Номер на жалба: 13777/18 и 49090/18

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 6-1) Устно гледане на делото, (чл. 6) Наказателно производство, (Чл. 6-1) Достъп до съд

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО НИКОЛОВ с/у БЪЛГАРИЯ

(Жалби № 13777/18 и 49090/18)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

10 декември 2024 г.

Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционна промяна.

По делото Николов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (трето отделение) заседаващ като състав, състоящ се от:

            Дариан Павли, председател,

            Оддни Мьол Арнардотир,

            Диана Ковачева, съдии,

и Олга Чернишова, заместник-секретар на секцията,

Като взе предвид:

   жалбите (№№ 13777/18 и 49090/18) срещу Република България, подадени в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от българския гражданин г-н Светлозар Анастасов Николов („жалбоподателя“) съответно на 15 март 2018 г. и 13 октомври 2018 г;

   решението да се уведоми българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент, г-жа И. Станчева-Чинова, от Министерството на правосъдието, за оплакванията относно липсата на достъп до съд и на публично изслушване по член 6 § 1, както и за нарушение на правото на обжалване по член 2 от Протокол № 7, и да се обяви за недопустима останалата част от жалбите;

   становищата на страните;

   След като проведе закрито заседание на 19 ноември 2024 г,

   Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Жалбите се отнасят до две дисциплинарни производства срещу жалбоподателя, адвокат с частна практика, проведени от органите на адвокатурата - Дисциплинарния съд към Варненската адвокатска колегия („първоинстанционният дисциплинарен съд“) и Висшия дисциплинарен съд към Висшия адвокатски съвет („висшият дисциплинарен съд“). В първото производство с окончателно решение от 15 септември 2017 г. жалбоподателят е признат за виновен за професионално нарушение, тъй като небрежно е осъществил представителство на клиент. Наложени са му дисциплинарни наказания - временно отнемане на правото да упражнява професията за срок от девет месеца и глоба в размер на 2 300 лева (BGN), приблизително 1 150 евро (EUR). По второто производство с окончателно решение от 13 април 2018 г., Висшият дисциплинарен съд му налага временно отнемане на правото да упражнява професията за срок от дванадесет месеца за това, че се е държал неетично и невъздържано в открито съдебно заседание и е влязъл в конфронтация със съдията.

ОЦЕНКА НА СЪДА

I. ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

2. Поради сходния предмет на жалбите Съдът ще ги разгледа съвместно в едно решение.

II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

A. Достъп до съд

3. Жалбоподателят се оплаква, че не е имал достъп до съд. Той твърди, че дисциплинарните трибунали, които са разглеждали делата срещу него, не отговарят на характеристиките на „трибунал“ по смисъла на тази разпоредба. На тях им липсва структурна независимост и безпристрастност, както и лична безпристрастност, тъй като са съставени от адвокати, практикуващи в същия град като него, отхвърлили са исканията му за отвод и той не можел да оспори решенията им пред съд.

4. Оплакването не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустимо на друго основание; то трябва да бъде обявено за допустимо.

5. Общите принципи относно правото на достъп до съд са изложени в Grzęda с/у Полша ([ГК], № 43572/18, §§ 342-43, 15 март 2022 г.), а тези относно правото на „съд, създаден със закон“ в Guðmundur Andri Ástráðsson с/у Исландия ([ГК], № 26374/18, §§ 218-34, 1 декември 2020 г.).

6. Дисциплинарните производства, в които залогът е правото да се продължи упражняването на дадена професия, пораждат „оспорвания“ (спорове) относно граждански права по смисъла на член 6 § 1 (виж, наред с други, Мюлер-Хартбург с/у Австрия, № 47195/06, § 39 с допълнителни препратки, 19 февруари 2013 г., което се отнася до адвокати), както в настоящото дело.

7. Не е необходимо трибуналът да бъде съд, интегриран в стандартния съдебен механизъм (вж. Xhoxhaj с/у Албания, № 15227/19, § 284, 9 февруари 2021 г.). Възлагането на задължението на професионални дисциплинарни органи да се произнасят по дисциплинарни нарушения само по себе си не нарушава Конвенцията (вж. Франкович с/у Полша, № 53025/99, § 60, 16 декември 2008 г.).

8. Всичките многобройни искания на жалбоподателя за отвод на членовете на различните дисциплинарни съдилища (вж. параграф1 по-горе) са отхвърлени, с изключение на едно. Въпреки че първоинстанционният дисциплинарен съд се състои от адвокати, практикуващи в града на жалбоподателя, този факт сам по себе си не поставя под съмнение личната безпристрастност на членовете му.

9. Не е необходимо да се преценява дали първоинстанционните дисциплинарни съдилища са „трибунал“ по смисъла на член 6 § 1, тъй като висшите дисциплинарни съдебни състави (вж. параграф 1 по-горе), които разглеждат делата като последна инстанция, имат характеристиките на „трибунал“ (сравни, mutatis mutandis, Пенгезов с/у България, № 66292/14, § 38, 10 октомври 2023 г.). Те изпълняват правораздавателна функция и имат пълна компетентност да разглеждат всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор, и да решават въпроси от своята компетентност въз основа на правни норми и след производство, проведено по определен начин. Те постановяват окончателни и задължителни решения. Те са „създадени със закон“ - Закона за адвокатурата („Закона“), а съставът им е установен „в съответствие със закона“, а именно съответните разпоредби на Закона (чл. 138, ал. 1 от Закона). Липсата на случаен подбор на членовете на съставите не променя това заключение (сравни Мирослава Тодорова с/у България, № 40072/13, § 120, 19 октомври 2021 г.). Членовете на съставите са непрофесионални съдии с техническа компетентност (чл. 128 от Закона). Те се избират от Общото събрание на адвокатите в страната (чл. 113, ал. 2 от Закона), полагат клетва (чл. 9, ал. 1 от Закона) и е необходимо да притежават моралните и професионалните качества за адвокатската професия (чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона): все елементи, сочещи към морална почтеност. Те не могат да правораздават по-дълго от два последователни мандата (чл. 115(1) от Закона).

10.  Висшите дисциплинарни съдилища са независими от изпълнителната власт, тъй като Правителството нито назначава членовете им, нито ги освобождава от длъжност. Съществуват гаранции, че членовете им са независими и от другите органи на адвокатурата, тъй като те се избират пряко с тайно гласуване от Общото събрание на регистрираните адвокати (чл. 99, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 от Закона) и не са подчинени или подвластни на указания от някой от органите на адвокатурата (са разлика от Срамек с/у Австрия, № 8790/79, § 42, 22 октомври 1984 г.). Съществува процедура за отвода им (чл. 139, ал. 3 от Закона) с доста широки основания (чл. 137, ал. 3 от Закона) - още една гаранция за безпристрастност. Единственият адвокат от града на жалбоподателя, който е включен в състава на Висшия дисциплинарен съд в първото производство, си прави самоотвод в началото им и е заменен. Освен това съмненията в безпристрастността на съдиите, основани единствено на мотивите на решенията и изхода на делата, не са обективно оправдани (вж. Превити с/у Италия (РД), № 45291/06, § 258, 8 декември 2009 г.).

11. Висшите дисциплинарни съдилища, които са разгледали делата на жалбоподателите, не са били лишени от структурна или лична независимост или безпристрастност.

12. Тъй като те са отговаряли на изискванията за „съд“, той е имал достъп до съд и не е имало нарушение на член 6 § 1.

B. Публично заседание

13. Жалбоподателят се оплаква от липсата на публични заседания пред дисциплинарните съдилища, въпреки исканията му.

14. Това оплакване не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустимо на друго основание. То трябва да бъде обявено за допустимо.

15. Общите принципи относно правото на публично разглеждане на делото са обобщени в  Ramos Nunes de Carvalho e Sá с/у Португалия ([ГК], № 55391/13 и 2 други, §§ 187-92, 6 ноември 2018 г.), а наскоро и в  Straume с/у Латвия (№ 59402/14, § 124, 2 юни 2022 г.). Правото на публично разглеждане на делото може да бъде нарушено, дори ако непубличният характер на производството не е повлиял значително на неговата справедливост (вж. Васил Василев с/у България, № 7610/15, § 105, 16 ноември 2021 г.).

16. И в двете дисциплинарни производства висшите дисциплинарни съдилища, за които Съдът установи по-горе, че отговарят на характеристиките на „трибунал“ (вж. параграфи 11 и 12 по-горе), провеждат заседания; по този начин жалбоподателят е имал възможност да изложи случая си устно пред тях.

17. Въпреки че той многократно иска заседанията да бъдат открити, и в двете производства те са закрити за обществеността. Това не произтича от абсолютна правна разпоредба, а е резултат от решенията на тези съдилища. Разгледаните ситуации не попадат сред изключителните обстоятелства, които могат да оправдаят липсата на публично заседание (вж. цитираното по-горе дело Ramos Nunes de Carvalho e Sá, § 190). Налице са спорни факти и въпроси, свързани с надеждността на заявителя и на заинтересованата страна, а повдигнатите въпроси не са нито чисто правни, нито с ограничен технически обхват или сложност.

18. Трудно е да се приемат мотивите, изложени от висшия дисциплинарен съд и Правителството по отношение на първото производство. Те са, на първо място, че законът изброява изчерпателно лицата, които имат право да участват в производството, и че никакви други правила не предвиждат задължително други участници. Не е представена никаква друга обосновка. Втората причина е необходимостта да се защити личният живот на всички страни или тайната на отношенията между адвокат и клиент. Самата клиентка на жалбоподателя (заинтересована страна в това производство) обаче публично оповестява и обсъжда своите претенции по телевизията и в пресата; само част от производството е можело да бъде закрито за обществеността, а не цялото (сравни Васил Василев, цитирано по-горе, § 107-08); или, ако по време на заседанията е имало очевиден риск от нарушаване на професионалната тайна или намеса в личния живот, съдът е можел да разпореди те да продължат при закрити врата (виж Диенет с/у Франция, 26 септември 1995 г., § 34, Серия A № 325-A).

19. Висшият дисциплинарен съд по второто производство изтъква, че принципът на публичните изслушвания, макар и основен институт на съдебната система, не е автоматичен в дисциплинарните производства. Законът не го предвижда изрично, а член 6 от Конвенцията предвижда изключения от него.

20. Съдът констатира, че трибуналът не е направил опит да ограничи мярката за изключване на обществеността до строго необходимото. Изглежда, че не е преследвана и никаква конкретна цел. Ако, както твърди Правителството, целта е била да се предотврати много вероятното нарушаване на обществения ред в залата за изслушване, недопускането на публиката да присъства поради такава хипотетична възможност не изглежда оправдано, тъй като Съдът е можел да санкционира такива случаи, ако и когато те настъпят.

21. Налице е нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради липсата на публично изслушване.

III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 2 ОТ ПРОТОКОЛ №. 7 КЪМ КОНВЕНЦИЯТА

22. Жалбоподателят се оплаква, че не е имал право да обжалва решенията на дисциплинарните съдилища.

23. Понятието „престъпление“ в чл. 2, § 1 от Протокол № 7 съответства на понятието „наказателно обвинение“ в чл. 6, § 1 (виж Grosam с/у Чехия [ГК], № 19750/13, § 111, 1 юни 2023 г.).

24. За тълкуване на понятието „престъпление“ Съдът е използвал „критериите Engel“, разработени по делото Енгел и други с/у Нидерландия (8 юни 1976 г., § 82, Серия A № 22) във връзка с член 6 § 1. Те включват правната квалификация на престъплението съгласно националното право, самото естество на престъплението и тежестта на наказанието, което засегнатото лице рискува да понесе (виж Gestur Jónsson and Ragnar Halldór Hall с/у Исландия [ГК], № 68273/14 и 68271/14,§§ 75-82, 22 декември 2020 г.).

25. Приложените в случая на жалбоподателя разпоредби по Закона и Етичния кодекс на адвоката принадлежат към сферата на дисциплинарното право (сравни Мюлер-Хартбург, цитирано по-горе, § 43, и Биаджиоли с/у Сан Марино (РД), № 64735/14, § 53, 13 септември 2016 г.). Производството не е проведено от прокуратурата и наказателните съдилища, а от дисциплинарни органи. Приложимите правила не са от общ характер, а са насочени към конкретна професионална група. Жалбоподателят не рискува лишаване от свобода. Макар че максималният размер на глобата, която той рискувал да понесе (осем минимални месечни заплати по чл. 133, ал. 1, т. 2 от Закона), би могъл да се разглежда като наказателен, той сам по себе си не е достатъчен, за да се квалифицира мярката като наказателна (сравни Мюлер-Хартбург, цитирано по-горе, §§ 46-47). Санкцията отписване на жалбоподателя от регистъра на адвокатите като временно отнемане на правото да упражнява професията е типична дисциплинарна санкция, която няма траен ефект и не прави обвиненията „наказателни“ по своя характер. Нейната цел е да възстанови доверието на обществеността в случаи на сериозни професионални нарушения (вж. цитираното по-горе дело Биаджиоли, § 56).

26. Следователно дисциплинарното производство не включва решаване на „наказателно обвинение“ по смисъла на член 6 § 1 и тази разпоредба не се прилага към това производство в наказателната ѝ част (сравни, mutatis mutandis, Раммос Нунес де Карвайо е Са, §§ 124-28, и Гросам, §§ 118-22, и двете цитирани по-горе). Съответно член 2 § 1 от Протокол № 7 не се прилага за тези производства.

27. Това оплакване е несъвместимо ratione materiae с Конвенцията и трябва да бъде отхвърлено съгласно член 35 §§ 3 (а) и 4.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

28.  Жалбоподателят претендира 200 000 лева (приблизително 102 260 евро) за неимуществени вреди. Претендира и 311 942 лева (приблизително 159 500 евро) за имуществени вреди. Освен това той претендира 6 000 лева за съдебни разноски пред Съда и 9 420 лева за разходи и разноски, направени в рамките на националните дисциплинарни производства срещу него (общо приблизително 7 880 евро).

29. Правителството е на мнение, че претенциите на жалбоподателя са произволни и във всеки случай прекомерни.

30. Що се отнася до претенцията на жалбоподателя за имуществени вреди, Съдът не открива причинно-следствена връзка между установеното нарушение и твърдените имуществени вреди; поради това той отхвърля тази претенция. Що се отнася до неимуществените вреди, с оглед на естеството на установеното нарушение, тази констатация е достатъчна, за да компенсира жалбоподателя за всички неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаването на правото му на публично изслушване по член 6 § 1. Що се отнася до разходите и разноските, разумно е да се присъдят на жалбоподателя 500 евро по това искане.

ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1. Решава да се присъедини жалбите;

2. Обявява оплакванията относно достъп до съд и липса на публично гледане на делото за допустими, а останалите оплаквания за недопустими;

3. Приема, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради липсата на публични гледане на делото и че няма нарушение по отношение на твърдяната липса на достъп до съд;

4. Счита, че установяването на нарушение само по себе си представлява достатъчно справедливо обезщетение за всички неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя;

5. Осъжда

(a) държавата-ответник да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца 500 евро (петстотин евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателя, за разходи и разноски, които трябва да бъдат преизчислени в български лева по курса, приложим към датата на плащането;

(b) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;

6. Отхвърля претенцията на жалбоподателя за справедливо обезщетение в останалата му част.

Изготвено на английски език и съобщено в писмен вид на 10 декември 2024 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

            Олга Чернишова                                                             Дариан Павли

        Заместник-секретар                                                             Председател

Дата на постановяване: 10.12.2024 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-238321