Номер на жалба: 2092/08

Членове от Конвенцията: (Чл. 2) Право на живот, (Чл. 2-1) Ефикасно разследване

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО МУЛИНИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 2092/08)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

20 октомври 2015 г.

Това решение ще стане окончателно при условията на чл. 44, ал. 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.

По делото на Мулини срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав, състоящ се от следните лица:

         Гуидо Раймонди (Guido Raimondi), Председател,,
         Георге Николау (George Nicolaou),
         Леди Бинаку (Ledi Bianku),
         Нона Цоцориа (Nona Tsotsoria),
         Пол Махоуни (Paul Mahoney),
         Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
         Йонко Грозев (Yonko Grozev), съдии,
и Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 29 септември 2015 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 2092/08) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от двама български граждани, г-н Димитър Георгиев Мулин и г-жа Анка Рангелова Мулина ("жалбоподателите"), на 10 декември 2007 г.
2. Жалбоподателите са представлявани от г-н И. Иванов, адвокат, практикуващ в Стара Загора. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-н В. Обретенов от Министерство на правосъдието.
3. Жалбоподателите твърдят, че разследването на смъртта на сина им е било неефективно и в нарушение на чл. 2 и чл. 13 от Конвенцията.
4. На 26 август 2014 г. горните оплаквания се съобщени на Правителството и останалата част от жалбата е обявена за недопустима (вижте Мулини срещу България (решение за допустимост), № 2092/08, 26 август 2014 г.).

ФАКТИТЕ

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

5. Жалбоподателите са родени съответно през 1944 г. и 1945 г. и живеят в с. Доспей.
6. Жалбоподателите са родители на Ангел Георгиев, който е починал на 26 декември 1993 г., на 23-годишна възраст.

А. Смъртта на Ангел Георгиев

7. В наказателното производство, свързано със смъртта на Ангел Георгиев, националните съдилища установяват следните относими факти.
8. Вечерта на 25 декември 1993 г. синът на жалбоподателите е със свои приятели в бар в гр. Самоков. В определен момент възниква спор и сбиване между Ангел и приятелите му и друга група, един от които е К.С. О.В., който е работи като охранител в бара, и се опитва да раздели двете групи, но самият той е пребит. Двете групи отиват в друг бар, където възниква друг спор. След това двете групи напускат.
9. О.В. събира свои приятели, които взимат няколко автомобила и започват да търсят по улиците хората, които са го били. Те откриват групата на Ангел Георгиев, която се прибира вкъщи. О.В. и неговият приятел Б.Г. са сред първите, които слизат от колите. О.В. първо тръгва към брата на Ангел Георгиев, който избягва, докато в същото време Б.Г. удря Ангел Георгиев с дървена талпа. Ангел пада на земята, но успява да се изправи отново, и след това е нападнат от О.В. Двамата се борят за кратко, докато О.В. се отдръпва, като казва, че Ангел го е пробол в корема. О.В. след това е заведен от своите приятели в болница, а Ангел бяга.
10. През това време К.С. и неговите приятели също шофират в района. Те чуват хора да се бият в далечината и се приближават до тях. Те виждат някой, който се оказва Ангел Георгиев, да лежи на земята. Първо го ритат нееднократно, но след това разбират, че е тежко ранен. Те бягат от местопрестъплението, оставяйки го да лежи на земята.
11. Тялото на Ангел Георгиев е намерено от брат му на следващата сутрин, 26 декември 1993 г., на мястото, където е оставенo от К.С. и приятелите му, а именно на около 200 метра от мястото на борбата с О.В. До тялото лежи джобното ножче, с което Ангел е пробол О.В., както е установено по-късно от следствието и националните съдилища.

Около тялото има отпечатъци от обувки и следи от автомобилни гуми.

12. Доклад от аутопсията показва, че синът на жалбоподателите е прободен смъртоносно в гърба. Ударът е бил нанесен със значителна сила, докато той е бил изправен. Известно време след това той все още е бил в състояние да се движи и дори да бяга. Починал е в резултат на кръвоизлив в гръдната кухина. Има и други рани и охлузвания по лицето и главата му, които не са свързани с причината за смъртта.

Б. Предварително разследване

13. Наказателно производство във връзка с убийството на Ангел Георгиев започва на 26 декември 1993 г.
14. Мястото, на което е намерено тялото му, е проучено на същия ден.
15. В последващите седмици много от участниците в събитията са разпитани от разследващите органи. Някои от тях са разпитани отново през 1997 г., след като прокурорът по делото установява, че относимите обстоятелства не са били установени адекватно.
16. На 28 декември 1993 г. и 9 февруари 1994 г. съответно следователят по делото обвинява К.С. и О.В. за убийството на Ангел. К.С. е задържан под стража от 28 декември 1993 г. до 2 март 1994 г., а О.В. от 9 февруари до 8 март 1994 г. Двамата обвинени са разпитвани многократно. К.С. отрича да е убил Ангел Георгиев. О.В. първоначално признава, че е пробол жертвата, но след това оттегля признанието си, обяснявайки, че К.С. го е помолил да го направи. На 13 май 1996 г. следователят организирана очна ставка между двамата обвиняеми, за да се изяснят техните версии на събитията.
17. Следователят, който отговаря за случая, поръчва няколко експертизи от медицински и други специалисти.
18. На 24 юни 1994 г. на жалбоподателите са представени събраните до този момент доказателствата и им е дадена възможност да ги коментират. В няколко следващи случая те отново получават възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят коментар.
19. 19.  През юни и декември 1994 г., януари и ноември 1996 г., а след това през декември 1997 г. следователят, отговарящ за случая, изпраща делото на прокуратурата, като се предлага или да спре производството, или да се повдигнат обвинения на К.С. и О.В. Въпреки това, всеки път наблюдаващият прокурор връща делото, като смята, че е необходимо да се съберат допълнителни доказателства или че процесуалните права на двамата обвиняеми не са били спазени. По-конкретно, на 9 декември 1996 г. прокурорът разпорежда подробни разпити на участниците в кавгата, с оглед установяване на техните позиции, действия и наблюдения по време на инцидента. Прокурорът също така инструктира разследващите органи да идентифицират собственика на ножа, открит в близост до тялото на жертвата, и който нож очевидно е използван от страна на жертвата, за да прободе О.В. Впоследствие последната инструкция се повтаря в разпореждане на друг прокурор от 29 януари 1998 година. През 1996 г. прокурорът определя нов следователя, който да се занимава със случая.
20. След като предварителното разследване приключва през 1999 г., прокурорът повдига обвинения на К.С. и О.В. и те са изправени пред съд.

В. Съдебно производство

21. На съдебно заседание на 9 юни 1999 г., жалбоподателите се присъединяват към производството като частни обвинители и граждански ищци.
22. С решение от 5 юни 2000 г. Софийски окръжен съд намира О.В. за виновен за убийството на сина на жалбоподателите, осъжда го на тринадесет години и половина лишаване от свобода и му нарежда да заплати обезщетение на жалбоподателите. На основание, наред с другите, че кръвта на жертвата е била открита по дрехите на О.В., той заключава, че О.В. го е пробол в гърба по време на краткото сбиване между тях. Освен това Б.Г. е видял нож в ръцете на О.В. в по-ранен момент, и не е било показано, че който и да било от другите участници в сбиването е имал нож.
23. Окръжният съд счита, че няма доказателства, че К.С. по какъвто и да било начин е причинил смъртта на Ангел Георгиев, и съответно го оправдава.
24. О.В. обжалва това решение. Решението да се оправдае К.С. влиза в сила, тъй като не е било оспорено от прокуратурата или от жалбоподателите.
25. На 30 април 2002 г. Софийският апелативен съд отменя решението на предходната съдебна инстанция, като установява, че осъждането на О.В. недопустимо е основано на предположения. Той го оправдава и отхвърля гражданския иск на жалбоподателите, като отбелязва по-конкретно, че не е било установено, че когато е нападнал Ангел Георгиев, О.В. е притежавал ножа, за който се твърди, че е бил видян по-рано. Също така е съществено, че ножът, използван за пробождането на Ангел Георгиев, никога не е намерен. Освен това, нито един от очевидците на сбиването на О.В. с Ангел Георгиев не го е видял да пробожда жертвата. Тyй като самият О.В. е бил прободен от Ангел, сбиването между двамата е било кратка. О.В. след това е напуснал мястото и е бил откаран в болница. Следователно, по този начин е възможно синът на жалбоподателите да е бил прободен от някой друг след заминаването на О.В. или дори преди това, тъй като докладът от аутопсията и други медицински доклади показват, че след като е бил прободен смъртоносно, Ангел все още е бил в състояние да се движи и участва в сбиването. Кръвта на жертвата също е била открита по дрехите на К.С., а е можело да бъде открита по дрехите на други участници в сбиването, ако са били иззети и инспектирани по време на първоначалното разследване. Съответно, може да има различни реалистични версии на фактите, предхождащи смъртта на Ангел Георгиев, което означава, че вината на О.В. не е доказана по неоспорим начин.
26. След обжалване от страна на прокуратурата, на 6 февруари 2003 г. Върховният касационен съд отменя горепосоченото решение и връща делото, като установява, че предходната съдебна инстанция не е взела надлежно предвид уличаващите доказателства, по-конкретно наличието на кръвта на жертвата върху дрехите на обвиняемия.
27. 27.  С решение от 8 април 2003 г. Софийският апелативен съд отново оправдава О.В. и отхвърля гражданския иск на жалбоподателите. Той отново констатира, че не е установено по несъмнен начин, че обвиняемият е пробол смъртоносно сина на жалбоподателите. Той посочва, че не е било доказано, че по време на борбата с Ангел, О.В. е имал нож, тъй като никой от очевидците не го е видял да размахва, взема или използва нож. Ако той е имал нож по това време, не е ясно какво е станало с него след пробождането. По отношение на кръвта по дрехите на О.В., тя може да се обясни с факта, че Б.Г. вече е ударил Ангел по лицето с дървена талпа, което е предизвикало кървене. Някой от другите участници в сбиването може да е пробол сина на жалбоподателите. Съществено в това отношение е, че когато К.С. и приятелите му пристигат на мястото, сбиването все още продължава. На последно място, Апелативният съд отбеляза, че прокуратурата също е изправена пред трудности при установяването на това, кой е пробол сина на жалбоподателите, и по този начин е повдигнала обвинение на две лица, О.В. и К.С., оставяйки на съдилищата "избора" кой от двамата е виновен.
28. Жалбоподателите и прокуратурата обжалват гореспоменатото решение. На 18 март 2004 г. Върховният касационен съд го отменя и връща делото. Той този път установява, че е имало нарушения на процесуалните правила.
29. С решение от 7 април 2005 г. Софийският апелативен съд отново оправдава О.В. и отхвърля гражданския иск на жалбоподателите. Той установява, че няма убедителни доказателства, че обвиняемият е извършил престъплението.
30. Жалбоподателите и прокуратурата отново обжалват по правни въпроси.
31. С решение от 18 май 2006 г. Върховният касационен съд отменя решението на предходната съдебна инстанция и връща делото. Той отново смята, че Апелативният съд не е отчел в достатъчна степен факта, че е имало следи от кръвта на жертвата върху дрехите на обвиняемия и че Б.Г. е заявил, че преди сбиването е видял обвиняемия да държи нож.
32. С решение от 11 януари 2007 г. Софийският апелативен съд оправдава О.В., като установява, че с оглед на събраните доказателства, може да се направи повече от един извод за това, кой е пробол смъртоносно сина на жалбоподателите. Апелативният съд отбеляза, че жертвата очевидно вече е кървяла, когато е разменила удари с О.В., защото Б.Г. вече я е удрял с дъска, което би могло да обясни защо дрехите на О.В. са изцапани с кръвта на жертвата. Освен това, нито един от свидетелите не е видял О.В. да пробожда жертвата и ножът, използван за убийството, никога не е намерен; освен това, показанието на Б.Г., че е видял О.В. да държи нож, не е убедително, тъй като то противоречи на другите негови показания. По този начин е възможно някой друг да е пробол сина на жалбоподателите; не може да се направи категоричен извод в това отношение, тъй като по време на предварителното разследване не е било установено, дали някой друг е имал нож, дрехите на другите хора, които са участвали в сбиването, не са изследвани, и разследващите органи не са провели по-обстойно претърсване на района, в който се е състояло сбиването, за да намери ножа, който е причинил смъртоносното нараняване. Накрая изглежда, че дори и по време на предварителното разследване е било трудно да се установи кой е нанесъл смъртоносния удар на Ангел Георгиев; ето защо прокуратурата е повдигнала обвинения на две лица, макар и да е било ясно, че младият мъж е починал в следствие на едно пробождане в гърба.
33. Жалбоподателите и прокуратурата обжалват това решение по правни въпроси.
34. С окончателно решение от 28 юни 2007 г. Върховният касационен съд потвърждава решението на предходната съдебна инстанция, като подкрепя нейните мотиви.

ЗАКОНЪТ

1. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
2. Жалбоподателите се оплакват, че разследването на смъртта на сина им е било неефективно. Те се позовават на чл. 2 и чл. 13 от Конвенцията. Съдът е на мнение, че е достатъчно да разгледа оплакването по чл. 2, който в относимата си част гласи следното:

"1.  Правото на живот на всеки се защитава от закона."

А. Аргументи на страните

36. Правителството оспорва оплакването. То твърди, че действията на властите в случая са били адекватни и че процедурните изисквания на чл. 2 от Конвенцията са били спазени. Важно е, че задължението на властите да разследват е задължение за способи, а не за резултат. Така обстоятелството, че наказателното производство, свързано със смъртта на Ангел Георгиев, не е довело до установяване и наказване на отговорните лица, не означава, че е налице нарушение на чл. 2.
37. Правителството посочва в допълнение, че разследването на смъртта на сина на жалбоподателите е започнало веднага след откриването на тялото му. Разследването е било независимо, жалбоподателите са имали възможност да участват в съдебния процес на К.С. и О.В. и решенията на националните съдилища, които ги оправдават, са били добре мотивирани.
38. Жалбоподателите потвърждават оплакването си. Те твърдят, че разследването на смъртта на сина им не е било достатъчно задълбочено. По-конкретно разследващите органи не са успели да установят, дали някой от участниците в събитията от 25-26 декември 1993 г., с изключение на О.В., е имал нож, не са извършили претърсвания, за да намерят ножа, който е бил използван за пробождането на сина им, и не са изследвали дрехите на останалите участници в сбиването за следи от кръв. В резултат на това разследващите органи не са успели да идентифицират убиеца на сина им. В допълнение, предварителното разследване е било прекомерно продължително. На последно място, жалбоподателите твърдят, че не им е предоставена възможност да участват ефективно в разследването.

Б. Преценка на Съда

1. Допустимост
2. Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че то не е недопустимо на други основания. Следователно, то трябва да бъде обявено за допустимо.
3. Основателност

(а)  Общи принципи

40. Съдът подчертава, че задължението за защита на правото на живот по чл. 2 от Конвенцията във връзка с общото задължение на държавата по чл. 1 от Конвенцията да "осигуряват на всяко лице под [тяхна] юрисдикция правата и свободите, определени в Конвенцията", изисква по подразбиране да има някаква форма на ефективно официално разследване, когато хора са били убити в резултат на употребата на сила. Разследването трябва да бъде наред с другото задълбочено, безпристрастно и внимателно (вижте наред с други дела Jaloud v. the Netherlands [GC], № 47708/08, § 186, ЕСПЧ 2014 г.; Начова и други срещу България [GC], № 43577/98 и 43579/98, § 110, ЕСПЧ 2005‑VII; McCann and Others v. the United Kingdom, 27 септември 1995 г., §§ 161-63, Серия A № 324).
41. Като изисква от държава да предприеме съответни стъпки за обезпечаване на живота на тези, които са в рамките на нейната юрисдикция, чл. 2 налага задължение на тази държава да гарантира правото на живот чрез въвеждане на ефективни наказателноправни разпоредби за предотвратяване на извършването на престъпления срещу личността, подкрепени от техники в областта на правоприлагането за предотвратяване, противодействие и наказание на нарушения на тези разпоредби. Това задължение изисква по подразбиране, че трябва да има някаква форма на ефективно официално разследване, когато има основание да се счита, че дадено лице е претърпяло животозастрашаващи наранявания при съмнителни обстоятелства, дори когато предполагаемият извършител на смъртоносното нападение не е държавен служител (вижте Menson v. the United Kingdom (решение за допустимост), № 47916/99, ЕСПЧ 2003-V, и Ангелова и Илиев срещу България, № 55523/00, § 94, 26 юли 2007 г.). С цел да бъде "ефективно", както този израз трябва да се разбира в контекста на чл. 2 от Конвенцията, разследването трябва да бъде адекватно. Това означава, че то трябва да е в състояние да доведе до установяване на фактите и, когато е необходимо, идентифициране и наказване на отговорните лица (вижте Mustafa Tunç and Fecire Tunç v. Turkey [GC], № 24014/05, § 172, 14 април 2015 г.).
42. Задължението да се проведе ефективно разследване е задължение не за резултат, а за способ: властите трябва да предприемат разумни мерки, с които разполагат, за да осигурят доказателства относно въпросния инцидент (вижте Jaloud [GC] и Начова и други [GC], и двете цитирани по-горе).
43. Изискването за бързина и разумна експедитивност е подразбиращо се в този контекст. В допълнение, разследването трябва да бъде достъпно за семейството на жертвата до степента, необходима да защитят своите законни интереси (вижте Mustafa Tunç and Fecire Tunç, цитирано по-горе, § 178-79).

(б) Приложение на горните принципи към настоящото дело

44. Що се отнася до обстоятелствата на конкретния случай, Съдът отбелязва, че разследващите органи образуват наказателно производство в деня, в който тялото на Ангел Георгиев е открито (вижте параграф 13 по-горе) и събират множество доказателства в хода на предварителното разследване (вижте параграфи 15-17 по-горе). В края на това разследване те повдигат обвинения на К.С. и О.В., които обаче са оправдани от съдилищата, тъй като вината им не е достатъчно добре установена (вижте параграфи 22‑34 по-горе).
45. Жалбоподателите не оспорват оправдаването на К.С. и О.В., нито пък се оплакват от изхода на съдебното производство. Вместо това те твърдят, че разследването е погрешно и че резултатът означава, че убиецът на сина им на практика никога не е бил идентифициран (вижте параграф 38 по-горе). Правителството, макар и да не отрича този факт, счита, че разследването все пак е било адекватно (вижте параграф 36 по-горе).
46. Съдът отбелязва, че въпреки че разследващите органи събират множество доказателства по време на разследването, те изглежда не успяват да предприемат някои очевидни стъпки за осигуряване на допълнителни доказателства, които биха могли да им позволят да идентифицират лицето, което е извършило убийството. По-конкретно, както е отбелязано от наблюдаващия прокурор през 1996 г. и 1998 г. (вижте параграф 19 по-горе), те не успяват да разпитат своевременно лицата, присъстващи на инцидента, с цел събиране на информация за техните впечатления, наблюдения, позиция и действия по време борбата, и не установяват кой е собственик на ножа, намерен до тялото на жертвата. Освен това, както е отбелязано впоследствие от националните съдилища (вижте параграфи 25 и 32 по-горе), разследващите органи не успяват да изземат и проверят за следи от кръв дрехите на всички участници в събитията от 25-26 декември 1993 г., не успяват да установят, дали някой от тях е имал нож, и не успяват да извършат обширно търсене за ножа, използван за убийството на сина на жалбоподателите. Както се подчертава и от националните съдилища, тези недостатъци правят невъзможно да се стигне до заключение за това кой е пробол младия мъж. Накрая, както също се наблюдава във вътрешните решения (вижте параграфи 27 и 32 по-горе), липсата на убедителни доказателства е видна и от решението на прокуратурата да повдигне обвинения срещу както К.С., така и срещу О.В., въпреки че е ясно, че Ангел Георгиев е бил убит с едно смъртоносно пробождане, и да остави на съда да реши, кой от двамата е виновен.
47. Съдът подчертава, че за да отговори на изискванията на чл. 2 от Конвенцията, всяко разследване трябва да бъде ефективно и адекватно, което означава, че то трябва да бъде в състояние да доведе до установяване на относимите факти и идентифицирането на отговорните лица (вижте точка 41 по-горе). Съображенията в параграфа по-горе показват, че това изискване не е изпълнено в настоящия случай, което може да е достатъчно за Съда да заключи, че разследването по случая не е в съответствие с изискванията на чл. 2 от Конвенцията.
48. В допълнение, Съдът отбелязва, че предварителното разследване по делото започва през 1993 г., а че процесът на К.С. и О.В., довел до тяхното оправдаване, приключва през 2007 г. Въпреки че Съдът няма да обсъжда тук продължителността на съдебното производство, като оплакването на жалбоподателите в това отношение е разгледано отделно и обявено за недопустимо (вижте Мулини (решение за допустимост), цитирано по-горе), той не може да не отбележи, че на този етап четиринадесет години след убийството на Ангел Георгиев все още не е открит извършителят на престъплението. Значителни закъснения изглежда са натрупани в досъдебната фаза на производството, която е продължила повече от пет години, от 1993 до неуточнена дата през 1999 г. (вижте параграфи 13-20 по-горе). Известно забавяне е неизбежно, тъй като делото е сложно и трябва да бъдат разгледани многобройни свидетели и събрани допълнителни доказателства; въпреки това, закъснения, които не могат да се считат за оправдани, също са причинени от многобройните опити на следователя по случая да се спре производството или случая да се предаде на прокуратурата с предложение за повдигане на обвинение на К.С. и О.В., въпреки че разследването не е било надлежно завършено (вижте параграф 19 по-горе). Това състояние на нещата очевидно е довело до това следователят, който работи по случая, да бъде заменен от прокурора през 1996 г. (пак там).
49. Както вече беше посочено (вижте параграф 43 по-горе), ефективността на разследването предполага изискване за бързина. Съображенията в предходния параграф показват, че това изискване не е изпълнено.
50. Накрая, Съдът не приема довода на жалбоподателите (вижте параграф 38 по-горе накрая), че разследването на смъртта на сина им е недостатъчно, тъй като според техните твърдения не им е било позволено да участват ефективно в него. Съдът отбелязва, че на няколко пъти, първият от тях през юни 1994 г., на жалбоподателите са представени събраните от разследващите органи доказателства и им е дадена възможност да ги коментират (вижте параграф 18 по-горе). След 1999 г. те също така са допуснати да участват в съдебното производство като частни обвинители и граждански ищци (вижте параграф 21 по-горе).
51. Независимо от това, Съдът вече е достигнал до заключението, че разследването на смъртта на Ангел Георгиев не е адекватно и че не е извършено своевременно. Поради това, Съдът счита, че българските власти не са изпълнили своето процедурно задължение по силата на чл. 2 от Конвенцията, както е посочено по-подробно в параграфи 40-43 по-горе.
52. Съдът, също така, се позовава и на неотдавнашната си констатация, че големият брой на случаите, в които той е установил нарушения на процесуалния аспект на чл. 2 и 3 от Конвенцията, разкрива системен проблем с ефективността на наказателните разследвания в България. Въз основа на това, Съдът призовава Правителството в сътрудничество с Комитета на министрите на Съвета на Европа да идентифицира подходящи общи мерки за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения (вижте С.З. срещу България, № 29263/12, §§ 54-58, 3 март 2015 г.).
53. С оглед на изложените по-горе съображения, Съдът заключава, че е налице нарушение на чл. 2 от Конвенцията.
54. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
55. Чл. 41 от Конвенцията гласи:

"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на 
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."

А. Обезщетение за вреди

55. По отношение на имуществените вреди жалбоподателите претендират на първо място 2060 евро (EUR) за разходите, направени във връзка с погребението на сина им и други ритуали, свързани с него. Те също така претендират, съвместно за тях двамата, за 10 000 евро като обезщетение за загубата на финансова подкрепа от сина им.
56. Жалбоподателите претендират за 30 000 евро по отношение на неимуществени вреди.
57. Правителството твърди, че няма причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение на правата на жалбоподателите и претенцията им за имуществени вреди. Що се отнася до претенцията за неимуществени вреди, то я счита за преувеличена.
58. По отношение на претенциите за имуществени вреди, Съдът отбелязва, че частно лице, а не Правителството, носи отговорност за смъртта на сина на жалбоподателите. По този начин, въпреки че може да има пряка връзка между смъртта му и претендираното обезщетение, Правителството не носи отговорност за действията на това лице и поради това не може да носи отговорност за обезщетение на жалбоподателите за имуществени вреди, претърпени в резултат на това (вижте Ангелова и Илиев срещу България, № 55523/00, § 125, 26 юли 2007 г.).
59. Съдът счита, от друга страна, че жалбоподателите трябва да са претърпели неимуществени вреди в резултат на неуспеха на държавата да разследва смъртта на сина им ефективно. Решавайки на справедлива основа, Съдът счита за уместно да присъди на всеки от ищците 8000 евро по тази позиция или 16 000 евро общо.

Б. Разходи и разноски

60. За разходи и разноски жалбоподателите претендират на първо място 3400 евро за тридесет и четири часа правна работа, при ставка от 100 евро на час, от техния представител пред Съда г-н Иванов. В подкрепа на тази претенция те представят график на изработените часове. Те също така претендират 215 евро за пощенски разходи, превод и други разходи. В подкрепа те представят фактури, показващи, че са платили 368 български лева (лв.), равностойността на приблизително 189 евро, за превод, както и 15,50 лв., равностойността на 8 евро, за пощенски разходи. Жалбоподателите искат всяка сума, присъдена за разходи и разноски, да се прехвърли директно по банковата сметка на г-н Иванов.
61. Правителството оспорва претенциите като прекомерни.
62. Според съдебната практика на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са били действително и необходимо направени и са в разумен размер.
63. В настоящото дело, като се имат предвид наличните документи и горепосочените критерии, Съдът счита за разумно да присъди 2000 евро за правната работа, извършена от адвоката на жалбоподателите. Що се отнася до оставащите разходи, Съдът ги присъжда, доколкото са били доказани, а именно сумата от 197 евро. По искане на жалбоподателите, тези суми трябва да се прехвърлят директно по банковата сметка на техния адвокат.

В. Лихва за забава

64. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ

1. Обявява жалбата за допустима;

2. Приема, че е налице нарушение на чл. 2 от Конвенцията;

3. Приема

(а) че държавата-ответник трябва да заплати съвместно на жалбоподателите , в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно, в съответствие с член 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които трябва да се конвертират в български лева по курса, приложим към датата на плащането:

(i) 16 000 евро (шестнадесет хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди;

(ii) 2 197 (две хиляди сто деветдесет и седем евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите, по отношение на разходи и разноски, които трябва да бъдат прехвърлени директно по банковата сметка на адвоката на жалбоподателите;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка по време на периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

4. Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателките за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 3 октомври 2015 г., в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 20 от Правилника на Съда.

Françoise Elens-Passos (Франсоаз Елен-Пасо)              Guido Raimondi (Гуидо Раймонди)
Секретар на отделението                                                                   Председател

Дата на постановяване: 20.10.2015 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-158026