Номер на жалба: 731/22

Членове от Конвенцията: (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 731/22
Б.К. и Б.Б.К.
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ на 27 юни 2023 г. като Комитет в състав:

          Йоаннис Ктистакис (Ioannis Ktistakis), председател, Йонко Грозев, Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид:

жалба № 731/22 срещу Република България, подадена пред Съда на 23 декември 2021 г. от двама български граждани, г-н Б.К и г-ца Б.К.К., родени съответно през 1980 г. и 2009 г. и живущи в Хасково („жалбоподателите“), представлявани от г-н П. Борисов, адвокат в София, на основание член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“);

решението жалбата да бъде сведена до знанието на българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент, г- жа Б. Симеонова, в частта, касаеща неизпълнение на правата на лични отношения, и за обявяване на останалата част от жалбата за недопустима;

становищата на страните;

приетото ex officio решение да не се разкрива самоличността на жалбоподателите (Правило 47 § 4 от Правилника на Съда);

След като проведе съвещание, взе следното решение:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  Настоящият случай се отнася до оплаквания по член 8 от Конвенцията (самостоятелно и във връзка с член 13), че държавата е нарушила правото на жалбоподателите на семеен живот, като не е улеснила контакта между жалбоподателите (баща и дете) в съответствие с окончателно съдебно решение от 2019 г., определящо режима на лични отношения между тях. Съгласно решението родителските права са предоставени на Д.С. (майката на детето), а на първият жалбоподател (бащата) е определен режим на лични отношения при спазване на установен график.

ОЦЕНКАТА НА СЪДА

2.  Съдът, позовавайки се на своята съдебна практика (вж. наред с останалите, делата Сахин (Sahin) срещу Германия (реш.), № 30943/96, 12 декември 2000 г.; Еберхард (Eberhard) и M. срещу Словения, №№ 8673/05 и 9733/05, §§ 88-90, 1 декември 2009 г. и K.B. и други срещу Хърватия, № 36216/13, §§ 109-110, 14 март 2017 г.), установява, че първият жалбоподател няма право да действа от името на детето си. Следователно жалбата от името на детето е несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на член 35, § 3, буква а) и трябва да бъде отхвърлена като недопустима съгласно член 35, § 4 от Конвенцията. Първият жалбоподател е наричан по-долу „жалбоподателят“.

3.  Съдът счита, че не е необходимо да разглежда възражението на Правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, тъй като жалбата във всички случаи е недопустима поради причините, посочени по-долу.

4.  Общите принципи относно прилагането на режим на лични отношения с един от родителите са обобщени в делата Игнаколо-Зениде (Ignaccolo-Zenide) срещу Румъния, № 31679/96, § 94, ЕСПЧ 2000 - I, Прициа (Prizzia) срещу Унгария, № 20255/12, §§ 35‑38, 11 юни 2013 г. и Вишняков (Vyshnyakov) срещу Украйна, № 25612/12, §§ 35 -36, 24 юли 2018 г.

5.  Въз основа на материалите по настоящото дело Съдът отбелязва, че различните органи са били непрекъснато ангажирани със събитията в рамките на целия разглеждан период, като своевременно са предприели множество подходящи мерки, насочени към възстановяване на връзката между жалбоподателя и детето му и улесняване на упражняването на правото им на лични отношения.

6.  През първите два месеца след развода жалбоподателят изглежда се е срещал с детето без намесата на властите. Социалните служби са реагирали своевременно и адекватно на молбата на жалбоподателя за съдействие, която той отправил в края на м. януари 2020 г., след като срещнал затруднения с по-нататъшните си контакти. По-конкретно, в рамките на една седмица след като са били уведомени за първи път, социалните служби са разгледали случая, информирали са жалбоподателя и Д.С. за правата им и свързаните с тях задължения и са установили причините за нежеланието на детето да се среща с баща си. Въз основа на събраната информация те са насочили жалбоподателя, Д.С. и детето към консултиране, първоначално поотделно и на няколко пъти съвместно, което е започнало през м. май 2020 г. Д.С. е показала готовност да сътрудничи и редовно е водела детето на срещите.

7.  Междувременно съдебен изпълнител, с когото се е свързал жалбоподателят през м. март 2020 г., многократно се е опитвал да му предаде детето, по-специално на 17 април, 5 и 19 юни, 17 юли и 7 и 21 август 2020 г. По време на тези опити са присъствали и социален работник и полицейски служител. Опитите обаче били неуспешни поради отказа на детето - по това време единадесетгодишно и следователно способно да формира собствено мнение - да последва жалбоподателя. Съдът отбелязва, че в нито един момент Д.С. не е възпрепятствала по какъвто и да е начин предаването на детето, чийто багаж е подготвяла всеки път, така че бащата и детето да могат да прекарват времето си заедно в съответствие с графика за контакти. Детето обаче многократно е отказвало да тръгне с жалбоподателя.

8.  Преди всеки опит за предаване социалните служби са предприели адекватни подготвителни мерки. По-конкретно, служители на социалните служби са се срещали с детето в собствения му дом и са обсъждали колко е важно да има контакт с баща си. През м. юни 2020 г. социалните служби са организирали съвместна среща между родителите и детето, за да улеснят планираните действия на съдебния изпълнител. Поради това Съдът намира, че на детето ефективно е била предоставяна ефективна и навременна целенасочена подкрепа, която е била необходима, за да може то да приеме да прекарва време с баща си. Той отново подчертава, че задължението на държавата в този контекст не е задължение за резултат, а за средства (вж., наред с много други органи, делото Прициа (Prizzia), цитирано по-горе, § 35 с допълнителните препратки). Властите обясняват трайния отказ на детето да последва баща си с чувствата на гняв и усещане за изоставяне след развода на родителите си и изключително негъвкавите му възгледи, характерни за неговата възраст.

9.  В този контекст Съдът намира за важно, че в края на съдебното производство за домашно насилие, образувано от жалбоподателя срещу Д.С., в което той твърдял, че тя целенасочено е отчуждавала детето от него, Окръжен съд-Хасково отхвърля жалбата с окончателно решение от 21 юни 2021 г., като стига до извода, че няма и най-малки признаци за емоционално или психическо насилие от страна на майката над детето.

10.  Съдът признава, че властите са имали трудна задача, изправени пред твърдото нежелание на детето да се срещне с жалбоподателя. Той отново подчертава обаче, че всяко задължение за прилагане на принуда в тази област трябва да бъде ограничено, тъй като трябва да бъдат взети предвид интересите, както и правата и свободите на всички засегнати, и по-специално най-добрия интерес на детето и правата ѝ съгласно член 8 от Конвенцията (вж., наред с много други източници, делото Хоканен (Hokkanen) срещу Финландия, 23 септември 1994 г., § 58, серия А № 299-A). По отношение на ефективността на реакцията от страна на държавата, при липса на принудителни мерки, приложени от страна на властите, Съдът не вижда пропуски от тяхна страна. Макар да е вярно, че съдебният изпълнител не е наложил глоба на Д.С. за неспазване на съдебното решение, каквато възможност е имал съгласно националното право, не може да се установи причина за такава мярка, тъй като Д.С. ефективно е сътрудничила в процеса (вж. параграфи 6, 7 и 9 по-горе; също така за разлика от обстоятелствата по делото Павлови срещу България [Комитет], № 72059/16, § 14, 1 февруари 2022 г.). По отношение на твърдението на жалбоподателя, че Д.С. е манипулирала детето, Съдът не намира нищо в документите по делото, което би противоречало на заключението на съответните органи, работещи по делото, че това не е така.

11.  По отношение на поведението, което самият жалбоподател е проявил в процеса (виж, относно важността на активното участие на родителите в производства относно деца, делото Прициа (Prizzia), цитирано по-горе, § 38), докато първоначално е показвал търпение и разбиране към чувствата на детето, жалбоподателят е преустановил опитите си да осъществи правото си на лични отношения със съдействието на съдебен изпълнител още през м. август 2020 г. Документите показват, че той също така е отказал съвет от социалните работници да бъде по-приветлив към детето по време на срещите, организирани от съдебния изпълнител, както и да се среща сам с детето, без властите. Видно от протоколите от срещите, които жалбоподателят е провел с психолог в периода м. септември – м. ноември 2020 г., в края на 2020 г. той се е отказал от всички опити да се среща с дъщеря си. Психолог многократно му е обяснявал произтичащия риск от отчуждение и го е посъветвал да полага постоянни усилия да вижда детето редовно. Въпреки това през м. март 2021 г. жалбоподателят изразява неудовлетвореност и демонстрира липса на интерес към бъдеща работа със социалните служби, като междувременно консултирането на детето и Д.С. от властите е продължило редовно. Дори когато в крайна сметка през м. октомври 2021 г. самата Д.С. е отказала да продължи да следва предоставените консултации и психологическа подкрепа, властите са разпоредили задължителния им характер; решението им е потвърдено от съдилищата и приложено на практика. По-конкретно, психолозите, участващи в случая, са продължили активно да се стремят да променят негативните възприятия на детето за бащата.

12.  По този начин не може да се каже, че властите не са действали своевременно и адекватно, за да дадат възможност на жалбоподателя да се среща с дъщеря си в съответствие с окончателното решение на съда относно режима на лични отношения, или че не са направили достатъчно, за да му помогнат да възстанови отношенията си с нея.

13.  С оглед на гореизложеното и в светлината на всички материали, с които разполага, Съдът счита, че жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35, § 3, буква а) и § 4 от Конвенцията.

По тези съображения Съдът единодушно

Обявява жалбата за недопустима.

Съставено на английски език и изпратено писмено уведомление на 20 юли 2023 г.

   Олга Чернишова                                                         Йоаннис Ктистакис
Заместник-секретар                                                              Председател

Дата на постановяване: 27.6.2023 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-226132