПРАВОТО

1. I.ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
2. 45.Жалбоподателите твърдят, че полицаите са ги малтретирали чрез използване на прекомерна сила, когато са нахлули в офисите на фирмата на 18 юни 2008 г. и че не се е състояло ефективно разследване във връзка с оплакванията на жалбоподателите. Те се позовават на чл. 13 от Конвенцията.
3. Тъй като Съдът има решаваща дума относно характеристиката, която следва да се даде спрямо закона по отношение на фактите по делото, то същият не се счита обвързан от характеристиката, дадена от жалбоподателя или от правителството. Всяка жалба се характеризира с фактите, твърдени в нея, а не само с правните основания или доводи, на които жалбоподателят се позовава (вж Пауъл и Рейнър срещу Обединеното кралство, 21 февруари 1990 г., § 29, серия А, № 172; Скопола срещу Италия (№ 2) [GC], № 10249/03, § 54, 17 септември 2009 г.). В настоящия случай, Съдът намира, че твърденията са най-добре разглеждани с оглед на чл. 3 от Конвенцията, който гласи следното:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко

или унизително отношение или наказание.“

1. A.Допустимост
2. Статут на пострадал

(a)  Твърдения на страните

47. 47.Правителството твърди, първо, че оплакванията на първия и четвъртия жалбоподател са недопустими, тъй като тези жалбоподатели нямат статут на пострадали. По-конкретно, г-н Георгиев не е присъствал в офисите по време на въпросната полицейска операция и г-н Драгнев не е претърпял никакви наранявания. Жалбоподателите не са коментирали този въпрос.

(а)  Преценка на Съда

48. 48.Съдът подчертава, че за да бъде в състояние да подаде заявление по силата на член 34, за дадено лице трябва да може да се твърди, че е жертва на нарушение на правата, изложени в Конвенцията. За да се претендира, че е жертва на нарушение, лицето трябва да бъде пряко засегнато от оспорваната мярка (вж Бърдън срещу Обединеното кралство [GC], № 13378/05, §§ 33 и 34, 29 април 2008 г.; . Open Door and Dublin Well Woman срещу Ирландия, 29 октомври 1992 г., § 44, серия А, № 246-A; Танасе срещу Молдова [GC], № 7/08, ЕСПЧ 2010 г., § 104)..
49. Съдът също така отбелязва, че твърденията за малтретиране трябва да бъдат подкрепени от подходящи доказателства (виж, наред с много други, Лабита срещу Италия [GC], № 26772/95, § 121, ЕСПЧ 2000-IV; Христови срещу България, № 42697/05, § 71, 11 октомври 2011 г.).
50. Що се отнася до обстоятелствата по конкретния случай, при липса на твърдения в подкрепа на противното от страна на кандидатите и предвид материала, с който разполага, Съдът установява, че първият жалбоподател, г-н Георгиев, не е присъствал по време на полицията операция.
51. Що се отнася до четвъртия жалбоподател, г-н Драгнев, същият не предоставя никакви медицински свидетелства в подкрепа на своите твърдения за малтретиране. В първоначалната жалба, подадена до Съда, г-н Драгнев не твърди, че е бил арестуван, нито че по друг начин е бил възпрепятстван да получи медицински доказателства и не твърди, че малтретирането, на което е бил подложен, му е причинило психологическо страдание. Препратка, при това недостатъчно обоснована, към това, че той се е чувствал унижен от начина, по който е третиран от полицаите, се появява единствено в становището на жалбоподателя, в отговор на становището от страна на правителството. Ето защо, тази допълнителна жалба не попада в обхвата на настоящата жалба и, като такава, няма да бъде разгледана от Съда.
52. Въз основа на представените доказателства не може да се заключи, че г-н Георгиев и г-н Драгнев са направили приемливо оплакване, във връзка с това, че полицията е използвала сила срещу тях. Следователно Съдът приема твърденията на правителството, че не е представено никакво приемливо оплакване, свързано с тяхното малтретиране. Следователно Съдът намира, че първият и четвъртият от жалбоподателите не могат да твърдят, че са жертви на нарушение на Конвенцията. От това следва, че жалбата по техен адрес е несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на чл. 35 § 3 (а) и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35 § 4.
53. Изчерпване на вътрешните правни средства за защита

(a)  Твърдения на страните

53. 53.По отношение на останалите трима жалбоподатели, а именно г-жа Декова, г-н Косев и г-н Цеков, правителството твърди, че не е изчерпало вътрешните правни средства за защита. По-специално, те не са предявили граждански иск за вреди съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, нито са подали оплакване до Инспектората към Министерството на вътрешните работи.
54. Жалбоподателите твърдят, че за да бъде допустим един такъв граждански иск за вреди, жалбоподателите би трябвало да докажат, че полицаите са били виновни. Това би било невъзможно, имайки предвид, че прокурорът е отказал да образува досъдебно производство по техните оплаквания за малтретиране. Жалбоподателите твърдят също така, че една жалба до Инспектората към Министерството на вътрешните работи не представлява вътрешно правно средство за защита на тяхното право да не бъдат малтретирани.

(б)  Оценка на Съда

55. 55.  Съдът вече е постановявал, че даден иск за непозволено увреждане, не е в състояние да доведе до идентифицирането и наказването на отговорните и в най-добрия случай би довел до присъждане на обезщетение за вреди (виж Иван Василев срещу България, № 48130/99, § 58, 12 април 2007 г.). Съдът също така отново заявява, че в случай на сериозно малтретиране от страна на държавни служители, твърдяно нарушение на чл. 3, не може да бъде компенсирано само чрез изплащане на обезщетение (виж, наред с много други, Илхан срещу Турция [GC], № 22277 / 93, § 61, ЕСПЧ 2000-VII; делото Иван Василев, цитирано по-горе, § 58). Ако властите можеха да ограничат реакцията си спрямо такива инциденти единствено до заплащане на обезщетение, като същевременно не правят достатъчно, за да се идентифицират и накажат виновниците, това би дало възможност в някои случаи служителите на държавните органи да злоупотребяват с правата на лицата под техен контрол практически безнаказано. По този начин общата правна забрана за изтезания и нечовешко и унизително отнасяне и наказание, независимо от нейната изключителна важност, би била на практика неефективна (вж Кръстанов срещу България, № 50222/99, § 60, 30 септември 2004 г.).
56. Съдът отбелязва, че вторият, третият и петият жалбоподател се оплакват за инцидента пред органите на прокуратурата, които откриват разследване по техните твърдения за малтретиране. Вторият, третият и петият от жалбоподателите също така обжалват отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство (виж параграфи 13-35 по-горе), като не са имали на свое разположение друго средство за защита съгласно наказателното право.
57. 57.Като се има предвид, че наличните в българската система на наказателно правораздаване средства за правна защита са нормалният път за обезщетяване при предполагаемо малтретиране от страна на полицията (виж, по този въпрос, Кемеров срещу България (реш.) № 44041/98, 2 септември, 2004 г.; Христови, цитирано по-горе, § 53), и в съответствие със своята последователна съдебна практика, Съдът счита, че след като е използвал наличните възможности в рамките на системата на наказателното правораздаване, вторият, третият и петият от жалбоподателите не са били задължени нито да направят опит за получаване на обезщетение, образувайки отделно гражданско производство за непозволено увреждане (виж Асенов и други, § 86, и Иван Василев, § 57, и двете цитирани по-горе), нито подадат жалба пред Инспектората на Министерството на вътрешните работи.
58. Ето защо Съдът отхвърля възражението на правителството по отношение на неизчерпването на вътрешните правни средства за защита от страна на втория, третия и петия от жалбоподателите.
59. Освен това Съдът отбелязва още, че това оплакване не е явно неоснователно по смисъла на чл. 35, § 3 от Конвенцията. Той отбелязва също така, че не е недопустимо на други основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

Б.  По същество

1. Твърдения на правителството
2. 60.Правителството твърди, че операцията на 18 юни 2008 г. е била извършена по законна заповед. Полицията е планирала операцията предварително и полицаите са имали за цел единствено контролиране на ситуацията, а не лошо третиране на кандидатите. Освен това, когато полицията е пристигнала в офисите, в които жалбоподателите са работили, полицаите са имали ясно поведение и са поискали входната врата се отвори веднага. След като вече са били вътре, полицаите неколкократно са инструктирали всички присъстващи да не докосват нищо и да лежат на пода. Вместо това, един от жалбоподателите е тръгнал в посока коридора и към една от стаите. Игнорирайки ясните инструкции на полицаите, жалбоподателите са създали у полицейските служители впечатлението, ще ги атакуват и активно ще попречат на изпълнение на техните нареждания. По този начин, чрез собствените си действия, жалбоподателите са допринесли и провокирали използването на сила от страна на полицията.
3. Използването на сила е било необходимо и пропорционално на поведението на жалбоподателите и, във всеки случай, не може да бъде квалифициран като „лошо отношение“. По-специално, чл. 72 (1) (1) от Закона за Министерството на вътрешните разрешава употребата на сила от страна на полицията в случаи на „противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане“. Полицаите са били твърдо убедени, че работят в посока разкриване на престъпление, и че жалбоподателите са се опитали да унищожат или укрият доказателства. Като се има предвид трудността да се съберат надеждни доказателства по отношение на престъплението, предмет на разследването, полицията е трябвало да действа експедитивно. Също така, нивото на страдание, причинено на жалбоподателите от действията на полицията, не е достигнало прага, който се изисква от член 3.
4. 62.Накрая, след оплакване, подадено до прокуратурата, Варненската военно-окръжна прокуратура е започнала разследване, което впоследствие е било прехвърлено по компетентност към Варненска окръжна прокуратура (виж параграф 24 по-горе). От разследването се заключава, че не е имало основание да се образува досъдебно производство по обвиненията на жалбоподателите. Като част от това разследване властите са взели показания от всички служители, присъствали по време на операцията на фирмата. Въпреки че самоличността на маскираните полицаи, които са участвали в операцията, не е била установена и те не са били разпитвани, разследването недвусмислено доказва, че жалбоподателите не са се подчинявали на законни полицейски нареждания и по този начин са провокирали използването на сила от страна на полицаите.
5. Твърдения на жалбоподателите
6. 63. Вторият, третият и петият от жалбоподателите твърдят, че полицаите са ги наранили, нарушавайки правата им по чл. 3 от Конвенцията. Те също така твърдят, че полицейските служители, участващи в операцията от 18 юни 2008 г. са действали в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който ограничава ситуациите, в които би могло да се използва физическа сила от страна на полицаи при изпълнение на служебните им задължения (виж параграфи 32 и 33 по-горе). Силата, използвана от полицията е била прекомерна и напълно необоснована. Твърденията на правителството, че жалбоподателите не са се подчинявали, оказвали са съпротива, и са се опитали да укрият или унищожат доказателства, са неверни и недоказани. Жалбоподателите не са предизвикали агресивното поведение на полицаите по никакъв начин. Ако това е било така, срещу тях би следвало да е заведено досъдебно производство, а това не се е случило.
7. Жалбоподателите още твърдят, че прокурорите аргументират отказа си да образуват досъдебно производство изключително на базата на изявления, направени от полицейски служители по време на предварителното разследване, като по този начин напълно се пренебрегват изявленията, направени от самите жалбоподатели. Властите не са установили всички обстоятелства, свързани с операцията на полицията, включително как жалбоподателите са получили своите наранявания.
8. Оценката на съда

(a)  Общи принципи

65. 65.Съдът подчертава, че чл. 3 от Конвенцията отстоява една от основните ценности на демократичното общество. Той забранява по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата (виж Лабита срещу Италия [GC], № 26772/95, § 119, ЕСПЧ 2000-IV). За разлика от повечето съществени клаузи на Конвенцията, чл. 3 не предвижда изключения, и по силата на чл. 15 от Конвенцията, не се допускат никакви изключения от него, дори и в случай на извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията (виж Асенов и други, цитирано по-горе, § 93; Ван дер Вен срещу Нидерландия, № 50901/99, § 46, ЕСПЧ 2003-II; Полторацкий срещу Украйна, № 38812/97, § 130, ЕСПЧ 2003-V). За да попадне в обхвата на чл. 3, малтретирането трябва да достигне минимално ниво на жестокост. Преценката за този минимум е относителна: тя зависи от всички обстоятелства по случая, като продължителността на отнасянето, неговите физически или психически последици, в някои случаи, пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата (виж , B. и C. срещу Ирландия [GC], № 25579/05, § 164, ЕСПЧ 2010 -...; Христозов и други срещу България, номера 47039/11 и 358/12, § 110, ЕСПЧ 2012 (извадки)).
66. 66.Съдът отбелязва, че чл. 3 не забранява използването на сила в някои точно определени обстоятелства. Такава сила обаче може да се използва, само ако е абсолютно необходима и не трябва да бъде прекомерна (виж, наред с другото, Клаас срещу Германия, решение от 22 септември 1993 г., серия А, № 269, стр 17, § 30; Ребок срещу Словения, № 29462/95, §§ 68-78, ЕСПЧ 2000-XII; Алтай срещу Турция, № 22279/93, § 54, 22 май 2001 г. Hulki Güneş срещу Турция, № 28490/95, § 70, ЕСПЧ 2003-VII (извадки);. Кръстанов срещу България, № 50222/99, §§ 52 и 53, 30 септември 2004 г.; и Günaydın срещу Турция, № 27526/95, §§ 30-32, 13 октомври 2005 г. ; Курназ и други срещу Турция, № 36672/97, § 52, 24 юли 2007 г. Иван Василев срещу България, № 48130/99, § 63, 12 април 2007 г.). Когато човек се сблъска с полицията или други държавни агенти, прибягването до физическа сила, която не е била абсолютно необходима предвид поведението на лицето, накърнява човешкото достойнство и по принцип е нарушение на правата, заложени в чл. 3 от Конвенцията (виж Koп срещу Турция, № 12728/05, § 27, 20 октомври 2009 г.; Рахвалски и Ференц срещу Полша, № 47709/99, § 59, 28 юли 2009 г.; Тимтик срещу Турция, № 12503/06, § 47, 09 ноември 2010 г.). Такъв строг пропорционален подход е приет от Съда също така по отношение на ситуации, в които дадено лице е вече изцяло под контрола на полицията (виж, наред с други, Ребок срещу Словения, № 29462/95, §§ 68-78, ЕСПЧ 2000-XII; Клаас срещу Германия, 22 септември 1993 г., § 30, серия А, № 269; Милан срещу Франция, № 7549/03, 24 януари 2008 г., § 68). Съдът придава особено значение и на вида на нараняванията и обстоятелствата, при които се използва сила (виж Гюзел Шахин и други срещу Турция, № 68263/01, § 50, 21 декември 2006 г.; Тимтик срещу Турция, цитирано по-горе, § 49; Наджафли срещу Азербайджан, № 2594/07, § 38, 2 октомври 2012 г. L. и M.-J.D. срещу Франция, № 44568/98, § 68, 19 май 2004 г.;. Цеков срещу България, № 45500/99, § 57, 23 февруари 2006 г.).
67. 67.В случаите, когато полицейски служители са причинили нараняванията, задължението да се покаже необходимостта от използваната сила, пада върху правителството (виж, наред с други органи, Алтай срещу Турция № 22279/93, § 54, 22 май 2001 г.; Рашид срещу България, № 47905/99, § 46, 18 януари 2007 г. Левандовски и Левандовска срещу Полша, № 15562/02, § 65, 13 януари 2009 г.; Ленев срещу България, № 41452/07, § 113, 04 декември 2012 г. Георги Димитров срещу България, № 31365/02, §§ 56-57, на 15 януари 2009 г.).
68. Освен това, когато дадено лице прави правдоподобно твърдение, че е претърпяло третиране, в нарушение на чл. 3, от страна на полицията или други подобни агенти на държавата, този член, разглеждан във връзка с общото задължение на държавата по чл. 1 от Конвенцията, според който „високодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция“, изисква, по подразбиране, наличието на ефективно официално разследване (виж Лабита срещу Италия [GC], № 26772/95, § 131, ЕСПЧ 2000-IV;. Асенов и други срещу България, 28 октомври 1998 г. § 102, Доклади за присъди и решения 1998-VIII; Гефген срещу Германия [GC], № 22978/05, § 117, 01 юни 2010 г.). Властите трябва да направят сериозен опит да разберат какво се е случило и не трябва да разчитат на прибързани или неоснователни заключения, за да приключат своето разследване (виж Асенов и други, цитирано по-горе, § 103 и сл.).

(б)  Прилагане на горепосочените принципи към настоящото дело

69. 69.Съдът отбелязва, че прокурорът недвусмислено установява, че маскирани служители на ЦСБОП са използвали сила, както и белезници и електрошокови палки срещу някои служители на фирмата, които са получили наранявания, както е видно от медицинските доклади, представени по време на разследването (виж параграфи 28 и 29 по-горе ). В допълнение, докладите от съдебните лекари показват, че вторият, третият и петият от жалбоподателите са били контузени и, в частност, са претърпели множество натъртвания, охлузвания и изгаряния (виж параграф 22 по-горе). С оглед на тези наранявания, както и на основание медицинските заключения, според които вторият, третият и петият от жалбоподателите са претърпели болка, страдание и временно нарушаване на здравето, без опасност за живота, Съдът намира, че отношението и нараняванията са били достатъчно сериозни, за да се достигне минималната степен на тежест, така че оплакването да премине прага, описан в чл. 3.
70. Остава да се установи дали използването на сила по време на операцията на 18 юни 2008 г. е било строго необходимо с оглед на обстоятелствата. Тежестта на доказване пада върху властите. Те трябва да обяснят нараняванията на жалбоподателите чрез осигуряване на задоволително и убедително обяснение на обстоятелствата, при които са били нанесени. Това е така, с оглед на факта, че властите не оспорват, че нараняванията са причинени от полицаите от ЦСБОП и отчитайки съдържанието на медицинските свидетелства от 19 юни 2008 г., и последователното описаие на събитията от страна на втория, третия и петия жалбоподател.
71. 71.  Властите образуват разследване с цел да се установи дали е налице основателна причина и достатъчно информация, която показва, че престъпление е било извършено, което от своя страна би оправдало образуването на пълноправно разследване в рамките на досъдебното производство срещу предполагаемите нарушители. В края на това предварително разследване, прокурорите не са решили да разследват полицаите, и така да не се извърши пълно разследване (виж параграфи 28 и 29 по-горе), на основание, че използваната сила е позволена от закона и се прилага с цел да се преодолее неподчинението от страна на жалбоподателите на полицейските заповеди. Позицията както на прокуратурата, така и на правителството в становището до Съда е, че полицаите не са превишили правата, отредени им по закон съгласно чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи да използва сила, тъй като са се сблъскали с отказ да се изпълнят техни нареждания.
72. 72.Разследването обаче не дава отговор на ключовия въпрос какво точно съпротивление жалбоподателите са оказвали, нито пък обяснява дали използваната сила е била неизбежна предвид обстоятелствата. Съдът също така отбелязва, че макар и жертвите да би трябвало да могат да участват ефективно в разследването (виж Хусейн (Абу Зубайда) срещу Полша, № 7511/13, § 480, 24 юли 201 г.; Ал Скеини и други срещу Обединеното кралство [GC], № 55721/07, § 167), жалбоподателите не са участвали по време на разследването, защото те са можели да участват ефективно само след образуване на пълно разследване и след като са им предоставени законови права (виж параграф 39 по-горе). В допълнение, Съдът не е убеден, че е предоставено правдоподобно обяснение по време на разследването относно обстоятелствата, при които вторият, третият и петият от жалбоподателите са получили нараняванията си по време на полицейската операция на 18 юни 2008 г. По-специално, разследващите органи не търсят да установят дали има видеокамери в офисите на фирмата, както твърдят служителите (виж параграф 17 по-горе) и, ако е така, дали те са записвали по време на операцията, за да дадат обективна картина на събитията. Освен това, разследващите органи не са изслушали независими свидетели; вместо това, те са събрали изявления единствено от полицаите и от служителите, присъстващи на мястото на инцидента, но не и от служебните свидетели, които са били призовани по време на операцията, за да помогнат с изземването на компютърна техника (виж параграф 9 по-горе).
73. 73.Въпреки че в разследването е включен въпросът кои от полицаите са използвали физическа сила и срещу кого от служителите (виж параграф 25 по-горе), това не е изяснено. Разпитът на полицаите от ЦСБОП се проведе в София след делегиране по искане на разследващите органи от Варна (виж параграф 19 по-горе). Предвид факта, че по време на операцията полицаите от ЦСБОП са носели маски и не са имали идентификационни знаци, това прави невъзможно за жалбоподателите да идентифицират тези, които пряко са участвали в използването на сила. Това е отбелязано и от прокурора (виж параграф 28 по-горе). Въпреки това, по-нататъшни въпроси не са били зададени и по-нататъшни опити не са правени с оглед изясняване на индивидуалната им роля в събитията. Съдът припомня, че разследването трябва да е в състояние да доведе до идентифицирането на отговорните лица, с оглед на тяхното наказание (виж Стоев и други срещу България, № 41717/09, § 42, 11 март 2014 г.; Николай Димитров срещу България , № 72663/01, § 68, 27 септември 2007 г. и Бисер Костов срещу България, № 32662/06, § 78, 10 януари 2012 г.). В тази връзка Съдът отбелязва, че в предишни случаи е отсъждал, че когато обстоятелствата са такива, че властите са длъжни да изпратят маскирани служители за извършване на арест, то тези полицаи следва да са задължени да покажат по виден начин някои анонимни средства за идентификация – например номер или буква, като по този начин дават възможност да бъдат идентифицирани и разпитани в случай на спорове за начина, по който е проведена операцията (виж Христови срещу България, № 42697/05, § 92, 11 октомври 2011 г.). Съдът отбелязва, че властите не са установили конкретно дали вторият, третият и петият от жалбоподателите не са се подчинявали на нарежданията на служителите от ЦСБОП и, ако това е така, как точно не са се подчинявали, или дали самите полицаи не са претърпели наранявания в резултат на неподчинението и съпротивата на служителите. Съдът намира за незадоволително и особено учудващо, че прокуратурата е заключила, без подкрепящи доказателства, освен изявленията на полицаите, участвали в операцията, че служителите активно са оказали съпротива при нарежданията на полицаите по начин, изискващ употребата на физическа сила. Приемането на такова предположение е в противоречие с принципа съгласно чл. 3, според който, когато даден полицай е изправен срещу лице, прибягването до физическа сила, която не е била строго наложителна поради поведението на даденото лице, по принцип, представлява нарушение на правата на това лице (виж Асенов и други, цитирано по-горе, § 104;.. Kaçak и Ebinç срещу Турция, № 54916/08, § 42, 7 януари 2014 г.).
74. 74.Съдът също така отбелязва, че не е доказано, че властите са направили опит да преценят истинността на конкретните твърдения на втория, третия и петия жалбоподател, въпреки тежестта им, а именно, че третият жалбоподател е бил подложен на електрошокови удари, докато е бил закопчан с белезници за решетката на прозореца, че вторият жалбоподател е бил подложен неколкократно на електрошокови удари, че петият жалбоподател е бил принуден да коленичи един час. По същия начин властите не са се опитали да преценят дали начинът, по който служителите на ЦСБОП са се отнасяли към жалбоподателите, е бил строго необходим спрямо поведението на последните. Съдът отбелязва, че дори някои от полицаите да са били с впечатлението, както те твърдят, че служителите ще ги атакуват, с което оправдават използването на електрошокови оръжия, органите на прокуратурата не се опитват да установят дали е имало опит или намерение за такава атака, и дали тези полицаи са предупредили ясно лицата, върху които са смятали да приложат електрически удари, преди тяхното прилагане.
75. 75.Нещо повече, властите не са идентифицирали нито полицаите от ЦСБОП, които са използвали електрошокови оръжия, нито точният тип на използваните електрошокови оръжия или продължителността, за която те са били прилагани към служители на фирмата. Съдът отбелязва, че електрошоковите удари, прилагани в режим на контакт (известен също като режим „зашеметяване”) са известни с това, че причиняват силна болка и временно парализиране (виж параграфи 42 и 43 по-горе). Освен това Съдът отбелязва, че към момента на фактите, в българското законодателство липсват каквито и да било специални разпоредби относно използването на електрошокови устройства от страна на полицията и не са изложени никакви указания за тяхното използване (виж, с необходимите промени, в контекста на използването на сълзотворен газ, Абдула Яса и други срещу Турция, № 44827/08, § 48, 16 юли 2013 г.; İzci срещу Турция, № 42606/05, § 64, 23 юли 2013 г.). Правилата на Министерството на вътрешните работи на България, свързани с употребата на помощни средства за обезопасяване от полицейски служители са издадени през 2011 г., ограничавайки употребата на електрошокови оръжия до ограничени ситуации (виж параграф 36 по-горе) и след предупреждение. Тъй като правилата са издадени почти три години след събитията, те не са били приложими към момента на операцията.
76. 76.Въпреки това, фактът, че не е имало специални инструкции, свързани с използването на електрошокови оръжия, сам по себе си, не освобождава полицейските органи от задължението им да спазват стандарта по чл. 3 от Конвенцията, свързан със стриктната необходимост от употреба на сила. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, приложим към тогавашния момент, разрешава използването на сила само като крайна мярка. Освен това, в чл. 73 от същия закон е посочено, че полицията може да използва сила и помощни средства за обезопасяване само след отправяне на предупреждение и трябва да прекрати прилагането на тези средства веднага, след като целта, за която са били използвани, е постигната (виж параграфи 32 и 33 по-горе ). По-нататък Съдът посочва, във връзка с използването на електрошокови оръжия, че КПИ, в своят 20-ти Общ доклад (виж параграф 41 по-горе), изразява сериозни резерви, по-специално по отношение на използването на оръжия с електрически разряд, използвани в режим на контакт, като тези, за които се твърди, че са били използвани върху втория и третия жалбоподател. Съдът, както и КПИ, счита, че добре обучени служители на реда следва да имат много други техники за контрол на тяхно разположение, когато се намират във физическа близост до лице, което трябва да бъде поставено под контрол.
77. 77.Доколкото националните власти и правителството твърдят, че употребата на сила е обоснована от необходимостта да се предотврати унищожаването на електронни доказателства, съдържащи се в компютрите на фирмата, Съдът не е убеден, че тази законова цел не можела да се постигне чрез по-подходящи и по-малко агресивни средства, които не са изисквали използване на физическа сила след влизане в офисите.
78. Като се има предвид неуспехът, в рамките на разследването, да се установят по-подробно точните обстоятелства около инцидента и да се направи пълен отчет за причините, наложили използването на сила от страна на служителите на ЦСБОП, да се направи отчет на степента и вида, в който вторият, третият и петият от жалбоподателите са претърпели техните наранявания, Съдът заключава, че властите не са успели задоволително да опровергаят версията на жалбоподателите за събитията (виж, с необходимите промени, Абдула Яса и други, цитирано по-горе, § 47). Следователно, правителството не е предоставило убедителни аргументи, за да оправдае степента на силата, използвана срещу втория, третия и петия от жалбоподателите (виж, с необходимите промени, Зелилоф, цитирано по-горе, § 51; Мустафа Алдемир срещу Турция, № 53087/07, §§ 49-51, 02 юли 201 г.3; Kaçak и Ebinç срещу Турция, № 54916/08, § 41, 7 януари 2014 г.). Съдът, следователно, е убеден, че по време на полицейската операция на 18 юни 2008 г. полицията е подложила втория, третия и петия жалбоподател на отношение, несъвместим с чл. 3 от Конвенцията и че властите не са провели ефективно официално разследване на твърденията на жалбоподателите в този смисъл. Следователно е на лице нарушение, както на съществените, така и процедурните аспекти на чл. 3.
79. II.ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
80. 79.Чл. 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

1. A.Вреди
2. 80.Жалбоподателите претендират за 2500 евро (EUR) за всеки като обезщетение за неимуществени вреди.
3. Правителството твърди, че исканата сума е прекомерна и неоправдана.
4. Съдът, като взе предвид, откритите по силата на чл. 3 нарушения, счита, че малтретирането, което са претърпели вторият, третият и петият от жалбоподателите, както и неуспеха на властите ефективно да разследват свързаните с това жалби от тяхна страна, вероятно им е причинило психологическо страдание. Съответно, Съдът присъжда по 2500 евро на всеки за неимуществени вреди.

Б.  Разходи и разноски

83. 83.  В писмо от 20 юли 2012 г. бившият представител на жалбоподателите представя пред Съда иск за справедливо обезщетение от името на жалбоподателите. В този иск представителят има претенция за 1278 евро за съдебни такси във връзка с производството пред Съда, без да представя подробна разбивка на сумата. В същото време, в писмо от 13 юли 2012 г. жалбоподателите информират съда, че считано от 9 юли 2012 г. бива назначен нов законен представител пред Съда. С оглед на това, на 23 октомври 2012 г, Съдът уведомява страните, че твърденията, изпратени на 20 юли 2012 г. от бившия представител на жалбоподателите няма да бъдат включени в документите за разглеждане от Съда. Съдът също така дава нов срок за новоназначения представител за подаване на искове за справедливо обезщетение от името на жалбоподателите. Същите са подадени в срок. Въпреки това, няма поискана конкретна сума за разходи и разноски и подробна разбивка на сумата не е представена.
84. Правителството счита, че исканията за разходи и разноски са напълно необосновани и посочва, че са представени подробни разбивки на сумата.
85. Според съдебната практика на Съда, съгласно чл. 41 разходи и разноски следва да не се признават, освен ако не се установи, че те са били действителни и необходими и са в разумен размер (виж Sunday Times срещу Обединеното кралство (чл. 50), решение от 6 ноември 1980 г., серия А, № 38, стр. 13, § 23). В настоящия случай, Съдът намира, че претенцията за разходи и разноски не е обоснована и в подкрепа на тази претенция не са представени никакви подробни разбивки на сумата. Следователно, като се има предвид документите, с които разполага, и горните критерии, Съдът отхвърля претенцията за разходи и разноски.

В. Лихви за забава

86. 86.  Съдът намира за уместно, лихвата за забава да е базирана на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1. Обявява жалбата по отношение на втория, третия и петия от жалбоподателите за допустима, а останалата част – за недопустима;

2. Приема, че е налице нарушение както на съществените, така и на процедурните аспекти на чл. 3 от Конвенцията по отношение на втория, третия и петия жалбоподател;

3. Приема
(а) че държавата-ответник следва да заплати на втория, третия и на петия жалбоподател, поотделно, в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, § 2 от Конвенцията, следната сума, която трябва да се преобразува в български лева по курса към датата на плащането:
             (a) 2500 (две хиляди и петстотин) евро, плюс всякакви данъци, които биха могли да бъдат наложени, по отношение на неимуществени вреди;
                (б) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до разплащането, следва да се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка по време на просрочения период плюс три процентни пункта;

4. Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.


Изготвено на английски език и съобщено писмено на 30 септември 2014 г., в съответствие с чл. 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Фатош Арачи                                                                     Инета Зимеле
Заместник-секретар                                                             Председател

[1].  http://www.ombudsman.bg/public-positions/391?page=7#middleWrapper

Дата на постановяване: 30.9.2014 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-146567