ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

  

ДЕЛО РИЗА И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ 

 

(Жалби № 48555/10 и №  48377/10)

 

  

РЕШЕНИЕ

 

 

СТРАСБУРГ

 

13 октомври 2015 г.

 

 

 

Това решение ще стане окончателно при условията на чл. 44 § 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.

 

По делото Риза и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека, заседаващ в състав:

          Гуидо Раймонди (Guido Raimondi), Председател,
          Георге Николау (George Nicolaou),
          Леди Бианку (Ledi Bianku),
          Нона Цоцория (Nona Tsotsoria),
          Здравка Калайджиева (Zdravka Kalaydjieva),
          Кшищоф Войтичек (Krzysztof Wojtyczek), съдии,
и на Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 8 септември 2015 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

 

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по две жалби срещу Република България, подадени в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (« Конвенцията »): първата, №  48555/10, от български гражданин г-н Рушен Мехмед Риза и българска политическа партия Движение за права и свободи (« ДПС »), а втората, № 48377/10, от 101 други български граждани, чиито имена, дати на раждане и местоживеене фигурират в приложението.

 

2.  Всички жалбоподатели са представлявани от г-жа С.О. Солакова, адвокат, практикуващ в София. Българското правителство (« Правителството ») е представлявано от правителствените агенти, г-жа Н. Николова и г-жа А. Панова, от Министерството на правосъдието.

 

3.  Г-н Риза и ДПС, от една страна, и 101 други жалбоподатели, от друга, твърдят по-специално, че решението на българския Конституционен съд да анулира изборните резултати в 23 избирателни секции, открити в чужбина по време на изборите за Народно събрание през 2009 г., е накърнило несправедливо, съответно, правото им да се кандидатират и това да гласуват, права, гарантирани в чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията.

 

4.  На 4 април 2011 г., Правителството е уведомено за жалба № 48555/10, подадена от г-н Риза и ДПС. На 8 юли 2014 г., Правителството е уведомено също и за жалба № 48377/10, подадена от 101 български граждани. Както позволява чл. 29 § 1 от Конвенцията, е решено, освен това, съставът да се произнесе едновременно по допустимостта и съществото и на двете жалби.

5.  На 10 февруари 2015 г., съставът реши да обедини двете жалби, както му позволява чл. 42 § 1 от Правилника на Съда и  да покани съдия З. Калайджиева, избрана от страна на България, да участва в предстоящото разглеждане на делото по чл. 26 § 3 от  Правилника на Съда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

A.  Общ контекст на делото

6.  101 жалбоподатели, чиито имена фигурират в приложението, са български граждани от турски произход или/и с мюсюлманско вероизповедание, които живеят или са живели в Турция. Всички те са упражнили правото си на глас по време на изборите за Народно събрание в България през 2009 г. в 17 избирателни секции, открити на територията на Турция, чиито изборни резултати впоследствие са оспорени от политическа партия РЗС и анулирани от Конституционния съд на България.  

7.  Според официалните данни от последното преброяване на населението, извършено в България през 2011 г., 588 318 човека са заявили, че принадлежат към турския етнос, или 8,8 % от хората, отговорили на този въпрос, а 577 139 са заявили, че са с мюсюлманско вероизповедание. От края на 80-те години членовете на тези общности са въвлечени в значителни миграционни движения, вследствие на които много от тях са се установили в Турция. Съдът не разполага с информация от официални източници за точния брой български граждани от турски произход или с мюсюлманско вероизповедание, които живеят временно или постоянно в Турция. Оценките на броя значително варират и се определят, като цяло, между 300 000 и 500 000 човека, като не са разграничени никакви възрастови категории.

8.  ДПС е основано през 1990 г. Уставът му го определя като либерална политическа партия, която има за цел да допринесе за единството на всички български граждани, като се зачитат правата и свободите на малцинствата в България в съответствие с Конституцията и законите на страната, както и с международните договорености, ратифицирани от Република България.

9.  Още от своето създаване, ДПС участва във всички парламентарни и местни избори в България. Негови представители са избирани за депутати в Народното събрание при всички парламентарни избори, организирани от 1990 г. Между 2001 г. и 2009 г. то участва в две поредни коалиционни правителства. Много от неговите ръководители и привърженици принадлежат към турското и мюсюлманското малцинство в България.

10.  Г-н Риза е роден през 1968 г. и живее в София. Член на ДПС, той също е и един от неговите заместник-председатели, както и член на Централното изпълнително бюро на партията. Понастоящем е депутат в Народното събрание, избран от листата на своята партия.

11.  Тези двама жалбоподатели твърдят, че мнозинството от българските граждани, които понастоящем живеят в Турция, са гласували за ДПС на изборите за Народно събрание, организирани през последните двадесет години.

Б.  Изборите за Народно събрание в България на 5 юли 2009 г.

12.  С Указ от 28 април 2009 г. българският президент определя 5 юли 2009 г. като дата на изборите за 41-во Народно събрание. Избирателният закон за първи път въвежда смесена избирателна система: 31 депутати следва да бъдат определени при мажоритарен избор в едномандатните избирателни райони и 209 - при пропорционален избор на национално ниво в 31 многомандатни избирателни района.

13.  Българските граждани, живеещи в чужбина, имат правото да гласуват на изборите за Народно събрание, но само за партии и коалиции и техните гласове се зачитат в пропорционалното разпределение на мандатите между политическите формации на национално ниво (параграф 64 по-долу). След като получават съгласието на компетентните власти на съответните страни, българските дипломатически представителства откриват 274 избирателни бюра в 59 страни, от които 123 в Турция.

14.  На 20 май 2009 г. Централната избирателна комисия регистрира ДПС като участник в изборите за Народно събрание. ДПС представя списъци с кандидати в множество многомандатни и едномандатни избирателни райони. То е включено и в бюлетината, съставена за гласуване на българските граждани, живеещи в чужбина. Г-н Риза е поставен на второ място в списъка с кандидатите на своята партия за 8-ми многомандатен избирателен район (Добрич).

15.  Между 101 жалбоподатели (виж списъка в приложението), 13 от тях (№ 1, 13, 17, 21, 26, 30, 39, 51, 59, 74, 75, 89 и 94) твърдят, че всички лично са подали предварително заявление, с което са изразили  намерение да гласуват в българските дипломатически представителства в Турция. Българските дипломати поискали от тях да участват в секционни избирателни комисии в Истанбул, Бурса, Черкезкой, Чорлу и Измир като председатели, секретари или обикновени членове и те приели. Били повикани в българските дипломатически и консулски представителства, където българските дипломати ги информирали за формалностите, които трябвало да се спазват по време на изборния ден, по-специално, за начина, по който да се попълват избирателните списъци. Някои жалбоподатели твърдят, че са получили една единствена инструкция в тази връзка, която била следната: хората, явяващи се в деня на изборите, без да са предварително вписани, трябвало да бъдат записани на допълнителните страници на списъка с избирателите, а след последното добавено име трябвало да има « Z ».

16.  Тези 13 жалбоподатели твърдят, че името им не е фигурирало в списъка на избирателната секция, където трябвало да изпълняват функциите на членове на избирателна комисия. Всички те посочват, че са гласували в съответните  им избирателние секции, като са били вписани в деня на изборите, полагайки своя подпис срещу фамилията и името си. Те уверяват, освен това, че внимателно са маркирали своя избор върху бюлетината си, без да поставят други знаци и са я пуснали в урната.

17.  13-те жалбоподатели обясняват също така, че изборният ден е преминал без особени проблеми. Посочват, че съответните им комисии са били съставени от български граждани, живеещи в съответните градове, и от представители на българското Министерство на външните работи. Според тези жалбоподатели, някои избирателни бюра са били посетени от посланика и генералния консул на България, други са били обект на репортажи, реализирани от екипи на българската телевизия и национално радио, и не са били установени никакви нередности. В края на изборния ден секционните комисии пристъпили към преброяването, попълнили необходимите протоколи и предоставили изборните книжа на ръководителите на българските дипломатически представителства. 

18.  88 други жалбоподатели твърдят, че по време на събитията са живеели в Турция. Някои от тях изпратили предварително заявление за намерение да гласуват в българските дипломатически представителства, но не им било посочено  в коя избирателна секция те могат да гласуват. Така, в деня на изборите, всички тези жалбоподатели отишли в най-близката избирателна секция в съответните им градове. Името им било добавено ръкописно в избирателните списъци и след като упражнили правото си на глас, положили своя подпис до името си. 

19.  Според информацията, налична на сайта на Централната избирателна комисия (http://pi2009.cik.bg), след изборите на 5 юли 2009 г. шест политически партии и коалиции преминават прага от 4 % от изразените гласове и са включени в пропорционалното разпределение на мандатите в Народното събрание: партия ГЕРБ, Коалиция за България, партия ДПС, партия Атака, Синята коалиция и партия РЗС.  

20.  ДПС събира 610 521 гласа, или 14,45 % от действителните гласове, което му определя позицията на трета политическа партия в страната. То получава 61,18 % от гласовете в чужбина, или 93 926 гласа, от които 88 238 в секциите,  образувани на територия на Турция. То печели  изборите в 17-те избирателни секции - в Истанбул, Бурса, Черкезкой, Чорлу и Измир - където са гласували 101 жалбоподатели. С решение от 7 юли 2009 г., Централната избирателна комисия определя 33 мандата за ДПС в Парламента, в приложение на системата на пропорционално представителство, към които се добавят пет мандата, спечелени в едномандатните избирателни райони при мажоритарното гласуване.

21.  След разпределение на мандатите, които ДПС получава на национално ниво в 31 многомандатни избирателни райони, в 8-ми избирателен район е избран само един депутат от ДПС. Но, вследствие на  оспорване,  направено  пред Конституционния съд от друга политическа формация, Синята коалиция, и ново преброяване на гласовете в избирателната секция на 19-ти избирателен район, Централната избирателна комисия предприема ново разпределение между 31 многомандатни избирателни района на мандатите, които партиите получават на национално ниво. Тогава ДПС печели втори мандат в 8-ми район, където г-н Риза е на втора позиция в кандидатската листа, а загубва един от двата първоначално спечелени мандата в 19-ти многомандатен избирателен район. На 12 октомври 2009 г. е обявено, че г-н Риза е избран в Народното събрание. Той полага клетва като депутат и става член на парламентарната група на своята партия. На 20 януари 2010 г. е избран за член на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

В.  Процедура по оспорване на изборните резултати пред Конституционния съд

1.  Подаване на  искане  от партия РЗС

22.  На 21 юли 2009 г., Президентът и трима членове на политическа партия РЗС (Ред, Законност и Справедливост), дясна консервативна партия, отправят искане към главния прокурор да  сезира Конституционния съд, както е предвидено в чл. 112 от Закона за избиране на народни представители, с цел анулиране на избора на седем депутати от ДПС поради множеството нередности, случили се в 123 избирателни секции, разкрити на територията на Турция. Четиримата  податели посочват множество нарушения на изборното законодателство във връзка с образуването на въпросните избирателни секции и протичането на изборите в тях: правилото, налагащо откриването на избирателна секция на всеки сто предварителни заявления за намерение за гласуване, не е било спазено на територията на Турция; някои избиратели са упражнили правото си на глас веднъж на територията на страната и втори път в избирателна секция, открита на територията на Турция; в протоколите, съставени от избирателните комисии, са били записани неточни данни относно броя на гласоподавателите във въпросните избирателни секции; 23 от тези секции са приели повече от 1 000 избиратели, което практически е било невъзможно, предвид това колко е продължил изборният ден и времето, необходимо за извършването на всички нужни формалности за всеки избирател; и избирателните комисии на тези избирателни секции са допускали в тъмната стаичка лица без валидна българска лична карта.  Подадтелите на искането приканват Конституционният съд да провери предварително подадените на територията на Турция  заявления за гласуване, , да извърши проверки на избирателните списъци, съставени на територията на България, в които фигурирал постоянният адрес на лицата, желаещи да гласуват в Турция, и да установят дали протоколите, съставени от избирателните комисии, отговарящи за избирателните секции, открити на територията на Турция, са недействителни. Според  подателите на искането големият брой нередности,  допуснати в процеса на изборите във въпросните 123 избирателни секции, налага анулиране на гласовете, получени в тях, анулиране, което би довело до промяна в изборните резултати и отнемането на мандатите на седем депутати от ДПС.

23.  На 22 юли 2009 г., главният прокурор внася искането на ръководителя и членовете на партия РЗС в Конституционния съд.

2.  Първа фаза на производството пред Конституционния съд

24.  На 11 август 2009 г., Конституционният съд обявява  искането за допустимо и определя като страни  в производството - Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на външните работи,   Централната избирателна комисия, Националната дирекция "Гражданско състояние", отговаряща за данните за гражданското състояние на гражданите, и две неправителствени организации. Той изпраща копия от искането и приложени към него  документи на страните в производството и им дава двадесет дни, за да представят своите становища по съществото на делото.  Изисква от Националната дирекция "Гражданско състояние", отговаряща за данните по гражданското състояние на гражданите, да установи колко избиратели са гласували веднъж на територията на страната и втори път на територията на Турция и я приканва да представи заверени копия на списъците с гласувалите и изборните протоколи от секциите, открити на територията на Турция. Председателят на Конституционния съд Р. и съдия Б.П. подписват  определението за допустимост, като изразяват особено мнение. Те твърдят, че главният прокурор е трябвало да сезира Конституционния съд с мотивирано искане, а не просто да внесе искнето за анулиране, подадено от политическа партия РЗС.

3.  Първоначални писмени становища на парламентарната група на ДПС

25.  На 18 септември 2009 г. парламентарната група на ДПС в Народното събрание представя своето становище по делото. На първо място, тя  възразява относно допустимостта на искането, подадено от четиримата податели. Според тях: главният прокурор е пропуснал да извърши предварителна преценка на основателността на въпросното искане и просто го е внесъл в Конституционния съд; искането е било подадено със закъснение, след полагане на клетва от въпросните депутати; седемте депутати от ДПС, споменати в искането,  са били посочени на случаен принцип, тъй като гласовете в чужбина са важели единствено за пропорционалното разпределение на мандатите между различните партии на национално ниво, а не за тази или онази кандидатска листа. На второ място, парламентарната група на ДПС твърди, че искането е неоснователно поради следното: законовите условия за образуването на въпросните 123 избирателни секции са били изпълнени; случаите на двойно гласуване са били много малко и поради тайната на вота е било невъзможно да се определи за коя партия точно са гласували тези лица; броят на лицата, фигуриращи в допълнителните избирателни списъци, съставени в самия ден на изборите, е превишавал този на предварително вписаните избиратели с довода, че броят на лицата, желаещи да упражнят правото си на вот, многократно е надвишавал броя на избирателите, изразили предварително своето намерение да гласуват в чужбина; в много от избирателните секции, открити в чужбина, броят на избирателите е превишавал хиляда души и това се е случило не само в избирателните секции, открити в Турция.

4.  Експертни доклади, получени от Конституционния съд

26.  На 6 октомври 2009 г., по искането на РЗС, Конституционният съд  назначва тройна експертиза, която да отговори на следните въпроси: i)  какъв е бил броят на предварително подадените  заявления за гласуване на територията на Турция, от кои градове са  подадени и дали техният брой е отговарял на броя на образуваните избирателни секции ? ii)  документите за самоличност на избирателите, гласували във въпросните 123 избирателни секции, били ли са валидни; ? iii)  броят на гласувалите, указан в протоколите, съставени в деня на изборите, съответствал ли е на общия брой на предварително вписаните избиратели и лицата, вписани в списъците в деня на изборите, и имало ли е избирателни секции, където никое от предварително вписаните лица не е упражнило право си на глас ? iv)  какъв е бил максималният брой лица, които са можели да гласуват в една избирателна секция през изборния ден ? Трима експерти са били оторизирани да направят справка във всички документи, свързани с изборите на територията на Турция, предоставени на Централната избирателна комисия от Дипломатическата служба на Министерството на външните работи.

27.  Първият експертен доклад е  представен в Конституционния съд малко след това. В него експертите посочват, че е имало общо 27 235 предварителни заявления за гласуване на територията на Турция: 5 127 от тези заявления са били получени в Посолството на България в Анкара, 15 556 в Генералното консулство в Истанбул и 6 552 в Генералното консулство в Одрин. Българските дипломатически служби са открили 28 избирателни секции в региона на Анкара, 72 в региона на Истанбул и 23 в този на Одрин. Експертите установяват, че някои избирателни секции са били открити, без да е бил достигнат минималният брой от 100 заявления за гласуване.

28.  Експертите не са били в състояние да отговорят на втория въпрос за валидността на българските документи за самоличност на гласувалите в Турция. Те посочват, че извършването на проверки е отнело значително време и е  бил необходим достъп до базата данни на населението, контролирана от Министерството на вътрешните работи. Те отбелязват, освен това, че в много случаи секционните избирателни комисии само са споменали вида на представения документ, лична карта или паспорт, без да впишат номера.

29.  По третия въпрос, експертите отговарят, че има много малки разлики - от едно до пет лица - между броя на гласоподавателите,  записани в избирателните протоколи, и броят на гласоподавателите, вписани в избирателните списъци. Според експертите, може да става въпрос за пропуски поради невнимание. Те считат също, че в 116 избирателни секции в допълнителните избирателни списъци, съставени в самия ден на изборите и съдържащи данни на лицата, явили се през този ден, без да са били предварително вписани, не са фигурирали подписите на председателя и секретаря на секционната избирателна комисия. Експертите отбелязват, че личните данни на избирателите, фигуриращи в тези списъци, са били вписани ръкописно и очевидно без да се бърза, за което се изисква  значително време.  Посочват, освен това, че в известен брой избирателни секции никое от предварително вписаните лица не е гласувало.  По отношение на няколко други избирателни секции -  не е имало архивиран протокол или първата страница е липсвала.

30.  По четвъртия въпрос, поставен от Конституционния съд, експертите заключават, че въз основа на  разиграване на ситуация на изпълнение на необходимите формалности при приемане на избирател и получаване на неговата бюлетина, минималното време, нужно, за да се гласува, е в рамките на петдесет секунди. Предвид цялото времетраене на изборния ден, а именно: тринадесет часа, експертите считат, че една избирателна секция може да приеме максимум 936 избиратели. Така установеният максимален брой гласоподаватели е бил превишен в 30 избирателни секции, открити в Турция.

31.  Националната дирекция "Гражданско състояние", отговаряща за данните за гражданското състояние на гражданите, подава в Конституционния съд резултатите от своето проучване по случая с двойното гласуване. Тя посочва, че 174 лица са гласували многократно и са били установени 79 двойни гласувания на територията на Турция.

32.  На 27 януари 2010 г. Конституционният съд решава да постави на тримата експерти  една допълнителна  задача: той иска от тях да преизчислят изборните резултати, като премахнат общо всички гласове, получени в 23 избирателни секции, и част от тези, събрани в друга секция, всичките на територията на Турция. Става въпрос, по-специално, за: i)  всичките гласове от 18 избирателни секции, където никой от предварително записаните гласоподаватели не е гласувал и където в допълнителните избирателни списъци не са фигурирали подписите на членовете на секционните избирателни комисии, и поради това, не е доказано, че са действителни официални документи; ii)  всичките гласове от секция, от която липсва изборния протокол; iii)  всичките гласове от две други избирателни секции, където първата страница на протоколите липсва; iv)  всичките гласове от секция, където списъкът с предварително вписаните избиратели липсва; v)  86 гласа за ДПС на лица, фигуриращи в допълнителния неподписан списък от една друга секция  където тази партия е събрала всичките гласове и където 124 предварително вписани лица са гласували; vi)  всичките гласове от друга избирателна секция, където списъкът с предварително вписаните избиратели не е бил архивиран и допълнителният избирателен списък не е бил подписан от членовете на секционната избирателна комисия.

33.  На 2 февруари 2010 г. експертите представят пред Конституционния съд допълнителното си заключение. Във встъпителната част на доклада, уточняват, че от тях е било изискано да извадят от изборния резултат гласовете, получени в секциите, където: i)  никой от предварително вписаните избиратели не е гласувал и в допълнителния избирателен списък не са фигурирали подписите на членовете на секционната избирателна комисия; ii)  изборният протокол не е бил архивиран; iii)  липсвала е първата страница на изборния протокол. Докладът представя оценки за гласовете, събрани в 23 изборни секции: i)  в 18 от тези секции никой от предварително вписаните избиратели не е гласувал, а допълнителният списък с избирателите не е бил подписан; ii)  за друга избирателна секция не е имало архивиран протокол, а допълнителния списък с избирателите не е бил подписан; iii)  за три други секции е липсвала първата страница на протокола, а допълнителният списък с избирателите не е бил подписан; iv)  в протокола на друга избирателна секция на първата страница не е бил указан броят на лицата, които са гласували, и никое от предварително вписаните лица не е гласувало. Експертите изчисляват, че от изборните резултати трябва да бъдат изключени общо 18 351 гласа, от които 18 140 за ДПС. Централната избирателна комисия предприема ново временно разпределение на мандатите между политическите партии въз основа на експертния доклад.

5.  Други становища и писмени  искания, внесени в Конституционния съд

34.  На 9 февруари 2010 г. парламентарната група на ДПС внася допълнително становище, в което оспорва избора на критериите, определени от Конституционния съд, за изключ ване от броенето гласовете от избирателните секции, споменати по-горе. Депутатите от ДПС отбелязват, че изборният резултат се определя въз основа на данните, фигуриращи в изборните протоколи, а не на тези от избирателните списъци. Те добавят, че изборното законодателство не задължава председателят и секретарят на секционните избирателни комисии в чужбина да полагат своя подпис  в края на допълнителните списъци с гласоподаватели, съставени в деня на изборите. Във всеки  случай, според тях, пропуските на членовете на изборната администрация не могат да доведат до анулиране на гласовете на избирателите.

35.  На 15 февруари 2010 г., Централната избирателна комисия представя своите заключения на Конституционния съд. В тях тя уточнява, че  според математическите проекции, анулирането на гласовете, събрани в 23 избирателни секции, посочени в допълнителните заключения на експертите, би довело до загубата на един мандат за ДПС, който ще бъде определен за политическа партия ГЕРБ, и че в 8-ми многомандатен избирателен район кандидатът на ДПС, който е на втора позиция в листата на партията, ще изгуби своя депутатски мандат.

36.  Централната избирателна комисия изпраща на Конституционния съд становището си по съществото на делото, формулирано от пет от нейните 25 членове. В него тези пет членове изказват мнението, че аргументите, изтъкнати от подадетелите на искането, и заключенията на експертите не могат да обосноват евентуално анулиране на гласовете, събрани във въпросните избирателни секции. Те твърдят, по-специално, че списъците с гласоподавателите за секциите, открити в чужбина, са били съставени от ръководителите на българските дипломатически представителства, акредитирани въз основа на предварителните заявления за намерение за гласуване, които са получили. Те посочват, все пак, че никаква предварителна информация не е била дадена във връзка с разпределението на въпросните избиратели в изборните секции, като заинтересованите лица са можели да отидат във всяка избирателна секция или да изберат изобщо да не гласуват, с което те си обясняватзащо в някои секции нито един избирател от основния списък не е гласувал. Членовете на избирателната комисия считат, че това не трябва да води до  невалидност на бюлетините на другите избиратели, които са гласували в същата секция. Те уточняват, че според националното законодателство изборните документи трябва да бъдат опаковани и запечатани от секционните избирателни комисии, а  след това изпратени на Централната избирателна комисия. Все пак, при получаване на изборните книжа, идващи от Турция, е било установено, че пакетите, в които са били документите, вече са били отваряни, а после запечатани втори път от дипломатическите служби на Министерството на външните работи. Във всеки случай, липсата, поради грешка на българските дипломатически служби или членовете на секционните избирателни комисии, на изборни книжа, идващи от чужбина, не е била от такова естество, че да обоснове анулирането на гласовете,  получени в тези секции, предвид това, че изборните резултати, идващи от чужбина, са били въз основа на данните, предоставени чрез дипломатически телеграми, изпратени до Централната избирателна комисия. В заключение, членовете на избирателната комисия, позовавайки се на националното законодателство, считат, че липсата на подпис на един от членовете на избирателната комисия в изборен протокол или в книжата към него не го прави  невалиден и не представлява основание за анулиране на гласовете от въпросната секция. Според тях, новото изчисление на изборните резултати се основава на аргументи, които не са били споменати в искането,  подадено в Конституционния съд.

37.  На 15 февруари 2010 г. ДПС и шест от неговите депутати искат от Конституционния съд  да бъдат конституирани като страна във въпросното производство. В това искане ДПС посочва, че изцяло приема становището, дадено от парламентарната му група на 18 септември 2009 г. и на 9 февруари 2010 г. На 16 февруари 2010 г., г-н Риза иска  да бъде конституиран като страна в производството.  За да докаже, че има интерес да участва във въпросното производство, той ясно се позовава на допълнителната експертиза,  назначена от  върховната юрисдикция, и на новото разпределение на мандатите, извършено от Централната избирателна комисия въз основа на заключенията на експертите. Всички тези  молби остават без отговор.

6.  Решение на Конституционния съд от 16 февруари 2010 г.

38.  На 16 февруари 2010 г. Конституционният съд в закрито заседание приема решението си по въпросното дело. Той го произнася на същия ден.

39.  Конституционният съд отхвърля възраженията за недопустимост, повдигнати от парламентарната група на ДПС в становището й от 18 септември 2009 г. (параграф 25 по-горе). На първо място, той счита, че процедурата по  икането е била спазена. Освен това, той счита, че става въпрос за  оспорване на изборните резултати, а не за избираемостта на кандидат, което му позволява да разглежда делото дори ако въпросните депутати са положили клетва и са изпълнявали вече своите функции. Той присъединява към съществото на делото третото възражение за недопустимост, произтичащо от липсата на пряка връзка между гласуването в чужбина и избирането на седем депутати от ДПС, посочени в  първоначалното искане. Съдиите Р.Н. и Б.П. изразяват особени мнения, що се отнася до допустимостта на искането за анулиране на изборните резултати. Те считат, че главният прокурор се е ограничил с внасянето на искането на партия РЗС, вместо сам да формулира обосновано искане за анулиране на изборите.

40.  Преценявайки за уместно първо да разясни важността на делото, Конституционният съд уточнява, че е бил приканен да установи незаконността на избора на известен брой депутати от ДПС поради множество нередности, извършени в избирателните секции, открити на територията на Турция. Според него, предвид спецификата на българската избирателна система, където гласовете на българските граждани, живеещи в чужбина, се зачитат единствено при пропорционалното разпределение на мандатите между политическите партии на национално ниво, е невъзможно да се определи предварително кои ще бъдат депутатите, засегнати от  недействителността на част или на всички гласове на територията на Турция. Така, в рамките на това дело, Конституционният съд счита, че е призован да определи дали е имало сериозни нередности при изборния процес в 123 избирателни секции, открити в Турция. Според него, официалната констатация за такива нередности може да доведе до промяна в изборните резултати, до ново разпределение на мандатите между политическите партии и анулирането на мандата на депутатите, които не са изрично посочени в първоначалното искане, внесено от ръководителя и няколко кандидати на партия РЗС на изборите за Народно събрание.

41.  Конституционният съд отхвърля всички аргументи, изложени в първоначалното искане. Той установява първо, че чл. 41, ал. 8, т. 3 от Избирателния закон дава картбланш на българските дипломатически представители в чужбина да откриват толкова избирателни секции, колкото преценят за необходимо за доброто протичане на изборите.

42.  Той счита, освен това, че да се разбере, дали един или друг избирател е гласувал без валидна българска лична карта, няма връзка с изхода на производството, тъй като тайната на вота не позволява да се установи за коя точно партия е гласувало даденото лице.

43.  Конституционният съд посочва, че експертите са установили, че в някои избирателни секции никое от лицата от основния избирателен списък не е гласувало, докато в други секции само някои лица от този списък са гласували. Той уточнява, че според експертите имената, добавени в деня на изборите, са написани четливо, явно, без да се бърза,  което изглежда малко съмнително предвид големия им брой и напрежението, на което са били подложени членовете на избирателните комисии през този ден. За Конституционния съд става въпрос, все пак, за обикновени подозрения, които не могат да докажат категорично, че изборните резултати в тези избирателни секции са били  подправени.

44.  Конституционният съд изтъква също, че експертите са стигнали до заключението, че максималният брой гласоподаватели за една изборна секция е 936. Той счита, все пак, че липсата на конкретни признаци за извършени нередности по време на изборния процес в секциите, където е имало повече от 1000 избиратели, не е основание за обявяване на изборните резултати за недействителни. Във всеки случай, тайната на вота не позволява да се определи за кого са гласували избирателите, вписани след номер 936 в списъка.

45.  По тези съображения Конституционният съд отхвърля иска за анулиране на мандатите на седемте депутати, изрично посочени в първоначалното искане на ръководителя и кандидатите на партия РЗС.

46.  Той решава, все пак, да извади от резултатите, получени съответно от всяка от политическите партии, гласовете, събрани в 23 секции, открити в Турция, или общо 18 358 гласа, от които 18 140 за ДПС. Той посочва, че в тези избирателни секции никой избирател, вписан предварително в основните избирателни списъци, не е гласувал, или че липсва изборен протокол или първата страница от него, удостоверяваща, че предварително вписаните лица са гласували. Той уточнява, че във въпросните 23 секции в допълнителните избирателни списъци, съставени в деня на изборите, не са фигурирали подписите на председателя и секретаря на местната избирателна комисия, което не им е дало доказателствената сила на официален документ. Така, според Конституционния съд, те не могат да служат за доказателство,  удостоверяващо, че вписаните лица са гласували. Тази методика  е позволила също да се определи колко гласа трябва да бъдат извадени от изборния резултат на всяка партия или коалиция и да се пристъпи към ново разпределение на мандатите на депутатите в Народното събрание.

47.  Конституционният съд отхвърля допълнителните възражения, повдигнати от парламентарната група на ДПС на 9 февруари 2010 г. (параграф 34 по-горе). Той счита, че нередностите, забелязани в избирателните списъци на различните избирателни секции, са засегнали валидността на протокола , съставен от избирателната комисия в края на изборите, тъй като този протокол съдържа данни за точния брой на лицата, които са гласували във въпросната секция и че именно въз основа на този документ са били определени изборните резултати. Вярно е, че националното законодателство не задължава изрично членовете на местните избирателни комисии, създадени в чужбина, да подписват допълнителните избирателни списъци, но образецът на допълнителен избирателен списък, одобрен от Президента на Републиката в приложение на изборния закон, предвижда тези подписи. За Конституционния съд, следователно, става въпрос за законно условие за действителност на тези официални документи . Във всеки случай, подписът представлява един от основните и очевидни елементи на всеки официален документ. Така, липсата на тези подписи в допълнителните избирателни списъци, съставени в 23 избирателни секции, лишава тези документи от качеството им на официално доказателство за упражняването на правото на глас от вписаните лица.

48.  Конституционният съд заявява, че въпросните гласове са валидни според националното законодателство, но че трябва да бъдат извадени от изборните резултати поради недействителността на избирателните списъци и изборните протоколи. Той счита, че трябва да се пристъпи към ново разпределение на местата в Народното събрание. По тези съображения и след като е взел предвид предварителните изчисления, представени от Централната избирателна комисия, Конституционният съд прекратява мандатите на трима депутати от българския Парламент, един от които е този на г-н Риза. Той  възлага на Централната избирателна комисия да  направи ново разпределение на местата в Народното събрание, като извади от изборните резултати 18 358 гласа, подадени във въпросните 23 изборни секции.

49.  В изпълнение на решението на Конституционния съд, с решение от 19 февруари 2010 г. Централната избирателна комисия обявява за избрани трима други кандидати. В резултат на това ново разпределение на местата, ДПС е единствената партия, която губи място на депутат, а партия ГЕРБ, която печели изборите за Народно събрание, получава допълнителен мандат.

Г.   Искания, подадени от г-н Риза и ДПС

50.  На 4 март 2010 г. ДПС и трима от депутатите му в Народното събрание на свой ред подават  искане по чл. 112 от Избирателния закон и оспорват законността на избора на тримата депутати, които Централната избирателна комисия е обявила за избрани с решението си от 19 февруари 2010 г. Г-н Риза подава  същото искане от свое име.

51.  На 31 март и 27 април 2010 г. Конституционният съд отсъжда, че двете жалби са недопустими с мотива, че въпросното искане вече е било предмет на производство пред него, което е довело до решението му от 16 февруари 2010 г.

Д.  Други относими обстоятелства

52.  41-то Народно събрание, учредено след парламентарните избори от  5 юли 2009 г., изпълнява своите функции до 15 март 2013 г., дата, на която е разпуснато чрез указ на Президента.

53.  На 12 май 2013 г. се състоят изборите за 42-ро Народно събрание. По време на тези избори ДПС получава 400 460 гласа, или 11,31 % от валидно изразените избирателни гласове. То получава 51 784 гласа на територията на Турция. 36 негови депутати са избрани в Народното събрание и то представлява третата парламентарна група. Г-н Риза е избран за депутат в 8-ми многомандатен избирателен район, където оглавява листата на своята партия.

54.  Законността на тези парламентарни избори, засягаща по-специално избирателните секции, открити на територията на Турция, е оспорена пред Конституционния съд от група от 48 депутати от партия ГЕРБ. Тези депутати искат анулиране на изборите в 86 избирателни секции в Турция поради твърдението за множество нарушения в изборния процес: според тях, избирателните секции са били създадени въз основа на фалшифицирани предварителни заявления за намерение за гласуване; те са отворили врати при липса на минималния брой, изискван от членовете на избирателни комисии; неидентифицирани лица са обикаляли из кварталите, населени с български граждани в Турция, получили са българските лични карти от много избиратели и са им ги върнали в навечерието на изборите, като са им казали ,че са гласували; много избиратели не са представили валиден български документ за самоличност; броят на гласоподавателите в известен брой избирателни секции е превишил 936, което е било нереално предвид времето, необходимо за извършване на формалностите, свързани с изборния процес; имало е много случаи на двойно гласуване; списъците с избирателите, вписани в деня на изборите не са били попълнени правилно и не са били подписани от председателя и другите членове на избирателната комисия.  Въпросното искане ясно препраща до обосновката на решението на Конституционния съд от 16 февруари 2010 г.

55.  С решение от 28 ноември 2013 г. Конституционният съд отхвърля  искането на 48-те депутати от партия ГЕРБ. Той разглежда и отхвърля, въз основа на събраните доказателства, всички твърдения за нарушение на изборното законодателство, повдигнати от подателите на искането. Освен това, той констатира, че компетентните членове на всички избирателни комисии, образувани на територията на Турция, са положили своя подпис  в края на списъците с избирателите, добавени в деня на изборите, което  придава  на тези документи доказателствената сила на официални документи.

56.  През 42-то Народно събрание ДПС участва в създаването на коалиционно правителство, което  подава оставка през юли 2014 г. Вследствие на тези събития, 42-то Народно събрание е разпуснато на 6 август 2014 г. с указ на Президента.

57.  Изборите за 43-то Народно събрание се състоят на 5 октомври  2014 г. ДПС получава 487 134 гласа, или 14,84 % от действително  подадените гласове и 38 негови депутати са избрани в Парламента. Никакво допустимо  искане не е подадено в Конституционния съд във връзка с оспорване на тези изборни резултати. Понастоящем, ДПС е третата политическа и втората опозиционна партия в страната.

58.  Г-н Риза е избран за депутат от 8-ми избирателен район, където оглавява листата на ДПС.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

A.  Закон за избиране на народни представители от 2001 г.

59.  По време на събитията, избирането на народни представители в българския Парламент е  уредено в избирателния закон от 2001 г., изменян многократно.

60.  Чл. 5 от Закона позволява на Президента да насрочи дата на изборите за Народно събрание и да утвърди образци на различните изборни книжа. 

61.  С указ от 7 май 2009 г., обнародван на следващия ден в Държавен вестник, българският президент утвърждава образците на различните изборни книжа.

1.  Българска избирателна система

62.  Въпросният закон, както е изменен през 2009 г., предвижда въвеждането на смесена избирателна система: 31 народни представители се избират с мажоритарен вот в едномандатни избирателни райони, а 209 с пропорционален вот в 31 многомандатни избирателни райони в зависимост от гласовете, получени чрез кандидатските листи на политическите партии, участващи в изборите (чл. 6, ал. 1-3 от Закона).

63.  209-те мандата, получени според пропорционалната система, се  разпределят по метода Хеър-Ниймаер (чл. 6, ал. 5 от Закона) в три последователни етапа: 1)  разпределение на мандатите между политическите партии на национално ниво; 2)  разпределение на мандатите, получени от всяка политическа партия, в 31 многомандатни избирателни района; 3)  разпределение на мандатите между политическите партии във всеки многомандатен избирателен район.

64.  Математическите изчисления от първия етап разпределят 209-те мандата между политическите партии, които са преминали прага от  4 % от всички действителни гласове. Сумата на всички действителни гласове, получени на територията на страната и в чужбина от определените партии, след това се разделя на 209, за да се получи избирателният коефициент за определяне на мандат в Парламента. След това, получените от всяка партия гласове се разделят на така получения избирателен коефициент, за да се определи броят на мандатите, дадени на всяка от тях. Няколко от мандатите, които не са определени след тези операции, се разпределят по метода на най-големия остатък.

65.  Изчисленията от втория етап разпределят мандатите, получени от всяка партия след първия етап между 31 избирателни района. При този етап, гласовете, получени единствено на територията на страната от всяка партия, се разделят на броя на мандатите, дадени на тази партия, за да се получи избирателният коефициент, необходим за даване на мандат в избирателните райони. След това, гласовете, получени от всяка партия във всеки избирателен район, се разделят на избирателния коефициент на партията, за да се определи броят на мандатите, дадени на тази партия във всеки избирателен район.  Няколко от мандатите, които не са разпределени след тези операции, се разпределят по метода на най-големия остатък. В края на този втори етап броят на предварително изчислените мандати за избирателните райони, в зависимост от населението им, може или да съответства на броя на дадените мандати, да го превишава, или да е по-малък. В случай на съответствие на двата броя, разпределението на мандатите във въпросния избирателен район е окончателно. Следващият етап засяга единствено избирателните райони, където броят на разпределените мандати не съответства на броя на предварително определените мандати.

66.  Третият етап от изчисленията позволява да се уточни броят на мандатите, дадени във всеки избирателен район в зависимост от изборното изравняване на мандатите, получени от всяка партия, като предимството е за мандатите, които са с по-голяма избирателна тежест. Уточняването става в рамките на броя на мандатите, дадени на всяка партия на национално ниво, и на предварително определения брой на мандатите за всеки многомандатен избирателен район. След този последен етап на изчисленията и уточняване всичките 209 мандата в Парламента се разпределят между политическите партии и в 31 многомандатни избирателни района на страната.

2.  Изборна администрация

67.  Законът предвижда организиране на изборна администрация, специализирана на три йерархически нива: една Централна избирателна комисия, 31 районни избирателни комисии и секционни избирателни комисии за всяка избирателна секция. Секционните избирателни комисии включват председател, заместник-председател, секретар и обикновени членове (чл. 14 от Закона). Те са съставени от представители на различни политически партии и законът забранява една политическа партия да има мнозинство в състава на секционна комисия (чл. 20, ал. 4 от Закона). Председателят и секретарят на секционната избирателна комисия трябва да представляват интересите на различните политически партии (ibidem).

68.  Секционните избирателни комисии отговарят за провеждането на изборите в съответните им избирателни секции, за броенето на гласовете,  съставянето на изборен протокол, за изпращането му в районните комисии и за предаването на изборните бюлетини и на други изборни книжа на общинската администрация (чл. 25 от Закона).

3.  Избирателни списъци и изборни протоколи

69.  Избирателните списъци за всяка избирателна секция, открита на територията на страната, се съставят служебно от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението, и се подписват от кмета на общината, съответно от кмета на кметството или от кметския наместник, и от секретаря на общината. (чл. 26, ал. 1 от избирателния закон). На секционната избирателна комисия е възложено да проверява, дали лицата, които се явяват да гласуват, са вписани в избирателните списъци. Според указа на Президента от 7 май 2009 г., утвърждаващ образците на изборните книжа, общинската администрация е длъжна да сложи черта след последното име, нанесено в списъка на предварително вписаните избиратели. В деня на изборите секционната избирателна комисия има право да добавя под тази линия името на всеки избирател, който е трябвало да фигурира във въпросния избирателен списък, но е бил пропуснат от общинската администрация. Списъкът с добавените избиратели « под линия » трябва да бъде подписан от председателя и секретаря на секционната избирателна комисия.

70.  Чл. 36, ал. 9 от Закона предвижда също « допълнителен избирателен списък », в който секционните избирателни комисии вписват в деня на изборите всеки гласоподавател, който не фигурира в списъка на предварително вписаните и който има разрешение да гласува в населено място, различно от това на постоянния му адрес. Този допълнителен списък трябва да бъде подписан от председателя и секретаря на секционната избирателна комисия (чл. 36, ал. 9 от Закона). Образецът на допълнителен избирателен списък, утвърден от президента, предвижда също той да бъде подписан от председателя и секретаря на секционната избирателна комисия.

71.  Според чл. 92 и чл. 94 от Закона за избиране на народни представители, секционните комисии трябва да отбележат резултатите от съответните си избирателни секции в изборен протокол, съставен в три екземпляра. Същият трябва да е подписан от всички членове на секционната комисия, но отказът на един от нейните членове да го подпише, не го прави недействителен (чл. 95, ал. 1 и ал. 5 от Закона). Преди отваряне на избирателната кутия членовете на секционната комисия трябва да впишат в протокола данните, установяващи избирателната секция, часа на откриване на изборния ден и на приключване на гласуването, броя на избирателите според основния избирателен списък, броя на избирателите, вписани в допълнителния избирателен списък в деня на изборите, общия брой на гласувалите избиратели според  избирателните списъци, броя на удостоверенията за гласуване на друго място (чл. 96 от Закона). Според образеца на изборен протокол, утвърден от Президента на Републиката, тези данни фигурират на първата страница на документа. Образецът на формуляра предвижда графа за броя на гласувалите от « основния списък », тоест списъкът с предварително вписаните, друга графа за броя на гласувалите, вписани в деня на изборите на допълнителен лист от « основния списък », тоест на списъка « под линия » (параграф 69 по-горе, in fine) и графа за допълнителния избирателен списък, тоест броят на гласувалите с удостоверение за гласуване на друго място, различно от това на постоянния им адрес (параграф 70 по-горе). Тази първа страница от протокола трябва да бъде подписана от всички членове на секционната избирателна комисия.

72.  След броенето на гласовете, секционната избирателна комисия трябва да впише следните данни в изборния протокол: броя на намерените в избирателните кутии бюлетини; броя на недействителните гласове; броя на действителните гласове; броя на гласовете, подадени за всяка партия, коалиция или независим кандидат; броя на подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения (чл. 100 от Закона). Тези данни фигурират на втората страница от образеца на протокол, утвърден от Президента на Републиката. На тази страница трябва да бъдат и подписите на членовете на секционната избирателна комисия.

 

73.  Председателят, секретарят и член от секционната избирателна комисия трябва да предадат общо два екземпляра от така съставените и подписани протоколи на районната избирателна комисия. Останалите изборни книжа - избирателни списъци, бюлетини, удостоверения за гласуване - се предават на общинската администрация (чл. 101 от Избирателния закон).

4.  Парламентарни избори извън територията на страната

74.  Българските граждани, живеещи в чужбина, не губят своето право да гласуват на парламентарните избори и могат да упражнят своето право на територията на страната или в избирателните секции, открити в чужбина.

75.  Чл. 41, ал. 8 от Закона за избиране на народни представители позволява на българските ръководители на дипломатически представителства в чужбина да образуват избирателни секции в градовете, за които са получили най-малко сто предварителни заявления за намерение за гласуване, както и във всеки друг град по тяхно усмотрение. Те също отговарят за съставянето на избирателните списъци въз основа на предварителните заявления за намерение за гласуване, подадени от българските граждани, живущи на територията на съответната държава (чл. 37, ал. 1 от Закона). Ал. 2 на чл. 37 позволява на българските граждани, живеещи в чужбина, да бъдат вписани в избирателните списъци от секционните избирателни комисии в деня на изборите.

76.  В решение от 10 май 2009 г. Централната избирателна комисия уточнява начините за организиране и произвеждане на изборите в чужбина. За избирателните секции, открити в чужбина, секционните избирателни комисии се образуват по решение на компетентния ръководител на българско дипломатическо представителство. Той е длъжен да спазва правилата за съставяне на избирателни комисии, предвидени в Избирателния закон. Все пак, тези избирателни комисии могат да включват длъжностни лица от българското дипломатическо представителство и длъжностни лица от Министерство на външните работи.

77.  В края на изборния ден секционните комисии пристъпват към броене на гласовете и съставят протокол, който предават заедно с всички други изборни книжа на българските дипломатически служби на съответната държава. Резултатите от всяка избирателна секция се изпращат на Централната избирателна комисия с дипломатическа телеграма. Изборните протоколи, както и другите изборни книжа, се изпращат от българските дипломатически служби на Централната избирателна комисия.

Б.  Оспорване на изборните резултати пред Конституционния съд

78.  Според чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията, Конституционният съд има правомощието да се произнася по споровете за законността на избора на народни представители в Народното събрание. Чл. 112 от Закона за избиране на народни представители позволява на кандидатите за народни представители и на политическите партии, участвали в изборите, да оспорят пред Конституционния съд избора на един или повече народни представители в Народното събрание в срок от четиринадесет дни, считано от датата на обявяване на изборните резултати. Оспорването трябва да е  направено чрез посредничеството на един от органите, имащи право да сезират Конституционния съд: Президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор или една пета от народните представители в Народното събрание.

79.  Последвалото производство пред Конституционния съд е описано в Закона за Конституционния съд (« Закона ») и в Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (« Правилника »).  Двата нормативна акта са публикувани в Държавен вестник.

80.  Конституционният съд разполага с  дискресионна власт да определи заинтересованите страни по делото и ги информира за внасянето на  такова искане (чл. 21, ал. 1 от Правилника). Заинтересованите институции се уведомяват за образуването на делото, като се определя срок за представяне на писмени становища по допустимостта и решаване на делото по същество (чл. 18, ал. 2 от Закона).

81.  Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересованите страни, с изключение на изрично посочените от този закон случаи, освен ако не реши делото да се разгледа в открито заседание (чл. 21, ал. 1 от Закона и чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Правилника).

82.  Той може да изиска допълнително писмени доказателства, както и да възложи изготвянето на експертни заключения (чл. 20 от Закона и чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от Правилника). Съдът дава възможност на заинтересованите страни да се запознаят с доказателствата, събрани от Конституционния съд (чл. 29, ал. 4 от Правилника).

83.  Конституционното дело се разглежда в две фази: първата фаза е за решаване на въпросите относно допустимостта на искането, а втората фаза е за решаване на делото по същество (чл. 25, ал. 1 от Правилника). Все пак, Съдът може да се произнесе по допустимостта на искането във всяка фаза на конституционния процес (ал. 2 от същия член).

84.   Определенията за недопустимост и решенията на Конституционния съд са окончателни (чл. 14, ал. 5 от Закона и чл. 33, ал. 4 от Правилника). Когато Конституционният съд вече се е произнесъл с  определение или с  решение по даден спор, той не може да бъде повече сезиран с искане, имащо същия предмет (чл. 21, ал. 5 от Закона и чл. 35, ал. 2 от Регламента).

85.  Избирателният закон от 2001г. не предвижда провеждането на нови избори в случай на анулиране  с решение т на Конституционния съд на изборите в една или повече избирателни секции. Изборният кодекс от 2011 г., който отменя Закона за избиране на народни представители от 2001 г., предвижда в чл. 264, ал. 5 провеждане на нови избори за Народно събрание единствено в случай на анулиране на изборните резултати в тяхната цялост. В случай на частично анулиране на изборните резултати поради успешно оспорване на избора на отделни народни представители, Централната избирателна комисия пристъпва към ново разпределение на мандатите в Парламента без произвеждането на нови избори (чл. 264, ал. 6 от същия кодекс).  Този подход е приет също така и в новия Изборен кодекс от 2014 г. в чл.306, ал. 4 и чл. 5 от него.

В.  Оспорване на решенията на Централната избирателна комисия

86.  Според чл. 23, ал. 1, т. 17 от Закона за избиране на народни представители, Централната избирателна комисия  обявява резултатите от изборите и издава необходимите удостоверения на кандидатите, избрани в Народното събрание. Ал. 3 и ал. 4 на същия член от Закона за избиране на народни представители изброява решенията на тази комисия, които могат да бъдат  обжалвани пред Върховния административен съд; като решението за  обявяване на изборите не е част от тях.

87.  На 21 юли 2009 г., Върховният административен съд е бил сезиран от един от кандидатите на изборите за Народно събрание с жалба срещу решение на Централната избирателна комисия, която е отказала да поправи  очевидна грешка при броенето на гласовете в своята електронна база данни. В решение, постановено на 23 юли 2009 г. (Решение № 9976 от 23.07.2009г. по адм. д. № 9830/09 на ВАС IV о.), Четвъртото отделение на висшата административна юрисдикция отбелязва, че решенията на Централната избирателна комисия относно поправянето на  очевидни грешки в електронната й база данни не е сред решенията, които изрично  попадат под контрола на Върховния административен съд според чл. 23, ал. 3 и ал. 4, от Избирателния закон. Все пак,  той обявява, че е компетентен да разгледа въпросното дело с основанието, че  ал. 3 и чл. 4 на чл. 23 от Избирателния закон не пораждат изключение от принципа, установен от чл. 120 от Конституцията, според който, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат. След това, Върховният административен съд се произнася в полза на жалбоподателя и препраща преписката на Централната избирателна комисия за ново разглеждане. Той отбелязва също така, че ако следващото коригиране на броя на гласовете се окаже решаващо за крайния резултат на изборите, засегнатите лица могат да  го оспорят  пред Конституционния съд по реда на чл. 112 от Избирателния закон (параграф 78 по-горе).

Г.  Държавна субсидия, отпускана на политическите партии

88.  Законът за политическите партии от 2005 г. предвижда годишна държавна субсидия за политическите партии, представени в Парламента и получили най-малко 1 % от гласовете на предходните избори за Народно събрание (чл. 25 и 26 от Закона).

89.  Според чл. 27, ал. 1 от Закона, така както е в сила през 2009 г., субсидията се изчислява въз основа на 5 % от минималната брутна заплата за всеки действителен глас, получен на предходните избори за Народно събрание. Към дата 1 януари 2010 г., минималната работна заплата възлиза на 240 български лева (или около 122 евро (EUR)).

90.  Чл. 27, ал. 1 от този Закон е изменен на 1 януари 2012 г.: държавната субсидия винаги е пропорционална на броя на действителните гласове, получени от партията на предходните избори, но сумата за един получен глас се определя ежегодно със закона за държавния бюджет.

III.  ПРИЛОЖИМИ ДЕЙНОСТИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ ЧРЕЗ ПРАВО

91.  На своето 51-во и 52-ро заседание от 5 и 6 юли и 18 и 19 октомври 2002 г. Европейската комисия за демокрация чрез право (наричана Венецианска комисия) приема своите директиви в областта на изборите и обяснителен доклад, който ги уточнява. Двата документа, споменати по-горе, съставляват заедно Кодекса за добрата практика при избори на Венецианската комисия, който е одобрен през 2003 г. от Парламентарната асамблея и Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа.  

92.  Приложимите части на този кодекс гласят:

Директиви

« 2. Всеобщи и равни избирателни права

Равните избирателни права включват (...) равенство при броенето (...) ; (...) равенство на избирателите (...) ; равни шансове (...).

3.3.  Наличие на ефективна система за обжалване

a.  Инстанцията по обжалване във връзка с изборите трябва да бъде или избирателна комисия или съд. Може да бъде предвидена жалба пред Парламента на първа инстанция що се отнася до парламентарните избори. Във всички случаи, трябва да е възможно обжалване пред съд на последна инстанция.  

б.   Производството трябва да е обикновено и лишено от всякакъв формализъм, особено що се отнася до допустимостта на жалбите.

в.  Разпоредбите във връзка с обжалването и по-специално компетенциите и отговорностите на различните инстанции трябва да бъдат ясно регламентирани от закона, за да се избегне всеки позитивен или негативен конфликт на компетенции. Не следва нито жалбоподателите, нито властите  да могат да избират инстанцията по обжалване.

г.  Инстанцията по обжалване трябва да е компетентна, по-специално що се отнася до правото на глас - включително до избирателните списъци - и избираемостта, действителността на кандидатурите, спазването на правилата за избирателна кампания и изборния резултат. 

д.  Инстанцията по обжалване следва да може да анулира изборите, ако дадена нередност е повлияла на резултата. Анулирането трябва да е възможно също общо за целият избор както на ниво избирателен район, така и на ниво избирателна секция. В случай на анулиране, се организира ново гласуване на територията, където изборът е бил анулиран.

е.  Всеки кандидат и всеки избирател от избирателния район могат да обжалват. Може да бъде наложен разумен кворум за жалбите на избирателите, свързани с изборните резултати.

ж.  Сроковете за обжалване и за взимане на решение по жалбите трябва да бъдат кратки (три до пет дни на първа инстанция).

з.  Правото на жалбоподателите на състезателно производство трябва да бъде запазено.

и.  Когато по-висшестоящите избирателни комисии представляват инстанции по обжалване, те следва да могат служебно да поправят или анулират решенията на по-нисшестоящите комисии. »

Обяснителен доклад

« 2. Всеобщи и равни избирателни права

10. Равнопоставеността във връзка с изборите обхваща различни аспекти. Някои са от областта на равните избирателни права, обща ценност на континента, други отиват по-далеч и не могат да се тълкуват като обща норма. Принципите, които трябва да се спазват, във всички случаи, са: равенство при броенето, равенство на избирателите и равни шансове. В замяна на това, не може да бъде наложено равенство на резултатите, например, чрез пропорционално представяне на партиите или половете. (...)

3.3.  Наличие на ефективна система за обжалване

92.  За да не останат без стойност правилата за изборното право, тяхното неспазване трябва да се обжалва пред орган по обжалване. Това важи особено за изборния резултат, чието обжалване позволява да се оспорят нередностите в избирателната процедура;  това важи и за актовете, приети преди избора, особено по отношение на правото на глас, избирателните списъци и избираемостта, валидността на кандидатурите, спазването на правилата за избирателна кампания и достъпа до медиите или до финансирането на партиите.

93.  Могат да бъдат предвидени две решения.

– Жалбите се разглеждат от съдилищата – обикновени, специализирани или конституционни.

– Компетентните инстанции са избирателните комисии. Тази система предлага реални предимства, поради това че тези комисии са по-специализирани, и следователно, по-компетентни по изборните въпроси отколкото съдилищата. Желателно е, все пак, като предпазна мярка,  да се въведе форма за съдебен контрол. Така, първото ниво на обжалване ще бъде висшестоящата избирателна комисия, а второто - компетентният съд.

94. Понякога се предвижда обжалване пред Парламента, като съдия на своя собствен избор, но това рискува да доведе до политически решения. Допустимо е на първа инстанция, там, където е отдавна познато, но в този случай трябва да има възможност и за обжалване пред съда. 

95.  Процедурата по обжалване трябва да е възможно най-кратка, във всеки случай що се отнася до решенията, които трябва да се вземат преди избора. Трябва да се избегнат две спънки, свързани с това: от една страна, процедурата по обжалване да не забавя изборния процес; от друга, поради това, че са неотложни, решенията по жалбите, които могат да бъдат взети преди, да не бъдат взети след изборите. Освен това, решенията, свързани с изборните резултати, не трябва да бъдат забавяни, особено ако политическият климат е напрегнат. Това предполага едновременно много кратки срокове на обжалване и инстанцията по обжалване да е задължена да се произнесе възможно най-скоро. Но сроковете трябва да бъдат, все пак, достатъчно дълги, за да позволят обжалване, за да се гарантира упражняването на правата за защита, както и обмислено решение.  Срок от три до пет дни на първа инстанция (както за обжалване, така и за произнасяне) изглежда разумен за решенията, които трябва да се вземат преди изборите. Все пак, се допуска, на по-горните инстанции (върховни съдилища, конституционни съдилища) да бъде дадено повече време, за да се произнесат. 

96.  Също така, процедурата трябва да е улеснена. Предоставянето на специални формуляри на разположение на избирателите, желаещи да подадат жалба допринася за улесняване на процедурата. Нужно е всеки формализъм да бъде отстранен, за да се избегнат решения за недопустимост, по-специално по дела, които са деликатни от политическа гледна точка.

97.  Освен това, непременно наложително е, разпоредбите, свързани с обжалването, и по-специално, с компетентността и отговорностите на различните инстанции, да бъдат ясно регламентирани от закона, за да се избегнат всякакви конфликти, свързани с позитивна или негативна компетентност. Нито жалбоподателите, нито властите следва да могат да избират инстанция по обжалване. Рискът от отказ от правосъдие в действителност е по-голям, ако е възможно да се обжалва последователно пред съдилищата и избирателните комисии или при липсата на ясно разграничаване на компетенциите между много съдилища - например, обикновените съдилища и Конституционният съд. (...)

98.  Споровете, свързани с избирателните списъци, които например, са от компетенцията на местната администрация, действаща под контрола на избирателните комисии или в сътрудничество с тях, могат да бъдат разглеждани от първоинстанционните съдилища.

99. Трябва да е предоставена възможност да се обжалва на много широк кръг от хора . Обжалването трябва да е разрешено за всеки избирател от избирателния район и за всеки кандидат, който се яви в него. Трябва, все пак, да бъде наложен разумен кворум за жалбите на избиратели, свързани с изборните резултати.  

100.  Процедурата трябва да има съдебен характер, в смисъл че правото на жалбоподателите на състезателно производство трябва да бъде запазено.

101.  Правомощията на инстанцията по обжалване също са важни. Тя следва да може да анулира изборите, ако дадена нередност е повлияла на резултата, тоест е изменила разпределението на мандатите. Този общ принцип трябва да бъде усъвършенстван, в смисъл че  спорното анулиране не трябва непременно да засяга цялата територия, дори целия избирателен район; напротив, анулирането трябва да е възможно за избирателна секция. Това ще позволи да се избегнат едновременно две крайни положения: анулиране на целите избори, когато нередностите са географски ограничени; отказ от анулиране на изборите, ако географският обхват на нередностите е недостатъчен. Анулирането на изборите трябва да доведе до повтарянето им на територията, където са били анулирани.  

102.  Когато висшестоящите избирателни комисии са инстанции по обжалване, те следва да могат служебно да поправят или отменят решенията на висшестоящите избирателни комисии. »

ЗАКОНЪТ

I.  ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 3 ОТ ПРОТОКОЛ No 1 НА КОНВЕНЦИЯТА

93.  Г-н Риза и ДПС твърдят, че анулирането на изборните резултати в 23 избирателни секции е накърнило несправедливо тяхното право да се явят на изборите, гарантирано от чл. 3 от Протокола № 1 на Конвенцията. В светлината на същият член, 101 други жалбоподатели (чиито имена фигурират в приложението) твърдят, че анулирането на гласове им представлява нарушение на тяхното активно избирателно право. Освен това, позовавайки се на чл. 13 от Конвенцията, г-н Риза и ДПС твърдят, че вътрешното право не им е  предоставило никакво вътрешноправно средство за защита, което да поправи твърдяното нарушение на техните права.

94.  Съдът отбелязва по този повод, че има основание да се разграничи настоящият случай от делото Grosaru срещу Румъния (№ 78039/01, §§ 55-56, ЕСПЧ 2010 г.), в което следизборният спор, в който жалбоподателят е участвал, никога не е бил разглеждан от съдебна инстанция.  По това дело, Съдът разглежда отделно жалбата по чл. 13. В противоречие, делата, засягащи следизборните спорове, където националното законодателство поверява разглеждането на тези спорове на съдилищата, Съдът избира да з разгледа въпроса единствено в светлината на чл. 3 от Протокол № 1 (Kerimova c. Azerbaïdjan, № 20799/06, §§ 31-32, 30 септември 2010 г., и Kerimli et Alibeyli c. Azerbaïdjan, № 18475/06 и № 22444/06, §§ 29 и 30, 10 януари 2012 г.).

95.  В настоящото дело, разглеждането на изборния спор е поверено на Конституционния съд, който се произнася с окончателно решение. В светлината на особените обстоятелства по случая и по подобие на своята позиция в решенията Kerimova и Kerimli и Alibeyli (цитирани по-горе), Съдът счита, че не се поставя никакъв ясен въпрос по чл. 13 от Конвенцията. Той все пак ще има предвид характерните особености на производството, протекло пред българския Конституционен съд, за да анализира оплакванията въз основа на чл. 3 от Протокол № 1, който гласи:

« Високодоговарящите страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни интервали от време, с тайно гласуване и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло. »

A.  По допустимостта

1.  Относно изчерпването на вътрешноправните средства за защита

a)  Аргументи на страните

96.  Правителството се позовава на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. То посочва, че г-н Риза и ДПС са можели да  да направят искане  по реда на чл. 112 от Закона за избиране на народни представители, за да  оспорят новите изборни резултати, получени след решението на Конституционният съд, което анулира избора в 23 избирателни секции, открити извън територията на страната.

97.  Правителството е на мнение, че съществува също така друго ефективно вътрешноправно средство за защита, което тези жалбоподатели са могли да използват: според него, те са можели да обжалват пред Върховния административен съд решението на Централната избирателна комисия, с което са били  обявени новите избори за Народно събрание. То препраща в това отношение към решение на Върховния административен съд от 23 юли 2009 г. (параграф 87 по-горе).

98.  Тези двама жалбоподатели отговарят, че наистина са използвали първото вътрешноправно средство за защита, предложено от Правителството, тъй като на свой ред са сезирали Конституционния съд с искане за оспорване на новите изборни резултати, произтичащи от решението за анулиране на избора в 23 избирателни секции, открити в Турция. Те посочват, че Конституционният съд е отказал да разгледа отново предишното си решение и е отхвърлил техните  искания като недопустими.

99.  Колкото до второто средство, споменато от Правителството, а именно жалба пред Върховния административен съд, двамата жалбоподатели считат, че то не би било достатъчно ефективно и  достъпно в техния случай. Те  посочват, че общият принцип за съдебен контрол на действията на администрацията от административните съдилища, на който се позовава Правителството, може да бъде приложен само когато националното законодателство не предвижда специално средство за защита относно различни спорове, свързани с  акт на администрацията. Впрочем, чл. 112 от Закона за избиране на народни представители от 2001 г. е предвиждал специално средство за оспорване законността на изборните резултати, а именно средството пред Конституционния съд. Заинтересованите лица заключават, че административните съдилища биха обявили за недопустима всяка жалба, която са можели да подадат срещу решението на Централната избирателна комисия. 

100.  Двамата жалбоподатели посочват след това, че решението на Централната избирателна комисия от 19 февруари 2010 г. е взето в изпълнение на решението на Конституционния съд от 16 февруари  2010 г. Според тях, второто средство, предложено от Правителството,  следователно би дало на Върховния административен съд възможността да  обезсили решението на Конституционния съд, което в техните очи, би било трудно съвместимо с основния принцип на върховенство на правото. Заинтересованите лица посочват, също така, че Правителството не се позовава на нито едно решение на Върховния административен съд, което да е било произнесено в производство по  обжалване на решение на Централната избирателна комисия, постановено в  изпълнение на решение на Конституционния съд. Според тях, по този начин Правителството не е изпълнило своето задължение да докаже ефективността и наличието на това средство.

b)  Оценка на Съда

101.  Съдът припомня, че правилото, формулирано в чл. 35 § 1 от Конвенцията, налага на жалбоподателите задължението да използват на първо място средствата, които са обичайно налични и достатъчни във вътрешния  правен ред и които да им позволят да получат обезвреда за нарушенията, които твърдят. Въпросните средства трябва да са налични в достатъчно сигурна степен на практика, както и на теория, без което биха им липсвали исканите ефективност и достъпност (виж, между много други, Salman срещу Турция [ОК], № 21986/93, § 81, ЕСПЧ 2000‑VII и İlhan срещу Турция [ОК], № 22277/93, § 58, ЕСПЧ 2000‑VII).

102.  Именно Правителството трябва, позовавайки се на неизчерпването, да убеди Съда, че средството, което то предлага, е било ефективно и налично по време на събитията както на теория, така и на практика. След като това веднъж е доказано, жалбоподателят е този, който трябва да установи дали средството, предложено от Правителството, наистина е използвано, или, поради една или друга причина, не е било нито адекватно, нито ефективно, предвид фактите по случая или още повече, че особените обстоятелства са го освобождавали от задължението да го използва (Akdivar и други срещу Турция, 16 септември 1996 г., § 68, Сборник с постановления и решения 1996‑IV). Освен това, жалбоподател, който е използвал очевидно ефективно и  достъпно вътрешноправно средство за защита, не би могъл да бъде упрекнат, че не се е опитал да използва други такива, които са били налични, но не са имали никакви  повече шансове за успех (Aquilina срещу Малта [ОК], № 25642/94, § 39, ЕСПЧ 1999‑III).

103.  Обръщайки се към фактите по случая, Съдът счита, че двамата жалбоподатели са направили първото оспорване, посочено от Правителството, а именно  това, предвидена в чл. 112 от Закона за избиране на народни представители: през март 2010 г., ДПС и г-н Риза  оспорват пред Конституционния съд избора на тримата народни представители, посочени в решението на Централната избирателна комисия от 19 февруари 2010 г. (параграф 50 по-горе). Конституционният съд обявява техните  искания за недопустими на основание, че притежават същия предмет като делото, което е  довело до  неговото решение от 16 февруари 2010 г. (параграф 51 по-горе). Съдът изтъква, че в Закона за Конституционния съд и Правилника за организацията на неговата дейност недвусмислено е формулирано, че висшата конституционна юрисдикция не може да разглежда спор, който има същия предмет като  друг спор, вече разрешен от нея (параграф 84 по-горе). Следователно,  оспорванията на двамата жалбоподатели в тази връзка са обречени на неуспех.

104.  При тези обстоятелства, Съдът счита, че на  оспорването, предвидено в чл. 112 от Закона за избиране на народни представители  липсва ефективността, изисквана по чл. 35 § 1 от Конвенцията. В тази връзка, той трябва да разгледа въпроса, дали другата жалба, спомената от Правителството, а именно тази пред Върховния административен съд, която двамата жалбоподатели не са подали, може да бъде счетена за достатъчно установено и достъпно средство по същия този член от Конвенцията.

105.  Правителството намеква по-специално, че жалбоподателите са можели да  обжалват решението на Централната избирателна комисия от 19 февруари 2010 г. пред Върховния административен съд и да постигнат по този начин повторното разглеждане на изборните резултати. Съдът отбелязва, че Изборният закон в чл. 23, ал. 3 и ал. 4  изброява решенията на Централната избирателна комисия, които могат да бъдат  обжалвани пред Върховния административен съд, и че решенията за  обявяване на изборните резултати не са сред тях (параграф 86 in fine по-горе).

106.  Правителството се  позовава на решение на Върховния административен съд от 23 юли 2009 г., в което висшата административна юрисдикция, все пак, е приела да разгледа спор относно решение на Централната избирателна комисия, което не е включено в изброяването, фигуриращо в  чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от Закона, с довода, че тези законодателни разпоредби, не пораждат изключение от конституционното правило, според което  актовете на администрацията могат да бъдат  обжалвани пред административните съдилища. Следователно, изглежда се потвърждава, че това средство е било достатъчно установено и достъпно, за да представлява ефективно вътрешноправно средство за защита, което жалбоподателите е трябвало да използват, въпреки формулировката на чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от Закона за избиране на народни представители.

107.  От своя страна, Съдът отбелязва, че спорът,  довел до постановяване на решението на Върховния административен съд от 23 юли 2009 г.,  е  имал за предмет  твърдение за  очевидна грешка в електронната база данни на Централната избирателна комисия (параграф 87 по-горе), докато спорът, засягащ жалбоподателите в случая, се е отнасял до въпрос, дали гласовете от 23 избирателни секции е трябвало да бъдат извадени от окончателния изборен резултат поради някои нередности, извършени в деня на изборите. Ако е вярно, че  обосноваването на Върховния административен съд  на това решение изглежда подсказва, че  списъкът с решенията на изборната администрация, подлежащи на обжалване пред него, не е изчерпателен,  Правителството не представило никакво друго решение, позволяващо на Съда да заключи, че Върховният административен съд би приел да разгледа евентуална жалба, подадена от двамата жалбоподатели срещу решението от 19 февруари 2010 г., с което Централната избирателна комисия е  обявила новите резултати от изборите за Народно събрание. Съдът отбелязва, също така, че  мотивите на същото решение от 23 юли 2009 г. като че ли подсказват обратното: Върховният административен съд потвърждава, че най-подходящият начин за оспорване на резултатите от изборите за Народно събрание е този, предвиден в чл. 112 от Закона за избиране на народни представители, което да бъде  направено пред Конституционния съд (параграф 87 по-горе, in fine). В тази връзка, Съдът счита, че не е доказано, че жалбата пред Върховният административен съд е достъпно и достатъчно установено средство в правото и на практика, за да поправи нарушенията на чл. 3 от Протокол № 1 твърдени от г-н Риза и ДПС.

108.  С оглед на изложените по-горе мотиви, Съдът счита, че има основание да отхвърли възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, повдигнато от Правителството по отношение на г-н Риза и ДПС.

2.  Относно спазването на другите условия за допустимост

109.  Правителството оспорва качеството на г-н Риза от ДПС и на 101 други жалбоподатели на жертви.

110.  То посочва, по-специално, че г-н Риза е участвал в изборите за Народно събрание от 2009 г. като кандидат от своята партия в многомандатен избирателен район, образуван на територията на България, в който мандатите е трябвало да бъдат разпределени по пропорционалната система. Според Правителството, българските избиратели, живеещи в чужбина, в частност - Турция, не са гласували за кандидатските листи, предложени от партиите, а за самите политически партии. По този начин, избирателите, гласували за ДПС във въпросните секции, не са дали гласовете си  изрично за г-н Риза. Поради това, последният не би могъл да претендира законно, че решението, довело до обявяването за недействителни на гласовете, получени от неговата партия в 23 избирателни секции, открити в Турция, пряко е повлияло негативно върху неговото право да участва като кандидат в изборите за Народно събрание.

111.  Правителството твърди, че ДПС не може да претендира също така, че е жертва на нарушение на неговото право да се кандидатира на изборите, с довода, че е участвало в изборния ден при същите условия като всички други партии и коалиции. Участвайки активно в политическия живот на страната и изборите, партията би трябвало да е приела, че ще се подчинява на правилата за разпределение на мандатите и няма да се възползва от евентуални нередности, извършени в изборния процес. Спорното решение на Конституционния съд е констатирало такива нередности и ги е поправило и това решение е довело до анулирането на избора и на кандидати от други политически партии. По този начин, оспорваната мярка не е визирала специално ДПС и не е била приложена неуместно и тенденциозно.

112.  Що се отнася до 101 други жалбоподатели, гласували в избирателните секции, за които изборните резултати са били анулирани от Конституционния съд, Правителството твърди, че тяхното право на глас не е било накърнено по никакъв начин. То посочва, по-специално, че държавата е осъществила нужната организация и е позволила на заинтересованите лица да упражнят правото си на глас в своята страна по местоживеене.  Според Правителството, гласовете на тези жалбоподатели не са обявени за недействителни чрез решението на Конституционния съд:  това решение, прието в рамките на производство, предоставило  всички гаранции срещу произвол, е изключило от окончателните резултати от изборите всички гласове, получени  в секциите, където 101 жалбоподатели са гласували, поради неспазване на законовото изискване, налагащо на  отговорните лица в избирателната комисия да положат подписа си върху допълнителните списъци с избиратели. Следователно, решението на Конституционния съд не е накърнило пряко и достатъчно сериозно активното избирателно право на тези жалбоподатели.

113.  Позовавайки се на същите аргументи, Правителството твърди субсидиарно, че жалбата на 101 избиратели  следва да бъде отхвърлена като явна необоснована поради несъвместимост ratione materiae, ,  на основание чл. 35 § 3 b) от Конвенцията поради липса на значителна вреда.

114.  Съдът установява, че всички тези възражения се основават на едно единствено, а имено оспорването на качеството на жалбоподателите на жертви. Той счита, че този въпрос е тясно свързан със самата същност на оплакванията, повдигнати от заинтересованите лица по чл. 3 от Протокол № 1. Следователно, той счита, че  е налице основание да присъедини това възражение към разглеждането по същество на жалбите на г-н  Риза, ДПС и 101 други жалбоподатели.

115.  Установявайки, че жалбите на жалбоподателите по чл. 3 от Протокол № 1 не са явно  необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 a) от Конвенцията, и не  се сблъскват с никакво друго  основание за недопустимост, Съдът ги обявява за допустими.

Б.  По съществото

1.  Аргументи на страните

a)  Жалбоподателите

116.  Жалбоподателите твърдят, че решението на Конституционния съд от 16 февруари 2010 г. е дало основание за несправедливо накърняване на техните права, гарантирани в чл. 3 от Протокол № 1.

117.  Г-н Риза е взел участие в изборите за Народно събрание от 2009 г. като кандидат, вписан в листата на ДПС в 8-ми многомандатен избирателен район, в Добрич. В края на тези избори е бил обявен за избран в Народното събрание, а неговата партия ДПС е била представена от 38 народни представители в българския Парламент, от които 33 по пропорционалното разпределение на мандатите. Спорното решение на Конституционния съд впоследствие променя изборните резултати: изборният резултат на ДПС намалява с 18 140 гласове, което води до загуба на един от неговите мандати в българския Парламент, а именно този на г-н Риза. Г-н Риза и ДПС определят това положение като намеса в правото им да се кандидатират на изборите за Народно събрание.

118.  101 други жалбоподатели са упражнили правото си на глас в българските избори за Народно събрание. Те са избрали да гласуват в 17 избирателни секции, открити на територията на Турция. Впрочем, чрез решението си от 16 февруари 2010 г., българският Конституционен съд обявява за недействителни изборите в 23 избирателни секции, открити на турска територия, сред които тези, където заинтересованите лица са гласували. По този начин техните гласове не са били зачетени. 101 жалбоподатели считат това положение като намеса в упражняването на тяхното право да участват като избиратели в изборите за Народно събрание.

119.  Жалбоподателите твърдят, че в процеса по взимане на решението, довело до промяна в изборния резултат, не е имало достатъчно гаранции срещу произвол. Производството, водено по случая от Конституционния съд, е било предвидено, за да разглежда доколко законодателството, прието от Парламента, е съответстващо на Конституцията: то е било напълно неадекватно за разглеждане на спор, свързан с изборите, и, освен това, не е било достатъчно регламентирано. В конкретния случай, точният предмет на спора не е бил определен още в началото на производството, но това е станало едва при произнасянето на решението на Конституционния съд. Фактът, че Конституционният съд е отхвърлил един по един всички аргументи, изтъкнати от жалбоподателите, но е решил да анулира изборите в 23 избирателни секции поради грешки във формата, споменати за първи път в хода на производството в експертен доклад и това, по инициатива на експертите, доказва липса на яснота и предвидимост в това отношение. По този начин, жалбоподателите са били освободени от задължението да представят доказателство за нередностите, за които се претендира, че са били извършени във въпросните избирателни секции. Конституционният съд си е присвоил правомощието да разследва и да се произнесе служебно относно спазването на всички условия за редовни избори във всички избирателни секции, в които са гласували българските граждани, живеещи в Турция.

120.  Производството пред Конституционния съд не е имало състезателен характер. Нито ДПС, нито г-н Риза са участвали в него, въпреки техните изрични молби и въпреки факта, че според тях, спорът лично ги е засягал. Единственият документ от преписката, до който са имали достъп, е било първоначалнато искане, което им е било предоставено от депутатите от ДПС в Народното събрание. Тези жалбоподатели не са могли да се запознаят с другите документи, приложени в преписката, с допълнителните аргументи, изложени от подателите на искането, с доказателствата, събрани в хода на производството, и с фактологическите и правни въпроси,  поставени пред Конституционния съд. Те са били лишени от всяка възможност да защитят своите законни права и интереси  в рамките на производството. Освен това, вътрешното право не е предвидило никакво средство срещу спорното решение на Конституционния съд.

121.  ДПС, г-н Риза и 101 други жалбоподатели твърдят, че нередностите в изборния процес, установени в решението на Конституционния съд, са били минимални и че не могат да доведат до обявяване за недействителни на гласовете, изразени във въпросните избирателни секции, нито в самия изборен процес. Впрочем, Конституционният съд не е разгледал въпроса дали установените нередности са оказали достатъчно сериозно влияние, за да се наложи обявяване на изборите за недействителни във въпросните 23 избирателни секции. 

122.  Жалбоподателите считат, че нито една от нередностите не е била показателна за извършването на изборна измама. Избирателният закон не е задължавал председателя и секретаря на секционна избирателна комисия, отговарящи за избирателна секция, открита в чужбина, да поставят подписа си в края на списъка с избирателите, вписани в самия ден на изборите. Такова изискване е съществувало за « допълнителните списъци », които са съставени единствено в избирателните секции, открити на територията на страната. Може би поради тази причина, тези подписи не са фигурирали в почти всички избирателни списъци, съставени в деня на изборите в избирателните секции в Турция. Нещо повече, това същото изискване не е било спазено и в избирателните секции на територията на страната и според тях, без това да засегне действителността на техния изборен процес. При тези обстоятелства твърдението на Конституционния съд, според което въпросните подписи са  съществен и очевиден елемент за действителността на избирателните списъци, е било съвсем произволно.

123.  Жалбоподателите твърдят, че изборните книжа, основни за изчисляването на изборните резултати в чужбина, са изборният протокол, подписан от членовете на секционната избирателна комисия, и дипломатическата телеграма, изпратена от българските представителства в съответната страна. Те уточняват, че двата документа съдържат информация за броя на гласувалите, броя на невалидните бюлетини и броя на гласовете, събрани от всяка партия. Свързани с избирателните списъци, съдържащи личните данни и подписа на всеки гласувал, както и с бюлетините, пуснати в избирателната кутия, тези книжа са били достатъчни, за да се засече всякаква изборна измама.Всички тези книжа са били налични в 23-те избирателни секции и не е излязла наяве никаква изборна измама.

124.  Жалбоподателите добавят, че Конституционният съд е установил две други нередности: липсата на протокол и на първата страница от него. Впрочем, не първата, а именно втората страница от протокола е съдържала съществената информация за изчислението на резултатите, а именно броят на гласувалите, този на недействителните бюлетини и разпределението на гласовете между политическите партии. В случай че никоя от двете страници от протокола не е била архивирана, все пак е имало дипломатическа телеграма, която е възпроизвеждала същите тези данни. Документите, касаещи въпросните 23 избирателни секции, действително са били съхранени.

125.  Самият Конституционен съд е признал, че изборните гласове, събрани в 23-те избирателни секции, са действителни, но е решил да ги извади от изборния резултат поради пропуските, които не са били вменени нито на избирателите, от които 101 жалбоподатели по настоящото дело, нито на г-н Риза, нито на ДПС. Медиите, също така, са съобщили за множество случаи на подобни пропуски, като например унищожаването по невнимание от персонала по поддръжката на Посолството на България във Вашингтон на всички изборни книжа от избирателните секции, открити в Съединените американски щати. Впрочем, действителността на изборния процес на територията на САЩ никога не е била поставяна под въпрос, а гласовете, получени в тези избирателни секции, са били зачетени във връзка с разпределението на мандатите в Народното събрание.

126.  По тези съображения, жалбоподателите приканват Съда да констатира, че спорната намеса в упражняването съответно на техните права да участват в избори за Народно събрание като кандидати/избиратели, не е преследвала никаква законна цел и е била напълно  неоправдана с оглед чл. 3 от Протокол № 1.

б)  Правителството

127.  Правителството оспорва, на първо място, наличието на намеса в упражняването от жалбоподателите на правата, гарантирани в чл. 3 от Протокол № 1.

128.  То посочва, че ДПС е участвало в изборите за Народно събрание от 2009 г., излъчвайки многобройни кандидати в едномандатните и многомандатни избирателни райони, и че г-н Риза е фигурирал в листата с кандидатите на тази партия в 8-ми многомандатен избирателен район. То отрича наличието на пряка връзка между незачитането на гласуването в 23-те избирателни секции на територията на Турция и прекратяването на мандата  на народния представител г-н Риза. То счита, че това решение не е променило по никакъв начин политическата тежест на ДПС, което, уточнява то, е останало трета българска политическа партия по брой избрани народни представители в Народното събрание.

129.  Що се отнася до 101 други жалбоподатели, Правителството е на мнение, че те са упражнили правото си на  глас и че техните гласове не са били обявени за недействителни от Конституционния съд. Напротив, според Правителството, Конституционният съд изрично подчертава, че става въпрос за действителни гласове, които все пак не са могли да бъдат отчетени поради сериозни пропуски, извършени от членовете на избирателните комисии, отговарящи за секциите, в които заинтересованите лица са гласували.

130.  В подкрепа на това, Правителството твърди, че дори и да се допусне наличието на намеса в пасивното избирателно право на г-н Риза и ДПС и в активното избирателно право на другите жалбоподатели, тя е била оправдана предвид аргументите, изложени по-долу.

131.  По този начин, Правителството заявява, че правото на глас и правото да се явиш на изборите като коандидат са гарантирани от българската Конституция и че по време на събитията изборният процес е бил регламентиран от Закона за избиране на народни представители от 2001 г. Разпределението на мандатите в Народното събрание е било извършено въз основа  на всички действителни изборни гласове. Следователно, за редовността на избора е било важно да се вземат предвид действителните гласове за определяне на изборните резултати. За Правителството, това осигурява защитата, както на правото на глас, така и на кандидатура, доколкото това би могло да гарантира, че народните представители в българския Парламент са били избрани благодарение на истинската подкрепа на избирателите.

132.  Правителството допълва, че българското изборно законодателство е било приложено по ясен и предвидим начин от националните юрисдикции. Според него, решението на Конституционния съд, обжалвано от жалбоподателите, е имало за цел да гарантира едновременно спазването на изборното законодателство и това на законността на избора.

133.  Правителството посочва, освен това, че според Закона за избиране на народни представители, Конституционният съд е компетентният орган, който разглежда законността на избора на народните представители. В рамките на своите  правомощия и преследвайки гореспоменатите законни цели, Конституционният съд е извършил задълбочена проверка на условията  за законност на изборите в секциите, открити на територията на Турция.  Той е  назначил две експертизи,  приел е резултатите от тях и е получил и взел предвид становищата на всички заинтересовани лица. Въз основа на всички събрани доказателства, той е намерил сериозни пропуски в изборните книжа, по-специално, в избирателните списъци и изборните протоколи, които според него, са повлияли на действителността на изборния процес и са наложили изключването на гласовете, получени в 23-те изборни секции, сред които 17 секции, където са гласували 101 жалбоподатели по настоящото дело. Промяната на изборният резултат е довела до ново пропорционално разпределение на мандатите и прекратяване на мандатите на трима народни представители от различни политически формации, а именно ДПС, партия РЗС и Синята коалиция. По този начин, отговорността от промяната на изборните резултати е била разделена между много участници в изборите за Народно събрание и нито ДПС, нито г-н Риза биха могли законно да претендират, че в следствие на спорното решение са били накърнени изключително техните законни права и интереси.

134.  Според Правителството не е имало никакъв признак за произвол по начина, по който въпросното решение е било прието и обосновано. Конституционният съд само е приложил националното изборно законодателство. Твърдяната намеса в упражняването на правото на  участие в избори и на гласуване не е накърнило самата същност на тези права; той е преследвал  легитимна цел и е спазил  изискването за пропорционалност между общия интерес и правата на жалбоподателите.

135.  Правителството добавя, че българските власти са решени да се борят срещу изборните практики, които биха били несъвместими с един демократичен режим и които биха били наказателно преследвани, като например, купуването на гласове или още « изборният туризъм », състоящ се в организиране на придвижване на значителен брой избиратели в чужбина, с цел промяна на изборните резултати.

2.  Оценка на Съда

a)  Общи принципи, произтичащи от съдебната практика на Съда

136.  Съдът припомня, че чл. 3 от Протокол № 1 утвърждава основен принцип в една истински демократична система на управление и е от основно значение в системата на Конвенцията (Матийо-Моен и Клерфей срещу Белгия, 2 март 1987 г., § 47, серия A № 113 ; Ždanoka срещу Латвия [ОК], № 58278/00, § 103, ЕСПЧ 2006‑IV). Ролята на държавата като последен гарант на плурализма включва приемане на позитивни мерки за « провеждане » на демократични избори при « условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателно тяло» (Матийо-Моен и Клерфей, цитирано по-горе, § 54).

137.  Чл. 3 от Протокол № 1 не поражда никакво задължение за въвеждане на определена избирателна система като пропорционална или мажоритарна или такава на един или два тура. Договарящите страни разполагат с  широка свобода на преценка в тази област. Избирателните системи се стремят да отговорят на цели, понякога несъвместими с тях: от една страна, да отразяват почти достоверно обществените нагласи, от друга, да канализират идейните течения, за да улеснят в достатъчна степен формирането на политическа воля, свързаност и яснота. В тази връзка, фразата « условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избирането на законодателно тяло » предполага по същество принципа за равнопоставеност в отношението към всички граждани при упражняване на правото им на глас и правото им да се явят на изборите.  Но от това все пак не следва, че всички бюлетини трябва да имат еднаква тежест  по отношение на резултата, нито всеки кандидат - еднакви шансове да го спечели. Така, никоя система не може да избегне феномена на « изгубените гласове » (Матийо-Моен и Клерфей, цитирано по-горе, § 54).

138.  Според съдебната практика на Съда, думите « свободно изразяване на мнението на народа » означават, че изборите не трябва да предполагат какъвто и да било натиск за избора на един или повече кандидати и че при този избор избирателят не трябва да е  неправомерно подтикван да гласува за една или друга партия. Думата « избор » предполага, че на различните политически партии трябва да се осигурят разумни възможности да представят своите кандидати на изборите (Yumak et Sadak срещу Турция [ОК], № 10226/03, § 108, ЕСПЧ 2008 г.). Съдът е преценил също, че след като веднъж изборът на народа е бил свободно и демократично изразен, никаква следваща промяна в организацията на изборите не  може да постави под въпрос този избор, освен при наложителни основания, свързани с демократичния ред (Lykourezos срещу Гърция, № 33554/03, § 52, ЕСПЧ 2006‑VIII).

139.  Чл. 3 от Протокол № 1 включва също и субективни права, като правото да гласуваш и да се кандидатираш на избори (Матийо-Моен и Клерфей, цитирано по-горе, §§ 46-51).

140.  Правото на глас, тоест « активният » аспект на правата, гарантирани в чл. 3 от Протокол № 1, не представлява привилегия. В XXI-ви век, в една демократична държава,  презумпцията трябва да бъде в полза на предоставяне на това право на най- голям брой  хора (Хърст срещу Велкобритания (№ 2) [ОК], № 74025/01, § 59, ЕСПЧ 2005‑IX). Разбира се, чл. 3 от Протокол № 1 не предвижда договарящите държави да реализират мерки, улесняващи упражняването на това право от лица, променили мястото си на пребиваване.  Все пак, тъй като в една демократична държава се предполага, че това право  трябва да се предоставя на най- голям брой хора, такива мерки са съответни на тази разпоредба (Sitaropoulos et Giakoumopoulos срещу Гърция [ОК], № 42202/07, § 71, ЕСПЧ 2012 г.).

141.  Колкото до пасивното избирателно право, то не се ограничава до обичайната възможност да участваш в изборите като кандидат. Веднъж избрано,  съответното лице има право да упражни своя мандат (Садък и други срещу Турция (№ 2), № 25144/94, № 26149/95 до № 26154/95, № 27100/95 и № 27101/95, § 33, ЕСПЧ 2002‑IV; Lykourezos, цитирано по-горе, § 50, in fine). Нещо повече, Съдът допуска, че щом изборното законодателство или мерките, взети от националните власти, ограничават правото на отделните кандидати да бъдат включени в листата на една партия, въпросната партия може, в това качество, да претендира, че е жертва на нарушение на чл. 3 от Протокол № 1, независимо от своите кандидати (Грузинска работническа партия срещу Грузия, № 9103/04, §§ 72-74, ЕСПЧ 2008 г.).

142.  После, Съдът припомня, че правата, гарантирани в чл. 3 от Протокол № 1, не са абсолютни. Има основания за « ограничения по подразбиране », а договарящите страни разполагат с  достатъчно широка свобода на преценка в тази област (Матийо-Моен и Клерфей, цитирано по-горе, § 52, Ždanoka, цитирано по-горе, § 103, Podkolzina срещу Латвия, № 46726/99, § 33, ЕСПЧ 2002-II). Все пак, Съдът трябва да се произнесе последен относно спазването на изискванията на чл. 3 от Протокол № 1; той трябва да се увери, че условията, на които са подчинени правото на глас или правото на кандидатура на изборите, не  ограничават  въпросните права до такава степен, че да  ги накърнят самата им същност и да ги лишат от тяхната ефективност, че преследват  легитимна цел и че използваните средства не   са непропорционални (Матийо-Моен и Клерфей, цитирано по-горе, § 52, Ždanoka, цитирано по-горе, § 104).

143.  Съдът трябва да следи, процесът по взимането на решения относно незаконността или оспорването на изборните резултати да е минимално  защитен от произвол. В частност, въпросните решения трябва да бъдат взети от орган, даващ минимум гаранции за безпристрастност. Освен това, самостоятелното правомощие за преценка на този орган не трябва да бъде прекомерно; то трябва да бъде в достатъчна степен на точност  посочено в разпоредбите на вътрешното право. Накрая, производството трябва да е такова, че да гарантира справедливо, обективно и достатъчно обосновано решение и да избягва всякаква злоупотреба с власт от страна на компетентния орган (Podkolzina, цитирано по-горе, § 35 ; Ковач срещу Украйна, № 39424/02, §§ 54-55, ЕСПЧ 2008 г.; Kerimova, цитирано по-горе, §§ 44-45). Съдът припомня също, че съобразно принципа за субсидиарност, той не трябва да замества националните  юрисдикции в преценката на фактите или в тълкуването на вътрешното право. В особения контекст на изборните спорове той не е призован да определя дали нередности в изборния процес, твърдени от страните, представляват нарушения на приложимото национално законодателство  (Namat Aliyev c. Azerbaïdjan, no 18705/06, § 77, 8 април 2010 г.). Неговата роля да определи дали е имало  неоправдана намеса в « свободното изразяване на мнението на народа при избирането на законодателно тяло » се ограничава до установяване дали решението, произнесено от националния орган е било произволно или явно неоснователно (Babenko срещу Украйна (déc.), no43476/98, 4 май 1999, Partija « Jaunie Demokrati » et Partija « Musu Zeme » c. Lettonie (déc.), № 10547/07 и № 34049/07, 29 ноември 2007 г., и Kerimli et Alibeyli, цитирано по-горе, §§ 38-42).

б)  Прилагане на тези принципи към настоящия случай

i.  Относно наличието на намеса в упражняването на правата, гарантирани в чл. 3 от Протокол № 1

144.  Съдът счита, че има основание да отговори първо на въпроса дали положението, от което се оплакват жалбоподателите, се определя като намеса в упражняването на техните права, гарантирани от чл. 3 от Протокол № 1.

- По отношение на активното избирателно право

145.  Съдът счита, че 101 жалбоподатели, чиито имена фигурират в приложението, са живеели в Турция по време на събитията. Те са гласували на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. в 17 от избирателните секции, открити на територията на Турция. Първоначално техните гласове са били взети предвид при изчислението на избирателния праг от 4 %. Избирателните гласове на тези от тях, които са гласували за шестте класирали се партии, след това са били отчетени при разпределението на мандатите между тези политически партии на национално ниво (параграф 64 по-горе).

146.  С решението си от 16 февруари 2010 г., предмет на настоящото дело, българският Конституционен съд решава да анулира изборите в 23 избирателни секции, открити на територията на Турция, и да извади от изборните резултати гласовете, получени в тези секции, или общо 18 358 гласа. Между тях са и гласовете на 101 жалбоподатели, чиито списък фигурира в приложението, като 17-те избирателни секции, където са гласували, са част от 23-те секции, където изборите са анулирани. 

147.  Правителството твърди, че въпросното положение не се определя като намеса в упражняването на правото на глас, гарантирано на тези 101 жалбоподатели: то посочва, че те са упражнили правото си на глас, но че техните гласове не са били зачетени в разпределението на мандатите в Народното събрание с довода, че изборният процес в техните избирателни секции е бил опорочен от  сериозни нередности. Съдът не споделя това мнение.

148.  Действително, активното избирателно право, както е гарантирано в чл. 3 от Протокол № 1, не се ограничава единствено с действията, състоящи се в тайния избор на предпочитаните кандидати в тъмната стаичка и в пускането насвоята изборна бюлетина в избирателната кутия. То включва също възможността всеки гласувал да види гласа си  да оказва влияние при съставянето на законодателното тяло при спазване на  правилата, установени от изборното законодателство. Допускането на противното би означавало да се лишат от съдържание правото на глас, изборният процес и, в крайна сметка, самата демократична система.

149.   Предвид тези констатации, Съдът  отбелява, че спорното решение на Конституционния съд е оказало пряко влияние на правото на глас на въпросните 101 жалбоподатели. Техните гласове са били изключени от изборните резултати: не са били отчетени при изчисляването на изборния праг от 4 %, а тези от 101 гласа, които са били в полза на шестте първи партии на изборите, не са били зачетени при разпределението на мандатите между тези политически партии на национално ниво (параграф 64 по-горе).

- По отношение на пасивното избирателно право

150.  Съдът счита, че г-н Риза и ДПС са участвали в изборите за Народно събрание в България на 5 юли 2009 г.: ДПС е било регистрирано от Централната избирателна комисия като партия, участваща в изборите, то е излъчило много кандидати в многомандатните и едномандатни избирателни райони, образувани на територията на България, и е било включено в изборната бюлетина, създадена специално за изборите, които е трябвало да се състоят извън територията на страната; г-н Риза е фигурирал на второ място в кандидатската листа на своята партия в 8-ми многомандатен избирателен район в Добрич (параграф 14 по-горе). След първоначалното о обявяване на изборните резултати и първото разпределение на мандатите, на 7 юли 2009 г., ДПС получава 33 мандата в Народното събрание според пропорционалната система и 5 други според мажоритарната (параграф 20 по-горе). Г-н Риза не е избран в Парламента (параграф 21 по-горе). Все пак, след искане пред Конституционния съд, подадено от кандидат на друга политическа партия, и което най-накрая се увенчава с успех, става ново пропорционално разпределение на мандатите: ДПС губи един от своите два мандата в 19-ти многомандатен избирателен район, но получава втори мандат в 8-ми многомандатен избирателен район, който получава г-н Риза като номер две в кандидатската листа на своята партия в този последен район (ibidem). По този начин, на 12 октомври 2009 г., изборният резултат на ДПС е 610 521 гласа, броят на народните представители на партията в Парламента е 38, сред които е и г-н Риза. Впоследствие, той е избран за член на една от постоянните комисии в Народното събрание.

151.  Решението на Конституционния съд засяга положението на тези двама жалбоподатели, участвали като кандидати на въпросните избори. ДПС е свидетел как изборният му резултат намалява с 18 140 гласа. Новото разпределение на мандатите, което е вследствие на това, води до промени в състава на Народното събрание: ДПС губи един мандат в Парламента, даден според пропорционалната система в полза на политическата партия, спечелила изборите, а депутатският мандат на г-н Риза е прекратен (параграф 48 и 49 по-горе). Така, изборният резултат, отбелязан от партията  жалбоподател, според пропорционалната система спада с 3 %; неговата група в Парламента става от 38 на 37 депутати, а г-н Риза губи правото да изпълнява функциите си на народен представител в Народното събрание.

- Заключение на Съда

152.  Предвид гореспоменатите обстоятелства, Съдът счита, че посоченото от жалбоподателите положението  се определя като намеса в упражняването на съответните им права - право на глас и право на кандидатура на изборите за Народно събрание, гарантирани от чл. 3 от Протокол № 1. Той счита също така, че именно тези аргументи му налагат да отхвърли възражението за липса на качество на жалбоподателите на жертви, направено от Правителството (параграф 114 по-горе).

ii.  Относно  обосноваването на въпросната намеса

153.  Следователно, Съдът трябва да се увери, че тази намеса не е ограничила активните и пасивни избирателни права на жалбоподателите до такава степен, че да накърни самата им същност и да ги лиши от тяхната ефективност, че е преследвала законна цел и че използваните средства не са се оказали  непропорционални на преследваната цел.

154.  Съдът установява, че страните не постигат съгласие, що се отнася до крайната цел на обжалваните мерки. Жалбоподателите считат, че анулирането на избора в 23 избирателни секции, открити в чужбина, не е преследвало никаква законна  цел, докато Правителството твърди, че контролът, упражнен от Конституционния съд, е целял гарантиране спазването на изборното законодателство.

155.  Съдът от своя страна отбелязва, че производството пред Конституционния съд, което е довело до  обжалваното  от жалбоподателите решение, е било на основание чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията и на чл. 112 от Закона за избиране на народни представители от 2001 г. Тези разпоредби позволяват на всеки кандидат на изборите за Народно събрание да оспори законността на избора на депутати в Народното събрание (параграф 78 по-горе). Конкретно, такъв вид спор често се отнася за спазването на правилата, свързани с избора и неговата проверка в една или повече избирателни секции, и може да доведе до обявяване на част от изборните гласове за недействителни и до промяна в изборния резултат на всеки отделен кандидат или политическа партия. И така, в пропорционалните избирателни системи промяната в изборния резултат на политическите формации, понякога даже в една избирателна секция, може да доведе до ново разпределение на мандатите в Народното събрание и да последва увеличаване или намаляване броя на мандатите, дадени на различните партии или коалиции. Именно това е станало в този случай. Спорното производство е било предизвикано от председателя на политическа партия РЗС и трима от кандидатите й, които са искали да оспорят законността на избора на седем народни представителни от ДПС при пропорционалния избор в рамките на българската избирателна система. Жалбоподателите  посочват множество нередности в изборния процес, извършени в 123-те избирателни секции, където българските граждани, живеещи в Турция, са упражнили избирателното си право (параграф 22 по-горе). Поради това, Съдът приема, че производството пред Конституционния съд е имало  за легитимна цел да гарантира спазването на изборното законодателство и следователно,  законността на изборите и изборните резултати.

156.  Съдът счита, че има основание да се установи след това дали производството по постановяване на решението е  осъществено при достатъчно гаранции срещу произвол. За да направи това, той трябва да установи дали то отговаря на изискванията,  установени в неговата постоянна съдебна практика (параграф 143 по-горе).

157.  Жалбоподателите твърдят, че производството, протекло пред Конституционния съд, не е било приспособено за разглеждане на следизборни спорове. Прилагането на процесуалните правила, предвидени в Закона за Конституционния съд и в Правилника му, е довело, според тях, до производство без ясно определен предмет, до което ДПС и г-н Риза са нямали достъп и което не е подлежало на обжалване (параграф 119 и 120 по-горе). Правителството счита, че тези двама жалбоподатели са  участвали в производството в степен, необходима за защита на интересите им, следователно, Конституционният съд е взел предвид техните становища и им е дал отговор в решението си от 16 февруари 2010 г. (параграф 133 по-горе).

158.  Съдът отбелязва по този повод, че страната жалбоподател не оспорва нито независимостта, нито безпристрастността на българския Конституционен съд, сезиран с въпросния следизборен спор. Той, от своя страна, не вижда никаква причина за достигане до друго заключение в това отношение.

159.  Съдът установява след това, че Законът за българския Конституционния съд и Правилника му предвиждат само един вид производство за всички спорове,  подлежащи на разглеждане  от този съд. По този начин, едни и същие процесуални правила  намират приложение  по делата, свързани със  съответствието на вътрешните законодателни разпоредби с Конституцията, и  по споровете относно законността на изборите за Народно събрание и изборните резултати.  Съдът не е призован в настоящото дело да се произнесе in abstracto относно  съотвествието на този избор на законодателя с Конвенцията и Протоколите към нея. Той ще се ограничи единствено  да разгледа дали в случая въпросното производство е позволило на жалбоподателите да защитят по ефективен начин своите законни интереси  като  участници в изборите,.

160.  В първоначалното  искане  по делото ръководителят на политическата партия РЗС и трима от членовете й оспорват  законността на избора на седем народни представители от ДПС,  посочвайки сериозните нарушения на изборното законодателство във всички избирателни секции, открити на територията на Турция (параграф 22 по-горе). Производството приключва с анулирането на изборите в 23 от посочените 123 избирателни секции и с прекратяването на мандата на г-н Риза, който не е бил засегнат  с първоначалното  искане. Съдът отбелязва, че това е резултат от кумулативния ефект на три специфични елемента на българската избирателна система: пропорционалното разпределение на национално ниво на 209 депутатски мандата между политическите партии; отчитането на гласовете, получени в чужбина, единствено при това разпределение на мандатите на национално ниво; последващото разпределение на мандатите, получени от всяка партия в 31 многомандатни избирателни района, образувани на територията на България. Предвид тези особености на българската избирателна система, решението дали е имало основание да се анулират един или повече депутатски мандата и точно кои, зависи от броя на обявените за  невалидни изборни гласове и тяхното разпределение между различните партии. Следователно, Конституционният съд е трябвало да установи, първо, дали изборният процес е бил опорочен от достатъчно сериозни  недостатъци, които да доведат до анулиране на изборните резултати. Конституционният съд е избрал да ограничи териториалния обхват при разглеждането на съблюдаването на изборното законодателство единствено до избирателните секции, открити на територията на Турция, тъй като тези секции са били изрично посочени в първоначалното  искане, с което той е бил сезиран. Съдът не може да оспори този избор на националната юрисдикция.

161.  Общо всички становища на страните и експертни доклади, представени пред Конституционния съд, са било относно въпроса, дали е имало нередности в изборния процес в избирателните секции, открити в Турция, и ако това е така, дали те са били достатъчно сериозни, за да оправдаят анулирането на резултатите (параграф 22, 25-37 по-горе).  Мотивите, следвани  от българския Конституционен съд в неговото решение от 16 февруари 2010 г., са  фокусирани  върху същите тези въпроси (параграф 38-48 по-горе). Съдът счита, че  това са елементи, които  показват, че предметът на спора пред Конституционни съд, а именно твърдяната незаконност  на изборния процес във всички избирателни секции, открити на територията на Турция, е бил  известен на всички участници в производството още в началото му.

162.   Текстът на чл. 112 от Закона за избиране на народни представители от 2001 г. създава впечатление, че спор за твърдяна  незаконност на избора на народен представител задължително би противопоставил последния на физическите или юридически лица, оспорващи неговия избор (параграф 78 по-горе). Страната жалбоподател се аргументира въз основа на тази разпоредба и изглежда твърди, че ДПС и г-н Риза е трябвало да бъдат страни по производството още  от началото му и във всеки случай, след като те изрично са предявили искане за това на 15 и 16 февруари 2010 г. Нужно е все пак да се констатира, че чл. 21, ал. 1 от Правилника за Конституционния съд дава на висшата юрисдикция   дискреционно правомощие да определя страните по производството пред нея. (параграф 80 по-горе). Именно при упражняването на това  правомощие конституционната юрисдикция определя известен брой институции и държавни органи и две неправителствени организации за страни  в производството (параграф 24 по-горе).

163.  Вярно е, че Конституционният съд не е отговорил на искането, предявено от ДПС и г-н Риза, да бъдат страни по производството. За сметка на това, Народното събрание е било  конституирано като страна по производството още от 11 август 2009 г. (параграф 24 по-горе). Съдът не може да постави под въпрос избора на висшата конституционна юрисдикция. Поради особеностите на българската избирателна система (параграф 62-66 по-горе), не е било възможно да се установи предварително коя партия или кой отделен кандидат би бил засегнат от окончателното решение. В този контекст, определянето на Народното събрание за страна по производството пред Конституционния съд изглежда логичен ход, тъй като всички народни представители са били потенциално засегнати от бъдещото решение на този съд и всички политически партии, които са участвали в разпределението на мандатите според пропорционалната система, са били представени в него.

164.  На датата, когато Парламентът е бил ясно  определен като страна в производството, парламентарната група на ДПС  има парламентарна група т 38 народни представители. Г-н Риза, който е заместник-председател на партията,  се присъединява към редиците на своята парламентарна група през октомври 2009 г. (параграфи 20 и 21 по-горе). Двамата жалбоподатели признават, че именно чрез посредничеството на парламентарната група, органите на партията и г-н Риза са получили копие от първоначалното  искане  (параграф 120 по-горе). Съдът установява, че парламентарната група на ДПС е изиграла много по-активна роля в спорното производство пред Конституционния съд, отколкото жалбоподателите признават. Чрез Народното събрание парламентарната група на тази партия е  представила становища, както по допустимостта, така и по съществото на делото, в които тя оборва аргументите, изложени в  искането на  неговите податели (параграф 25 по-горе). Конституционният съд отговаря на тези становища в своето решение от 16 февруари 2010 г. (параграф 39-48 по-горе). Парламентарната група на ДПС също  изразява позиция по допълнителната експертиза, възложена от Конституционния съд на 27 януари 2010 г., като оспорва приетите критерии за изключване от изборните резултати на изборните гласове, събрани в 23 избирателни секции, открити на територията на Турция (параграф 34 по-горе). Тези критерии впоследствие се оказват решаващи за изхода на спора (параграф 46-48 по-горе).

165.  В светлината на тези данни, Съдът отбелязва, че в хода на производството пред Конституционния съд парламентарната група на ДПС активно защитава интересите на политическата партия, която представлява, и на г-н Риза, който е неин член. Нещо повече, изглежда, чрез Народното събрание, което официално е имало качеството на страна по производството, парламентарната група и следователно двамата жалбоподатели са имали достъп до всички документи, приложени по преписката, и са били редовно информирани за  хода на производството (виж по-специално, съдържанието на техните отделни искания за разрешение да бъдат определени като страни по производството, параграф 37 по-горе). Предвид обстоятелствата по случая и независимо от факта, че двамата жалбоподатели формално не са били страна по спорното производството, Съдът счита, че те ефективно са участвали в него чрез посредничеството на парламентарната група на ДПС и че са имали възможност да изложат своите аргументи срещу анулирането на изборните резултати в избирателните секции, открити на територията на Турция, и да оспорят по ефективен начин аргументите, изложени от подателите на искането.

166.  ДПС и г-н Риза се оплакват също, че решението на Конституционния съд не е подлежало на обжалване. Съдът отбелязва в това отношение, че никоя разпоредба от Конвенцията или Протоколите към нея не задължава договарящите държави да организират  двусъдебни производства за разглеждане на изборните спорове и още по-малко да предвиждат жалба срещу решенията на конституционните съдилища, когато  избират да поверят на последните разглеждането на следизборните спорове. Има основание да се уточни също, че в своя Кодекс за добрата практика при избори Венецианската комисия препоръчва предоставянето на възможност за обжалване пред съд единствено когато решенията на първа инстанция са произнесени от специализирани органи като избирателните комисии (параграф 92 по-горе).

167.  Всички жалбоподатели оспорват основанията, които Конституционният съд поддържа за анулиране на избора в 23 избирателни секции. Съдът припомня, че не е негово задължение да замества националните съдилища при оценката на фактите или прилагането на вътрешното право, в настоящия случай, българското избирателно право. Той трябва, все пак, да се увери, че решението, произнесено от националния орган, няма произволен или явно  необоснован характер (параграф 143 по-горе).

168.  Съдът отбелязва, че българският Конституционен съд изтъква следните нередности в изборните книжа, за да обоснове анулирането на избора във въпросните 23 избирателни секции: липсата на архивиран изборен протокол; липсата на първата страница от изборния протокол или на информация за същата тази страница, отнасяща се за броя на гласувалите; липсата на подписите на председателя и секретаря на секционната избирателна комисия  в края на списъка с избирателите, вписани в деня на изборите (параграф 46 по-горе). Българският Конституционен съд приема, че изборният протокол представлява  съществен документ за установяване на  действителността на  гласуването в една или друга избирателна секция и че липсата на първата страница на този документ и на подписите в края на допълнителния избирателен списък засяга доказателствената сила на този документ по отношение на  действителността на  гласуването във въпросната секция (параграф 46 и 47 по-горе).

169.  Съдът установява, че изборният протокол, така както е предвиден в българското законодателство, играе двойна роля в избирателния процес:  той съдържа на своята втора страница резултатите от гласуването и именно въз основа на тези данни Централната избирателна комисия определя изборния резултат (параграф 72 по-горе); отчита на първата си страница също броя на лицата, вписани в избирателния списък, и броя на лицата, които действително са гласували в деня на изборите (параграф 71 по-горе), и по този начин служи за база за сравнение с избирателните списъци  за установяването на различни видове изборни измами, като например, пускане на допълнителни бюлетини в изборната кутия или още, добавяне на фиктивни избиратели в списъците с гласувалите. В настоящия случай,  архивираният изборен протокол е липсвал за една единствена избирателна секция на територията на Турция; за три други секции първата страница на протоколите не е била запазена; за друга избирателна секция протоколът не е указвал броя на лицата, които са гласували в деня на изборите (параграф 33 по-горе).

170.  Съдът отбелязва, че единствено в последната от тези пет избирателни секции нередността относно протокола, по всяка вероятност, е била извършена в деня на изборите от членовете на секционната избирателна комисия и че поради това тя може да се счита като признак за изборна измама. Предвид това, че изборните книжа, идващи от чужбина, първо са били предадени на ръководителите на българските дипломатически представителства в края на изборния ден и едва след това изпратени на Централната избирателна комисия в България (параграф 77 по-горе), не е изключено протоколът от първата от тези избирателни секции и първата страница на протоколите от три други секции да са били загубени на този етап. Впрочем, Конституционният съд не е проучил тази евентуална възможност и това, въпреки информацията, предоставена от някои от членовете на Централната избирателна комисия, потвърдили, че изборните книжа, идващи от Турция, вероятно са били отворени предварително, после отново запечатани, преди да бъдат изпратени на комисията (параграф 36 по-горе).

171.  Без да се опита да установи дали изборните протоколи от тези четири избирателни секции са били действително попълнени, подписани и предадени в тяхната цялост на българските дипломатически служби в Турция от съответните секционни избирателни комисии, Конституционният съд се е задоволил с установяването на тяхната липса, пълна или частична, в архивите на компетентните държавни органи, което незабавно е довело до анулирането на резултатите в тези четири избирателни секции. По този начин висшата конституционна юрисдикция е обосновала тази част от своето решение с  фактическа констатация, която сама по себе си не е доказвала, че изборният процес в тези четири секции е бил опорочен от каквато и да било нередност. 

172.  Конституционният съд решава да анулира изборите в 18 други избирателни секции  на основание, че в списъците с избирателите, вписани в самия изборен ден, не са фигурирали подписите нито на председателя, нито на секретаря на секционната избирателна комисия. В своето решение той признава, че Законът за избиране на народни представители не е налагал изрично това. Счита, все пак, че подписът е  съществен  и очевиден елемент от всеки официален документ и че образецът на « допълнителен избирателен списък », одобрен с президентски указ, предвижда тези подписи (параграф 47 по-горе). По този начин  конституционната юрисдикция прилага  по аналогия разпоредбите относно « допълнителните избирателни списъци » и « списъците под черта », съставени в избирателните секции, открити на територията на страната (параграф 69 и 70 по-горе), към особения случай на списъците с невписаните предварително избиратели, съставени в деня на изборите в избирателните секции, открити в чужбина. Той анулира изборите в 18 избирателни секции с мотив, че установените нередности в избирателните списъци непосредствено са засегнали доказателствената сила на протоколите от изборите.

173.  От документите по преписката става ясно, че всички изборни книжа, идващи от тези 18 избирателни секции (бюлетини, протоколи, избирателни списъци), са били съхранени и предоставени на разположение на експертите и членовете на Конституционния съд. Съдът отбелязва, че липсата на два подписа е единствената нередност, забелязана в тези изборни книжа. Нещо повече, Конституционният съд признава в своето решение, че липсата на подписите на отговорните лица от секционната избирателна комисия  поставя под съмнение единствено доказателствената сила на избирателните списъци, и следователно,  истинността на данните, включени в изборните протоколи, а не действителността на изборните гласове.

174.  Разбира се, неспазването на изискванията за форма относно избирателните списъци може да е признак за измама, засягаща състава на избирателното тяло. Съдът счита, все пак, че този случай не е непременно такъв в специфичния контекст на настоящото дело. Нужно е да се констатира, че по време на събитията в българското изборно законодателство е имало пропуски по отношение на формалностите, които да се спазват, когато секционните избирателни комисии, образувани в чужбина,вписват  избирателите в избирателните списъци в самия ден на изборите.. Конституционният съд се е сблъскал с този проблем в настоящото дело и е прибягнал до прилагане по аналогия на Закона за избиране на народни представители, за да запълни правната празнота, оставена от законодателя (параграф 47, 69 и 70 по-горе). И така, въпросните 18 избирателни списъци не са били единствените, където са липсвали въпросните два подписа.  В действителност, се е касаело за повтарящ се пропуск във формата, тъй като допълнителните избирателни списъци, съставени в 116 от 123 избирателни секции, открити на територията на Турция, не са били подписани от председателите и секретарите на избирателните комисии (параграф 29 по-горе), което е представлявало около 42% от всички избирателни секции, открити в чужбина (параграф 13 по-горе). Съдът счита, че тези данни само потвърждават официалната му констатация, според която, националното законодателство не е било достатъчно ясно по този специален въпрос. При тези обстоятелства той счита, че този пропуск, който е от чисто техническо естество, не доказва сам по себе си, че изборният процес в тези 18 избирателни секции е бил опорочен от нередности, които оправдават анулирането на изборните резултати.  

175.  Конституционният съд има предвид един допълнителен критерий за анулиране на изборните резултати в тези 18 секции, а именно факта, че нито един предварително вписан избирател не е упражнил правото си на глас. Съдът отбелязва, все пак, че националното законодателство не задължава българските граждани да гласуват в деня на изборите, дори ако предварително са изразили намерението си да упражнят правото си на глас. Следователно, става въпрос за допълнителен критерий, който сам по себе си не позволява разкриването на особена нередност в изборния процес. Конституционният съд го е използвал, за да изключи само гласовете на избирателите, фигуриращи в допълнителните неподписани списъци.

176.  Тези данни са достатъчни за Съда да заключи, че процесът, свързан с решението, следван от българския Конституционният съд, не е съответен на стандартите, изработени в съдебната практика на Съда (параграф 143 по-горе). В частност, конституционната юрисдикция е изложила чисто формални  мотиви за анулиране на избора в 22 избирателни секции. Освен това, данните, взети предвид от този съд, за да обоснове тази част от решението си, не фигурират достатъчно ясно и предвидимо във вътрешното право и не е било доказано, че са променили избора на избирателите и са фалшифицирали изборния резултат.

177.  Що се отнася до последната избирателна секция, където резултатите са били анулирани поради липса на указване броя на гласувалите на първата страница от протокола (виж параграф 169 и 170 по-горе), Съдът отбелязва, че българският Закон за избиране на народни представители, в сила по време на събитията, абстрахирайки се от препоръките на Кодекса за добрата практика при избори на Венецианската комисия (параграф 92 по-горе), не е предвиждал възможност за провеждане на нови избори в случай на анулирането им (параграф 85 по-горе). Такава възможност е била въведена в националното законодателство едва през 2011 г. и правилото е можело да бъде приложено само в случай, когато изборните резултати са били анулирани цялостно (ibidem). Нужно е да се отбележи, че невъзможността за провеждане на нови избори изобщо не е била взета предвид при определянето дали анулирането на изборните резултати, при особените обстоятелства в случая би било пропорционална мярка с оглед чл. 3 от Протокол № 1, чиято цел е да гарантира свободното изразяване на волята на избирателите.

178.  Съдът не забравя, че провеждането на нови избори на територията на друга суверенна държава, било то в ограничен брой избирателни секции, може да срещне сериозни дипломатически и оперативни пречки и да доведе до допълнителни разходи. Той счита, все пак, че произвеждането на нови избори в тази последна избирателна секция, където е имало сериозни признаци за нередности в изборния процес, извършени от избирателната комисия в деня на изборите (виж параграф 170 по-горе), би позволило да се съгласува  легитимната цел на анулирането на изборните резултати, а именно запазване законността на изборния процес, със субективните права на избирателите и кандидатите на парламентарните избори. Съдът счита, че този елемент също не е бил взет предвид в решението на българския Конституционен съд.

179.  По тези съображения, Съдът счита, че анулирането на изборните резултати във въпросните избирателни секции от българския Конституционен съд, прекратяването на депутатския мандат на г-н Риза и загубата на един мандат в Парламента за ДПС, даден според пропорционалната система, представляват намеса в упражняването на активното избирателно право на 101 жалбоподатели и на пасивното избирателно право на г-н Риза и ДПС. Предвид установените пропуски във вътрешното право и липсата на всякаква възможност да се проведат нови избори, спорното решение, което е основано на чисто формални аргументи, е накърнило неоправдано правата на 101 жалбоподатели и на г-н Риза и ДПС да участват в изборите за Народно събрание, съответно като избиратели и кандидати. Следователно, е имало две отделни нарушения на чл. 3 от Протокол № 1.

II.  ОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

180.  ДПС твърди, че поради промяната на изборния резултат  е загубил част от държавната субсидия, която  му се отпуска като партия, представена в Народното събрание. Предвидтова, че не  е могъл да бъде страна в производството пред Конституционния съд и че вътрешното право не е предвиждало никакво друго съдебно средство, за да обжалва намаляването на тази субсидия, ДПС се оплаква, че не е имало достъп до съд, за да защити това право, което  определя като « гражданско ». Позовава се на чл. 6 § 1 от Конвенцията, който гласи:

 

« Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона (...).».

 

181.  Правителството се противопоставя на тази теза и оспорва, в частност, прилагането на чл. 6 от Конвенцията в този случай. То поддържа, че правото на политическите партии да получат въпросната субсидия, не е « гражданско право » по чл. 6,  а право с политически характер. Също така, твърдяното намаляване на субсидията, дължима на ДПС, е било в резултат на промяната, нанесена в изборния резултат на партията, вследствие на нередностите, установени в изборния процес. Така че за Правителството е ясно, че става въпрос за изборен спор, а не за спор относно право с граждански характер.

182.  Съдът припомня, че чл. 6 от Конвенцията  намира приложение само ако има « спор относно граждански права и задължения » или « наказателно обвинение ». В настоящото дело, политическата партия жалбоподател, ДПС, се оплаква, че не е могла да отнесе спора, който е бил от решаващо значение за стойността на нейната държавна субсидия, пред съд, предлагащ всички процесуални гаранции, утвърдени в чл. 6.

183.  Съдът отбелязва, че въпросната държавна субсидия се  отпуска на политическите партии в зависимост от изборните им резултати на предходните парламентарни избори и че нейната стойност е пропорционална на броя на действителните изборни гласове, получени от партиите (параграф 88 и 89 по-горе). В случая, твърдяното намаляване на държавната субсидия, давана на ДПС, е пряко последствие от анулирането поради установени нередности в изборния процес на 18 140-те гласа, получени от партията в 23 избирателни секции. Следователно, става въпрос за изборен спор, чийто  изход може да има последици върху имуществото на жалбоподателя.  

184.  Според постоянната съдебна практика на Съда, изборните спорове, дори и да са от значение за имуществото на жалбоподателите, не влизат в сферата на приложение на чл. 6 от Конвенцията, тъй като не са свързани нито със « спор относно гражданско право » нито с « наказателно обвинение » (Пиер-Блок срещу Франция, 21 октомври 1997 г., §§ 51 и 53-59, Сборник 1997‑VI; Шминад срещу Франция (déc.), № 31599/96, ЕСПЧ 1999‑II). Следователно,  това оплакване е несъвместимо ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на чл. 35 § 3 a) и трябва да бъде отхвърлена в приложение на чл. 35§4.

III.   ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

185.  Според формулировката на чл. 41 от Конвенцията,

 

« Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна. ».

A.  Вреда

186.  Първият жалбоподател, г-н Риза, претендира  60 155 евро за имуществени вреди, като уточнява, че тази сума е равна на заплатата му на народен представител в Народното събрание, която би получил за четири години. Той иска също 15 000 евро за неимуществени вреди.

187.  За имуществени вреди, вторият жалбоподател, ДПС, иска сума, равна на стойността, която би получило като държавна субсидия за четири години, ако 18 140-те гласа, събрани от партията във въпросните 23 избирателни секции, не са били изключени от нейния изборен резултат. То представя две оценки на тази сума, извършени  по два различни метода на изчисление, които са по негово мнение, вследствие на промените в националното законодателство във връзка с изчислението и плащането на държавна субсидия,  отпускана на политическите партии (параграф 88-90 по-горе) : 395 507 евро, по първия метод; 335 740 евро, по втория.

188.  101 други жалбоподатели считат, че констатацията за нарушение на тяхното право, гарантирано в чл. 3 от Протокол № 1, сама по себе си би представлявала достатъчно справедливо обезщетение.

189.  Правителството се противопоставя на претенциите на г-н Риза и ДПС. То приканва Съда да постанови, че  констатацията за нарушение би предоставявала достатъчно справедлив  обезщетение. При условията на субсидиарност, то твърди, че предявените искания на първите двама жалбоподатели са прекомерни и неоснователни.

190.  Що се отнася до имуществените вреди, Съдът отбелязва, че г-н Риза и ДПС претендират в тази връзка за суми, които според тях ще пропуснат да спечелят за период от четири години или общо мандата на 41-то народно събрание, поради спорното решение на българския Конституционен съд. Съдът счита, че тези претенции не са достатъчно подкрепени, по-специално поради следните обстоятелства.

191.  Той отбелязва на първо място, че тези двама жалбоподатели основават оценките си на предположението, че 41-то Народно събрание ще функционира до края на четиригодишния си мандат. Но, това Народно събрание е разпуснато с указ на Президента преди края на своя мандат (параграф 52 по-горе). Той отбелязва, на второ място, че е нямало гаранция, че г-н Риза, както и всеки друг депутат в Парламента, ще изкара пълния си четиригодишен мандат, и не е уточнил каква е заместващата стойност на доходите му за периода между оттеглянето на мандата му и края на 41-то Народно събрание. На трето място, Съдът отбелязва, че констатацията за нарушение в настоящото дело произтича не само от анулирането на изборите във въпросните избирателни секции, но също и от липсата на всякаква възможност да се организират нови избори (параграф 176-178 по-горе). Така, Съдът не е в състояние да изчисли каква сума ДПС е пропуснало да спечели, като се основава на разликата между анулираните гласове и гласовете, с които партията би се ползвала в края на евентуални нови избори.

192.  Поради това, Съдът счита, че има основание да отхвърли претенциите на тези двама жалбоподатели относно обезщетение за имуществени вреди.

193.  Що се отнася до обезщетението за твърдните неимуществени вреди, предвид особените обстоятелства в дадения случай, Съдът счита, че  констатацията за нарушение на правото на глас на 101 жалбоподатели, фигуриращи в приложението, и констатацията за нарушение на правото на г-н Риза да участва в изборите като кандидат, представляват достатъчно справедливо  обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от тях.

Б.  Разходи и разноски

194.  ДПС  претендира още 5 300 евро за разходи и разноски, сума, която би била съответна на хонорарите на адвоката, ангажиран за производството пред Съда. 101 други жалбоподатели претендират за 3 400 евро за разходи и разноски, сума съответстваща, според тях, на хонорарите на адвоката, ангажиран за производството пред Съда.

195.  Правителството е на мнение, че  претендираните от жалбоподателите суми в тази връзка са прекомерни и неоснователни.

196.  Според практиката на Съда, жалбоподател може да получи заплащане на своите разходи и разноски само доколкото бъде установен техният реален, необходим и разумен размер.

197.  По дадения случай, Съдът счита, че всички жалбоподатели са били представлявани от един адвокат и че аргументите, приведени от тях, в по-голямата си част, са идентични. Предвид тези обстоятелства, документите, с които разполага, и своята практика в тази област,  Съдът счита, че сумата от 6 000 евро е разумна и я присъжда  съвместно на ДПС и 101 други жалбоподатели.

Б.  Лихви за забава

198.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ

1. Решава да присъедини към съществото възражението на Правителството относно качеството на жалбоподателите на жертви с оглед  оплакванията по чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията и го отхвърля;

 

2.  Обявява, единодушно, жалбата за допустима  по отношение на  оплакванията по чл. 3 от Протокол № 1 и за недопустима  в останалата част;

 

3.  Постановява, единодушно, че има нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 по отношение на правото на  гласуване на 101 жалбоподатели, чиито имена фигурират в анекса на решението;

 

4.  Постановява, с шест гласа срещу един, че има нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 по отношение правото на г-н Риза и ДПС да  участват в изборите;

 

5.  Постановява, единодушно,

a)  че  установяването на нарушение представлява достатъчно справедливо  обезщетение за нарушаване на правото на гласуване на 101 жалбоподатели, чиито имена фигурират в приложението, и за нарушаване на правото на г-н Риза да  участва в изборите;

б)  че държавата ответник следва да заплати в срок от три месеца от датата, на която решението става окончателно в съответствие с чл. 44 § 2 от Конвенцията,  общо на ДПС и 101 жалбоподатели, чиито имена фигурират в приложението, 6 000 евро (шест хиляди евро), плюс всякакви данъци, с които тази сума би могла да бъде обложена, за разходи и разноски,  конвертирани в български лева по курса, приложим към датата на плащането;

в)  че след изтичането на горепосочените три месеца до изплащането на определените суми, върху тях се начислява проста лихва, равна на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на неизпълнение, увеличена с три процентни пункта;

 

6.  Отхвърля, единодушно,  молбата за справедливо  обезщетение  в останалата част.

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 13 октомври 2015 г., в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Франсоаз Елен-Пасо                                                           Гуидо Раймонди
       Секретар                                                                            Председател

 

Към настоящото решение,  в съответствие с чл.чл. 45 § 2 от Конвенцията и 74 § 2 от Правилника, са приложени следните особени мнения:

–   съвпадащо мнение на съдия Войтичек (Wojtyczek);

–  частично особено мнение на съдия Калайджиева (Kalaydjieva).

G.R.A.
F.E.P.

АНЕКС

 

Списък с жалбоподателите по дело № 48377/10

1.       Емрула Фикрет ХАСАН, роден през 1988 г., живущ в Каняк

2.       Фахрие Хасанова АБИЛОВА, родена през 1956 г., живуща в Черковна

3.       Мехмед Мехмед АДЕМ, роден през 1970 г., живущ в Дропла

4.       Ахмед Мустафа АХМЕД, роден през 1953, живущ в Осеновец

5.       Бейзат Мюстеджаб АХМЕД, роден през 1963 г., живущ в Голям Поровец

6.       Фатме Исмаил АХМЕД, родена през 1938 г., живуща в Джебел

7.       Хасан Сали АХМЕД, роден през 1936 г., живущ в Джебел

8.       Ниязи Мехмедов АХМЕДОВ, роден през 1952 г., живущ в Горна Хубавка

9.       Икбале Юмерова АХМЕДОВА, родена през 1961 г., живуща в Пристое

10.   Фикри Мехмед АЛИ, роден през 1968, живущ в Гулийка

11.   Есат Мустафа АЛИОСМАН, роден през 1965 г., живущ в Балабаново

12.   Решад Ферад АЛИОСМАН, роден през 1956 г., живущ в Духовец

13.   Стефка Юлианова АНГЕЛОВА, родена през 1978 г., живуща в Яким Груево

14.   Калин Асенов АСЕНОВ, роден през 1959 г., живущ в Ябланово

15.   Марин Асенов АСЕНОВ, роден през 1954 г., живущ в Подайва

16.   Вельо Зафиров АВРАМОВ, роден през 1952 г., живущ в Климент

17.   Шабан Сали БАЛАБАН, роден през 1961 г., живущ в Балабаново

18.   Махир Мухарем БИЛЯЛ, роден през 1961 г., живущ в Средоселци

19.   Емил Семов БОНЕВ, роден през 1951 г., живущ във Вазово

20.   Мехмет БОЯДЖА, роден през 1991 г., живущ в Зърнево

21.   Яким Ангелов ДАМЯНОВ, роден през 1963 г., живущ в Духовец

22.   Давид Борисов ДАВИДОВ, роден през 1948 г., живущ в Тодорово

23.   Ремзи Ибрям ДЕРВИШ, роден през 1971 г., живущ в Багрилци

24.   Иляз Мюмюн ДУРМУШ, роден през 1937 г., живущ в Птичар

25.   Сюлейман Хюсеин ДЖЕЛИЛ, роден през 1949 г., живущ в Духовец

26.   Невин Юсню ДЖИНДЖИ ГЕРДЖИК, родена през 1977 г., живуща в Дулово

27.   Шевкед Мюмюн ЕМУРЛА, роден през 1955 г., живущ в Кърджали

28.   Захари Минков ФИДАНОВ, роден през 1951 г., живущ в Духовец

29.   Юлиян Замфиров ГАЙГЬОВ, роден през 1956 г., живущ в Рътлина,

30.   Имрен Сабри ГОРАЛ, родена през 1984 г., живуща в Семерджиево

31.   Мюмин ГЮЛЕР, роден през 1990 г., живущ в Чернооки

32.   Динчер Ремзи ХАДЖИМЕХМЕД, роден през 1974 г., живущ в Джебел

33.   Мюмюн Ахмед ХАДЖИМЕХМЕД, роден през 1952 г., живущ в Балабаново

34.   Исмаил Мехмед ХАЛИМ, роден през 1949 г., живущ в Пчелина

35.   Шевкед Ахмедов ХАЛИМОВ, роден през 1954 г., живущ в Изгрев

36.   Ахмед Хюсеин ХАМЗА, роден през 1950 г., живущ в Рътлина

37.   Мартин Мартинов ХАРИЗАНОВ, роден през 1947 г., живущ в Мортагоново

38.   Сами Шакиров ХАСАНОВ, роден през 1942 г., живущ в Ясеновец

39.   Хикмет Касим ИБРЯМ, роден през 1952 г, живущ в Кубрат

40.   Ибрям Раим ИБРЯМ, роден през 1946 г., живущ в Безмер

41.   Мехмед Мюмюн ИБРЯМ, роден през 1957 г., живущ в Чернооки

42.   Филип Иванов ИГНАТОВ, роден през 1955 г., живущ в Орляк

43.   Илия Мирчев ИЛИЕВ, роден през 1942 г., живущ в Средковец

44.   Румен Ананиев ИЛИЕВ, роден през 1954 г., живущ в с. Климент

45.   Али Мустафа ИСА, роден през 1954 г., живущ в Ябланово

46.   Айше Хамза ИСА, родена през 1954 г., живуща в Ябланово

47.   Мая Мартинова ИСАЙЕВА, родена през 1952 г., живуща в Шумен

48.   Исмаил Адем ИСМАИЛ, роден през 1946 г., живущ в Исперих

49.   Емине Хюсеин КАРАМОЛЛА, родена през 1979 г., живуща в Бенковски

50.   Недко Филипов КАРАДЖИЕВ, роден през 1958 г., живущ във Венец

51.   Айнур Исмаил КАСИМ, родена през 1981 г., живуща в Зърнево

52.   Ахмед Шабан КУПЛЕДИН, роден през 1938 г., живущ в Мортагоново

53.   Емил Йорданов КЬОСЕВ, роден през 1944 г., живущ в Провадия

54.   Мустафа Кязамов КЮЧУКХАСАНОВ, роден през 1949 г., живущ в Ябланово

55.   Елиф Ибрямова КЮЧЮКХАСАНОВА, родена през 1952 г., живуща в Ябланово

56.   Емил Милков МАНОВ, роден през 1953 г., живущ в Средковец

57.   Бейрам Керим МЕХМЕД, роден през 1955 г., в Китанчево

58.   Хюрай Мехмед МЕХМЕД, роден през 1989 г., живущ в Дропла

59.   Лютфи Закир МЕХМЕДЕМИН, роден през 1951 г., живущ в Мортагоново

60.   Ахмед Карани МЕХМЕДОВ, роден през 1963 г., живущ в Хитрино

61.   Сали Ибрямов МЕХМЕДОВ, роден през 1938 г., живущ във Веселина

62.   Айгюл Мехмед МЕСРУР, родена през 1967 г., живуща в Боил

63.   Генадий Асенов МЕТЕВ, роден през 1961 г., живущ в Бели Лом

64.   Николай Маринов МИХАЙЛОВ, роден през 1961 г., живущ в Соколарци

65.   Боян Евгениев МИХАЙЛОВ, роден през 1957 г., живущ в Бистра

66.   Снежина Миланова МИТЕВА, родена през 1953 г., живуща в Рътлина

67.   Стилиян Младенов МЛАДЕНОВ, роден през 1947 г., живущ в Бели Лом

68.   Реджеб Акиф МУХАРЕМ, роден през 1954 г., живущ в Къпиновци

69.   Ема Асенова МУРАТОГЛУ, родена през 1970 г., живуща в Зърнево

70.   Сали Ахмедов МУСОВ, роден през 1944 г., живущ в Рътлина

71.   Ахмед Ибрям МУСТАФА, роден през 1950 г., живущ в Кърджали

72.   Ефраим Джемаил МУСТАФА, роден през 1939 г., живущ в Климент

73.   Мустафа Есат МУСТАФА, роден през 1989 г., живущ в Балабаново

74.   Мустафа Фикрет МУСТАФА, роден през 1981 г., живущ в Търговище

75.   Ахмед Дурмуш МЮМЮН, роден през 1954 г., живущ в Кърджали

76.   Байрям Бейсим МЮМЮН, роден през 1963 г., живущ в с. Изгрев

77.   Исмет Мюмюнов МЮМЮНОВ, роден през 1970 г., живущ в Сполука

78.   Лефтер Маринов ОГНЯНОВ, роден през 1952 г., живущ в Ябланово

79.   Младен Славов ОГНЯНОВ, роден през 1951 г., живущ в Хасково

80.   Сюлейман Мустафа ОСМАН, роден през 1956 г., живущ в Чернооки

81.   Вадет Назиф ОСМАН, роден през 1952 г., живущ в Духовец

82.   Мирсолав Събев ПРЕСИЯНОВ, роден през 1951, живущ в Коноп

83.   Светлин Найденов РАДЕВ, роден през 1957 г., живущ в Тодорово

84.   Хюсеин Хюсеин РЕДЖЕБ, роден през 1949 г., живущ в с. Духовец

85.   Реджеб Шакир РЕДЖЕБ, роден през 1933 г., живущ в Тъкач

86.   Невизе Хасан РУФАД, родена през 1971 г., живуща в Джебел

87.   Ивайло Никифоров СЪБЕВ, роден през 1959 г., живущ в Ножарово

88.   Сюлейман Мехмед САДЪК, роден през 1948 г., живущ в Кърджали

89.   Бюлент Ахмед САДЕТИН, роден през 1985 г., живущ в Китница

90.   Якуб Шабан САЛИ, роден през 1950 г., живущ в Исперих

91.   Сали Салимехмед САЛИШ, роден през 1954 г., живущ в Айтос

92.   Марко Минчев СЕВДАЛИНОВ, роден през 1962, живущ в Лудогорци

93.   Ибрям Арифов ШАКИРОВ, роден през 1949 г., живущ в Ардино

94.   Фари Реджеб ШЕВКЕД, роден през 1960 г., живущ в Рани лист

95.   Митко Андреев ТОДОРОВ, роден през 1933 г., живущ в Черенча

96.   Митко Андреев ЦЕНКОВ, роден през 1934 г., живущ в Климент

97.   Шамсидин Салим ВЕЛИ, роден през 1951 г., живущ в Духовец

98.   Шефкие Шефкет ВЕЛИ, родена през 1965 г., живуща в Шумен

99.   Наджи Самиев ЯХОВ, роден през 1954 г., живущ в Исперих

100. Минчо Адриянов ЙОСИФОВ, роден през 1960 г., живущ в Духовец

101. Албен Варадинов ЮРУКОВ, роден през 1955 г., живущ в Рътлина